България, днес

[Ани]

На 31 октомври

Празникът на Вси светии.

В Ирландия древните келти празнували на 31-ви октомври края на старата година и свързвали това със смъртта. Те вярвали, че на този ден душите на мъртвите можели да се върнат на Земята. За да плашат злите духове, келтите се преобличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По- късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника. Името Halloween произхожда от католическия празник All Hallows' Even (навечерието на вси светии). Тъй като празникът се падал точно преди Деня на душите двата празника се слели в един.

През 1869 - Основан е Български революционен централен комитет. Всъщност никъде не можах да намеря точната дата, казва се само, че в края на октомври е изграден Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Цел - да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 г. Други приемат, че е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация, и че е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на Общото събрание в Букурещ през май 1872 г.

Интересни документи и снимки за БРЦК можете да намерите на този адрес.

През 1930 – е роден Сотир Майноловски, български актьор.

Сотир Майноловски е роден във Варна. Родителите му са изселници от Македония. Една част от семейството остава в София, а друга, отива във Варна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1958 г. Като актьор се изявява в театъра в Добрич, в Сатиричния театър, в Театър 199, НДТ "Сълза и смях". Бил е директор на Младежкия театър до 1997 г. Сотир Майноловски се снимал в над трийсет български телевизионни и игрални филми, сред които „Закъсняло пълнолуние”, „Понеделник сутрин”, „Вик за помощ”, „Мъже в командировка”, „Цар и генерал”.

От началото на 90-те години е вицепрезидент на фондация "Авансцена". Трупата, в която помощник-режисьор е неговата дъщеря Славелена, редовно организира в курорта "Албена" театрално ателие с деца-инвалиди от няколко европейски страни.

Носител е на множество театрални и филмови отличия.

Уумира на 21 ноември 2007 г. в София.

През 1989 - умира големият български актьор, Георги Парцалев.

Роден в Левски през 1925 г., бъдещият актьор завършва гимназия в родния си град, след което е приет да следва медицина -- въпреки че, майката на бъдещия несъстоял се д-р Парцалев, леля Веска е скептично настроена и смята, че синът й би има психиатър, защото „само луд човек би се лекувал при него”. Междувременно започва да се занимава с театър; след 5 години учене, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. За тези, които са го гледали там, е невъзможно да забравят ролите му в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”...

През 1958 г., в „Любимец № 13” е и първата му роля в киното. Да си припомним още няколко филма с незабравимото му участие: „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца”... В „Тримата от запаса” (1971) чрез ролята на бай Иван съботянинът, режисьорът Зако Хеския дава за първи път възможност на комика да покаже и другата, по-драматична страна на таланта си. Но голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

„Чувствам се еднакво добре навсякъде”, казва актьорът в едно от последните си интервюта. „Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”; за щастие постановките с негово участие „Криворазбраната цивилизация” и „Взех та, Радке” периодично се излъчват в телевизионния ефир.

Редактирано Октомври 31, 2008 от Ани

[Ася_И]

На 31 октомври се чества Международният ден на Черно море.

Датата е определена за празник през 1996 г. на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, с цел да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията за опазване на Черно море.

Снимки от Черно море

Черно море има обширен водосборен басейн, в който се вливат повече от 300 реки. Около една трета от сушата на Европа принадлежи към водосборния басейн на Черно море, а втората, третата и четвъртата по големина и воден обем реки на Европа се вливат в Черно море и в свързаното с него Азовско море. Площта на водосборния му басейн е над 2,3 милиона кв.км и обхваща напълно или частично териториите на 22 страни на Европа и Мала Азия - 6 Черноморски държави /България, Грузия, Русия, Румъния Турция и Украйна/ и 16 страни на Централна и Източна Европа. Черно море е най-изолираното от Световния океан море - свързано е с океаните посредством Средиземно море през протоците Босфор, Дарданели и Гибралтар.

[Ани]

На 1 ноември

Днес е:

Ден на народните будители

Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Архангелова задушница

Архангелова (мъжка) задушница се отбелязва в съботата преди Архангеловден - 8 ноември. Тя е една от трите Големи Задушници, които правосланите християни отбелязват всяка година. В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.

Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

На Задушница близките и роднините напокойника се събират, за да направят помен - възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.

През 1944 е създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“.

На 1 ноември 1888 г. е роден Борис Георгиев, художникът на шестата раса.

Биографията на Борис Георгиев е една увлекателна приказка, която той ще въплъти в картини, създадени в течение на близо половин век. Неговият живот е изпъстрен с безброй странствания, които са ясно осъзнато търсене на нещо възвишено, нестихващ копнеж по доброто и красотата. Този копнеж му дава импусли да преброди и опознае много страни в света и оттам да извлече сюжети за своето магически въздействащо изкуство.

В Берлин 1928г. художникът казва:

"Моята изложба е предназначена за всички обикновени хора, които имат сърце, за всички тези, които разглеждат моите творби без предразсъдъци, и се опитват да ме разберат не само като художник, но и преди всичко като човек, който искрено се старае да е достоен за това име, чрез чувството за отговорността за нашите мисли и постъпки.

Портрет на Алберт Айнщайн

"Странстващият пастир"

Картини на Борис Георгиев може да разгледате

тук.

За него подробно можете да прочетете на този адрес.

Още за художника:

Борис Георгиев - художник на шестата раса, Петър А. Вангелов

„Вечният път“ на Борис Георгиев

Портрет на Борис Георгиев

На 1 ноември 2006 г. умира великолепният български актьор Стойчо Мазгалов.

Стойчо Мазгалов е роден на 02.05.1930 г. в Любимец.

Следвал е в Икономическия институт в София.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1954).

Участва в повече от 40 игрални филми. Автор е на книгата „Театрален лабиринт”.

През 1970 г. е удостоен със званието заслужил артист.

Награден с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен.

Георги Данаилов за него: „И самият Стойчо Мазгалов, унизен, почти изоставен, беше обезличен в разцвета на силите си... Показателно бе, че той не се отрече от възгледите си, заинати се, почти се вдетени, но си остана комунист, за разлика от мнозина, които го унищожиха и се преобразиха.”

Филмография

1. Следвай ме - (2003)

2. Резерватът - (1991)

3. Тони - (1991)

4. Карнавалът - (1990)

5. Черните рамки - (1989)

6. Рокада - (1987)

7. Васко да Гама от село Рупча - (1986)

8. Горещи следи - (1986)

9. Денят на владетелите - (1986)

10. Ешелоните на смъртта - (1986)

11. Спасението - (1984)

12. Кристали - (1982)

13. Аспарух - (1981)

14. Пришествие - (1981)

15. Уони - (1980)

16. Войната на таралежите - (1979)

17. Тайфуни с нежни имена - (1979)

18. Адиос, мучачос - (1978)

19. Големият товар - (1978)

20. Хирурзи - (1977)

21. Допълнение към закона за защита на държавата - (1976)

22. Незабравимият ден - (1975)

23. При никого - (1975)

24. Вечни времена - (1974)

25. Селкор - (1974)

26. Деца играят вън - (1973)

27. Глутницата - (1972)

28. Тримата от запаса - (1971)

29. Един миг свобода - (1970)

30. Князът - (1970)

31. С особено мнение - (1970)

32. Четиримата от вагона - (1970)

33. Осмият - (1969)

34. Признание - (1969)

35. Шибил - (1968)

36. Завръщане - (1967)

37. Цар и генерал - (1966)

38. Вула - (1965)

39. Незавършени игри - (1964)

40. Легенда за Паисий - (1963)

41. Двама под небето - (1962)

[Ани]

На 2 ноември

През 1885 г. Сърбия обявява война на България.(датата е в стар стил)

Сръбско-българската война от 1885 г. е предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на войната е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г., с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 г.

На 5-7 ноември сръбските войски са разбити при Сливница и започват да отстъпват; на 10 ноември те са разбити отново при Драгоман, на 11-12 ноември - при Цариброд. На 15 ноември българската армия завладява Пирот.

Паметника напомнящ ни за Сръбско-българската война, с.Алдомировци

Родени

През 1882 г. - Янаки Стефанов Моллов - български агроном.

Завършва висше земеделско училище в Москва, професор е по земеделска икономия в СУ ”Св. Климент Охридски” (1927 г.). Ректор е на Софийския университет (1939-1940 г.). Министър е на земеделието (1923-1926 г.), министър е на народната просвета (1934 г.), министър е на народното стопанство (1935 г.). Противник е на кооперативното земеделско стопанство. Той е един от основателите на Агрономическия факултет (1921 г.) и пръв декан. Член-кореспондент е на БАН (1935 г.). Основател е на първите земеделски кооперации. Умира на 22 ноември 1948 г. в София.

През 1897 г. - Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов)

Роден е в с. Драганово, Великотърновско през 1897 г. Средно образование получава във Велико Търново, а в Софийския университет завършва славянска филология и право. Продължава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн. Работи като юрист и учител. От 1917 г. сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки. След т.нар. Септемврийско въстание публикува в сп. "Нов път" и в. "Нов път" като част от "четворката" млади (А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев, Г. Цанев), която след спор относно поезията на Яворов напуска списанието на Г. Бакалов. Издава стихосбирката "Жертвени клади" (1924), а след дълбока криза във възгледите си - поемата "Двойник" (1927). Лирическият му път се увенчава със стихосбирката "Планински вечери" (1934). Автор е на многобройни книги за най-малките: "Юнак Гого" (1934), "От нищо нещо" (1932), "Хороводец Патаран" (1936), "Комар и Мецана" (1946), "Щурчовото конче" (1948), "Сговорна дружина" (1950), "Що е то?" (1956), "Юначина" (1968) и др. Превежда Гьоте, Молиер и други големи автори, пише по въпросите на преводаческото майсторство. Умира на 30.07.1951 г. в Москва.

През 1931 г. - Роден е Николай Генчев - български историк и общественик.

Завършва история в СУ ”Св. Климент Охридски” (1956 г.), асистент е по история в СУ (от 1960 г.), доцент (от 1970 г.), професор е от 1974 г. Член-кореспондент е на БАН (1989 г.). Ректор е на СУ ” Св. Климент Охридски” (1991-1993 г.). Работи в областта на новата и най-новата българска история. Един от създателите е на Българския конституционен форум. Основава и ръководи Центъра по културознание към СУ ” Св. Климент Охридски” (1981-1992 г.). Носител е на Хердерова награда за цялостен принос в европейската култура (1989 г.) и на Златната палма (1992 г.). Съчинения: "Левски, революцията и бъдещият свят" (1973 г.), "Българското възраждане" (1978 г.), "Франция в българското духовно възраждане" (1979 г.), "Васил Левски" (1987 г.), "Социално-психологически типове в българската история" (1987 г.), "Българската култура XV-XIX в." (1988 г.), "Българска възрожденска интелигенция" (1991 г.), "Външна политика на България: 1938-1941 г.” (1998 г.). Умира на 22 ноември 2000 г. в София.

Починали:

През 1913 г. - Умира Радул Канели - български драматичен артист и режисьор. Роден е 28 декември 1868 г. в Одрин. Един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.). Преподавател е по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.).

През 1996 г. - Умира Емил Раймонд Вагенщайн - български кинооператор. Роден е на 11 декември 1930 г. в Париж. Работи в българската кинематография от 1951 г. Дебютира през 1962 г. Вагенщайн заснема: "Хроника на чувствата" (1962 г.), "Черната река" (1964 г.), "Веригата" (1964 г.), "Неспокоен дом" (1965 г.), "Призованият не се яви" (1966 г.), "Карамбол" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Кит" (1970 г.), "На всеки километър" (тв, 1969-1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Трудна любов" (1974 г.), "Сбогом, любов" (тв, 1976 г.), "Светъл пример" (1977 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Всеки ден и всяка нощ" (1978 г.), "Мигове в кибритена кутийка" (1979 г.), "Боянският майстор" (тв, 1981 г.), "Най-тежкият грях" (1982 г.), "Златната река" (1983 г.), "Денят не си личи по заранта" (1985 г.), "Дом за нашите деца" (тв, 1987 г.).

Аз, Графинята Петър Попзлатев, Раймонд Вагенщайн

[Ани]

На 3 ноември

Днес е Ден на българския художник

Отбелязва се в деня на църковния празник Св.Пимен Зографски. За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата) "Св. Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.

През 1907 г. - Обнародван е Закон за инспектората по труда.

Трудовото законодателство е група закони, регулиращи трудовите отношения в държавата. България е една от първите страни в Европа, регулирала трудовите отношения със закони.

През 1988 г. В Софийският университет е създаден неформалният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители са около 80, но година по-късно клубът наброява около 300 души. Сред създателите му са известни творци и учени като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев и др., повечето от които са членове на БКП, а някои - и "активни борци против фашизма и капитализма" (поетът Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, професорът философ Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко). Клубът излиза с декларация, че ще работи на основата на конституцията от 1971 г. и при пълна подкрепа на решенията на Юлския пленум от 1987 г., т. е. - обявява се за реформиране на социализма в духа на "перестройката".

През 1989 г. - Независимото сдружение "Екогласност" връчва в Народното събрание послание с над 11 000 подписа срещу проекта "Рила-Места". Връчването е съпроводено с шествие, което е първата масова демонстрация срещу властта. В демонстрацията се включват около 4000 души.

Родени:

През 1922 г. - Георги Свежин - български поет, драматург и журналист. Завършва медицина в София. Заместник-главен редактор е на вестник “Здравен фронт”; редактор е във вестник “Работническо дело”,“Пламък”; главен редактор е на вестник “Пулс”; “Съвременна мисъл”; “Мисъл” (до 2000 г.). Директор е на Националния музей на българска литература. Стихосбирки: “Непреклонна младост”, “Всеки смята себе си за гений”, “Дяволски трели”, “Очите парят”, “Злото от срам не умира”, “Диагнози” и др.

През 1935 г. - Георги Мишев (Г. М. Иванов) български белетрист.

Завършва журналистика в Софийския университет през 1958 г. Член е на Комитета за защита на Русе (1988 г.), за което е изключен от БКП. Мишев е депутат в VII ВНС (1989 г.-1990 г.). Дебютира с творби за деца. Първите си разкази за възрастни печата в сп. “Септември” през 1961 г. Работи като сценарист: “Ако не иде влак”, “Момчето си отива”, “Преброяване на дивите зайци”, “Селянинът с колелото”, “Щурец в ухото”. Автор е на белетристичните книги “Синеокият рибар” (1958 г.), “Две момчета и Олимпи” (1961 г.), “Осъмски разкази” (1963 г.), “Хлапето” (1964 г.), “Адамити” (1966 г.), “Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази” (1967 г.), “Матриархат” (1967 г.), “Носачи на жалони” (1968 г.), “Приказки по домофона” (1969 г.), “Есенен панаир” (1970 г.), “Гумена глава” (1971 г.), “Отдалечаване” (1973 г.), “Вилна зона” (1976 г.), “Произведено в провинцията” (1980 г.), “Бозайници” (1982 г.), “Дами канят” (1986 г.), “Четиво за мислещи тръстики” (1992 г.).

Починали:

През 1885 г. - Константин Григоров Халачев - български военен, подпоручик. Константин Халачев е роден през 1861 г. Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) постъпва в Българското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-та опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, на Шипка и Шейново. Константин Халачев е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в 5-ти пехотен Дунавски полк, а в Сръбско-българската война (1885 г.) командва 8-ма рота от полка.

През 1907 г. - Константин Величков – български възрожденски деец, поет, общественик, живописец, един от най-образованите хора на своето време.

Роден е в Пазарджик през 1855 г. Стипендиант е във френския султански лицей в Цариград в периода 1868-1874 г. В Цариград пише и поставя драмата си “Невянка и Светослав”. В родния си град е учител и председател на читалище “Виделина”. Включва се в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Лежи около 4 месеца в турските затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си “В тъмница” (1899 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия Пловдив. Участва в редактирането на вестник “Народний глас”, списание “Зора”, в съставянето и издаването на “Българска христоматия” (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на списание “Наука”. Пише “Мортагон” – двуактен фарс, драмите “Отечество” и “Вичензо и Анжелина”. След Съединението (1885 г.) се премества в София, където се проявява като русофил против режима на Стефан Стамболов. Доброволен емигрант (учи живопис във Флоренция, посещава Рим, работи в Екзархията в Цариград, в българската гимназия в Солун). В кабинета на Константин Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (Художествената академия). През 1899 г. редактира списание “Летописи”, от 1902 г. до 1904 г. е дипломатически представител на България в Белград. Член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира. Костите му са препогребани в България през 1909 г.

През 1959 г. - Протич Андрей Димитров - български учен и общественик, археолог, художествен критик, белетрист, изкуствовед. Член е на БАН от 1946 г. и е член-кореспондент на Румънската АН от 1930 г. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг. Завършва германистика, философия и история на изкуството в Лайпциг през 1901 г. През Първата световна война (1915-1918 г.) е военен кореспондент, редактор е на вестник "Военни известия" (1919 г.). През 1920-1928 г. е директор на археологическия музей, създател и организатор е на Художествения отдел в музея. Сътрудничи на много вестници, списания и литературни издания. Занимава се с литература, театър, музикална критика. Основните му трудове са в областта на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата. Много от монографиите му са издавани на немски, английски и френски език.

През 1967 г. - Николай Марангозов (псевдоним на Николай Нейков Цанев) - български поет.

Той е роден през 1900 г. Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1920 г. Работи и следва архитектура в Дрезден и Берлин (1923 г.-1932 г.). В България работи като архитект (негови са проектите на аерогарата в София, хотели в курорта “Дружба” до Варна и др.). Марангозов превежда от руски език.

През 2005г. - актрисата Маргарита Дупаринова, съпруга на големия български актьор Апостол Карамитев.

Тя е работила дълги години в театър "Иван Вазов".

Маргарита Дупаринова е родена на 1.07.1921 г. в София.

Завършва Театралната школа при НТ "Иван Вазов", актьорско майсторство през 1944 г. Тя е актриса в народния театър от 1946 г. до 1990 год. Изиграла е много роли, между които Милкана в "Майстори", Лауренсия във "Фуенте Овехуна", Шейла в "Инспекторът дошъл", Аксюша в "Лес", Донка в "Любов" и Лили в "Тревога", Жулиета в "Ромео и Жулиета", Юрталаници в "Снаха", Антигона в "Антигона" и мн. др. Тя е два пъти лауреат на Димитровска награда.

[Ася_И]

4 Ноември:

Световен ден на мъжете- отбелязва се през първата събота на ноември, а е обявен през 2000 г. по инициатива на фондацията "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена.

Световен ден срещу промените в климата.

Празник на русенските корабостроители - на този ден през 1881 г. в Русе е построен първият български метален плавателен съд - корабът "Бот-1" (дълъг 16 м, широк 3 м, с водоизместимост 60 т), с което се поставя начало на българското корабостроене. За първи път празникът се отбелязва през 1993 г.

България:

През 1906 г. е съставено двадесет и седмото правителство на България, начело с Димитър Петков.

