България, днес

[Guest aorhama]

Ако знаете някое интересно събитие, което се е случило на този ден преди години и ви е направило впечатление, може да пишете тук. Идеята е на Ася, но предполагам, че поради големия дъжд, излял се над София вчера, тя за съжаление няма интернет. Така, че аз ще пусна нейното предложение за 06.06

Интересни събития, свързани с историята на България.

На днешната дата 06.06.2008 г.:

* Преди 50 години е бил открит Дворецът на културата в гр. Перник. С какво е интересен този юбилей?

Народният Хор към двореца води началото си от 1959 г. Ансамбълът за народни песни и танци "Граовска младост" е създаден през 1959 г. и е носител на сребърни и златни медали от всички Републикански прегледи на художествената самодейност. Представил е България на много световни конкурси и фестивали. Професионалният Духов Оркестър е създаден през 1902 г., а от 1959 г. съществува и Професионаленм Битов Оркестър.

* На 06.06.1999 г. на 64 годишна възраст почина един от най-обичаните съвременни български поети - Дамян Дамянов. Роден на 13.01.1935 г. в Сливен. Удостоен със звнието Народен деятел на културата. Лауреат на Димитровска награда. За цялостно литературно творчество през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов". Издал е стихосбирките "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", романът "Таванът" и др.

-------------------------------------

На един нашенски гений - с любов!

В една суматоха не може без знаме! Няма нищо по-хубаво от това да се развяват знамена и да се скандира. Ако аз бях началник на държавата, щях да наредя половината от държавата да скандира, а другата половина - да развява знамена и да бие барабани и ще излезем на първо място в света.

Имам опит в тая работа и зная какво е.

Прекрасна тема!

Накара ме да си задам въпроса що е то "дознание" и има ли то почва у нас?

За мое успокоение, оказа че има.

При това - от край време.

П.П. Апокрифно заглавие: "Циганско инкасКо"

Редактирано Ноември 23, 2008 от aorhama

[Ани]

На 24 ноември

През 1877 - предният отряд на ген. Гурко освобождава Етрополе по време на Руско-турската освободителна война (1977-1978), откъдето ръководи зимният преход на Стара планина през Арабаконашкия проход.

През 1879 - княз Александър I Батенберг разпуска I НС и първото правителство и назначава нов временен служебен кабинет от консерватори начело с епископ Климент Браницки (Васил Друмев).

През 1929 г.- група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България.

През 1948 г. - в сградата на бившия царски дворец в София е създадена Националната художествена галерия.

През 1966 г. - катастрофира българския самолет Ил-18 край Братислава, Чехословакия - загиват всички 82-а души на борда, а сред тях са и българската оперна певица Катя Попова и тогавашният посланик на България в ГДР ген.-полк. Иван Бъчваров.

Родени

През 1891 г. - в Сливен се ражда пионерът на българското кино Васил Гендов

(7 декември (нов стил) - 3.IX.1970) - авторът на първия български филм "Българан е галант" (вероятно сниман между 1910 и 1915 г.). Режисьор на филма "Любовта е лудост" (1917), чието заглавие става патрон на днешния Варненски филмов фестивал, "Бай Ганьо" (1922). През 1933-а слага край на нямото българско кино и снима в Карлово първия "говорящ филм" - "Бунтът на робите", посветен на Васил Левски, в който изиграва и ролята на Апостола. Снима и втори озвучен филм "Земята гори" преди да прекрати творческата си дейност. Председател на Съюза на артистите в България и създател на Българската национална филмотека. Умира на 3 септември 1970 г.

Римейк на „Българан е галант“

През 1896 г. - в Пловдив се ражда големият български художник Цанко Лавренов

Не успява да получи академично художествено образование - учи във виенското частно рисувално училище "Св. Ана", но в годината, когато иска да кандидатства в Академията за приложни изкуства, тя отказва прием за чуждестранни студенти и той посещава вечерни занятия в нея. Обикаля българските манастири, изучава стенописите, иконите на старите майстори, както и миниатюрите в ръкописите. И открива своя истински "учител - Захарий Зограф. Живее една година в Света гора. Сътрудничи през 30-те години на сп. "Братско слово" - орган на Епархийския братствен съюз в Пловдивска епархия. Умира на 16.12.1978 г. в София.

Цанко Лавренов, "Утро в Карея", 1936 – 1956 г., маслени бои, платно върху дъска

През 1909 г. – Никола Йонков Вапцаров /24 ноември - нов стил 7 декември /– в гр. град Банско.

Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.

Произведенията на този голям наш поет можете да намерите тук.

Ето част от стихотворението му Вяра:

Вяра

...........

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

....................

Починали

През 1966 г. – Катя Попова, оперна певица.

Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен. Завършва Пеене в Държавната музикална академия в София.Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда ("Продадена невеста" от Б. Сметана).

Изпълнява с успех централни партии в опери на Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др.

Артистичната кариера на Катя Попова е краткотрайна, ала блестяща - над 20 роли, 600 представления, гастроли в повече от 20 страни, множество заслужени награди.Изтъкнати чуждестранни и наши музиколози сочат Катя Попова като една от най-добрите изпълнителки на белкантото. Позната и призната в Европа, тя предизвиква интереса и на ценителите на операта в Америка и Азия. Всеки неин образ е определян като връх в певческата й практика, ненадминато явление, съвършен модел на вокалното изкуство.

Самолетната катастрофа през 1966 г. слага преждевременно край на нейната възходяща кариера.

Ти сън ли си?

Или те има?

Или си утринна звезда -

далечна, но със близко име,

която свети без следа.

Мечта ли си?

Или те има?

Ти огън ли си?

Или дим?

Защо си тъй неповторима,

щом този свят е повторим?

Тези стихове на Павел Матев са за нея, незабравимата Катя Попова.

[Ася_И]

На 25 Ноември:

През 1809 г. със заповед на великия везир до кадията на Дупница на монасите на Рилския манастир се забранява “поправянето и възобновяването на новите постройки на манастира”. На кадията се предписва да направи необходимите проверки и “в случай че при ревизията на манастира забележите някои нови поправки, заповядвам вида ги съборите веднага”.

През 1860 г. Георги Раковски се среща със сръбския княз Михаил Обренович. След "дълго размисляне с княза" е договорено сръбското правителство да посредничи пред Цариградската патриаршия за решаване на българо-гръцкия спор.

През 1861 г. Георги Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България, предвиждащ създаването на "един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници". Полкът трябва "да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде си[г]няла на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите...".

През 1919 г. в периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев.

През 1936 г. Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт, задължавайки се да водят съвместна борба срещу международния комунизъм, но практически насочен срещу СССР (специално секретно споразумение предвижда провеждането на съгласувани мерки срещу Съветите). Берлин признава и прояпонския режим в Манджурия. На следващата година към пакта се присъединява и Италия, с което се оформя оста Рим - Берлин - Токио. В периода 1939-1941 г. в него влизат Унгария, Испания, Финландия, Хърватско, Дания, Румъния и Словакия. На същия ден през 1941-а България се присъединява към пакта - правителството на Богдан Филов подписва спогодбата, която е в сила до 4.IX.1944 г., когато правителството на Муравиев я денонсира.

През 1954 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за издаване на турски език на съществуващите окръжни вестници "Родопска борба" (Кърджали), "Коларовградска борба" (Шумен) и "Дунавска правда" (Русе).

През 1982 г. служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г.

През 1994 г. България подписва програма за индивидуално сътрудничество с НАТО по програмата "Партньорство за мир".

Родени:

През 1866 г. – Стоян Костурков - български политик и един от основателите на Радикалдемократическата партия.

Роден в Панагюрище. Завършва духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец, учителства в родния си град, а след това следва право в Женева. От 1893 до 1906-а учителства из страната. Участва в основаването на РДП, дългогодишен неин секретар и редактор на в. "Демократ" и "Радикал". Участва и в издаването на сп. "Демократически преглед". Заради участието му в акцията на Конституционния блок от 17.IX.1922 г. в Търново е хвърлен в затвора. Под негово влияние мнозинството от делегатите на конгреса на РДП (1924 г.) се обявява за излизане на партията от Сговора. Съдейства за участието на РДП в Народния блок, но след бламирането му като министър (1934) настоява за излизането й от коалицията, което води до разцепление в партията. Депутат в НС, Министър на просвещението в третия и четвъртия кабинет на Александър Малинов (1918 г.) и в първия и втория кабинет на Теодор Теодоров (1918-1919 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите в петия кабинет на Александър Малинов от (1931 г. ) и в първия, втория и третия кабинет на Никола Мушанов (1931-1934 г.). През 1945 г. неговото крило на РДП влиза в ОФ. Министър на народното просвещение във втория и третия кабинет на Кимон Георгиев. Умира на 17. ХІІ. 1949 г. в София.

През 1909 г. - Светослав Обретенов - българският композитор и диригент.

Роден в Провадия. Учи във Варна и София. , завършва Държавната музикална академия. Директор на Радио Варна (1941-1943 г.), но поради несъгласия с цензурата е уволнен по чл. 20 от Закона за защита на държавата. Отново е начело на радиото за кратко през септември 1944-а. Автор на ораторията "Партизани", кантатите "Запей, наш бащин край" и "Радост иде", песни, клавирни и вокално-инструментални пиеси, на недовършената опера "Грамада", симфоничната поема "Балканът пее хайдушка песен" и много хорови произведения. През 1944-а става диригент на първия професионален смесен хор - Държавния радиохор, който през 1954-а е наречен Българска хорова капела (от 1955-а носи името на своя основател), а от 1998-а - Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов". Името на Обретенов носи и престижният национален конкурс за млади изпълнители в Провадия.

Починали:

През 1979 г. - Христо Вакарелски - български фолклорист.

Роден в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925-1927 г. От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември — 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса. През 1941-1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество.

Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.

През 2000 г. - Надежда Николова Хвойнева – българска народна певица.

Солистка на Ансамбъла на Българското национално радио (от 1958 г.) и в “Мистерия на бълг. гласове” (от 1987 г.). Родена е на 19 ноември 1936 г. в с. Левочево, Смоленско. Изнася солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Записала е над 300 родопски народни песни за Българското национално радио и “Балкантон”. Последната й аудиокасета е “Родопска изповед” (1992 г.). Носител е на следните награди: I СФДМ, София; от Нови Сад, Египет, Братислава; орден на труда “Кирил и Методий”, I степен; сребърна лира от СМТБ; “Капитан Петко войвода”; “Златен паун” в Унгария; “Грами” с хор “Мистерия на бълг. гласове”.

През 2002 г. - Ружа Делчева – българска актриса.

Родена е на 2 август 1915 г. в Стара Загора. След завършване на Държавната театрална школа към Народен театър “Иван Вазов” през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Преодолява театралните щампи и се стреми да създаде пълнокръвни и житейски убедителни образи. Майстор е на епизодичния персонаж. Ключови роли: в "Албена", "Свекърва", "Херцогинята от Падуа", "Под игото", "Три сестри". Снима се в: "Страхил войвода" (1938 г.), "Те победиха" (1940 г.), "Точка първа" (1956 г.), "Години за любов" (1957 г.), "Цар Иван Шишман" (1969 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.). Работи активно и в ТВ театър: "За честта на пагона" (1975 г.), "Криворазбрана цивилизация" (1975 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ!" (1976 г.), "Легенда за майката" (1985 г.). Уволнена е от Народен театър “Иван Вазов” на 1 януари 1989 г. Носител е орден "Стара планина" (2000 г.).

Редактирано Ноември 24, 2008 от Ася_И

[Ани]

На 26 ноември

Днес е празник на националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново - най-голямото висше военно учебно заведение е наследник на традициите на първото българско военно училище, създадено на този ден през 1879 г. в Пловдив със заповед на императорския комисар на временното руско управление в България княз Дондуков-Корсаков. Датата е определена за официален празник на университета с решение на Народното събрание от 14.VI.2002 г.

През 1878 г - Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив.

Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878 г. в гр. Пловдив.

През ноември същата година училището е преместено в София, където на 26 ноември става официалното му откриване. То подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в младата българска армия - пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.

През 1915 г. - В хода на Първата световна война българските войски влизат в Струга.

През 1956 г. - Състои се премиера на първия български цветен филм "Точка първа" на режисьора Боян Дановски и сценариста Валери Петров. Това е поетичен разказ, свързващ в едно актуалните теми за опазването на мира и за детството. Филмът е представен на Международния кинофестивал в Кан.

Родени:

През 1857 г. - Михаил Савов, български офицер.

Генерал-лейтенант Михаил Савов е български офицер. Помощник-главнокомандващ българската войска през Балканската война.

Военен министър (1891-1894) и (1903-1907).

Завършил Военното училище в София и Николаевската генералщабна академия в Русия.

Изявява се в Сръбско-българската война като командващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище.

Два пъти е военен министър. Като такъв ген. Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните закони от 1891 и 1903 г., които превръщат българската армия в една от най-боеспособните в Европа.

Умира на 23 юли 1928 г.

През 1878 г. - Златина Иванова Недева - българска актриса. Дебютира в Загребския народен театър през 1903 г. в ролята на Елисавета ("Мария Стюарт"). Ролята на Катюша ("Възкресение"), която играе в Народния театър я прави известна. Играе във : Фру Алвинг ("Призраци"), Хеда Габлер, Сафо, Медея, Тоска, Фру Ингер (в едноименните пиеси) и др. Като режисьор в Народния театър поставя пиесите: "Сафо", "Съвест", "Медея", "Възкресение", "Терез Ракен" и др. Умира на 21 май 1941 г.

През 1900 г. - Александър Георгиев Вазов - български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино. Умира на 20 август 1972 г.

През 1929 г. - Борис Любомиров Янакиев - български оператор. Възпитаник е на българската операторска школа, придобива опит от В. Халиолчев и Б. Карастоянов. Ученик е на В. Радев. Специализира в Полша и Германия. Снима новелите “Морето” (1966 г.), “Ако не иде влак” (1967 г.), документалния филм “Корените на изгряващото слънце” (1971 г.). Главен филмов оператор е в СИФ “Бояна” (1965-1992 г.). Снима “Вечен календар” (1965 г.), “Гневно пътуване” (1971 г.), “Последната дума” (1973 г.), “Ламята” (1974 г.), “Началото на деня” (1975 г.), “Барутен буквар” (1977 г.), “Булевардът” (тв, 1977 г.), “Илюзия” (1980 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Къде живееш?” (1983 г.), “Нощем с белите коне” (тв, 1985 г.), “Тази хубава зряла възраст” (1985 г.), “Инспектор без оръжие” (1985 г.), “Скала в морето” (1986 г.), “Черните рамки” (1989 г.). Умира на 11 октомври 1995 г.

През 1933 г. - Актрисата Росица Данаилова

Освен с артистичното си дарование е известна и като сестра на Стефан Данаилов - Ламбо. Родена е на 26.11.1933 г. в София и е с 9 години по-голяма от него. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ и докторантура в Академията за театрално изкуство, Санкт Петербург. Изиграва над 150 роли в театрите в Димитровград, Добрич, Бургас, Сливен, Театъра на армията, Сатиричния и Народния театър. Зад гърба си има два брака- с актьора Иван Кондов и режисьора Константин Обрешков. Майка е на две деца - актьора Ламби Кондов и режисьорката Росица Обрешкова, която днес е асистент на легендарния си вуйчо проф. Стефан Данаилов.

Починали:

През 1883 г. - Панарет Пловдивски (Петър Мишайков Иванов) - висш духовник, участник в църковно-националната борба. Роден е през 1805 г. Учи в гимназиите в Битоля и Атина и в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. През 1851 г. е назначен за ксантийски митрополит, а през 1861 г. - за пловдивски. През 1872 г. е избран за пловдивски екзархийски митрополит. Бори се за църковно единство на българския народ.

През 1923 г. - Иван Георгиев Куюмджиев - български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Роден е на 25 май 1870 г. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г. Съратник е на Г. Делчев и Я. Сандански. Помага на младотурската войска при свалянето на султан Абдул Хамид II. По време на Балканската война (1912-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914-1918 г.) е активен член на БЗНС, сътрудник на ЦК и на Емигрантския комунистически съюз. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит.

[Васил]

На 27 ноември

През 1919 г. се основава читалище "Братя Миладинови" в софийския кв. "Княжево".

През 1919 г. в Париж се подписва Ньойския мирен договор. Договорът се налага на България от силите на Съглашението след поражението й в Първата световна война (1914-1918). От страна на България договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски.

Влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв.км. с българско население. От България се откъсват Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. На страната се налагат тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. България се лишава и от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 хиляди души доброволци.

През 1949 г. се открива Оперно-балетния театър "Народна опера" – Русе. С решение 36 на МС от 27.I.1999 г. на базата на "Народна опера" - Русе, и на "Държавна филхармония" - Русе, се създава Оперно-филхармонично дружество - Русе, като културен институт към Министерството на културата.

Родени:

През 1872 г.- Иван Русев, български офицер (генерал-майор) и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923-1926).

Иван Русев е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.

Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996.

През 1873 г. - в Стара Загора се ражда българският публицист, историк и литературен критик Георги Бакалов - един от пионерите на социалистическото движение в България. Член на БСДП от 1891-а и на БКП - от 1920-а. Поддържа връзки с Г. Плеханов. Делегат на конгресите на II интернационал в Лондон и в Амстердам. Член на ЦК на БРСДП (т.с. - 1903-1905). Изключен от партията през 1905-а с групата на анархолибералите. В периода 1925-1932 г. е емигрант в СССР и Франция. Занимава се активно с книгоиздателска и преводаческа дейност, публикува съчиненията на К. Маркс, Ф. Енгелс, Г. В. Плеханов. Член-кореспондент на АН на СССР (1932).

