България, днес

[Ася_И]

1 Март - Баба Марта

В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.

Днес е Сирни заговезни

Празникът се нарича още Поклади и Прошка.

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."

В неделя се палят огньове (клади)и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

На 1 Март:

През 1841 г. Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно българско училище. То представлява светско начално училище, в което се прилага Бел-Ланкастеровият метод на обучение (някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици). Първото училище от такъв тип е открито от Неофит Бозвели в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на В. Априлов. Неофит Бозвели съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служели за учебни пособия. В тях се съдържал целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища. Обучението продължавало 2 години и се извършвало на говорим български език. Изучавала се е граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. Взаимните училища поставят началото и на новобългарското образование.

През 1853 г. в Цариград пристига княз Александър Меншиков, извънреден пратеник на руския император Николай I . Мисията на княз Меншиков е предизвикана от решението на султан Абдул Меджид да удовлетвори желанието на Франция и да предостави на католическата църква правото да управлява Светите места в Ерусалим и Витлеем. Русия възприема предоставените на Франция привилегии като посегателство към нейните собствени интереси и затова Николай І претендира Русия да получи правото да покровителства православните църкви в района на Светите места. Задачата на княз Меншиков е официално да връчи на Високата порта руските искания. Поведението на княз Ал. Меншиков обаче е предизвикателно, а самите руски искания са представени в ултимативен тон. Мнозина изследователи смятат, че Николай І съзнателно е инструктирал княз Меншиков да се държи грубо, опитвайки се по такъв начин да предизвика конфликт между Русия и Турция.

През 1870 г. в Браила е отпечатан първият брой на хумористичния вестник "Хитър Петър".

През 1873 г. в Букурещ се провежда заседание на БРЦК, ръководено от Любен Каравелов. Обсъдено е положението в страната и е взето решение за свикване на общо комитетско събрание.

През 1878 г. в Сан Стефано започва демонстративна акция за навлизане на руски части в Цариград. Пълномощниците на Високата порта подновяват преговорите и акцията е прекратена.

През 1883 г. е основано работническо печатарско дружество "Къпина" в Пловдив с председател Михаил Георгиев, преименувано през юни на "Единство".

През 1919 г. е изпратен мемоар на ВМРО до председателя на Парижката конференция за допускане делегация на ВМРО и за решаване на македонския въпрос на базата на тезите на американския президент У. Уилсън. Точка 11 от плана на Уилсън гласи: "Свобода, реставрация и промяна на границите на балканските държави по етнически принцип".

През 1934 г. завършва срещата на цар Борис III в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат, които съветват за българо-югославско сближение.

През 1935 г. излиза последния брой на вестник “ Жетварка”. Той е за култура и просвета. Издаването му започва на 1 октомври 1934 г., излиза 2 пъти месечно. Редактор е Н. Атанасова-Елмазова. Застъпва позициите на Единния фронт. Вестникът е илюстриран с черно-бели репродукции на картини от български художници и със снимки.

През 1941 г. в двореца Белведере във Виена премиерът Богдан Филов подписва протокол за присъединяване към Тристранния пакт. 680-хилядна немска армия влиза от Румъния в България и на 9 март покрива българо-гръцката и българо-сръбската граница.

През 1944 г. нова съветска нота против производството на немски военни катери във Варна. На 22 януари 1944 г. българското правителство отново получава съветска нота против строежа на немски военни кораби във Варна.

През 1945 г. е учреден Общ земеделски професионален съюз. Той представлява обществено-икономическа организация на селските стопани, образувана в края на 1944 г. Поставя си за цел да работи за подобряване на социално-икономическото положение на трудещите се селяни, да съдейства за укрепване на работническо-селския съюз, да разяснява програмните задачи на отечественофронтовската власт. През 1950 г. ОЗПС се включва в Отечествения фронт.

През 1949 г. е публикуван Закон за вероизповеданията . Той е приет от ВНС на 24 февруари издава възможност на държавата да активизира намесата си в работата на църквата.

През 1951 г. Министерският съвет одобрява "Правилник за работата и устройството на Дирекция на изповеданията при Министерския съвет", според който чрез дирекцията "държавата упражнява контрол за осигуряване на свободата на съвестта и на изповеданията, както и свободата за извършване на религиозните обреди и за предотвратяване злоупотребата с църквата и религията за политически и противодемократически цели".

През 1955 г. България прекратява състоянието на война с Германия. Тази стъпка е предприета по внушение на Москва като част от инициативите, насочени към предотвратяване на влизането на ФРГ в НАТО.

През 1972 г. в Габрово е създаден Дом на хумора и сатирата.

През 2001 г. в периода 1 - 14 март в България се извършва преброяване на населението. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили ок. 6 850 000 души (85,5 %), турци – ок. 745 000 (9,3 %), а роми – ок. 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (ок. 3 889 000 мъже и ок. 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.

Родени:

През 1846 г. - Киро Петрович Тулешков- български патриот, книжовник и педагог.

През 1867 г. Тулешков се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г., той престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”, а през март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград. Тулешков издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново. Там открива печатница, освен това взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавна печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българско печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

През 1857 г. - генерал-майор Георги Аврамов Силяновски.

Той учи в Охрид, Белград и София. Завършва Военното училище в София през 1879 г. с първия випуск. Служи в артилерията.През 1884 г. завършва висша офицерска школа в Санкт Петербург, офицер е в Четиринадесета артилерийска бригада в Кишинев. След Съединението през 1885 г. Силяновски се завръща в България. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на батарея, участва в боя при с. Врабча и в битката при Сливница. Той участва в детронацията на княз Александър I през 1886 г. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия. През 1929 г. се завръща в България и живее в София. Автор е на книги със спомени, а също на трудове по теория и техника на артилерията.

През 1866 г. - генерал-майор Стоян Петков Пушкаров.

През 1887 г. той завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на Четвърти артилерийски полк, с който воюва на Тракийския фронт. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Седма артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията във Втора армия, която воюва на Македонския фронт.

През 1875 г. - Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на национално -освободително движение.

По професия е учител, занимава се и с журналистика. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. През 1896 г. присъства на Солунския конгрес на ВМОРО. Пърличев следва в СУ “Св. Климент Охридски”. Като студент в там е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на вестник "Македония", "Свобода или смърт" и др. Автор е на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След Първата световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията през 1928 г. остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. Пърличев е арестуван от комунистите и предаден на югославски власти. Умира в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.

През 1879 г. - Александър Стоименов Стамболийски - български общественик, политик, държавник, лидер на БЗНС.

Той завършва Плевенското винарско училище през 1898 г. През 1899 г. Стамболийски участва в учредителния конгрес на БЗНС. В периода 1900-1902 г. учи агрономство в гр. Хале, Германия. Поради заболяване се завръща в България и редактира вестник “Земеделско знаме” (от 1901 г.) и сп. “Земеделска мисъл” (1910-1923 г.). Стамболийски е народен представител в ХIV НС (1908-1911 г.), ХVI-ХХ НС (1913-1923 г.) и V ВНС (1911 г.). Привърженик е на идеята и практиката за съсловното народовластие на земеделците. В програмата на БЗНС (1905 г.) Стамболийски внася идеите за ограничаване на икономическа експлоатация, премахването на политическото господство на едрите собственици и установяването на самостоятелна селска власт. ХV конгрес на БЗНС (1919 г.) насочва съюза към установяване на народовластническо конституционно управление, което да осъществява икономически реформи и усъвършенства политическо устройство на обществото. Стамболийски не одобрява влизането на България в Първата световна война и се бори срещу нея. Касиран като депутат и осъден на доживотен затвор през 1915 г. През септември 1918 г. е освободен и изпратен заедно с Р. Даскалов да успокои разбунтувалите се войници и ги върне на фронта. За периода 1918 - 1919 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Т. Теодоров. След изборите (септември 1919 г.) оглавява коалиционно правителство на земеделци, народняци и прогресивни либерали (1919 – 1920 г.). През май 1920 г. съставя самостоятелен земеделски кабинет, в който е и министър на външните работи и изповеданията, до юни 1921 г. управлява и Министерството на войната. Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Във вътрешната политика Александър Стамболийски прилага програмата на БЗНС и си създава много неприятели в различни кръгове на обществото: армия, Църква, интелигенция, ВМРО. На 9 септември 1923 г. тайната офицерска организация Военен съюз извършва преврат и на власт идва правителство, съставено от представители на Народния сговор. Александър Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява. Заловен е в с. Голак, Ихтиманско и е убит в родното си село Славовица.

Починали:

През 1914 г. - Иван Попхристов Кършовски- български книжовник, общественик, участник в борбата за освобождение на България от турско робство.

Кършовски работи като учител на различни места. Постъпва в Първа българска легия на Г. С. Раковски през 1862 г.и две години остава в Белград. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). След това змигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава. През 1867 г. е писар в четата на П. Хитов. Кършовски се включва във Втората българска легия в Белград (1868 г.). След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и отново учителства. Той е един от дейните членове на Гюргевския рев. комитет. В Плоещ издава на рум. език в-к “Вултурул” и “Индепенденца национала” (1876-1877 г.). След Освобождението е съдия, адвокат, член на Либералната партия и народен представител в I и II НС. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885 г.). Кършовски е редактор на вестник “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски). Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: “Нова българска Света гора - Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.).

През 1971 г. - Иван Йовчев Снегаров - български историк, специалист по църковна история.

От 1933 г. е член –кореспондент на БАН , а от 1943 г. е академик . През 1906 г. завършва Духовната семинария в Цариград , а през 1912 г. Киевската духовна академия . През 1912-1926 г. е учител в Солунската мъжка гимназия, в Ямболското педагогическо училище, в Софийската семинария, в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София. Доцент е по църковна история от1926 г., а от 1933 г. е професор в Богословския факултет на СУ (от 1950 г. - Духовна академия). Автор е на 21 монографии, на 200 студии, на статии, рецензии, на популярни статии и отзиви. Научните му интереси са насочени към изучаване историята на Българската църква. Обстойните му изследвания в тази област го определят като най-добрия неин познавач. Най-голямото му научно дело е фундаменталното изследване “История на Охридската архиепископия”. Автор е на изследвания за българо-рурски културни връзки до ХVIII в., за манастирски кондики. Пише биографиите на Неофит Рилски, Райно Попович и др.

През 1994 г. - Христо Георгиев Кацаров - български поет.

За първи път публикува в старозагорския вестник “Септември” (1950 г.). Сътрудничи на столичния и провинциалния литературен печат. Автор е на пиесата “Студена земя” (1967 г.). Някои стихосбирки: “Сърце под ямурлука” (1958 г.), “Селски песни” (1960 г.), “Сто работни вола” (1963 г.), “Есенна тишина” (1976 г.) и др.

[Ася_И]

На 2 Март:

През 1896 г. Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия.

През 1900 г. се обявява Положение за устройство на флота, с което се определят за пръв път задачите на Военноморския флот в системата на въоръжените сили.

През 1913 г. в хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор.

През 1941 г. от Варна отпътува корабът "Гедеон II" със 170 български евреи, тръгнали за Палестина.

През 1951 г. Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта е да подобри обслужването на спестителите и "да даде възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на паричните им средства". През 1999 г. Държавната спестовна каса е регистрирана като търговска банка - Банка ДСК.

През 1988 г. по инициатива на Петко Симеонов профсъюзно събрание в центъра по философия и социология приема възванието "Да спасим Русе!". Шест дни по-късно след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" в Дома на киното в София е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе, в който влизат хора като Георги Мишев, Светлин Русев, Нешка Робева, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Христо Смоленов, Стефан Гайтанджиев, Велислава Дърева, Петър Слабаков и др.

Родени:

През 1861 г. – генерал Никола Иванов.

Роден в семейството на заможен търгжовец в Калофер. След Галатасарайския лицей в Цариград се бие в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Завършва първия випуск на Военното училище (1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1885). След провъзгласяването на Съединението на България (6.IX.1885) е назначен за началник-щаб на Търново-Сейменския отряд - участва в прехвърлянето на войските от турската граница на запад и се бие за Пирот. След войната командва полк, става помощник-началник (1891-1894 г.) и началник (1894-1896 г.) на Главния щаб и военен министър (29.XI.1896 - 30.I.1899 г.) в кабинета на Константин Стоилов. Застава и начело на IV и V пехотна дивизия, а от 1907-а е началник на Втора инспекционна област. През Балканските войни командва II българска армия и ръководи превземането на Одринската крепост - именно пред него в 13,30 ч. на 13 (26) март 1913 г. комендантът на крепостта Шукри паша капитулира с щаба си. През Междусъюзническата война ръководи отбранителните действия на рубежа от Кукуш до Горна Джумая. Напуска армията през същата година, като в началото на Първата световна война е мобилизиран в щаба на армията, но е отстранен, след като публично се обявява против войната с Русия. Умира на 10.IX.1940 г. в София.

През 1928 г. - Гиньо Ганев - юрист, политически и държавен деец.

Роден е в Бургас. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен юрисконсулт и главен секретар на Министерството на енергетиката. Включва се в обществено-политическия живот на страната. Секретар, заместник-председател и председател на Отечествения фронт, преобразуван по-късно в Отечествен съюз. Заместник-председател на VII Велико народно събрание и депутат в ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина.

През 1963 г. - Таню Киряков - състезател по спортна стрелба.

Той е първият български спортист с 3 медала от 3 различни олимпийски игри: златен на спортна стрелба с въздушен пистолет в Сеул (1988 г.), златен на спортна стрелба с малокалибрен пистолет от 50 m в Сидни (2000 г.) и бронзов на спортна стрелба с въздушен пистолет в Атланта, САЩ (1996 г.).

Починали:

През 1899 г. - Николай Палаузов - възрожденски обществен и просветен деец.

Роден е в Габрово. Основател и дългогодишен председател е на Одеското българско настоятелство. Образованието си получава в Ришельовския лицей в Одеса и от 1842 г. приема руско поданство, след което живее в Русия до края на живота си. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението "Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина" (1851 г.).

През 1939 г. - Димитър Страшимиров - филолог, историк и общественик.

Роден във Варна. Завършва немска и славянска филология и история в Берн. Работи като учител първоначално в Разград, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Директор е на българското училище в Сяр и на класните училища в Пловдив и София. Като член на БЗНС той е избран в състава на Постоянното присъствие на партията (1911–1914 г.). Депутат е в V ВНС (1911 г.) и в ХV ОНС (1911–1913 г.). От 1914 г. до 1917 г. е директор на Народния театър. Спомага за развитието на театъра и на българското архивно и библиотечно дело. Страшимиров е главен библиотекар и завеждащ Архива на Възраждането (1922–1923 г.). Научните му изследвания са посветени главно на възрожденската епоха: "Христо Ботев като поет и журналист", "Васил Левски", "История на Априлското въстание" и др.

През 1981 г. - Крум Лекарски - военен и политически деец, ген.-лейтенант.

Роден в Кюстендил. Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан от полицията и интерниран. Участва в политическия преврат на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е помощник-министър на отбраната. По-късно се занимава със спортна дейност.

[Ася_И]

На 3 Март:

3 март - Национален празник на България

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.

10 години по-късно той става официален празник.

С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

През 1842 г. късно вечерта Георги Раковски отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари до този момент той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт 1842 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността на замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.

През 1862 г. Васил Левски взема участие в боевете на Първата българска легия с местния турски гарнизон в Белгарад. Проявява голяма храброст и ловкост, заради което получава прозвището Левски. Този момент бележи включването на Левски, под влиянието на Г.С. Раковски, в национално- освободителното движение.

През 1865 г. в Русе започва да излиза в. "Дунав", официалният вестник на Дунавския вилает. Списван е на османо-турски и на български език. Българската част се редактира от Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Излиза всяка сряда, а от 2 март 1866 г. - всяка сряда и неделя. Цената му е 40 гроша.

През 1867 г. членове на ТБЦК изготвят в Букурещ “Молба” до руския император Александър ІІ (1855-1881 г.) за решаване на българския политически въпрос с помощта на Русия. “Молбата” е подписана от Иван Грудов, Антон Цанков, Атанас Андреев, Райчо Попов и други членове на комитета.

През 1878 г. около 17 часа в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват прелиминарен мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос. След което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък.

На база на Санстефанският мирен договор Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. Също на база на мирния договор в о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.

През 1883 г. министрите консерватори в кабинета на генерал Леонид Соболев подават оставка.

През 1886 г. е сключен Букурещкия мирен договор между България и Сърбия след приключването на Сръбско-българската война 1885 г. Освен от представителите на двете страни договорът е подписан и от страна на Османската империя в качеството и на сюзерен на Княжество България. Състои се от един член: "Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество България"

Сърбия обявява война на България в отговор на провъзгласеното Съединение.

Неочаквания разгром на западната ни съседка (пълният й разгром е предотвратен от Австро-Унгария, която се намесва) е първата защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. В този контекст Букурещкия мирен договор се явява официален акт, с който се прави първата стъпка за международно признаване на събитията от 1885г.

През 1886 г. е учреден възпоменателен медал "За сръбско-българската война от 1885 г." в две степени - сребърен и светло-бронзов.

През 1907 г. е назначено правителство на Народнолибералната партия начело с д-р Петър Гудев. В парламентарните избори за ХI през 1900 г. и ХII ОНС през 1901г. партията на народолибералите е на едно от последните места по броя на получените гласове и спечелени депутатски места.

През 1909 г. е подписан руско-турски протокол в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите финансови проблеми във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. На 17 януари Петербург предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Високата Портата се откаже от претенции към България, а тя заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лв., като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лв., които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г.

През 1918 г. е подписан Брест-Литовският мирен договор, между Германия, Австро-Унгария, Турция и България, от една страна, и Съветска Русия – от друга. С него се слага край на войната между държавите от Тройния съюз и Съветска Русия. Съветската държава се задължава да изплати 6 млрд. марки контрибуция; части от Белорусия и Украйна са окупирани от Германия, а части от Закавказието са анексирани от Турция. Чрез допълнителен договор с България се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни и се урежда размяната на военнопленници и пр. Договорът просъществува до подписване на Ньойския мирен договор 1919 г.

През 1920 г. по време на публичната лекция на белоемигранта Петер Рис анархисти взривяват театър "Одеон" в София.

През 1924 г. по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО. На 10 март ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци . В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена манифест с представители на Балканската комунистическа федерация. Независимо че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Т. Александров.

През 1925 г. излиза последния брой на в-к „Ек политически всекидневник”. Той е първият български вестник в две издания: утринно- „Ек утринен" и вечерно- „Ек вечерен". Издател и главен редактор е Йосиф Хербст.

През 1927 г. в София е проведена учредителна конференция на прокомунистическия Добруджански младежки съюз с орган в. "Добруджанско знаме". Той провежда първия си конгрес на 23-24 ноември 1928 г. в Шумен.

През 1934 г. в Търново е основан съюз на българските писатели от провинцията . Основната му задача е “да работи за създаване на условия за книжовна работа и вън от столицата и да способства да се задържат в разни краища на отечеството ни хора, които са способни и имат наклонност да се занимават с писателство”, както и да насърчава и популяризира литературния живот в провинцията. Съюзът се възглавява от управителен съвет в състав: председател, подпредседател, секретар, касиер, членове и от поверителен съвет. Пръв председател е Н. В. Ракитин. Членове са литератори, които работят в провинцията - Г. Илиев, Ст. Станчев, Д. Аджарски, П. Стъпков, Й. Ветвинов, Ив. Василев, Ат. Душков, Н. Тинчев, Вл. Селянов, Хр. Борина, Д. Осинин, П. Росен и мн. др.

През 1936 г. военният министър генерал Христо Луков разпуска Военния съюз и забранява на офицерите да се занимават с политическа дейност. Военният съюз е конспиративна организация на офицерството в българската армия.

С идването на деветнадесетомайците на власт се поставя началото на четвъртия период от съществуването му. След събитията от януари 1935 г., когато правителството на К. Георгиев е принудено да си подаде оставката, връх във Военният съюз вземат умереното и промонархическото течение. В резултат на това временните кабинети на ген. П. Златев и А. Тошев (1935 г.) полагат усилия за реабилитиране престижа на монархическия институт в политическия живот на страната. Закрепвайки своите позиции, цар Борис III прави всичко възможно, за да премахне Съюза. Той се възползва от неуспешния опит за преврат, предприет от полковник Д. Велчев през есента на 1935 г., и в началото на март 1936 разтуря организацията. От 1936 г. до 1944 г. Военният съюз е разформирован, но известна част от неговите дейци не прекратяват дейността си. Някои от тях се свързват с комунистите и БЗНС "Ал. Стамболийски" ("Пладне") и особено с Политическия кръг "Звено" и посредством тях участват в движението за народен фронт през 1936-1939 г. В периода на въоръжената съпротива 1941-1944 г. те не скъсват връзките си със "Звено" и се включват в подготовката и извършването на политическата промяна на 9 септември 1944 г.

През 1941 г. Великобритания и доминионите скъсват дипломатически отношения с България и на 5 март изтеглят посолствата си от София.

През 1945 г. в София се открива Славянският събор.

През 1975 г. във Виена, в Колонната зала на Музея на приложните изкуства, се открива българска изложба "Тракийското изкуство и култура по българските земи”.

През 1978 г. президентът на Мексико Хосе Лопес Портильо открива изложба "Български икони" в Антропологическия музей в Мексико.

През 1981 г. в периода 3 - 4 март в Париж се провеждат Дни на България, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Родени:

През 1859 г. - Бончо Ненков Боев - български професор по финансови науки и статистика.

Боев завършва право в Москва и специализира политическа икономия, финансови науки и статистика в Хале. Управител е на Българската народна банка. Той е един от основателите на Българското икономическо дружество и редактор на списанието му. През 1892 г. Боев извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори).

През 1872 г. - полковник Борис Стоянов Дрангов.

Роден е в Скопие. През 1891 г. той постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. През следващата 1895 г е разжалвани и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др.

През 1890 г. - Евлогий (със светско име Спиридон Попантонов)- български висш духовник.

През 1909 г. той завършва Духовната семинария в София, а през 1916 г. и Богословския факултет в Черновиц, Австрия . От 1921 г. Евлогий е архимандрит, а от 1931 г.- смоленски епископ. През 1909-1911 г. заема църковни длъжности в канцеларията на Светия синод, а през 1917-1918 г. е проповедник и секретар. За периода 1919-1930 г. Евлогий е протосингел на Врачанската митрополия,а от 1930 до 1936 г. е ректор на Духовната семинария в Пловдив и в София от 1936-1938 г. От 1938 г. Евлогий е секретар на Светия синод, а от следващата година е викарен епископ на Сливенската епархия. От 1939 г. Евлогий е сливенски митрополит.

През 1909 г. - Михаил Люцканов – български оперен певец и артист.

Люцканов учи в Софийското музикално училище при Иван Вульпе. Основа на концертния му репертоар стават баритоновите арии от оперите "Травиата", "Севилският бръснар", "Бал с маски", "Мазепа", песните на Д. Христов. През 1927 г. заминава за Италия и учи в Рим при Еторе Борукия. През 1927 г. Люцканов става и първият популяризатор на български песни в Италия, където става член на Интернационалния експериментален театър за оперната младеж. През 1929 г. се завръща в България и е приет за артист стажант в Софийската държавна опера. В продължение на 31 сезона, от 1929 до 1961 г., Люцканов участва активно в оперния живот на страната, като изпълнява 61 роли в 1 898 спектакъла предимно в рамките на лиричния баритонов репертоар. Сред тях по-известни са: Онегин ("Е. Онегин"), Жермон ("Травиата"), Валентин ("Фауст"), Роберт ("Йоланта"), Марсел ("Бохеми"). Люцканов играе над 200 пъти ролята на Фигаро. Разделя се със сцената през 1961 г. Той е и талантлив художник фотограф. Публикува книгата "Моят път към оперната сцена" през 1976 г.

През 1929 г. - Георги Стефанов Генков - български филмов композитор.

Автор е на музиката за редица популярни филми: "Пленено ято" (1962 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.), "Нона" (1973 г.), "Трудна любов" (1974 г.), "Илюзия" (1980 г.), "Меко казано" (1982 г.), "Опасен чар" (1984 г.), на анимационните: "Ножичка и момченце" (1965 г.), "Стрелбище" (1965 г.), "Есперанца" (1967 г.), "Заблуждение" (1967 г.), "Урок по цигулка" (1968 г.), "Веселяци" (1969 г.), "Щурчето" (1973 г.), "Целта" (1974 г.), "От едно до десет" (1978 г.), "Горска приказка" (1983 г.), "Експеримент" (1984 г.) и др.

През 1935 г. - Жельо Митев Желев- български политик.

През 1958 г. той завършва специалност "Философия" в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант е в катедра "Философия" на СУ (1961 г.), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София. След което живее в с. Грозден, Бургаско (1966-1972 г.), където написва книгата си "Тоталитарната държава". Връща се в София през 1972 г. и работи като социолог в Центъра за художествена самодейност. От 1975 г. Желев е научен сътрудник, от 1979 г. е старши научен сътрудник в Научно-изследователския институт по култура. Защитава кандидат дисертация през 1974 г. и докторска дисертация през 1987 г. През октомври 1983 г. Държавна сигурност започва дело за оперативна разработка срещу Желев за опозиционна дейност и "идеологическа диверсия" Той е председател на КС на СДС за периода 7 декември 1989 г. – 2 август 1990 г.и ръководител на парламентарната група на СДС в VII ВНС. Член е на Висшия съвет на Международната академия "Медичи" от 1991 г., патрон на Либералния интернационал, почетен председател на партия Либерален съюз и председател на Балканския съюз от 2001 г. Негови съчинения са : "Самодейното изкуство в условията на НТР" (1976 г.), "Модалните категории" (1979 г.), "Физическата култура и спортът в урбанизираното общество" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г., издаден на повече от 10 езика), "Релационна теория за личността" (1993 г.), "Човекът и неговите личности" (1992 г.), "Интелигенция и политика" (1995 г.), "Реалното физическо пространство" (1996 г.), "В голямата политика" (1998 г.).

Починали:

През 1891 г. -генерал Сава Атанасов Муткуров - български политик.

Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград през 1868 г. и Одеското военно пехотно училище през 1872 г. Муткуров служи в руската армия и участва в Сръбско- турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в Двадесета Пловдивска пеша дружина. Той е един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и е член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г. ) Муткуров командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I през 1886 г. заедно със Стефан Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Той е член на регентството. Като министър на войната за периода 20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г. извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” . Той внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Сава Муткуров е първият български генерал.

През 1900 г. - генерал-майор Константин Искров Кесяков - български военен и политик.