През 1913 г. е открит Върховният административен съд с едно отделение. В началото на 1914 г. е създадено и второ отделение.

През 1919 г. по решение на правителството са арестувани около 200 водачи на либералните партии, виновни за Втората национална катастрофа.

През 1945 г. ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция.

През 1952 г. е създадена Българската търговско-промишлена палата.

През 1962 г. се провежда Пленум на ЦК на БКП, на който се решава Антон Югов да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет, а Вълко Червенков - изключен от БКП. Югов е обвинен, че се стреми да овладее цялата власт в партията и държавата. Наказани и отстранени от всички длъжности са и свързаните с репресивните органи през 50-те години Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев.

Родени:

През 1883 г. – Сирак Скитник - българският художник, писател, художествен и театрален критик.

Панайот Тодоров Христов е роден в Сливен. Учи в Богословското училище в София (1898-1902), след което преподава в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). По-късно учи живопис в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.), а след нея е учител във Асеновград (1913-1917 г.), съредактор на сп. "Златорог" от 1922-а, драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1925 г.) и библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.). През 1931-а става първият председател на Съюза на българските художници. От 1935-а е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на "Радио София". Сътрудничи на сп. "Художник", "Наш живот", "Наблюдател", "Знание", "Бисери", "Българан", сп. "Демократически преглед", "Златорог" (съредактор от 1922 г.), "Огнище", "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Завети" и др. със свои статии, илюстрации и стихове. Прави илюстрациите на поеми на Едгар Алън По и други. Автор на "Изповеди" и "Избрани статии (1920-1943 г.)". Умира на 5.III.1943 г. в София.

Починали:

През 1966 г. - Веселин Ханчев - български поет и драматург.

Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен глас“, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Редактор (България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66).

За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците "Час", "Литературен глас", след 1944 - на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка "Испания на кръст", посветена на Испанската гражданска война (1936-39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Xанчев е стихосбирката "Стихове в паласките" - лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във II световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. В стихосбирките "Лирика", "За да останеш", "Избрана лирика" ранната поезия на неовладяната патетика отстъпва пред вглъбения лирико-философски размисъл за същинските стойности на човешкото битие. В творчеството на Xанчев живее мъдрата ренесансова радост от живота. И в най-драматичните му стихове (от цикъла "Жив съм") не е нарушена хармонията между чувство и разум. В тях доминира моралният стоицизъм и светлото жизнелюбие, превъзмогнали страданията и съзнанието за неизбежния финал на живота. Иронията е органично присъща на поезията на Xанчев. Афористичната и ясна форма на стиха свидетелствува за зрелостта на поетическите му идеи. Xанчев е автор на пиеси - "Злато", "Отровен хляб", "Двамата и смъртта", и на нереализирания филмов сценарий "Крали Марко". Превежда "Героична комедия" от Е. Ростан (1961), творби от френски и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици.

[Ани]

На 5 ноември

През 1885 - Започва Битката при Сливница.

Едно от най-големите сражения по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.

През 1967 - Открит e металургичният комбинат Кремиковци.

Починали:

През 1923 г. - Георги Евстатиев Иванов е български художник — живописец.

През 1898 година завършва със златен медал художествената академия във Флоренция, специализира и в художествената академия в Рим.

По време на Първата световна война, от 1914 до 1918 година, Евстатиев е мобилизиран и работи на фронта като военен художник. Умира скоро след това, през 1923 година, а година по-късно е организирана посмъртна изложба на негови платна.

Портрет на Иван Вазов, 1916 г.

Евстатиев рисува основно портрети, пейзажи и битови композиции. Известни негови картинки са портретите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза, царица Елеонора, на Султана Петрова (1912), серия от три портрета на Иван Вазов (1916, 1919, 1921), портрет на Гошка Дацов (1917), и други. Творби на художника са притежание на Националната художествена галерия, къщата-музей на Иван Вазов, София.

През 2000 г. - Д-р Петър Дертлиев

Политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България.

[Васил]

6 Ноември:

Международен ден за предотвратяване на експлоатацията на oколната среда по време на война и въоръжени конфликти - обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН.

България:

През 1886 г. от България е изгонен ген. Каулбарс, изпратен от Москва в София с дипломатическа мисия след контрапреврата на 11 август 1886 г. за връщане на сваления от русофилите два дни по-рано княз Александър I. Руският военен, участвал в Руско-турската война като началник щаб на Първа гвардейска пехотна дивизия, кръстосва страната и агитира против регентския съвет (Ст. Стамболов, П. Каравелов и Сава Муткуров), което е прието за скандално и недопустимо. Преди да напусне той обявява скъсване на дипломатическите отношения между България и Русия.

През 1920 г. преди окончателното прокарване на новите граници сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко - Западните български покрайнини включват 129 селища, в 25 от които границзата преминава през тях, с население от 65 000 души и територия от 1555 кв. км. В знак на протест българското Народно събрание прекратява заседанията си и обявява тридневен национален траур. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души.

През 1943 г. са извършени англо-американски бомбардировки над Пловдив. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София - загиват над 130 души, а други 250 са ранени.

През 1948 г. със съдебния процес срещу Коста Лулчев (1882-1965) и седем депутати от опозиционната БРСДП (6-15 ноември) се слага край на легалната опозиция. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др. Прекарва 11 години зад решетките. Реабилитиран посмъртно с решение на IX НС от 15.I.1990 г.

През 1954 г. са открити язовир "Александър Стамболийски" и ВЕЦ "Росица-1".

През 1969 г. в експлоатация е пусната ТЕЦ "Варна".

През 1971 г. в Девня е открит Заводът за хлор и поливинилхлорид (днес "Полимери" АД), Ремонтно-механичният завод (днес "НОРД" АД) и разширението на Завода за строителни конструкции.

През 1977 г. в Костенец е открита новата сграда на Завода за кибрит.

Родени:

През 1882 г. – Санда Йовчева - българска писателка, журналистка, преводачка и общественичка.

Родена в Нова Загора. Учи славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и завършва в Загреб (1907 г.). По-късно дълги години е учителка и директорка на девическата гимназия в Бургас. Участва в издаването и редактирането на сп. "Утрина" и "Миротворец". Една от първите пацифистки у нас. Основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943 г.). Санда Йовчева е сред основателките на Българския женски съюз. Освен това е начело на женската секция при Славянското дружество и участва в Клуба на българските писателки. Дебютира като поетеса, като през годините пише разкази, романи: "Отхвърлените", "Ние в дълбокия тил", повести: "Кръст за храброст", "Всред спомените", стихосбирки: "Жетвен ден", "В мечти", "Бояна войвода", "Княгиня Мара", "Малката цветопродавачка", творби за деца и др. Превежда от сърбохърватски език. Умира на 20.III.1946 г. в София.

Починали:

През 1921 г. - Арсени Костенцев - български просветител и педагог.

През 1933 г. - Андрей Ляпчев - министър-председател на България.

През 1972 г. - Димитър Челкаш - български писател – сатирик.

През 2006 г. - Божидар Абрашев - български композитор и политик.

[Ани]

На 7 ноември

През 1869 г. - Излиза първият брой на вестник "Свобода", издаван от Любен Каравелов. Според автора "Целта на "Свобода" е да защитава българските интереси и да показва на българския народ път, по който трябва той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост. Освен това "Свобода" ще употреби всичките си сили да опознае българският народ с неговите съседи и обратно."

През 1885 г. - В хода на Сръбско-българската война в битката при Гургулят е разгромена сръбската Моравска дивизия. Тя разполага с 2 полка, 13 батальона, 2 планински батареи и 1 ескадрон - всичко 12 000 пехотинци, 120 конници и 24 оръдия. Срещу нея се изправя отрядът на капитан Хр. Попов в състав: 2 дружини от 1-ви пехотен Софийски полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея от 1 батарея и 3 ескадрон от 2 конен полк. С ловко маневриране и плътен пушечен артилерийски огън българските войски спират сърбите и минават в контраатака, при която отблъскват противника и го преследват до Брезник. Така отрядът осигурява близкия рубеж (участък от местност, чиито естествени особености благоприятстват воденето на военни действия) на Сливнишката позиция.

През 1922 г. - С постановление № 6068 на правителството се забранява издаване на вестници по стария правопис.

Първата правописна реформа след Освобождението от 1899 г. установява официално българския правопис с "Упътване за общо правописание". Правописът, установен тогава, е известен като "Иванчовски" (по името на министърa на народното просвещение Т. Иванчов). В сила до 1921 г. Построен е върху Дриновия правопис, като от една страна съответства на съвременното състояние на езика и включва особеностите на източните и западните говори, а от друга не скъсва решително с традициите на етимологичния правопис.

Реформата от 1921 г. заменя "Иванчовския" правопис с нов, близък до днешния. Въведена е от професор Ст. Омарчевски - министър на народното просвещение в кабинета на Ал. Стамболийски. Правописът е отменен през 1924 г. от правителството на проф. Ал. Цанков, което връща стария - Дриновско-иванчовски правопис.

Реформата от 1945 г. е наречена "Отечественофронтовска". Разработена е от държавна комисия начело с доктор К. Драмалиев. Правописът е въведен с наредба закон от 27 февруари 1945 г. и отменя някои графеми (ятов знак, голяма и малка носовка и др.), опростява правописа на някои думи, премахва краесловните ерове. През 1945 г. е издадено "Упътване за правописа на българския книжовен език".

Родени:

През 1856 г. - Васил В. Маринов - български юрист, доктор по право, частен хоноруван доцент по наказателно право и съдопроизводство. Завършва българската гимназия в Болград; учител е в българското училище в Гюргево; сътрудник е на вестник “Знаме”. Приятел и съратник е на Хр. Ботев, Ст. Стамболов и Л. Каравелов. Секретар е на градоначалника в гр. Тулча (1877-1878 г.). Завършва право в Одеския университет (1878-1882 г.). Маринов е един от основателите на Софийския университет, извънреден преподавател в периода 1892-1895 г. и частен хоноруван доцент по наказателно право в Юридическия факултет от 1895 до 1899 г. Член е, подпредседател, прокурор и председател на Софийския окръжен съд (1886-1887 г.). Член, подпредседател и председател е на Върховния касационен съд (1887-1927 г.).

През 1879 г. - Александър Михайлов Паскалев - български книгоиздател. Завършва право в София. Занимава се с книгоиздателска дейност от 1908 г. Издава пълните съчинения на Хр. Ботев, А. Константинов, Л. Каравелов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов. Издава дълги години библиотека "Всемирна литература" (класически и модерни писатели), от която излизат около 300 книги.

През 1885 г. - Богдан Ацев Баров - български революционер, активист на ВМОРО. След прехвърлянето си в България взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Автор е на романа "Блуждение" от 1920 г. Умира в Скопие на 9 септември 1941 г.

През 1901 г. - Мицо Андонов (Димитър Гоцев) - български театрален критик и литератор. Племенник е на Г. Делчев. Завършва гимназия в София и философия в Софийския университет. Член е на Независимите професионални съюзи, сътрудник е на вестник "Единство". През юни 1926 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД. Пише статии по проблемите на българския театър и театралното изкуство във вестниците "Фронт на трудово-борческите писатели в България", "Щит", "Литературен преглед", "Пробуждане"; сп. "Пробив", "Български артист" и др. Главен редактор е на списание "Начало" (1926-1928 г.). Участва в театралните инициативи и театралните студии на Ал. Жендов, Д. Хаджиилиев, Б. Дановски като театрален критик. От 1934 г. е организационен работник в Съюза на артистите в България и е редактор на съюзните издания списание "Български артист", вестник "Артист", "Възпоминателен лист" и др. Заместник-председател и директор на Творческия дом на актьора в периода от 1961 до 1966 г., членува в Художествения съвет на Народния театър "Иван Вазов".

През 1911 г - Йосиф Цанков (Йожи) - български композитор и пианист, свързал името си с началото на българската естрадна песен. Учи пиано при Н. Георгиева-Агура и Теофана Калчева. Завършва юридическо образование в Софийския университет през 1939 г. Първата си песен - “Ела с мен в Хавай” написва през 1930 г., а през 1936 г. създава квартет “Цанков”. От 1937 до 1941 г. е композитор на театър “Одеон” в София. Усъвършенства знанията си по теория на музиката и композиция при П. Стефанов и В. Стоянов. За “Одеон” композира оперите: “Мая” (1935 г.), “Продадена любов” (1937 г.), “Жуана” (1939 г.), “Дръж се, Жужи” (1941 г.), “Златната вдовица” (не е поставяна). Едновременно с ангажиментите си към театъра ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекърдс” (1937-1940 г.). През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на “Радиопром” (по-късно “Балкантон”). Член е на СБК от 1948 г. Сред най-известните му песни до 50-те години са “Керванът”, “Продадена любов”, “Облаци бездомни”, “Спи, моя малка синьорина”, наред с множество танга, фокстроти, румби, валсове и др. През 60-те години на миналия век създава песни в сътрудничество с поетите Д. Василев и Д. Точев: “Старите песни”, “Събота вечер”, “Гълъби над София”, “Твоята китара”, “Когато луната изплува” и др. Песните му се изпълняват от М. Николова, М. Николова, Г. Кордов, Л. Иванова, Й. Христова, П. Христова. На негово име е учредена награда на СБК, която се връчва на фестивала “Златният Орфей”.

През 1918 г. - Георги Гълъбов - български лекар. Завършва медицина в София през 1943 г.; основател и асистент в Катедрата по анатомия в Медицинския факултет от 1945 г.; главен асистент от 1945 г.; ръководител и на катедрата до 1963 г. Георги Гълъбов е заместник-министър на МНЗ от 1951 до 1959 г. Научен секретар на БАН от 1959 до 1966 г. Редовен професор е в Катедрата по анатомия във ВМИ - София от 1960 г. Основава Централната лаборатория по проблемите на регенерацията при БАН през 1963 г., на която е директор до края на живота си. Гълъбов е ректор на ВМИ, София в периода 1966-1970 г. Той е член на Асоциацията на анатомите (Нанси, Франция) от 1967 г. Председател е на Националната комисия по електронна микроскопия от 1968 г. Председател е на научното Дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България в периода 1971-1982 г. Председател е на Съюза на научните медицински дружества в България от 1973 до 1977 г. Член-кореспондент е на БАН от 1974 г. Член е на анатомичните дружества в Чехия (1975 г.), Русия (1976 г.) и Германия (1979 г.). Георги Гълъбов е учен със световен принос в областта на невроморфологията. Има над 140 публикации в България и в чужбина.

Починали:

През 1376 г. - Елена- дъщеря на деспот Срацимир и Кераца Петрица; сестра на българския цар Иван Александър (управлявал в периода 1331-1371 г.) и съпруга на сръбския крал Стефан Душан (1331-1345 г.). Бракът й с краля изглажда противоречията между двете държави и настъпва траен, продължителен мир. След като ражда наследник на престола през 1337 г. влиянието в кралството значително нараства. Намесва се в политиката и се проявява като способна дипломатка. Успява да издейства царска титла за съпруга си Стефан Душан; той е коронясан в Скопие на 14 април 1346 г. от търновския патриарх Симеон. След смъртта на съпруга си през 1355 г. приема монашество под името "монахиня Елисавета". Завоюва си мястото на независима управителка на Сяр и има силно влияние в държавата. Става арбитър в спора за престола и налага за цар на Сърбия сина си Стефан Урош. Елена е една от най-забележителните фигури в средновековната история на сърби и българи. В църква при с. Матейче (край Куманово, Сърбия) Елена разпорежда да изобразят родословното й дърво, което трябвало да засвидетелства древния й произход.

През 1932 г. - Георги Стоилов Шопов - български издател, публицист, проводник и защитник на толстоизма в България. Завършва I прогимназиален клас в Панагюрище. Той е един от най-ревностните последователи на философско-нравствените идеи на Л. Н. Толстой в България. През 1900 г. отказва да служи редовната си военна служба, заради което е съден и лежи в затвора. Работи като пътуващ книжар, изнася сказки за Толстой, Хр. Ботев и В. Левски, издава сп. “Лев Н. Толстой” (1903-1906 г.). През 1907 г. организира собствено изд. “Живот”. Издава произведения на руски и западноевропейски автори и български писатели - Ст. Михайловски, Ив. Ст. Андрейчин, Н. В. Ракитин, П. Ю. Тодоров и др. Издателството му фалира през 1921 г. Превежда на български език произведения на Л. Н. Толстой.

През 1942 г. - Григор Василев - български адвокат, общественик, журналист и политик. Завършва право в София и Женева. Член е на Демократическата партия, министър е в кабинета на А. Ляпчев от 1930 до 1931 г. Сътрудник е на български политически вестници и е кореспондент на чужди издания.

През 1944 г. - Кирил Генчев Христов - български поет. Учи в Морското училище в Триест (1895 г.), където изучава италиански език и се запознава с класиците на италианската литература и модерните поети. Живее в Неапол и Лайпциг в периода от 1897 до 1898 г. През 1900 г. е учител в Шумен, през 1901 г. е преместен в София в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски Университет). Заедно с А. Страшимиров редактира сп. “Наш живот”. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е военен кореспондент и сътрудник на вестник “Военно известие”. През 1922 г. напуска България и се установява в Лайпциг като ръководител на Семинара по български език и литература. Организира в Пражкия университет курсове по български език и литература през 1930 г. Публикува за пръв път стихове през 1895 г. Сътрудник е на всички литературни издания. Свързва се с кръга “Мисъл”. В част от произведенията си възпява подвига на народа във войните. Автор и на пътеписи и мемоари. Съчинения: “Песни и въздишки” (1896 г. ), “Трепети” (1897 г.), “Стихотворения” (1899 г.), “Самодивска китка” (1905 г.), “Стълпотворение (Богоборци )” (трагедия, 1905 г.), “Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения” (1911 г.), “Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Пръв сборник стихотворения” (1911 г.), “Към Цариград” (кн. I, 1912 г.), “На нож! Нови песни и стихотворения” (1913 г.), “Боян магесникът. Историческа трагедия в 5 действия в стихове” (1914 г.), “Бурни години” (1913-1916 г.), “Огнен път. Военни разкази” (1913-1917 г.), “Иван Вазов. Кратък животопис” (1920 г.), “Тъмни зори. Роман” (1920 г.), “Антология” (1922 г.), “Вълнолом. Стихотворения” (1937 г.), “Кой проваля българската драма?” (1939 г.), “Затрупана София. Спомени” (1944 г.), “Избрани стихотворения” (1968 г.), “Българска реч. Избрани стихове” (1974 г.), “Съчинения в 5 тома. С предговор от Кр. Куюмджиев” (1966-1968 г.).

[Ася_И]

8 Ноември:

Професионален празник на българската полиция - за първи път се чества на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил), като е прекъснат след 1943 г. С решение на Министерския съвет от 28.I.1999 г. е обявен за професионален празник на служителите от Национална служба "Полиция" на МВР.

Празник на Стралджа, Генерал Тошево и Велики Преслав - отбелязва се на Архангеловден.