През 1891 г. - ражда се българският политик Иван Багрянов - 43-ият министър-председател на България (1.VI.1944 - 2.IX.1944). Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Народен представител (1938-1944). Министър на земеделието и държавните имоти (1938-1941). Правителството му продължава борбата срещу НОВА, обявява неутралитет и започва преговори с Великобритания и САЩ (2-5.IX.1944 г. в Кайро) за преустановяване на положението на война с тях. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г. Присъдата е отменена през 1996-а, когато с решение на Върховния съд на Република България присъдите на I и II състав на Народния съд са отменени, а делото е прекратено.

[Ася_И]

28 Ноември:

През 1878 г. Българското книжовно дружество взема решение да пренесе дейността си в София.

Дружеството е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. временно прекратява своята дейност. През 1884 г. е приет нов устав, според който Българското книжовно дружество фактически се превръща в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". Българското книжовно дружество развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.

През 1878 г. в София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий, с Музеен отдел (от 1892 г. - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г. На 11 август 1994 г. Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 г. излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.

През 1880 г. е назначен нов либерален кабинет, начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.

През 1907 г. по заповед на Яне Сандански Тодор Паница застрелва в София дейците на ВМОРО, членове Задграничното представителство на организацията в столицата и привърженици на дясното течение в нея Борис Сарафов (1872-1907) и Иван Гарванов (1869-1907). Атентатът отбелязва разцеплението в редиците на ВМОРО и поставя началото на т.нар. македонски убийства. Самият Паница също завършва земния си път от куршум - на 8.V.1925 г. е убит от бъдещата съпруга на Иван "Ванче" Михайлов Менча Кърничева (1900-1964) във Виенския "Бургтеатър".

През 1918 г. е сформирано 38-ото ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров от Народната партия, като в управляващата коалиция участва и Прогресивнолибералната партия. Андрей Ляпчев пък става първото цивилно лице, избрано за военен министър на България.

През 1926 г. е открита къщата-музей "Иван Вазов".

През 1981 г. е открит мемориалния комплекс "Създатели на българската държава" в Шумен. Монументът, който пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство от Аспарух до Симеон, е посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава (1981 г.). Създател е творчески колектив начело с проф. Крум Дамянов.

През 2007 г. екип от Националния природонаучен музей при БАН и СНРС - Франция, оглавен от ст.н.с. Николай Спасов, направи истинска сензация в световната палеонтология, като откри на българска територия останки от човекоподобна маймуна на около 7 млн. години. Предтеча на човека на такава възраст досега не е откриван в Европа.

Ст.н.с. Николай Спасов в сътрудничество с видния палеонтолог проф. Дени Жераадс, е открил, че на наша територия преди около 7 млн. години са живели неизвестни досега примати, предшестващи африканските хоминиди - представителите на човешкото семейство. Досега в световната наука се знае, че останки от такива същества на около 9 и 8 млн. години са намирани в Гърция и Турция. Това преди години е родило хипотезата, че предшествениците на хоминидите са обитавали Балканите, а след това са се преселили в Африка. Новото откритие показва, че “българският” човекоподобен примат се различава от “гръцкия” и е с милион години по-млад, което означава, че той е непосредственият “европейски” представител на предтечите на човешкото семейство. Такова откритие е рядкост в световната палеонтология и е с огромно значение за попълването на липсващи стъпала в “родословното дърво” на хоминидите.

Източник

Родени:

През 1880 г. – Андрей Игнатов Попдимитров - поп Андрей или Червения поп.

Роден в село Медковец, Монтанско. Учи във Видинската гимназия и завършва курсове за свещеници в Русе, след което е свещеник в с. Сливовик, Монтанско, но заради явни несъгласия с политиката на църковните власти следва 6-месечно заточение в Преображенския манастир. Въпреки расото участва в I конгрес на БКП (1919 г.), а по време на Септемврийското въстание (1923 г.) е начело на отряд и участва в боевете при гара Брусарци, Монтанско. След потушаваенто на въстанието е заловен и обесен на 30.IХ.1923 г. в Медковец.

През 1893 г. - Димитър Гичев - български политик.

Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. През Първата световна война е съден за активна антивоенна дейност. По време на управлението на БЗНС (1920 – 1923 г.) е окръжен управител на Пловдив, а след преврата от 9 юни 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран.

Създава и ръководи БЗНС “Врабча 1” (1926 — 1944). Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934 г.) на блока; осъден и интерниран след преврата от 19 май 1934 г. През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев, заради което е осъден от т.нар. Народен съд. След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния БЗНС. През април 1948 г. комунистическата власт го осъжда на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано. През 1960 г. е освободен, но 4 години по-късно умира.

През 1925 г. - Мито Петков Гановски - български художник.

Професор е от 1974 г. В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му произведения са "Прабългари" (1961 г.), "Септемвриец" (1962 г.), "Непокорният" (1963 г.), "Април 1876" (1966 г.), "Септемврийски погром" (1968 г.), "Партизанско семейство" (1969 г.), "Златният век" (1972 г.), "Приказка за Странджа" (1974 г.), "Добруджанска съпротива" (1976 г.) и др.

През 1940 г. - Неда Монова Антонова - българска писателка, поетеса.

През 1972 г. завършва Института по култура в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1959 – 1963 г. работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия ансамбъл в Плевен. От 1975 г. Неда Антонова е редактор в сп. "Отечество". През 1979-1984 г. е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В периода 1984-1990 г. е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на народната отбрана. Творбите й са предимно на исторически теми. Автор е на драматургични творби "И слезе Господ на земята" (1984 г.), "Гълъб за сърдечни послания" (1989 г.), "Звезда от последна величина" (1990 г.), на стихосбирката "Повторими неща" (1969 г.), на романите "Войната свърши в четвъртък" (1979 г.), "Не умирай вместо мен" (1981 г.), "Три кита в аквариума" (1982 г.), "Приют за щастливи" (1983 г.), "Обичам те, вълк" (1984 г.), "Ангела" (1985 г.), "Надали" (1987 г.), "Вълк на покрива" (1988 г.), "Лобният път на сърцето" (1989 г.).

Починали:

През 1907 г. - Борис Сарафов - български революционер.

През 1907 г. - Иван Гарванов - български революционер.

През 1942 г. - Констанца Ляпчева - българска общественичка.

Констанца Ляпчева е дългогодишен подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. Тя развива активна благотворителна дейност във връзка с Чирпанското земетресение през 1928. Констанца Ляпчева е съпруга на политика Андрей Ляпчев.

През 1983 г. - Ярослав Тагамлицки - български математик.

За живота му - тук.

През 1991 г. - Иван Николов (И. Н. Иванов) – български поет и преводач.

Роден на 28 февруари 1937 г. в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 г. завършва българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като журналист и главен редактор на издателство "Хр. Г. Данов" в Пловдив (1969-1980 г.) и главен редактор на алманах "Юг" (1980-1989). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1986 г.). Участва в сатиричния сборник с шаржове "Криво огледало" (заедно с А. Германов - илюстрации). Превежда поезия от руски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и съставя сборниците "Питат ли ме де зората" (1970 г.), "Опорна точка" (1973 г.), "Топчето пукна" (1976 г.), антологията "Приятели от Кишинев" (1977 г.), "Спомени за Ал. Блок" (1982 г.), "Спомени за Есенин" (1984), "Кръстопътна земя" (1985 г.). Иван Николов е автор на съчинения "Селянинът с хляба" (1960 г.), "Безсънна звезда" (1963 г.), "Бъдете празнични" (1965 г.), "Момчето с лунички" (1966 г.), "Юг" (1967 г.), "Голямото лято" (1968 г.), "Люлки над света" (1968 г.), "Дъх на пелин" (1969 г.), "Етажерка" (1970 г.), "Руска тетрадка" (1971 г.), "Дай си дясната ръка" (1972 г.), "В средата на живота" (1973 г.), "Мъжка сянка" (1973 г.), "Парнас около нас" (кн. 1-2, 1974-1987 г., съавт. А. Германов), "Седмоцветна дъга" (1974 г.), "Подземна вода" (1976 г.), "Кактусовата алея" (1977 г.), "Разни работи" (1978 г.), "Изповедалня" (1980 г.), "Криво огледало" (1983 г.), "Сто стихотворения" (1983), "Стълба в небето" (1984 г.), "Животопис" (1987 г.), "Требник. Приписки с върха на перото" (1989 г.), "Трилистник" (1990 г.).

През 2001 г. - Георги Рупчев - български поет и преводач.

Роден е на 2 септември 1957 г. в София. През 1982 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дебютира през 70-те години във в. "Средношколско знаме" и сп. "Родна реч". Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите "Мост" и "Глас". Превежда: "Песен на Песните", текстове на "Пинк Флойд", Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията "Уморени от чудото" (1982 г.), "Смяна на нощната стража" (1987 г.), "Смъртта на Т***т" (1989 г.), "Силните на нощта" (1991 г.).

През 2007 г. - Доньо Донев - български художник – аниматор.

"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството.

Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н.

Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща.

По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".

Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река.

Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."

Доньо Донев е роден на 27.06.1929 г. в Берковица. Завършва графика в Художествената академия през 1954 г., а през 1959 г. специализира в Союзмултфилм в Москва. Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка”(1957 г.), а с „Дует”(1961 г.) дебютира и като сценарист и режисьор. (За „Дует” е отличен на кино фестивалите във Варна (1962 г.) и Виена (1964 г.). През 1998 г. застава и от другата страна на камерата, като актьор във филма „Вагнер”. Работил е като художник във в. „Вечерни новини”(1954-1956 г.), художник и режисьор в отдела за мултипликационни филми в СИФ(1956-1970 г.) и в САФ „София”(1970-1993 г.), където е и ръководител на творчески колектив. Главен редактор на вестника, носещ името на емблематичните му герои – „Тримата глупаци” (1989-1997 г.), а от 1997 г. – на в. „Четиримата глупаци”. Професор в НАТФИЗ, преподава анимационна режисура. Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина. Доньо Донев е „бащата” на емблематичните „Трима глупаци”, които се появяват през 1970 г. и преминават през годините през множество роли – „Тримата глупаци – ловци”(1972 г.), „Тримата глупаци и автомобилът”(1973 г.), „Тримата глупаци и кравата”(1974), „Тримата глупаци – ловци”, „Тримата глупаци и дървото”(1977 г.), „Тримата глупаци и глупачката”(1978 г.), „Тримата глупаци – атлети”(1979 г.), „Тримата глупаци – педагози”(1980 г.), „Тримата глупаци – рибари”(1982 г.), „Тримата глупаци в ресторанта”(1988), „Тримата глупаци нон стоп”(1990 г.), „Тримата глупаци в бита и спорта”(1993). Доньо Донев е художник, сценарист и режисьор на над сто анимационни филма, сред които: „Шега”, „Хепи енд”, „Умно село”, „Кауза пердута”, „Мишената”, „Върни се пак в Соренто”, „Пардон”, „Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, „Серенада”, , „Хамлет”, „Екограма”…..

Тримата глупаци - Умно село

Редактирано Ноември 27, 2008 от Ася_И

[Ани]

Малко студентски фолклор в памет на Таги - Тагамлицки

За тухлата

Ярослав Тагамлицки минава пред един новостроящ се блок. Двама късани от него студенти, за да го сплашат, хвърлят пред краката му една тухла четворка.

Без да се стресне ни най малко Тагамлицки се спира, вдига поглед нагоре към сградата и казва:

- Колеги, отново ще ви скъсам!

"Колегите" мълчат и се спотайват.

- Та вие траекторията на една парабола не можете да изчислите като хората!!!

За съвременното строителство

Двама от нашите математици, Тагамлицки и Матеев, след полагаемото се многогодишно чакане получиха жилища в новопостроен блок. Нетърпеливи, те отишли да разгледат бъдещите си апартаменти. Гледали горе, гледали долу и по едно време геометърът Алипи Матеев казал възмутено:

- Тагамлицки бе, Тагамлицки бе, ми тука няма един прав ъгъл.

Аналитикът Тагамлицки, който имаше нежен, почти женствен глас, кротко отвърнал:

- Утешителното, драги колега, е, че сборът от ъглите е равен на 360 градуса.

За какво служи телефонът

Тагамлицки върви по коридора във Факултета по математика. От кабинета на Алипи Матеев се чуват силни викове.

Тагамлицки поздравява студентите в коридора както винаги и пита:

- Извинете, какво прави другарят Матеев? Защо вика така силно?

Студентите с радост обясняват:

- Другарят Матеев говори с Пловдив.

- А, така ли, - учудва се Тагамлицки. - А за тази работа няма ли телефон?

Тагамлицки и Брадистилов

Математиците Тагамлицки и Брадистилов участвуват в конкурс за професор. Брадистилов се хвали пред колеги:

- Таги ли? Аз в джоба си го слагам. . .

Наблизо бил Тагамлицки и чул. Приближил се и много възпитано му казал:

- А няма ли да Ви е неудобно, колега Брадистилов, да носите повече акъл в джоба си, отколкото в главата си. . .

Още интересни факти за прекрасния учен и преподавател - Ярослав Тагамлицки, можете да прочетете от тук.

[Васил]

29 Ноември

Международен ден за солидарност с палестинския народ

Чества се от 1978 г. по решение на XXXII сесия на ОС на ООН (1977 г.).

През 1915 г. българските войски освобождават последните три града във Вардарска Македония -Дойран, Гевгели, Струга, като разбиват английската X дивизия.

През 1920 г. е обнародван Закон за подпомагане на детската литература.

През 1977 г. АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България.

Родени:

През 1891 – ген. Никола Михов - български военен деец.

Роден в Търново. Завършва Военното училище като артилерист (1911 г.), участва в Балканската война (1912-1913 г.) и командва взвод при атаката на Одринската крепост. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917-а е начело на конноартилерийско отделение. Началник на Военното училище (1938-1941 г.) и командващ V армия в Македония (1941-1942 г.) и Първа армия в София. От 1942 до 28.VIII.1943 г. е военен министър в правителството на Богдан Филов. След смъртта на цар Борис III става един от регентите заедно с Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г. Присъдата му е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 1996 г.

През 1891 г. – акад. Константин Петканов - български писател и публицист.

Роден в с. Каваклия, Лозенградско. Завършва Одринската българска мъжка гимназия "Д-р П. Берон", след което е учител в Малко Търново и Бунархисар. Следва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1912-1915 г.) и завършва Школата за запасни подпоручици в Скопие, като участва Първата световна война. По-късно е учител в Созопол и библиотекар в Бургас, като от 1930-а живее в столицата и става един от ръководителите на Тракийската организация - член и секретар на Върховния тракийски комитет и редактор (1930-1935 г.) на в. "Тракия". Директор на културата в Министерството на информацията и изкуствата след девети септември 1944 г. Автор на романите "Старото време", "Хайдути", "Вятър ечи", "Морава звезда кървава", "Индже войвода", "Преселници", "Нямата" и др., както и на трудовете "Характерни черти на българина", "Идеологията на Тракийската организация" и др. Умира на 12.II.1952 г.

През 1900 г. – д-р Евгений Босилков - български католически епископ.

Викенти Ливиджов Босилков учи богословие в Белгия и Нидерландия, като защитава докторат в Рим. Монахът от Ордена на пасионистите и Никополски епископ на католическата църква в България е осъден на смърт в т.нар. голям католически процес (29.IX. – 3.X.1952 г.) срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. Освен него смъртни присъди получават и Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. Обявен за блажен на 15.III.1998 г. от папа Йоан-Павел II.

Починали:

През 1858 – Константин Фотинов - български журналист, книжовник и преводач.

Предполага се, че е роден около 1790-1800 г. в Самоков. К. Фотинов е човекът, който поставя началото на българския периодичен печат с издаването на сп. "Любословие" (1844-1846, в печатницата на на А. Дамиан с тираж около 450 броя) в Смирна (днешен Измир, Турция). В първия пробен брой (1842 г.) наред с предисловието, в което е описана целта на списанието да "...съобщава на българите сведения за родното и чуждо земеописание, за езика и граматиката, нравоучение, риторика, математика, философия, логика, художествени списания и т.н. които са на човека повече потребни нежели хлебът...", са поместени цветни репродукции на двете земни полукълба, описание на Азия, повест за японския народ, статия по земеделие, сведения за модерен костен тор, повест за древния гръцки народ и заключителна статия "За происхождението на славенскиат народ". Учи в килийното училище, основано от неговата баба Фота, в гръцката гимназия в Пловдив и в Кидония, Гърция, при известния тогава реформатор Каири. Става търговец в Смирна, където живее в метох на Хилендарския манастир. През 1828-а отваря частно училище, където прилага т.н. взаимоучителната метода и преподава на български и гръцки на около 200 деца. Автор на "Общое землеописание" (1843 г.), "Гръцка граматика", "Болгарски разговорник за ония, които обичат да се навыкнуват да говорат гречески" (1845 г.), участва в превода на Стария завет, оставя в ръкопис "Руско-български-гръцки речник". Пръв поставя в печата и проблемите на женското образование.

През 1913 г. в дома на Яворов са открити две безжизнени тела (според други сведения на 30 ноември) - застреляната с револвер съпруга на поета Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов) и самия Яворов, който е ранен в слепоочието и в безсъзнание. Поетът твърди, че съпругата му се е самоубила, след което той е опитал също да сложи край на живота си, но изстрелът е пронизал слепоочието му. Вследствие на трагедията срещу Яворов, който губи зрението си, е заведен съдебен процес, отразяван активно от пресата. У мнозина остава убеждението, че Лора не се е самоубила, а психологическият натиск срещу Яворов го кара на 16 (29) октомври 1914 г. да посегне отново към пистолета, но този път преди това взима и голяма доза отрова.