През 1857 г. той емигрира в Русия. Там следва математика в Московския университет и продължава във Военната академия. Участва в организирането на Втора българска легия в Белград през 1868 г. Кесяков командва Първа българска дружина на Българското опълчение. Повишен е в чин полковник след боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението е началник на милицията в Източна Румелия. Той е създателят и организаторът на гимнастическите дружества. Кесяков е активен участник в преврата и опита за детронация на Александър I Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия.

През 1937 г. - Марин Георгиев - български художник, представител на реалистичната живопис след Освобождението.

В периода 1899-1900 г. той специализира живопис и реставрация в Мюнхен. От 1903 г. е член на дружество "Съвременно изкуство". Първите му творби са в стила на академизма, но по-късно стига до пленерност. Работи в областта на битовата, пейзажната и историческата живопис и на портрета. Негови картини са "Изповед" (1896 г.), "Мъжки портрет" (1899 г.), "Есен" (1900 г.), "Портрет на майката на художника" (1905 г.), "Село Беренде - интериор" (1905 г.), трилогията "Из миналото" - "Край границата", "Гощаване", "Разплата" (1908 г.); "Богат лов" (1910 г.), "Автопортрет" (1910 г.), "Воденицата" (1920 х.), "Връщане от пазар" (1933 г.), "На разговор в кръчмата" (1936 г.) и др. Впечатленията си от Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата (1913 г.) войни отразява в редица пейзажи и рисунки из войнишкия бит- "При Чаталджа", 1913 г.; "Войници на почивка", 1913 г., и др.

През 1968 г. - Борис Апостолов Грежов - български кинорежисьор.

През 1923 г. завършва кинорежисура в Мюнхен и е един от първостройтелите на игралния ни филм. Пръв от българските си колеги той обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисьор е на: "Момина скала" (1923 г.), "Весела България" (1928 г.), "След пожара над Русия" (1929 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "За Родината" (1940 г.), "Шушу-мушу" (1941 г.), "Цар Борис III Обединител" (съвместно с Борис Борозанов), "Изкупление" (1947 г.) (незавършен).

[Станимир]

На 4 Март:

През 870 г. е създадена българската православна църква. На извънредно заседание на Осмия вселенски събор в Цариград, след дадени от специална българска делегация изявления, че когато завладели земята, наречена България, там заварили гръцко, а не латинско духовенство, е решено страната ни да остане под върховенството на Цариградския патриарх. По това време в България действа латинско духовенство, което трябва да напусне страната. Само през първите три десетилетия на тринадесети век Българската църква е в пълна каноническа уния с Рим. Обявяването на Българската църква за автономна архиепископия по решение на Вселенския събор се смята за голям дипломатически успех на първия български християнски владетел Борис I Покръстител.

След стъпването си на престола хан Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. Той сключва съюз с крал Людовик Немски. В договора фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия остро реагира и обявява война на България (863 г.). Българските войски претърпяват поражение и княз Борис I е заставен да приеме християнството от Цариград. През пролетта на 864 г. българският владетел и неговото семейство са покръстени от специално изпратени емисари на Византия в столицата Плиска. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. Против него избухва бунт, който обхваща 10-те комитата в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I наказва със смърт 52 боили и техните семейства. Възползвайки се от противоборството на двата християнски центъра, на свикания през 870 г. Вселенски църковен събор българският владетел прави още една крачка в утвърждаването на покръстването - Българската православна църква се сдобива със свой духовен глава в лицето на архиепископ, а по-късно и на патриарх.

През 1770 г. пожар в Пловдив изпепелява над 500 къщи и много обществени сгради.

През 1842 г. руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 3 март 1842 г. Георги Раковски доброволно отива при вицеконсула в Галац - Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт от 1842 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Марсилия (Франция). Там Раковски остава година и половина. Поради липса на средства и невъзможност да замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.

През 1868 г. въпреки протестите на българското население в Пловдив пристига гръцкият духовник Игнатий. Той е назначен от Патриаршията за викарий на митрополит Панарет.

Панарет Пловдивски е назначен за митрополит в Пловдив през 1861 г. Местното българско население обаче отказва да го приеме като гръцки митрополит и през 1868 г. той се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. След като Панарет Пловдивски застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна и национална независимост, през 1872 г. той отново е назначен за митрополит в Пловдив и става член на Временния екзархийски съвет.

През 1869 г. в Цариград започва да излиза в. "Право". Седмичникът излиза до 1873 г. Счита се за продължител на вестник "Гайда" (1863-1867 г.), като следва неговата номерация. Издател е Ив. С. Дочков. Редактор - Ив. Найденов. Сътрудници са: М. Д. Балабанов, Д. Енчев, Т. Шишков, С. С. Бобчев, П. В. Оджаков, Н. Михайловски, Н. Павлович, Й. Груев, и др. Вестникът е типичен представител на просветителските издания през Възраждането.

През 1872 г. в Букурещ е създадено настоятелство за изграждане паметник на Георги Раковски. Раковски умира от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. в Букурещ.

През 1904 г. в Лондон Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос и защитава българската кауза с около 500 участници, сред които 40 депутати. Български представители са проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова.

Балканският комитет е неправителствена организация в Англия, основана през 1903 г. по инициатива на братя Ноел и Чарлз Бъкстон. Комитетът цели да подпомага балканската политика на английските управляващи среди. Разгръща активна дейност в навечерието и по време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Застъпва се за правата на България след поражението й във войните, но без особени успехи.

През 1914 г. Петнайсетото ОНС одобрява всеобща амнистия в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. На 22 октомври 1913 г. е издаден Царският манифест за амнистия и поемане управлението на тези територии.

През 1941 г. САЩ блокират българските авоари на сума от 18 500 000 лв.

През 1942 г. е арестуван Никола Вапцаров. На 6-7 юли 1942 г. започва процесът по дело № 585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП, сред които е и поетът. Въпреки усилията, положени от близките на Вапцаров, той е осъден на смърт чрез разстрел на 23 юли 1942 г. На този ден на стрелбището в Школата за запасни офицери са убити Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев.

През 1943 г. е поставено началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. От 10 март започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.

През 1947 г. е избран нов Управителен съвет на БАН с председател акад. Тодор Павлов.

През 1954 г. на пленум на ЦК на БКП се избират Политбюро и Секретариат на ЦК. Промените на практика са одобрение на промените, предложени от Вълко Червенков още на пленума през януари с.г. В новото Политбюро влизат: В. Червенков, Георги Дамянов, Антон Югов, Георги Чанков, Райко Дамянов, Тодор Живков, Георги Цанков, Енчо Стайков и Иван Михайлов. Кандидат-членове на Политбюро са Тодор Прахов и Петър Панчевски. Секретариатът включва Тодор Живков (първи секретар), Борис Тасков и Димитър Ганев.

През 1969 г. е издадено постановление на Министерския съвет за организацията на банковата система в България.

През 1980 г. като самостоятелно звено към БАН е създаден Център по кирило- методиевистика. Негов председател е акад. Петър Динеков.

През 1981 г. в Торонто, Канада, е открита изложба "Българска графика".

През 1981 г. в гр. Мексико се открива изложбата "Средновековна България - изкуство и цивилизация". Изложбата е част тържествата, посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. Те се провеждат в Мексико от 28 февруари до 6 март 1981 г. Участие взима и Людмила Живкова.

През 2005 г. при нападение срещу патрул в района на град Хамза (разположен на около 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е ранен редник Гърди Христов Гърдев, картечар от І-ви взвод на І-ва рота на Четвъртия пехотен батальон на Българската армия. Патрулът се движил по южната част на пътя “Тампа” на 40-45 км. от база “Еко”. По-късно, въпреки оказаната му спешна медицинска помощ, редник Гърдев умира. Оказва се, че стрелбата идва от американски войник, охраняващ радиорелейния пост в близост крайната точка на българската зона за отговорност по пътя “Тампа”. В резултат е извършена проверка на Многонационалните сили в Ирак. На специален брифинг в Багдад на 11 март 2005 година ген. Джордж Кейси, командващ Многонационалната дивизия съобщава, че американските военни са допуснали две грешки, довели до смъртта на редник Гърди Гърдев – не са положили достатъчно усилия за идентифициране на обектите, намиращи се на главен път "Тампа", и са открили директно огън без предупредителни изстрели, както изискват правилата за употреба на сила. От американска страна са категорични, че не е имало умисъл в действията на американските военни от радиорелеен пост №5.

На 8 март редник Гърди Гърдев е погребан с почести в родното си село Долно Съхране.

Родени:

През 1864 г. - Михаил Такев (М. Т. Юнаков) - български политик и държавник.

Завършва Военното училище в София (1887 г.) и право в Париж (1893 г.). Като юнкер участва в преврата срещу княз Александър I и конвоира княза при напускането на България на 9 август 1886 г. Активен член на Демократическата партия и подпредседател на централното £ бюро. Министър е на вътрешните работи (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.), на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.), на вътрешните работи и народното здраве (21 юни – 28 ноември 1918 г.) в правителството на Ал. Малинов. Потушава войнишкия бунт през 1918 г. Многократно е избиран за народен представител в периода 1894-1918 г. Убит е от анархиста Георги Донски на 24 януари 1920 г. в Пещера.

През 1879 г. - Григор Иванов Чешмеджиев - български писател.

Завършва право през 1903 г. във Висшето училище (днес Софийски университет). От 1908 г. е адвокат в София. Участва в Балканската и Първата световна война. По политически убеждения е широк социалист. Депутат е от 1919 г. до 1934 г. Става член на ОФ малко преди преврата на 9 септември 1944 г. Министър е на социалната политика в кабинета на К. Георгиев след преврата. Организира издаването на опозиционния в-к “Свободен народ” (1945). Негови съчинения са: “Под облак” (драма, 1911 г. с псевдоним Гр. Лютаков), “Изгубени страници” (1922 г., с псевдоним Via Dolorosa), “Сенки на младините” (1923 г.), “Синовете на Балкана” (роман-хроника на Балканската война, 1926 г.), “В навечерието на хаоса” (роман-летопис на Първата световна война, 1928 г.), “Към лобното място” (1930 г.), “Ильо болшевика” (1932 г.) и др. Защитава много комунисти на съдебни процеси (1941-1944 г.). Активен член на БСДП. През 1943 г. влиза в Отечествения фронт. Напуска ОФ и излиза в опозиция (януари 1945 г.). Умира на 16 септември 1945 г. в София.

През 1961 г. - Теодосий Спасов - български музикант.

Съчетава в творчеството си българския фолклор със джазимпровизацията, като по този начин създава собствен музикален стил. Сп.“Нюзуик” го нарежда сред талантливите музиканти от Източна Европа, създал “нов музикален жанр”. Завършва Музикалното училище в Котел и след това Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Теодосий Спасов свири с изявени български джаз музиканти като В. Николов, О. Видев, Й. Ибрахимова, Б. Динев, Петър Петров и квартет “Русе”, “Акустична версия”. Участва в различни джазфестивали, множество концерти и записи, където той свири със световни джазмузиканти- А. Мангелсдорф, Т. Гурту, Раби Абу Халил, Глен Велес, Л. Йънг, Диониси Савополус и мн. др. Концертира с “Мистерията на българските гласове”, а през сезона 1998-1999 г. работи с ирландско танцово шоу “River Dance”. В България негови партньори са Хр. Йоцов, Ст. Янкулов и Р. Тосков. Записва с А. Вапиров, С. Щерев, И. Папазов и др. Теодосий Спасов е автор на музиката към филмите “Граница” и “Гори, гори, огънче”, на обработки на народни песни и пиеси, на композициите “Пясъчното момиче” (сюита), “Манипулация”, “Палеонтологомания” и др. Сред признанията, които получава, са: “Музикант на годината” за 1997 г.; статуетка “Аполон” 2001 г. за дългогодишно ярко присъствие в българския музикален живот и за успеха на световните сцени. Неговите произведения са “Дълъг път” (1985 г.), “Пясъчно момиче” (1989 г.), “Гурбет мохабет” (1990 г.; с М. Левиев и квартет “Катуми”); “Уелкя” (1994 г.), “Beyond the Frontiers” (1995 г.), “The Glimpse” (1996 г.; с Тр. Гурту); “А Fairy-Tale” (1997 г.; с А. Вапиров и Ст. Янкулов), “Fairy Tale Trio - Jazz Accross the Border” (1998 г.); “Братимене” (1998 г.; с М. Левиев).

През 1968 г. - Киркор Киркоров – български боксьор.

През 1984 г. той печели златен медал от турнира “Странджата”. През 1986 г. става европейски вицешампион, а през 1992 г. световен шампион.

Починали:

През 1925 г. - Полковник Рачо Хаджиев - военен деец.

Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. Хаджиев е командир на Пета запасна дружина от Четвърти пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. През 1904 г. е командир на Седемнадесети пехотен (Доростолски полк). По време на Балканската война (1912-1913 г.) Хаджиев участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост.

През 1930 г. - Васил Пундев – български публицист, журналист, литературен критик и историк.

Роден е на 6 септември 1892 г. в Дупница. Участва в Балканската война (1912 г. –1913 г.) и в Първата световна война (1915 г.- 1918 г.). През 1919 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в Народната библиотека и като учител в Първа софийска мъжка гимназия. След възстановяването на ВМРО през 1919 г.се включва активно в дейността £. Участва в редактирането на вестник "Македония" от 1926 г. до 1930 г. В периода 1929-1930 г. е главен редактор на вестник "Вардар". Сътрудничи и в други литературни вестници и списания: "Слово", "Литературен глас", "Демократически преглед", "Златорог", "Отец Паисий" и др. След разцепването на ВМРО минава в крилото на генерал Ал. Протогеров и активно подкрепя федералистките идеи. Убит е на ул. "Шипка" в София от привърженици на Ив. Михайлов.

През 1953 г. - Теодор Гълъбов - български стенограф.

Разработва теорията и методиката на българската стенография и подготвя "Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание" (1918 г.). Председател е на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897 г.), на дружество "Бързопис" (1903 г.).В периода 1923 г. –1929 г. е доцент по стенография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В годините между 1926 г. – 1935 г. Гълъбов е директор на Българския стенографски институт. Редактор и издател е на вестник "Бързопис" (1895 г.), списание "Бързопис" (1906 г.-1907 г.) и "Стенографско списание" (1924 г.-1926 г.); като притурка към "Стенографско списание" през 1925 г. излиза съставената от Т. Гълъбов "Кратка стенографска енциклопедия".

През 1963 г. - Владимир Зографски - висш духовник, архимандрит.

Роден е през 1877 г. в с. Тиховлища, Костурско. В периода 1921 г. – 1924 г. и 1929 г. – 1963 г. е игумен на Зограф. Със своята дейност допринася за опазването на Зографската обител като български манастир на гръцка територия.

През 1969 г. - Цветана Романска - българска фолклористка, етнографка, литературоведка и лексикографка.

Родена е в София на 16 декември 1914 г.

Дъщеря е на Стоян Маринов Романски - български славист, създател на съвременната българска лексикография. Академик Цветана Стоянова Романска завършва славянска филология в Софийския университет през 1937 г., специализира в Карловия университет в Прага, където защитава докторска степен през 1939 г. През 1963 г. става професор по славянски фолклор и етнография в Софийския университет. Работи в областта на старата българска литература, славянските литературни връзки, славянска лексика, етнография и български фолклор. Автор е на множество научни студии, изследвания, монографии и речници.

През 1983 г. - Стефан Илчев – български езиковед.

Роден е на 29 септември 1898 г. в Ботевград. Завършва славянски филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1925 г. Специализира славистика във Варшава, Краков и Прага в периода 1929 г.- 1930 г. Старши научен сътрудник е в Института за български език от 1954 г.- 1965 г. Научните му интереси са в областта на българската антропонимия и лексика. Автор е на: "Времена и думи. Езикови въпроси" (1942 г.), "Български именник" (1968 г.), "Речник на личните и фамилни имена у българите" (1969 г.). Той е един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (3 т., 1955 г.- 1959 г.), "Български тълковен речник" (1955 г.), "Български етимологичен речник" (1971 г.-1978 г., т. I, II), "Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ-ХХ в." (1974 г.) и др.

През 1989 г. - Михаил Люцканов – български оперен певец и артист.

Люцканов учи в Софийското музикално училище при Иван Вульпе. Основа на концертния му репертоар стават баритоновите арии от оперите "Травиата", "Севилският бръснар", "Бал с маски", "Мазепа", песните на Д. Христов. През 1927 г. заминава за Италия и учи в Рим при Еторе Борукия. През 1927 г. Люцканов става и първият популяризатор на български песни в Италия, където става член на Интернационалния експериментален театър за оперната младеж. През 1929 г. се завръща в България и е приет за артист стажант в Софийската държавна опера. В продължение на 31 сезона, от 1929 до 1961 г., Люцканов участва активно в оперния живот на страната, като изпълнява 61 роли в 1 898 спектакъла предимно в рамките на лиричния баритонов репертоар. Сред тях по-известни са: Онегин ("Е. Онегин"), Жермон ("Травиата"), Валентин ("Фауст"), Роберт ("Йоланта"), Марсел ("Бохеми"). Люцканов играе над 200 пъти ролята на Фигаро. Разделя се със сцената през 1961 г. През 1976 г.публикува книгата "Моят път към оперната сцена".

[Ани]

На 5 март

През 1841 г. - пратеничество на населението от Нишко и Пиротско начело с Георги Янкович се отправя към Белград, за да представи на сръбския княз Михаил Обренович (1838-1842 г., 1860-1868 г.) жалба срещу насилията от страна на местните турски управници.

През 1861 г. - по време на тържествената неделна служба пловдивският митрополит Паисий произнася слово, в което обвинява Патриаршията и висшето гръцко духовенство, че нарушават църковните канони и по тази причина ги обявява за низвергнати като вменява на българското население да не контактува повече с тях.

Паисий Пловдивски е албанец по произход, роден в гр. Янина, Гърция. Той е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. За това е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия през 1870 г. е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира.

През 1900 г. - провежда се земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък.Той прераства във въоръжен бунт. На 22 март Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка.

През 1905 г. - приет е нов Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Покровителстват се предприятия с поне 15 работници и 20 000 лв. капитал. Протекционизмът се въвежда както за търговията така и за едрото занаятчийство.

През 5 - 15 март 1908 г. - провежда се Кюстендилски общ конгрес на ВМОРО в с. Жабокрът (28 делегати). Председател е Христо Матов. Избрани за Централния комитет са Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са Хр. Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

През 1929 г. - на председателя на Съвета на ОН е връчено протестно изложение от македонски, добруджански, тракийски и албански организации против насилията над малцинствата на Балканите.

През 1933 г. - в България се завръщат 9 земеделски емигранти, водени от Александър Оббов, Коста Тодоров и Борис Бумбаров, които се обявяват за членове на БЗНС “Пладне”.

През 1943 г. - в Костурско е създадена първата българска антикомунистическа чета на Македоно-българския комитет начело с Лука Дамянов и Христо Насковски.

През 1960 г. - по Българска национална телевизия е излъчена куклената постановка "Познавате ли Макс и Мориц", която слага началото на днешната рубрика "Лека нощ, деца".

През 1998 г. - СДС става член на Европейската народна партия

През 1998 г. - конфликтът между Албанската освободителна армия в Косово и сръбската полиция води до намеса на международната общност. Българският външен министър Надежда Михайлова излиза с инициатива балканските държави да заемат обща позиция за преодоляване на конфликта при запазване на съществуващите граници, неизползване на сила и връщане автономията на Косово в рамките на Югославия.

През 2000 г. - провежда се първата среща на външните министри на България (Надежда Михайлова), Гърция (Георгиос Папандреу) и Турция (Исмаил Джем) в Пловдив. Не е подписан предварително обявеният пакт за ненападение, тъй като според участниците в срещата той е излишен в новата международна ситуация.

Родени:

През 1882 г. Павел Старозагорски (светско име: Петър Попконстантинов)

Висш духовник, митрополит. Началното си образование получава в родния си град Самоков, а прогимназия завършва в Русе. Продължава образованието си в Богословското училище в Самоков и в Таврическата духовна семинария в Симферопол. Завършва и Санктпетербургската духовна академия. След завръщането си в България е учител надзирател в Софийската духовна семинария. През декември 1907 г. приема монашество. През август 1909 г. е протосингел в Пловдивската митрополия. В края на декември 1913 г. е удостоен с архимандритско достойнство. В средата на декември същата година е назначен за ректор на Софийската духовна семинария. През март 1921 г. е ръкоположен за епископ Драговитийски. На 3 март 1922 г. е избран за старозагорски митрополит.

През 1883 г. Радул Милков - един от пионерите на българската авиация.

Роден в Пловдив. Завършва Военното училище в София и отначало служи като пехотинец в Българската армия. През 1912 г. завършва 6-месечни курсове в Авиационно училище в Берлин. Участва с летеца Пр. Таракчиев в първия боен полет със самолет (16 октомври 1912 г.). След включването на България в Първата световна война 1914–1918 г. е началник на аеропланно отделение и командир на въздушна дружина. Достига до чин полковник. Демобилизиран през 1920 г.

През 1891 г. Юлия Парашкевова Казаска - писателка и преводачка. Тя популяризира българската литература и култура във Франция. Завършва висше образование в Женева и Фрибург, Швейцария. В България Казаска работи като учителка, редактор в периодични издания на френски език, журналистка и лекторка по френски език в Художествената академия. Издава два сборника с разкази - “Целувката на живота и смъртта” (1933 г.) и “Монокъл” (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник народни песни” (1945 г.), “Съвременно българско изкуство” от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята” от Т. Павлов (1959 г.). В периода 1936-1943 г. Казаска помества преводи на български фолклор, произведения и интервюта с известни български писатели.

През 1915 г. Академик Венко Марковски, псевдоним на Вениамин Миланов Тошев.

Той е писател, поет и драматург. Завършва специалност “Славянска филологии” в Софийския университет. В България попада в комунистическите и македонски среди. В началото на 1941 г. е арестуван заради поемата “Бие дванайсет” и лежи в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” в Софийския централен затвор. Венко Марковски стои на нихилистични и македонски позиции по повод създаването на македонски език. Той активно участва в този акт, макар че голяма част от творчеството му е на югозападно-български диалект. В Скопие се противопоставя на процеса на македонизация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославските комунисти. Заради убежденията си е осъден (1956 г.) и изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. Венко Марковски намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора и Македония. Пише пиеси в стихове: “За родния кът” (1946 г.), “Гоце” (1951 г.), “Легенда за Гоце Делчев” (1970 г.) и др. Автор е на стихосбирките: “Данте Алигиери” (сонети, 1938 г.) и “Народни бигори” (сонети, 1938 г.); “Лулкина песна” (1939 г.), “Порои” (1946 г.), “Сборник стихове” (1953 г.), “Диалог” (1967 г.), “Истината е жестока” (1968 г.), “Помни” (1973 г.), “Сплотените ръце са несломими” (1975 г.), “Гоце” (поема, 1940 г.), “Илинден” (поема, 1940 г.), “Орлицата” (поема, 1944 г.), “Мойот монолог” (поема, 1968 г.), “Партийо, тебе славим” (поема, 1971 г.) и др. Негови са книгите: “Избрани произведения” (в 2 т., 1977 г.), “Предания заветни” (1981 г.), “Избрани произведения” (в 4 т., 1985 г.), “Чернобил” (1987 г.), “Островът на смъртта” (мемоари, издадена в САЩ, 1982 г.), “Кръвта вода не става” (историческа-публицистика в ръкопис, 1971 г. ; издадена през 1981 г., но тиражът е иззет и претопен; издадена отново 2002 г.).

През 1930 г. Професор Елена Трайчева Георгиева – езиковед. Тя има изключително ценни трудове в областта на граматиката на съвременния български език, предимно синтаксис, език и стил на български писатели, езикова култура и езиково строителство, обучение по български език и др. Завършва спец. "Бълг. филология" в СУ (1952 г.). Защитава кандидат дисертация върху "Обособени части на изречението в съвременния български език" (1970 г.). От 1974 г. е старши научен сътрудник II степен, а от 1987 г. старши научен сътрудник I степен. Тя публикува изследвания върху езика на възрожденците Софроний Врачански, Димитър Миладинов, Константин Миладинов, Найден Геров, П. Р. Славейков и др. Има над 350 книги, учебници по български език. статии и студии. Автор е на: "Обособени части в българския книжовен език" (1964 г.), "Езикът като изразно средство в телевизионните предавания" (1969 г.), "Словоред на простото изречение в българдския книжовен език" (1974 г.), "Езикова култура и езиково обучение" (1979 г.), "Граматика на съвременния български книжовен език" (1982-1983 г., в съавторство), "Обособените части на изречението от синтактично и от стилистично гледище" (1983 г.), "Словоред на усложненото просто изречение" (1987 г.), "Кратък правописен речник на българския книжовен език" (в съавторство, 1989 г.), "Правописни упътвания. За малки и големи" (1995 г.; в съавторство), "Правопис и пунктуация на българския език. Съвременно състояние" (1998 г.; в съавторсвто) и др.

Починали:

През 1872 г. Ангел Кънчев - деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски.

Роден в Трявна. Първоначално учил в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включил във Втората българска легия през 1868 г. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикувал във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовавал на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се активно в националнореволюционното движение и през 1871 г. е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на В. Левски. В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив се самоубива.

През 1908 г. Върбан Винаров - военен деец, генерал-майор. Роден в Русе. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Ординарец, а от 1884 г. е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. След войната е помощник-началник на щаба на армията. Началник на Военното училище (1887 г.). Флигел-адютант на княз Фердинанд I от 1894 г. и почетен флигел-адютант (1899–1900 г.). Инспектор на кавалерията (1900–1908 г.).

През 1925 г. Иларион Неврокопски - висш духовник, митрополит. Роден в с. Царева курия, Великотърновско. Завършва Петропавловската семинария край Лясковец и Одеската духовна семинария. Учител е в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", а после – в Свещеническото училище в Одрин. Приема монашеството през 1871 г. От 1891 г. е председател на Българската църковна община в Серес. През 1894 г. е избран за неврокопски митрополит. Под формален предлог за влошено здравословно състояние през 1910 г. се отказва от митрополитския си сан и до края на живота си живее в Търново.

През 1933 г. Анастасия Ангелова Головина - българска лекарка. Родена в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, завършва в Париж през 1878 г., специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като училищна лекарка, а също в болниците в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното отделение на болницата). Участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна.

През 1933 г. Петко Йорданов - музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател е (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. х. Георгиев) на Българското музикално училище през 1904 г. (дн. БДК), където работи 27 години. Автор е на 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Пише критически статии за концерти, драматически представления и др.

През 1943 г. Сирак Скитник - художник, писател, критик.