Ден на Западните покрайни - отбелязван от 1922 г. до 50-те години и възстановен през ноември 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародно сдружение "Мати Болгария" и БДП в памет на годишнината от анексирането на българските земи. На 6 ноември 1920-а, без да изчакат международната комисия да определи точно военно-стратегическа граница с България, сръбски части окупират Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско - български земи, останали в пределите на България, дори след решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Над 50 хиляди българи се преселват в Белоградчик, Берковица, Перник, Кюстендил и в София. От България са откъснати 3 града, 120 села, 116 училища и 45 български църкви - общо 1606 кв. км площ, обозначени с новото историко-географско понятие "Западни покрайнини".

През 1204 г. на тържествена церемония в Търново кардинал Лъв, легат на папа Инокентий III, връчва на цар Калоян кралска корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство, след като българският владетел в стремежа си да утвърди възкръсналата държава обещава на папата църковна уния, при условие че светият отец признае царския му сан и патриаршеското достойнство на българската църква. Предишният ден - 7 ноември, кардинал Лъв помазва и посвещава тогавашния предстоятел на Българската православна църква архиепископ Василий в сан примас на Българската църква. Всичко това не пречи на Калоян практически да не осъществи никаква уния, а и година по-късно, след надменния тон на западните кръстоносци, основали върху развалините на Византия т.нар. Латинска империя (1204), да ги разбие при Одрин и да плени водача им Балдуин.

През 1878 г. български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.

През 1899 г. е открита жп линията Плевен - Шумен (243 км). На същата дата през 1931-а пък е открита жп линията Раковски - Кърджали (98 км).

През 1912 г. на този ден българските военноморски сили извоюват първата си голяма победа - отрядът от торпедоносци "Летящи" (флагман), "Смели", "Строги" и "Дръзки" под командването на капитан Димитър Добрев атакува на 32 морски мили от Варна турския флагмански крайцер "Хамидие", който предвожда голяма бойна флотилия, охраняваща египетски товарни кораби на път от Кюстенджа за Цариград. Малко преди 1 часа след полунощ на 7 срещу 8 ноември първи започва торпедна атака "Летящи", последван от "Смели" (получава повреда на руля, отстранена под непрекъснатия огън на притекли се на помощ турски кораби) и "Строги". Решаващият удар нанася командваният от 24-годишният мичман I ранг Георги Купов "Дръзки", който успява да изстреля торпедото си от наистина дръзкото разстояние 50-60 м - в резултат от прякото попадение в носовата част "Хамидие" получава пробойна от около 10 кв. м и само тихото море го спасява от потъване (загиват 8 убити и са ранени 30 турски моряци). "Дръзки" се разминва само с шрапнел в димохода си, а в битката е ранен само един български моряк - подофицер-артилерист от "Смели". Полупотънал "Хамидие" е провлачен до Цариград, а френските и английските вестници не щадят суперлативи за българския удар.

През 1924 г. започва учредителния конгрес (8-10 ноември) на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.

През 1936 г. е открито Висшето търговско училище "Димитър Ценов", основано със средства, завещани от Димитър Апостолов Ценов (1852-1932) през 1912 г. От 1945 г. - Висше училище за стопански и социални науки, от 1952 г. - Висш финансово-стопански институт, а от 21.VII.1995 г. - Стопанска академия "Димитър Ценов".

През 1944 г. по време на Втората световна война (1939-1945) Втора конна дивизия и Първа гвардейска пехотна дивизия освобождават Бояново. Пета пехотна дивизия освобождава Щип.

През 1945 г. с решение на Министерския съвет е отменено военното положение.

През 1950 г. Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП - длъжност, която е закрита след смъртта на Георги Димитров и възобновена на този ден.

През 1974 г. е обявена амнистия за напусналите незаконно България или останалите в чужбина българи.

Родени:

През 1888 – Борис Неврокопски (Вангел Симов Разумов) - българският духовник.

Роден в с. Гявато, Ресенско (днес в Македония). След прогимназия в Одрин учи в Духовна семинария в Цариград със стипендия, отпусната от екзарх Йосиф. Приема монашеството под името Борис през 1910 г. По-късно става доктор на богословските науки (1915) в Богословския факултет в Черновиц (Австрия). Започва да преподава в Свещеническото училище в Бачково, а след това и в Пловдивската духовна семинария. От 1917 до 1922 г. отговаря за църковно-просветно развитие на българската колония в Унгария. От май 1923 до септември 1924 г. е протосингел при Софийската митрополия. Началник на културно-просветното отделение при Светия синод и председател на храма "Св. Александър Невски" (1924-1926). Ректор на Софийската духовна семинария (1926-1931). Ръкоположен за епископ Стобийски през декември 1931-а, като става и главен секретар на Светия синод (1931-1935). През 1935-а е избран за Неврокопски митрополит, а междувременно през 1932-а е натоварен и с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия - преговорите започват на 12 април и приключват успешно 13 години по-късно - на 22.II.1945 г. Големият ерудит (владее свободно 13 езика), издал и 76 стихотворения, е наричан от мнозина "съвестта на Българската църква" заради непримиримата му борба с атеизма на новата власт след 9.IX.1944 г. Загива на рожденния си ден през 1948-а, когато след като отслужва света литургия за освещаване на храма "Св. Димитър" в с. Коларово е застрелян от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от с. Хърсово (осъден на 7 години, лежи 3 на лек режим и свършва в лудницата).

През 1875 г. - акад. Андрей Протич - български археолог, изкуствовед, критик и белетрист.

Роден във Велес. Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг. Един от основателите на дружество "Съвременно изкуство", сътрудничи на сп. "Мисъл", "Българан", "Отечество", "Пролом", "Художник" и др. Началник културното отделение на Министерството на народната просвета (1908/12), военен кореспондент (1915/16), редактор на в. "Военни известия", директор на Археологическия музей в София (1920/28). В началото на 1948 г. става ръководител на архивния отдел на БАН. Изследва произхода и особеностите на българското изкуство. Автор на огромен брой научни трудове и статии, много от които са издадени на немски, френски и английски език. Член на БАН и на Румънската АН. Умира на 3.ХI.1959 г. в София.

През 1895 г. – Венедикт Бобчевски - български диригент и композитор.

Роден във Варна. Започва обучението си по пиано и музикална теория в родния си град при Добри Христов, а по-късно учи във Виена и Мюнхен. През 1926-1940 г. е диригент в Софийската народна опера, а от 1939 до 1945 г. е началник отдел "Народна музика" при Радио София. Диригент на хор "Кавал" и Хора на софийските учителки. Композира по собствени либрета оперите "Княз отшелник" (1932) и "Лъжата в живота" (1944). Умира на 1.VII.1957 г.

През 1900 г. – Мара Тасева - деятелката на БКП.

Мара Тасева е първата жена в България, обесена за политическа дейност.

През 1917 г. – акад. ген.-майор Атанас Малеев - българския лекар гастроентеролог.

Председател на Медицинската академия (1979-1988) и зам.-министър на здравеопазването. Разработва проблеми на стомашно-чревните и чернодробните заболявания, клиничната имунология, клиничната фармакология и др.

През 1930 г. - Митко Палаузов (Димитър Трифонов Палаузов) - най-малкия партизанин в България.

Едва на 12 години става партизанин. Арестуван е веднъж заедно с майка си Ганка Палаузова. По време на разпита са измъчвани, но не предават останалите партизани. Последните дни на Палаузов преминават в землянка. Загива на 1 април 1944 г., след като жандармерията обгражда болничната землянка на Габровско-Севлиевския отряд в местността Осеникова поляна.

Починали:

1935 г. - Христо Славейков - български политик.

Той е председател на Народното събрание (1908-1910) и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов (1910-1911).

Христо Славейков е син на Петко Славейков и брат на Иван Славейков и Пенчо Славейков. Rоден на 12 декември 1862 г. в Трявна. Учи в родния си град, след което завършва гимназия в Николаев. След Освобождението на България завършва право в Харков. Завръща се в България през 1881 г. и е прокурор в София и съдия във Варна и Кюстендил. От 1891 г. е адвокат в Кюстендил, откъдето е многократно избиран за народен представител от Демократическата партия.

През 1945 г. - Анастас Лозанчев - български революционер.

Роден в град Битоля през 1870 г. Завършва V клас в Солунската българска мъжка гимназия през 1885 година, след което изучава фотография в София. През 1891-1893 г. е учител в битолските села Смилево и Могила, а след това е фотограф в Битоля. Един от първите членове на ВМОРО в Битолско. Като член на окръжния комитет на ВМРО в Битоля активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония.

Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО заедно с Борис Сарафов и Даме Груев е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание, до септември 1904 г., обикаля с чети Охридско и Дебърско.

От 1904 г. до 1908 г. живее в България. След Младотурската революция през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година. От 1913 г. се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си.

[Васил]

9 Ноември:

Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма.

Отбелязва се от 1988 г. в деня на "Кристалната нощ" в Германия (1938 г.) - един от най-големите погроми срещу евреите. По време на изстъпленията на 9 и 10 ноември нацистки щурмови отряди и техни привърженици разграбват еврейски домове, магазини и училища, убиват 91 души и изгарят и разрушават 267 синагоги. Арестувани са около 30 хиляди евреи, които са изпратени в лагери. Погромите продължават до 14 ноември.

През 1869 г. в Калофер е основано читалище "Напредък".

През 1877 г. руски части под командването на ген.-майор Леонов освобождават Враца.

През 1883 г. правителството на Драган Цанков закрива Държавния съвет, създаден след държавния преврат от 1881 г. и фунционирал по време на т.н. режим на пълномощията (1881-1883). Уставът на висшето държавно учреждение е изработен по проект на Марин Дринов и е обявявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14.IX.1881 г. То се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници (една трета се назначават от княза и две трети се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори). Съветът има законодателни, изпълнителни и съдебни функции - има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството.

През 1901 г. е учредено Историческо дружество, издаващо от 1905 година "Известия на Историческото дружество".

През 1912 г. е създадено Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов, от 15 март 1913 г. - Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии.

През 1944 г. поделения от IV Българска армия освобождават Щип.

През 1950 г. е приет Закон за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост.

През 1951 г. е приет закон, с който се отменят като "противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9.IX.1944 г. социалистическо законодателство" и се смятат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове. Законът е публикуван на 20.X.1951 г.

През 1961 г. е пуснат в действие първият атомен изследователски реактор край София.

Родени:

През 1849 г. - Никола Войновски - български революционер.

Роден в Габрово. Никола Войновски е военния командир на Ботевата чета. Учи в Габровското класно училище и завършва частно търговско училище в Галац, Румъния. Работи в търговски къщи - говори румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Следва и в Николаевската военна гимназия в Одеса, но оставя учението и през май 1876 г. влиза в Ботевата чета. Участва в завладяването на парахода "Радецки", в боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Христо Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина, където загива в бой с турска потеря край село Чифлик, Ловешко, на 13 или 14.VI.1876 г.

През 1864 г. - полк. Атанас Раковски - първият началник на Противовъздушната отбрана на България.

Атанас Раковски е внук на сестрата на Георги Стойков Раковски - Неша Раковска, е първият началник на Противовъздушната отбрана на България.

На 28 септември 1915 г. военното командване приема План за противосамолетна отбрана на столицата, който със заповед от 9 октомври се възлага на сборна батарея от шест оръдия. На 27 октомври първият взвод с две скорострелни оръдия заема позиция в Лозенец, а след три дни по две оръдия са монтирани на Слатински редут и в Коньовица. Полковник инженер Атанас Раковски пък е определен за "завеждащ въздушната отбрана на царството". На 30 октомври 1915 г. той подписва "Инструкция за артилерийските взводове, картечни постове и команди, пехота по отбрана срещу въздушни нападения".

През 1878 г. – Любомир Бобевски - български поет, писател и публицист.

Роден в Тетевен. Бобевски е автор на популярната песен "Съюзници - разбойници" и на химна "О, Добруджански край". Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а творчеството му е особено популярно преди 1944 г.

През 1880 г. – Йордан Йовков - български писател.

Йовков е роден в село Жеравна, Котленско. Останал в историята на родната литература с произведения като "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата", "Албена", "Жетварят", "Чифликът край границата", "Приключенията на Гороломов" и др. Учи в Жеравна, Русе и Котел, завършва гимназия в София (1900 г.) и служи в Школата за запасни офицери в Княжево (1902-1903 г.). Учителства в добруджански села (1900-1912 г.), участва в Балканската война като командир на рота в боеве при Кайта, Одрин и Чаталджа. Спасен от плен през Междусъюзническата война от своите войници, които го носят километри, след каато е ранен в крака при Гевгели. През Първата световна война е граничен офицер край Места и военен кореспондент по фронтовете. Публикува от 1902-а, а през 1910 г. печата първия си разказ "Овчарова жалба". Изпраща от фронта очеркови-дневникови разкази, през 1915-а публикува "Балкан" и "Земляци". Живее в Добрич, а след като Румъния взима Южна Добруджа, отива във Варна, където получава мястото на чиновник в българската легация в Букурещ (1920-1927 г.). От 1927-а е в София, работи като сътрудник и преводач за бюлетините на МВнР. Умира на 15.X.1937 г. в Пловдивската католическа болница.

През 1887 г. - Стоян Никифоров - български военен и държавен деец.

Роден в Ловеч. Завършва Военното училище в София (1907 г.), става адютант на цар Фердинанд, а по-късно взима диплома по право в Гренобъл, Франция. Управител на Плевенска област (1935-1937 г.) и министър във втория кабинет на Г. Кьосеиванов. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г.

През 1914 г. - Павел Вежинов (Никола Делчев Гугов - български писател.

Роден в София. Автор на "Звездите зад нас", "Нощем с белите коне", "Гибелта на Аякс", "Момчето с цигулката", "Следите остават", "Произшествие на тихата улица", "Бариерата", "Езерното момче", "Белият гущер" и др. През 30-те години сътрудничи на "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др., следва философия в Софийския университет (1938-1944 г.). Редактор на в. "Фронтовак" от есента на 1944-а, когато заминава на фронта. По-късно пише поредица от разкази и повестите "Златан" и "Втора рота". От 1947 до 1954 г. е зам.-главен редактор на в. "Стършел" и на сп. "Септември", след което близо 20 години работи в Българска кинематография. Умира на 2.XII.1983 г.

Починали:

През 1892 г. - Тодор Икономов - български просветител и политик.

Един от най-видните възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия, той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България.

Роден на 10.09.1835 г. в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848-1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), продължава образованието си в София и Сливен. През 1861 заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 завършва духовна академия в Киев.

След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). За кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна. След свикването на Учредителното събрание през 1879 Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880), окръжен управител на Шумен (1881). Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и става председател на II Велико Народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882). През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, той се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1892 след неуспешен опит за самоубийство.

През 1942 г. – Георги П. Стаматов - български писател.

Роден е на 25.V.1869 г. в Тираспол, Молдова. Детските и ученическите си години прекарва в Акерман, Одеса и Николаев, а от 1882-а живее в България (баща му Порфирий Стаматов става председател на касационния съд). Завършва Военното училище, за кратко е офицер в III артилерийски полк, учи право в София и Женева. Дълги години работи като съдия. Започва да печата от 1891 г. Първият български типично градски писател, майстор на късия разказ и сатирик публикува в сп. "Мисъл", "Съвременник", "Ново време", "Демократически преглед", "Златорог", "Българска мисъл" и др. Автор на "Избрани очерки и разкази", "Скици", "Разкази" (2 тома), "Прашинки", "Малкият Содом", "Откога Загорови са щастливи", "Санде Клинчарски", "Вирянов", "Нарзанови", "Погребение", "В миши дупки", "Отложено самоубийство", "Лида Друганова" и др.

През 1973 г. - Апостол Карамитев - български актьор.

"Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор,

тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години"

Звездата от филми като "Любимец N 13", "Специалист по всичко", "Сватбите на Йоан Асен", "Един снимачен ден", "Бялата стая", "Рицар без броня", "Хайдушка клетва", "Нощта срещу 13-и", "Утро над родината", "Наша земя", "Под игото", "Песен за човека", "Това се случи на улицата", "Легенда за любовта", "Двама под небето", "Малки тайни" и др. Роден на 17.X.1923 г. в Бургас. След като завършва ВИТИЗ прави запомнящи се роли на театралните сцени в "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Херцогинята от Падуа", "Маскарад", "В навечерието", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Мария Стюарт", "Хенри Четвърти", "Кралят на книга шеста", "Еснафи" и др., участва и в първото българско цирково вариете и в записите на радиопиесите "Майка на своите деца", "Майстори", "Женитба", "Обикновено чудо". Известно време буди и децата с приказки в сериала "Весел ранобудник" по радиото. Поставя пиесите "Машинописци", "Аз, баба, Илико и Иларион", а по-късно преподава и във ВИТИЗ. Големият актьор е съпруг на актрисата Маргарита Дупаринова.

Апостол Карамитев - Специалист По Всичко и Стоянка Мутафова И Апостол Карамитев - Специалист по всичко

[Ани]

На 10 ноември

През 1444 г. - Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.

През 1912 г. - формира се 3-то аеропланно отделение за участие в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 г. с първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет.

През 1945 г. - БЗНС “Никола Петков” и земеделците от групата на БЗНС "Врабча 1" подписват протокол за обединение. На следващия ден то е оповестено на страниците на в. "Народно земеделско знаме" със специален позив, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

През 1952 г. - Премиера на филма "Под игото" на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. Ролите изпълняват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов.

Откъс от филма.

През 1989 г. - Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.

Родени:

През1833 г. - Добри Попов Войников - български възрожденски писател, театрален организатор и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград - Френски колеж (1856 г.). От 1858 г. е учител в родния си град, а от 1864 г. - в Браила, Румъния. Редактира в. "Дунавска зора" (1867-1870 г.) и създава театрално дружество. За пръв път допуска жени актриси на сцената. През 1873 г. приема руско поданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е управител на Търновското сиропиталище. Съчинения: "Кратка българска история" (1861 г.), "Кратка българска граматика с упражнения" (1864 г.), "Райна княгиня" (драма, 1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (драма, 1868 г.), "Велислава, българска княгиня" (драма, 1870 г.), "Възцаряването на Крума Страшний" (драма, 1871 г.), "Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия" (1871 г.), "Фросина" (1883 г.) и др. Умира на 27 март 1878 г. в Търново.

През 1939 г. - Антон Зафиров Горчев - български театрален и филмов актьор. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма "Козият рог" (1972 г.). Участва във филмите: "Човекът в сянка" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Танго" (1969 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Селкор" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), "Легенда за върха" (тв, 1976 г.), "Войници на свободата" (1977 г.), "Големият товар" (тв, 1978 г.), "Нечиста сила" (тв, 1978 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Язовецът" (тв, 1981 г.), "Хан Аспарух" (1981 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Последното приключение" (1984 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Време разделно" (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 г. в София.