[Ася_И]

На 30 ноември

Днес е Андреев ден - църковен празник на св. апостол

Андрей Първозвани.

Честит имен ден на всички именници!

В някои райони на България празникът е познат и като Едрей, Едринден или Мечкин ден. Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник, като в предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Според народните възгледи от този ден започва нарастването на деня с "колкото едно просено зърно".

През 1877 г. руски части под командването на ген. Арнолди освобождават Кутловица (Монтана).

През 1909 г. е приет Временен правилник за Народния археологически музей, а на 7 декември подобен правилник е приет и за Народния етнографски музей.

През 1919 г. по инициатива на Народната партия е приет Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях - на негова основа е създаден Консорциум от трите държавни банки БНБ, БЗБ и БЦКБ, който установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 г. е преустроен, като в него са включени и големите кооперативни централи. Отменен е на 14.IX.1921 г. под натиска на Антантата.

През 1944 г. по време на Втората световна война с освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа българска армия завършва първата фаза от участието на България във войната срещу Хитлеристка Германия на страната на Антихитлеристката коалиция.

През 1951 г. България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция.

През 1952 г. по инициатива на редакцията на в. "Стършел" е създадена Естрада за хумор и сатира (по-късно "Сатиричен театър "Стършел"). Сценариите се пишат от "стършелите" Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов, Радой Ралин; проектите на декорите са на Илия Бешков; художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. След двадесет представления при голям успех на 17 май 1953 по решение на ЦК на БКП театърът е закрит.

През 1973 г. е открит Заводът за запаметяващи устройства в Стара Загора.

През 1990 г. Великото народно събрание приема оставката на премиера Андрей Луканов.

Родени:

През 1862 г. - Христо Славейков, син на Петко Славейков, български юрист и политик.

Христо Петков Славейков е български юрист, публицист, държавник и общественик.

Сътрудник на в. "Пряпорец" и на сп. "Демократически преглед".Завършил Право с докторат в Екс ан Прованс. Работил като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. Бил е член на Варненския окръжен съд, съдия и председател на Окръжния съд в Кюстендил. Член на Демократическата партия. 25 години непрекъснато е народен представител.

Бил е председател на ХIV-то НС и министър на правосъдието. Умира през 1935 г.

През 1866 г. - Андрей Ляпчев, български икономист, политик и държавник.

Роден в гр. Ресен, Македония. Учи гимназия в Битоля, Солун и Пловдив. Завършва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България работи в Министерството на финансите. Участва активно в македонското освободително движение. Един от водачите на Демократическата партия. Народен представител в XIV (1908-1911), XVI-ХІХ (1913-1923) и XXI-ХХІІІ (1923-1934) обикновено народно събрание (ОНС). Водач на българската делегация, която подписва Солунското примирие на 29 септември 1918 г. През март 1923 г. заедно с другите министри от кабинета на Александър Малинов е подведен под отговорност от Държавен съд като един от виновниците за втората национална катастрофа. Участва в събора в Търново (септeмври 1922 г.), арестуван е и е хвърлен в затвора. Един от лидерите на Конституционния блок и активен борец против правителството на Александър Стамболийски. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е освободен, участва в създаването на Демократическия сговор и става един от неговите лидери. Като председател на Министерския съвет (1926-1931) провежда по-гъвкава вътрешна политика, а външната насочва към сближаване със съглашенските сили и предимно с Великобритания. Улеснява достъпа на чуждестранния финансов капитал в България. Съдейства за включването на страната в „стабилизационния" план на Финансовия комитет при Обществото на народите, с чиято помощ на България са отпуснати Бежанският (1926) и Стабилизационният заем (1928). Един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След разцеплението на Демократическия сговор (1932) застава начело на крилото, което се противопоставя на фашистката програма на Александър Цанков. Умира в София.

През 1879 г. - Петко Стоянов - български финансист.

Роден в Оряхово. Завършва право в Санкт Петербург - Русия, през 1902 г. От 1902 до 1903 г. специализира финансови и стопански науки в Мюнхен - Германия. От 1905 до 1909 г. е член на Софийския окръжен съд и прокурор. От 1909 г. е доцент, а от 1916 до 1947 г. - професор по финанси в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Декан на Юридическия факултет (1915-1916 г. и 1935-1936 г.). Един от основателите на Балканския близкоизточен институт за политически науки (от 1924 г. - Свободен университет), а от 1923 до 1947 г. - негов поддиректор. Член на Българската академия на науките, от 1938 до 1944 г. е секретар на философско-обществения й клон. Член на Българското икономическо дружество. Председател на българо-турското дружество (1926-1944 г.). Виден деец на Радикалдемократическата партия в България. От 1927 до 1933 г. става член на Демократическата партия. Депутат в Народното събрание. От 1942 г. се присъединява към Отечествения фронт. От 9. ІХ. 1944 до 17. VІІІ. 1945 г. е министър на финансите във втория кабинет на Кимон Георгиев. От 1945 до 1947 г. преминава в опозиция на Отечествения фронт. Отнет е депутатския му имунитет в VІ Великото народно събрание. Репресиран. Умира в София. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г., и е възвърнато членството му в БАН - на 27. ІІІ. 1991 г.

През 1925 г. - Георги Стоянов - Бигор, български критик и публицист; кандидат на изкуствознанието.

Бил е: директор на Националната филмотека, главен редактор на сп. "Кино и време", филмов наблюдател в БЦТ.

Кинокритикът Георги Стоянов - Бигор: Катя Паскалева и Апостол Карамитев бяха най-харесвани в чужбина!

През 1941 г. - Иван Цанев - български поет.

Починали:

През 1955 г. - Александър Балабанов - български литературовед, университетски преподавател, преводач и общественик.

Роден на 18 януари 1879 г. в Щип, Македония. Следвал класическа филология в Лайпциг. Защитил докторска дисертация в Ерланген. Професор, ръководител на Катедрата по класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски".

Създава специалността "Класическа филология" в Университета. Дългогодишен преподавател в СУ "Свети Климент Охридски". Член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии на ВМРО, с цел привличане вниманието на европейските общности към българите в македонските земи. Основава литературно-художественото списание "Художник", заедно с Й. Хербст. Превежда творби на Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др.

"Геният е много силен, но посредственикът го смазва със силата на своите съратници и в бойното поле на живота."

"Който иска да се издигне, трябва да се преструва за изразител на мислите на ония, които нямат никаква мисъл в главата си."

"Честно работя, работя частно — никой не ме вижда. Капна малко шарлатания в работата си — успехът ми е сигурен."

През 1997 - Петър Ступел - български композитор.

Роден през 1923 г., Петър Исаев Ступел е български композитор. Завършил е Българска държавна консерватория при Андрей Стоянов през 1947 г. В периода 1949-1951 е специализирал е камерна музика в Будапеща, Унгария при Лео Вайнер и Пал Кадоша. Сред най-известните му творби е "Зайченцето бяло". Женен е за оперната певица Лидия Ступел. Синът им -Юри е автор на музиката към много театрални постановки.

Мими Николова - Замълчи, Замълчи..., Песен от филма "Любимец 13" комедия с Апостол Карамитев, Музиката е от Петър Ступел.

М.Нейкова, Г.Минчев - Закъснели Срещи, Пеят Мария Нейкова и Георги Минчев. Песен по българския филм "Мъже в командировка". Композитор Петър Ступел.

[Ани]

На 1 декември

Днес е Световния ден за борба срещу ХИВ/СПИН. За първи път Световният ден за борба срещу СПИН се отбелязва от 1 декември 1988 година.

За 2007 година 803-ма души са официално регистрираните лица, носители на вируса на ХИВ в България - като до ноември са регистрирани 114 новозаболели, съобщи министърът на здравеопазването, проф. Радослав Гайдарски при официалното откриване на Националната информационна антиСПИН кампания. В страната се наблюдават две неблагоприятни тенденции. - едната е, че възрастовата граница за новозаболелите пада, най-младият новозаболял е на 16 години. Втората е, че вирусът се разпространява изключително много в двата големи града-София и Пловдив.

Здравният министър припомни, че тази година са разкрити четири нови Кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване на ХИВ/СПИН (КАБКИС). С тях общият брой на кабинетите става 19. Във всички кабинети през тази година са се изследвали 33 хил. души. 60% от новорегистрираните лица с вируса на ХИВ са открити в КАБКИС. През годината е направено анонимно и безплатно изследване на 3000 души лишени от свобода в 13 затвора в страната.

През 1347 г. - Цар Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара, която приема светото кръщение и с него името Теодора. Първата съпруга на Иван Александър е изпратена в манастир.

През 1347 г. -Издадена е дарствена грамота на цар Иван Александър в манастира “Св. Никола” в местността Мраката (Радомирско). Тя е известна още под името Мрачка грамота и се съхранява в Хилендарския манастир. Тази грамота е важен извор за административната уредба на българската държава през XIV в. Съдържа многобройни данни за различните категории зависимо население, за данъчните задължения и за развития управленски, военен и финансов апарат в българската средновековна държава.

През 1891 г. - Съгласно заповед № 439 от 19.11.1891 г., издадена от военния министър на 1 декември, е учредена Софийска обща гарнизонна болница. За началник е назначен д-р Георги Золотович, който участва в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и е един от основателите на Българския лекарски съюз.

През първата година от създаването си болницата разполага с около 100 легла, през 1900 г. - с 200 легла. През 1938 г. в София се обособява Общовойскова болница с Школа за подготовка на санитарни подофицери.

По време на Втората световна война болничното заведение притежава свои полеви хирургични звена в Унгария.

През 1954 г. се създава Централен научноизседователски военномедицински институт.

На 12 август 1960 г. институтът прераства във Висш военномедицински институт, в чийто състав влизат научноизследователският институт, общоармейската болница в София и отделът за военномедицинска подготовка към Медицинско управление на МНО.

През 1980 г. се създава Военномедицинска академия като единен лечебен и учебно-научен комплекс.

През 1956 г. - От 1 до 30 декември е извършено преброяване на населението в България. Резултатите са публикувани на 17 януари 1957 г. Според тях общият брой на жителите е 7 629 254 като градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. Населението в Пиринска Македония е обявено за "македонско" и в този край са преброени 178 862 "македонци" и 93 671 българи.

През 1972 г. - Състои се първото извеждане в Космоса на българската апаратура “П1” на борда на спътника Интеркосмос 8, чрез която се изследват параметрите на космическата плазма. Апаратурата е създадена от Научната група по физика на Космоса към Президиума на БАН. През 1972 г. България е включена в ранглистата на ООН като 18-та космическа страна. За 25 години България е извела в Космоса 50 апарата.

През 1981 г. - Създаден е фонд "1300 години България".

През 2001 г. е приет закон за Националния дарителски фонд "13 века България", като към него са приети изменения и допълнения. Според закона фондът има за цел да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.

Родени:

През 1884 г. - Михаил Кремен (псевд. на Михаил Иванов Икономов-Грозев) - български писател. Роден е в Оряхово. От 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище (дн. СУ), изключван 2 пъти - през 1905 г. и 1907 г. Продължава следването си в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата войни. След войните работи като учител, библиотекар е в Народната библиотека. Открива представителство за търговия с музикални инструменти “Кремона” (1920 г.) и като импресарио урежда гостуването на певци и инструменталисти. След 9.09.1944 г. се отдава на писателски труд. Най-значителното му произведение е мемоарно-документалната книга “Романът на Яворов” (ч. I, II, 1959 г., 1965 г.). Умира на 22 декември 1945 г.

През 1888 г. - Иван Георгиев Данчов – български лексикограф, енциклопедист. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, след 9.09.1944 - секретар в Министерството на външните работи. С брат си Никола Г. Данчов съставя еднотомната "Българска енциклопедия. А-Я" (1936 г.). Издава "Правописен речник на българския книжовен език" (1938 г.; псевд. Ив. Д. Славянов), "Френско-български речник" (1939 г.), "Чужди думи в българския език" (1944 г.), "Правописен речник на българския книжовен език" (1945 г., заедно с Н. Г. Данчов под псевд. Братя Славянови). Един от съставителите на "Кратка българска енциклопедия в 5 тома" (1963-1969 г.).Умира на 20 октомври 1960 г.

През 1897 г. - Иван Атанасов Хаджимарчев - български писател. Член на Съюза на трудово борческите писатели от 1927 г. и на Дружеството на детските писатели от 1945 г. Печата за пръв път във в-к “К’во да е” през 1914 г. Най-известен е романът му “Овчарчето Калитко”. Съчинения: “Водовъртеж” (1927 г., псевд. Клетника Мадлен), “Глад и мистерия” (1928 г., псевд. Клетника Мадлен), “Братовчедките. Изповед на един скъперник” (1929 г., псевд. Клетника Мадлен), “Маркиз Етан” (1931 г.), “Топла храна (Намерени страници)” (1934 г.), “Овчарчето Калитко” (1946 г.), “Ти пръв уби!” (драма, 1946 г.), “Комисарят и Ко” (комедия, 1947 г.), “Номер тринадесет” (комедия, 1948 г.) и др.

През 1893 г. - Атанас Атанасов Илиев – български философ, психолог и естет. Родом е от Стара Загора. Специализира психология във Виена. Работи като учител в София. От 1934 г. до 1936 г. е началник на Културното отделение при Министерството на просветата. Доцент в Скопския университет (от 1943 г.) и негов ректор; професор по етика и естетика в СУ (1944-1962 г.). Научните му изследвания са насочени към историята и теорията на етиката и естетиката.

През 1896 г - Петко Груев Стайнов - български пианист и композитор. Родом е Казанлък. Изгубва зрението си на 5-годишна възраст. Започва да учи музика в Държавния институт за слепи в София (цигулка, флейта, пиано) и завършва курса през 1915 г. В България концертира в София и провинцията с голям успех. Творби: “Тракийски танци” - сюита (1926 г.), “Легенда” (1927 г.), “Приказка” (1930 г.) - за оркестър, 25 хорови песни и др. Умира на 25 юни 1977 г.

1925 - Роден е Любомир Кабакчиев, български актьор

Любомир Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор.

Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" (1946-1950); актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1949-1953).

Бил е председател на Съюза на артистите, както и член на ЦК на БКП. Носител е на държавни отличия. Народен артист. Умира през 1986 г.

В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (осн. 1998 г.) е наименован "Любомир Кабакчиев".

Починали:

През 1888 г. - Антим I, виден български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи и в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.

През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание (1879) и на I Велико народно събрание (1879).

През 1918 г. - Герасим Струмишки, висш български духовник - струмишки митрополит. Герасим Струмишки е роден в тракийския град Мустафа паша през 1860 година. Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва ариерейската мантия. На 22 декември 1897 година Герасим Струмишки е избран за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия. Той е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика.

През 1934 г. - Бончо Ненков Боев - български професор по финансови науки и статистика. Роден е на 3 март 1859 г. в Котел. Завършва право в Москва; специализира политическа икономия, финансови науки и статистика в Хале. Управител на Българската Народна Банка, един от основателите на Българското икономическо дружество и редактор на списанието му. През 1892 г. извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори).

През 1979 г. - Вергил Димов – член на БЗНС. Роден е в село Аязлар (дн. Светлен), Поповско. Член е на БЗНС от 1920 г. През 1923-1924 г. е секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски младежки съюз. През 1924 г. е принуден да емигрира от България. Завръща се в страната през 1926 г. и става един от основателите на БЗНС "Врабча 1".

[Ася_И]

2 Декември

Международен ден, напомнящ за премахването на робството

International Day for the Abolition of Slavery

През 1375 г. българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.

През 1891 г. с указ 626 на цар Фердинанд село Кутловица е обявено за град Фердинанд. С постановление на Министерски съвет от 13 март 1945 г. е преименуван на Михайловград. С Указ 10 на президента от 18 януари 1993 г. е преименуван на Монтана.

През 1927 г. със заповед на министъра на войната започва тайно възраждане на Военноморския флот в България. С Ньойския договор (1919 г.) България е задлъжена да предаде безвъзвратно военните кораби и подводниците си на победителките в Първата световна война. Предвижда се охраната на водните ни граници да се извършват от патрулни кораби със снето въоръжение и граждански екипажи.

През 1949 г. влиза в действие на ТЕЦ "София". Строителството на първата в България и на Балканите топлоелектрическа централа започва на 22.VI.1947 г., а на 22.III.1949 г. е пусната в пробна експлоатация с мощност 12 000 киловата. От 1963-а работи с мазут вместо с въглища, а от февруари 1975-а - и с природен газ.

Родени:

През 1883 г. – Марко Рясков - български банкер и финансист.

Роден в Габрово. Завършва Държавното търговско училище в Свищов (1903 г.), Търговския институт в Антверпен, Белгия (1905 г.). Книговодител в бургаския клон на Българска земеделска банка, по-късно става счетоводител и е изпратен да специализира в Берлин ипотекарно кредитиране (1905-1910 г.), като работи известно време в Баварската ипотекарна и търговска банка и в Рейнската търговска банка. Започва работа в Кредитна банка, като се издига до неин директор (1921 г.) и си създава репутацията на един от голимите банкери у нас, редом с Буров и Губиделников. Управлява за кратко и БНБ (4.II.1935 - 21.IV.1935 г.), преди да стане министър на финансите (1935 г.). Връща се в Кредитна банка, а след смъртта на цар Борис III е посоченаа от царица Йоана за настойник на Симеон, като му е възложено и управлението на царските имоти. Арестуван на 13.IX.1944 г., но освободен след 1 година. От 1944 до 1948 г. ръководи работата на Кредитна банка в съветската контролна комисия. През 1949-а е изселен в Севлиево, прекарва няколко години и в Белене (1951-1954 г.). Бил е член на Върховния комитет на Дружеството на Червения кръст и председател на Фондовата борса. Като близък приятел на Д. Ценов го убеждава да завещае средства за основаването на Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

През 1901 г. – проф. Недялка Симеонова - българска цигуларка и музикална педагожка.