Учи в Богословското училище в София (1898-1902 г.). Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). Учи живопис в школата на Л. Бакст в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.), пръв председател на Съюза на българските художници, основан през 1931 г. Началник и главен ръководител на Радио София от 1935 г. Сътрудничи със стихове на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери”, “Българан”; с художествено-критически статии - на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; с театрална критика - на сп. “Огнище”; със статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог”, “Българска реч”, “Съвременник”; с илюстрации - на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник”, “Завети”. Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов през 1920 г., “Марионетки” от Ч. Мутафов (1920 г.) и др. Съредактор на сп. “Златорог” от 1922. Автор е на съчиненията “Изповеди” (кн. 1, стих., Сливен, 1910 г.), “Избрани статии (1920-1943)” (1981 г.).

Цветя в синьо - Сирак Скитник

[Ани]

На 6 март

1837 - Със заповед на руския император Николай І Зографският манастир си възвръща изгубените имоти в Бесарабия, като получава и компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли.

1911 - Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. Самото дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. На първото общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира организационното изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. Марин Дринов.

1929 - Подписан е българо-турски договор за неутралитет, помирение, съдебно уреждане и арбитраж.

1945 - Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война.

1948 - ВНС приема закон, по силата на който всички гори в България стават държавна собственост.

1949 - На Двадесет и третия конгрес на Българската радикална партия се решава партията да се саморазпусне и членовете й да се влеят в ОФ.

След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в

1961 - Открива се Национална изложба на младите художници, обединени в създаденото през пролетта на 1960 г. Ателие на младия художник. Наградите за живопис получават Светлин Русев, Георги Баев, Иван Филчев.

2002 - Президентът Георги Първанов налага първото си отлагателно вето върху Закона за приватизацията, приет на 21 февруари от парламента. Основни мотиви за ветото са, първо, че е отказано да се запази възможността работниците и служителите в дружества да се сдобият с част от капитала с преференции по време на приватизацията.

Родени:

1904 - Ценко Цветанов - писател, библиограф; брат на проф. Т. Боров. През 1929 г. завършва педагогика в Софийски университет. В периода 1922-1926 г. работи като учител в с. Орешец и с. Върбовец, Видинско, а от 1929 г. до1939 г. - в София . През 1953 г. е назначен за директор на Държавния библиотекарски институт и заема поста до 1960 г. Сътрудничи на детския периодичен печат. Участва в редактирането на сп. “Училищен преглед”, редактор е на библиографското издание “Български книгопис”. Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Пише стихове, разкази, сценки, басни, приказки.

1943 - Александър Бръзицов - композитор, аранжор, автор на филмова музика. Сред филмите, за които е писал музика са "Фильо и Макензен", "Похищение в жълто", "Ламята" и др.. Създава песни от началото на 70-те год. Печели награди у нас и в чужбина. Един от водещите аранжори на забавна музика в Бълария през 70-те и 80-те год. През 1984 г. издава авторски албум в "Балкантон".

Починали:

1872 - Христо Георгиев - обществено-политически и стопански деец, брат на Евлоги Георгиев. От 1842 г. живее при брат си в Румъния - отначало в Галац, а по-късно в Букурещ, където до смъртта си ръководи създаденото от двамата и от техни сродници търговско съдружие. Той е русофил, привърженик на идеята за освобождение на България по мирен път. Един от основателите и водачите на Добродетелната дружина (1854 г.), член на Комитета за набиране на доброволци по време на Кримската война (1853 г.-1856 г.). Има съществен принос за успеха на преговорите със Сръбското правителство във връзка с организирането, дейността и разпускането на Втора българска легия (1867-1868 г.). Заедно с брат си подпомага културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”.

1949 - Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова) – писателка. Ана Карима е псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова. Нейният втори псевдоним е А. Самуров. Основателка е на много женски дружества, създава няколко благотворителни дружества и сиропиталища. Член е на Съюза на българските писатели. Редактира сп. “Почивка”, в-к “Женски глас”, сп. “Нова струя”, в-к “Равноправие” и др. Авторка на драмите: “Подхлъзна се” (1900 г.), “Над зида” (1912 г.), “Поп Богомил” (1930 г.), “Зла свекърва” (1930 г. ), “По-силният” (1930 г.), “За свободата” (1931 г.) и др.; разкази; повести, между които “Под натиска на живота” (1901 г.), “Чиста любов” (1924 г.), “Голгота” (1933 г.), както и романите “Мъртво сърце” (1940 г.) и “Разкаяние” (1941 г. ). Нейният втори псевдоним е А. Самуров.

[Ани]

На 7 март

Днес се празнува Тодоровден

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. В народния календар е Ден на коневъдството и конния спорт. Празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуарно на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Обредни хлябове се дават на конете, а за тяхно здраве се раздава и варена царевица.

На Тодоровден имен ден празнуват всички, които носят името Тодор, Теодор (означава - Божи дар), Теодора, Божан, Божидар (означава - дар от Бога), Божидара, Божил и Тотьо . Честит имен ден!

1906 - Обнародван е Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване.

1911 - Обнародван е Закон за изменение на конституцията, приет от 14. ОНС. Със измененията се предвижда: създаване на Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите, узаконяване на царската титла на българския монарх и други промени.

1913 - В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзнички е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладяла крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени били около 80 000 турски войници и 524 оръдия.

1918 - Седемнадесетото ОНС със закон продължава мандата си с една година. Изборите за 17. ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция, която получава 129 от 245 депутатски места, за БЗНС са отредени 51 места. Останалите места са разпределени, както следва: демократи - 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) - 11, БРСДП (ш. с.) - 10, народняци - 9, радикалдемократи - 5, прогресивнолиберали - 2.

1947 - Възстановени са дипломатическите отношения с Австрия.

1968 - На 6 и 7 март в София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам.

1974 - Подписана е спогодба за културно сътрудничество с Холандия.

1993 - Едвин Сугарев е избран за председател на Националното движение "Екогласност".

2000 - По покана на СДС в България пристигат представителите на косовските сърби Момчило Трайкович и свещеник Артемия, които дават данни за разрушените от албанците църкви. Косовските сърби искат българска подкрепа за изграждане на собствени медии и за запазване на границите на Югославия.

2000 - На посещение в България пристига президентът на Словакия Рудолф Шустер.

България поддържа дипломатически отношения с първата самостоятелна словашка държава (1939-1945 г.).

Родени:

1893 - Райко Николов Алексиев - журналист, писател, карикатурист.

Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учи живопис в Германия и Италия. Първите му отпечатани карикатури са от 1907 г. Основател на в-к "Щурец" (1932-1944 г.), автор на книги с разкази и фейлетони.

1943 - Симеон Хаджикосев - литературовед и критик. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1969 г. до 1971 г. работи като редактор в издателство “Народна младеж”. Редактор е още на алманах “Дружба” (1971-1972 г.), вестник “Литературен фронт” (1972 г.), списание “Септември” (1973-1974 г.). От 1974 г. до 1975 г. работи в издателство “Български писател”. В периода 1975 – 1979 г. е директор на Центъра за литературна информация при СБП. Защитава дисертация на тема “Идейно-естетическото развитие в творчеството на Елин Пелин” през 1971 г.. Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература във Филологическия факултет на СУ от 1972 г. В продължение на две години (1978-1980 г. ) е лектор по българска литература в Лионския университет.

Починали:

1903 - Тодор Станчев - драматург. В периода 1863-1970г. учи в класическата гимназия и в духовна семинария в Карловиц, Австрия. Работи като учител в Русе и Никопол, където организира певчески дружества. В Русе издава сп. “Слава” от 1871 г. до 1873 г. След Освобождението развива активна обществена и журналистическа дейност. Избран е за народен представител в Учредителното Народно събрание. В периода 1879-1903 г. издава и редактира в-к “Славянин”. В някои от драматургичните си произведения пресъздава моменти от древната и по - новата българска история. Една от най-сполучливите му комедии е “Анатема”, посветена на черковната борба срещу гръцката патриаршия. Пише статии по педагогически и общообразователни проблеми. ”. Отличава се и като преводач на белетристични и драматични произведения. Занимават го и въпроси, свързани с икономическото и духовното развитие на българския народ. Преди Освобождението подготвя, но не успява да издаде произведенията “Схизма”; “Безумен младоженец, или Сляп да прогледне”, “Селски сбор” “Пропаст”, “Священо землеописание” и “Литургика.

1932 - Петрана Тихова Обретенова - революционерка. В освободителната борба се включва като куриерка. Ушива 2 бойни знамена: за Червеноводската чета през 1875 г. След неуспеха на Старозагорското въстание знамето е предадено на Ботевата чета. Второто знаме е ушито за четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода. По време на Руско - турската война (1877-1878 г.) е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка и телеграфистка. Завещава къщата си на девическата гимназия в Русе.

1955 - Георги Бончев - геолог. Роден е на 6 август 1866 г. в Жеравна. През 1893 г. завършва с докторат природни науки в Загребския университет. От 1905 г. е професор в Софийския университет, където основава катедрата по минералогия и петрография. Основател и пръв директор е на геологическия институт при БАН. Автор на повече от 140 научни труда и множество монографии, сред които : "Принос към петрографията на Зап. Родопи" (1902 г.), "Принос към петрографията на Сърнена гора" (1903 г.), "Петрографска обиколка в Средна и Сърнена гора" (1907 г.), "Петрографски обиколки в България" (1909 г.), "Петрография" (1928 г.), "Минералите в България" (1923 г.), "Обща минералогия" (1929 г.) и др.

1956 - Петко Атанасов - драматичен артист и режисьор. Роден е на 20 януари 1889 г. в Пловдив. Участва в трупата на Матей Икономов. От 1914 г. е артист в Народния театър в София. Сред популярните му роли са : Бобчински (в "Ревизор"), Луц (в "Стария Хайделберг"), Кулигин (в "Три сестри"), Лоран Кастел (в "Топаз") и др.

1997 - Димо Димитров Коларов - оператор.

Роден е на 16 ноември 1924 г. Завършва Академията за изящни изкуства в Прага. Снима телевизионни, игрални и документални филми. Сред тях по-известните са: “Хайдушка клетва” (1958 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Командирът на отряда” (1959 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Слънцето и сянката” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Голямата скука” (1973 г.), “Буна” (1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), “Капитан Петко войвода” (1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (1983 г.).

[Ани]

На 8 Март:

Осми март - международен ден на жената

Осми март - международен ден на жената, известен още като ден на международната солидарност на жените в борбата за мир. За първи път се празнува през 1911 г. Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г. В България 8 март се празнува от 1914 г. През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява този ден за Ден за защита на правата на жените и световния мир.

През 1864 г. в Букурещ излиза първия брой на в. "Бъдущност", редактиран от Георги Раковски. Вестникът има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на "Бъдущност" е "Любов и съюз". Печата се на български и румънски, но поради финансови затруднения Георги Раковски успява да издаде само 10 броя.

През 1891 г. със заповед № 137 военният министър в кабинета на Стефан Стамболов- полковник Михаил Савов забранява на войсковите началници намеса под каквато и да е форма в работата на независимите военни съдилища.

През 1907 г. е обнародван е първият Закон за борсите.

През 1912 г. е приет Закон за административното правосъдие, с който се създава Върховен административен съд. Той съществува до края на 1922 г. и е възстановен в края на 1925 г. като Административен съд. От 1933 г. до 1947 г. се нарича Върховен административен съд.

През 1912 г. е издаден е царски указ на основата на Закона за управлението на държавните и гарантираните от държавата дългове. По сила на указа е учредена Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове. Първоначално дирекцията функционира като управление в системата на Министерството на финансите и се занимава с погасяване на държавните и гарантираните от държавата заеми. Ръководи се от началник, който действа под прекия надзор на финансовия министър. Върховен надзор върху дейността оказва НС чрез специална комисия от четирима депутати и председател на Върховната сметна палата. След държавния преврат на 19 май 1934 г. дирекцията се трансформира в отдел за държавните и гарантираните от държавата дългове пак при Министерството на финансите.

През 1922 г. след погазване на университетската автономия студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента.

В началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти, които са членове на ръководствата на опозиционни партии, но Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 11 март полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания.

През 1944 г. спира да излиза вестник “Родина”, орган на Съюза на запасните подофицери в България. Изданието излиза веднъж седмично в София от 5 януари 1932 г. Редактор е Й. Робев. “Родина” се явява продължение на в. "Подофицерска защита".

През 1944 г. по заповед на Сталин започва масовото принудително изселване на балкарците от Кавказ (далечни потомци на българите от Велика Кубратова България).

През 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945 г.) за ръководене на действията на Дравския участък е формирана оперативна група под ръководството на генерал-майор Алексей Благодатов.

През 1946 г. Двадесет и шестото ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935 г.

През 1949 г. завършва съдебният процес срещу 15 евангелистки пастори, започнал на 25 февруари. На 11 февруари 1949 г. е публикуван обвинителният акт срещу тях, в който се излага "противодържавната" им дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация.. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари с.г. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор.

През 1968 г. Общото събрание на БАН избира за свой председател академик Ангел Балевски, който има големи постижения в областта на металознанието.

През 1988 г. в София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Филмът на Жиров е посветен на тежкото положение на жителите на града, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево. Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата истинска дисидентска организация в България.

През 2001 г. е ратифицирано военнотехническо споразумение между България и Македония, по силата на което страната ни изпраща безвъзмездно боеприпаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности на Македония. Документът е подписан и ратифициран за по-малко от 24 часа, което е прецедент за българските институции. Той веднага е одобрен от МС и подписан от заместник-министъра на отбраната Мустафа Кичуков и от македонския посланик у нас Любиша Георгиевски. Премиерът Иван Костов заминава за Скопие няколко часа след потеглянето на военнотехническата помощ.

Родени:

През 1882 г. - академик Стоян Маринов Романски - български славист, създател на съвременната българска лексикография.

Той завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1905 г., след което специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди А. Лескин и Г. Вайганд (1905-1907 г.). През 1907 г. Романски защитава докторска дисертация на тема "Поучението на влашкия воевода Нягое Бесараб до сина му Теодосий". Доцент е по славянско езикознание и етнография в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, извънреден професор от 1915 г., а от 1922 г. е професор и ръководител на Катедрата по българска и славянска етнография. За периода 1934-1947 г. е ръководител на Катедрата по славянско езикознание и главен уредник на Славянския институт при Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Романски е пръв директор на Института за български език при БАН (1947-1951 г.) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958 г.). Пръв директор е на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958 г.). Член е на Българския археологически институт от 1922 г., на научното дружество в Букурещ и на Славянския институт в Прага. Негови съчинения са: "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония" (1917 г.), "Добруджа във връзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и румънци" (1918 г.), "Българите във Влашко и Молдова" (1930 г.), "Българи в образите на Феликс Каниц" (1939 г.), "Полска книжовна реч в образци" (1941 г.), "Чешка книжовна реч в образци" (1942 г.), "Старобългарски език в образци" (1945 г.).

През 1898 г. - професор Димитър Борисов Митов - български литературен и театрален критик.

Специализира в парижката Сорбона и “Колеж дьо Франс”. Той редактира литературните седмичници “Развигор” (1923-1925 г.), “Литературни новини” (1927-1929 г.) и “Литературен глас”, библиотеките “Бисери”, “Вечни спътници” и сборниците: “Изкуство и живот” (1929 г.), алманах “Литературен глас” (1931 г.), “Духът на новия свят” (1932 г.). Митов е автор на сборници с критика: “Знамена” (1933 г.) и “Писатели и книги” (I и II, 1934 г. и 1935 г.). Негови съчинения са “История по западноевропейска литература” (5 т., 1950-1953 г.), “Христоматия по западноевропейска литература” (3 т., 1955-1958 г.) и “Театрални вечери” (1974 г., посмъртно).

През 1917 г. - професор Петър Христов Христосков – български цигулар, композитор и музикален педагог.

Той завършва Музикална академия в София през 1939 г. Учи цигулка при Саша Попов. През периода 1940-1943 г. специализира в Берлин цигулка при Густав Хавеман и Ханс Малке. Концертира като солист и камерен музикант със съпругата си Златка Арнаудова. Член е на академичното клавирно трио с Д. Ненов и К. Попов. Христосков е дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония. Автор е на: 3 цигулкови концерта, 36 капричии за солоцигулка, соната за цигулка и пиано, соната за солоцигулка, 2 сюити за солоцигулка, 3 рапсодии за солоцигулка и мн. др. Автор е на оркестровите творби: Концерт за оркестър, “Мото перпетую”, Сюита за камерен оркестър. Негови ученици са лауреати на международни конкурси. Христосков концертира в много страни на Европа и Азия.

През 1931 г. - Христо Стефанов - български художник.

През 1956 г. той завършва Художествена академия в София, специалност “Живопис” . Художествен редактор е в издателство “Христо Г. Данов”. От 1958 г. той участва във всички национални художествени изложби и в представителни изложби в чужбина. Автор е на паното “Огънят” в НДК и на цикъла пана “Свлачища” (2001 г.). Има картини в частни колекции в Русия, Белгия, Франция, Полша, Италия, Испания, Мексико, Австрия, Швейцария, Куба и др. Награди, които получава Стефанов: Голямата награда на Бургас за живопис (1966 г.), Първа награда за сценография на националните прегледи на българската драма и театър (1966 г., 1968 г., 1976 г.); “Златна роза” за сценография, Варна (1972 г.); Голямата награда на изложбата на южнобългарските художници (1976 г.) за живопис, Първа награда на СБХ за портрет (1976 г.); Голямата награда “Илия Петров” (1981 г.), наградата на СБХ за монументално изкуство. През 2002 г. е награден с Орден “Стара планина”

През 1932 г. - Благовест Сендов – математик и държавен деец.

Той завършва математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което специализира изчислителни методи в Московския университет и компютърни науки в Лондон. От 1968 г. е професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а за периода 1973-1979 г. е ректор. Сендов е главен научен секретар (1982-1988 г.) и председател на Българската академия на науките (1988-1991 г.). Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е от 1976 г. до 1989 г. и от 1991 г. до сега. През 1992 г. е кандидат за президент. Председател е на ХХXVII Народно събрание (1995-1997 г.) и заместник-председател на ХХXVIII и XXXIX Народно събрание.

През 1956 г. - Виолета Русева- български литературовед.

Тя е преподавател във Великотърновския университет в катедра "Българска литература". Автор е на статии и студии в областта на литературната история и съвременната българска литература. Нейни книги са: "Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години" (1993 г.), "Манифести на българския авангардизъм" (1995 г.), "Мистичният Йовков" (1998 г.), "Генеалогия на българската модерност. Яворов" (2001 г.).

Починали:

През 1958 г. - Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение.

Роден е в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.

През 1974 г. - професор Тодор Герасимов - археолог и нумизмат.

Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и специализира археология и нумизматика в Берлин. След завръщането си в България работи като уредник в Археологическия институт при БАН. Научните му интереси са насочени към античната, византийската и българската нумизматика. Автор е на трудовете: "Първата златна находка на цар Иван Асен II" (1935 г.), "Оловни печати на българските царе Симеон и Петър" (1939 г.), "Проучване върху Мадарския скален релеф" (1956 г.), "Антични и средновековни монети в България" (1975 г., посмъртно) и пр.

[Ани]

На 9 март

1230 г. Българският цар Иван Асен ІІ с неговата армия побеждава епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково).

Войската му е разбита, а той и цялото му семейство са пленени. Епирското деспотство се разпада. След победата цар Иван Асен II продължава военната кампания и за кратко време завладява целия Балкански юг "от Одрин до Драч".

1854 г. Създадената в Букурещ Епитропия (бъдещата Добродетелна дружина) се преобразува в седем-членен комитет под името "Средоточно попечителство", което е официално признато от правителството на Русия като българска емигрантска политическа организация.

1869 г. Иван Касабов публикува на страниците на в. "Народност" програмната статия на Любен Каравелов "Мои братя".

1872 г. Във Видин пристигат трима представители на екзархийската комисия по избора на духовен водач на българската църква, които връчват на Антим протокол за избирането му за екзарх.

1902 г. В Карлово е основано дружество "Български розопроизводител".

1909 г. Приет е Закон за референдум по общинските въпроси по швейцарски образец.

1916 г. В Бургас избухва един от първите Женски бунтове.

1919 г. Дейци от Западна Македония и от Сярско издават "Апел към македонското население и към македонската емиграция в България" за автономия и Балканска федерация. Започва формирането на Временно представителство на обединената бивша ВМОРО (Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Тодор Спасов (Серски), Михаил Герджиков, Петър Ацев и Петър Христов).

1933 г. Арестувани са обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са обвиняеми в Лайпцигския процес.

Лайпцигският процес (1933 г.) е процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер - председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември и приключват на 23 декември същата година. И четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

1943 г. Започва депортиране на българските евреи, живущи в провинцията.

1950 г. Александър Жендов - един от най-изтъкнатите художници-комунисти, изпраща писмо до Вълко Червенков. В него Жендов изразява тревога от промяната на отношението на творците към Българската комунистическа партия и се опитва "да отвори очите" на Червенков за грубото администриране, задушаването на критиката и разочарованието на интелигенцията. Писмото обаче е използвано от Вълко Червенков и Тодор Живков за нападки срещу Жендов, за да се внуши, че който е против ръководната роля на партията, е "прикрит класов враг", повлиян от Запада. Ударът срещу видния творец трябва да покаже на интелигенцията, че БКП няма да се спре пред нищо, за да наложи пълен контрол върху културната сфера.

1985 г. В 21 ч и 31 мин бомба, поставена от турски терористи, избухва във вагона за майки с деца на влак № 326 по линията Бургас-София в района на гара Буново, при което загиват седем души (сред тях две деца на 12 и 13 години) и девет са тежко ранени.

1985 г. Половин час след взрива в Буново избухва взрив във фоайето на хотел "Сливен" в града, при който са ранени двадесет и трима души.

2002 г. На 9 и 10 март се състои ХІІІ национална конференция на СДС, на която за председател е избрана Надежда Михайлова. Новият лидер получава подкрепата на 2374 делегата от общо 3571 гласували. 1365 делегата подкрепят кандидатурата на дотогавашния председател Екатерина Михайлова.

Бившият министър-председател Иван Костов нарушава мълчанието си и защитава позициите си.

Конференцията приема нов устав.

Родени:

1818 г. Никола Бацаров- български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец.

Завършва училището в Куручешме (Цариград) и продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната "партия" при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар и мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите "Животоописанието ми", издадени едва през 1986 г., които представляват ценен извор за българското национално Възраждане.

1870 г. Христо Чаракчиев, български военен деец. Роден е в Севлиево. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик. Следва в топографска школа, а през 1901 г. завършва Генералщабната академия в Русия. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, а на 15 ноември 1900 г. в чин капитан. Служи последователно в 1-ви, 9-ти, 10-ти и 18-ти пехотни полкове, а също така в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.

1873 — Тане Николов, известен и като Тане, Таньо, Тани, Тано Николов или Таню войвода

е български революционер, деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение.

1943 г. Енчо Пенев Мутафов - български литературен и художествен критик, теоретик на литературата.

През 1968 г. той завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във вестник “Литературен фронт”, референт е в СБП, литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право, редактор в списание “Обзор”. В периода 1992- 1993 г. е главен редактор на вестник “Демокрация”.

Починали:

1960 г. Ценко Цветанов (Ц. Ц. Тодоров) - български писател и библиограф. През 1929 г. той завършва педагогика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. След това работи като учител в с. Орешец и с. Върбовец, Видинско (1922-1926 г.), в София (1929-1939 г.). Директор е на Държавният библиотекарски институт (1953-1960 г.).

Цветанов е член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на детския периодичен печат с приказки, разкази, стихове и научнопопулярни четива. Участва в редактирането на списание “Училищен преглед”, редактор е на “Български книгопис”. Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Пише стихове, разкази, сценки, басни, приказки.

Автор е на: “Жертва” (1923 г.), “Поеми, песни, легенди” (1926 г.), “Детски библиотеки. Устройство, методи и значение” (1929 г.), “Чудните прозорци. Детето и книгата” (1932 г.), “Най-силното” (1960 г.), “Атанас Узунов. Заместникът на Левски. Животопис” (1938 г.), “Истински предател” (1939 г.), “Детска душа” (1940 г.), “Свобода или смърт. От хайдутите до Шипка” (1940 г.), “Към незнайни страни в Острова на свободата” (1945 г.).

1976 г. Боян Иванов Дановски – български писател, режисьор, театровед и преводач. Дановски следва инженерство и музика в Милано. Сближава се с Г. Милев и литературния кръг около списание "Везни", в което печата произведенията си и преводи от италиански език. След спирането на "Везни" Дановски сътрудничи на сп. "Хиперион". От 1928 г. той се посвещава на режисьорска и театрална дейност. Специализира в Германия и през 1932 г. създава работническия театър "Народна сцена". След закриването на театъра през 1933 г. основава театрална студия, работеща по метода на К. С. Станиславски. След 9 септември 1944 г. Дановски е главен режисьор на Радиотеатъра, на Народната опера и Народния театър "Ив. Вазов". От 1957 г. до 1965 г. той е директор и режисьор на Сатиричния театър. От 1951 г. е професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (днешен НАТФИЗ). Режисьор е на филма "Точка първа" (1956 г.).

АХ, ТЕЗИ ПРИВИДЕНИЯ" от Едуардо де Филипо.

Постановка – Боян Дановски. Премиера – декември 1957г.

Редактирано Март 9, 2009 от Ани

[Ани]

На 10 март

Ден на Холокоста в България

Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история.

В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г.

1870 г. В канцеларията на Великия везир е изготвен султанският ферман за възстановяване на самостоятелната българска църква.

1897 г. Приет е първият Правилник за учебниците на Министерството на народното просвещение.

1905 г. Приключва Обща стачка на печатарските работници в София, започнала на 17 януари с.г. и завършила с частичен успех.

1908 г. В Асеновград е основано Лозарско дружество "Станимака".

1919 г. В София е учредена кооперация "Освобождение" под контрола на БРСДП (т. с.)

1924 г. ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства..

1928 г. Финансовият комитет на ОН разрешава на България да сключи външен заем за стабилизиране на икономиката.

1947 г. С постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г. започва да се провежда парична реформа (обмяна) в НР България.

1960 г. България и Франция подписват спогодба за стокообмен.

1961 г. Поставено е началото на Първият международен музикален фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе.

Фестивалът е основан като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество. В реализацията на фестивала от неговото създаване до днес винаги са ангажирани голям кръг от национални и международни институции като Министерството на културата, Съюза на българските композитори, БНР, БНТ, а в по-ново време и партньори като Британски съвет, Гьоте институт, Фондация Гаудеамус - Холандия, Про Хелвеция, Унгарски културен институт, Посолството на Австрия в България, Френски институт - София и др. От 2005 г. Международният фестивал “Мартенски музикални дни” е член на Европейската асоциация на фестивалите (ЕАФ).