"Козият Рог" - Двама - Мария Нейкова

Починали:

През 1907 г. - Георги Петров Гешанов (Петракиев) - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1872 г. в Панагюрище. Включва се в революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието участва в борбата срещу върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в сражение с турците заедно с Л. Маджаров, П. Васков и др.

През 1926 - Димитър Пъшков, български революционер. Роден през 1840 г. в семейството на свещеник. Учи в родното си село, в Троянския манастир, в Ловеч при Манол Лазаров и в Сопот (Карловско) при Юрдан Ненов. Учител в Тетевен , в родното си село (1862-1863) и в Ловеч (1864-1865). След това търговец в Ловеч, един от основателите на Ловешкото читалище и деен член на Ловешкия революционен комитет (1869-1872). Временен дописник на в. "Право" (1873). Съратник на Васил Левски, арестуван в Ловеч след залавянето на Левски, а във връзка с Арабаконошкия обир осъден (1873) на вечно заточение в Диарбекир. След три години успява да избяга (1876) и до началото на Руско-турската война (1877-1878) живее в Букурещ. Завръща се в Ловеч след Освобождението, където е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Неколкократен народен. Оставя ценни спомени и дневници. Улица на негово име има в Ловеч.

През 1971 - Гюрга Пинджурова, българска певица. Народна певица. Родена е на 18 април 1885 г. в град Трън. Завършва първия випуск на Държавното музикално училище в София през 1917 г., където учи пеене при Христина Морфова. След това завършва оперно пеене в консерваторията в Прага. През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923-1938 г. в София, Трън и другаде. Същевременно сътрудничи на детския отдел на Радио София, прави първите си грамофонни записи на арии и художествени песни, хористка е през 1936 г. в Софийската народна опера. От 1938 г. е изпълнителка на народни песни в Радио София. През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. След 9 септември 1944 г. развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България. Характерно за изпълненията на Гюрга Пинджурова е подчертаното емоционално и артистично поднасяна на текста на песните.

Омиле ми, Ягодо,

Омиле ми, Ягодо,

омиле ми, Ягодице,

омиле ми комшийско девойче. /2/

Плаво беше, Ягодо,

плаво беше, Ягодице

плаво беше, мене мило беше. /2/

Ама ми га, Ягодо,

ама ми га, Ягодице,

ама ми га други преотеше. /2/

Не ми жалба, Ягодо,

не ми жалба, Ягодице,

не ми жалба, дет’ га преотеше,

най ми жалба, дет’ ма прикумише.

Венчай, куме, Ягода,

венчай, куме, Ягодица,

венчай, куме, само не проклиняй /2/

Я не кълнем, Ягодо,

я не кълнем, Ягодице,

я не кълнем, само сърце кълне,

я не кълнем, пусто сърце кълне.

[Ани]

На 11 ноември

През 1875 г. - Заседанието на Гюргевския революционен комитет, на което се взима решение за подготовка на освободително въстание (1875). В работата на комитета участват Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. България е разделена на пет революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски, но в хода на подготовката на въстанието функционират само първите четири окръга.

През 1907 - в София е проведен учредителен конгрес на Главния съюз на българските земеделски кооперации, в който участват 317 делегати от 257 кооперации. В УС на организацията с орган сп. "Взаимност" доминират демократи и радикалдемократи.

През 1914 - открита е руската черква "Св. Николай" в София, а по време на тържеството е и второто съвместно служение на руски и български архиереи.

През 1928 - основано е Дружеството на детските писатели по идея на Ст. Чилингиров, Ем. Попдимитров, Ран Босилек, Чичо Стоян, Тр. Симеонов, Св. Фурен и П. Димитров-Рудар. В продължение на 10 години те издават в. "Детска книга".

През 1940 - в България са въведена купонна система и военновременни дажби.

През 1950 - обявена е амнистия за лицата, напуснали страната и останали незаконно в чужбина.

През 1952 - В Софийския затвор са екзекутирани четирима католически свещеници - епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.

Родени:

През 1850 - Ангел Кънчев, български революционер. Бъдещият помощник на Васил Левски учи в родния си град Трявна, в Русе, в Болградската гимназия (Бесарабия) и във Военното училище в Белград. Участва във Втората българска легия (1868), като след разпускането й отива в Румъния, където публикува във в. "Дунавска зора" възвание до българския народ за борба против османските поробители. Учи в Земеделско-индустриалното училище в Табор, Чехия (1870-1871), като след завършването му работи в Образцов чифлик край Русе и участва дейно в революционното движение. През 1871-а е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Левски, от когото в края на август получава задача и разгръща широка организационна и агитационна дейност в Северна България. Слага край на живота си на 5.III.1872 г., когато при опит да се прехвърли тайно в Румъния е издаден и е обграден от турски заптиета на русенското пристанище.

През 1905 г. се ражда българският журналист, писател, режисьор и театрален деец Гео (Георги) Крънзов (1905-1991).

През 1911 - роден е българският литературен критик, историк и теоретик акад. Панталей Зарев (Панталей Пантев - 1911-1997). Автор на "Панорама на българската литература" (5 тома), "Теория на литературата" (2 тома), "Българска народопсихология и художествена литература", "Теория, психология и техника на стила".

Починали:

През 1952 - Евгений Босилков, български католически епископ на Никополската епархия. На 11 ноември е екзекутиран монсеньор Евгений Босилков, и още трима католически свещеници Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив /1893-1952/, Павел Джиджов /1919-1952/ и Йосафат Шишков /1884-1952/ .

Монсеньор Евгений Босилков е признат за виновен по две обвинения за "образуване и ръководене на нелегална организация, която си е поставила за цел да събори, подрони и отслаби народно-демократичната власт чрез преврат, бунт, метеж, терористични действия, общостопански престъпления и чужда военна интервенция", както и за съобщаване и предаване в интерес на чужди държави на сведения от стопански, военен и политически характер, съставляващи държавна тайна. В нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. те са екзекутирани в Софийския затвор. За останалите 36 подсъдими присъдата е лишаване от свобода (от 1 до 20 години) и пълна конфискация на имуществата им.

На 15 март 1998 г. във Ватикана папа Йоан-Павел Втори провъзгласява монсеньор Евгений Босилков за блажен. На 26 май 2002 г. на тържествена меса, която папа Йоан Павел Втори отслужва на централния площад в Пловдив, провъзгласява за блажени и тримата католически свещеници Вичев, Джиджов и Шишков и обявява 13 ноември - деня на техния рожден ден за небето, в който да се чества тяхното възпоменание, като датата влиза в църковния католически календар.

През 1999 - Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач. Роден на 12 януари 1915 г. в София. Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) е български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог. Почетен доктор на СУ "Св. Климент Охридски".

Завършил право и държавни науки в СУ "Св. Климент Охридски".

Учи няколко европейски и няколко балкански езици - владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински.

Автор на 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture.

Превежда на френски и италиански език произведения на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Стоян Загорчинов и др.

Удостоен със "Златно перо" от Съюза на българските журналисти.

Създател на фондация "Увалиеви".

Починал на 11 ноември 1999 г. във Великобритания.

[Ани]

На 12 ноември

През 1885 г. - По време на Сръбско-българската война (1885 г.) започва отбраната на Видин. Същия ден българските части освобождават Цариброд.

През 1894 г. - В София започва да излиза в. "Право", орган на Вътрешната македонска организация.

През 1897 г. - Формира се военноморска база във Варна. Тогава флотилията и Морската част са разделени на Дунавска флотилия с щаб в гр. Русе и Морска част с щаб в гр. Варна.

През 1944 г. - Създаден е Младежки народен съюз "Звено". Изграждането на съюза започва веднага след 9 септември 1944 г. с образуването на младежки и студентски секции към Народния съюз "Звено". Те обединяват своята дейност на проведения на 15 април 1945 г. учредителен конгрес. Младежката организация възприема програмата на Народния съюз "Звено". Тя е сравнително малобройна. Определена роля за развитието й изиграва постановлението на Изпълнителния комитет на Народния съюз "Звено" от 20 юни 1947 г. за преустройство на младежката организация. През декември 1947 г. Народният младежки съюз "Звено" се влива в Съюза на народната младеж (СНМ).

През 1971 г. - Започва световното първенство по художествена гимнастика в Хавана. Българските състезателки печелят 4 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала, а Мария Гигова става абсолютен световен шампион.

Родени:

През 1866 г. - Гено Киров (Гено Киров Генов) - български драматичен артист. Съпруг е на В. Игнатиева. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител в Котел (1884 г.). Артист е в Столичната драматично-оперна трупа (1890 г.). Печели стипендия през 1895 г. и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Той е един от основоположниците на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.). Гено Киров умира на 14 февруари 1944 г. в Сухиндол.

През 1870 г. - Богдан Василев Морфов - български учен, дипломат и общественик. Брат е на Ал. Морфов и Хр. Морфова, баща на П. Морфов. Завършва инженерство във Франция. Ръководи строителството на Бургаското пристанище. Участва в работата на много международни комисии (за използването на р. Дунав, за определяне на талвега на р. Дунав и др.). Представител е на България в Дунавската комисия. Главен директор на БДЖ в годините между 1907-1920 г. Член е на българската делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.), която подписва Ньойския мирен договор. Ръководител е на българската делегация на Лозанската конференция през 1920 г. От 1923 г. до 1931 г. е български пълномощен министър в Париж. Автор е на: “Постройката на Бургаското пристанище”, “Стопанстване на БДЖ”, “Управление на железниците” и др. Богдан Морфов умира в София през 1948 г.

През 1885 г. - Продан Стоянов Таракчиев

Български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българската военна авиация. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г. в София.

През 1913 г. - Пирин Лефтеров Бояджиев - български писател, педагог и общественик. Работи дълги години в Румъния (Букурещ) върху проблемите на българското малцинство в Банат, Влашко и Добруджа. Автор е на учебници и книги по български език и литература, проучвател на дейността на българските възрожденци от Партений Павлович до Вазов. Негови съчинения са: "Партений Павлович" (1988 г.), "Съвременници на Берон" (1992 г.).

През 1925 г. - умира Крум Дрончилов - български географ и етнограф. Той е роден на 3 август 1889 г. в Самоков. Завършва география и етнография в Берлинския университет с докторат (1909-1914 г.). Бил е преподавател в СУ и дописен член на Българския археологически институт (1924 г.). Изследванията му са в областта на антропологичните и областно-географските проучвания: "Материали за антропологията на българите. I. Македонските българи" (1921 г.), "Бурел. Антропогеографски изучавания" (1923 г.), "Предисторически черепи от България" (1924 г.).

Редактирано Ноември 15, 2008 от Ани

[Ася_И]

13 Ноември

Международен ден на слепите хора

Чества се от 1946 г. по решение на Световната здравна организация в деня на рождението на френския педагог Валентин Аюи (1745 - 1822), основал през 1784-а в собствения си дом в Париж първото в света училище за незрящи деца и демонстрирал своя метод за обучението им посредством разработения от него релефно-линеен шрифт "унициал". Първият ученик Франсоа Лезюер е изпратен от църквата, а по-късно се присъединяват още 11 безпризорни деца. Създава и матрици за направата на релефни ученически пособия, географски карти и глобуси, като обучава за това и своите възпитаници. Негова е и идеята за създаването на книги за незрящите, като успява да построи в училището си типография и да отпечата няколко. До изобретението на Луи Брайл (1829 г.) обучението се извършва по метода на Аюи. По покана на руския император Александър I създава в Петербург училище за незрящите (1807 г.).

През 1880 г. България е поканена да участва в заседанията на Дунавската комисия въпреки съпротивата на Високата порта. Нашият представител Кириак Цанков подкрепя румънския проект вместо австрийския, игнорирайки официалните инструкции на княз Александър I и изпълнява устните разпореждания на своя чичо - премиера Драган Цанков.

През 1895 г. цар Фердинанд заявява, че "ще се вслуша в гласа на народа" и престолонаследника княз Борис Търновски ще премине в лоното на православието. Решението в голяма степен е определено от позицията на Русия, поставила това условие, като стъпка за помирение между двете страни, чиито отношения са прекъснати през 1886 г. с изгонването на ген. Каулбарс.

През 1912 г. български войски овладяват Дедеагач на беломорския бряг.

През 1920 г. е приет Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им, с който се осигуряват парични помощи, земя до 50 дка в полята и до 120 дка в планините, безплатен дървен материал и нисколихвени заеми за тях.

През 1944 г. по време на Втората световна война части на българската армия освобождават Скопие.

Родени:

През 1869 г. - Димитър Драгиев - български политик.

Роден в с. Радне махле (днес Раднево). Завършва гимназия в Хасково, след което е учител в Радне махле (1886-1897) и Стара Загора. Драгиев развива активна обществена дейност и е сред основателите на няколко кооперации. През 1899 г. е сред основателите на БЗНС и водач на групата, настояваща за превръщането му в политическа партия. Той става подпредседател и председател на неговия Управителен съвет. Издава вестник „Справедливост”, а през 1902 е сред създателите на вестник „Земеделско знаме“. От самото начало на съществуването на БЗНС Димитър Драгиев е сред водачите на умереното крило в него. По време на Първата световна война той влиза в конфликт с радикалната група около Александър Димитров. Драгиев се противопоставя на Владайското въстание и конфликтът му с лидера Александър Стамболийски се задълбочава. Той взима участие в двата кабинета на Теодор Теодоров, но отказва да влезе в правителството на Стамболийски. През 1919 г. Димитър Драгиев е изключен от БЗНС и основава първата от множеството паралелни партии, носещи това име - БЗНС Стара Загора. Той започва издаването на вестник „Земеделска правда“, като се противопоставя на авторитарните методи на Стамболийски. БЗНС Стара Загора продължава да съществува до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. и взима участие в коалицията Народен блок, но самият Димитър Драгиев се оттегля от политическия живот в края на 20-те години.

През 1886 г. – Жеко Димитров - български публицист и профсъюзен деятел.

Съратникът на Георги Димитров влиза в социалдемократическата партия през 1903-а и става един от най-яростните противници на крилото на "общоделците". По-късно е сред създателите на партийната организация на БРСДП (т.с.) в Хасково. Редактира профсъюзния в. "Фабричен работник" (1910-1923), а през 1913-а става секретар на Съюза на фабричните работници в София. Изпълнява и фунциите на деловодител, а по-късно пом.-секретар и касиер на Синдикалния комитет на ОРСС. Участва във II конгрес на Червения интернационал на профсъюзите в Москва (1922). Ръководи стачните действия като секретар на Синдикалния комитет на ОРСС (от ноември 1923 г.). След априлския атентат в софийската катедрала "Св. Крал" (днес "Св. Неделя", 1925) е арестуван и убит в Дирекцията на полицията.

През 1891 г. Георги Спасов - български композитор, певец, диригент и педагог.

Роден в Лом. Георги Спасов е създателят на песента "Високи сини планини" по текст на Младен Исаев. Написва близо 150 солови, хорови и детски песни, изпълнявани от певци като Николай Гяуров, Люба Велич, Елена Николай, Т. Мазаров и др. Умира през 1953 г.

През 1934 г. - Стефан Кожухаров - български учен, литературовед.

Роден в с. Петърч, Област София. Стефан Кожухаров е изследовател с интереси в областта на старобългарската поезия, връзките между славянската и византийската химнография, Търновската книжовна школа и др.

Завършва Духовната семинария през 1953 г., Духовната академия в София през 1957 г. и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1965 г. Първоначално работи като учител (1966-1967 г.), по-късно в Народната библиотека (1968 г.), като филолог-специалист в Института за български език при БАН (1968–1969 г.) и най-накрая като специалист по филология в Института за литература при БАН (от 1972 г.).

Специализирал е в Ленинград (1978 г.), бил е гост-професор в Университета в Охайо, САЩ (1981 г.). От 1988 г. е ст.н.с. в Института за литература, от 1990 г. - Ръководител на Секция по стара българска литература, а от 1992 г. - директор е на Института за литература при БАН. Автор е на монографията “Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора” (1985 г., в съавт.). Съставител и редактор е на “Българска литература и книжнина през XIII в.” (1987 г.). Член е на редакторската колегия и автор в “Кирило-Методиевска енциклопедия” (1985 г.). Умира в София на 25 януари 2000 г.

[Ася_И]

14 Ноември:

Световен ден за борба с диабета

Отбелязва се от 1991-а в деня на рождението в Алистън, Онтарио, на канадския физиолог сър Фредерик Бантинг (1891-1941, Нобелова награда за медицина за 1923 г.), открил и изолирал в чист вид инсулина през 1921-а заедно с Чарлз Бест. На 11 януари 1922-а той е приложен за първи път върху пациент - дете, страдащо от тежка форма на диабет. За съжаление големият учен загива на 21.II.1941 г. в авиокатастрофа над Нюфаундленд, пътувайки към Англия. През 2006 г. кампанията ще премине под мотото "Грижа за всеки диабетик". Захарният диабет е четвъртата основна причина за смърт в повечето развити страни - в момента в света има около 194 млн. души със захарен диабет (5,1 % от населението на възраст от 20 до 74 години), според данни на датската фармацевтична компания "Ново нордиск". До 2025 г. се очаква броят им да достигне 330 милиона (6,3 % от населението), а 472 милиона (9 % от населението) се очаква да бъдат предразположени към захарен диабет.

През 1837 г. в Берковско избухва поредното българско въстание - Чипровското. В Чипровския манастир се събират около 2 хиляди души начело с Върбан Панов, Кръстьо Нешин и Илчо Андреев. Въстаниците са атакувани на 23 ноември от турските войски и след еднодневен бой се оттеглят под прикритието на нощта.

1837 - избухва - в Чипровския манастир се събират около 2 хиляди души, начело с Върбан Панов и Кръстьо Нешин. Въстаниците са атакувани на 23 ноември от турските войски и след еднодневен бой се оттеглят под прикритието на нощта.

През 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление.

През 1885 г. след пораженията на сръбските войски при Сливница, Драгоман, Цариброд в Сръбско-българската война на 14 и 15 ноември 1885 г. българските войскови части постигат успех при боевете при Пирот.

Сръбската армия е в състав от три пехотни дивизии и конна бригада с намерение за спиране настъплението на българския Западен корпус до включването на нови резерви или до намесата на великите сили. Настъплението на Западния корпус започва сутринта на 14 ноември. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Окончателната победа на българските военни части е постигната на 15 ноември 1885 г.

През 1878 г. Румъния поема управлението на Северна Добруджа.

През 1889 г. България подписва първия временен търговски договор с Великобритания, който влиза в сила от 1 януари 1890 г. за 5-8 % мито.

През 1892 г. в София е основано дружество "Чех".

През 1912 г. Втора бригада на Македоно-одринското опълчение и Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша край Гюмюрджина, която е освободена четири дни по-рано.

През 1968 г. след излизането на сборника с епиграми "Люти чушки" на Радой Ралин с илюстрации на Борис Димовски, Бюрото на УС на СБП решава да препоръча на издателство "Български писател" да освободи Ралин от длъжността редактор "за допуснати политически грешки и лекомислие" и да не възлага повече хонорувана работа на Константин Павлов "поради нецелесъобразност". От работа във в. "Стършел" е уволнен Борис Димовски. През декември с. г. той и Ралин са наказани със "строго мъмрене с предупреждение" от Бюрото на ГК на БКП - София.