Изкарва летни курсове за цигулари виртуози в Дрезден, където учи при Раполди и Хавеман (1914 г.). Между 1921-1923 г. живее в Ню Йорк и концертира в Щатите и Европа. Преподава в Държавната музикална академия (1937-1939 г.), свири в Българския симфоничен оркестър и в Дрезденската филхармония (1942-1944 г.). Професор в ДМА и първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на българската телевизия и радио. От 1976 г. в Хасково се провежда музикален фестивал, носещ нейното име. Умира на 14.III.1959 г. в Париж.

[Станимир]

3 Декември:

Международен ден на хората с увреждания

Провъзгласен от Общото събрание на ООН през 1992 г. по предложение на Русия.

Празник на град Луковит

Снимки на Тракийското съкровище,

намерено в покрайнините на Луковит

Отбелязва се в деня на подписването през 1898 г. от цар Фердинанд на Указ 263 за обявяване на Луковит за град.

През 1866 г. Петко Славейков създава в. "Македония" в Цариград.

През 1880 г. е утвърден закона за народното опълчение - спомагателна въоръжена сила, която съществува в България от 1880 г. до 1891 г. Осигурява военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. Всяка провинцията има свои окръжни комитети и чети. Окръжните опълченски комитети са разпуснати през 1882 г., година по-късно народното опълчение е разтурено. Анулиран е и закона за неговото създаване. През април 1885 г. той е възстановен с княжески указ във връзка с подготовката на Съединението, а четите вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.).

През 1891 г. Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Княжество България, които се делят на действаща армия и народно опълчение.

През 1912 г. Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца.

През 1950 г. Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет.

През 1960 г. Министерският съвет създава външно-търговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.

Родени:

През 1820 г. - Сава Доброплодни - български възрожденски учител, книжовник и театрален деец.

Роден в Сливен. Учи в Котел и завършва гръцкото училище в Куручешме, Цариград. По време на Кримската война (1853-1856 г.) за кратко е учител по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. Инициира създаването на читалище в Шумен, а побългарената му комедия "Михал" (1853 г.), поставена от него в Шумен на 15.VIII.1856 г., е едно от първите театрални представления в България. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14.IX.1878 до 1.II. 1881 г. е член-секретар и председател на Варненския окръжен съвет. След това отново е учител и окръжен училищен инспектор във Варна и Разград. Основава в Шумен първото класно девическо училище в България (1856 г.), съставя и издава учебни помагала: "Водител на взаимните училища", "Кратко здравословие", "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" и др. Редактира вестник "Нова българска пчела". Автор на пиесите "Тримата ефрейтори", "Прошенописецът" и др. Почетен член на БКД (1884 г.). Умира на 19.IV.1894 г.

През 1823 г. – Станислав Доспевски - български възрожденски живописец.

Къща музей „Станислав Доспевски”

Зафир Димитров Доспевски е роден в Самоков се ражда. Синът на Димитър Зограф учи в родния си град и в Пловдив, а живопистта изучава при баща си и в Художественото училище за живопис, скулптура и архитектура в Москва. Завършва и Императорската художествена академия (1856 г.). Завръща се в България и живее в Пазарджик, като рисува над 30 портрета и голям брой икони в Преображенския и Лопушанския манастир. Арестуван от турските власти по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.. Умира на 6.I.1878 г. в Цариград като руски поданик. Фамилията идва от дядо му Христо Димитров (баща на Димитър и Захарий Зограф), роден в село Доспей, Самоковско, който прави първите икони от т.нар. Самоковска художествена школа за митрополитската черква "Св. Богородица" в Самоков (1793 г.).

През 1881 г. – Елисавета Консулова-Вазова - известна българска художничка, майсторка на женския и детския портрет и един от пионерите на пленерната живопис в България.

Елена Вазова е родена в Пловдив и е съпруга на Борис Вазов, по-малкия брат на Иван Вазов. Учи в рисувалното училище, където лично се явява пред директора проф. Иван Мърквичка, за да се пребори на нежния пол да бъде разрешено да рисува по натура. Под ръководството на Ярослав става първата наша художничка, която рисува голо тяло от натура. Въпреки че през 1906-а се жени и вече има две деца, три години по-късно заминава с тях да продължи образованието си в Мюнхен при проф. Книр. През Балканската война е като самарянка в Ямбол и Лозенград и доброволка в холерната зона на Чаталджа. През 1916 г. излага в Прага, където по-късно живее няколко години (от 1927 до 1932 г. съпругът й, който влиза в политиката - депутат от Народната партия, е пълномощен министър в Чехия). Урежда изложби, запознава обществеността с културата и бита на българската жена, изнася на Международен конгрес в Прага доклад за българския национален костюм (1929 г.), събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари, пише статии по вестници и списания и става известна като добра преводачка на художествена литература от френски, немски, руски, английски и чешки. Издава сп. "Дом и свят", организира и редактира сп. "Беседа" (1934-1940 г.), заедно със съпруга си започва да издава творчеството на Вазов. Подема и различни инициативи за културното развитие на българските жени и деца - една от създателките на първия куклен театър у нас, организира женски спортни и туристически дружества. Авторка на "Автопортрет", "Портрет в бяло", "Иван Вазов на почивка", "Портрет на писателя Стоян Михайловски", "Добри Христов", "Портрет на д-р Борис Вазов ("Човекът с лулата")" и др. Умира на 29 август 1965 г.

През 1889 г. Стоян Загорчинов - български белетрист и драматург.

Роден в Пловдив. Автор на един от първите социално-исторически епични романи в българската литература - "Ден последен - ден господен" (3 дяла). Следва история в Софийския университет и история и филология в Женева, като през 1915 г. завършва история и френски в СУ. Преподавател по френски във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.), а по-късно работи във Военното училище в София до 1948 г. Автор на пиеси ("Ръка Илиева" и др.), очерци, портрети, статии и спомени.

През 1945 г. - Божидар Димитров - български историк.

Починали:

През 1949 г. – Елин Пелин - български писател.

Големият български писател Димитър Иванов Стоянов е роден на 8.VII.1877 г. в село Байлово. Въпреки че не завършва гимназия, самостоятелно опознава българската и руската литература. Започва да пише още като ученик. През 1885 г. в сп. "Войнишка сбирка" е публикуван разказа му "Мило е отечеството", в ученическото сп. "Извор" разказа "На майчин гроб" и стихотворенията "Зима" и "Привет". Подписва се за първи път с псевдонима Елин Пелин под стихотворението "Тихи тъги" (1897 г.), отпечатано в сп. "Български преглед". Учителства в Байлово (1895-1896 г.), след което се установява в София, където е библиотекар в Университетската библиотека (1903- 1907 г.). Следва командировка в Нанси, Франция, работа като пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916 г.), уредник в къщата-музей "Иван Вазов" (1924-1944 г.). Сътрудничи на много списания, редактира и списва сп. "Селска разговорка", участва в редактирането на в. "Българан", в. "Развигор", детските списания "Веселушка", "Чавче", "Светулка", член на редколегията на в. "Септемврийче". През 1940 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели. Остава завинаги в родната литература с "Гераците", "Андрешко", "Напаст божия", "Под манастирската лоза", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Гост", "Пижо и Пендо", "Братя", "Изкушение", "Земя", "Аз, ти, той", "Ян Бибиян" и "Ян Бибиян на Луната", "Приказки и басни" и др. Произведенията му са преведени на над 40 езика.

[Ани]

На 4 декември

През 1904 г. - В София се открива първото частно Музикално училище. Училището е открито с подкрепата на просветния министър проф. Иван Шишманов. През 1913 г. става държавно. През 1921 г. министърът на просветата Омарчевски преустроява училището. То е наречено Музикална академия.

През 1908 г. - В София е открит първият български киносалон "Модерен театър", който е втори в Европа.

През 1947 г. - 6-то Велико Народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция.

Родени:

През 1848 г. - Ради Иванов - български общественик, участник в национално-освободителното движение. Завършва Русенското класно училище. Един от организаторите е на Русенския революционен комитет (1871 г.), негов член-секретар. Арестуван е през пролетта на 1872 г. в Русе. Освободен е, емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. През 1873-1874 г. обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. Участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Преследван е от турските власти, избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. Прехвърля се в Сърбия и участва в Сръбско-турската война (1876 г.). Преводач е във 2. пехотна гвардейска дивизия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Превежда от френски език първото ръководство в България за работа с морзовия апарат. Български представител е на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон (1885 г.). Предлага идеята за основаване на спестовна пощенска каса в България. Умира на 1 април 1899 г.

През 1852 г. - Сава Атанасов Муткуров - първият български генерал (1890 г.), политик. Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград (1868 г.) и Одеското военно пехотно училище (1872 г.). Служи в руската армия и участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в ХХ Пловдивска пеша дружина. Един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I (1886 г.) заедно със Ст. Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Член е на регентството (25 август 1886 г. – 2 август 1887 г.). Като министър на войната (20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г.) извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” (обр. 1885 г.) и внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Умира на 3 март 1891 г. в Неапол.

През 1878 г. - Никола Георгиев Данчов - български писател, енциклопедист, син на Г. Данчов (Зографина). Заедно с брат си Иван Г. Данчов съставя през 1936 г. "Българска енциклопедия". Завършва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на сп. "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Знание" и др. Печата разкази, обединени в сборник "Дъждовни капки" (1901 г.), "Когато слънцето захождаше" (1911 г.), "Ева" (1923 г.) и др. Поставя в Народния театър пиесата си "Аз искам да живея" (1903 г.). За разлика от прозата филологическите му постижения са по-големи: автор е на статии по езиковедски въпроси, на "Правописен речник на българския книжовен език" (1945 г., в съавторство с Ив. Г. Данчов). Умира на 11 май 1964 г. в София.

През 1881 г. - Елисавета Георгиева Консулова-Вазова

българска художничка, съпруга на д-р Б. Вазов. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София (дн. Художествена академия, 1902 г.) в класа на Я. Вешин. Специализира в Мюнхен (1909-1910 г.) при Х. Книр. Някой от нейните творби: “Автопортрет” (1905 г.), “Портрет в бяло” (1911 г.), “Иван Вазов на почивка” (1917 г.), “Иван Вазов на разходка” (1917 г.), “Портрет на писателя Стоян Михайловски” (1918 г.), “Добри Христов” (1919 г.), “Портрет на момченце” (1920 г.), “Портрет на д-р Борис Вазов” (“Човекът с лулата”) (1954 г.) и др. Организаторка и редакторка е на сп. “Беседа” (1934-1940 г.), на сп. “Дом и свят” (1940-1944 г.). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език. Умира на 29 август 1965 г. в София.

През 1888 г. - Катина Томова Касабова - българска драматична артистка. Започва да играе в “Съвременен театър” на М. Икономов. Участва в създаването на Плевенския театър. Повече от 30 години играе на неговата сцена. Работи в пътуващия “Комичен театър”, в Ломския театър и др.

През 1924 г. - Любен Николов Станев - български писател-белетрист. Завършил Медицина в Пловдив. Работил като военен лекар. Бил е редактор и главен редактор в Студията за игрални филми, сценарист във II-ри творчески колектив "Младост".

Създател и председател на Съюза на писателите-лекари в България. Вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари. Член на ЮНЕСКО. Дебютира с разкази през 1939 г. Автор на сценарии за игрални филми, разкази и романи.

Починали:

През 1915 г. - Георги Нешов Тиханек - български революционер. Роден е през 1845 г. в Копривщица. Участник е в Априлското въстание (1876 г.). Член е на революционния комитет и началник на тайната полиция (комитетската стража). Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието (20 април 1876 г.), като убива турското заптие. След въстанието е заловен, откаран в София, където престоява 3 месеца. След това е заточен на о-в Родос. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).

През 1945 г. - Димитър Георгиев Бабев - български поет, публицист и литературен критик. Роден е на 25 октомври 1880 г. в Търново. Работи като драматург на Народния театър. Съставя антология "Френски поети" (1920 г.) и издава "Избрани произведения от А. С. Пушкин" (1937 г.).

През 1979 г. - Петя С. Дубарова

българска поетеса. Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас. Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст в началото на един твърде обещаващ творчески път. Книги: "Аз и морето", стихотворения (1980 г., 2. издание1981 г.), "Поезия", съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихове и разкази, съставител Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стих. (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

Утро

Изсипва утрото брилянти

и блесва пурпурночервено,

звънят потоци-музиканти

и пее борчето зелено.

Събуждат се от сън цветята,

обличат пурпурна одежда,

коронка слагат на главата.

В росата Слънчо се оглежда.

Елмази-капчици се ронят,

блещукат чудно сред тревата.

Безброй гласчета вред ромонят

и ден изгрява над земята.

18.04. 1974 г.

През 1988 г. - Владимир Полянов (псевд. на Георги Иванов Тодоров)

Владимир Полянов е роден на 5 май 1899 г. Написал е книгите "Ръцете на приятеля", "Случаят Иван Андреев", "Пътеки през неуловимото", "Хроника на узряването". Автор е и на сборниците с диаболчин разкази "Смърт", "Комедия на куклите", "Момичето и тримата", излезли в периода 1922-1926 г. Заедно със Светослав Минков и Чавдар Мутафов става представител на диаболичната (фр. diabolisme от diable - дявол) проза в България от началото на века.

Можете да прочетете някои негови диаболични разкази тук.

[Ани]

На 5 декември

Днес е

Савинден

честит ден на всички именници: Сава (означава – неволя, но и предвиждащ), Савка, Светослав, Светослава, Славчо, Слави, Съби, Славян, Славяна. и т.н.

През 1868 г. жителите на гр. Велес решават да се откажат от Цариградската патриаршия. Владиката Антим, грък по народност, не се съгласява с това решение и на другия ден българското духовенство извършва служба, по време на която името на патриарха не се споменава демонстративно. Така тази епархия се присъединява към българската църква начело с Иларион Макариополски в Цариград. По силата на ферман от февруари 1870 г. Велешката епархия е включена към Българската екзархия и през 1872 г. получава първия свой български митрополит - Генадий.

През 1883 г. Третото Обикновено народно събрание на България приема Закон за изменение на Търновската конституция. Въвеждат се изборни цензове, създават се Втора камара и Постоянна комисия на Народното събрание. Законът е отменен през юли 1886 г.

Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Тя се състои се от 22 глави и 169 члена. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г.

През 1912 г. е създадено Македонско военно губернаторство с временен губернатор ген. Христофор Хесапчиев, а по-късно - ген. Михаил Иванов, с център Сяр. То включва 4 окръга: Драмски (5 околии), Сярски (9 околии), Солунски (от 12 декември Кукушки - 5 околии) и Щипски (5 околии). На 18 декември са утвърдени Временни наредби за гражданското управление на завладените земи.

През 1918 г. в София се открива първият в България постоянен оперетен театър - "Свободен театър", с премиерата на "Царицата на чардаша" от Калман

През 1958 г. влиза в експлоатация на текстилния комбинат "Марица" (дн. "Марицатекс" АД) в Пловдив. Наследник на основаното през 1890 г. текстилно предприятие. През 1991 г. е преименуван от "Марица" на "Марицатекс" ООД; от 1993 г. е "Марицатекс" ЕООД, а от 1997 г. е "Марицатекс" АД. Мажоритарен собственик е "Доверие - Обединен холдинг" АД .

През 1966 г. в Белград Тодор Живков разговаря с председателя на Съюза на югославските комунисти и с президента на Югославия Йосип Б. Тито. На срещата председателят на Съюза на комунистите в Македония Кръсте Цървенковски поставя въпроса за “македонското малцинство в България”, позовавайки се на преброяванията на населението от 1946 г. и 1956 г., когато е отчетено, че в България има македонци, а при преброяването през 1965 г. те вече са “изчезнали”. В отговор Живков му напомня за “изчезването” на българите от Македония и отново настоява учените да разработват обективно македонския въпрос.

През 1975 г. е открит студентският комплекс "Христо Ботев" в София.

Зала “Христо Ботев” е с обща площ 5450 кв. м. В нея се провеждат както спортни състезания, така и редица културни мероприятия.

През 2001 г.правителството публикува “Бяла книга” за наследството от управлението на СДС.

През 2001 г. СЕМ взема решение да прекрати мандата на генералната директорка на БНТ Лиляна Попова, тъй като не отговаря на новото изискване на закона - да е работила 5 години в институцията, която оглавява.

Родени:

През 1856 г. - Димитър Мишев – български просветител и общественик. Завършва Габровската гимназия, след което работи като учител в Орхание (дн. Ботевград). През 1877 г. се премества в София и става преводач на софийския окръжен началник. След Освобождението учителства в редица градове - Лом, Видин, Сливен, Цариград. От 1895 г. до 1901 г. е избран за секретар на Българската екзархия в Цариград. Взема участие в редактирането на в. "Църковен вестник", "Балкански сговор", "Църковен архив" и др. Депутат е в IV-то и в ХIV-то Обикновено народно събрание (1884–1886 г., 1908–1911 г.). Издава "Ръководство по български език", "Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища", "Обществена съвест" и др.

