България, днес

[Ани]

На 8 юни

1929 г. Провежда се архиерейско събрание на митрополитите и епископите на Българската екзархия. Обсъдени са възможностите за вдигане на схизмата от Вселенската патриаршия.

Схизмата е наложена след като на 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В Цариград е свикан събор и на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява новосъздадената Българска екзархия за схизматична (отцепила се от нея). На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия официално признава БПЦ за пълноправен член на православното семейство.

1932 г.Симеон Кавракиров е заловен от дейците на ВМРО (Ив. Михайлов) и е държан в плен за две години. На 14 юни 1934 г. той е убит край село Осеново, Ботевградско.

Симеон Христов Кавракиров е политически деец и участник в македонското освободително движение. Той е роден на 16 ноември 1898 г. в Солун. През 1919 г. идва в България и следва право в СУ "Св. Климент Охридски". Става член на БКП. В края на 1924 г. е изпратен в Пловдив, където се включва в окръжното ръководство на Военната организация. След провал в организацията попада в затвора. След освобождаването си преминава в редовете на ВМРО (об.). От 1929 г. е секретар на нейния Областен комитет в Пиринския край. Като такъв съдейства за изграждането на местни групи и органи на ВМРО (об.) в този край.

1946 г. Завършва посещението на българската партийна делегация начело с Георги Димитров в Москва. По време на срещата Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори. Дотогава на Пиринския край да се даде "културна автономия", за да се развие в населението там "македонско национално съзнание" като това е първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония.

1965 г. България и Полша подписват подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма.

Родени:

1840 г. Петър Мусевич - общественик и политически деец. Учи в Пловдив при Й. Груев, а по-късно в протестантско училище. Пътува много в пределите на Османската империя и продава книги. През 1869 г. получава разрешение от султана да събира антики из българските земи и Влашко. Голяма част от откритите материали изпраща в Императорския исторически музей в Цариград. През 1872 г. става деловодител на Българското благодетелно братство "Просвещение" в Цариград. Като такъв помага за откриването на първото изложение на български изделия и материали в османската столица. По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван и осъден на смърт. По-късно амнистиран. След Освобождението се включва в политическия живот на Източна Румелия и става един от основателите на Народната партия там. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Мусевия се противопоставя на външната политика на Фердинанд I и на Ст. Стамболов. Той е преследван и принуден да емигрира. Завръща се в страната през 1890 г., но е екстерниран в Сърбия. Там става секретар на българските църковни общини в Македония. Едновременно с това е назначен от Екзархията за училищен инспектор. В края на ХIХ в. се завръща в България. През 1900 г. в София основава търговско училище с пансион, с чиито дела се занимава до смъртта си.

1879 г. Славейко Василев - политически, държавен и военен деец, полковник.

Участник във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Един от ръководните дейци на Военния съюз и от създателите на организацията Народен сговор. Изиграл важна роля при подготовката и извършването на деветоюнския държавния преврат през1923 г. Министър на благоустройството и обществените сгради в кабинета на А. Ляпчев (1926- 1931 г.). Същия пост заема и в правителството на Ив. Багрянов (юни - септември 1944 г.). Известно време е и председател на Съюза на запасните офицери в България. Участва в организирането на националистическите организации "Хр. Ботев" и "Отец Паисий". Умира на 09.09. 1944 г.

1894 г. в София е роден академик Борис Стефанов. Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема. Борис Стефанов е ботаник със световна известност и признание. Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния наш ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев, обемът на написаните трудове по ботаника от всички наши ботаници докъм 1950 може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов до този момент. Според друг наш изтъкнат ботаник - Стефан Ив. Кожухаров (1933-1997), "Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България". Продължава да твори до края на живота си — 12.12. 1979 г.