През 1977 г. е подписан българо-турски допълнителен протокол към споразумението за изселване между двете страни от 1968 г. Турция се съгласява да увеличи квотата на емигрантите, а с приемането на протокола завършва проточилото се десет години "събиране на семейства". Между 1969 и 1978 г. в Турция заминават около 130 000 души.

През 1978 г. е открит фериботният комплекс "Варна-Иличовск" - единственият в Черноморския регион жп фериботен терминал с възможност за смяна на жп талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.

Родени:

1848 - Петър Димитров - български църковен и просветен деец от късното българско възраждане в Македония.

Петър Димитров е известен като поп Петър Солунски. Роден в лъгадинското село Зарово (днес Никополи, Гърция). Около 1864 година е ръкоположен за свещеник в Сяр, където установява контакти със Стефан Веркович. Включва се активно в църковната борба срещу гърцизма. След провъзгласяването на Българската екзархия в 1872 г. поп Петър става свещеник в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, а от ноември същата година е представител на Екзархията в Солун. От 1873 до 1876 г. председателства Солунската българска община. Поп Петър е основен инициатор за откриването на българската църква „Св.Св. Кирил и Методий“ в града. Увлича се за кратко от униятската пропаганда, но след среща с Петко Славейков се отказва от униятството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година. Успоредно с църковната си дейност поп Петър е член на Солунската революционна група, съставена от дейци на дружеството „Българска зора“, която подготвя въстанието в Пиянец през пролетта на 1876 година. След разгрома на Априлското въстание поп Петър е принуден да замине за Цариград, където служи в българската църква. При избухването на Руско-турската война е заточен в Мала Азия, но е освободен след края на войната. Учи църковно пеене в Киев и в края на живота си служи в София.

През 1857 г. - Михаил Савов - български военен и държавен деец.

Роден в Ески Заара (Стара Загора). Учи в Галатасарайския императорски лицей в Цариград и завършва първия випуск на Военното училище в София. Командва дружина на Източнорумелийската милиция (1879-1881 г.), след което завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Отличава се в Сръбско-българската война (1885 г.) като началник на левия участък в Сливнишката позиция, а след нея е член на делимитационната комисия по определяне на турско-българската граница в Родопите (1886). Помощник на военния министър (1887) и военен министър (1891-1894, 1903-1908). Уволнен след падането на режима на Стамболов през 1894-а, но през 1897-а се връща в армията и е началник на Военното училище (14.III.1897-18.III.1903). Съден през 1907-а за корупция и злоупотреби при доставките на оръжие, като на следващата година отново напуска армията. По време на Балканската война е помощник главнокомандващ на Българската армия, като след това става и един от отговорните за обявяването на Междусъюзническата война (1913). През 1914-а е съден и изгонен от страната като един от виновниците за националната катастрофата през 1913 г. През 1914-а става един от основателите на Военната лига. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) представлява БА при щаба на австро-унгарската армия, а след нея е български пълномощен министър в Париж (1920-1923 г.), където остава и след изтичането на мандата си. Умира на 23.VII.1928 г. във Франция.

През 1866 г. - проф. Васил Златарски - български историк, археологът и епиграф.

Роден във Велико Търново. Златарски е автор на тритомната "История на българската държава през Средните векове". Завършва класическа гимназия и история в Санкт Петербург (1891 г.), като специализира в Берлин (1893-1895 г.). След завръщането си е гимназиален учител в София и започва да чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). Действителен член на БКД от 1900 г. Секретар (1900-1921 г.) и председател (1921-1926 г.) на Историко-филологически клон на БАН. Зам.-председател на БАН (1921-1935 г.). Ректор на Софийския университет (1913-1914 и 1924-1925), един от основателите и председател (1911-1935) на Българското историческо дружество. Преподава в Софийския университет от 1895 г. до смъртта си. Пръв проучва вътрешния град на Велики Преслав, манастира "Патлейна", средновековния град Червен. Член на редица чуждестранни научни дружества, институти и академии. Автор на над 200 монографии, студии, статии и рецензии - "Писмата на византийския император Романа Лакапина до българския цар Симеон", "Българска история. Лекции", "Юрий Ив. Венелин и значението му за българите - 1802-1902", "Имали ли са българите свое летоброене", "Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците - 1387", "История българите от появата им в Европа до основаването на българското царство на Балканския полуостров", "Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис в славянски превод", "Политическата роля на Софроний Врачански през Руско-турската война 1806-1812", "Политическото положение в Северна България през Хт и Хтт век" и др. Умира на 15.XII.1935 г. в София.

През 1882 г. - Янаки Стефанов Моллов - български аграрикономист и икономист и политик.

Участник в Демократическия сговор и Народното социално движение, той участва в правителствата след Деветоюнския (1923-1926 г.) и Деветнадесетомайския преврат (1934-1935 г.). Роден в село Беброво, Търновско. Завършва гимназия в София, а през 1905 г. Висше земеделско училище в Москва. След войните е доцент (1919-1923) и професор (1923-1944) по земеделска икономика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Изследва организацията и структурата на земеделското производство в България, селскостопанското райониране. Прави статистикоикономически изследвания на цените и доходността в селското стопанство. Янаки Моллов на няколко пъти е декан на Агрономическия факултет, а през 1939-1940 е ректор на университета. От 1935 г. е дописен, а от 1941 - редовен член на Българска академия на науките. През 1919 г.Янаки Моллов участва като експерт в българската делегация за подписването на Ньойския договор. След Деветоюнския преврат той става министър на земеделието и държавните имоти в двете правителства на Александър Цанков (1923-1926 г.). Моллов е народен представител от Демократическия сговор. През 1932 г. се включва в отделилото се от Сговора Народно социално движение на Александър Цанков. След Деветнадесетомайския преврат е министър на народното просвещение в кабинета на Кимон Георгиев и министър на народното стопанство в кабинета на Пенчо Златев.

През 1920 г. - Георги Близнаков - български химик, академик.

През 1925 г. - Александър Караиванов - български аграрен учен, професор.

Роден в с. Хърсово, Разградско. Завършва средното си образование в Шумен, а висше агрономическо – в София през 1952 г., след което постъпва нато научен сътрудник в Земеделска опитна станция (сегашен Институт по земеделие и семезнание) “Образцов чифлик” край гр. Русе. Там започва интензивна работа по селекция на пшеницата на основата на най-добрите селекционни постижения в света, особено на италианската селекция от интензивен тип. През 1963 г.е преместен в Института по пшеницата и слънчогледа (ИПС) "Добруджа" (сегашен Добруджански земеделски институт) Генерал Тошево, който институт по онова време се обособява като Национален център по пшеницата и слънчогледа. Тук създава 9 сорта зимна мека пшеница, като сортът Еритроспермум 1916 е и първия сорт на Института от новото интензивно направление. След него се появяват сортовете Кремена, Китен, Кардам, Крапец, Калоян, Стожер, Ясен и Свилена. Александър Караиванов донася и внедрява в практиката френския пивоварен ечемик Алфа. Защитава дисертация, избран е за ст.н.с. II ст., а след това – и за ст.н.с. I ст. За неговото израстване като учен допринасят и дългосрочните му специализации във Франция и Белгия и краткосрочните в тогавашния СССР, Германия, САЩ, Румъния, Полша и др. Успоредно със селекционната работа проф. Караиванов извършва значителна изследователска дейност по биология и технология на отглеждане на пшеницата. Резултатите от тази дейност са публикувани в 69 научни труда, 2 монографии, 1 книга и 1 брошура, изготвени самостоятелно или в съавторство. Известен и като активен популяризатор и внедрител на научните постижения в практиката. В ИПС "Добруджа" проф. Ал. Караиванов заема различни длъжности. От 1976 до 1980 г. завежда Секция по селекция на пшеницата , а от 1980 до 1990 г. е директор на Института. Като директор има заслуги за пробива на българския слънчогледов хибрид Албена във Франция, който след регистрацията и вписването му във френския национален каталог заема 50% от площите, засети със слънчоглед в тази страна. Обявен за най-сполучлив в света хибрид, Албена донася не само огромен престиж на българската аграрна наука, но и милиони левове приходи, вложени в научната работа на ИПС "Добруджа", а оттам и голяма стабилност на института край Генерал Тошево. Проф. Александър Караиванов е удостоен със званието Заслужил деятел на науката. Умира на 3 ноември 2006 г. в Добрич.

През 1934 г. – проф. Георги Робев - български хоров диригент.

Георги Робев е една от най-ярките личности в историята на българското хорово изкуство. Завършва Държавната консерватория при основателя на професионалното хорово-диригентско изкуство в България проф. Георги Димитров. Започва да преподава в Музикалната академия още на 25-годишен. Първоначално дирижира хора на Софийските учителки, после хор "Кавал" и хора на Софийските девойки, а от 1960 г. до смъртта си е свързан с Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов", с която триумфира по родните и световните музикални сцени, получавайки суперлативи от рода на "невероятния български хор и неговия изключителен диригент", както ги нарича Рикардо Мути. Капелата работи с световноизвестните диригенти Херман Абендрот, Зубин Мета, Рикардо Мути, Генадий Рождественски, Курт Мазур, Емил Чакъров и много други. Прави с хора записи за компаниите фирмите DEKKA, "Еми", "Хармония Мунди" и др., като например записът на "Кармина Бурана" от Карл Орф е обявен за "запис на тримесечието" във Франция. Участва в журитата на някои от най-престижните световни хорови конкурси - Гориция и Арецо, Италия; Ланголен, Великобритания; Варна, България. Води майсторски класове по хорово дирижиране в Италия и Франция.

Починали:

През 1989 г. - Пенчо Данчев - български литературен критик, професор.

Редактирано Ноември 13, 2008 от Ася_И

[Ани]

На 15 ноември

През 1877 г. - Предприет е опит за турска контраатака при Зелените хълмове край Плевен. Частите, командвани от генерал Скобелев, отблъскват атакуващия противник.

През 1885 г. - Българските части влизат в Пирот по време на Сръбско-българската война.

През 1902 - Съставено е двадесет и четвъртото правителство на България, начело със Стоян Данев.

Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901-1902), 24-тото (1902-1903), 25-тото (1903) и 33-тото (1913) правителство.

През 1971 г. - На 15 и 16 ноември в София се провежда първият конгрес на Съюза на научните работници.

Съюзът на научните работници в България е творческо обществено-професионално сдружение, основано на 30 октомври 1944 г. с пръв председател академик Асен Хаджиолов. Издава бюлетин “Научен живот” от 1958 до 1990 г., сп. “Наука” през 1990 г. и сп. “Сиенца мондо” (на есперанто). Член е на Световната федерация на научните работници от 1948 г.

През 1990 г. - Великото народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.

Родени:

През 1792 г. - Никола Пиколо - български учен и книжовник. Пиколо получава образование първо в Търново, а после в Букурещ при известния гръцки просветител Константинос Вардалахос. По-късно става учител по френски език в гръцката школа на остров Хиос. От 1817 г. до 1820 г. живее в Одеса, след което заминава за Лондон и Париж, за да популяризира освободителната борба на гръцкия народ. Преподава в Йонийската академия на остров Корфу, следва медицина в Болоня и Пиза; практикуващ лекар е в Париж и Букурещ. От 1840 г. до края на живота си живее в Париж. Занимава се с научни изследвания, сътрудничи на различни френски и гръцки списания и вестници; развива активна книжовна дейност; защитава идеята за автономия на България; завещава 12 000 франка за търновските училища. Никола Савов Пиколо умира през 1865 г.

През 1861 г. - Петър Марков Тантилов

Български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Става офицер с първите четирима българи от командата на “волноопределяющите се” (Пловдив, 30 август 1938 г.). Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия (1884 г.) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1908 г.). През Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на батарея на 1. артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията от 1887 г., началник е на артилерията от 1889 г., командир е на артилерийски полк, инспектор е на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в III-та армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен е в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война е началник на 1. Софийска дивизионна област през 1915 г., на Нишкия укрепен район от 1915 до 1916 г., на Главното тилово управление (през 1916 г.) и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е в запаса.

През 1864 г. - генерал-майор Станю Топалов, главен интендант на Главно тилово управление през Първата световна война (1915-1918).

През 1866 г. - Стефан Иванов Данаджиев - български лекар-невролог и психиатър, член на БАН от 1902 г. Завършва медицина във Виена през 1893 г., където специализира психиатрия и нервни болести в периода 1893-1894 г. Завежда Нервно-психиатричното отделение на Александровската болница в София от 1901 г. до 1924 г. Секретар е на Природо-математическия клон на БАН в годините 1921, 1922, 1935 и1936 и е негов председател през 1928 г. и 1929 г. на. Член е на Виенското психиатрично и неврологично дружество, на Международната лига за борба с епилепсията и други организации.

Трудове: "Върху неврастенията - нервна слабост" (1896 г.), "Невменяемостта в нашия наказателен закон" (1922 г.), "За афекта. Раздразненото състояние в углавния процес" (1927 г.), "Принципите на психическата хигиена" (1935 г.), "Психопатични личности" (1941 г.) и др. Стефан Иванов Данаджиев умира през 1943 година в София.

През 1872 г. - Иван Атанасов Русев

Български офицер, генерал-майор от 30 май 1917 г. Завършва Военното училище в София през 1892 г. и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1900 г. През Балканската война от 1912-1913 г. е началник-щаб на 8. пехотна Тунджанска дивизия. По-късно става началник-щаб на II военно-инспекционна област. През Първата световна. война е началник-щаб на Втора армия, а след това командир на 7. пехотна Рилска дивизия и на 2. пехотна Тракийска дивизия. Русев е първият директор на трудовата повинност през 1920-1921 г.; министър е на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Цанков и Андр. Ляпчев в периода 1923-1927 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Редедактира "Военен журнал" (1902-1903 г.) и в-к "Военни известия" (1902 г.). Съчинния: "Добро поле и втора пехотна Тракийска дивизия" (1921 г.), "Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците. 1912-1912” (1923 г.), съавтор е на "Учебник за подготовка на подофицери" (1927 г.) и др. Иван Атанасов Русев умира на 1 февруари 1945 г. в София.

През 1901 – Ник Дим Кос, български илюзионист. Ник Дим Кос, псевдоним на Никола Димитров Коцев, е български илюзионист, роден на 15 ноември 1901 г. в София.

Пътуващи фокусници обясняват на баща му няколко фокуса, а той от своя страна ги показва на сина си. По този начин малкият Никола се запознава с илюзионното изкуство. Умира през 1983 г.

През 1933 г. - Васил Димчев Стефанов - български театровед и критик. Завършва театрознание във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1958 г. (дн. НАТФИЗ,). Литературен сътрудник и редактор е в списание “Театър” в периода 1958-1970 г. От 1970 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема “Проблеми на композицията в съвременната българска драма” през 1969 г. Член е на СБП. Печата за пръв път през 1954 г. Автор е на театрални студии, теоретико-критични изследвания, статии за актьори, режисьори и спектакли. Директор е на НТ “Иван Вазов” от 1990 до 1999 г. Книги: “Драма и композиция” (1965 г.), “Съвременен куклен театър” (1971 г.), “Театрални срещи” (1973 г.), “Абсурдизмът или Театър на отчуждението” (1977 г.) и др.

Починали:

През 1938 г. - доктор Петър Ников (П. Н. Попов) - български историк медиевист, член на БАН от 1937 г., доктор на Виенския университет от 1912 г. Петър Ников е роден през 1884 г. Следва в Мюнхен история, нумизматика, византология, класическа филология; във Виена получава докторската си степен по история на Балканския полуостров (и специално на България). Ученик е на професор доктор К. Иречек. През 1920 г. постъпва в Софийския университет. Автор е на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци.

Отделни издания: "Възраждане на българския народ" (1928 г.), "Църковно-национални борби и постижения" (1928 г.), "Българското възраждане във Варна и Варненско" (1928 г.), "Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" (1934 г.), "Второ българско царство…" (1937 г.).

През 1928 г. започва заедно с професор В. Златарски и професор Мутафчиев издаването на "Българска историческа библиотека". От 1936 г. ръководи Катедрата по история в Софийския университет, председател е на Историческото дружество от 1935 г.

През 1985 г. - Димитър Панов (Д. П. Иванов)

Български драматичен и филмов актьор. Роден е на 18.07.1902 г. Работи в самодейни и провинциални театри. Най-продължително време e в Пловдивския театър (от 1959 г. до смъртта си). Създава характерни роли в "Ревизор" на Н. В. Гогол, "Чичовци" и "Хъшове" на Ив. Вазов, "Прокурорът" на Г. Джагаров и др. По-известните му роли в киното са в "Горещо пладне" (1966 г.), "На живот и смърт" (1974 г.), "Хайде, дядовци" (тв, 1981 г.) и др.

Автор е на автобиографичната книга "Животът е само един" (1983).

През 2000 г. - Петър Дертлиев

Български лекар, рентгенолог, политик. Завършва медицина, специалност "Белодробни заболявания" в Медицинския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Арестуван е многократно като организатор на стачки между 1934 и 1940 г. Избран е за народен представител на БРСДП (о) във ВНС през 1946 г. През 1948 г. е осъден на 10 години затвор по политически причини. Председател е на БСДП през 1990 г. директор е на вестник "Свободен народ" от 1990 г. Петър Дертлиев е почетен председател на БСДП.

[Ася_И]

16 Ноември:

Международен ден на толерантността

Отбелязва се по призив на Общото събрание на ООН, съдържащ се в резолюция 51/95 на ОС на ООН от 12.XII.1996 г.

През 1860 г. валията на Русе нарежда на каймакамина в Шумен да вземе мерки срещу внасянето и разпространението на изданията на Георги Раковски в пределите на Османската империя.

През 1876 г. шест месеца след Априлското въстание в Букурещ е свикано събрание от представители на български организации, наречено Първи български събор, което изработва политическа програма за бъдещата българска държава.

През 1885 г. приключва Сръбско-българската война - българското контранастъпление, започнало с победата при Сливница и завършило с превземането на Пирот (14-15 ноември), е спряно от намесата на Австро-Унгария, която поставя ултиматум за спиране на военните действия, иначе българската армия ще срещне нейни войски. Срещу пълния разгром на Сърбия се обявяват и Германия и Русия. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Р. Кевенхюлер-Меч пристигна в Главната квартира на българската армия и настоява да се прекрати настъплението, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това заплашва княз Александър I Батенберг, че едно влизане на австро-унгарската армия в Сърбия ще даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Преговорите за примирие приключват на 7 декември,а неговите клаузи са изработени във Виена от специална европейска комисия на военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за мирния договор участва и представител на Османската империя, смятана по силата на Берлинския договор (1878) за сюзерен на Княжество България. Мирният договор е подписан на 19.II.1886 г. в Букурещ, като е възстановено довоенното състояние.