През 1864 г. - Сава Панайотов Савов - български офицер, генерал от пехотата (1935 г.). Завършва Военното училище в София (1885 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота. Завършва военна академия в Торино, Италия (1891 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 22-ри пехотен Тракийски полк. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-та Пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия (1917 г.), 4-та армия (1918 г.). Министър на войната (1918-1919 г.). Съветник на царя, народен представител. Умира на 10 април 1940 г. в София.

През 1887 г. - Никола Арнаудов – български ботаник, анатом и физиолог. Завършва естествена история в Софийския университет, след което става асистент, доцент и професор (1925 г.) по обща ботаника и анатомия и физиология на растенията. Специализира ботаника в Мюнхен. Умира на 29 октомври 1961 г.

През 1927 г. - Рангел Георгиев Игнатов - български писател, автор на разкази, романи, сценарии, пиеси. Завършва Народно военно артилерийско училище (1949 г.). Служи като офицер в Сливен, Грудово, Шумен. Работи като редактор в Държавното военно издателство (1953-1966 г.), директор на Театъра на народната армия (1971-1974 г.), заместник-главен редактор на в-к "Литературен фронт" (от 1976 г.). Пише предимно върху исторически, военно-патриотични и нравствено-психологически теми. Сред известните му съчинения са: "Митьо от Равногоре" (1954 г.), "Мечтата на Стоян" (1956 г.), "Дълг" (1957 г.), "Човешка голгота" (1959 г.), "Късче небе за трима" (1962 г.), "Сбогом, любов" (1965 г.), "Страната, където слънцето не залязва" (1967 г., в съавт. със Сл. Г. Караславов и Хр. Траянов), "В сянката на ливадите" (1968 г.), "Неуловимият Шишко" (1969 г.), "Съд на честта" (ТВ пиеса, 1975 г.), "Сбогом, любов!" (тв, 1976 г.), "За грош надежда" (1977 г.), "Законодателят и Разпятието" (драми, 1978 г.), "Големият жребий" (1979 г.), "През бурята" (1983 г.), "Сребърният ангел" (1986 г. - нереализиран), "Зала 13" (1987 г.), "Цитаделата от говори" (1990 г.). В тв театър е автор на "Съд на честта" (1975 г.) и "Разпятието" (1976 г.), а "Зарево над Драва" (1974 г., съвместно с П. Вежинов) е най-добрият му сценарий.

През 1890 г. - Никола Танев

български художник. Танев е роден в гр. Свищов. Учи в печатарско училище във Франция, завършва Академията за декоративни и изящни изкуства в Париж (1912 г.). Първата му самостоятелна изложба е в София през 1912 г. Има много изложби в различни европейски страни. Никола Танев е един от създателите и пръв ръководител на дружество "Родно изкуство". По-късно се парализира в резултат, на което престава да рисува. Съпругата му записва спомените му и ги издава през 1983 г. Сред популярните му произведения са: "Мотив от Сена - Париж" (1912), "Пазар в Карлово" (1943), "Карловски двор" (1943) и др.

[Ани]

На 6 декември

Днес е

Никулден

Честито на всички именници

През 1903 г. е проведен Трети събор на Демократическата партия /ДП/. Начело на седемчленното Централно бюро застава Александър Малинов, посочен от Петко Каравелов преди смъртта му. Приети са първите устав и програма.

През 1948 г. се провежда среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков във връзка с подготовката на Петия Конгрес на БРП (к). Сталин налага мнението си, че "народната демокрация" и съветският режим са две форми на "диктатурата на пролетариата". На тази среща Сталин изненадващо обвинява Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България.

През 1990 г. България установява дипломатически отношения с Ватикана. Създадена е апостолическа нунциатура в София, както и посолството на България във Ватикана.

Родени:

През 1844г.- Петко войвода

български революционер, хайдутин и войвода.

Легендарен българин, посветил живота си на борба за независимостта на българските тракийски земи и за обединението им с България. Роден в с. Доганхисар, тогавашна Западна Тракия. За живота на Капитан Петко Войвода научаваме не толкова от историците, колкото от романа за него, написан от Николай Хайтов, както и от телевизионния сериал, станал любим на много българи. Петко Войвода е обичан не само от българите, но и от турците и гърците, защото защитавал правата на всички бедни, независимо от тяхната националност. Той не се ограничава единствено в границите на България, готов е да се бори за всеки народ в Европа, страдащ несправедливо. Част от тези негови усилия е невероятното приятелство между него и Гарибалди. Двамата мъже се срещат лично през 1866 г. Гарибалди помага на младия българин да сформира отряд от 220 доброволци, основно италианци, които по-късно се присъединяват към въстаналите революционери и заминават за о-в Крит, за да се бият срещу турците за освобождението на критския народ. Последните години от живота си, Капитан Петко Войвода прекарва във Варна. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов, е арестуван и интерниран многократно. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му. Умира на 7 февруари 1900 г. във Варна.

По сценарий на Николай Хайтов е създаден биографичният телевизионен сериал "Капитан Петко войвода" (1974) с участието на актьора Васил Михайлов в главната роля.

На името на бележития българин е именуван връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak) на остров Ливингстън, Антарктида. В много български градове и села има улици носещи името на героя.

През 1924 г. - Павел Матев

писател и поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), и на Съюза на българските писатели (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на много езици. На руски, немски, молдовски и полски език са издадени негови книги. Негови са съчиненията: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, родина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стихосбирка, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (стихосбирка, 1996 г.), “Любов - магическа реалност” (стихосбирка, 1997 г.), “Смълчано време” (стихосбирка, 1997 г.), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стихосбирка, 1999 г.) и др.

Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20 век.

Умира на 4 февруари 2006 г.

Любов - магическа реалност

Павел Матев

Любов - магическа реалност,

неоскърбени светове,

в които жадно и нормално

сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост

и в синкавия полуздрач

се смесват най-необяснимо

очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета

нехайни, неми ветрове.

А в странен климат

по полето

цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време

дъжд люляков ще зароси.

Там чуваш честни обяснения

и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има

във жеста, в трепета, в гласа:

или отчаян ще заминеш,

или ще вършиш чудеса.

/източник/

През 1925 г. - Милен Гетов - български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредица от спортни филми. През 1996 г. е назначен за главен художествен експерт в БНТ. Водещ и съавтор е на предаването "Минаха години" заедно с Др. Тенев по БНТ. Най-известният му документален филм е: "Непобедимият Дан Колов" (1971 г.). Снима игралните филми: "Един наивник на средна възраст” и “Реквием за една мръсница" (тв, 1976-1977 г.), "Умирай само в краен случай" (тв, 1978 г.), "Тайфуни с нежни имена" (тв, 1979 г.), "Юмруци в пръстта" (1979-1980 г.), "Петият от карето" (тв, 1981 г.).

През 1932 г. - Георги Данчев – литературовед и поет. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1952 г., след което специализира в Италия. Първите му печатани стихове са от 1952 г. Той е преподавател и един от основателите на ВТУ. Чете лекции по "Старобългарска литература" и по "Старобългарска книжнина”. Председател е на Съюза на българските писатели във Велико Търново. Интересите му са свързани с проучвания на писателите от Търновката книжован школа (Д. Кантакузин, Вл. Граматик), както и с изследване на творчеството на писатели, свързани с Българската православна църква (монаси, свещеници, църковни дейци). Пише стихотворения за деца.

Починали:

През 1927 г. - Ефрем Каранов - български книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Роден е на 28 януари 1852 г. в Карлово. Учи в българско училище в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска филология в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник е в македонското освободително движение. Основател и уредник е на Кюстендилския музей, читалищен деец. Записва над 240 народни песни, автор е на етнографски и фолклористични студии. Особено ценни са неговите мемоари “Спомени”. Превежда поезия от руски език.

През 1944 г. - Елена Снежина - актриса. Родена е на 14 март 1881 г. в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния театър. Пресъздава образите на Бистра от "Когато гръм удари" и на Амели от "В полите на Витоша" на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина” на Чехов, Катерина от “Буря” на Островски, Ирена от “Морската жена” на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка” на Молнар, Анисия от “Силата на мрака” на Толстой и др. Снима се във филмите "Дяволът в София" (1921 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Грамада" (1936 г.) и др.

Редактирано Декември 6, 2008 от Ани

[Ани]

На 7 декември

През1858 г. Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир "Свети Спас" под името Игнатий.

През 1894 г. е извършена реконструкция на правителството на Константин Стоилов. Отстранени са либералите на Васил Радославов.

През 1919 г. се провеждат първите следвоенни общински избори. Спечелени са от БЗНС.

През 1949 г. започва съдебен процес срещу Трайчо Костов

и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието, а когато му е дадена последната дума, заявява, че никога не е бил в служба на английското разузнаване, не е участвал в "престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика" и винаги се е отнасял "с уважение и почит към Съветския съюз". Осъден е на смърт и е обесен на 17 декември 1949 г. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.

През 1986 г. - в 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Загиват 3-ма и са ранени 80 души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица стават негодни за използване. Силно засегната е и община Попово. Особено са засегнати селата Асеново (където е и епицентърът на заметресението), Мирово (там е едната жертва – жена) и Манастирца.

През 1989 г. в София е учреден Съюз на демократичните сили (СДС) като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Еко-гласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на Съюза на демократичните сили (СДС) са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

През 2001 г. пожар унищожава сцената и декорите на Студентския дом, където се помещава Младежкият театър.

През 2006 г. година при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11. Правителството обявява 10 декември за ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата.

Родени:

През 1869 г. - Стефан Стефанов Славчев - български офицер, ген.-майор. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийски артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в 6-ти артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническата част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийски крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в III-та армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Технически отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През I-та Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в I-ва армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията (1919 г.); преподава артилерия във Военното училище, професор по артилерия в Генералщабната академия. Автор на книги и учебници. Умира на 29 юни 1965 г. в София.

През 1882 г. - Георги Михайлов Райчев - български писател белетрист. Писар в Стара Загора (1906-1907 г.), в III-та мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), деловодител в IV-та мъжка гимназия (1910-1919 г.). Библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член на СБП. Като ученик започва да пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на в-к "Справедливост", сп. "Труд", "Развитие". Първия си разказ "Спътници" обнародва през 1907 г. в сп. "Наш живот" с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Влиза в културния живот на столицата и трайно се свързва с тогавашната литературна бохема. Съчинения: "Любов в полето" (1918 г.), "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен" (1919 г.), "Царица Неранза" (1920 г.), "Греховна повест" (1923 г.), "Разкази" (кн. I., 1923 г.), "Песен за гората" (1928 г.), "Еленово царство" (1929), "Божи дарове" (1930), "Легенда за парите" (1931 г.), "Ягодова майка" (приказки, 1933 г.), "Златният ключ" (1942 г.) и др. Умира на 18 февруари 1947 г. в София.

През 1889 г. - Константин Сагаев, (псевд. на К. Димитров Стаматов) - български театрален деец и писател. Учи право в СУ и Белград, завършва във Виена. Основател на първата българска драматична школа, съществувала до 1931 г. Автор на няколко книги в областта на театралната теория: “Елементи на драматическото изкуство” (1927 г.), “Театър за селото” (1930 г.), “Българската драматическа школа …” (1931 г.), “Българският Народен театър. 1931-1933” (I и II ч., 1934 г.). През 1931-1935 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Редактира сп. “Обществена обнова”. Автор на: “Театър за деца и юноши”, приказни пиеси (1928-1929 г.), “Детският театър като дидактическо средство”, есе (1931 г.), “Прорези, драматически скици” (1934 г.), “Ронливи брегове, драски” (1934 г.). Умира на 27 август 1963 г.

През 1909 г. – Никола Йонков Вапцаров /24 ноември - нов стил 7 декември /

През 1928 г. - Никола Атанасов Корабов - български сценарист и актьор. Завършва ВГИК в Москва. Преподавател във Варненския свободен университет. Съвременните му творби носят патоса и илюзиите на новия живот - “Димитровградци” (1956 г., с Д. Мундров), “Гневно пътуване” (1971 г.). Един от първите, разработили в критичен план проблема за еснафството в “Малката” (1959 г.). Най-големите му постижения са в екранизациите - “Тютюн” (1962 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Орисия” (1983 г.), отличаващи се с вярност и адекватност на образното мислене спрямо литературни първообрази, с желанието му да претвори драматичната съдба на народа и противоречивите и сложни човешки характери. Филмография: “Вула” (1965 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Копнежи по белия път” (1986 г.), “Поверие за белия вятър” (1990 г.), “Орисия” (2000 г., тв).

Починали:

През 1881 г. - Димитър Иванов Горов - български търговец, борец за национална свобода. Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера. Брат на А. Горов. Сближава се с Л. Каравелов, В. Левски, А. Кънчев, Ст. Стамболов, Хр. Ботев и др. дейци на революционното движение. Дава значителни средства организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричана от апостолите "казармата". Финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова. Книжка първа" (1875 г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира в крайна нищета, по-късно тленните му останки са пренесени и погребани в родното му място Пещера.

През 1920 г. - Станка Николица-Спасо-Еленина - българска културна деятелка. Учи при Н. Икономов в Разград (неин съпруг от 1852 г.). Родена е през 1835 г. в с. Арнауд (дн. Пороище, квартал на Разград. Работи като учителка в девическите училища в Разград и Русе. Подпомага женското благотворително движение. Първата българска преводачка на Д. Обрадович и една от първите български поетеси. Поставя въпроса за еманципацията на жената и мястото й в семейството и обществото. Своеобразните си възгледи пропагандира чрез своето презиме, в което вплита имената на своя съпруг Никола, баща си Спас и майка си Елена. Подготвя за печат преводите на "Многострадална Геновева" и "Касия царица", които не успява да издаде.

През 1937 г. - Антон Тодоров Страшимиров

български писател, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна. Учи до V (IХ) клас в Разград, след това в Земеделско училище в Садово. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се отблизо с творчеството на Х. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. През 1898 г. е гимназиален учител във Видин. Заедно с д-р З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира списание “Праг” (Видин). Учител е в педагогическото училище в Казанлък (1898-1900 г.); уволнен е от всички училища в България заради спречкване с кмета. Активно участва в македонското движение; четник е на Яне Сандански. Редактира вестник “Реформи”, орган на Върховния македонски комитет, списание “Звезда” и списание “Културно единство” (Солун). От 1902 г. до 1929 г. нееднократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война като редник. Редактира списание “Наши дни” (1921 г.), което отразява културния живот след войните. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров започва да излиза вестник “Ведрина”, около който се обединяват писатели като Георги Караславов, А. Тодоров, К. Зидаров и др. Страшимиров започва литературната си дейност в края на 80-те години. За пръв път печата през 1889 г. Съчиненияа: “Смях и сълзи” (1897 г.), “Есенни дни” (1902 г.), “Прилепски светци” (1900 г.), “Среща” (1904 г.), “Свекърва” (1906 г.), “Апостолът на свободата” (1909 г.), “Песен на песните” (1910 г.), “Вампир” (1902 г.), “Роби” (1930 г.), “Цанко Дюстабанов” (1936 г.), “Висящ мост” (1911 г.), “Пропаст” (1936 г.), “Хоро” (1926 г.).

През 1956 г. - Петър Велев Генов - български поет и преводач. Роден е на 20 март 1882 г. в Котел. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Един от основателите на СБП. Сътрудник на литературния печат. Съчинения: "В шума на горските извори" (1922 г.), "Поеми" (1934 г.), "Кервансарай" (1935 г.), "Хемус”.

През 1973 г. - Петко Хр. Стоянов - български финансист, общественик, професор. Роден е на 30 ноември 1879 г. в Оряхово. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор по финанси в СУ и в Свободния университет. Виден деец на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 г. се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец”. Министър на финансите в правителството на К. Георгиев. След 1945 г. преминава в опозиция. Народен представител в VI-то ВНС. На 1 юни 1947 г. депутатският му мандат е отнет. По-важни трудове: “Основни начала по финансовата наука” (1926 г.), “Митническа политика” (1932 г.), “Бюджетът на съвременната държава” (1938 г.), “Данъчно право” (1943 г.).

През 1979 г. - Алипи Николов Матеев - български учен математик. Роден е на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопско. Завършва физика (1936 г.) и математика (1937 г.) в СУ. Специализира математика в Парижкия университет (1940 г.). Професор (1962 г.) в Катедрата по геометрия на СУ. Декан на Математическия факултет (1963-1967 г.), ръководител на Катедрата по обща и приложна математика (1958-1971 г.). Един от инициаторите за издаване на сп. “Математика” и пръв негов главен редактор (1962 г.). Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Трудове: “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство” (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруентните прави в елиптичното пространство” (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство” (1960 г., на фр. ез.) и др.

През 1988 г. - Мирон Василев Иванов - български писател. Роден е на 1 юли 1931 г. в София. Завършва гимназия и фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. "Вечерни новини" (1955-1960 г.), в-к "Труд" (1960-1970 г.), член на редакционната колегия на в-к "Стършел" (1971-1988 г.), редактор в сп. "Септември" (1971-1975 г.). Първите му публикации са фейлетони във в-к "Стършел" от 1950 г.. Пише фейлетони, разкази, комедии, като критикува и осмива пороците в тоталитарното общество, опитвайки се да ги постави в един по-широк обществено-политически контекст. Създава около 30 книги, 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Съчиния: "Разсеяни убийци" (1958 г.), "Какви времена доживяхме" (1960 г.), "Просто да не повярваш" (1962 г.), "Железни хора" (в съавт. с П. Незнакомов, 1964 г.), "Делфините" (1969 г.), "По суша и море" (1971 г.), "Полуфабрикати" (1971 г.), "Пуяк с брилянти" (1973 г.), "Живей като другите и бъди благословен" (1975 г.), "Новогодишни разкази" (1975 г.), "Балканска епопея" (1982 г.), "Един нищожен свръхчовек" (1983 г.), "Наполеон под Вакарел" (1985 г.), "Аероодисея" (1987 г.), "Как да бесим вълци" (1988 г.), "Византийски победи" (1989 г.), "Как я пеем тази песен" (1990 г.), "Ония сънни, радостни години" (1990 г.), "Илирийски замък" (1991 г.) и др.