1962 г. В София започва втората среща на комитетите за балканско разбирателство и сътрудничество.

1964 г. Установени са дипломатически отношения с Нигерия.

1970 г. Гърция и България подписват дългосрочна търговска спогодба и спогодба за плащания за петгодишен период.

1974 г. Приключва официалното посещение на председателя на Министерския съвет Станко Тодоров в Индия.

Родени:

1850 г. Иван Димитров - художник, един от най-значителните български портретисти след Освобождението. Син и ученик е на иконописеца от Тревненската художествена школа Димитър Кънчев. През 1865 г. Димитров заминава за Румъния. Там работи при зографа Георги Стоянеску. През периода 1870 - 1875 г. учи в Художественото училище в Букурещ при Т. Аман и Дж. Татареску. През 1881 г. постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж като ученик на Ал. Кабанел. Завръща се в България през 1884 г. и работи като учител по рисуване в Габрово (1884-1886 г.) и в София (1886-1921 г.). Сред известните му портрети са: "Автопортрет" (1884 г.), "Детски портрет" (1884 г.), "Портрет на жена" (1885 г.), "Портрет на млада жена" (1885 г.), "Портрет на Ст. Стамболов" (1886 г.), "Портрет на Мария Стоилова" (1888 г.). Рисува и икони за църкви в София, Созопол и др. Създава и битови композиции - "Тревненка" (1885 г.), "Калайджии" (около 1890 г.). През 1885 г. в София той организира първата в България индивидуална художествена изложба. Награден е със златен медал за участието си в Пловдивското изложение през 1892 г.

1890 г. Акад. Андрей Анастасов Стоянов - пианист, педагог, композитор и музикален публицист. Завършва Робърт колеж в Цариград и Музикалната академия във Виена. През 1923 г. специализира пиано във Висшето училище за музика в Берлин. Преподавател е в Държавното музикално училище в София (1914-1922 г.). За периода 1922-1958 г. е професор в Държавната музикална академия. Концертира до 1947 г. За пръв път в България Стоянов изпълнява цели програми от творби на Бетовен, Шопен, Лист. Той има принос в изграждането на българската клавирна педагогика - негови възпитаници са изтъкнатите български пианисти П. Пелишек, Д. Ненов, Д. Куртева, Т. Янкова, Ю. Буков. Стоянов е автор на: “Изкуството на пианиста” (1952), “Формализмът в музикално-изпълнителското изкуство и в музикалната педагогия” (1952 г.), “Методика на обучението по пиано” (1957 г., 2 подобрено издание 1968 г.) и др. Композира произведения за пиано - сонати, рапсодии, вариации, прелюдии и др. Сътрудник е на списанията “Философски преглед”, “Златорог”. Негови съчинения са: “Творчески идеализъм” (1929 г.), “Магията на музиката” (1932 г.), “Живот, блян, изкуство” (1940 г.), “Геният в музиката” (1941 г.), “Пътеки към истината. Есета” (1947 г.).

1891 г. Любен Христов Попов - лекар дерматолог и венеролог, доктор на медицинските науки . Следва медицина в Лион (1910-1912 г.), завършва в Неапол (1920 г.). Работи в Централния ветеринарно-бактериологичен институт (1920-1922 г.). Професор (1941 г.), през 1937-1963 г. ръководи Катедрата по кожни и венерически болести и директор на Клиниката по кожни и венерически болести при Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (от 1954 г. при ВМИ). Член е на Асоциацията на говорещите френски дерматолози (1956 г.), на Комитета при Международния съюз за борба с венерическите болести, член-кореспондент на Австрийското (1961 г.), Шведско (1964 г.) и Френско дерматологични дружества. Има над 250 научни публикации и съобщения, автор е на първото ръководство по кожни и венерически болести (1945 г.) и на учебници по дермато-венерология. Пръв в България проучва и описва рака на кожата и лигавиците - "Върху рака на кожата и лигавиците, с оглед на преканцерозните дерматози" (1929 г.). Умира на 22 април 1975 г. в София.

1858 г. Генерал-майор Георги Иванов. През 1877 г. завършва Военнопехотното училище в Одеса и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е в състава на Българското опълчение като командир на Трета рота от Седма дружина. След Освобождението служи в инженерните войски. През 1884 г. завършва Военноинженерната академия в Санкт Петербург. До 1909 г. Иванов служи във Военното министерство на различни длъжности: началник е на инженерно отделение, член е на Комитета за държавна отбрана, началник е на инженерното отделение в Щаба на армията, началник е на Военноинженерната инспекция , на военностроителната част и военните съобщения. След 1909 г. излиза в запаса. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) той участва в избора на мястото и ръководи укрепяването на Сливнишката позиция. През Балканската война (1912-1913 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски в Министерство на войната. Дълги години преподава фортификация във Военното училище и щаб офицерски курсове.

1874 г. Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. През 1895 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. За периода 1909-1912 г. Шкойнов служи в артилерията и преподава тактика във Военното училище. През Балканската война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник щаб на 11 пехотна дивизия, а по-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е началник щаб на 4 пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917 г.). Помощник е на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Шкойнов преминава в запаса в края на 1919 г. Той е председател на Съюза на запасните офицери.

1881 г. Георги Хадживичев Павлов - учен, ветеринарен лекар и общественик. Завършва ветеринарна медицина в Торино с докторат (1910 г.), работи като околийски ветеринарен лекар в Търговище (1910-1914 г.), Омуртаг (1914 г.), Свищов (1914 г.), Айтос (1919-1922 г.), Бургас (1914-1915 г.), районен ветеринарен инспектор на Южна България (1922-1923 г.). Началник на ветеринарното отделение при Министерството на земеделието (1922-1935 г.). Един от основателите на Ветеринарномедицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1923 г.), професор (1928 г.) в Катедрата по ветеринарна полиция, администрация и съдебноветеринарна медицина, декан е на Ветеринарномедицинския факултет (1937-1939 г., 1940-1942 г.). Организира мрежата от държавни ветеринарни лечебници и амбулатории, основател и първи главен редактор е на сп. "Ветеринарно скотовъдно знание" (1924-1935 г.). Теоретик и организатор е на обществената ветеринарна медицина в България. Инициатор е за сключване на международни ветеринарни конвенции, по негова инициатива е създаден фонд за борба с епизиотиите. Съчинения: "Нашата търговия с животни и животински продукти и ветеринарните конвенции" (1932 г.), "Застраховката на домашните животни" (1939 г.), "Исторически бележки върху българската ветеринарна медицина" (1944 г.), "Обществена ветеринарна медицина" (1948 г., посмъртно), "Зоопрофилактни основи на обществената ветеринарна медицина" (1948 г., посмъртно), "Лекции по съдебна ветеринарна медицина" (1949 г., посмъртно) и др. Умира на 31 юли 1945 г. в София.

1934 г. Атанас Косев - композитор.

През 1964 г. той завършва Теоретичния факултет на БДК. Работи като главен редактор на редакция “Музика” при БНТ (1978-1984 г.), а от 1986 г. завежда редакция в направление “Забавна музика” при БНР. Косев композира забавна музика от 60-те години. Автор е на детски песни, камерна, симфонична и филмова музика

1950 г. Федя Райкова Филкова - поетеса.

Завършва немска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1972 г.). Работи като преводач в немската редакция на “София-прес”, преподавател е в Катедрата по немска филология на СУ и редактор в литературния отдел на в. “АБВ”, редактор и завеждащ отдел “Поезия и драматургия” в издателство “Народна култура” (1982-1991 г.). От 1992 г. е културен аташе в Австрия. Превежда творби от Й. Бахман, Новалис, Кр. Волф, Х. Кант и др. Редактор е на преводни книги от немски език. Съчинения: “Цветя с очите на жени” (1982 г.), “Нежен въздух” (1988 г.), “Рисунки в мрака” (1990 г.).

1960 г. Венета Рангелова - естрадна изпълнителка.

През 1981 г. тя завършва Естрадния отдел на БДК в класа на Г. Кордов. Работи като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата в Пловдив. В периода 1980-1984 г. е във вокалната група "Стил". Записва първата си песен през 1984 г. - "Обещай ми светло минало" (муз. Ю. Ступел). Първата си малка грамофонна плоча издава в "Балкантон" през 1985 г.

Венета Рангелова - Хиляда и едно защо

1964 г. Иван Минчев Габеров - издател и историк. Автор е на: "Въпроси" (1990 г. , 2001 г.), "Шезлонг за самотници" (1992 г.), "Хронологична енциклопедия на света" (1994 г., съавторство), "Съвременен тълковен речник на българския език" (1996 г.), "Речник на чуждите думи в български" (1997 г.), "Светът след Иисус" (1999 г.), "Български енциклопедичен речник" (1999 г., 2001 г.), "Учебен тълковен речник" (2000 г.), "Речник на чуждите думи" (2001 г., в съавторство с Диана Стефанова). Габеров е собственик на издателствата: "Елпис", "Е" и "GABEROFF", специализирани в издаването на речници, енциклопедии и научна литература.

1970 г. Иван Ласкин - актьор.

През 1994 г. той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на проф. Н. Люцканов. През 1995 г. е номиниран за “Аскеер” за ролята Джими Портър в "Обърни се с гняв назад" .Участва във филмите: “Васко да Гама от село Рупча”, "Буре барут" (1998 г.), "Магьосници" (1999 г.), "Дунав мост" (1999 г.), "Хайка за вълци" (2000 г.), "Най-важните неща" (2001 г.), "Колобър" (2001 г., тв), "Вълци" (2001 г., тв), "Отвъд чертата" (2003 г.).

Починали:

1941 г. Стоян Иванов Омарчевски - учен, политик и общественик.

Роден е на 23 декември 1885 г. в Нова Загора. Член е на БЗНС от 1905 г. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Министър е на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски (май 1920 г. - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - въвежда задължително основно образование. Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член е на ПП на БЗНС (1925-1926 г.), привърженик на К. Томов, главен редактор е на в. "Земеделско знаме" (оранжево) (1927-1933 г.), народен представител (1913-1923 г., 1927-1934 г., 1938-1939 г. и 1939-1941 г.).

1944 г. Карел Вацлав Шкорпил - археолог от чешки произход.

Той е един от основоположниците на българската археологическа наука. От 1881 г. учителства в редица градове на България, а през 1894 г. се установява във Варна. Работи в областта на географията, праисторията, античната и средновековната археология на България. През 1901 г. основава и е пръв председател на Варненското археологическо дружество, а от 1906 г. е директор на създадения от него Варненски археологически музей. Развива голяма дейност за откриване, изследване, съхраняване и популяризиране на античните и средновековните паметници. През 1899-1900 г. съвместно с Ф. И. Успенски Шкорпил ръководи, започнатите по негова инициатива, разкопки на първата българска столица Плиска. Автор е на трудовете “Могили” (1898 г., в съавторство с брат си Х. Шкорпил ), “Материали за българските старини. Абоба - Плиска” (1905 г.), “Опис на старините по течението на река Русенски Лом” (1914 г.), “Паметници на столицата Преслав” (1930 г.) и др.

1954 г. Чавдар Петров Мутафов - белетрист и художествен критик. Представител е на формализма и експресионизма в българската художествена проза. Сътрудничи в списанията “Слънце”, “Везни”, “Златорог”. За периода 1927-1928 г. редактира литературния седмичник “Изток”, а през 1929 г. и “Стрелец”. Мутафов е автор на книгите “Марионетки” (разкази, 1920 г.), “Дилетант” (декоративен роман, 1926 г.), “Технически разкази” (1940 г.).

1960 г. Матей Спасов Икономов - драматург, театрален деец. През 1887 г. той постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892-1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. Икономов специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902-1920 г.). Пръв популяризатор е на драмите на Горки в България. Икономов е автор на 14 драми със сюжети от историческото минало. Оттегля се от театралното поприще през 1923 г.

[Надеждна]

На 11 Март:

През 1835 г. е завършен строежът на часовниковата кула в Габрово.

Кулата е висока 28 метра. Нейният часовников механизъм е ръчно изработен от местния майстор – Иван Сахатчията, а камбаната на кулата е произведена във Виена.

През 1870 г. великият везир Али паша връчва на членовете на смесената българо-гръцка комисия султански ферман за учредяване на Българската екзархия, просъществувала до 1953 г.

През 1896 г. Академическият съвет на Висшето училище в София възлага на комисия окончателното изработване на “подробния правилник” към Закона за уредбата на Висшето училище.Комисията е съставена от по трима души от всеки факултет. В завършената си форма правилникът доразвива основните положения на закона. Уточнява се неясно прокараната по-рано автономия на университета, ценза. Обръща се внимание на положението и достойнството на професорите, в духа на по-голяма строгост при подбора и на независимост при решенията на факултетите. Академическият персонал се предлага за назначение от факултетните съвети в Академическия съвет, който съобразно качествата на лицето го приема веднага в едно от установените звания. Званията се определят по-точно в своето степенуване: редът на званията доцент, извънреден професор и редовен професор представя три степени на преподавателската служба при Висшето училище.

През 1912 г. българското правителство, начело с Иван Ев. Гешов, взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. Година по-рано правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет. Този ден се смята за рождена дата на военната авиация на страната ни.

През 1913 г. Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост.

Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война (1912-1013 г.). Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

Позиции на българската артилерия при Одрин

През 1913 г. по време на одринския щурм, на Първа шопска дивизия е заповядано да предприеме демонстративна атака при Чаталджа. Българската дивизия разкъсва предната турска позиция, нахлува в гр. Чаталджа и го превзема.

През 1922 г. полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Това става след като в началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти. Преподавателите са членове на ръководствата на опозиционни партии.Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 8 март студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания, с което се слага край на университетската криза.

През 1960 г. е публикуван е Закон за митниците.

През 1963 г. в периода 11 - 12 март се провежда пленум на ЦК на БКП, който слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че "никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава" не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. НР Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че "отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект", но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: "Ние следва да признаем публично..., когато се договорим с тях, не сега, обективното съществуване на Македонската народна република... Не можем обаче да се примирим това национално съзнание да се формира, да се изгражда на противобългарска основа". За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

Родени:

През 1739 г. - Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - деец на Българското Възраждане, книжовник, учител и църковен деец.

Софроний Врачански е роден в Котел в семейството на търговец. Учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Софроний е преследван и от турци, и от български свещеници. През 1765 г. той преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. Софроний отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици той лежи в затвора. Около 1794 г. се замонашва и става епископ във Враца, тогава приема името Софроний. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война (1806-1812 г.) той установява връзка с командването на руските войски. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната Софроний се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.

Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Живота си описва в "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана през 1805 г. в Букурещ). Житието днес се намира в Санкт Петербург). За първи път то е отпечатано във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

През 1872 г. - генерал-майор Стефан Попов.

През 1892 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва с Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Попов служи в пехотата, след това е старши адютант в Пета пехотна дивизия. С нея участва в Балканската война (1912-1913 г.). През Първата световна война е началник-щаб на Трета армия (1916-1918 г.), която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на Първа армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската.

През 1876 г. - академик Грогорий Илински - руски филолог, славист.

Научните му интереси са насочени към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени паметници на старобългарската писменост, сред които "Грамоти на българските царе" (1911 г.), "Слепченският апостол от XII в." (1911 г.) и "Праславянска граматика" (1916 г.).

Починали:

През 1911 г. - Драган Цанков – обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН).

Роден е в Свищов. Учи в Одеската семинария и в Киевската гимназия, след което посещава лекции в университета във Виена. Цанков постъпва на работа като учител в Цариград. Там се включва в дейността на ръководеното от Г. С. Раковски Тайно общество. В Русе, където учителствува става инициатор за създаването на читалище "Зора". През 1864–1866 г. е директор на Вилаетската печатница в Русе, а след това последователно става управител на турското корабоплаване по р. Дунав, зам.-управител на Нишкия санджак и на Видинския санджак. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Цанков, заедно с М. Балабанов, обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти. След Освобождението е вицегубернатор на Търново. Той е народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. Там се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата- като министър-председател (24.март- 28 октомври 1880 г.). За периода 28 ноември- 17 декмеври 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. По време на режима на пълномощията през 1881–1883 г. Цанков се обявява за възстановяване на конституцията. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков създава и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг Цанков е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903 г.). Редактира вестниците "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история".

През 1923 г. - генерал-майор Христо Цонев Луков.

През 1880 г. той завършва Военното училище в София. На 2 май 1902 г. е произведен в звание полковник. Луков продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война той командва новосформираната Тринайсета пехотна дивизия и в състава на Трета армия воюва със сърбите. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление (1917 г.). След войната излиза в запаса (1920 г.), но е зачислен в опълчението.

През1924 г. - Иван Евстратиев Гешов - политически и държавен деец, банкер, икономист и публицист.

Роден е в Пловдив. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира за жестокостите на турските власти. Затова е задържан от местните власти и е осъден на смърт. Спасен е благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия неколкократно е депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. той е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. През 1892 г. той председателства първия земеделско-промишлен събор. Съборът е свикан в Пловдив след закриване на организираното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено изложение. От 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. той отново е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за шеф на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За периода 16 март 1911 г.–1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Председател е на ХV ОНС. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките), а от 1899 г. до 1924 г. е председател и на Българския Червен кръст. Той е автор на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.) и "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) . Негови книги са и драмата Ивайло", (1888 г.), "Думи и дела" (1889 г.), "Ситни дребни" (1904 г.), "Престъпно безумие" (1915 г.), "Спомени" (1916 г.) и др.

[Станимир]

На 12 Март:

През 1861 г. в Пловдив българите декларират, че градът и Пловдивската епархия няма да припознават занапред Цариградската патриаршия. Това се случва по време на неделната служба в пловдивската черква "Св. Богородица". Присъстващите заявяват, че ще се подчиняват единствено на Иларион Макариополски.

През 1872 г. Иларион Ловчански е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І. Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден в Елена. Учи в местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 г. се замонашва. От 1827 г. е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1868 г. Ловчански се отказва от Патриаршията. През 1871 г. той председателства църковно-народния събор в Цариград. До смъртта си е Кюстендилски митрополит.

През 1913 г. са овладяни предните позиции на Одринската крепост. Ден по- рано Втора българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война (1912-1013 г.). Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана. Mощни демонстративни удари трябва да бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

През 1923 г. е разпуснато Деветнайсетото ОНС. Ден по-рано е решено кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков да бъдат предадени на Държавен съд. За държавен обвинител е избран Райко Даскалов, а за негови помощници К. Консулов, А. Радолов и В. Величков.

През 1938 г. е подписан първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника. За период от две години се предвижда да бъде доставена техника в размер на 30 000 000 марки.

През 1939 г. в София антисемити нападат концерт на диригента евреин Бенасусан в зала "България".

През 1945 г. завършва четиридневният първи конгрес на комитетите на ОФ. На него са взети решения за: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. Конгресът преминава в спокойна атмосфера и решенията му за бъдеща съвместна работа получават одобрението на останалите партийни лидери, но скоро различията в политическата им линия излизат наяве.

През 1946 г. Двадесет и шестото ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост. Земя над 200 дка , а за Добруджа - 300 дка, се отнема от собствениците. Това е общо 564 000 дка или 1,2 % от обработваемата земя. Част от отнетите площи се използват за оземляване на 129 000 безимотни или малоимотни. Създават се и държавни земеделски стопанства (ДЗС).

През 1966 г. е създадено Министерство на съобщенията. Днес министерството на транспорта и съобщенията е организирано в дирекции. Те подпомагат министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на правомощията му, осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

През 1981 г. явлението "Фотоелектретно състояние на веществата" е вписано в Държавния регистър за открития под № 1. Откритието е на акад. Георги Наджаков. За него той докладва на 22 юни 1937 г. пред Френската АН. "Фотоелектретно състояние на веществата" е фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници (Ефект на Наджаков-Андрейчин) и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици

Академик Наджаков завършва физика и математика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1920 г. След това специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Той ръководи Катедрата по експериментална физика (1937-1962 г.). Два пъти е декан на Физико-математическия факултет (1939-1940 г., 1944-1947 г.). За периода 1947-1951 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН. От 1947 г. до 1959 г. е подпредседател на БАН, след което е председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите, член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. През 1967 г. е носител на златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри” Той е член –кореспондент на Гьотингенската АН, член е и на Американската асоциация за напредък на науката.

През 1988 г. пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не дава желания резултат. Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи.

Родени:

През 1857 г. - Константин Атанасов Паница - български офицер и политик.

Той е активен деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Паница е участник в Априлското въстание и Руско-турската война. Той е един от създателите на българската армия. Член е на БТЦРК, под ръководството на който се извършва Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война командва отряд доброволци и пръв навлиза в Сърбия. Паница играе важна политическа роля при абдикацията на Александър I Батенберг. Възглавява заговор срещу него и Ст. Самболов, но е арестуван и осъден на смърт от военен съд.

През 1899 г. - Любен Хараланов Владигеров - български цигулар.

Той е брат близнак на Панчо Владигеров. Учи цигулка в Софийското музикално училище, при П. Наумов. Образованието си продължава във Висшето музикално училище в Берлин, при Марто. Двамата братя изнасят много концерти в България и в чужбина.

През 1924 г. - Динко Динев - български актьор.

Той работи в киното предимно с Б. Шаралиев: "Песен за човека" (1954 г.), "Записки по българските въстания" (тв, 1976-1981 г.), "Капитан Петко войвода" (тв, 1981 г.), "Борис Първи" (1985 г.).

През 1929 г. - професор Атанас Димитров Божков - български изкуствовед.

Той работи върху проблемите на съвременното и средновековното българско изкуство. Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: "Данаил Дечев" (1955 г.), "Никола Танев" (1956 г.), "Илия Бешков" (1958 г.; издадени на руски, френски, английски и испански език), "Българска художествена академия" (1962 г.), "Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), "Тревненска живописна школа" (1967 г.), "Старо българско изкуство" (1968 г.), "Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), "Илия Петров" (1972 г.), "Българска историческа живопис", в 2 т. (1972-1978 г.), "Ненко Балкански" (1977 г.), "Веселин Стайков" (1980 г.), "Върхове на българското изобразително изкуство" (1980 г.), "Българската икона" (1985 г.), "Търновска средновековна художествена школа" (1985 г.), "Борис Христов, творчески портрет" (1985 г.; 2-ро издание 1994 г.), "Българско изобразително изкуство" (1988 г.), "Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.), "Петър Михайлов" (1993 г.), "Великолепието на България" (1993 г.), "Български приноси в европейската цивилизация" (1994 г.) и др.

През 1939 г. - Венцислав Антонов Начев - български писател.

Той работи като редактор във вестник "Пулс" (1969-1980 г.), в списанията "Обзор" (1980-1985 г.) и "Отечество" (1989 г.). Редактор е и в Държавното военно издателство (1985-1987 г.). За периода 1989-1991 г. той е главен редактор на алманах "Зорница". След 1991 г. е политически наблюдател на вестник "Зора". От 1994 г. Начев е главен редактор на вестник "Български писател". Начев дебютира със стихове и разкази в периодичния печат. Съставител е на сборник със старобългарски текстове "Писахме да се знае. Приписки и летописи" (1984 г.). Негови книги са: "Зотик" (1974 г.), "Велчова завера" (1976 г.), "Зли друм" (1978 г.), "Поп Харитон" (1981 г.), "Митарства" (1983 г.), "Стъпала към подиума" (1985 г.), "Горски вървища. Книга за българското хайдутство" (1986 г.), "Годеници на смъртта" (1988 г.), "Трънен венец" (1989 г.), "Чепати мъже", новели (1990 г.), романи: "Еничари" (1991 г.), "Палячо" (1993 г.), "Гневът на боговете" (1994 г.), "Български надписи" (1994 г.), "Български царски грамоти" (1996 г.).

Починали:

През 1845 г. - Кирил Пейчинович - български монах и книжовник.

Той е един от първите възрожденски дейци на Македония. Ученик е на Йоаким Кърчовски. Пейчинович се замонашва в Хилендарския манастир. По-късно се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир. От 1801 до 1817 той е игумен на Марковския манастир край Скопие. Успява да възобнови Лешочкия манастир и става негов игумен (1818-1830 г.). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Пейчинович помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където през 1840 г. издава "Книга глаголемая оутешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха..."

През 1907 г. - Юрдан Иванов - български публицист, финансист, библиограф и изследовател на българския периодичен печат.

От 1880 г. той е в Софийското градоначалство, а след това последователно в Министерство на външните работи, в Министерство на финансите и в БНБ . Иванов издава седмичника "Югозападна България" (1893-1894 г.). Освен това сътрудничи на либералния и демократичния печат и води рубриките по финансови въпроси в сп. "Дело". Той е един от организаторите на първия събор на журналистите в България, свикан в София през 1894 г. Година по-късно Иванов основава Българското икономическо дружество. Издава книгите: "Българский периодический печат на книгата от възраждането му до днес" (3 кн., 1891-1892 г.), "Българските ценни книжа" (1902 г., на френски), "Документи по нашето възраждане" - 163 писма от и до видни дейци на Български възраждане.

През 1928 г. - Райчо (Рачо) Михов Каролев - български книжовник, общественик и педагог.

През 1871 г. той завършва Духовната академия в Киев. В страната ни е директор на Софийската и Пловдивската мъжка гимназия. За периода 1884-1886 г. Каролев е министър на народното просвещение в кабинета на П. Каравелов. По-късно той е директор на Народната библиотека. Автор е на учебници и съчинения по църковна история, на “История на Габровското училище” (1926 г.) и др.

През 1940 г. - Данчо Колев - български спортист, състезател по свободна борба.

През 1905 г. той заминава за САЩ, където живее и работи до 1935 г. Дан Колов е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американската свободна борба- Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които загубва само 10. Той е европейски шампион в Париж (1936 г., 1937 г.). Спечелва и преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г. ). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Открита е музейна сбирка в родното му село, а от 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

През 1979 г. - Георги Петров Димитров - български композитор, педагог и диригент.

През 1929 г. той завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория. До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. През 1939 г. се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Преподавател е по хорово дирижиране в БДК. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.). Той се занимава още с обработки на народни песни. Автор е на сборник с хорови песни и учебници по пеене. Димитров пише статии по проблеми на българската музикална култура.

[Надеждна]

На 13 Март:

През 1870 г. със съгласието на Високата порта, цариградските българи организират събрание, в което участват 40 души. Събранието избира 10 светски лица, които заедно с петимата български владици образуват Временен смесен съвет. Основната задача на съвета е да изработи проектоустав на Екзархията и да поеме ръководството на църковните дела в българските земи до избора на екзарх.