През 1894 г. по предложение на Георги Губиделников е избрана парламентарна анкетна комисия за разследване делата на Стамболовото управление - д-р Димитър Моллов, д-р Минчо Цачев, Стоян Михайловски, М. Бояджиев, Димитър Попов и Велчо Велчев, в чийто "Доклад на парламентарната анкетна комисия" от следващата година са посочени многобройни нарушения на повечето Стамболови министри.

През 1915 г. Българската армия овладява Призрен по време на Първата световна война.

През 1919 г. в село Кричим, Пловдивско, е основан воден синдикат "Въча" за производство на електроенергия.

През 1920 г. е обнародван е закон за жандармерията. Жандармерията е основана на 26 юли 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг като структура за осигуряване на реда в Княжество България. В началото е съставена от въоръжени руски пеши и конници за борба с престъпниците и черкезите. До септември 1944 г. е разформирована и възстановявана три пъти. Първият период на съществуването й е до Балканската война, вторият - от 1919 г. след Ньойския договор до 1925 г., третият - от 19 февруари до 11 септември 1944 г. От 1948 г. до 1961 г. съществува като Вътрешни войски по съветски модел. През 1985 г. НС "Вътрешни войски" са възстановени като обновена структура за осигуряване на вътрешния ред. Просъществуват до 1997 г., когато с новия Закон за МВР се преобразува в НС "Жандармерия".

През 1927 г. в София е създаден всебългарският съюз "Отец Паисий" с председател Софийският митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите. Първата обществена организация за подкрепа на българите извън България има свои клонове в страната и чужбина и издава сп. "Отец Паисий" (10 книжки годишно) под уредничеството на литературния историк и критик Георги Константинов, превърнало се в трибуна на просветния национализъм. Четири години по-късно се създава и български младежки съюз "Отец Паисий".

През 1935 г. България започва да прилага стопанските и финансови санкции, приети от Обществото на народите срещу Италия поради конфликта й с Етиопия и останали в сила до 14.VII.1936 г.

През 1945 г. опозиционните лидери Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов отправят писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с искане за ново отлагане на изборите.

През 1951 г. е публикуван Законът за авторското право.

През 1988 г. в. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември с.г. неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно оттам. На следващата година ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.

Родени:

През 1908 г. – Вера Недкова - българска художничка.

100 картини и рисунки от Вера Недкова

Родена в Скопие, в семейството на българския консул в града Тодор Недков. Поради дипломатическата работа на баща си израства в Скопие, Битоля, Солун, Вевей, Букурещ и Виена, където завършва живопис и специализира реставрация (известно време учи живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов). В австрийската столица се среща с личности като Стефан Цвайг, Рихард Щраус, Малер. Започва да колекционира японска гравюра, увлича се от източната философия и поезия и от френските импресионисти. Пътува в Италия и се запознава с творбите на старите италиански майстори и продължава да рисува. През 1933-а прави първата си самостоятелна изложба във Виена, а дебютът й е забелязан от местната взискателна критика. Същата година се връща в България, където се включва активно в художествения живот и прави дебют на родна земя през 1934-а. Следват изложби в Прага, участие на Световното изложение в Париж, пътувания и непрекъсната работа. От 1946 до 1961 г. работи и завежда реставрационното ателие на Народния археологически музей в София. Завещава дома си и творчеството си на Националната художествена галерия.

През 1900 г. Евгений Босилков (Викентий) - български католически духовник.

Роден в Белене. Викентий е първият българин, обявен за мъченик на католическата вяра. Учи в пансиона на отците пасионисти в село Ореш, в тяхната семинария в Русе и в Холандия, а след едногодишно послушничество в Белгия (1919-1920 г.) облича и расото на монашеския орден. През 1926-а е ръкоположен за свещеник в България, а през 1931-а завършва Папския източен институт в Рим и става доктор на източно-църковните науки с дисертацията "Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век". От 1934-а е енорийски свещеник в Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Заема мястото на епархийският архиерей (1946) след смъртта на титуляра Дамян Теелен, а на следващата година Светият престол го избра на тази длъжност с папски декрет (26.VII.1947). Организира т.нар. от пасионистите народни мисии за интензивно проповядване на християнските идеи във всички краища на страната и се противопоставя на атеизма на новата власт. Арестуван по обвинения в шпионаж и създаване на конспиративна организация. Съден и осъден заедно с отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов (1952 г.). Смъртната му присъда е изпълнена в нощта на 11 (12).X.1952 г. Провъзгласен е за блажен от папа Йоан-Павел II на 15.III.1998 г.

През 1924 г. – Димо Коларов - български кинооператор.

Роден в Попово. Участвал в създаването на филми като "Козият рог", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Бялата стая", "Капитан Петко войвода", "Инспекторът и нощта ", "Вълчицата", "На малкия остров", "Слънцето и сянката" и др. - общо 32 игрални филма. Завършва операторско майсторство при проф. Карол Плицка в Академията за изящни изкуства в Прага, Чехословакия (1950). Умира на 23.II.1997 г. В родния му град се провежда национален фестивал за операторско майсторство "Златното око", чиято голяма награда носи неговото име.

[Ася_И]

17 Ноември:

Ден на борбата за свобода и демокрация

Отбелязва се в Чехия в памет на събитията от 17.XI.1939 г., когато германските окупатори окървавяват мирна студентска демонстрация в Прага, и от 17.XI.1989 г., когато спецполицаи и командоси брутално разгонват десетки хиляди участници в антикомунистическа демонстрация на Вацлавския площад в Прага, отбелязала началото на "нежната революция".

Международен ден на студентите

Обявен през 1946 г. в Прага на Световния конгрес на студентите, като годишнина от разстрела (1939) на чешки студенти от германските окупатори. Отбелязва се от 1950 г.

През 1877 г. отрядът на генерал Гурко освобождава Ботевград и настъпва към Арабаконашкия проход.

През 1881 г. Светият синод на Българската екзархия под председателството на екзарх Йосиф I приема проекти за нов екзархийски устав и за 13 правилника за църковно управление.

През 1896 г. изборите за IX НС, на които гласуват 30 на сто от избирателите, са спечелени от управляващата Народна партия.

През 1897 г. започва работата на ефорията на Софийския университет - министър Иван Вазов (председател), Иван Ев. Гешов, Георги Янкулов, Стефан С. Бобчев, Константин Стоилов и Е. Н. Пулиев. Законът за Ефорията на университета "Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово" влиза в сила на 12.I.1904 г.

През 1915 г. българските войски завземат град Брод. На същия ден със заповед по Действащата армия са формирани Македонска и Моравска (за земите в сръбските граници до 1912 г.) военно-инспекционни области с центрове Скопие и Ниш и с началници ген. Рачо Петров и ген. Васил Кутинчев. На 30 декември там са въведени българските закони.

През 1940 г. цар Борис III посещава Берлин, като отклонява предложението на Хитлер и Рибентроп България да се присъеди към Тристранния пакт.

През 1944 г. към Националния комитет на ОФ се създава Стопанска комисия начело с Петко Кунин (завеждащ Стопанския отдел на ЦК на БРП (к), чиято задача е "да обследва целокупните стопански проблеми на страната, като се опира на широк кръг специалисти" и да дава препоръки на стопанските министерства. Същия ден Руси Христозов е назначен за директор на Народната милиция, създадена с постановление на Министерския съвет от 10 септември с.г. Всички части на жандармерията са разформировани.

През 1950 г. е подписан указ за създаване на държавен резерв в Народна република България.

През 1955 г. е създадена авиобаза "Каменец" край Плевен.

През 1956 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП е създадено "трудововъзпитателното общежитие" в Белене, като се предвижда и отнемане на софийското жителство на онези, които "работят против народната власт". Лагерът е открит официално със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 22.XII.1956 г., но към тази дата там вече има 580 души, като част от тях са освободени и в края на годината остават 394. До 1962 г. през Белене минават над 1200 души, от които 150 умират в лагера.

През 1969 г. е създадена Българската социологическа асоциация на основата на Българското социологическо дружество, учредено на 24.VI.1959 г.

През 1989 г. на площада пред Народното събрание е проведен митинг в подкрепа на промените, организиран от новото ръководство на БКП. Същия ден на сесия на IX НС по предложение на двете парламентарни групи - на БКП и на БЗНС, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет, а мястото му е заето от Петър Младенов. Създадена е и комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията начело с Младенов. Отменен е член 273 от Наказателния кодекс, призната е свободата на мненията и се амнистират осъдените по този член. Извършени са промени в съставите на Държавния и Министерския съвет.

През 2000 г. е открит първият на Балканите и в Източна Европа център за адаптация на "танцуващи мечки" в местността Адрианов чарк край Белица (2000), чиито основни спонсори са австрийската фондация "Четири лапи" и фондацията "Бриджит Бардо".

Родени:

През 1827 г. - Петко Рачов Славейков - български поет, писател, журналист и общественик.

Роден във Велико Търново. Петко Славейков е един от лидерите на Либералната партия в освободена България. Учи в родния си град, Дряново, Трявна, Преображенския манастир и Свищов. Учителства в Търново (1843 г.), но за "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен и преподава из страната, събирайки 2263 песни, пословици и поговорки. През 1852-а отпечатва първите си книги "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик", пише "Бойка войвода" (1853 г.). Издава български сатиричен в. "Гайда", като учител в Търговище. Редактира в Цариград българския превод на Библията и издава в. "Македония", сп. "Ружица", сп. "Читалище" и др. Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите й. Учителства в българската екзархия. За статията "Двете касти и власти" (в. "Македония") е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ. Основава българска гимназия в Одрин (1874 г.) и се бори с гръцкото влияние върху българите, окован и затворен след Априлското въстание. Превежда през Стара планина отряда на ген. Скобелев по време на Руско-турската освободителна война, става свидетел на шипченската победа и стига с руските войски до Сан Стефано. Депутат в Учредителното събрание, председател на НС (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи в правителствата на П. Каравелов (1880-1881 и 1884-1885). Издава в. "Остен", в. "Целокупна България", в. "Независимост", в. "Търновска конституция", в. "Истина", в. "Софийски дневник" и в. "Правда". Арестуван за идеите си и участието му в политическите борби, получава забрана да учителства, намаляват и пенсията му. Авторът на "Изворът на Белоногата" (1873 г.) остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца и автор на учебници. Бащата на поета Пенчо Славейков, на публициста Рачо Славейков и на политиците Иван и Христо Славейкови умира в София на 1.VII.1895 г.

През 1862 г. – генерал-майор Георги Бошнаков - български военен деец.

Георги Бошнаков е роден на 17 ноември 1862 г. в Горна Оряховица. През 1885 г. завършва Военното училище в София, като на 30 август е произведен в чин подпоручик. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е дружинен адютант в отряда на капитан Кисов. След войната служи в пехотата. През Балканските войни (1912-1913 г.) води в битките 35-и пехотен Врачански полк. В периода от 1916 до 1917 г. командва 8-ма пехотна Тунджанска дивизия.

През 1866 г. – генерал-майор Стефан Тасев - български военен деец.

Завършил Военното училище в София. По време на Балканската война е командир на 26-ти пехотен Пернишки полк. През 1915 г. е назначен за началник на Военното училище. По време на Първата световна война е командир на VII-ма пехотна Рилска дивизия. След войната командва I-ва пехотна Софийска дивизия. През 1919 г. е уволнен от армията.

През 1887 г. - Васил Киселков - български славист, преводач.

Следвал Славянска филология в СУ, завършил образованието си в Загреб, където защитава докторска дисертация. Специализирал Славистика във Виена. Познавач на старобългарския език и литература.

Интересите му са насочени към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Г. Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др. Умира на 10 април 1973 г.

През 1905 г. - Павел Спасов - български писател, преводач, театрален деец.

През 1928 г. - Тодор Ташев - български писател.

Роден в София. Завършва право през 1950 г. Работи като юрисконсулт, адвокат и журналист (в. „Труд", списание „Български профсъюзи“ и в. „Кооперативно село“). Пише стихове от малък. За първи път публикува като ученик във в. „Народ“. Сатирични и лирични стихове помества във в. „Труд“, в. „Народна младеж“, в. „Правосъдна трибуна“, литературен сборник „Темида“, списание „Жената днес“ и др. Негови стихове за деца намираме в сп. „Пламъче“, „Славейче“, „Дружинка“ и др. През 1968 г. Атанас Далчев го представя с цикъл стихове в сп. „Пламък“. Стихосбирките му „Трепетлики“ и „Развързаното дяволче“ излизат в началото на 1999 г., когато вече е приключил публикациите си за живота и творчеството на Захарий Стоянов. В продължение на четвърт век, от пролетта на 1972 г., проучва всичко писано от и за Захарий Стоянов, включително и документалните материали, съхранени в повече от 70 архивни фонда (обществени и лични), свързани пряко или косвено с живота на Летописеца. Резултатите от този труд са: документално публицистична биография на 3ахарий Стоянов „Животът на Летописеца“: част I -Джендо; част II - Парго и част III - Захарий. Следват ги: неразчетеният дотогава и непознат ръкопис на Захарий „Превратът през 1881 г.“, „Захарий Стоянов-документален летопис“ в и „Ние, долуподписаните!“ - книга с непозната публицистика на 3ахарий Стоянов, излязла през 1998 г.. На историческа тематика са сценариите му за документални филми: „Невероятният Каблешков“. „Чуква Шести септември“, „Ние, долуподписаните“ и „Служебен защитник“, всички реализирани от режисьора Андрей Алтъпармаков. Стихосбирката „Сънувам се“ е плод на чувствата и размислите на автора през 2004-та година. През същата година издава книгата „Картинки от Ихтиман по Румелийско време“.

През 1935 г. - Димитър Буйнозов - български театрален и филмов актьор.

Дебютира във филма "Тайната вечеря на Седмаците". Пресъздава ярки образи в "Партизани", "А бяхме млади", "13 дни", "С пагоните на дявола", "Не се обръщай назад!", "По дирята на безследно изчезналите", "Мера според мера". Умира на 22 ноември 1995 г.

Починали:

През 1893 г. - Александър I Батенберг - германски принц и княз на България.

През 1931 г. - Георги Атанасов - български композитор.

Роден на 6.V.1882 в гр. Пловдив. Представител на т.н. първо поколение български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика. Заниманията си с музика започва на 15-годишна възраст в Букурещкото музикално училище, където в продължение на две години учи теория, тромбон и пиано и прави първите си композиционни опити, свири в оперния оркестър на тромбон. През 1898 г. се завръща в България. През 1901 г. заминава за Италия, следва композиция при П. Маскани в консерваторията в Пезаро, Италия (1901–03 г.) и получава диплом за "маестро ди музика". След завръщането си в България работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив (1903–14 г.), капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914–20; 1923–26) и във Военното училище (1920–23; 1926–31). Диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-23). Изнесените през 20-те години 97 симфонични концерта с Гвардейския оркестър го утвърждават като най-значимата диригентска фигура от този период. За първи път българските слушатели се запознават с произведения на западноевропейската и руска симфонична музика, с творби на български автори, сред които са Симфония № 1 на Никола Атанасов (1918 г.), Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров със солист авторът (1920 г.) и др. Автор е на 6 опери (написани върху национални битови и исторически сюжети), като с голяма популярност до 40-те години на ХХ век се играе "Гергана", и на първата българска оперета за възрастни, поставени в Софийската опера; на песнички и 5 детски оперети, написани за детската музикална китка на Димо Бойчев в Пловдив, които се ползват с голяма популярност на времето; на маршове, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др. Умира на 17.ХІ.1931, Лаго ди Фазана, Италия.

През 1924 г. - Полк. Христо Юрданов - български военен деец.

Роден на 14 август 1864 г. в Котел. Завършил Болградската гимназия, а след Освобождението - Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на Кюстендилската опълченска дружина. През Балканската война (1912-1913) е командир на VII-ми пехотен Преславски полк. Проявява се в боя при Караагач и в атаката на Чаталджанската позиция, когато спасява полковото знаме.В Междусъюзническата война (1913) е командир на II-ра бригада от VII-ма пехотна Рилска дивизия.

През 1984 г. - Георги Петров - български аграрен учен.

В продължение на 35 години от 1950 г. работи в Добруджанския институт по пшеницата и слънчогледа, като от 1962 г. оглавява секция по селекция на пшеницата като старши научен сътрудник I степен. В института първо създава два сорта зимен ечемик - „№ 16“ и „Добруджа“ 3. През 1957 г. с Таньо Шарков и Коста Гоцов започва първите изпитания у нас на сортовете „Безостая 1“ и „Безостая 4“ и спомага за бързото им внедряване, което допринася за удвояване на средните добиви в страната през 60-те години. През 1962 г. изкарва дългосрочна специализация в Краснодар [1], Южна Русия, при академик Андрей Лукяненко, създател на сортовете „Безостая“, и наблюдава целия цикъл на селекция. Автор е на повече от 40 научни труда и е създател на високодобивните сортове пшеница „Калиакра 2“, „Красен“, „Плиска“ и „Загоре“, които са търсени от земеделците и достигат около една трета от посевите в страната през 80-те години. За заслугите си в зърнопрозводството е награден два пъти с Орден „Народна република България“ I степен.

През 1982 г. - Петър Панчевски - български и съветски генерал.

Известен още като Пьотр Георгиевич Павлов е единственият българин с генералско звание в Червената армия. Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.). Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия. Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед. Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.

[Ани]

На 18 ноември

През 1912 - Македоно-одринското опълчение - доброволческата част, включена в състава на Българската армия по време на Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913), настъпва към Димотика. То е създадено в София по инициатива на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства, като в него влизат българи от Македония и Одринско, а създадените дружини са поставени под командването на българските офицери ген. Н. Генев, подполк. Ал. Протогеров и майор П. Дървингов. При започването на Балканската война опълчението, което действа в района на Мъстанли (днес Момчилград), Гюмюрджина и Дедеагач, достига 14 670 войници и офицери.

През 1989 г. - Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника Свети Александър Невски.

През 1996 - Президентът на България Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд.

През 2001 - Провежда се втори тур на президентските избори, спечелени от Георги Първанов с вицепрезидент Ангел Марин.

Родени:

През 1943 г. - проф. Кръстьо Петков в г. Димово, Видинско.

Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега Университет за национално и световно стопанство) , специалност политическа икономия. Председател на Конфедерацията на независимите синдикати /КНСБ/ до 1997 г. Заместен на този пост от д-р Желязко Христов. Участва в работата на Кръглата маса (1990) от квотата на БСП като представител на КНСБ. 1997 г. - учредител и председател на политическата формация Обединен блок на труда.

2001 г. - избран за депутат с листата на Коалиция за България в 39-ото народно събрание.

През 1943 г. - Българският маг Антраник Арабаджиян (Астор), в Шумен.