През 1992 г. - Петър Борисов Чернев – български певец, композитор. Роден е на 4 февруари 1943 г. в Мъглиж. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория през 1969 г. Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание”, която печели III-та награда на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.). Същата година се представя в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката” (музика Й. Колев) – със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение” (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика.

През 2006 г. – Любен Беров ,

български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. Женен е, има син и дъщеря. През 1949 г. завършва специалност "Икономика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. е министър-председател в правителството, съставено с мандата на Движението за права и свободи. През 1985 г. става професор в Института по балканистика към Българската академия на науките и хоноруван професор в Икономическия институт към БАН. От 1995 г. до 1997 г. е член на Съвета на директорите на "Селскостопанската кредитна централа" АД. През 1996 г. е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка. Автор е на над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

Редактирано Декември 7, 2008 от Ани

[Ани]

На 8 декември

Честит празник на всички студенти!

Днес празнуват българските студенти. През 1903 г. 8 декември е отбелязан за първи път като празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище.

Решението е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември - когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен.

На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.

През 1874 г. в Букурещ излиза първия брой на в. "Знаме", редактиран от Христо Ботев. Излизат 27 броя, като последните три вероятно са редактирани от К. Цанков. В подлистници са отпечатани част от "Записки за България и българите" от Л. Каравелов и последния фейлетон на Ботев "Политическа зима"..

През 1888 г. Народното събрание на България приема закон за Висшето образование и учредяването на университет в София.

През 1920 г. е провъзгласена Свищовската комуна след победата на БКП (т.с.) в общинските избори от 31 октомври с.г. На 5 август следващата година е разпусната, като е назначена тричленна комисия, която поема общинското управление.

През 1989 г. Пленум на ЦК на БКП взема решение за изваждане на Тодор Живков от ЦК на БКП, след като на 10 ноември е приета оставката му от поста генерален секретар на ЦК на БКП. На 17 ноември IX (XXXV) Народно събрание го освобождава и от длъжността председател на Държавния съвет. На 18.I.1990 г. Тодор Живков е задържан под стража и обвинен е за главен виновник за икономическата криза в страната.

Родени:

През 1888 г. –Генерал Владимир Заимов,

български офицер. Генерал-полковник Владимир Стоянов Заимов е български офицер, отличил се по време на Първата световна война, впоследствие осъден и разстрелян за шпионаж в полза на СССР през 1942 г.

През 1938 г. – Елка Бакалова, български изкуствовед, професор Елка Бакалова е български изкуствовед и културолог, професор, доктор на науките и член-кореспондент на БАН. Родена е на 8 декември 1938 г. в София. Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет през 1963 г., със специалност "руска филология". През 1964 г. завършва и Историческия факултет на същия университет, със специалност "история на изкуството" при световноизвестния византолог проф.В. Лазарев.

През 1938 г. – Родена е Красимира Колдамова, българска прима балерина

Можете да гледате за известната наша балерина тук.

Починали:

През 1858 г. – Райно Попович,

български учител. Роден е някъде през 1773. Не се знае точно. Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1926 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и др.

През 1869 г. - Иван Момчилов,

български книжовник. Роден е през 1819 г. Мъдрият учител поставя в центъра на възпитателната работа любовта към Родината: “Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от твоето”. Тази обич започва с изучаване и опазване чистотата на родния език. “От всичките езици на света предпочитай бащина си и майчина си език, що си най-напред в живота си него чул и научил от тях”.

През 1890 г. - Йосиф Чешмеджиев, българския композитор, хоров диригент и фолклорист. Умира на 28.ІV.1964 г. в София.

През 1983 г. - Мицо Андонов, български писател и театрален критик Роден 1901 г.

През 2003 г. - Николай Бинев,

български театрален и филмов актьор /1934-2003/. Неговото име носи Младежкият театър в София.

Можете да видите и чуете Николай Бинев в българския филм

"Сбогом, приятели!" (част 4)

"Сбогом, приятели!" (част 5)

Редактирано Декември 8, 2008 от Ани

[Ани]

На 9 декември

Днес е Празник на майчинството

В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Св. Анна.

Днес е Международен ден за борба с корупцията. Обявен е по инициатива на ООН по време на срещата на високо равнище на 9-11 декември 2003 г. в Мерида, Мексико, когато е открита за подписване Конвенцията на ООН против корупцията.

През 1885 г. Официално приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.

През 1923 г. Открива се XXI-вото Обикновено народно събрание с председател проф. Тодор Кулев.

През 1933 г. С указ са учредени възпоменателни медали "За участие в Балканските войни 1912-1913 г." и "За участие в Първата световна война, 1915-1918 г.". Медалите се дават и на военни от съюзническите армии и на чужди граждани. Раздаването на медалите продължава до 31 декември 1939 г. За това време са връчени 50 000 медала на българи и около 199 000 на чужденци, главно германци.

През 1990 г. В Пловдив се провежда втора Национална конференция на СДС, на която Петър Берон подава оставка като председател на съюза. За лидер е избран юристът Филип Димитров. СДС решава да включи свои представители в бъдещото правителство на Димитър Попов.

Родени:

През 1886 г. - Райко Даскалов, български политик и държавник.

Роден е в Бяла черква, Търновско. 1903-1908 г. завършва Търговската гимназия в Свищов финансови науки с докторат в Берлин.

1913-1916 г. участва активно в дейността на БЗНС, обявява се против участието на България във войните.

1916 г. осъден на лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера.

1918 г. след пробива на англо-френските войски при Добро поле е освободен заедно със Стамболийски. Поставена им е задачата да убедят разбунтувалите се войници да се върнат на фронта. Застава начело на бунта. Обявен е за главнокомандващ на въоръжените сили на Радомирската република. При разгрома на възстанието е тежко ранен. Емигрира в Гърция. Амнистиран след примирието.

1919-1923 г. последователно е министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и реда, министър на външните работи и народното здраве и управляващ Министерството на финансите в кабинета на Стамболийски. Народен представител в Осемнадесетото и Деветнадесетото обикновено народно събрание.

1923 г. пълномощен министър в Прага. Ръководител на Задграничното представителство на БЗНС след Деветоюнския преврат. Редактор на в."Земеделско знаме".

1923 г. убит от деец на ВМРО в Прага.

През 1920 г. - Лора Керанова, популярна българска комедийна актриса. Починала през 1984 г.

САМО ВИЕ, БЪЛГАРЕТЕ, НЕ ЩЕТЕ ДА СЕ КОНФОРМИРАТЕ

/откъс от „Криворазбраната цивилизация“ с участието на Лора Керанова/

През 1942 г. - Стефан Данаилов, известен български актьор.

Министър на културата. Започва да играе още от ученическите си години –„Следите остават“. Най-известен е с ролята си на майор Деянов в сериала „На всеки километър“. По-подробно за него може да прочетете на този адрес.

Стефан Данаилов и Боряна Пунчева в откъс от филма „Дами канят“

През 1938 г. - Никола Котков,

Български футболист. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г.

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа. На негово име се организира международен детски турнир.

През 1946 г. - Белла Цонева,

българска актриса. Родена е на 9 декември 1946 г. в Стара Загора. Актрисата е участвала в няколко български игрални филми сред които Тримата от запаса, Осмият и други. Омъжва се за поета Иван Динков. Директор е на драматичния театър в Кюстендил в периода 2003-2005. От началото на 2006 година е директор на Българския културен институт в Москва, Русия.

Починали:

През 1969 г. - Стойко Стойков, български езиковед.

Роден в София. Завършва СУ, Историко-филологическия факултет, славянска филология (1935). Специализация по опитна фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937-1939). Доктор по философия на Пражкия университет (1939). Асистент в СУ (1943). Доцент (1947). Професор (1950). Декан на Филологическия факултет (1950-1953, 1962-1966). Зам.-ректор на СУ (1958-1960). В Института за български език при БАН: ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952-1969), научен секретар (1951-1968) и зам.-директор (1968-1969). Член на СНРБ, на Международната комисия за общославянски лингвистичен атлас. Ръководител на Международната комисия по фонетика и фонология на славянските езици. Секретар на Международния комитет на славистите (1952-1964). Работи в областта на българската диалектология, фонетика, лексикология, лингвистична география. Участва в редколегиите на списанията “Език и литератиура” – 1946-1969, “Български език” – през 1951-1969, дългогодишен отговорен редактор на “Известия на Института за български език”.

През 2005 г. - Иван Дуриданов, български езиковед. Акад. Дуриданов е бил дългогодишен декан на Факултета по славянски филологии при СУ "Св. Климент Охридски",

Автор е на многобройни статии, студии и монографии. Иван Дуриданов е роден през 1920 г. Завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1962 г. е избран за

професор и ръководител на катедрата по "Общо и сравнително езикознание". През 1981 г. е избран за член-кореспондент, а през 1995 г. - за академик.

Акад. Дуриданов е член на Международния комитет по ономастика от 1969 г. и на Индоевропейското дружество от 1983 г. Почетен член е на Славяно-балтийското дружество при Университета в Лунд, Швеция /1971 г./ и секретар на Международния комитет на славистите. Опелото ще бъде на 13 декември от 12.00 часа в църквата "Св. Седмочисленици".

Редактирано Декември 9, 2008 от Ани

[Ася_И]

10 Декември:

Празник на град Плевен

На 10 Декември 1877 г. руските войски освобождават града. След петмесечни боеве, няколко щурма и обсада на града, в които загиват над 30 000 войници, дали живота си за освобождението на България, турският военачалник Осман паша капитулира пред ген. Тотлебен, а битката решава и победния изход на руско-турската война (1877-1878 г.). Днес в и около града се издигат много паметници на признателност към героите на Плевенската епопея - на този ден през 1977-а е открита и панорамата "Плевенска епопея". Решение за отбелязването на празника е взето от ОбС през октомври 1997 г.

Международен ден за правата на човека

На тази дата през 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека, а денят се чества от 1950 г. Декларацията заедно с Международния пакт за икономическите, социалните и културните права (1966 г.) и Международния пакт за гражданските и политическите права (1966, влезли в сила през 1976 г.) и двата Факултативни протокола към него представляват Международната харта за правата на човека. На същата дата, но през 1984 г. ОС на ООН приема Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, която е ратифицирана от България на 9.X.1986 г. Влиза в сила на 26.VI.1987 г.

През 1878 г. е основана Народната библиотека в София (28 ноември по стар стил - сега Народна библиотека "Св. Кирил и Методий"), а идеята е на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, който на 4 април с.г. предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". На 28 ноември (по нов стил 10 декември) 1878-а е избрана временна библиотечна комисия, "която би се наела да уреди и отвори библиотеката според съществующий нейн Устав". С активното участие на губернатора на София П. Алабин и Марин Дринов и под името Софийска публична библиотека тя е открита за читатели на 15 януари 1879 г., като първоначалният й фонд е образуван от дарения. На 5 юни 1879-а по предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел "Просвещение", е превърната в държавно учреждение под названието Българска народна библиотека. През 1897 г. е приет внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, през 1900 г. библиотеката получава собствено здание - откупеният "Граждански клуб" на ул. "Г. С. Раковски" 131. През 1939 г. започва строеж на новата сграда на мястото на царския манеж, а по време на бомбардировките през 1944 г. са разрушени старата и новата сграда на библиотеката. На 16 декември 1953 г. е открита новата сграда на Народната библиотека, преименувана през 1963-а от Народна библиотека "Васил Коларов" в Народна библиотека "Кирил и Методий". Обявена през 1994 г. за културен институт с национално значение, днес Народната библиотека е най-голямата универсална библиотека в България, съхраняваща ценни ръкописи, старопечатни български книги и редки архивни материали.

През 1880 г. е съставено четвъртото правителство на България (10.XII.1880 - 9.V.1881 г.), начело с Петко Каравелов. Двадасет години по-късно на този ден е формиран и XX кабинет (10.XII.1900 - 25.I.1901 г.), начело с Тодор Иванчов, по време на чието управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове, потушени със сила (1899 г.). През 1903 г. Иванчов е осъден за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.

През 1880 г. е създадена институцията Държавен съд във връзка с приетия Закон за съдене на министрите в България.

През 1947 г. VI Велико народно събрание отново избира Георги Димитров за министър-председател и му възлага да състави четвъртото по ред правителство на Отечествения фронт.

През 1999 г. по време на срещата на върха на Европейския съюз в Хелзинки България получава покана за започване на преговори за членство в ЕС заедно с Румъния, Словакия, Литва, Латвия и Малта.

Родени:

През 1874 - Никола Парапанов - български военен деец.

Роден е през 1874 година в село Фотовища, Неврокопско. Завършва Военното училище в София през 1900 година. Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година и Илинденско-Преображенското - през 1903 г. През юни 1912 година е войвода на чета в Македония, която действа в Петричко. При обявяването на Балканската война през октомври 1912 година, тя извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град Петрич и го освобождава. Определен е за военен комендант на града. От март 1913 година е командир на 15-а Щипска дружина от Македоно-одринското опълчение, с която участва в Междусъюзническата война. По време на Първата световна война, (1915-1918) е дружинен командир в 28-и Стремски пехотен полк. Кавалер е на ордена „За храброст“ - IV степен.

През 1875 г. – проф. Стоян Киркович - български лекар интернист.

Проф. Киркович е един от основоположниците на българската научна школа по вътрешни болести и на Медицинския факултет на Софийския университет (1918 г.), основател и завеждащ (1920-1947 г.) катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. Автор на трудове върху туберкулозата, чернодробните заболявания, маларията и др.

През 1920 г. – Станко Тодоров - български политик и държавник.

Роден в село Кленовик (днес Колош), Радомирско. Включва се в БКП от 1936 г., като заради напускане на армията през 1943 г. е осъден задочно на смърт. Участва в дейността на групи на БКП в София, арестуван през 1944 г., но успява да избяга по време на бомбардировките през март с.г. След 9.IX.1944 г. работи в Работническия младежки съюз, а след 1950-а е начело на окръжната организация на БКП в Бургас (1950-1952 г.). Министър на земеделието (1952-1957 г.), председател на Държавната планова комисия (1959-1962 г.) и вицепремиер (1959-1966 г.). Начело на два състава на Министерския съвет, след което е председател на VIII и IX народно събрание. Кандидат-член и член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на Централния комитет на БКП. Депутат в VII Велико народно събрание (1990 г.). В края на 1990-а се оттегля от политическия живот, след като в началото на година е включен във Висшия съвет на БСП. Умира на 17.XII.1996 г. в София.

През 1930 г. – акад. Асен Асенов Хаджиолов - български биохимик, молекулярен биолог и генетик.

Изследва главно биохимията на нуклеиновите киселини, механизмите на канцерогенезата, структурата и експресията на рибозомните гени в еукариоти, молекулната структура на клетъчното ядро и ядърце. Автор на учебника "Молекулярна генетика", на "Ядърцето и рибозомната биогенеза" (Австрия).

През 1945 г. - Петър Гюзелев - музикант и продуцент, член на група "Щурците".

Починали:

През 2006 г. - Цветан (Чочо) Владовски - български рок-музикант, група Тангра

[Ася_И]

11 декември:

Международен ден за борба с астмата.

Провъзгласен от Световната здравна организация. За първи път денят се отбелязва през 1998 г.

Международен ден на солидарност с жените и децата на Африка

Чества се по решение на Общоафриканската организация на жените от 1984 г.

Международен ден на планината

Отбелязва се от 2003 г. с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г., с цел да популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони.

Ден на воинската слава на Русия

На тази дата през 1790 г. генерал Суворов превзема турската крепост Измаил.

Предполага се, че на тази дата през 1868 г. Апостолът на свободата предприема първата си обиколка в България, подпомогнат от дейци на Българското общество в Букурещ. Левски пътува с параход до Цариград, където се среща с някои видни българи, а после заминава за Тракия и посещава Пловдив, Карлово, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч.

Родени:

През 1891 г. - Никола Михов - български висш офицер, генерал-лейтенант от артилерията.

Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конноартилерийско отделение.

След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941-1942 - 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 е включен в Регентския съвет, заедно с Богдан Филов и княз Кирил Преславски. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г.Никола Михов е отстранен от този пост и е осъден на смърт от т.нар. „Народен съд“. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.

През 1908 г. - Симеон Маринов - български писател и журналист.

През 1915 г. - Антон Попов - български журналист и поет.

Активен член на Българската комунистическа партия и един от основателите на Македонския литературен кръжок в София. През 1942g. е осъден на смърт за това, че е ръководел бойните групи на комунистическата партия в България по това време. Съден е заедно с подводничарите, които влизат в България да подготвят установяването на власт по подобие на СССР. Разстрелян в е в Гарнизонното стрелбище в София, заедно с Никола Вапцаров, Атанас Романов, Антон Иванов, Петър Богданов и други.

Починали:

През 1911 г. - Христо Г. Данов - български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България.

Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. През 1849 става помощник-учител в Пловдив. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 г. От 1854 г. е учител в училището на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура. През 1857 г. заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Й. Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 г. е избран и за почетен член. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Кмет е на гр. Пловдив от 1 февруари 1897 до 2 юли 1899 г. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. Умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в съборната църква „Св. Богородица“. През 1999 г. община Пловдив, Националният център за книгата и Министерство на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов. ̀

Внук на Христо Г. Данов е юристът Христо Данов (1922-2003), а негов племенник - историкът Христо Данов (1908-1997).

През 1915 г. - Антон Безеншек - словенски езиковед, съставител на българската стенография.

Антон Тома Безеншек (Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.

Безеншек се записва в гимназия на дванадесетгодишна възраст и завършва с отличие. През 1873 е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. По късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години, е четен от него като студент. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки от 1890 той изразява идеите си за обща южнославянска система за скоропис: „Би било от полза за разпространението на стенографията между южните славяни да се създаде Югославянски стенографски съюз, подобно на Немския или на Северния стенографски съюз, ... да има той свой орган и годишно да състоява свой конгрес ту в Загреб, ту в Бялград, ту в София или Любляна.“По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Царство през 1879 и започва работа като главен стенограф в Народното Събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември 1879 провежда първия курс в България. През 1884, по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“. Безеншек се връща в София през 1906 и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911.

Още за Безеншек тук.

През 1916 г. - Нестор Марков - български педагог, реформатор на учебното дело.

Нестор Марков Демирев е български просветен деец и общественик. Той е учител в продължение на 40 години, а през 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на вътрешните работи. Роден през 1836 година в Иробас (днес Криво поле), Хасковско, в заможно семейство. Той учи в родното си село, в Куручешме и в Хаскьой. През 1856-1859 година е учител в Иробас, а през 1862-1865 година - в Харманли. През 1865-1866 година завършва Пловдивското училище. След това е учител в Хаскьой (1866-1867), Плевен (1867-1870), Русчук (1870-1872), отново в Плевен (1872-1873), в Габрово (1873-1876) и в Петропавловската семинария в Лясковец (1876-1877). По време на Априлското въстание през 1876 година Нестор Марков е арестуван за кратко. През Руско-турската война (1877-1878) сътрудничи на руската армия, а при Временното руско управление (1878-1879) е секретар на окръжния началник на Хасково. След това е окръжен управител на Стара Загора, Търново и Русе. През 1883 година за кратко изпълнява длъжността министър на вътрешните работи в правителството на Леонид Соболев. По-късно отново е учител - в Първа софийска мъжка гимназия (1887-1893) и в Русе (1893-1896). Умира на 11 декември 1916 година в София

През 1978 г. - Олга Кирчева - българска драматична актриса.

Тя е родена през 1903 година в София в семейството на актьора Атанас Кирчев. От 20-те години играе в Народния театър.

През 1987 г. - Йордан Заимов - български езиковед, автор на речници.

През 1993 г. - Банчо Банов - български писател, драматург и преводач.

[Ани]

На 12 декември

Днес се чества Свети Спиридон - празник на занаятите или ден на майсторите. Църковен празник в чест на св. Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец, който е живял през IV век.

Вярата в светеца, който предпазва от кожни заболявания, е породила обичая жените да правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Светецът е тачен и като закрилник на козарите - затова в Благоевградско денят се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Празникът се отбелязва като ден на еснафските организации - керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери и др., тъй като св. Спиридон е покровител на всички занаятчии.

През 1877 г. - Намиращият се в Русе турски гарнизон предприема атака срещу руските части в района на селата Мечка-Тръстеник, Плевенско. Привечер противникът е принуден да се оттегли към Русе. Същия ден османската империя се обръща към Великите сили с молба за посредничество за сключване на мир.

През 1941 г. - Българското правителство обявява война на Англия и САЩ.

В момента на големия германски неуспех при Москва България е принудена да се противопостави дипломатически и военно на Англия и САЩ. Искането е поставено пред българския външен министър на 12 декември от пълномощните министри на Германия и Италия.

За ултимативната „покана" веднага е уведомен Царят, а в 15, 30 ч същия ден Министерският съвет приема почти единодушно направеното „предложение". Без да се държи сметка за последствията, смятайки че войната е само „символична", на 13 декември министър-председателят Богдан Филов заявява пред Народното събрание, че този акт на българското правителство е само едно „договорно задължение".

С обявяването на войната на Англия и САЩ, България безвъзвратно е включена в световния двубой. Равносметката от „символичната" война е бомбардировката на 168 населени места от Съюзническата авиация с близо 50 000 авиобомби. Разрушени са над 12 000 сгради, убити са 1828 души, а над 2300 са ранени.

Родени:

През 1849 г. - Стефан Иванов Кисьов - български военен деец, русофил, полковник. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2. пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения. Умира на 24 ноември 1915 г.

През 1865 г. - Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) - български просветен и обществен деец, революционер.

През 1879 г. - Петър Константинов Стойчев - български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Артист е в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г., дир. 1919-1923 г.). Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор е на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител е на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира с успех “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор е на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.). Умира на 20 март 1945 г. в София.

През 1908 г. - Лъчезар Дончев Станчев - български поет и писател. Той е създателят на вече 45-годишното усмихнато списание "Славейче". Неговите стихове стават любими за много поколения рецитатори от Апостол Карамитев и Йорданка Кузманова до Йоана Буковска, която направи с тях първия си афиш през 1997 г.

По негови стихове, Митко Щерев е написал музиката за песента „Усмивката“, изпълнявана от група „Трамвай №5”.

Не знае никой преди колко века

разбудила е тя човешкото в човека.

Но струва ми се - в нощ студена

от майчина целувка е родена.

И днес на твойте устни тя цъфти,

усмихнеш ли се - хубава си ти!

Усмивката. Тя води двама млади

към върхове и водопади.

Усмивката! Със свойта нишка лека

човека тя привързва към човека.

Не бива без усмивка дом да има,

без нея по света ще бъде вечна зима.

Усмивката! Със свойта нишка лека

човека тя привързва към човека...

Ето още едно негово стихотворение, което харесвам.

Щурец

Вървя из улицата шумна

и в миг, дошла със вечерта,

ме лъхна мисълта безумна,

че аз съм нищо във света.

И все едно дали живея!

Завих на ъгъла, но там,

от хората забравен, сам,

един щурец дочух да пее.

Загледан в пъстрия народ,

аз слушах дълго песента му.

Щастлив бе той под тоя свод

със няколко тревички само.

Той улицата в миг надвика

и заразправя ми унесен,

че има истина велика

във чистата и проста песен.

Из "Есенно злато" от Лъчезар Станчев

През 1930 г. - Еди Арам Казасян - български пианист, аранжор, вокалист, композитор. Учи пиано при З. Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.). Дебютът му в забавната музика е в оркестрите на Хр. Вучков (1956 г.) и Д. Ганев (1957 г.), където свири като пианист. От II половина на 50-те години датира сътрудничеството му с Л. Иванова (сформира и ръководи оркестъра й до края на нейната творческа кариера), с която гастролира в много страни на Западна Европа, участва в записите на певицата в Румъния, Унгария и Германия. Първата си композиция представя на “Златният Орфей” през 1976 г. Стилово песните му са близки до френския шансон.

През 1938 г. - Невена Коканова – една от най-известните български актриси.

Утвърждава се като първата дама на българското кино. Дълго време тя е наричана "първата дама" на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962 г.). Играе ролята на Лиза в "Крадецът на праскови".

Невена Коканова умира на 3 юни 2000 г. в София.

В Памет На Невена Коканова /клипче/

Починали:

През 1995 г. - Людмил Димитров Кирков - български режисьор. Роден е на 14 декември 1933 г. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисьор е на: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.), “София” (док., 1989 г.).

През 1958 г. - Асен Камбуров, български актьор. Роден на 26.03.1899 г. в Карнобат. Завършил е Драматичната школа при Народния театър (1930). Една от известните му роли е тази на Хитър Петър във филма на Александър Вазов, „Настрадин Ходжа и Хитър Петър”, 1939 г.

[Ани]

На 13 декември

През 1879 г. е основано първото българско земеделско училище "Образцов чифлик". То е създадено като практическо земеделско училище в държавното стопанство "Номуне чифлик" край Русе по предложение на Григор Димитров Начович. Открито е на 27 ноември 1883 г.

През 1895 г. Офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.

Мелнишкото въстание е организирано през пролетта на 1895 г. от Македонския комитет (по-късно: Върховен македоно-одрински комитет). Първоначално в Македония се изпращат като авангард и за разузнаване няколко малки чети с обща численост от около 800 души. Воденето на отрядите се предоставя на войводи, командването им – на офицери от Българската армия, сред които са Б. Сарафов, Д. Венедиков и други. Отрядите и четите се прехвърлят през юни и юли 1895 г., но действията им завършват без успех. Разгромът на отрядите и четите е свързан с многобройни жертви.

През 1909 г. - В София се провежда учредителен конгрес на Централния съюз на българските земеделски кооперации (363 кооперации), отцепил се от Главния съюз. В него остават 151 кооперации. От 14 декември 1909 г. негов орган е вестник "Българска кооперация". Двете организации се обединяват през 1914 г. в Общ съюз на българските земеделски кооперации.

Целта на съюзите е да защитават интересите на земеделските кооперации. Най – напред възниква Главният съюз на земеделските кооперации. Той е основан на 11 ноември 1907 г. В него първоначално се включват 240 от съществуващите общо по това време в България 369 земеделски кооперации. Членовете на съюза се подразделят на 3 групи: редовни, почетни и кореспонденти. Редовни членове са кредитните земеделски сдружения, потребителските и производителните кооперативни дружества. Към почетните и кореспондентите се присъединяват лица със заслуги към кооперативното движение. Те се одобряват от конгреса на съюза.

През 1935 г. С постановление на правителството е създадена Столична общинска банка. Първоначалната и задача е да улеснява нуждаещите се бедни столични граждани с парични средства срещу залог на вещи. Банката улеснява и петхилядната общинска администрация с аванси и заеми срещу заплатите им. Една от съществените задачи на тази структура е тя да стане банка на стопанските предприятия на общината.

Родени:

През 1878 г. - Адриана Будевска

българска драматична актриса. Родена е в град Добрич. Завършва драматичното училище при московския Малий театър. Започва да играе в столичната трупа "Сълза и смях", а след това се изявява в Народния театър. От 1937 г. до 1948 г. живее при сина си в Южна Америка. Умира на 9 декември 1955 г. в София.

През 1929 г. - Богдана Екимова Зидарова - българска писателка, авторка на стихове и проза за деца и юноши. Завършва немска филология в СУ ”Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като редактор в издателство "Народна младеж" и вестник "Литературен фронт". Печата за пръв път в сп. "Септември" (1957 г.). Съставителка на антологията "Съвременни скандинавски поети" (1971 г.), преводачка. Нейни стихове са превеждани на украински, арменски, румънски и други езици.

Подражание

Вече те виждам само насън,

но винаги усмихнат, подмладен,

привлекателен.

А защо ли те бях запомнила

натежал, посърнал и огорчен?

Ах тази моя измамница памет

и тя ли е почнала да ме мами

както ти го правеше

някога?

/Богдана Зидарова/

ГОЛА И ИСТИНСКА

Като стара износена дреха

се свлича тленното тяло

и литва душата, гола и истинска,

не е нужно вече да диша,

да пита, да отговаря, да мисли.

Съществува по някакъв свой начин,

още неясен за нас.

Безначална, безкрайна,

като въздуха, като времето,

без да отпада, без да старее,

гола и истинска,

завръща се там,

откъдето някога е дошла.

/Богдана Зидарова/

Починали:

През 1892 г. - Никола Бацаров

български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец. Завършва училището в Куручешме (Цариград), продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната "партия" при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар, мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите "Животоописанието ми", издадени едва през 1986 г.

През 1924 г. - Михаил Константинов Сарафов

български обществен, политически и държавен деец. Роден е на 14 февруари 1854 г. в Търново. Завършва гимназия в Загреб, а след това и Математическия факултет на Мюнхенския университет. По-късно слуша лекции по математика и политическа икономия в Париж. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и в Априлското въстание 1876 г. Има заслуги за полагане основите на българската статистика. Заема различни държавни постове: министър на народното просвещение (17 декември 1880 г. – 29 април 1881 г.), министър на финансите (1 януари – 29 юни 1884 г., 9 март 1902 г. –5 май 1903 г.), министър на вътрешните работи (19 февруари 1901 г. – 9 март 1902 г.). От 1904 г. преминава на дипломатическа работа и до 1909 г. е дипломатически представител на България в Цариград, а от 1909 г. до 1912 г. заема същия пост във Виена. През 1913 г. е представител на българското правителство в Солун. Участва и в състава на българската делегация за сключването на Ньойския мирен договор 1919 г. след края на Първата световна война (1914–1918 г.). Михаил Сарафов е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия.

През 1971 г. - Иван Башев

министър на външните работи. Умира в резултат на измръзване по време на поход във Витоша.

Иван Башев е роден на 8 февруари 1916 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1943 г. е интерниран в концлагера “Еникьой”. От 1946 г. е член на БКП. От 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1957 г. – 1961 г. е заместник – министър на просветата и културата. От 1961 г. до 1962 г. е заместник–министър на външните работи. От 1962 г. е министър на външните работи.

През 1972 г. - Вера Игнатиева – българска драматична актриса. Родена е на 15 април 1877 г. в Цариград. Завършва Виенската драматична школа, специализира в Париж, Берлин и Москва. Играе в Народния театър от 1904 г. до 1923 г. Пресъздава образите на Розина от "Севилския бръснар", Луиза от "Коварство и любов", Дорина от "Тартюф" и други.

През 1995 г. - Христо Николов Хаджихристов - български библиотековед, доктор по педагогика. Той е роден в Горна Оряховица. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.). Методист и завеждащ методичния отдел на НБИВ в Пловдив (1956-1961 г.). Аспирант в Московския институт по култура (1961-1964 г.), където защитава дисертация “Современное состояние и пути развития окружних библиотек в Болгарии” (1964 г.). Научен сътрудник и завеждащ НМЦ на НБКМ (1965-1972 г.), старши научен сътрудник II ст. (1972 г.), научен секретар и председател на научен съвет (1977-1989 г.), зам.-директор (1981-1989 г.). Хоноруван преподавател в ДБИ (1969-1989 г., преподавател по “История на книгите и библиотеките”, “Мениджмънт и маркетинг на библиотеките” във ВТУ (1992-1995 г.). Има над 230 статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. Член на СНС по литературознание към Института по литературознание при БАН.

[Ани]

На 14 декември

Днес е ден на ветринарните специалисти

През 1897 г. - Приет е Законът за санитарно-ветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. С решение на МС от 19 ноември 1993 г., 14 декември е обявен за Ден на ветеринарните специалисти.

През 1989 г. се учредява в София на Съюза на инвалидите в България. Съюзът е член на Международната организация на работниците и служителите инвалиди (ФИПИТИК) от 1990 г. и на Световния интернационал на инвалидите от 1992 г.

През 1955 - десет години след създаването на ООН България става член на световната организация. Заедно с нея в ООН влизат Албания, Австрия, Камбоджа, Цейлон (днес Шри Ланка), Фмнландия, Унгария, Ирландската Република, Италия, Йордания, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Румъния и Испания. Пет години по-късно на същата дата Общото събрания на ООН приема "Декларация за предоставянето на независимост на колониалните страни и народи".

През 1989 - около Народното събрание в София е организирана "жива верига" с искане XII сесия на парламента да отмени чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на Българската комунистическа партия в държавата. На входа на Народното събрание президентът Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но е освиркан. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов е произнесъл фразата "По-добре е танковете да дойдат!". Макар и недоказана тази реплика довежда до оставката на Петър Младенов от поста председател (президент) на 6.VII.1990 г.

Родени:

През 1857 г. - Алоис Мацак – български военен капелмайстор от чешки произход. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на български народни песни. Алоис Мацак умира на 18 юни 1920 г.

През 1874 г. - Никола Пушкаров

родоначалник на българското почвознание. Той е основател е на агробиологичната почвоведска секция. Проучва почвените типове и торопотребността им. През 1931 г. създава първата почвена карта на България. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Никола Пушкаров е македонски воевода.

През 1875 г. - проф. Добри Христов, български композитор, музикален теоретик и хоров диригент - определян като класик на българската хорова песен - "Ръченица", "Дафино вино", "Ерген дядо", "Слана падна, Гане", "Леле моме", и др. Започва да свири на флейта, като заема партитури от музикантите от военния духов оркестър. По-късно хваща и цигулката, като на 16 прави и първите си опити в композирането. Запознава се с хармонията, преписвайки щимовете за църковния хор, и изучавайки учебници на Рихтер, Чайковски и др. Не успява да спечели конкурс за обучение в чужбина, на който участва с две свои хорови китки, но родолюбиви варненци му помагат със средствата и той завършва Пражката консерватория, където учи при Антонин Дворжак, Й. Сук и др. Автор на песнопенията "Хвалите имя Господне", "Златоустова", "Общодостъпна литургия с Великата ектения", "Херувимската песен", "Святий Боже" и "Тебе поем", на близо 600 песни за деца, на учебници и трудове върху българската народна музика. Дописен член на БАН (1929). Умира на 23.т.1941 г. в София.