През 1906 г. антигръцки митинги избухват в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново. Освен на 13 март, такива има и на 3 и 10 април - против събиране на пари и въстанически организации (т.нар. андарти) за борба с ВМОРО.

През 1913 г. в 9 часа пада Одринската крепост, наричана почти непревземаема (отбранявана от 59 600 души и 524 оръдия), но взета почти "на нож" от българските воини само за около 30 часа под предводителството на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов. Пленени са почти 6 хиляди души, командващият Мехмед Ферик Шукри паша, 14 генерала, 20 офицери, 500 оръдия и 20 хиляди пушки. А ген. Вазов казва в своя заповед: "Офицери, подофицери и войници..., днес Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на Вас, доблестни синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от силните крепости. Вие вписахте, вчера и днес, нова страница в нашата история. Благодаря ви. Гордея се, че съм Ваш началник. Гордея се, че съм българин..." Одринската операция принуждава турското правителство да предложи примирие в Балканската война на 3 април 1913-а.

През 1921 г. по решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев.

През 1943 г. властите в България депортират евреите от Беломорието.

През 1973 г. с постановление на Министерския съвет в България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица

През 1981 г. е открита Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен.

Националната астрономическа обсерваторията "Рожен" е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа. Тя е открита през март 1981 г. и е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките. Научният комплекс е разположен в красива местност на билото на планината, близо до връх Рожен в Централните Родопи. Комплексът се състои от няколко сгради - кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологичната станция и малкия параклис "Св.Дух".

Макар че обсерваторията не предлага особени атракции за обикновените туристи, годишно я посещават около 10 000 души. Освен невероятната панорамна гледка от Обсерваторията туристите могат да наблюдават небосклона и звездните тела през 80-тонния телескоп, един от малкото такива телескопи в света от много висок клас и достъпни за обикновените граждани.

Родени:

През 1834 г - Иван Найденов - възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

Роден е в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. "Право" (1869Ц1873 г.) и в. "Напредък" (1874Ц1877 г.). Издава "Францушко-български разговорник", "Кратка числителница", оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език.

През 1879 г. - Кръстьо Станчев - български журналист.

Роден в Котел. Редактира в. "Работническа борба" (1903-1905 г.), сп. "Ново общество" (1905-1908 г.), сп. "Млад работник" (1906-1907 г.). През 1907 г. основава в-к "Камбана", който застъпва каузата на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) през Първата световна война. Главен редактор на в-к "Заря" (1929-1944 г.).

През 1899 г. - Панчо Владигеров.

Владигеров получава музикално образование в Софийското музикално училище. Продължава обучението си в Държавното висше музикално училище в Берлин (1912-1915 г.) и в Берлинската академия на изкуствата, която завършва през 1921 г. Работи като композитор и диригент в театъра на М. Райнхарт (1920-1932 г.). Първите си международни успехи бележи като студент (два пъти носител на Менделсонова премия). В Германия пише Първи концерт за пиано и оркестър, Първи концерт за цигулка и оркестър, музика към театрални спектакли, рапсодията "Вардар", много инструментални пиеси. Завръща се в България през 1932 г. и работи 40 години като педагог в Музикалната академия в София. Автор е на произведенията "Българска сюита", Концерт за пиано 3, операта "Цар Калоян", импресии за пиано, миниатюрите за пиано "Шумен" и др. Носител е на много правителствени и международни отличия.

Починали:

През 1906 г. - Марин Дринов - български историк, работил през по-голямата част от живота си в Русия.

Той е един от основоположниците на българската историография и е член-основател и пръв Председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

През 1992 г. — Лъчезар Станчев – поет.

Лъчезар Станчев е роден през 1908 в гр. Вършец. Пише за възрастни и за деца, изявява се и като преводач. Творчеството му за деца е богато и жанрово многообразно, предимно в областта на късите поетически форми - стихотворение, залъгалки, гатанки, броилки, въртележки, верижки, изпитвалки. По-известни книги за деца: "Зайо Байо воденичар" (1933), "Щъркел шарен дългокрак" (1938), "Весели случки" (1943), "Кой ще ни познае" (1945), "Аз съм вече ученик" (1955), "Боички-сестрички" (1967), "Въртележка смешка" (1978), "Облаци с картинки" (1983).

Гатанки

[Ася_И]

На 14 Март:

През 1897 г. е обнародван Закон за задължително носене от чиновниците на дрехи и обувки местно производство.

През 1909 г. е дадена амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г..

През 1913 г. е извършен първият опит да се достигне Цариград от летците Ернест Бюри със самолет “Фарман” и Симеон Петров със самолет “Блерио”. Опитът е неуспешен поради късния час на излитането – 16,25 ч.

През 1927 г. в периода 14 - 15 март в Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа. Той работи за подобряването на положението им. На 4 април е избран Изпълнителен комитет в състав: Светослав Поменов (български посланик в Букурещ) - председател, Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов.

През 1945 г. България и СССР подписват търговска спогодба.

През 1949 г. се създава Висша атестационна комисия (ВАК) при Комитета за наука, изкуство и култура. Тя присъжда научните степени и звания.

През 1951 г. България и СССР сключват спогодба за доставка на трактори, селскостопански машини и оборудване.

През 1962 г. в периода 14 - 15 март се провежда пленум на ЦК на БКП за определяне състава на правителството и Президиума на Народното събрание след проведените през февруари същата година парламентарни избори. В Министерски съвет са извършени промени, укрепващи позициите на Тодор Живков. За министър на отбраната на мястото на ген. Иван Михайлов е назначен бившият командир на партизанската бригада "Чавдар" Добри Джуров, Министерството на вътрешните работи е оглавено от Дико Диков , а за началник на Генералния щаб е предложен Атанас Семерджиев. Министерствата на вътрешната и на външната търговия се поемат съответно от Пеко Таков и Лъчезар Аврамов. Народното събрание избира новото правителство на 17 март. За премиер е избран Антон Югов, а за негови първи заместници - Райко Дамянов и Георги Трайков.

През 1969 г. Тодор Живков произнася реч пред отчетно-изборната конференция на Софийската организация на ДКМС. Той атакува литературната критика за това, че си затваря очите пред негативните явления в художественото творчество и пренебрегва класово-партийния критерии при оценката му. Изводът на Живков е, че творците са се откъснали от живота и социалистическата действителност. След тази реч натискът върху интелигенцията се засилва.

През 1971 г. Завършва 2-то европейско първенство по лека атлетика на закрито.То се провежда в рамките на два дни в зала "Фестивална" в София .

През 1988 г. учредителите на Обществен комитет за екологична защита на град Русе са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата истинска дисидентска организация в България.

През 1989 г. се провежда Четвърти конгрес на научните работници. По време на конгреса акад. Любомир Илиев изнася доклад, който е силно критичен. Делегатите искат по-добра защита на интересите си, техните знания да се използват при вземане на управленски решения и по-широко участие в международни научни форуми. Гласувано е предложение председателят да се избира направо от конгреса, но след намесата на ЦК на БКП то е прегласувано.

През 2001 г. завършва преброяване на населението в България . Според предварителните резултати от преброяването от 2001 като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (ок. 3 889 000 мъже и ок. 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г.. Отрицателният прираст за 2000 е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.

Родени:

През 1837 г. - Марко Димитриев - български книжовник, общественик, политик, професор (от 1888 г.).

Той е преподавател по римско, византийско и каноническо право. Преподава гръцки език и гръцка литература. Член е на БАН. Завършва богословско училище в Цариград и право в Атина и Париж. През 1870-1871 г. редактира сп. "Читалище" , от 1874 г. до 1876 г. е редактор в-к "Век" и др.. Автор е на много трудове в "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения" и др. (печатани под името Димитров). Член на Народно-църковния събор през 1871 г. По време на турската кланета в България (1876 г.) е натоварен да моли за намесата на Великите сили. Член е на Учредителното събрание. Министър е на външните работи в първия българския кабинет. Философските и социологическите му съчинения са издадени в сборник през 1986 г. Автор е на трудовете "Страници от политическото ни възраждане" (1904 г.), "Гаврил Кръстевич" (1914 г.).

През 1848 г. - Младен Павлов (Младен Павлов Калинов) – български революционер.

Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в габровската Априловска гимназия. През 1874-1876 г. учител в Оряховско, участва в подготовката на Априлското въстание. При слизането на Ботевата чета до Козлодуй , на 17 май 1876 г. , той се включва в нея.След разбиването на четата е заловен, но успява да избяга в Румъния. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като преводач. Автор е на мемоари.

През 1899 г. - Владимир (Владо) Йосифов Тричков -политически деец, генерал-лейтенант (посм.).

Учи във Военното училище в София. Член е на БКП. Владимир Тричков се включва активно в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. , заради което получава смъртна присъда. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор. Освободен през 1936 г., заминава за СССР, където учи в Международната ленинска школа. През 1937 г. отива като интербригадист в Испания. След завръщането си в България многократно е интерниран в Ксантийско и Асеновградско заради своята революционна дейност. Като командир на I ВОЗ, член на Гл. щаб на НОВА, а по-късно и командващ НОВА полага големи усилия за масовизиране и ръководене на партизанското движение. През май 1944 г. взема участие в похода на Втора софийска народоосвободителна бригада. Загива в сражение край с. Горно Камарци, Софийско.

През 1902 г. - Щерьо Атанасов - политически и военен деец, генерал-лейтенант.

Участва в Юнското въстание през 1923 г.. Един от организаторите на четническото движение в хасковския край (1924–1925 г.). От 1925 г. емигрира в СССР. Участва в Испанската гражданска война 1936–1939 г.. След нападението на хитлеристка Германия над СССР разгръща дейност за организиране на партизанско движение на територията на Молдовска СССР. От септемри1943 г. е прехвърлен в щаба на Югославската народноосвободителна армия, където създава партизански единици от български части. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е помощник-командир на Първа армия. След войната заема ръководни длъжности в Българската народна армия. Автор на съчинения с военна и историческа проблематика.

През 1937 г. - Надка Иванова Караджова – българска народна певица.

Песните £ са от Пазарджишко. От 1953 г. пее в Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София. Носителка е на много награди (златни медали на световните младежки фестивали във Варшава (1955 г.), София (1968 г.) и др.).

През 1940 г. - Петър Берон - биолог, зоолог и политически деец.

Роден e в София. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1933 г. е директор на Националния природонаучен музей при БАН . След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.), от 1990 г. е председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС). След оттеглянето си от политическата дейност продължава заниманията си в Националния природонаучен музей. Работи като биолог в Института по зоология при БАН. Участва в президентските избори през ноември 2001 г. като кандидат на партията "Съюз България".

През 1954 г. - Николай Аретов – български литературен историк.

През 1978 г. завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". В продължение на две години работи като учител по български език и литература. От 1980 г. до 1982 г. е редактор на сп. "Читалище", след което става редактор в сп. "Литературна мисъл". От 1988 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. Изследователските му интереси са в областта на българската възрожденска литература и преводаческото дело в България. Негови съчинения са "Димитър и Рахил Душанови" (1988 г.), "Преводната белетристика през Възраждането. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" (1990 г.).

През 1959 г. - Иван Николов- съвременен български поет.

Публицист и обществен деец в Западните покрайнини (Югославия), един от идейните подбудители и лидери на Демократичния съюз на българите в Югославия. Негови книги са "Ничии хора" (1996), "Прокудени стихове" (1997), "Послание към Тангра" (1998). Носител на наградата на Сдружението на българските писатели за 1996 г..

Починали:

През 1901 г. - Илия Хаджитомакев Цанов- български общественик и политик.

До Освобождението 1878 г. е председател на Търговския съд в София и защитник на възстаниците, заловени след поражението на Априлското въстание и разгрома на Ботевата чета. По време на Временното руско управление е помощник-градоначалник на София, а след това председател на Видинския окръжен съд. Член е на Либералната партия на П. Каравелов. Депутат е в Учредителното Народно събрание (1879 г.). Главен секретар на Министерството на правосъдието, управлява българско дипломатическо агентство в Цариград (1881-1884 г.) и министерство на външните работи и на изповеданията на Княжество България (1884- 1886 г.). В началото на 1886 г. е изпратен в Цариград за водене на преговори за признаване на извършеното обединение. Участва в изработването на Топханенския акт (1886 г.). Автор е на спомени.

През 1959 г. - Недялка Димитрова Симеонова - български цигулар и музикален педагог.

На 12 години след няколко концертни обиколки в България заминава с баща си за САЩ, където изнася много концерти. През 1914 г. посещава летните курсове за цигулари виртуози в Дрезден, ръководени от проф. Л. Ацер (консерваторията в Санкт Петербург). В Дрезден учи при А. Раполди (1914 г.) и Г. Хавеман (1916-1920 г.). През 1921-1923 г. продължава заниманията си при Л. Ацер в Ню Йорк. През тези години започва усилена концертна дейност в Европа и Америка. Лектор е по цигулка в Държавна музикална академия (дн. БДК), (1937-1939 г.). През 1940 г. свири в Белградския симфоничен оркестър, през 1941 – 44 г. и в Дрезденска филхармония От 1942 до 1944 г. е концертиращ музикант в Германия . След 1944 г. намира признание в България. Професор по цигулка в Държавна музикална академия (1946 г.). Продължава активната си концертна дейност в страната и в чужбина. Първи концертмайстор на новосъздадения през 1948 г. Симфоничен оркестър на Българска тв и радио. Репертоарът £ включва всички значителни творби за цигулка от различни епохи и стилове.

[Ася_И]

На 15 Март:

През 1882 г. в страната са въведени услугите изпращане на пощенски записи и абониране за вестници.

На 1 ноември 1881 г. е обнародван нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения под наименованието “Привременен устав за пощите и телеграфите”. Вътрешните пощенски записи се въвеждат с въпросния указ.

През 1899 г. на компанията по Източните железници е отдадена за експлоатация линията Чирпан-Нова Загора.

През 1891 г. при атентат срещу Стефан Стамболов е убит финансовият министър Христо Белчев. След политически процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия.

През 1908 г. завършва Кюстендилският общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

През 1910 г. завършва посещение на цар Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов в Цариград. По време на него са подобрени отношенията с Портата.

През 1968 г. Петото НС приема Наказателен и Семеен кодекс.

През 1968 г. Народното събрание избира комисия за изработване на нова конституция под председателството на Тодор Живков. Идеята за нея е издигната на Шестия конгрес на БКП през 1962 г. Избраната за целта комисия не успява да завърши работата си до края на мандата на 4. НС. На Деветия конгрес на БКП през 1966 г. се посочва отново необходимостта от нова конституция.

През 1993 г. е учреден Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски". Той е регистриран през април същата година. Печатен орган на партията е в. "Земеделско знаме" . До 38-ия конгрес , който се състои на 20 декември 1997 г., председател на съюза е Светослав Шиваров. След 38-ия конгрес съюзът се разцепва на две крила и има двама председатели: Светослав Шиваров и Драгомир Шопов. На 16 януари 1999 г. Драгомир Шопов учредява Български земеделски съюз "Александър Стамболийски - 1899".

През 1998 г. Папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен” никополският католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г.

Родени:

През 1848 г. - Иван Тодоров Драсов - български революционер.

Той е секретар на Ловешкия революционен комитет и доверено лице на В. Левски. При подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание Драсов развива мащабна дейност сред българската емиграция в чужбина. След Освобождението той заема административни длъжности.

През 1862 г. - генерал-лейтенант Православ Кръстев Тенев.

През 1882 г. той завършва Военното училище в София, а през 1892 г. и Военна академия в Торино, Италия . Като командир на 3-та рота от 8-ми пехотен Приморски полк Тенев участва в Сръбско- българската война (1885 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия, която участва в състава на Първа армия в боевете при Бунархисар и Люлебургас. През 1914-1915 г. Тенев е началник-щаб на войската и главен интендант. По време на Първата световна война е началник на Главното тилово управление, генерал-губернатор на Македония и офицер за поръчки в щаба на действащата армия.

През 1863 г. - Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение.

Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на "Петрова нива" (1903 г.). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

През 1883 г. - Георги Петров- български политически деец, юрист и общественик.

През 1912 г. той завършва право в Софийския университет “ Св. Климент Охридски”, след което две години специализира международно право в Париж и Рим . От 1925 до 1944 г. е професор по междудържавно и международно право в Софийски университет. През 1937-1938 г. Петров е ректор. Той е редактор на в-к "Радикал" (1934 г.) и главен редактор на "Междудържавно право" (1940 г.). Негови съчинения са: "Вмесването в междудържавното право", "Обществото на народите" (1920 г.)., "Положението на християните в Турция според мохамеданското право" (1922 г.)., "Ньойският договор и България" (1935 г.)., "Дипломатическо и консулско право" (1937 г.) и др.

През 1901 г. – Рафаел Пеев Михайлов - български художник и поет.

Приет е в Художествена академия в София през 1924 г., където учи в курса по декорация при проф. Х. Тачев. Изключен е от Академията през 1928 г. заради конфронтация с преподаватели. Известно време е художник на свободна практика. През 1930 г. е приет за член на Дружеството на новите художници. Създава реалистичния цикъл пейзажи и битови композиции от селския живот, наречени “Цървулиади”. Творбите му от този период са предимно акварели: “Селски празник”, “Пролет”, “Пейзаж”, “Къща в Пасарел”. Продължава следването си в Художествено академия в курса по живопис при проф. Д. Узунов и завършва през 1934 г. До 1961 г. работи като учител по рисуване в провинцията и в София. Платната му от този период (пейзажи, натюрморти и портрети с масло) са изтъкани от лиризъм и нежност, с подчертана емоционалност и изтънчена колоритна гама (“Родопски овчари на Рожен”, “Пейзаж от с. Пасарел, Софийско”, “Къща в Карлово”). Участва в много изложби в България и в чужбина (Стокхолм, Берлин, Дрезден, Будапеща, Прага и Москва). През 1967 г. издава стихосбирки “Мигове”, в която малките лирични късове наподобяват звукови картини.

През 1902 г. - Иван Николов Унджиев - български историк, водещ специалист по историята на българското Възраждане.

Унджиев завършва славянска филология в Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. След това работи като учител, главен инспектор по история в МНП (1948-1950 г.), заместник-директор на НБ в София (1950-1953 г.) и научен секретар на Института “Ботев - Левски”, По-важни негови трудове са: “Васил Петлешков” (1935 г.), “Васил Левски. Биография” (1952 г.), “Карлово. История на града до Освобождението” (1968 г.), “Христо Ботев” (1975, в съавторство с Цв. Унджиева), “Георги Бенковски” (1983 г.) и др.

През 1908 г. - Арманд Сабат Барух - български писател.

През 1937 г. той издава книгата си с разкази "Карамфили и обуща". От 1941 г. до 1943 г. е въдворен в лагера "Кръсто поле" до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е редактор на в-к "Еврейски вести" и заместник-главен редактор на в-к "Литературен фронт". Автор е на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Барух превежда романа "Война и мир" на Толстой, 1965 г.

През 1929 г. - Професор Атанас Димитров – български изкуствовед.

През 1935 г. завършва специалност "Живопис" в Художествената академия. От 1958 до 1961 г. е аспирант по история на изкуството в Московския университет. През 1974 г. става доктор на изкуствознанието. От 1964 г. до 1966 г. е директор на Националната художествена галерия. В продължение на няколко години е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура , преподавател по история на изкуството в Българска държавна консерватория. От 1970 г. Димитров е професор и преподава по история на изкуството във ВИИИ "Н. Павлович". Той е съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино.

Димитров работи върху проблемите на съвременното и средновековно българско изкуство. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания : "Данаил Дечев" (1955 г.), "Никола Танев" (1956 г.), "Илия Бешков" (1958 г. ; също и на руски, френски, английски и испански език), "Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), "Старо българско изкуство" (1968 г.), "Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), , "Българска историческа живопис", в 2 т. (1972-1978 г.), "Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.), и други.

През 1934 г. - Киркор Степан Азарян - български режисьор.

Той завършва специалност "Театрална режисура" във ВИТИЗ при проф. Б. Дановски и Ф. Филипов. Създател е на младежката сцена в Пазарджишкия театър.Режисьор е в Драматичния театър – Пловдив, в Театъра на армията, София (1965 г.), в Народен Театър"Иван Вазов" и в театър "София". Води клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

През 1946 г. - Дьорд Сонди - унгарски българист, поет и преводач.

Той завършва унгарска и българска филология в Будапеща. През 1975-1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сонди работи в Унгарската национална библиотека за чужди езици. От 1999 г. той е директор на Унгарския културен център в София. Член е на Съюза на унгарските писатели, почетен доктор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (2001 г.); носител е на български държавни награди и отличия. Сонди превежда поезия и проза от над 150 български автори, включително З. Стоянов (“Записки по бълг. въстания”), А.Константинов (“Бай Ганьо”), романите на Ем. Станев, стихосбирки на Бл. Димитрова, Биньо Иванов и др. Негови съчинения са: “Български език за говорещи унгарски”, “Унгарско-български разговорник”, “Припада диагоналът” (поезия) и др.

През 1975 г. - Веселин Топалов - български шахматист.

На 10 години той е кандидатмайстор на спорта, на 12 - майстор. На 13-годишна възраст Топалов играе първия си международен турнир в Италия и покрива норма за международен майстор. В Пуерто Рико през 1989 г. е световен шампион за юноши до 14 год. Топалов е обявен за най-прогресиращ млад шахматист 1991-1992 г. и за шахматист №3 в света през 1996 г. В ранглистата на ФИДЕ за 2002 г. той е на 3-то място, след Г. Каспаров и В. Крамник.

Починали:

През 1891 г. - Христо Минчов Белчев- български общественик, политик, поет и държавник.

Той учи в Загреб, след което следва в Париж политически и икономически науки. Белчев е министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Убит е в София при опит за покушение над Стамболов. Белчев се занимава още с преводи, автор е на стихове с патриотичен, социален и любовно-сантиментален характер. Неговите "Избрани съчинения" излизат през 1902 г.

През 1892 г. - Петър Иванов Берковски - български възрожденски деец, участник в национално - освободително движение, общественик, преводач и публицист.

През 1869 г. той завършва Духовна семинария в Белград . Участва във Втора българска легия. През 1869 г. редактира мемоарите на П. Хитов, обнародвани от И. Кършовски ("Из миналото. Документи по политическото ни Възраждане", кн. 2, Елена, 1929 г.). Берковски развива широка просветна и революционна дейност. Председател е на местния революционен комитет. След неуспеха на акцията е осъден на заточение в Диарбекир, от където бяга през 1876 г. Живее като емигрант в Румъния и една година учителства в Браила. Берковски участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), сражава се на Шипченския проход и в боевете за Стара Загора. Към края на живота си пише "Из възпоминанията ми" (Лом, 1894 г.). Превежда "Учебник по геометрия" от Ф. Санда и "Начална практическа геометрия" от Ер. Саноли.

През 1967 г. - Цветан Николов Минков– български литературен критик и белетрист.

Завършва славянски филология в Софийския университет ”Климент Охридски”. Сътрудничи в сп.: “Демократически преглед”, “Българска мисъл”, “Училищен преглед”, “Библиотека български писатели” и др. Той редактира в-к “Глобус”, библиотека “Книга”, библиотека “Родна книга”, “Литературни разбори”. Автор е на очерците “Христо Ботев” (1925 г.), “Димчо Дебелянов” (1926 г.), “Българска народна поезия” (1934 г.). Минков пише и романите: “Цар Симеон” (1928 г.), “Кърджалии” (1935 г.), “Три синджира роби” (1935 г.), “Очерки по българска литература” (1946, 1948 г.). Той подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби” (1956 г.) и том 12 от “Българско народно творчество” (1963 г.). В съавторство през 1961 г. съставя справочника “Български. писатели”.

През 1979 г. - Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) - български писател белетрист.

Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. По- късно следва финанси и кредит в Свободния университет. От 1932 г. до 1944 г. работи като дребен чиновник в столичната община. През 1945 г. той управлява ловното стопанство в с. Буковец, Великотърновско. За периода 1950-1955 г. Станев завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт” . Член е на СБП. Първият му отпечатан разказ “Срещу Великден” е в библиотека “Книга на книгите”. Социалната тема присъства и в неговите първи сборници с разкази “Примамливи блясъци” (1938 г.), “Мечтател” (1939 г.). Със сборника “Сами” (1940 г. ) Станев поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г.), “Делници и празници” (1945 г.), “Дива птица” (1946 г.). С повестите “В тиха вечер” (1948 г.), “Крадецът на праскови” (1948 г.), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г.) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години той работи върху романа “Иван Кондарев”. Подчертаният интерес на Станев към философската проблематика на българската история е изявен в неговите исторически романи: “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г.) и “Антихрист” (1970 г.). В последните години от живота си се обръща към актуални проблеми на съвременността и се връща към късите жанрове. През този период се открояват “Вълкът” (1970 г.), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г.), “Язовецът” (1975 г.), “Насън и наяве” (1978-1979 г.) и “Черният монах” (1979 г.). Емилиян Станев е автор на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.

[Станимир]

На 16 март:

През 1911 г. е формирано коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с водача на народняците Иван Ев. Гешов. (на снимката)

През 1925 г. е изменен Законът за защита на държавата. Увеличени се наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване присъдите със смъртно наказание.

Със ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и др., които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Ал. Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.

ЗЗД е гласуван от ХХI ОНС на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение", като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.

През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен отново, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война, до 9 септември 1944 г. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни.

ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

През 1944 г. започва двудневната среща в Залцбург на регентите с Адолф Хитлер. При завръщането им на 20 март в София те научават, че Германия е окупирала Унгария.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., е избрано регентство, поради непълнолетието на цар Симеон II. В разрез с Търновската конституция неговият състав е гласуван от ХХV ОНС и в състава му е включен член от царската фамилия – принц Кирил Преславски. Така регентство е в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

През 1952 г. е публикувана редакционна статия на в. "Работническо дело" под надслов "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици". Целта на заглавието е да се внуши, че статията изразява мнението на "Партията". Към Димитър Димов отново се отправят упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа. По този начин Димов е заставен да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков указания. Това естествено снижава литературните достойнства на творбата. "Случаят" "Тютюн" е ярък пример за грубата партийна намеса в сферата на културата.

През 1976 г. в Париж е открита изложба "Български икони IX-XIX век".

През 1979 г. е арестуван карикатуристът Тодор Цонев.

Той е автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му. Органите на сигурността правят обиск в дома на Цонев. Изземват карикатурите му, но не ги унищожават, дори не уведомяват Живков за тях. Художникът е освободен на 22 март, но е поставен в творческа изолация. От януари до март 1990 г. в София е организирана изложба на неговите карикатури.