Носи името на Велик генерал, който редом с българските Войски се е бил против турците. Още от най-ранна детска възраст благодарение на приказките, разказвани от баба му, Астор попада в плен на магическото изкуство и фокусите, които тогава възприема за нещо свръхестествено. На десет години той гледа едно представление на факира Мити и решава, че иска да се занимава с магия. По-късно, когато е повикан да асистира на магьосника Стегепер, по един невероятен начин се появява и артистичния му псевдоним Астор.

Носител е на златен “Оскар” за магическо изкуство - единственият европеец, отличен с тази престижна награда.

Астор – Кабината /видеоклип/

Починали:

През 1944 - Райко Алексиев, виден български публицист, писател и художник.

Райко Николов Алексиев (псевдоним Фра Дяволо) е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Работил е като редактор на хумористичните издания сп. "Барабан", сп. "Смях", сп. "Людокос", сп. "Българан", сп. "Маска", във в. "Зора" и др. От 1932 г. до 1944 г. редактира и издава в. "Щурец". Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони, участвал е в няколко художествени изложби. Под талантливото му перо традиционният битово-еснафски хумор се издига до ярка критика на ниските човешки страсти, до безкомпромисно бичуване на недъзите на времето и обществото. Райко Алексиев е убит от емисарите на "народната" власт на 18 ноември 1944 г. Част от творчеството на Райко Алексиев е събрана в книгата "Гуньо Гъсков"

издание на издателство "Фльорир".

През 1978 г. - акад. Михаил Арнаудов

Михаил Петров Арнаудов е роден на 5 октомври 1878 г. в Русе. Той е български фолклорист, литературен историк, етнограф, академик. Член е на Украинската академия на науките, литературната академия "Петьофи", доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.).

Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов и др.

Изследва творчеството на класиците на българската литература - Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и др.

[Ани]

На 19 ноември:

През 1922 г. - провежда се референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Целта е да се проведе всенародно допитване за наказване на виновниците, довели България до Първата национална катастрофа (1913 г.) и Втората национална катастрофа (1918 г.) На 14 октомври 1922 г. ХIХ-тото ОНС приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Ив. Евстр. Гешов -(16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г. ), д-р Ст. Данев (1 юни 1913 г.– 4 юли 1913 г. ) и Ал. Малинов (21 юни 1918 г. – 18 октомври 1918 г. ) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават "невинен", и бели - за "виновен". Предвидено е ако резултатите от допитването докажат вината на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване, с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок), а 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите).

През 1935 г. - правителството на Андрей Тошев приема наредба-закон за създаване на Земеделски стопански задруги - казионни селски профсъюзи. Според наредбата всички мъже над 21 години, които се занимават със земеделие, трябва да плащат членски внос на Земеделските задруги. От лятото на 1937 г. в задругите членуват и жени. През същата година всички местни, околийски и областни задруги се обединяват в Общ съюз на земеделските стопански задруги (ОСЗСЗ). Към тях се създава взаимоспомагателен и пенсионен фонд. От 1942 г. се отпускат минимални пенсии за членовете им, които са навършили 65 години. Земеделските задруги съществуват до декември 1944 г.

През 1944 г. - В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина.

България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия.

Родени:

През 1968 г. - Никола Иванов Генадиев

Политически и държавен деец, юрист, журналист и публицист. Той е роден в Битоля (днес в Република Македония). Завършва право с докторат в Брюксел. След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г.– 22 февруари 1907 г.). След убийството на Д. Петков прави неуспешен опит да заеме лидерския пост на Народно-либералната партия. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван и освободен от затвора чак през есента на 1918. Пуснат на свобода, продължава политическата си дейност. Като един от водачите на Народно-либералната партия дава съгласието си за сливането й с други либерални партии и образуването на Национал-либерална партия (1920 г.) участвайки в нейното централно ръководство. През септември 1923 г. неочаквано напуска не само ръководството на партията, но и самата партия и заедно с група свои съмишленици полага основите на нова политическа формация, наречена Народно единство. Скоро след това, на 30 октомври 1923 г., е убит пред дома си в центъра на столицата.

През 1889 г. - Димитър Иванов Шишманов

Български писател, драматург и литературен критик. Завършва гимназия в София (1907 г.), а по-късно право в Женева. От 1919 г. работи в различни съдебни ведомства. През 1919 г. е началник на комисията по репарациите. През 1923 г. е началник на съдебен отдел в Министерството на външните работи. В годините 1935-1940 г. е извънреден пратеник и пълномощен министър в Гърция. В периода 1940-1943 г. е главен секретар (зам.-министър) в Министерството на външните работи и вероизповеданията. От октомври 1943 г. до май 1944 г. е в министерството на външните работи. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд за провеждането на “пронемска политика”. През 1996 г. присъдата е отменена. Автор е на книгите: “Хайлайф” (1919 г.), “Депутатът Стоянов” (1919 г.), “Разкази” (1919 г.), “Странни хора” (1934 г.), “Зограф Павел” (1938 г.), “Блянове край Акропола” (1938 г.), “Пламъчета над делника” (1942 г.), драмата “Панаирът в Стародол” (изиграна през 1942 г.). През 1993 г. са публикувани неговите дневници “Писма до самия мен”. Димитър Шишманов умира на 1 февруари 1945 г.

През 1925 г. - Костадин Спасов Кюлюмов - български писател, сценарист. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Автор е на белетристични книги от областта на криминално-разузнаваческия и военно-приключенския жанр. Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), ;съсценарист на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 г.

През 1936 г. - Надежда Николова Хвойнева - българска народна певица; солистка на Ансамбъла на БНР (1958 г.), както и в “Мистерия на българските гласове” (1987 г.). Изнася множество солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Има над 300 записа на родопски народни песни за БНР и “Балкантон”. Последната й аудио касета е “Родопска изповед” (1992 г.). Надежда Николова Хвойнева има пет творчески портрета за БНТ. Носител е на множество награди, сред които и “Грами” с хор “Мистерия на българските гласове”. Надежда Хвойнева умира на 25 ноември 2000 г.

Чи Как Ми Драчко, Явором

Починали:

През 1912 г. - Христо Ганчев (Х. Г. Велев) - български драматичен артист. Сред май-известните му роли са тези на Подколесин (в "Женитба"), Арпагон (в "Скъперникът"), Симеонов-Пищик (във "Вишнева градина"), Раксин (в "Към пропаст"), Осип и Градоначалникът (в "Ревизор"), Македонски (в "Хъшове") и др.

Христо Ганчев е роден на 26 февруари 1877 г. в Провадия. Той е съпруг на актрисата Адриана Будевска.

През 1967 г. - При злополука загива Владимир Дамянов Башев – български поет и преводач. Той е роден на 28 юли 1935 г. в София. Завършва специалност "Българска литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е във в-к "Народна младеж", в-к "Работническо дело", в-к "Пулс", зам.-главен редактор на в-к "Литературен фронт". Автор е на "Тревожни антени" (1957 г.), "Преодоляване на гравитацията" (1960 г.), "Желязно време" (1962 г.), "Нецелунати момичета" (1963 г.), "Магазин за часовници" (1964 г.), "Възраст" (1966 г.), "Ателие" (1967 г.) и др.

Творчеството на Владимир Башев е емоционално неговата епоха: живота на човека в големия град, съвременния бит, неспокойствието, тревогата и възванието, търсенето, тръпката и очакването, скоростите, информацията, науката, научните термини, изкуството - поезия, музика, живопис - философията, политиката, урбанизацията, спорта.

Владимир Башев загива в катастрофа през 1967 и оставя след себе си безспорно помнещи се творби, чийто патос и днес не дразни с празната си комсомолска реторика, така присъща на други тогавашни трубадури от литературния миманс.

РИСУНКА

Владимир Башев

Искам да те нарисувам

не със молив, не със четка,

с устни ще те нарисувам,

с благодарните си устни,

с десет пръстчета възторг...

Ще започна от лицето,

ще опиша крехък профил,

ще наподобя косите

на ликуващ водопад,

ще се върна на челото,

във очите ти ще падна

и на устните ти тънки

дълго, дълго ще се спра...

Искам да те нарисувам...

/източник/

През 1996 г. - Пламен Анжел Вагенщайн - български кинооператор.

Роден е през 1945 г. Завършва висшето училище за кино и телевизия "Бабелсберг" в ГДР (1970 г.), специалност "Операторско майсторство". През 1970 г.-1990 г. работи като оператор в СИФ "Бояна". Син е на Анжел Вагенщайн.

Филми: "Силна вода" (1975 г.), "Да изядеш ябълката" (1976 г.), "Вината" (1976 г.), "Всички и никой" (1978 г.), "Черешова градина" (1979 г.), "Голямото нощно къпане" (1980 г.), "Дами канят" (1980 г.), "Предупреждението" (1982 г.), "Опасен чар" (1984 г.), "Бронзовият ключ" (1984 г.), "Мъгляви брегове" (1986 г.), "Нощем по покривите" (1988 г.) и др.

[Ася_И]

20 Ноември:

Световен ден на детето

Отбелязва се по повод приемането на Декларацията за правата на детето на XIV сесия на Общото събрание на ООН (1959 г.) и на Конвенцията по правата правата на детето, приета през 1989 г. от 44-та сесия на Общото събрание на ООН.

През 1872 г. в Солун Неделя Петкова основава женското дружество Възрождение, което дава начало на девическото образование в България.

Неделя Петкова е родена в Сопот. Учи в продължение на 3 г. в местния женски манастир, след което продължава да се самообразова. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др. Участва и в борбата за църковна национална независимост. Участва в борбата за църковна национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. Ушива знамето на въстаниците от Пиянечко по време на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите.

През 1885 г. между 20 и 24 ноември е направен дипломатически опит от турските пратеници Лебиб ефенди и Габдан ефенди в Пловдив за възстановяване на административния статут на Източна Румелия. Възможността за връщане статута на Източна Румелия от преди Съединението е обсъждан и по време на Цариградската посланическа конференция 1885 – 1886 г. Тя започва работата си на 24 октомври 1885 г. в двореца Топхане. Заседанията на конференцията приключват на 5 април 1886 г.

Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският й облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с териториална площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още гл. управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Предвидено е Международните актове – договори, конвенции и др., които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията жп линии.

През 1912 г. в Бахчекьой при Чаталджа се подписва примирие между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и тези на Османската империя, от друга. Войските остават на заеманите позиции, като смесена комисия определя неутралната зона или „ничията земя”. Високата Порта се съгласява да вдигне блокадата на българските черноморски пристанища и да допусне снабдяването на българските войски по море и по железницата през гара Одрин. Гърция не приема примирието и самостоятелно продължава окупацията на Югозападна Македония и Северен Епир.

Балканската война започва между България, Сърбия, Черна гора, Гърция против Османската империя за освобождаване на населението на Македония и Одринско, останало по силата на Берлинския договор /1878 г./ в пределите на Турция. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск. Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

През 1914 г. България обявява неутралитет в Първата световна война.

През 1921 г. е пусната в действие жп линията Тулово-Казанлък. Шест години по-късно е открита и линията Левски - Ловеч, а първият влак, преминал по нея, е управляван от цар Борис III. На 31 октомври 1948 г. е открито и продължение на пътя - железопътната линия Ловеч-Троян.

През 1929 г. от 20 ноември до 16 декември 1929 г. се провежда съдебен процес против 52-ма дейци на нелегалната БКП. Ръководството й е разгромено по информация на австрийската полиция.

Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се прокламира като нова политическа сила в страната, възприела изцяло основните принципи на Лениновото учение. Тя заема отрицателна позиция към управлението на БЗНС (1919-1923 г.), счита самия БЗНС за партия на селската буржоазия. От тези позиции тя не взема участие в подкрепа на земеделското правителство по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В периода 1939-1940 г. БКП се слива заедно с Работническата партия в Българска работническа партия. Под това име тя действа в годините на Втората световна война. След нападението над СССР от хитлеристка Германия (22 юни 1941 г.) тя застава начело на въоръжената съпротива в страната. По нейна инициатива започва организирането на партизански чети и отряди, формирането на бойни групи в градовете и по-големите села, създаването на нелегалната радиостанция "Хр. Ботев" и пр. Съществен успех в усилията и за по-нататъшното организиране на съпротивителните сили в страната е създаването на Отечествения фронт (юли 1942). Под нейно непосредствено ръководство се организира подготовката и провеждането на политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г.

Родени:

През 1859 г. - Рачо Хаджиев - български военен деец, полковник.

Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 5. запасна дружина от 4. пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. Той е командир на деснофланговия участък, включващ войските в редута Баба Вида в боевете за защита на крепостта (11 – 13 ноември). По-късно е командир на 17. пехотен Доростолски полк (1904 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост. Рачо Минчев Хаджиев умира на 4 март 1925 г. в София.

През 1875 г. – Йосиф Хербст - български журналист и публицист.

Роден в Одрин. Завършил Военното училище в София, но напуска военната служба, за да се посвети на журналистиката. Сътрудничи в български и чужди вестници. По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). През 1921 се жени за Виола, дъщеря на починалия през 1903 политик Петко Каравелов. Хербст е първият председател на Дружеството на столичните журналисти и пръв директор на печата, уволнен по искане на княз Фердинанд. Издава сп. "Вик за свободни хора" и в. "Днес", "А.Б.В.", "Ек утринен", "Ек вечерен", като винаги остава верен на своето верую: "Никому в угода, никому напук!" Кореспондент на австрийски, английски, немски и румънски вестници. Превежда художествена литература от руски, немски, френски, английски и други езици. Автор на книгата "Вчера, днес и утре". След Септемврийското въстание през 1923-а се противопоставя на произвола на полицията и правителството на Цанков в публикациите си.. Известно време е член на Демократическата партия, която напуска през 1911 г. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите - група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това той окончателно си спечелва омразата на режима. Арестуван на 16.IV.1925 г. след атентата в катедралния храм "Св. Неделя" в София Йосиф Хербст "безследно изчезва".

През 1885 г. - Боян Смилов - български политик.

Той е един от водачите на Националлибералната партия, адвокат. Участва активно в подготовката и извършването на Деветоюнския преврат през 1923 г. Заема държавните постове: министър на правосъдието в кабинета на Ал. Цанков (9.06. - 22.09.1923 г.), министър на търговията в кабинета на А. Ляпчев (15.05. - 29.06.1931). След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. е сред представителите на т. нар. легална опозиция. Боян Смилов умира на 5 февруари 1947 г. във Варна.

През 1904 г. – Орлин Василев - български писател.

Орлин Василев (истинско име: Христо Петков Василев) е роден в село Враняк. Първите си публикации прави във вестник „Ведрина“ през 1927 г. През ранните години на кариерата си, Орлин Василев пише и за редица други издания, между които и вестник „Кормило“. Произведенията му от първите няколко години в голямата си част са посветени на Септемврийското въстание. Между тях са редица разкази, повестта „Огненият обръч 1923“ (1933) и романът му „Бялата пътека“ (1929). В някои от произведенията на Орлин Василев той отделя значително място на различни реални събития от българската история. Такива са романите „Зъб за зъб“ (1944) и „Хайдутин майка не храни“ (1937). Някои от известните му произведения, които той пише след 9 септември 1944 г. са драмите „Тревога“, „Любов“, „Щастие“ и др. Орлин Василев е автор на сценариите „Страхил войвода“ (1938) и „Калин Орелът“ (1950).

През 1920 г. - Михаил Лъкатник ( псевдоним на Михаил Георгиев Арнаудов) - български поет.

Учи в Софийската търговска гимназия. Дебютира със свои стихотворения през 1940 г. Под псевдонима Лъкатник публикува през 1943 г. в сп. "Златорог". По време на Отечествената война е военен кореспондент. Работи като редакцията във в-к "Народна войска" (1944-1945 г.), "Литературен фронт" (1945-1946 г.), "Септемврийче" (1947-1949 г., 1957-1960 г., 1963-1968 г.), в Радио София (1950-1953 г.), в издателство "Български художник" (1961-1962 г.). Главен редактор е на сп. "Славейче" е периода 1969-1974 г. Автор е на книги за деца и юноши - стихотворения, поеми, приказки, фейлетони, разкази, на приключенския роман "Белият кораб" (1958 г.). Михайл Лъкатник умира на 3 октомври 1974 г.

Починали:

През 1953 г. - Цено Тодоров (Цено Тодоров Диков) - български художник.

Роден във Враца на 20 март 1877 г. През 1901 г. завършва Държавната художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка. В периода 1901-1907 г. специализира в Париж. През 1910 г. става професор по живопис в Държавната художествена академия. В периода 1930-1932 г. е и нейн директор. Рисува предимно портрети. Сред популярните му творби са: “Автопортрет” (1912, 1937 г.), “Майка ми” (1912, 1923 г.), “Кирил Христов” (1910 г.), “Боян Пенев” (1919 г.) и др.

[Ася_И]

21 Ноември:

Въведение Богородично (ден на християнското семейство)

Празнува се като ден на християнското семейство и християнската младеж. Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Иерусалимския храм и отдадена в служение Богу. Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство. Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

Световен ден на телевизията

Чества се по решение на Общото събрание на ООН от 17 декември 1996 г. след първия Световен телевизионен форум (Ню Йорк, 21 ноември 1996 г.).

Световен ден на поздравите (World Hallo Day)

Честван за пръв път през 1973 г. по инициатива на двама братя от щата Небраска - Майкъл и Брайън Маккормик, като реакция срещу засилване на международното напрежение. Поводът за обявяването му е четвъртата арабско-израелска война (6 октомври - 11 ноември 1973 г.).

Празник на Оряхово

На този ден през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война градът е освободен от османско владичество.

Празник на Златоград

Чества се в деня на освобождението на града от османско владичество по време на Балканската война през 1912 г.

През 1861 г. Георги Раковски изготвя в Белград първия вариант на Втория си план за освобождение на България.

През 1867 г. Христо Ботев пристига в Букурещ.

През 1877 г. е освободен е град Оряхово.

Оряхово (Рахово до 1888 г., Орехово до 1956 г.) е град в Северна България, Врачанска област. Разположен е на р. Дунав, на 78 км североизточно от Враца. Средновековен български град и крепост. За първи път се споменава в документ от 1226 г. с името Орехов. До града са запазени останки от кулата и част от крепостта, разрушена през 1396 г. Църква “Свети Георги” от 1837 г., стари възрожденски къщи. Паметник на румънските войници, загинали през Освободителната война.

През 1880 г. в периода 21 - 30 ноември архиерейски събор на митрополитите от княжеството, проведен в София, приема законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков.

През 1882 г. се провеждат избори за ІІІ-то Обикновено народно събрание, спечелени от консерваторите.

Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание (1879 г.). Застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Макар и да не успява да наложи своите възгледи при изработването на Търновската конституция и да не се ползва със симпатиите на мнозинството от българския народ, след пристигането си в България, в качеството на български княз, Александър I Батенберг възлага на нея формирането на първото българско правителство (юли 187 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът й поверява отново управлението на страната (ноември 1879 г.). Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия. започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните водители като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.). Консервативната партия престава да съществува. Членската й маса се включва в нови политически партии. Печатни органи: в. "Витоша" (1879-1880 г.), "Български глас" (1879-1883 г.) и "Отечество" (1884-1885 г.).