1895 г. Васил Захариев (В. З. Стоянов) - художник-график, изкуствовед. Основоположник на съвременната български графика. Завършва Художествено-индустриалното училище в София. В периода 1922-1924 г. специализира в Лайпциг. През 1924 г. преподава графика и декоративно изкуство, в периода 1929-1945 г. е професор. От 1939 г. до 1943 г. изпълнява длъжността директор на Художествената академия в София. В периода 1962-1964 г. е професор в Института за изобразителни изкуства при БАН (по-късно Институт по изкуствознание). Работи предимно в областта на гравюрата върху дърво. Участва в общи изложби от 1919 г., в биеналета във Венеция (1928 г. , 1942 г.), изложби на графика в Синсинати, Варшава, Лугано, Сао Паоло, Любляна и др. Представя самостоятелни изложби в София (1920 г.), Пекин, Шанхай (1955 г.), Прага, Будапеща, Варшава (1960 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ - София и в галерии в чужбина. Първите му графики са в духа на народната традиция: "Земенският манастир" (1925 г.), "Руината “Св. София" (1925 г.). Други произведения: "Селска църква" (1926 г.), "Старинна самоковска къща" (1927 г.), "Троянският манастир" (1930 г.), "Малинарки" (1932 г.), "Дряновският манастир" (1935 г.), "Маринчо Бинбелов-Страшният" (1935 г.), "Иван Рилски" (1946 г.), "Боянската църква" (1950 г.), "Софроний Врачански" (1951 г.), "Голгота 1915-1918” (1970 г.) и др. Работи в областта на приложната графика - оформяне на книги, екслибриси, подвързии, пощенски марки, банкноти. Издава съчинения (албуми и изследвания), в които проявява интерес към изкуството на Българско възраждане и приложните изкуства.

Старинната базилика /Васил Захариев/

Починали:

1895 г. Михаил Петрович Драгоманов - украински историк, фолклорист, публицист и политически деец.

Доцент е в Киевския университет, но от 1875 г. е принуден да работи в емиграция в Женева, а от 1889 г. в София. Става професор по история в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на редица изследвания върху славянския фолклор: "Славянските сказания за пожертвувание собствено дете", "Славянските сказания за рождението на Константина Великий", "Славянските варианти на една евангелска легенда"

2007 г. Богомил Райнов – известен български писател и професор по естетика.

Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век и брат на скулптора Боян Райнов. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.

1971 г. Стефан Елевтеров (С. Е. Стефанов) - български литературовед. Той е роден на 10 април 1930 г. в Горна Оряховица. През 1948 г. завършва гимназия в Търново, а през 1952 г. специалност "Българска филология" в СУ “Св. Климент Охридски”. Първоначално работи като учител. В периода 1956-1960 г. е редактор в сп. "Младеж". След като защитава дисертация на тема "Италианската легенда" получава научна степен доктор по филология. През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). През 1976-1978 г. е научен секретар на Института за литература към БАН. От 1983 г. до 1986 г. е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Специалист по българска литература и поетика след Освобождението. Съставител и редактор е на "Избрани творби" на Ал. Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на "Антология на българска литературара" (1977 г.). Автор е на съчиненията "Художествен образ" (1964 г.), "Нова българска литература. 1878-1918” (1978 г.), "Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие" (1978 г.), "Студии по историческа поетика" (1993 г.).

1987 г. Цеко Николчов Торбов - юрист и философ, професор. Той е роден на 2 април 1899 г. в Оряхово. През 1923 г. завършва право в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет. В България работи като адвокат; преводач (Л. Нелсон, В. Юго, Ф. Достоевски). Сътрудник на проф. Л. Нелсон в Гьотингенския университет през 1925 г. Там през 1929 г. защитава докторат и по философия. Поддръжник на т. нар. етичен социализъм. През 1931-1944 г. е преподавател по немски език в Италианско училище в София. През 1939-1947 г. е преподавател по международно право във Военна академия в София. От 1942 г. е доцент. В периода 1947-1948 г. е професор по обща теория и философия на правото в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1947-1948 г. е декан на Юридическия факултет. От 1932-1947 г. е член и секретар на философско-социологическото дружество и на Философския клуб в София. От 1951 г. е член на Международната асоциация за правна и социална философия.

[Ася_И]

Скъпи приятели, изтече една година от стратирането на темата .

Дано ви е било полезно това, което публикувахме.