През 1981 г. в гр. Есен, ФРГ, започва седмица, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

През 2000 г. премиерът Иван Костов представя в парламента актуализирана програма на правителството до края на мандата му. Според нея трябва да се разкрият 250 000 нови работни места, да се замразят цените на електро- и топлоенергията, да се повишат бюджетните заплати.

През 2001 г. тригодишният Петър Терзийски, син на таксиметров шофьор, е намерен убит в София. Таксиметрови шофьори блокират сградата на Народното събрание и искат оставката на правителството и на вътрешния министър. Още същия ден е обявено, че убийството е извършено от психически болната майка на детето. Правителството обвинява опозицията, че се е опитала да злоупотреби с едно битово престъпление.

Родени:

През 1903 г. - Георги Енев Боршуков - български журналист, автор на многобройни проучвания из историята на българската журналистика.

Следва инженерство във Виена. През 1926 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След това специализира в Париж. Главен редактор е на вестник "Дъга" (1934-1944 г.). Боршуков е ръководител на катедрата по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” за периода 1965-1970 г. Автор е на: "Новата организация на света" (1945 г.), "Социалистическият печат в България. Т. I" (1946 г.), "Оформяне и производство на вестник" (1957 г.), "История на българската журналистика" (1965 г.).

През 1920 г. - Иванка Димитрова - българска драматична и филмова актриса.

През 1942 г. работи в Скопския народен театър, а през 1944-1945 г. във фронтовите театри. Играе и в постановки на народния театър "Иван Вазов". Димитрова се снима във филмите "Данка" (1952 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.). Режисьор е на "Антигона" (1992 г.).

През 1932 г. - Методи Георгиев Андонов- български режисьор и педагог.

Работи в Държавен сатиричен театър, а след това и в телевизията . В киното дебютира през 1968 г. с "Бялата стая". За този филм получава "Златна роза" във Варна. По Б. Райнов снима още: "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.) и "Голямата скука" (1973 г.). Най-добрият му филм е "Козият рог" (1972 г.).

През 1942 г. - Иван Иванов - съвременен български скулптор.

Той е възпитаник на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Иванов участва в над 50 общи художествени изложби в България, Белгия, Италия и др. Автор е на пластични пана и стенна украса.

През 1960 г. - Кристина Константинова Белчева– българска актриса.

Завършва специалност “Актьорско майсторство” във ВИТИЗ “К. Сарафов” (днешен НАТФИЗ). 3 сезона е актриса в Драматичен театър – Ловеч и 4 сезона в Младежки театър – София. Тя е автор и водещ на предаването “Най-хубавото нещо” в тв “7 дни”. Хоноруван преподавател по медийно поведение е в Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Носителка е на национални награди по художествено слово. Кристина Белчева е член е на СБЖ.

Починали:

През 1865 г. - Никола Пиколо (Никола Савов Хаджиилиев) - просветен деец и лекар.

Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в гръцко училище в Букурещ. Негов учител е К. Вардалах. Известно време учителства в Букурещ и на о. Хиос, после се установява в Одеса, където се занимава с театрална дейност. Участва в гръцкото националноосвободително движение. За целта пътува до Лондон, за да спечели английското обществено мнение за гръцката кауза. През 1829 г. Пиколо завършва медицина в Пиза и работи като лекар в Париж. През 1830 г. се премества в Букурещ и в продължение на едно десетилетие е лекар при ген. П. Д. Кисельов. В следващите години, без да се отказва от лекарската си професия, той започва усилено да се занимава с научна дейност. Интересите му са насочени в областта на старогръцката литература. Пише и стихове, превежда от гръцки и др. езици. Пиколо подготвя за издаване древногръцки съчинения: "Допълнение към гръцката антология", "История на животните" от Аристотел, "Дафнис и Хлоя" от Лонг, превежда и "Реч за метода" от Р. Декарт и др. Той подпомага с материални средства образователното дело в Търново.

През 1937 г. - Мара Иванова Белчева - българска преводачка и поетеса.

Съпруга е на Хр. Белчев. След неговата смърт тя следва филология в Женева. Дълги години я свързва приятелство с П. П. Славейков. През Междусъюзническата война 1913 г. е милосърдна сестра, след това - учителка в София, където и умира. През 1918 г. Мара Белчева става член на Бялото братство, тъй като е покорена от идеите на учителя Петър Дънов. Заедно с други интелектуалци като Любомир Лулчев и Георги Томалевски, тя проповядва лекциите му за "Пробуждането на колективния разум", за "Космическата мирова любов", за "Идването на новото човечество" и др. в дома си /на днешната софийска улица "Христо Белчев"№12/. Спомените й за Учителя можете да прочетете тук.

Автор е на: "На прага стъпки" (1918 г.), "Пенчо Славейков. Бегли спомени" (1923 г.), "Сонети" (1925 г.), "Избрани песни" (1931 г.).

УЧИТЕЛЯТ

По стръмен път той кара земните си дни,

с железни мишници подхванал им юларя.

Очите му - световните везни.

С незнайни ключове законите отваря.

Камшик му са в ръката злите ветрове,

С вулкани, мълнии той разговаря.

И, по земята, наторена с трупове,

чертае нови пътища за нови поколения.

Минути му са всички векове.

От други мир денят му с вихрени трептения,

към тоя светъл мир в сърцата мост гради

от мрамора на своето търпение.

Прекарал го е той през светлите звезди;

през озарените недра на тишината

ще мине. който се от дух роди.

И който се не заслепи от светлината

и в пламъците ù не изгори

и той ще хване тъй в ръце съдбата

като възкръсналия своите зори.

/Мара Белчева - Издателство Бяло Братство/

През 1964 г. - Атанас Генов Гърдев - български фаготист и педагог, професор по фагот и тромпет.

Следва в Пражката консерватория, която завършва през 1929 г. като ученик по фагот на Ф. Долейш и Й. Фюгерипо, а по композиция - на Р. Карел. Гърдев е първият български фаготист с висше образование по специалността. Свири в оркестъра на Народната опера в София (1929-1931 г.; 1932-1937 г.), в Царския военен симфоничен оркестър (1937-1942 г.), в Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията по радиоразпръскване (1945 г.). Преподавател е в БДК (1932-1962 г.).Ученици на Гърдев са П. Кърпаров, К. Коцев, М. Минев, Х. Прошков и др.

[Станимир]

На 17 март:

През 1784 г. в Цариград е обезглавен Йоан Българин. Той е насилван да приеме исляма.

През 1872 г. българският екзарх Антим I е посрещнат тържествено в Цариград.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Българската екзархия избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

През 1887 г. в периода 17 - 19 март русенския окръжен управител Димитър Мантов тръгва на тайна мисия в Букурещ за преговори с руския посланик Михаил Хитрово. На 19 март русофили стрелят по Мантов и го раняват тежко, но той е спасен.

През 1901 г. с протоколно решение Академическият съвет на Висшето училище в София закупува ценен хербарий от 5500 вида. Самият хербарий е завещан от Стефан Георгиев, професор по ботаника. Георгиев заболява от туберкулоза и се налага да се лекува в Германия.

През 1909 г. е разработен и представен в Министерството на войната първият мобилизационен план на флота.

Българският военен флот е създаден през 1879 г. в град Русе с помощта на Русия. През 1897 г. започва изграждането на черноморския флот с главна база Варна. Първите български морски офицери се подготвят в академиите на Русия, Италия, Австро-Унгария и Франция. По време на Балканската война 1912-1913 г. и на Първата световна война флотът взема активно участие в бойните действия. Тогава се създават подводните сили и морската авиация, започват операции по миночистачна дейност и противолодъчна защита.

През 1913 г. цар Фердинанд посещава Одрин и като Главнокомандващ армията приема сабята от Шукри паша, командващ защитата на Одрин.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.), след пробив на позицията на фортовия пояс българските войски овладяват гр. Одрин. Одрин е една от най-добре укрепените крепости по време на войната. Атаката срещу града започва на 11 март 1913 г. Втора българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на крепостта.

Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на войната. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км. от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

През 1943 г. в периода 17 - 26 март четиридесет и трима депутати от мнозинството, начело с Д. Пешев, изпращат изложение до премиера Б. Филов. То е насочено срещу депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939–1945 г.). Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си. На 26 март Д. Пешев е свален от подпредседателското място на ХХV ОНС с одобрението на Борис III. Осъден е от Народния съд на 15 г. затвор и конфискация на имуществото. След застъпничеството на влиятелни евреи Пешев скоро е пуснат на свобода. Почетен гражданин е на Израел. През 1998 г. посмъртно е награден с орден "Стара планина".

През 1951 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за всенародна безплатна медицинска помощ.

През 1965 г. е създаден Съюзът на архитектите в България (САБ).

САБ е наследник на Българското инженерно архитектурно дружество, основано през 1893 г. Основните цели на САБ са защита на професионалните интереси на членовете му, гарантиране на професионализма в тяхната дейност, инициатива и участие при изработване на закони и нормативни документи в България, пропагандиране на достиженията на българската архитектура в миналото и днес, осъществяване на връзки с архитекти в други страни. САБ организира конференции, изложби, дискусии по териториално-селищно устройство, архитектура и опазване на културното наследство. Съюзът на архитектите в България е съинициатор на Националния музей на архитектурата в гр. Велико Търново (1979 г.), на Международната академия по архитектура със седалище в гр. София (1981 г.), на Камарата на архитектите в България (1991 г.) и на Националната академия по архитектура със седалище в гр. Пловдив (1994 г.). От 1981 г. САБ е съорганизатор на Световното Биенале (Триенале) на архитектурата “Интерарх” в София. От 1969 г. САБ е член на Международния съюз на архитектите (МСА) и участва активно в неговата дейност. Член е на ИКОМОС и участва в инициативи на ЕС и международни програми като ЕВРОПАН и др.

Родени:

През 1907 г. - Пелин Велков (псевдоним на Тодор Велков Пеловски) - български писател.

През 1940 г. той завършва медицина в София. За периода 1945-1965 г. е главен редактор, след което и директор на издание "Народна култура". Автор е на съчиненията: "Труд и хора" (1936 г.), "Зелените братя" (1938 г.), "Малките рибари" (1943 г.), "Стълба до небето" (1957 г.), "Загадъчният връх" (1963 г.), "Двама в пещерата" (1964 г.) и др.

През 1930 г. - Черемухин (псевдоним на Христо Михов Христов) - български писател-хуморист и сатирик.

През 1955 г. той завършва журналистика в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Черемухин работи като редактор във в-к “Вечерни новини”, в-к “Труд” (1958 г.), в-к “Народна младеж” (1959-1961 г.) и в-к “Поглед” (1962-1966 г.). От 1967 г. е редактор във в-к “Стършел” и завежда културния отдел в изданието. Първата си хумористична творба печата през 1951 г. във в-к “Стършел”. Автор е на сценария на кинокомедията “Кит” (1967 г.). Негови съчинения са: “Трима в една книжка” (1960 г., в съавторство с Л. Кънчев и Ас. Антов), “Сладко от горчица” (1961 г.), “Капан” (1962 г.), “Шофьорът на началника” (1964 г.), “Поличба” (1968 г.), “Преселението на дявола” (1969 г.), “В Бруса за маймуни” (1971 г.), “Мис Кривня” (1973 г.), “Атракция” (1975 г.), “Трите престола” (1977 г.), “Магарето на Исуса” (1978 г.) , “Философски камък” (1979 г.) и др.

През 1944 г. - Георги Братанов – български поет,

който завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Той работи като журналист и редактор на в-к "Народен другар", кореспондент на в-к "Народна младеж"; главен редактор на сп. "Зари", орган на Съюза на слепите в България (1990-2000 г.). Член на СБП от 28 декември 1984 г. Носител на литературните награди "Васил Карагьозов" и "Яворов и Поморие". Автор е на съчиненията: "Ще ви потрябвам" (1977 г.), "Молитва към човека" (1983 г.), "Нощни светове" (1988 г.), "Превъзмогване" (1988 г.), "Баладични часове" (1989 г.), "Мираж" (1990 г.), "Хипноза" (1991 г.), "Топъл джаз" (1992 г.), "Изтича времето" (1994 г.), "Върхът на дъното" (1995 г.), "Доминанти", "Осветени пространства", "Нежна революция" (1998 г., роман), "Неравноделен живот" (1999 г., спомени), "Кабиле спи" (2000 г.), "Зъбер" (2000 г.).

Починали

През 1843 г. — Кирил Пейчинович,

духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.

През 1987 г. — Асен Василев, български художник, резбар

Роден на 18.01.1909 г. в село Арда, Смолянско в семейство на учители. Първоначално учи в прогимназията в с. Райково - днес квартал от гр. Смолян, а след това записва резба и моделиране в Художествената академия - София при проф. Т. Христов, която завършва през 1932 г. Преподава резба в Промишленото училище в София от 1933 г. до 1949 г. В 1949г се явява на конкурс по резба за доцент в Художествената Академия където започва да преподава от същата година. През 1960 г. е удостоен със званието професор. Дългогодишен завеждащ катедра “Приложни изкуства”, подготвил редица талантливи ученици в областта на дърворезбата. Бившето ателие на професора е днес художествена галерия.

Дърворезбена ракла - Асен Василев

През 2007 г. — Емил Трифонов — Кембълът, български радио и ТВ водещ

Емил Трифонов е роден на 19 юни 1964 в Бяла Слатина. Отраства в Разград. Завършва българска филология в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Живее със съпругата си във Варна. По-късно се развежда и се премества в София. През 1991, заедно с Владимиир Андреев и Георги Станев основава група „Тутакси“, с която издава касетъчния макси-сингъл „Нейсе“. Композицията "Даже" се задържа пет поредни седмици на първо място в класацията на националаното радио Топ-10. През 1993 групата, с изцяло нов състав и нов стил, издава касетъчните албуми „Бива“ и „Туй цък on уй цък“. Следващата му група, с която продължава музикалните си и авторски експерименти, е „Термус“.Негово дело са 7 албума с авторска музика и текстове. Кембълът пише поезия. Има преведени пиеси и разкази в Америка. Води авторски предавания в телевизия "7 дни", радио "Експрес", радио "Нет" и в последните години от живота си предаването "Говорилня" по телевизия "ББТ". Кембълът загива на 17 март 2007 година при тежка автомобилна катастрофа на булевард „Цариградско шосе“ в София, докато пътува в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние. Колата блъска други два автомобила на булеварда.

[Ани]

На 18 март

Днес празнуват радиотехническите войски

Празникът се отбелязва за първи път през 1993 г. На този ден през 1952 г. със Заповед 108 на министъра на народната отбрана се реорганизира съществуващата тогава Служба за въздушно предупреждение и се създава първата в страната радиотехническа част.

1873 г. Търновският революционен комитет свиква събрание на вътрешните дейци. Целта е да се изработи конкретна програма за работата на организацията. На събранието присъстват представители на шест комитета. Утвърдени са нови псевдоними и е взето решение да се проведе общо събрание в Букурещ.

След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на БРЦК. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като скоро след това попада в ръцете на османските власти. През есента функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на П. Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на П. Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.

През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя Стефан Стамболов за заместник на В. Левски в България. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Л. Каравелов, К. Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура.

1925 г. Двадесет и първото ОНС отнема мандатите на шестимата депутати комунисти на основата на изменението на ЗЗД.

Законът за защита на държавата е изменен два дни по-рано. Увеличени са наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание.

2004 г. Българският парламент гласува с 226 гласа "за" и 4 "против" Закона за ратификация на северноатлантическия договор. Законът влиза в сила на 29 март 2004 г.

Родени:

1859 г. полковник Стоян Филов Филипов. Той е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.). Филипов завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). По време на Сръбско-българската война командва Първа дружина от Втори пехотен Струмски полк и е командир на Изворския отряд, който забавя придвижването на Моравската сръбска дивизия и осигурява заемането на Сливнишката позиция от българската армия. На 9 август 1886 г. той участва в детронирането на княз Александър I . След контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия. След завръщането си в България е командир на Двадесети пехотен Добруджански полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Филипов командва 41 полк.

1872 г. професор Стоян Белинов - лекар, оториноларинголог. Той е един от основателите на Софийския медицински факултет. Главните му трудове са върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища. И още върху риносклеромата в България и изгарянията на хранопровода. Белионов пише много университетски учебници.

1878 г. Тодор Михайлов Самодумов - учител, педагог, академик. Следва педагогика и философия в университетите в Мюнхен и Берн, завършва СУ “ Св. Климент Охридски” (1902 г.). През 1910 г. изучава в Германия организацията на подготовката на учители. Преподавател е във Висшия педагогически курс в Пловдив (от 1920 г. - Учителски институт, 1910-1921 г.). Един от основателите е на Научното социологическо дружество (1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН (1952-1957 г.). Автор е на научни студии и статии в областта на педагогиката и образованието. Преподава в учителски институти и проучва подготовката на учителите в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Люнебург. Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение (1921 г.). След Септемврийския селски бунт е уволнен, а след атентата в църквата “Света Неделя” е интерниран в Дупница. Тодор Самодумов е един от основателите е на Научносоциалистическото дружество (създ. 1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН. Член-основател е на Съюза на научните работници в България (1944 г.), председател е на Съюза на работниците от просветата (1947-1951 г.), член е на ръководствата на много обществени организации и институти, редактор е на различни издания. Главен редактор е на сп. “Читалище” (1944-1945 г.). Съчинения: “Волята и нейното значение при възпитанието” (1906 г.), “Ролята на чувствата в областта на мисленето” (1906 г.), “Интересът като психически фактор при обучението” (1924 г.), “Основи на новата педагогика” (1931 г.), “Семейството и училището” (1948 г.), “Същността на учебния процес” (1950 г.). Умира на 2 ноември 1957 г. в София.

1928 г. Атанас Стефанов Сейков - писател, белетрист, публицист и лексикограф. През 1964 г. той завършва есперантология в Педагогическия институт, Будапеща, при проф. Юлио Боги. Сейков работи в редакцията на в. “Народна младеж”. Същевременно е преподавател и преводач от английски език в Пловдив. През 1990 г. той основава Съюза на независимите български писатели и Съюза на свободните писатели. За книгата си “Япония в моя живот” Сейков получава титлата “доктор” от Конгресната библиотека на САЩ. С книгата той снабдява безплатно всички библиотеки в България. Писателят е първия българин, обявен за бележита личност в сборника “Кой кой е в XXI век” на Международния биографичен център в Кеймбридж.

1936 г. Стефан Димов Чирпанлиев - писател. Завършва Висшия инженерно-строителен институт в София (1960 г.) и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1968 г.). Стефан Чирпанлиев е един от основателите на студентския литературен кабинет “Димчо Дебелянов”. Инженер в домостроителен комбинат и пътно управление (1960-1963 г.), журналист (1963-1971 г.). За пръв път печата през 1954 г. във в. “Народен другар” (Ямбол). В разказите му основна е строителната тема. От 1979 г. е председател на Дружеството на писателите в Ямбол, заместник-председател е на СКБ. Автор и на изследвания за живота и творчеството на З. Стоянов. Награди: “Захари Стоянов” (1981 г.), “Васил Карагьозов” (1986 г.), орден “Кирил и Методий”, II и I ст.

1937 г. Христо Крумов Попов - драматичен артист. Завършва специалност "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ през 1964 г. при проф. Ж. Мандаджиев. Играе в театрите в Плевен (1964-1966 г.), Габрово (1968-1971 г.) и Шумен (1972-1976 г.).

Починали:

1909 г. Кузман Анастасов Шапкарев - възрожденски книжовник и фолклорист.

Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г.

1932 г. Димитър Хаджигеоргиев - композитор, музикален педагог. Роден е на 30 юни 1873 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица”. Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов” (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд” (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител” (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене.

1947 г. Михаил Иванов Герджиков - общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско.

Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

1980 г. Умира Григор Вачков – един от най-добрите български актьори. По-подробно за него можете да прочетете – тук.

1996 г. Йовчо Димитров Караиванов - народен певец. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като сътрудник и редактор в редакция “Народна музика” към Радио София. Солист е на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и Ансамбъла за народни песни при Българското радио. Преподавател е в Средното музикално училище в Котел. Репертоарът му включва песни предимно от Сливенския край.

Редактирано Март 18, 2009 от Ани

[Ани]

На 19 март

1877 г. След провалянето на Цариградската конференция 1876-1877 г. в Лондон е подписан протокол от представители на правителствата на Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и Франция. Протоколът е предложен от Русия като последен опит за въвеждане на реформи от страна на Османската империя в България, Босна и Херцеговина. В него се изтъква, че ако османското правителство не въведе необходимите реформи в посочените страни, държавите, подписали протокола, ще вземат мерки за осигуряване благополучието на християнското население и за защита на общия мир. Англия подписва протокола при особено мнение като насърчава Високата порта да не се вслуша в отправеното искане. Турция отхвърля протокола. Това става повод за избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

1887 г. Русенския окръжен управител Димитър Мантов е прострелян. На 17 март той заминава на тайна мисия в Букурещ, с цел да преговаря с руския посланик Михаил Хитрово.

1895 г. В София е създаден Македонски комитет- легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев.

1923 г. Формиран е съставът на Четвърти Държавен съд с председател Петър Михов. Михов е председател на Софийския окръжен съд.

1945 г. След 14-дневни боеве е ликвидирано немското предмостие на левия бряг на река Драва срещу Дони Михоляц. С това завършва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия.

1945 г. 16-та пехотна дивизия и 11-ти пехотен полк получават задача да подпомагат III-та югославска армия за ликвидиране на хитлеристкия плацдарм при Валпово.

1951 г. С указ на Президиума на Народното събрание е създадена Военна прокуратура към МВР.

1976 г. Публикуван е Закон за устройство на съдилищата.

1976 г. Създадена е Държавна комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура.

1984 г. В София е открита национална изложба - преглед "Избрани произведения живопис, скулптура, графика през 1983 г."

1984 г. Открит е големият електрифициран жп пръстен София-Горна Оряховица-Русе-Варна-Бургас-Пловдив-София.

2001 г. Временно изпълняващият длъжността генерален директор на БНР Александър Бразицов уволнява Лили Маринкова и Петър Волгин и заменя стачкуващите журналисти с верни на ръководството кадри от програма "Христо Ботев".

Родени:

1909 г. Петър Славински - писател, драматург.

За периода 1933-1936 г. той работи в дирекция “Храноизнос” . След това заема административни служби в Столичната община до 1944 г. На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Той ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. През 1946-1951 г. е председател на Клуба на културните дейци, а през 1946-1950 г. е главен секретар на Българо-унгарското дружество. От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Година по- късно Славински е директор на Държавния музикален театър “Ст. Македонски”. От 1955 г. той живее и твори в Балчик. За пръв път печата през 1927 г. във в-к “Ехо”. Негови съчинения са: “Фрина” (1935 г.); “Последният щурм” (1969 г.); “Пратеник на свободния свят” (1959 г.); “Претворена земя” (1970 г.); “Тайни” (1960 г., в съавторство с Б. Дановски); “Победени хоризонти” (1966 г.); “Слънчев извор” (1962 г.); “Живот за живота” (1965 г.); “Огънят и спомените” (1975 г.); “Птици долитат при нас” (1977 г.) и “Далечни далечини” (1977 г.).

1936 г. Иван Куртев - педагог, политически и държавен деец. Завършва педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като учител и рехабилитатор в училище за глухи деца в София. В периода 1957- 1963 г. той е преследван и изселван по политически причини. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната.От 1991 г. Куртев е председател на Националния комитет на Социалдемократическата партия (СДП). Главен секретар е на Националния координационен комитет на СДС. На XI конференция на СДС е избран за председател на Контролния му съвет. Депутат е в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Заместник-председател е на ХХXVIII Народно събрание.

1946 г. Огнян Герджиков - юрист и държавен деец.

Починали:

1946 г. Константин Димитров Мутафов - драматург, театрален критик и преводач.

Той завършва гимназия в родния си град и драматична школа във Флоренция. Негови са драмите: “Иуда” (1914 г.), “Пленникът в Трикери” (1917 г.), “Дядо Климе” (1917 г.), “Омуртаг” (1925 г.), “Над живота” (1906 г.), “Убитата лисица” (1933 г.). Той е автор и на 2 тома детски пиеси (1928 г. и 1929 г.). Мутафов има и редица разкази, печатани в периодични издания.

1973 г. Любен Ангелов Диков - юрист, професор и държавен деец. Той завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което две години специализира в Германия. Защитава докторат в Гьотингенския университет. От 1930 г. е професор по гражданско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" . През 1933-1934 г. е ректор на Университета. Редовен член е на Българската академия на науките. Дописен член е и на Академията в Мюнхен. Автор е на голям брой публикации, сред които "Кооперативно право", "Гражданско право" (в 3 т.) и др. През 1935 г. заема поста Министър на правосъдието . След 9 септември 1944 г. Диков е съден от Народния съд и получава присъда от 3 години затвор. Отнето му е и званието академик. По-късно е интерниран на о. Белене.

1983 г. Неделчо Петков - писател. Той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Огридски”. Работи като редактор и кореспондент на БТА в някои африканки страни. Автор е на пътеписи, произведения за деца и юноши, разкази, повести и очерци. Първата му книга - "Най-младият кавалер на златната звезда" (1953 г.) - е издадена в Унгария. Негови съчинения са: "Жената стоеше на пътя" (1961 г.), "За кого свети слънцето" (1962 г.), "Не бива да си уморен" (1963 г.), "Безпокойствата на Тропика" (1964 г.), "Този малък свят" (1970 г.).

1988 г. Руси Стоянов Русев - литературен историк и критик. През 1923 г. той завършва английска филология (бакалавър) в университета "Виктория" в Манчестър. Няколко години по- късно специализира класическа филология в Колумбийския университет, Ню Йорк. След като се завръща в България работи като учител в София и лектор и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” . От 1938 г. до 1948 г. чете лекции по английски и американска литература. Русев е автор на около 200 статии и студии, в които разглежда автори и произведения от ранното английско средновековие, както и модерни писатели (В. Уулф, О. Хъксли, Дж. Джойс). Основно работи върху въпроси на езика и стила. Голяма част от изследванията му са посветени на специфични въпроси на българската литература. Той е един от първите преводачи на най-добрите драми на У. Шекспир. Русев е автор на "Граматика на английския език" (1934 г.), "Българо-английски речник" (1947 г.), "Английски пословици и българските им съответки" (1967 г.).

[Ани]

На 20 март

1858 г. Георги Раковски пристига в Кишинев. Същата година той се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения.

1915 г. Чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово. Избухва въстание, което за три дни е потушено. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България.