През 1888 г. - Христо Коджабашев - български драматичен и филмов актьор. През 1911-1912 г. учи в театралната школа “Масе” в Париж. Работи в Русенския (1915-1922 г., 1923-1924 г., 1925-1926 г.), Варненския (1924-1925 г.) и Пловдивския (1927-1928 г.) театри, в “Свободен театър” в София (1922-1923 г.) и в Народния театър (1928-1961 г.). Христо Коджабашев играе в “Майстори”, “Първите”, “Хъшове” и др. Превежда пиеси от френски език. Участва във филмите “Грамада” (1936 г.), “Данка” (1952 г.) и “Залутан по пътя” (1974 г.). Умира на 18 септември 1981 г.

През 1895 г. - в Кюстендил се ражда българският военен деец генерал-лейтенант Кирил Станчев . Завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война (1914-1918), след която е командир на рота и преподавател във Военното училище. Става един от видните дейци на Военния съюз и от ръководителите на "Движение на капитаните" в него. Уволнен от армията и осъден на смърт по обвинение за заговор срещу монарха (1935), като година по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор, а през 1940-а е амнистиран. Следва право в СУ "Св. Климент Охридски" и участва в събитията около 9.IX.1944 г. Командва Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция срещу частите на нацистка Германия. Но отново е обвинен в участие в заговор - този път на организацията "Неутрален офицер", като е уволнен от постовете си в армията, осъден доживот затвор и хвърлен в затвора (1947). По-късно е амнистиран и пуснат на свобода. Умира на 11.IV.1968 г.

През 1900 г. - българския композитор и диригент Боян Икономов. Взима частни уроци по музикална теория, хармония и контрапункт при Никола Атанасов и пиано при Недялка Торчанова, след което завършва Свободния университет в София и композиция и диригентство във Висшето музикално училище в Париж (1931). Специализира диригентство при Феликс Вайнгартнер в Швейцария, а до 1937-а композитор и диригент на свободна практика във френската столица. По-късно става диригент на мъжкия хор "Хайдук", дирижира симфонични концерти с програми от български произведения в Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Вроцлав. От 1937 до 1948 г. е музикален ръководител на радио "София" и на ДО "Българска кинематография" (1948-1956). Началник на отдел "Симфонични оркестри" при дирекция "Музикално изкуство" към Министерството на културата (1956-1957) и зам.-главен редактор на музикалния отдел при радио "София" (1957-1960). Автор на една опера, детска оперета и 3 балета, на 4 симфонии и симфонични поеми, на произведения за симфоничен оркестър, 6 струнни квартета, 3 кантати, 2 оратории, хорови и солови песни, както и на музика към документални и игрални филми. Умира на 27.III.1973 г. в София.

През 1933 г. - Людмил Димитров Кирков - български режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисира филмите: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.) и “София” (документален, 1989 г.). Людмил Кирков умира на 12 декември 1995 г.

През 1951 - Вежди Рашидов

български скулптор. Автор е на пластики и на проекти за монументите "Джон Ленън" и "Ключът на София". Той е активен член на Европейската академия за изкуство в Париж (носител е на нейния Златен медал за изключителни заслуги към човешката общност). Има златен медал на Ватикана и златен медал "Данте Алигиери". През 2002 г. получава 3 ордена - "Стара планина", орден "За заслуги" на Украйна и орден "За заслуги" на Турция.

Починали:

През 1921 г. - Радой Ичов Сираков - български офицер, генерал-майор (1906 г.). Роден е на 6 юли 1861 г. в Угърчин. През 1881 г. завършва Военното училище в София, а десет години по-късно и Генералщабна академия в Торино, Италия. Преди войните е началник-щаб на дивизия. През Балканската война е командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която се сражава при Чаталджа и Одрин. По време на Междусъюзническата война е командир на самостоятелен отряд, действащ срещу гръцки войски в Разложко. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Главното интендантство, началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия и офицер за поръчки в Министерството на войната.

1931 г. - Марин Василев (М. В. Сельовлев) - български скулптор. Той е роден на 27 август 1867 г. в Шумен. Завършва каменоделско-ваятелско училище в Хорица (Чехия, 1886-1890 г.), Художествената академия в Мюнхен (1891-1894 г.) и Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага (1894-1896 г.). Професор е в Художествената академия в София. Автор е на паметниците на Левски (в Карлово), на Измирлиев (в Горна Оряховица), на падналите борци за Освобождението (в Свищов), на много бюстове: на цар Фердинанд и др.

През 1972 - Ангел Иванов Каралийчев

български писател. Той е автор на “Приказен свят” (1929 г.), “Лъжовен свят” (1932 г.), “Земята на българите” (1939 г.), “Старопланински бунтовници” (1939 г.), “Тошко Африкански” (1940 г.), “Росенският камен мост” (1941 г.), “Соколова нива” (1946), “Житената питка” (1948 г.) и др. “Избрани произведения” в 2 тома излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов.

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в СУ “Св. Климент Охридски”. Завършва и дипломатическия отдел при Свободния университет (1928 г.). Публикува за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборникът разкази “Ръж”, а през 1925 г. първата му детска книга “Мечо”. През 1928 г. излиза поемата му “Мауна-Лоа”. Той е един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор е на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците му за Г. Димитров “Наковалня или чук”. Превежда произведения на руската класическа литература.

През 1974 - Васко Николов Абаджиев

български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ в.".

Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 г. в София. През 1935 г. завършва 10-то ОУ "В. Априлов". През 1934 г. завършва Общия отдел на Музикалната академия, след което и Брюкселската консерватория при проф. Зимер. През 1945 г. завършва Висшето училище за музика в Берлин. От 1932 г. свири в "Мюзикферайн" (Виена) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит. Той работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Според Д. Ойстрах той е "Най-гениалният изпълнител на Бах за нашето време" (1974 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България, изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев и Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. През 1956 г. заминава за Унгария, а по-късно се установява в Германия (ФРГ). Васко Абаджиев е носител на наградите: Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.) и Първа награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.).

Редактирано Декември 13, 2008 от Ани

[Ани]

На 15 декември

През 1916 г. В периода 15 - 30 декември по време на Първата световна война Трета Българска армия начело с ген. Стефан Нерезов побеждава румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 местни добруджански народни комитети.

През 1918 г. На 15 и 22 декември по време на събор в София, ръководен от Димитър Маринов, е основан Съюз на бесарабските българи с председател Владимир Дякович.

През 1922 г. неуспешен атентат на ВМРО срещу Райко Даскалов пред Народното събрание.

През 1944 г. Българското историческо дружество решава да започне издаване на периодично историческо списание "Исторически преглед" с редактор Александър Бурмов.

Родени:

През 1880 г. - Данаил Василев Крапчев - български интелектуалец и журналист. Учи в Битоля и Солун, завършва право в СУ (1906 г.). Сътрудничи на сп. “Македоно-одрински преглед” и на други периодични издания. През 1907-1908 г. е редактор на в-к “Илинден”. По време на Младотурската революция (1908-1910 г.) живее в Солун и издава в-к “Отечество” - орган на Съюза на българските конституционни клубове в Македония. След неговото спиране от турските власти издава в-к “Родина”. По време на I-вата световна война (1915-1918 г.) е редактор на в-к “Пряпорец” - орган на Демократическата партия. През 1918 г. основава в-к “Зора” (директор до 1944 г.). Убит е в Горна Джумая през септември 1944 г. Посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира 18 септември 1944 г. в Горна Джумая, дн. Благоевград.

Пез 1885 г. - Иван Йосифов Буреш

български зоолог, академик (1929 г., доп. чл. от 1926 г.). Член на 13 чуждестранни научни дружества и институти. Дипломира се в СУ (1909 г.) и специализира в Мюнхенския университет (1909-1911 г.), където става доктор на природните науки (1911 г.). Автор на повече от 200 научни труда. Умира на 8 август 1980 г. в София.

През 1896 г. - Христо Томов Вакарелски - български етнограф и фолклорист. Завършва славянска филология в СУ (1919-1923 г.). Специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава с научна цел Унгария (1931 г.) и Финландия (1937 г.). Завежда секция "Материална култура" в Народно етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия, на Международно дружество за етнология и фолклор (SJEF). Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Носител е на Хердерова награда (1965 г.). Умира на 25 ноември 1979 г. в София.

През 1934 г. Райна Якимова Кабаиванска

българска оперна певица (сопран). Райна Кабаиванска завършва Оперната школа при Българска държавна консерватория (1957 г.) като ученичка на Л. Прокопова и Ил. Йосифов. Пее в Софийската народна опера от 1958 г. Същата година започва да учи в музикалния лицей “Вийоти” във Верчели, Италия. Дебютира през 1959 г. в ролята на Жоржета (“Мантията” от Джакомо Пучини). През 1961-1963 г. е редовна артистка в миланската “Ла Скала” (от 1963 г. - договорна). Гастролира в най-големите оперни театри в света, партнира на М. дел Монако, Т. Гоби, К. Бергонци, Н. Гяуров, Р. Гор и др. световноизвестни имена. От 1961 г. е член на Националния академичен театър за опера и балет. От 1986 г. организира фестивал в Болоня. По-известните й роли са: Тоска (“Тоска” от Дж. Пучини), Неда (“Палячо” от Р. Леонкавало), Елизабет (“Дон Карлос” от Дж. Верди), Дездемона (“Отело” от Дж. Верди), Лиза (“Дама пика” от П. И. Чайковски), Маргарита (“Мефистофел” от А. Бойто), Турандот (“Турандот” от Ф. Бузони), Анезе (“Беатриче ди Тенда” от В. Белини) и др. През 1991 г. е учреден фонд “Райна Кабаиванска” (с председател Блага Димитрова) за издирване и поощряване на творческата дейност на български деца сираци. През 1995 г. получава орден “Стара планина” I и степен “Доктор хонорис кауза” на Нов български университет (2001 г.).

Починали:

През 1892 г. - Никола Стоянов Михайловски

български публицист, писател и обществен деец. Роден е през 1818 г. в гр. Елена. Брат е на Иларион Макариополски. Завършва философия в Москва. Основател е на Търновската правописна школа, чиито възгледи теоретично развива в своите граматики. Създава “Даскалоливницата” в гр. Елена. Прави популярни преводи, предимно от френски език, някои от тях са: “Приключенията на Телемаха” от Фенелон (Цариград, 1873 г.), “Последните дни на Помпей” от Булвер (Цариград, 1870 г.), “Тайните на инквизицията” от Фереал (Цариград, 1875 г.).

През 1916 г. - Константин П. Сапунов - български драматичен артист. Роден е през 1844 г. в Трявна Един от първите, постъпили в Румелийския театър в Пловдив (1882-1885 г.). По-късно (1889 г.) ръководи театър “Основа” в София (след Антон Попов). Един от създателите на Народен театър. Негово поприще е комедията и преди всичко Молиер: “Скъперникът”, “Мнимият болен”, “Тартюф” и др.

През 1935 г. - Васил Николов Златарски

български историк, член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1900 г. Роден е на 14 ноември 1866 г. Завършва класическа гимназия и История в Петербург (1891 г.), ученик е на проф. Васил Василевски и В. И. Ламански. Специализира археология в Берлин (1893-1895 г.). Професор е от 1906 г. във Висшето училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски). Основател е и е титуляр на Катедрата по българска история и история на балканските народи. Секретар (1901-1921 г.) е и председател на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество и Българска академия на науките (1921-1925 г.), подпредседател е на Управителния съвет на Българска академия на науките (1926-1935 г.). Член е на чуждестранни научни институти и академии. Най-значителният му труд е: „История на българската държава през средните векове“

През 2003 г. - Александър Балабанов, български оперетен артист.

Роден на 22 декември 1923 г.

[Ася_И]

16 Декември:

През 1887 г. в нарушение на конституцията е приет Закон за печата, въвеждащ предварителна цензура.

През 1901 г. по инициатива на Светия синод в София е учредено Българско археологическо дружество - уставът е утвърден от МНП на 29.III.1902 г.

През 1904 г. в София представители на България, Сърбия, Словения и Хърватско създават Съюз на южнославянските художници "Лада", като на 23.II.1905 г. се конституира българската секция с председател Ярослав Вешин и секретар Харалампи Тачев, организирала втора Южнославянска изложба (15-16.VIII.1906 г.) в София и поела ръководството на съюза.

През 1920 г. България е приета за член на Обществото на народите (Лига на нациите). България изпраща молба за членство на 20 август с.г., а Общото събрание на ОН приема страната ни за свой член с 35 гласа и 2 въздържали се (Франция и Австрия). В началото на 1921 г. е открит постоянен български секретариат в Женева, ръководен от Димитър Миков, който е закрит през 1940 г. Самата организация, създадена след Първата световна война по инициатива на страните победителки - Великобритания, Франция и САЩ, с цел развитие на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност, съществува до април 1946 г., когато активите и пасивите й преминават към Организацията на обединените нации. През 1920-а заедно с България в ОН са приети и Коста Рика, Фмнландия и Латвия.

През 1934 г. тържествено са осветени сградите на Софийския университет и на Университетската билиотека, чието строителство започва на 30.VI.1924 г. Проектът е на френския архитект Бреансон, а със значителни подобрения по-късно участва и българският архитект Йордан Миланов. Във втория етап на строителството са завършени северното и южното крило по проекти на арх. Любен Константинов. Централната сграда на университета заема 18 624 кв.м площ, има 324 помещения, от които 65 са аудитории с около 6000 места.

През 1953 г. е открита новата сграда на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Основана е като Народната библиотека на 10.XII.1878 г., а идеята е на софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, който на 4 април с.г. предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". На 28 ноември (по нов стил 10 декември) 1878-а е избрана временна библиотечна комисия, "която би се наела да уреди и отвори библиотеката според съществующий нейн Устав". С активното участие на губернатора на София П. Алабин и Марин Дринов и под името Софийска публична библиотека тя е открита за читатели на 15 януари 1879 г., като първоначалният й фонд е образуван от дарения. На 5 юни 1879-а по предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел "Просвещение", е превърната в държавно учреждение под названието Българска народна библиотека. През 1897-а е приет внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, през 1900-а библиотеката получава собствено здание - откупеният "Граждански клуб" на ул. "Г. С. Раковски" 131. През 1939-а започва строеж на новата сграда на мястото на царския манеж, а по време на бомбардировките през 1944-а са разрушени старата и новата сграда на библиотеката. На 16 декември 1953-а е открита новата сграда на Народната библиотека, преименувана през 1963-а от Народна библиотека "Васил Коларов" в Народна библиотека "Кирил и Методий". Обявена през 1994-а за културен институт с национално значение, днес Народната библиотека е най-голямата универсална библиотека в България, съхраняваща ценни ръкописи, старопечатни български книги и редки архивни материали.

През 1966 г. на среща Тодор Живков с писателите, на която той представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. българските успехи, и "малката правда", т. е. негативните явления. Тези постановки задълго доминират в официалната партийна пропаганда.

През 1967 г. е създадена Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес".

През 1980 г. влиза в експлоатация на трети атомен реактор на АЕЦ "Козлодуй".

Родени:

През 1887 г. – поручик Христо Топракчиев - един от първите български летци и първи боен пилот.

Роден в Бургас. Завършва Военното училище, а след конкурс през пролетта на 1912 г. заминава за Франция и завършва в училището на Луи Блерио. Заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател, влязла в обучителната програма на Блерио. След завръщането си е назначен за първи командир на Аеропланното отделение на БА до завръщането на Радул Милков. Прави разузнавателни полети над турските позиции в Тракия през Балканската война, по време на които събира ценна информация за тяхното разположение, а ниските му полети над Одрин, всяват ужас у турците. На 19.X.1912 г. Топракчиев става първата жертва на българската и световната военна авиация, след като при полет над турските позиции при Одрин е смъртно ранен, а самолетът му - моноплан "Блерио", се разбива близо до летището край Мустафа паша (днешен Свиленград). Според друга версия при излитане самолетът му губи височина и се разбива, а Топракчиев изгаря. С височайша заповед N 90 от 25.VI.1920 г. на министъра на войната Топракчиев посмъртно е повишен в чин "капитан" със старшинство от 11 октомври 1912 г.

През 1905 г. - проф. Благовест Долапчиев - български математик.

През 1910 г. – проф. Асен Христофоров - български писател.

Роден е Пловдив. Автор на "Вуцидей. Иманяри", "Скици из Лондон", "Откровения", "Планинари", "Боен път", "В дебрите на Рила", "Мацакурци", "Ангария", "Исковете", "Трима с магаре на Рила" и др. Завършва "Робърт колеж" в Цариград и икономически науки в Лондонския университет (1934 г.), след което работи в Българска народна банка и в Главна дирекция на статистиката (1935-1938 г.). Преподавав Държавното висше училище за финансови и административни науки (1939-1943 г.), а от 1943 г. е доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор е във Факултета за стопански и социални науки към СУ (1945-1947 г.). Умира на 10.VIII.1970 г.

Починали:

През 1948 г. - Никола Маринов - български художник.

Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. През 1903 г. завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години. След завръщането си в България през 1906 г. работи като учител в София до 1919 г., а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 г. става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 г. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов и други. В периода 1935—1937 г. Маринов заема поста ректор на Академията. Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които — на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и храм-паметникът „Александър Невски“ в София. Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.

През 1978 г. - Цанко Лавренов - български художник.

Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в град Пловдив. Няма завършено академично художествено образование. Възпитаник е на католическия колеж "Свети Августин" след което посещава частно рисувателно училище във Виена (1920 - 1921 г.). Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец”, от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който са творбите от престоя му в Света Гора (1935 - 1936).Освен като художник Цанко Лавренов през целия си живот се изявява и като художествен критик.

Умира на 18 октомври 1978 г. в град София.

Цанко Лавренов „По стръмната пътека”