1921 г. Евлогий Сливенски е удостоен с архимандритско достойнство.

1921 г. По време на втория Велик македонски събор в София специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на македонските братствата.

1950 г. Започват кинопрожекциите на "Калин Орелът". Това е първия игрален филм, създаден след 9 септември 1944 г. по едноименната пиеса на Никола Икономов. Режисьор е Борис Борозанов, а сценарист - Орлин Василев. Главната роля се изпълнява от Иван Димов.

1951 г. Отменени са купоните за промишлени стоки и се преминава към "открита свободна търговия с тях по единни държавни цени". Повишени са и заплатите на работниците и служителите, както и пенсиите и стипендиите.

20 - 26 март 1968 г. Тодор Живков е на официално посещение в Турция. На 22 март Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване. Тя е втората след 1925 г., която се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Влиза в сила през март 1969 г., след като турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено.

1998 г. В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на "Газпром" Рем Вяхирев се споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки, а цените да следват цените на световния пазар.

Родени:

1869 г. Руси Лудогоров - офицер, полковник (1915 г.).

Завършва Военното училище в София през 1890 г. и Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия през 1897 г. Като младши офицер служи в артилерията. След като завършва образованието си в Италия, служи като старши офицер в телеграфната дружина (1900 г.), командир на рота във втора интендантска дружина (1901 г.) и завеждащ специалната част на втора помощна дружина. През 1904 г. служи в щаба на войската и след това като дивизионен инженер във втора пехотна Тракийска дивизия (1908-1909 г.); завеждащ учебната команда на телеграфната дружина (1909-1910 г.). Назначен е за началник на флота през май 1911 г. Командва флота по време на цялата Балканска война (1912-1913 г.). След това е командир на първа планинска дружина (1914 г.). По време на Първата световна война командва жп дружина (1914-1916 г.), началник е на Управление "Жп съобщения" (1916-1918 г.) и командир на жп бригада (1919 г.), след което е уволнен от армията. Изследва бойната дейност на инженерните и жп войски по време на войните.

1877 г. Цено Тодоров - художник.

Цено Тодоров (1877-1953), "Автопортрет"

Завършва Държавната художествена академия в София през 1901 г. при професор Ив. Мърквичка. Специализира в Париж през 1901-1907 г. От 1910 г. до 1933 г. е професор по живопис в Държавната художествена академия и неин директор в периода 1930-1932 г. Рисува предимно портрети. Известни творби: “Автопортрет” (1912 г., 1937 г.), “Майка ми” (1912 г., 1923 г.), “Кирил Христов” (1910 г.), “Боян Пенев” (1919 г.) и др.

Цено Тодоров

Портрет на момиче

1890 г. Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - известен български писател и художник.

Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 г. се записва в Държавното рисувално училище, което завършва през 1913 г. В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и др. Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. През 1908 г. е осъден и лежи 2 месеца в затвора по делото “Рофеев”. Взема участие в Балканската и в Първата световна война. От 1920 г. до 1933 г. е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, съкратен по закона за “семейните двойки-учители”. След 1933 г. се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище “Искра” в Казанлък, където е несменяем председтел, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 г. Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), СССР (1958 г.). Член е на СБП. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на в-к “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и др. От 1932 г. е редовен сътрудник на “Весела страница” на в-к “Зора”; през 1940 г. напуска редакцията “поради несъгласие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов (“Българи от старо време”) и Ив. Вазов (“Чичовци”). Чудомир изнася над 700 сказки по различни въпроси. Автор е на над 150 картини, организира няколко самостоятелни художествени изложби. Съчинения: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от автора, 1957 г.) и др.

Нашенец с лула, Чудомир

1920 г. Николай Широв-Тарас, (псевдоним на Николай Пеев Широв) - писател-хуморист и сатирик. Завършва право в СУ през 1946 г. Работи в Драматичния театър за селото, редактор във в-к “Стършел”. Публикува за първи път във в-к “Стършел” през 1946 г. Автор е на фейлетони, хумористични разкази и сценки, пиеси и др. Някои съчинения: “Хумористични разкази” (1953 г.), “С жени шега не бива” (комедия, 1956 г.), “Мълчи, жено, да мълчим!” (1958 г.), “Имам думата” (1960 г.), “Трески за дялане” (1962 г.), “Мъже и жени (Истината за Адам и Ева)” (1965 г.), “От дума на дума” (1967 г.), “Пешкови фейлетони” (1969 г.), “Чудото с Ева” (1971 г.), “Корабокрушенци” (1975 г.), “Чудото с мен” (1978 г.) и др.

Починали:

1938 г. Александър Малинов - политик, държавник, лидер на Демократическата партия.

Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България през 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918, 1931 г.); председател на Народното събрание (1931-1934 г.). Участва в политическите борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново през 1922 г. Осъден и затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор (август 1923 г.). В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.

1946 г. Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка. Родена е на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), след което записва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Продължава образованието си и го завършва в Загреб през 1907 г. След завръщането си в България Санда Йовчева работи като учителка. Тя участва в издаването и редакцията на списанията "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в-к "Литературен живот" през периода 1940-1943 г. Санда Йовчева е една от първите жени-пацифистки в България. Тя е съоснователка и активен член на Българсия женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка е в Клуба на българските писателки и др. Санда Йовчева превежда от сърбохърватски език. Автор е на разкази, повести, романи, произведения за деца.

Делегация от Клуба на българските писателки изпраща Анна Каменова за Париж през 1934 г. От ляво на дясно - Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Дора Габе, Анна Каменова, Калина Малина, Евгения Марс, Санда Йовчева, Северина Тенева

1974 г. Нейчо Попов, български актьор и режисьор.

Роден на 13 юли 1924 г. Един от основателите на Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов)в София, в чийто състав е през 1954 - 1974 г. Съпруг на актрисата Стоянка Мутафова.

1989 г. Стоян Венев, художник .

Роден е в село Скриняно, община Кюстендил. Неговите произведения са основно в живописта. Рисува също и графики и карикатури. Завършва живопис в Софийската художествена академия при проф. Ст. Иванов. През ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче. Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Първите изложби, в които участва, са през 1930-те години. В изложбите участва съвместно със скулптора Иван Фунев. Неколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит. След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта. През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровската награда.

Почивка (1946 г.) - Стоян Венев

Редактирано Март 20, 2009 от Ани

[Надеждна]

На 21 март

Днес е:

Световен ден на поезията

Отбелязва се по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. "За всеки жив читател и всеки жив поет." Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

Световен ден на планетата Земя

Празникът е провъзгласен през март 1971 г. от генералния секретар на ООН У Тан (1909-1974). Отбелязва се в 0 часа и 03 минути в момента на пролетното равноденствие с традиционна церемония - трикратен звън на "Камбаната на мира" пред сградата на ООН в Ню Йорк, САЩ. Известна като Японската камбана на мира, тя е подарена на ООН от Страната на изгряващото слънце през 1954-а, като е направена от монети, събирани от разни хора в над 60 страни по света. Освен в първия ден на пролетта, камбана звъни и на 21 септември, когато се откриват заседанията на Общото събрание на световната организация.

Световен ден на водата

По данни на Световната здравна организация днес повече от 1 млрд. души на Земята пият негодна за потребление вода, а 3,4 милиона, главно деца, умират всяка година от заболявания, свързани с качеството на водата.

1922 г. — Приет е Закон за общ български правопис.

1946 г. — Първото правителство на Отечествения фронт подава оставка.

1960 г. създаден е Детския хор при БНР

1964 г. — Димитър Димов става председател на Съюза на българските писатели.

1986 г. — Георги Атанасов става министър-председател на България на мястото на Гриша Филипов.

2001 г. — Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън за преминаване на войски през българска територия и за създаване на военни бази.

Родени:

1872 г.— Димитър Думбалаков, български военен и революционер

1951г. — Искра Радева, българска актриса.

През 1973 г. тя завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и от същата година е в трупата на Младежки театър. В театъра Искра Радева участва в редица постановки. През 90-те години Искра Радева участва в шоу-програми, в естрадни изпълнения с Маргарита Хранова и други известни поп изпълнители, както и на камерната сцена, изявява се като автор на текстове на песни и спектакли. През 1997 г. актрисата напуска „Младежкия театър”, а през 1999 г. създава свой театър "Искри и сезони", като продуцент и режисьор. През 2000 г. Искра Радева поставя шоуспектакъла Сбогом, 20-ти век, а нейната продуцентска къща ИРД организира едни от най-шумните шоу-спектакли у нас.

Искра Радева и Маргарита Хранова изпълняват песента "Любов раздвоена" на концерта Коледни звезди 2007 година

Починали:

1871 г. - в имението му близо до Крайова е убит големият български народен будител и книжовник д-р Петър Берон (Петър Хаджиберович - 1800-1871)

Роденият в Котел автор на първият български учебник, или т.нар. "Рибен буквар" ("Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища"), издаден през 1824-а в Брашов (Румъния) със средства на сливенския търговец Антон Иванович. Учи в родния си град в килийното училище при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански) и в гръцкото училище в Букурещ. Учителства в Брашов (1821-1825), от 1825 до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия), а от 1832 до 1841 г. е лекар в Крайова. От 1843-а до края на живота си се занимава предимно с научна дейност. Неговият "Рибен буквар", който има характер на малка енциклопедия и е написан на говорим български език, поставя началото на нов етап в българското просветно дело. В предговора към него Берон предлага въвеждането на взаимоучителния метод (Бел-Ланкастърската система) и осъществяването на радикални реформи в учебното дело по българските земи, а бувара става един от най-популярните учебници и до Освобождението е преиздаван 7 пъти. Подпомага образователното дело в родината си, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. През 1964-а балсамираното му сърце е пренесено в Котел.

1896 — Ангел Бамбалов, революционер. Син е на дребните земеделци от с. Кавакдере, Лулчо и Стояна Бамбалови. През пролетта на 1876 г. Георги Бенковски посещава селото и основава революционен комитет, начело с Брайко Лулчев Бамбалов, сред чиито помощници бил и Ангел. Комитетът започнал да се готви за предстоящото въстание и изпратил като свои представители на Оборищенското събрание Брайко Механджийски и Ангел Лулчев. При избухването на бунта двамата отишли в Панагюрище, където трябвало да служат на разположение на военното ръководство. След потушаването на въстанието Ангел Бамбалов се прибрал в родното си село, но скоро след това бил открит, заловен и откаран в пловдивския затвор „Ташкапия”. За него се застъпил предателят Ненко Терзийски от с. Балдево като казал, че погрешно го е посочил между лицата, взели участие на събранието в Оборище. В резултат Ангел бил освободен и доживял до 1896 г.

1902 — Михаил Апостолов, български революционер. Подофицер от българската армия и деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

1907 — Мише Развигоров, български революционер. Деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско.

[Ася_И]

На 22 Март:

Честита първа пролет!

В народния календар на българина е останало от незапомнени времена новия живот в природата да се отбелязва на 22 март. Тази година астрономически сезонът настъпи на 20 март в 13:44 часа.

В момента на равноденствието пътят на Слънцето пресича небесния екватор. Много култури по света почитат равноденствието, като се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс. С нейното идване дните започват да стават по-дълги от нощите, температурата се повишава и природата се връща към активен живот. Първите предвестници на нейното идване са винаги кокичетата и минзухарите по поляните, както и долитането на щъркелите.

22 март - празник на Велико Търново

Всяка година на 22 март Великотърновци празнуват победата на цар Иван Асен ІІ над Епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. и деня на Св. Четиридесет мъченици. На този ден се възобнови и честването деня на благодетелите на града. За делото на Асеневци и значението празника, за великото дело на благодетелите през годините сказки изнасяли известни търновски дейци на културата. Особено въздействащи и трогателни били словата на изтъкнатия музеен специалист Тодор Николов, на известния педагог и публицист Йордан Кулелиев и др. Рецитирали се стихове, пеели се песни, посветени на великия Търновград.

През 1316 г. “Съвета на осемте мъдреци, поставени за надзор на корабоплаването и Черно море” в Генуа, взема решение с което на генуезките търговци се налагат строги забрани на дейността им с България и с българите. Нито един генуезец лично или с плавателен съд не може да посещава пристанището Созопол. Забранява се и издаването на каквито и да било документи за корабоплаване или търговия в българските селища. Българите могат “безнаказано да бъдат наказвани, оскърбявани, затруднявани и ощетявани в личности и вещи” от страна на поданиците на Генуа. Според документа тази търговска война е предизвикана от трудностите и ощетяванията създавани от българския владетел на генуезки търговци от колонията им в Кафа.

През 1879 г. по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството.

Първата столица на българската държава е Плиска. Разположена е в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска и води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав - втората столица на Първата българска държава е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново.

През 1896 г. върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО за обсъждане проект за реформи в Македония. Проектът се състои от 13 точки за реформи и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага.

През 1900 г. Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка. На 5 март е проведен земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък, който прераства във въоръжен бунт.

През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. В резултат на бунтовете десятъка окончателно е заменен с поземлен през 1901 г.

През 1919 г. вестник "Воля" е спрян от печат. Той е орган на Народнолибералната партия и се издава от учебното бюро при Военното министерство. Във “Воля”се поместват официални наредби и други материали на министерството. Излиза в София с редактори Ил. Димитров, Ив. Фичев, Хр. Хесапчиев и др.

През 1932 г. БЗНС - Оранжев се обединява със земеделците на Стоян Златев в Български земеделски народен съюз "Г. Марков". Съюзът обединява десните сили в земеделското движение. Известен е още под името "Сердика". БЗНС - “Г. Марков” се обявява за правна сигурност, за общ културен и стопански подем и самостоятелно земеделско управление. През ноември 1933 г. съюзът се разпада, а през февруари 1934 г. се обединява временно с "Врабча 1" на Ст. Стефанов. След извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г. организационния живот на съюза замира. По-голяма част от неговите членове се включват в земеделската група "Орач", която подкрепя монархическия режим.

През 1942 г. се провежда 6-часова среща между цар Борис III и Хитлер. Фюрерът настоява България да поеме допълнителни ангажименти в Сърбия.

През 1968 г. Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване, която е втора след 1925 г. Тя се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Спогодбата влиза в сила през март 1969 г., защото едва тогава турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено.

През 1977 г. България установява дипломатически отношения с Ямайка. Тя е държава в западна Индия, разположена на о-в Ямайка и прилежащите малки острови. Открита е от Хр. Колумб през 1494 г. Първо е испанска, а по-късно - английска колония. През 1938-1940 г. Ямайка се бори за национална независимост. През 1958-1961 г. влиза в състава на Западноиндийската федерация. На 6 август 1962 г. е провъзгласена независимостта на Ямайка в състава на Общността.

През 2000 г. в италианския парламент е създадена Асоциация на парламентаристи приятели на България с около 40 депутати.

Родени:

През 1909 г. - Мита Ганева Стойчева - българска народна певица.

Тя е представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон” (1940-1942 г.). През 1942-1943 г. Стойчева пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Б. Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. тя създава групата “Наша песен”. В репертоара й влизат хайдушки, любовни, исторически и любовно-битови песни. Част от текстовете на песните й са събрани в сборника “Гукнали сиви гълъби” (1953 г. ). По-известни песни, които тя изпълнява са: “Авлига пее в градина”, “Снощи се върна юзбаши”, “Заправи Богдан калето”, “Диляна мома хубава” и др.

През 1910 г. - Любомир Димитров Андрейчин - български учен, езиковед, общественик и публицист.

През 1934 г. той завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" . От 1936 г. е доктор на науките на Ягелонския университет. От 1945 г. той е преподавател в катедрата по български език на Софийския университет, а от 1950 г.- професор. От 1957 г. Андрейчин е директор на Института за български език. Той е талантлив и способен специалист по български език и граматика на българския език, наследник на академик Ал. Теодоров - Балан. Основните му трудове са в областта на граматиката и стилистиката на съвременния български език. Има заслуги за разработване системата на времената на българския глагол и проучване езика на много български писатели. Той е активен участник в борбата за чист и правилен български език и инициатор на много полезни обществени прояви в това направление. От 1951 г. е член -кореспондент на БАН.

През 1917 г. - Женя Заимова (псевдоним Кристина Валди) - български поетеса, специалистка по литература и музика в САЩ.

Пише на български, английски и италиански език. Участва в оперни постановки, радио и тв програми. Съпруга е на Стоян Заимов. Първоначално емигрира в Италия, по-късно в САЩ. Публикува първите си стихотворения в края на 30-те години в списание "Звън" и "Вестник на жената". Тя е член на Световното дружество на поетите и почетен член на Кеймбриджката международна академия на поетите. Три пъти е носител на Калифорнийската награда за поезия (1985 г., 1988 г. - златна, 1989 г.- сребърна). В златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон се пази запис от рецитала на Заимова, изнесен там през октомври 1978 г. Нейни книги са: "Писма до Корадо Алваро" (1956 г., на италиански език), "Светът на Валериано" (1982 г., на италиански език), "Песни разпилени" (1971 г.), "Щъркели" (1972 г.), "Мартеници" (1978 г.), "Тракийско злато" (1981 г.), "Тъмната звезда" (1985 г.), "Прокудената" (1990 г., на български език), "Песен недопята" (1997 г.).

През 1932 г. - Иван Веселинов - български художник и режисьор.

Той завършва Художествена академия. Започва с публикуване на карикатури във в-к "Стършел". Сътрудничи на Г. Симеонов при първите си изяви в анимационното кино - "Чиракът магьосник" (1966 г.) и "Ромул и Рем" (1968 г.). Дебютира като самостоятелен постановчик с "Въжеиграч" (1969 г.). Негови филми са още: "Дяволът в църквата" (1969 г.), "Наследници" (1970 г.), "Малка дневна музика" (1971 г.), "Страх" (1973 г.), "Ръкоделие" (1975 г.), "Ръчичка-ръкавичка" (1977 г.), "Ла-ла-ла" (1978 г.), "Патенцето и елхичката" (1978 г.), "Пътникът" (1979 г.), "Капричио" (1980 г.), "Вундеркинд" (1981 г.), "Фарс" (1981 г.), "Вариации по Лафонтен" (1983 г.), "Фокус" (1984 г.), "Прогнози" (1990 г.), "Кучешка история" (1993 г.). През 1995 г. Веселинов е назначен за изпълнителен директор на САФ-София.

През 1939 г. - Атанас Киряков Атанасов - български режисьор.

Утвърдил се в документалното и детското игрално кино. Най-известните му филми са "Концерт за флейта и момиче" (1979 г.) и двусерийният документален епос "Лагерите" (1990г.).

Починали:

През 1933 г. - Сава Петров Огнянов - български драматичен артист.

Той завършва гимназия в Русе, а драматична школа - в Мюнхен и Берлин. През 1904 г. се връща в България и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Играе още: д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз "Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. Огнянов посещава някои от най-известните театри в света- във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва. През 1920 г. е в Италия, където се снима в главната роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност. Русенският театър носи неговото име.

През 1946 г. - Димитър Николов Найденов - български публицист.

През 1917 г. той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в редакцията на вестник "Работнически вестник" като външнополитически редактор. Отлично владее руски, френски, немски, английски и италиански език. Лежи в затвора и след освобождаването си е в редактор на в-к "Лъч" и в-к "Звезда" (1923-1924 г.), където печата поредицата "Писма от Германия". Автор е на политически фейлетони в сп. "Звънар" (1924-1925 г.). От 1926 до 1928 г. Найденов е главен редактор на в-к "Новини". Многократно е арестуван поради провали в ЦК на Компартията. От 1930 г. той завежда "Международна информация" на в-к "Ехо", известно време е и негов главен редактор. Основател и главен редактор на в-к "Поглед", а за периода 1933-1934 г. работи във в-к "Вик". Сътрудничи на списанията "Звезда" и "Нова литература" и в-к "Литературен преглед". След 9 септември 1944 г. сътрудничи на в-к "Работническо дело" и на в-к "Свобода". Последните години от живота си прекарва в Своге.

През 1961 г. - Николай Осипович Масалитинов - театрален деец, артист, режисьор от руски произход.

Брат е на руската актриса В. О. Масалитинова. През 1907 г. той завършва школата при Малий театър при А. Федотов. От 1907 до 1919 г. е артист в Московския художествен академичен театър. Играе в “От ума си тегли”, “Месец на село”, “Вишнева градина”, “Три сестри”, “На дъното” и др. През 1924 г. посещава България и приема поканата да работи в Народния театър, в който е главен режисьор (1925-1944 г.) и режисьор от (1944- 1961 г.). Поставя “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Ревизор”, “Без зестра”, “Живият труп”, “Врагове”, “На дъното”, “Платон Кречет”, “Майстори”, “Албена”, “Боряна”, “Милионерът”, “Вражалец”, “Златната мина”, “Подвигът”, “Царска милост”, “Калин Орела” и др. Играе в “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Пред залез слънце”. През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър. Преподавател, а от 1949 г. професор по актьорско майсторство в Държавното висше музикално училище. Играе ролята на княз Горчаков във филма “Героите на Шипка” (1955 г.).

В живота на един народ театърът заема най-важното място

През 1983 г. - Теодосий Тодоров Атанасов - български писател.

Той е редактор на първия студентски вестник "Студентска мисъл" (1924 г.). Заедно с Н. Никитов редактира библиотеките "Велики българи" (1935-1945 г.), "Български царе" (1937-1945 г.) и "Художествено историческо четиво" (1940 г.). Пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Автор е на: "Малък свят" (1929 г.), "Петър Делян" (1929 г.), "Бан Янука" (1934 г.), поредица "Велики българи" (1935, 1938 г.), "Дунавски разкази" (1938 г.), "Предисторически човек" (1940 г.), "В Асиро-Вавилония" (1940 г.), "Евреи" (1941 г.), "Даме Груев" (1942 г.), "Крали Марко" (1945 г.), "Пламък в огнището" (1947 г.), "Бачо Киро" (1955 г.), "Опълченци"

[Станимир]

На 23 Март:

През 1291 г. папа Николай ІV изпраща архидякон Антибар Мартин с писма до българския цар Георги І Тертер и търновския патриарх Йоаким ІІІ. Папата настоява те да се присъединят към Лионската уния и да признаят върховенството на Римската църква. Папският ход не дава резултати, но римският първосвещеник нарежда на францисканските монаси да активизират дейността си в България и другите източни страни. Францисканците първоначално са странстващи монаси, проповядващи на народен език отказ от всички блага и обет за бедност. През средновековието орденът се превръща в опора на папството

През 1291 г. Стефан Драгутин и неговият брат крал Стефан Урош ІІ Милутин обединяват силите се срещу Дърман и Куделин, управляващи областта Браничево. Самостоятелните български владетели Дърман и Куделин претърпяват поражение. Изтеглят се на север от р. Дунав и търсят помощ от татарския хан Ногай. Браничевската област е откъсната от българската държава и е включена във владенията на Стефан Драгутин. Това провокира похода на владетеля на Видинска област Шишман срещу сръбските братя. В отговор сръбските войски превземат Видин, но след намесата на татарския хан Ногай са принудени да се оттеглят. Добрите взаимоотношения между Видинското деспотство и Сърбия са гарантирани с два династически брака – на Шишман с дъщерята на сръбския велможа Драгош и на Михаил Шишман с Ана, дъщерята на крал Милутин.

През 1854 г. руските войски преминават р. Дунав и завземат по-важните турски крепости в района на Северна Добруджа - Исакча, Мачин и Тулча. Крайната цел на руското настъпление е Силистра.

През 1866 г. със султански ферман с. Самунджиево е преименувано на Орхание и получава статут на град, център на кааза. От 1934 г. градът се нарича Ботевград.

През 1869 г. към Българското читалище в Цариград се основава Българско благодетелно братство "Просвещение". Основано е от П. Р. Славейков и негови съратници с цел да просвещава децата на бедни български занаятчии, дошли да търсят препитание в столицата на Османската империя и в близките около нея селища. "Просвещение" открива редица училища, които снабдява с библиотеки, учебни пособия, книги, вестници и списания. То просъществува до обявяването на Руско-турската освободителна война. Сред по-известните ученици, поддържани от братството, са Трайко Китанчев, Георги Измирлиев и др.

През 1880 г. е открито второто ОНС. Председатели са Петко Каравелов (23-25 март), Петко Р. Славейков (26 март - 29 ноември), Никола Сукнаров (от 29 ноември). И тримата са либерали.

През 1915 г. е потушено въстанието, избухнало след като чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово на 20 март. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България.

През 1933 г. е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност. Той е насочен против политическите убийства.

През 1936 г. в Борисовата градина в София е основан Македонски ученически съюз, ръководен от централен комитет: Г. Иванов, Б. Батанлиев и Ат. Пашков.

През 1941 г. е спрян от печат седмичникът “Утрешна България". Обществено-политическият вестник излиза в София от 1 януари. Директор е Ал. Ганчев. Сътрудници са проф. Л. Владикин, проф. Л. Диков, проф. Г. П. Генов, д-р Д. Вълчев и др. Поставя си за задача "превъзпитанието на българския народ в духа на новото обществено съзнание, подхранвано от национализъм".

През 1942 г. генерал-полковник Владимир Заимов е арестуван. Осъден е на смърт и е разстрелян на 1 юни 1942 г. за шпионаж в полза на СССР. Той е военен и политически деец, взел участие в Балканските войни 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. Включва се във Военния съюз, като през 1934 г. и застава начело на антимонархическото му крило. По същото време изпълнява длъжността инспектор на артилерията. През октомври 1935 г. е уволнен от армията заради републиканските му идеи и е изправен пред военен съд. Поради липса на доказателства е оправдан. Заимов e деец на българо-съветските дружества. Поддържа връзка с БРП и работи за осъществяване на народофронтовските инициативи. По време на Втората световна война 1939–1945 г. изпълнява секретни поръчения на Главното командване на Съветската армия в държави от Централна и Югоизточна Европа. Оказва съдействие и на ЦК на БРП при организиране на съпротивителното движение в България 1941–1944 г. Хитлеристкото разузнаване разкрива дейността му и затова е арестуван.

През 1944 г. край Сурдулица повторно е разбита британската военна мисия на майор Франк Томпсън. На 18 март български части разбиват противника при планината Чемерник.

През 1959 г. се състои премиерата на съвместната продукция на Студията за игрални филми - София и ДЕФА - Берлин "Звезди". Режисьор е Конрад Волф, а сценарист - Анжел Вагенщайн. В главните роли играят Саша Крушарска и Юрген Фрорип. Филмът пресъздава епизод от депортирането на евреите от Беломорието през 1943 г. На Международния кинофестивал в Кан филмът е представен от името на България и печели специалната награда на журито. През следващите години той е единственият български филм, откупен на Запад - в Италия и Франция.

През 1982 г. славянският комитет е преименуван в Комитет за българите в чужбина. Той съществува от ноември 1944 г. Комитетът е изграден на обществено-държавни начала и се управлява от настоятелство - изборен орган, включващ представители на българската общественост и на българските дружества в чужбина.

През 1990 г. на 23 и 24 март българският външен министър Бойко Димитров участва в заседание на Комитета на министрите на външните работи на Съвета на Европа в Лисабон. Целта на заседанието е обмен на мнения с представителите на държавите от Централна и Източна Европа.

През 1996 г. започва двудневната осма национална конференция на СДС. На нея е решено да се лансират нови лица и да бъде номиниран кандидат за президент от името на СДС. В надпреварата за номинация се състезават Петър Стоянов, Александър Йорданов и Асен Агов. Победител със 77 % е заместник-председателят на СДС Петър Стоянов.

Родени:

През 1879 г. - Константин Мутафов - български драматург, театрален критик и преводач.

Завършва гимназия в родния си град Русе и драматична школа във Флоренция. Негови драми са “Иуда” (1914 г.), “Пленникът в Трикери” (1917 г.), “Дядо Климе” (1917 г.), “Омуртаг” (1925 г.), играни с успех и в Народния театър - София; “Над живота” (1906 г.), “Убитата лисица” (1933 г.) и два тома детски пиеси (1928 г. и 1929 г.). Мутафов има и редица разкази, печатани в периодични издания.

През 1899 г. - Златка Чолакова - българска писателка.

Завършва славянска филология в СУ през 1922 г. Работи като учителка в Радомир (1923-1924 г.) и в София (1924-1947 г.). Редактира сп. “Детски свят”, страница във “Вестник на жената” и излязлата в няколко броя училищна библиотека “Антим I”. Член е на Съюза на българските писатели. Посещава почти всички европейски страни, Египет, САЩ, СССР (през 1944 г.), Япония, Индия. Издава: “До Египет и Палестина” (1927 г.), “Някогашните наши столици” (1928 г.), “При маджари и немци” (1930 г.), “Из Добруджа” (1933 г.), “Приказни страни” (1933 г.), “Бачо Киро” (1935 г.), “Америка” (1937 г.), “Песента на фиорда” (1939 г.), “Свободата на Македония” (1942 г.), “30 дни в Съветите. 1944” (1945 г.), “Недопята песен” (1947 г.), “Къдрие” (1953 г.) и др.

През 1927 г. - Васил Мирчев - български кинорежисьор.

Завършва образованието си в Полша. Първоначално работи като документалист. Първите му творби са: “Сън” (1961 г.), “Ювеналия” (1961 г.), “Исландия” (1961 г.), “Продължаваща поема” (1966 г.), “Поздрав от Черноморието” (1967 г.), “Робинзон Крузо” (1967 г.), “Продължава да живее” (1967 г.), “Вариации върху една тема” (1968 г.), “Отечество” (1970 г.), “200 милиарда” (1971 г.), “Българинът и автомобилът” (1974 г.). В игралното кино дебютира с екранизацията по романа на Г. Марков “Мъже” (1966 г.). Работи едновременно в телевизията и киното: “Магарето” (1968 г.), “Танго” (1969 г.), “Голямата победа” (тв, 1972 г.), “Бялата одисея” (1973 г.), “Снаха” (1976 г.), “Ленко” (тв, 1978 г.), “Гонитба” (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция” (тв, 1981 г.), “Една одисея из Делиормана” (тв, 1983 г.), “Горещи следи” (тв, 1986 г.), “Чисто нови момчета” (тв, 1989 г.). През 1993 г. създава документалния филм “Художникът Дечко Узунов”.

През 1959 г. – Петър Запрянов - български състезател по спортна стрелба, състезател на "Левски-Спартак".

Европейски шампион за 1985 г. и 1987 г. Трети на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Победител в турнира "Дружба" през 1984 г.

Починали:

През 1901 г. - доктор Константин Стоилов - български държавник и политик, юрист.

Той учи в родния си град, след което продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград. След кратко учителстване (1871–1872 г.) следва право в Хайделбергския университет и го завършва с докторат. Допълнително слуша лекции и по френско гражданско право в Париж. След завръщането си в България Стоилов е член на Пловдивския губернски (апелативен) съд. Скоро след това е повишен като председател на Софийския губернски съд. В качеството си на висш съдебен магистрат участва в Учредителното събрание 1879 г. в Търново. Той е един от лидерите на оформилото се в него консервативно течение, което след закриването на събранието се оформя и като самостоятелна политическа партия под същото име. Стоилов е депутат в Първото ВНС и участва в излъчената от него парламентарна делегация за поднасяне акта на принц Александър Батенберг за избирането му за български княз. С проявената широка ерудиция той привлича вниманието на българския владетел, който го кани за свой частен секретар, а после го назначава и за секретар на Политическия си кабинет. Стоилов заема отговорни държавни постове: министър на външните работи и изповеданията (14 януари–3 март 1883 г.), министър на правосъдието (7 септември–31 декември 1883 г.). Във Временното правителство на П. Каравелов, съставено след детронирането на княз Александър I Батенберг, отново е министър на външните работи и изповеданията (12–16 август 1886 г.). В следващия кабинет, възглавен от д-р В. Радославов, му е поверено Министерството на правосъдието (16 август 1886 г.–28 юни 1887 г.). Междувременно през октомври 1886 г. е включен в състава на делегацията, излъчена от III ВНС, която заминава за Европа да търси нов кандидат за българския престол на мястото на абдикиралия княз Александър I Батенберг. След падането на Радославовото правителство Стоилов е натоварен от регентите със съставянето на новия кабинет, в който поема и Министерството на правосъдието (28 юни–20 август 1887 г.). Като министър-председател Ст. Стамболов го кани отново да възглави Министерството на правосъдието (20 август 1887 г.–12 декември 1888 г.). Напускайки Стамболовия кабинет, Стоилов се отдава на адвокатска практика. В началото на 90–те г. на ХIХ в. отново се включва в политическия живот на Княжеството и става един от лидерите на Съединената легална опозиция. След правителствената промяна от май 1894 г. княз Фердинанд I му възлага съставянето на следващия кабинет, в който поема и портфейла на Министерството на вътрешните работи. При последвалата през февруари 1896 г. правителствена реконструкция Стоилов отстъпва Министерството на вътрешните работи на Н. Бенев и възглавява освободеното от Гр. Начович Министерство на външните работи и изповеданията. След като постига помирение с Русия през февруари 1896 г., в резултат на което княз Фердинанд I е признат за законен владетел, настъпва охлаждане на отношенията му с Двореца. Това впоследствие довежда и до оставката на възглавявания от него кабинет януари 1899 г. Минавайки в опозиция, Стоилов отново се отдава на адвокатска практика, без да прекъсва активната си политическа дейност. Съсредоточава вниманието си към основаната от него още през 1894 г. Народна партия.

През 1907 г. - Филип Тотю (Тодор Тодоров Станчев) - български революционер.

През 1840 г. учи в Търново, а след 1842 г. се заловя с търговия. След едно спречкване с турците около 1850 г. той забягва с неколцина другари и дълго обикалял из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти Филип Тотю е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново става хайдутин. Властта дава големи награди за главата на Хвърковатия Тотю, както го наричали. След като бяга от Сливенския затвор през 1863 г., се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. Там се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България. На 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов. Целта е да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов, преминала Дунав на 29 април. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Филип Тотю с още 4 души се стигат до Стара планина в района на Юмрукчал (дн. Ботев връх), където се срещнали с четата на П. Хитов. От там заедно се отправили за Сърбия. Там участват във Втората българска легия. След това Филип Тотю се установява в Румъния. Непрекъснато е дирен, арестуван, той постоянно мени местожителството си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време, ползвайки руска държавна пенсия. През 1875 г., когато избухва въстание в Босна и Херцеговина, Христо Ботев е натоварен от БРЦК да обиколи южноруските градове, за да набере средства, оръжие и българи - офицери на руска служба. Ботев трябва специално да се срещне с Филип Тотю. До него той носи и специално писмо от комитета. Филип Тотю заминава за Румъния, но потушаването на Старозагорското въстание 1875 г. осуетява преминаването му с чета в България. През 1876 г. той участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но четата му е отблъсната. След войната се завръща в Русия и участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. След Освобождението Филип Тотю живее в с. Две могили и в Русе. Занимава се със земеделие и получава скромна пенсия за участието в националноосвободителните борби.

През 1941 г. - Иван Горанов - български лекар, основоположник на неврологията в България.

За първи път в страната разработва въпросите на училищната хигиена. Син на П. Горанов. Специализира неврология в Петербург (1901-1903 г.) при И. П. Павлов и В. М. Бехтерев. Открива частна неврологична клиника в София. По време на Първата световна война е полкови лекар на Южния фронт, където изучава уврежданията на мозъка от въздушната вълна при експлозии.

През 1991 г. - Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) - българска поетеса.

През 1911-1915 г. учи славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По това време дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. През 1915 г. в списание "Съвременна мисъл" са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо". През 1915-1919 г. е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 г. тя редовно участва в литературния живот. Багряна сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927 г.). Чрез поезията на Багряна за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа- "Потомка", "Interieur", "Пенелопа на XX век" и др. Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. От 1952 г. поетесата е член на редакторската колегия на списание "Септември". Други псевдоними, с които тя се подписва са Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче, Микаела.

Вечната и святата

Звезда на моряка

Сърце човешко

[Ася_И]

24 Март:

Световен ден за борба с

туберкулозата

На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. Отбелязва се от 1996 г. с решение на Световната здравна организация - специализирана организация на ООН.

Хр. Смирненски - Жълтата гостенка

През 1201 г. Цар Калоян овладява крепостта Варна

През 1877 г. в Цариград излиза първият брой на в. "Цариград". Обществено-политическият вестник е редактиран от В. Мачуковски.

През 1880 г. е назначено либерално правителство начело с Драган Цанков. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на либералите, начело на което вече стои П. Каравелов, е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на партията са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Др. Цанков и непримирими – с П. Каравелов и П. Р. Славейков. Привържениците на Др. Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията 1881–1883 г. Сподвижниците на П. Каравелов и П. Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Др. Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с П. Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Др. Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална.

През 1883 г. е учреден медал "За наука и изкуство" с две степени - златна и сребърна. Златен медал получават само 33-ма души, а сребърен – 272-ма. Първото награждаване е на 2 февруари 1882 г., а последното - на 25 април 1950 г.

През 1886 г. е подписан Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Ил. Цанов и турския велик везир Кямил паша. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като своеобразна компенсация на Османската империя и се признава включването на 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Останалите членове на Берлинския договор по отношение на Източна Румелия остават непокътнати. Тъй като спогодбата е подписана в султанския дворец Топхане, тя получава известност като Топханенски акт.

През 1890 г. е обнародван Закон за настойничеството.

През 1901 г. по нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председател на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.

През 1916 г. седемнадесетото ОНС отпуска 150 000 лв. за подпомагане на бежанците. Огромен приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.

През 1919 г. започва издаването на независимия военен ежедневник “Народна отбрана”. Изданието излиза в София до 8 септември 1944 г. Продължение е на в. "Военни известия". Редактори на “Народна отбрана" са Ал. Ганчев, К. Николов, Й. Пеев, Р. Атанасов, А. Ганев, Т. Даскалов и др.

През 1921 г. с указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

През 1924 г. е подписано споразумение с Антантата за окупационния дълг. Стойността му е 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5 % лихва.

През 1932 г. спрян е от печат в. “Земя". Седмичникът за политика, стопанство и просвета излиза в София от 8 януари 1931 г. Директор е Н. Петков, а редактор Ив. М. Минчев.

През 1945 г. в щаба на Трети украински фронт командващия Първа Българска армия генерал-лейтенант Вл. Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция.

През 1959 г. възстановени са дипломатическите отношения със САЩ.

През 1986 г. Гриша Филипов е освободен от поста министър-председател. На негово място е назначен Георги Атанасов. Извършени са редица трансформации на министерства. Закрити са министерствата на енергетиката, на химическата промишленост, на машиностроенето, на металургията. Освен това е създадено Министерство на земеделието и горите. Комитетът за култура остава без ранг на министерство, а такъв ранг получава Комитетът за държавен и народен контрол.

През 1992 г. учреден е “Център за обединение на земеделските движения” по идея на Милан Дренчев, който е и председател. Центърът няма свои структури, но декларира, че отваря вратите си за всички земеделци, които желаят обединение на земеделските съюзи в България. Регистриран е през май 1992 г .

През 1996 г. завършва двудневната осма национална конференция на СДС. На нея е решено да се лансират нови лица и да бъде номиниран кандидат за президент от името на СДС. В надпреварата за номинация се състезават Петър Стоянов, Александър Йорданов и Асен Агов. Победител със 77 % е заместник-председателят на СДС и на Парламентарната му група Петър Стоянов

Родени:

През 1882 г. - Боян Секулов - български писател и литературен критик.

През 1903 г. той е ученик в Търговско-индустриалната камара в София. Едновременно с това завършва и стенографски курсове във Висшето училище. Работи в редакцията на списание “Демократически преглед”, където се сближава с Т. Г. Влайков. До 1912 г. Секулов е чиновник в Дирекцията на статистиката в София. Редактор на списание “Книжовен преглед” (1936-1937 г.), в което обнародва рецензии за книги на българските писатели. Редактира и вестник “Врачанско слово” (1934-1944 г.), в който Ал. Муратов публикува рецензия за стихосбирката “Моторни песни” от Н. Вапцаров (бр. 223, 29 юни 1940 г.). В “Страница за младите” Секулов привлича за сътрудници Ст. Ц. Даскалов, Асен Босев, В. Воденичарски, Д. Аджарски, Кр. Григоров, П. Стъпов, Г. Авгарски и др. Негови съчинения са: “Васил Кънчов” (1909 г.), “Нашите правителства и министри от Освобождението до днес” (1911 г.).

През 1896 г. - Илия Кушев - български офицер и революционер.

Роден във Велес, в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев. Чичо му Петър Кушев също е легален деец на ВМОРО. Завършва Солунската българска гимназия. След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България, където завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като поручик от Българската армия. След войната следва право, но напуска университета, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. Изпратен е в Македония като велешки околийски войвода.

Загива в 1922 година край село Ърлевци, убит от турци предатели от неговата чета.

През 1924 г. - Славка Славова - българска актриса.

Родена е в Берлин, където са работели нейните родители. Завършва гимназия във Варна. Има висше музикално и театрално образование. Завършва Музикалната академия в София, в класа на проф. Люба Прокопова и проф. Панчо Владигеров, а Театралната школа в София - в класа на проф. Кръстьо Мирски. В театъра дебютира през 1947 г. с ролята на Агнес от „Училище за жени“ от Молиер. Изиграла е десетки роли в Народния театър, Младежкия театър, „Театър 199“, „Сълза и смях“. Играла е в пиеси на Софокъл, Шекспир, Оскар Уайлд, Чехов, Брехт, Едуард Олби, Пейо Яворов, Валери Петров. През 1957 г. се снима в киното в ролята на Станка Гърбушката във филма „Земя“ по Елин Пелин. Актрисата умира след инфаркт, който получава след представление в „Театър 199“. От 2005 г. „Театър 199“ обявява ежегоден конкурс за камерна пиеса на името на актрисата. Славка Славова е майка на Ивайло Караньотов.

През 1931 г. - Иван Николов Теофилов - български поет, драматург и режисьор.

През 1955 г. той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. След това до 1961 г. е актьор, драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Бургас, Русе. През 1962-1980 г. Теофилов завежда литературното бюро при Централния куклен театър в София. След 1980 г. е редактор в отдел “Поезия” на издателство “Народна култура”. Той е член на Съюза на българските писатели. Негови съчинения са: “Чумава сватба” (1957 г.), “Къщата на сенките” (1958 г.), “Часовникарят” (1964 г.), “Оле Затвори очички” (1974 г.), “Индже” (1977 г.), “Котаракът в чизми” (1980 г.) и др.

През 1966 г. - Милен Велчев- български икономист.

През 1988 г. завършва Университета за национално и световно стопанство - София, специалност “Международни отношения”. За периода от 1990 г. до 1992 г. работи като аташе в управление “Международни организации” и референт по политическите въпроси в ООН в Министерство на външните работи на Република България.

Милен Велчев е магистър по Стопанско управление на Университета Рочестър - Ню Йорк (1992-1993 г.) и по "Финансов инженеринг" в Масачузетски Технологичен институт, Кеймбридж (1993 г. - 1995 г.). Той работи в Националната банка на Гърция, а от 1999 г. до 2001 г. работи като вицепрезидент в управление "Развиващи се пазари" в Мерил Линч (Великобритания), където от 1995 г. - 1999 г. е сътрудник в управление "Инвестиционно банкиране" в Източна Европа, Близък Изток и Африка. От 2001 г. Милен Велчев е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Починали:

През 1970 г. - Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик.

През 1926 г. той завършва славянска филологии в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Редактор е на вестниците “Радикал”, “Съвременник” и “Нови дни”. Сътрудничи също така на вестник “Заря”, списание “Българска мисъл”, “Златорог” и “Отец Паисий”. Като литературен критик Константинов дебютира в списание “Чернозем” през 1922 г. След 9 септември 1944 г. той редактира културната страница на вестниците “Радикал” и “Време” и списанието “Простори”. От 1954 до 1963 г. той е редактор в издателство “Народна младеж”. Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българска литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм, българо-руските литературни връзки. Негови съчинения са: “Емануил Попдимитров” (1922 г.), “Лев Толстой и България” (1928 г.), “Българската литература след войната” (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език, “Душата на Македония” (1941 г.), “Творци на българската литература” (1941 г.), “Стара българска литература” (1942 г.), “Нова българска литература” (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели” (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967” (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов” (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели” (1971 г.), “Книга за Г. Караславов” (1972 г., в съавторство с Ел. Константинова) и др.

През 2001 г. - Добромир Тонев - български поет.

Поетът Добромир Маринов Тонев е роден на 15 октомври 1955 г. в Ямбол. След завършване на средно образование в Ямбол, продължава да следва българска филология в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", където се дипломира през 1979 г. Повече от 20 години работи като редактор в ДИ "Христо Г. Данов" в Пловдив. Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански и немски езици. В годината на завършване на висшето образование излиза първата му стихосбирка - Белег от подкова, която е отличена с националната награда за дебют и Добромир Тонев е приет за член на Съюза на българските писатели.

[Ани]

На 25 март

1631 г. Издаден е султански ферман, с който се забранява на не мюсюлманите в Османската империя да яздят коне. Забранено е още да се обличат в дрехи от скъпи платове и да носят самурени кожи, за да “личат кяфирите [неверниците] по външния си вид” и да се знае, че са “презрени и унижени”. Този тип султански заповеди се издават периодично и във всички се твърди, че забраните се пренебрегват или изобщо не се изпълняват. Въпреки това тяхното съдържание, което публично се разпространява, поддържа в обществената атмосфера на империята постоянно противопоставяне между християни и мюсюлмани. Мюсюлманите живеят с усещането за своето привилегировано положение, а християните в постоянна несигурност и натрапвано усещане за дискриминация.

1680 г. Пожар изпепелява Търново. От целия град остава само една къща.

1813 г. Димитър Попски изготвя “Ода за Софроний”.

1860 г. По инициатива на учителя Тодор Шишков (1833-1896 г. ) в Стара Загора е основано читалище.

1863 г. Под редакцията на Тодор Бурмов в Цариград започва да излиза в. "Съветник".

1873 г. Девическото дружество в Панагюрище “Китка” приема свой устав, изработен от Райна Попгеоргиева.

1924 г. Публикуван е Закон за обществените осигуровки. Регламентира се осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство. Към правителството се създава фонд "Обществени осигуровки" с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците.

1948 г. Публикуван е Закон за Народната милиция и Закон за паспортите и милиционерския контрол над чужденците.

1951 г. Публикувано е постановление на правителството. С него влиза в сила указ от 17 март на Президиума на Народното събрание за всенародна безплатна медицинска помощ.

1971 г. Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен.

1980 г. В криптата на Храм-паметник "Св. Ал. Невски” се открива международна изложба "Историческата съдба на хуманизма в развитието и взаимодействието на културите". Тя е свързана с програмата "Леонардо да Винчи". В рамките на тази програма се провежда и международен симпозиум "Хуманизмът и развитието на културите" със 70 участници от 25 страни.

Родени:

1847 г. Христо Христов- търговец и общественик. Той получава образование в Бебек, в Цариград и в гръцко училище в Пловдив, след което завършва висше икономическо образование в Париж. Преди и след Освобождението търгува с розово масло. Депутат е в Областното събрание от 1881 до 1885 г. През 1882 г. Христов е окръжен съветник в Старозагорския окръжен съвет, а през 1878 г., 1879 г., 1882-1884 г. и 1888-1890 г. е общински съветник в Казанлък. Той развива активна обществена дейност в Източна Румелия като член на Народната партия. През 1884 г. заедно с Ив. Ст. Гешов обикаля Европа с мисия.

1856 г. Капитан Марин Маринов. Той завършва “Мектеб и Султание” (Галатасарайския лицей) в Цариград и Военното училище в София с първия випуск през 1879 г., а през 1882 г. - Висшата офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум. Маринов е назначен за адютант на княз Александър I. Той е един от най-интелигентните и високообразовани офицери в армията. В Сръбско- българската война командва пети пехотен Дунавски полк. Проявява особен героизъм и твърдост при отбраната на Врабча на 3 ноември 1885 г. и при Сливница. При атаката на Три уши на 7 ноември е ранен тежко и по-късно умира от раните си.

1859 г. Генерал Анастас Георгиев Бендерев.

Роден е в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856[1] повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко, където работи около Галац и Бендер от където вероятно произлиза фамилията му. Майката - Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът на Бендерев - Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг.Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. Той участва в четата на Георги Измирлиев и Тодор Велков през 1876 г. През 1879 г. завършва Военното училище в София, а през 1885 г. Николаевска академия на генералния щаб и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война 1885 г. Бендерев командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението. Той участва в провокирания от Русия преврат на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първата световна война се завръща в България.

През 1930 г. Бендерев издава книгата “История на българското опълчение”.

1974 г. Михаил Хаджинеделчев Михалев, учител.

1882 г. Арсени Танасков Йовков - общественик, привърженик на Илинденската организация и на левицата в македонското освободително движение.

По време на в Илинденско-Преображенското въстание той е войвода на четата на брат си, който е убит. Участва и в Балканската и в Първата световна война. Той е организатор и ръководител на Дебърското братство и на в-к "Илинден", в който печата меморандума от 17 април 1924 г. на Илинденската организация. Йовков пише и във вестник "Македония", но пацифисткия дух на публицистиката му не се приема от българските читатели. Той е автор на поеми, спомени, литературна критика и преводи. Изявява се и като филолог- защитава фонетичния правопис. Йовков воюва срещу привържениците на западния декаданс в изкуството и продължава възрожденския демократизъм и енциклопедизъм на Л. Каравелов, Хр. Ботев и П. Славейков.

1889 г. Константин Георгиев Щъркелов - художник, живописец.

От 1908 г. той учи в Русия, а през 1915 г. завършва Държавната художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка. Щъркелов рисува пейзажи и цветя предимно с акварел, като създава свой маниер в тази област.Между най-добрите му творби са пейзажите му от Рила, Пирин, от София и от Търново. Още като студент (1911 г.) той урежда самостоятелна изложба, която му донася голям успех. Творчеството му е популярно сред широк кръг почитатели.

Река Глазне /Константин Щъркелов/

1900 г. Веселин Иванов Бешевлиев- филолог и историк.

През 1919 г. той завършва Първа мъжка гимназия в София, през 1920 г. специалност "Славянска филология" и "История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а през 1925 г. специалност "Класическа филология" в Хале, Йена и Вюрцбург. От 1925 г. Бешевлиев е асистент, от 1929 г.- доцент. През 1933 г. защитава степен професор по класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1914 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1933 г. е член на Българския археологически институт, от 1936 г. е член на Унгарското ориенталистично дружество. През 1972 г. получава Хердерова награда. Бешевлиев е смятан за основоположник на българската епиграфика като самостоятелна научна дисциплина. Той е автор на: "Първобългарски надписи" (в 2 часа; 1935-1936 г.); "Първобългарите. Бит и култура" (1981 г.); "Прабългарски епиграфски паметници" (1981 г.); "Първобългари. История" (1984 г.); "Писма и документи на папирус" и др.

1934 г. Христо Константинов Фотев - поет.

Роден е в Истанбул. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). През 1953-1954 г. той е моряк на моторен кораб, а през 1957-1959 г. е художник в стенописно ателие в Ямбол. Фотев заема последователно длъжностите драматург на театъра “Адриана Будевска”, Бургас, творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели. От 1990 г. той е главен редактор на алманах “Море”. Носител е на националната литературна награда “П. К. Яворов”, на литературна и морална награда “Атанас Яранов” , на награда за цялостна творческа дейност “Пеньо Пенев”, на “Златен Пегас”, на национална литературна награда за поезия “Иван Николов” и др. Негови съчинения са: “Баладично пътуване” (1961 г.), “Лирика” (1965 г.), “Сантиментални посвещения” (1967 г.), “Пристанище” (1969 г.), “Обещания за поезия” (1978 г.), “Венецианска нощ” (1989 г.), “Литургия за делфините” (1981 г.), “Книга за свободата” (1991 г.), “Аполис” (1993 г.), “Над съня” (1995 г.), “Пейзаж от думи” и др. Фотев е член на СБП

Без монолози...

Без монолози - пози и лъжи.

И както в твоите дървета

хлорофила -

това което ми е дадено не ми

принадлежи -

принадлежа му аз със страшна

сила.

Христо Фотев

Починали:

1976 г. Никола Странджата, борец за освобождение на България, знаменосец в четата на Филип Тотю. Той е прототип на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов през април-август и четата на Филип Тотю през май-август[2]. Никола Странджата е знаменосец на втората. Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата и впечатлен го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитър Стефанов-Казака, също е посещавал кръчмата на Странджата.

1930 г. Георги Николов Марчин, офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 8-ма пехотна дивизия през Балканската война (1912-1913).

1951 г. Михаил Йовов Йовов, офицер (генерал-майор), началник на щаба на армията в периода от 18 май 1934 до 19 май 1934, министър на народното просвещене в периода от 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936, министър на железниците, пощите и телеграфите в периода от 23 октомври 1936 г. до 14 ноември 1938 г.

1966 г. Акад. Венелин Йорданов Ганев , юрист, дипломат и политик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

1976 г. Петър Гьошев Хаджипанзов, революционер, един от основателите на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

Редактирано Март 24, 2009 от Ани