През 1885 г. по време на Сръбско-българската война сръбската армия обкръжава Видин.

Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.).

През 1885 г. е създаден Тила на Българската армия - със заповед 184 на военния министър се създава Централна комисия по продоволствието и Правилник за нейната работа и със заповед 185 от същата дата са обявени "устройството на тиловите магазини и етапни пунктове, конвоирането на транспортите, приемането и управлението на продуктите и материалите и разходването на продуктите и материалите".

През 1897 г. е създадено е първото поделение на военноморската база във Варна - работилницата (флотски арсенал) към Морската част на Черноморския флот на България. В състава на Военноморска база Варна се включват дивизион подводници и поделения за бойно и материално-техническо осигуряване. Датата се смята за рождена на кораборемонтното предприятие КРЗ "Флотски арсенал" (днес "Терем-КРЗ Флотски арсенал" - Варна, ЕООД).

През 1919 г. в периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев.

През 1944 г. Седми пехотен полк на 4-та пехотна дивизия и част от Бронираната бригада освобождават Вучитрън (Сърбия).

През 1944 г. Главното командване на Българската Народна Армия (БНА) заповядва да бъде формирана по новите съкратени щатове Първа българска армия.

Първа българска армия е създадена в началото на декември 1944 г., когато започва вторият период от войната на България срещу Германия. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III–ти Украински фронт - маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец.

През 1945 г. е създаден ансамбъл "Гоце Делчев" - основан от големият български композитор и диригент Димитър Динев и бежанци от Беломорска и Вардарска Македония. Той е първият ни ансамбъл, пътувал зад граница (Берлин, 1951 г.), първият, направил запис на македонски песни в БНР (1952), първият, поставил шоуспектакъл "Македонска кървава сватба", обиколил цялата страна (1952-1966) и единственият, танцувал пред публика от 1 милион души (Атина, 1983). Изнася концерти по цял свят, става един от създателите на фолклорните поредици "Сите българи заедно" и организира конкурса за красота "Македонско девойче".

Родени:

През 1848 г. - Никола Сукнаров - български политик и държавник.

Завършва право в Белград (1875 г.). До Освобождението (1878 г.) е учител в Разград и Свищов. По време на Временното руско управление в България е съдия в Свищовския окръжен съд, по-късно - в Русенския и Варненския апелативен съд. Привърженик на Либералната партия (до 1885 г.). Кмет на София (1883 г.). Министър на вътрешните работи (31 януари - 21 март 1885 г.). Народен представител (1880-1887 г.); председател на II-рото НС (29 ноември - 18 декември 1880 г.), подпредседател на II-ро (1880 г.) и на IV-то НС (1884 г.). След 1885 г. се оттегля от активна политическа дейност. Член на Върховния касационен съд. Редактор на в-к “Независимост” (1880-1881 г.). Умира на 10 октомври 1894 г. в София.

През 1864 г. - Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор.

Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в I-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военноинженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-ра пионерна дружина и командир на жп дружина. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е зам.-инспектор на инженерните войски. Уволнен от армията (1918 г.). Загива при атентата в църквата "Св. Неделя" в София на 16 април 1925 г.

През 1871 г. - Панайот Христов Пипков - български композитор.

Баща на Л. Пипков. През 1891 г. постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно "Сълза и смях)". Учи музика в Миланската консерватория (1893-1894 г.). Диригент е на хора на Музикално дружество "Гусла" във Варна (1899 г.), ръководи Музикално-театрално дружество "Лира" в Русе (1899 г.), учител в Ловеч, където създава оркестър (1900 г.). В София ръководи самодейни хорове и оркестри, пише композиции. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като капелмайстор, ръководи музикален отдел при Народен театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор "Г. Кирков" (1919 г.), хормайстор в Народната опера (1920-1921 г.), артист и музикант в Софийски драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна "Върви, народе възродени" (1901 г.), музика и либрето на първата българска оперета за деца "Деца и птички". Пише стихове и драми - "Бойко" (1892 г.), "Деян" (1901 г.), комедии - "Невероятна случка", "Годежният букет", "Благотворителност" и "Пътуващи артисти" (изгубени). Умира на 25 август 1942 г.

През 1883 г. - Николай Андреев Стоянов - български ботаник, академик (1938 г.), професор.

Завършва Агрономическия факултет на Киевския политехнически институт и естествени науки в София и Мюнхен. Основател и ръководител (1947-1962 г.) на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН. Трудове: “Флора на България”, ч. I (1924 г.) и ч. II (1925 г.) (заедно с Б. Стефанов), “Лекции по земеделска ботаника” (1932 г.) и др. Секретар на Природонаучния клон на БАН (1949-1951 г.). Председател на Българското ботаническо дружество (1950-1965 г.). Директор на Ботаническия институт при БАН (1951-1960 г.) и главен научен секретар на БАН (1956-1965 г.). Съчинения: “Списък на растенията, които се срещат в България” (в съавт.) (1921 г.), “Житните растения на България” (в съавт.) (1921 г.), “Разпространение на средиземноморската растителност в Южна България и връзката й с тютюневата култура.” (1922 г.), “Флора на България”, “Разпространение и форми на диворастящите видове детелина в България” (1930 г.), “Растителността на дунавските ни острови и стопанското й използване” (1948 г.), “Учебник по растителна география. Основи на растителната география. Растителна география на Балканския полуостров и България” (1950 г.) и др. Умира на 9 октомври 1968 г. в София.

През 1898 г. - Димитър Асенов Симидов - български писател, внук на Ф. Симидов.

Участва в I-вата световна война. Завършва стоматология в Брюксел (1926 г.). След завръщането си в България се занимава със земеделие, след което се отдава на писателска работа. Публикува за първи път през 1915 г. в сп. “Смях”. Стиховете му са повлияни от символизма. Създава разкази и комедии със сюжети от градския бит. Пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Съчинения: “Стихотворения” (1923 г.), “Добромир Хриз” (1930 г.), “Беладин, царският син” (1931 г.), “Нал и Дамаянти” (1938 г.), “Тонко Късметлията” (1938 г.), “Прокурорът има думата” (1939 г.), “В плен на разбойниците” (1941 г.), “Вълшебните крила” (1941 г.), “Гарчо пъдарчето” (1941 г.), “Главчо с двете глави” (1941 г.), “Защо гаргата краде злато?” (1941 г.), “Надлъганият чорбаджия” (1941 г.), “Огнени пътеки” (1941 г.), “Перушан юнак” (1941 г.), “Село Кикендалево” (1941 г.), “Смъртната присъда” (1941 г.), “Трите девойки и д-р Фауст” (1941 г.), “Цар Магар” (1941 г.), “Изневярата на госпожа Лимончева” (1942 г.), “Гости от небето” (1943 г.), “Сокол - юнашка птица” (1944 г.), “Таралежът няма бодли” (1963 г., комедия), “Непобедени” (1968 г., роман), “Страници от един живот” (1978 г., спомени). Умира на 11 декември 1984 г. в София.

През 1899 г. - Георги Пецов - капитан I-ви ранг, началник щаб на българския флот от 1940 г.; командващ морски войски (14.09.1944 -25.12.1944 г.).

Д-р Георги Пецов е роден в гр. Габрово на 23 октомври 1899 г. Завършва Военното училище през 1920 г и като мичман II-ри ранг е изпратен на служба на корабите на ВМС и полицейската служба на р. Дунав. През 1924 г. е назначен за възпитател в Морското училище . След допълнителен тримесечен курс във Военното училище в София и конкурс, той е изпратен през 1927 г. с държавна стипендия в Хумболтовия университет. През 1931 г. защитава докторска дисертация на тема "Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912 г.", за което е удостоен с научните степени "Магистър на свободните изкуства" и "Доктор по физика на морето". С последната Г. Пецов става и доктор на Шведската кралска академия на науките и на Морската академия в Санкт Петербург. Той е първият български морски офицер, защитил докторска дисертация . В периода 1931 - 1932 г. д-р Г. Пецов изучава и торпедно дело в торпедно-разузнавателното училище в Германия. След завръщането си в България заема различни командни длъжности - от командир на миноносец до началник - щаб на ВМС. През 1939/40 г., е назначен за началник на Морското училище в Созопол на Негово Величество. През 1946 г. преминава в запаса като капитан 1-ви ранг и е назначен за преподавател във Военноморското училище - Цикъл (катедра) "Корабоводене и морска практика", а от 1951 г. - и за началник на цикъла. През 1954 г. излиза от печат неговият учебник по океанография, който е първият в тази област и се ползва и понастоящем Неговите заслуги са преди всичко в комплексното обучение на морските специалисти - навигатори, утвърждаване на висшето морско образование наравно с другите висши граждански образования, въвеждане на новите методи и средства за наблюдение на атмосферата и морската акватория в българския военноморски флот.

Починали:

През 1942 г. - Иван Георгиев Клинчаров - български литературен историк и писател.

Роден на 1 януари 1877 г. в Пазарджик. Завършва гимназия в Пловдив (1896 г.). Следва в Историко-филологическия факултет на СУ (1902-1906 г.), учи право в Женева, завършва в Лион (1910 г.), защитава докторат в Брюксел (1915 г.). Член на БРСДП от 1898 г. След 1923 г. е изключен от редовете на партията заради “опортюнизъм” (застава начело на т. нар. “леви” ликвидатори). Съсредоточава литературните си интереси върху делото на Ботев, автор е на брошури и статии с правно съдържание и с политически характер.

[Ася_И]

22 Ноември:

През 1886 г. Англия и Германия отхвърлят кандидатурата на грузинеца и руски княз Николай Мингрели за българския престол след наложената от Русия абдикация на Александър Батенберг (25.VIII.1886).

През 1903 г. XIII НС отпуска 500 000 лв. помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание, а на 9.II.1904 г. са отпуснати още 300 000 лв.

През 1918 г. в залите на Софийския университет е свикан събор (22-24 ноември) на около 20 македонски братства, организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров и секретар Георги Попхристов, на който се взима решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов ИК в състав - Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници).

През 1919 г. Народното събрание приема Закон за съдене и наказание на виновниците за националната катастрофа, който постановява да се предадат на съд лицата, взели активно участие в обявяването на войната - 1915-1918 г. (Първата световна война), без да бъде консултиран парламента.

През 1920 г. е обявена Дупнишката комуна, а неин кмет става Коста Петров.

През 1944 г. по доклад на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков (НС "Звено") правителството решава "за фашистка дейност" да бъдат уволнени 25 преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски" - Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Александър Цанков, Любомир Владикин, Александър Станишев, Георги П. Генов и др. За различен срок от преподавателска дейност са отстранени 17 души.

През 1946 г. е съставено третото правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров, като в кабинета има 10 представители на БРП (к), 5-ма от БЗНС, по 2-ма от "Звено" и БРСДП и 1 независим. За подпредседатели на Министерския съвет са утвърдени Трайчо Костов (БРП (к), Александър Оббов (БЗНС), Георги Попов (БРСДП) и Кимон Георгиев (НС "Звено"). На 28 ноември пред парламента е прочетена програмната декларация на правителството, в която Георги Димитров, имайки предвид решителната фаза на преговорите за изработване на мирния договор с България, подчертава: "Правителството ще приеме сътрудничеството и на ония обществени и политически групи и деятели, стоящи извън ОФ, които биха били готови честно и искрено да служат на нашата родина..."

През 1956 г. са открити XVI олимпийски игри (22 ноември - 8 декември) в Мелбърн, на които 43-мата български спортисти печелят един златен - борецът Никола Станчев става първият български олимпийски шампион, три сребърни и един бронзов медал, наредили България на 18-о място в крайното класиране.

През 1977 г. в София е открит Първият конгрес на българските философи.

Родени:

През 1883 г. – Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник) - български художник, писател, сценограф и режисьор, художествен и театрален критик.

Роден в Сливен. Учи в Богословското училище в София (1898-1902 г.), след което преподава в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). По-късно учи живопис в частното училище на Л. Бакст в Петербург (1908-1912), където е състудент на Марк Шагал и Василий Кандински. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, от които се връща с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите. След фронта е учител във Асеновград (1913-1917 г.), основател заедно с Николай Райнов и Иван Милев на движението "Родно изкуство" (1919 г.), съредактор на сп. "Златорог" от 1922-а, драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1925) и библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.). През 1931-а става първият председател на Съюза на българските художници. От 1935-а е назначен за началник на радиоразпръскването в България и до смъртта си ръководи "Радио София". Сътрудничи на сп. "Художник", "Наш живот", "Наблюдател", "Знание", "Бисери", "Българан", сп. "Демократически преглед", "Златорог", "Огнище", "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Завети" и др. със свои статии, илюстрации и стихове. Прави илюстрациите на поеми на Едгар Алън По и други. Автор на "Изповеди" и "Избрани статии (1920-1943)". Умира на 5.III.1943 г. в София.

През 1913 г. – Асен Босев – българския поет, автор на детско-юношеска литература и преводач от руски език.

Роден в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село и в Берковица. Известно време е учител, а след това завършва право в Софийския университет и дипломация в Свободния университет. Изпратен е в концентрационния лагер "Еникьой" в Ксантийско (1941 г.), по-късно е интерниран в лагера "Св. Врач" в Санданско. След 9 септември 1944 г. е зам.-главен редактор на в. "Заря", редактор на в. "Работническо дело", основател и главен редактор на в. "Септемврийче" (1945 г.) и главен редактор на в. "Стършел" (1961-1965 г.). Автор на "Гатанки, премятанки и занималки", "От все сърце", "Една торбичка смешки", "Хитър Петърчо", "Книжко моя, сладкодумна", "Чудо нечувано", "Не правете като тях, да не станете за смях", "Мимето", "Млад юнак-здравеняк", "Пет врабчета журналисти", "Стрина Ганка Софиянка", "Тук е радио Славейче", "Победители", Твоят спътник" и др. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО. Умира на 24.IV.1997 г. в София.

Починали:

През 1877 г. - хаджи Стамат Сидеров виден обществен деец през Възраждането и известен дарител.

Хаджи Стамат Сидеров е обесен от турците в Добрич. Бил е управител на първата банка във Варна - "Звезда", създадена през 1863 г., която имала за цел да кредитира българските търговци. Инициатор за откриването на българска черква във Варна. Заедно с братята Никола и Сава Георгиевич, Христо Попович и други родолюбиви граждани основават първата българска училищна община във Варна на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий - 11.V.1860 г. След обявяването на Руско-турската война (1877-1978) е заловен от турските власти и осъден на смърт.

През 1935 г. - Тома Измирлиев - български писател и хуморист.

Братът на поета Христо Смирненски е роден в Кукуш през 1895 г., а през 1913 г. се премества в София. Оттогава са и първите му хумористични разкази и стихотворения, обнародвани във в. "К'во да е". През ноември 1922-а заедно с брат си Христо започват да издават хумористичното сп. "Маскарад" (1922-1923 г.). Заедно с Крум Кюлявков издава и сп. "Звънар". Произведенията му са събрани в книгите "Премеждия" (1930 г.) и "Смях и злъч" (1931 г.).

През 1997 - Добри Жотев, български поет

Добри (кръстен Добран) Александров Димитров е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Добри Жотев е литературният му псевдоним, дошъл от името на дядо му по майчина линия Георги – Жота. Започва да пише стихове още в прогимназията. Автор е на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. Първата му стихосбирка ,“Жажда”, излиза от печат през 1951 г. Последната му издадена книга, “Вихърът на времето” (1996), е авторска подборка от стихове, писани през годините. Комедията му “Обличане на Венера” (1969) е играна в Сатиричния театър и реализирана в телевизионна адаптация. Носител е на литературни награди. Негови творби са превеждани на английски, френски, руски, арменски, китайски.

Добри Жотев винаги се е вълнувал от проблемите на обществото и критично се е вглеждал в недъзите му. В сатиричните си поеми “На гости у дявола” той е един от първите, които подлагат на съмнение господстващите тогава догми и се опълчват срещу партийната закостенялост и тоталитарните обществени калъпи. Преосмислил идейните увлечения на младостта си и прозрял истините на своето време, през целия си жизнен и творчески път той съхранява своята гражданска честност и хуманизма си.

През годините мнозина от неговите читатели остават трайно запленени от великолепната му любовна лирика, други не забравят разбунилите някога духовете на социалистическата праволинейност “дяволски” сатирични поеми, трети са очаровани от магичния глас на "езическите” му разкази, четвърти са почитатели на неговата виталност, пети са до болка развълнувани от космическата безнадеждност на неговите “светове на сумрака”. Самият той приживе държи най-много на “боготърсаческата” си поема “Начало за евангелие” и е уверен, че чрез нея е прозрял далеч в бъдещето.

Отговор

- Защо ме обичаш?

- Попитай реката

защо към морето тече,

защо във морето се влива.

Реката попитай!

- Защо ме обичаш?

- Попитай луната

защо край земята кръжи,

защо не дели се от нея.

Луната попитай!

Гарваните

Бяла е нашата къща,

плевника, двора, хармана.

Бели са копите слама,

къра е бял и балкана.

Черни са, черни са само

ятото гарвани, дето

вият се бавно и грачат

тука и там над полeто.

Вият се, махат над бели

ниви, дерета, търнаци.

Вият се, търсят напразно

черно местенце да кацнат.

/източник/

През 2005 г. – проф. Николай Генчев - български историк.

Роден е на 2.XI.1931 г. в село Николаево, Старозагорско. Завършва "история" в СУ "Св. Климент Охридски", асистент по "История на България", професор (1971 г.), а през 1978 г. става доктор на историческите науки с дисертация на тема "Франция в българското духовно възраждане". Член кореспондент на БАН (1989 г.), декан на Историческия факултет (1975-1982 г.) и ректор на Софийския университет (1991-1993 г.). По негова инициатива и ръководство през 1981 г. е създадена катедра по История и теория на културата във Философския факултет (от 1986-а - "Център по културология"). За принос в европейската култура получава Хердерова награда (1989 г.) и Златна палма на френските университети (1992 г.). Автор на стотици студии и статии, и на 20 книги, сред които "Българското Възраждане", "Българо-руски културни общувания през Възраждането" и др.

Редактирано Ноември 24, 2008 от Ани

[Ася_И]

23 Ноември:

Празник на катедралния храм "Св. Александър Невски" в София

Чества се в Деня на св. благоверни княз Александър Невски, който е патрон на черквата (новгородският княз, който разгромява на 15.VII.1240 г. при река Нева настъпващата шведска армия).

Най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров (площ 2600 кв. м, височина 52 м, има 12 камбани), която събира около 5 хил. души, е издигната в чест на падналите за освобождението на България от турско робство по идея на Петко Каравелов. Проектът на храма е на руския арх. Помаренцев, първият камък е положен на 19.II.1882 г., строежът завършва през 1912 г., а храмът е осветен с тържествен ритуал продължил от 12 до 14 септември 1924 г. През 1951 г. "Св. Александър Невски" е обявен за патриаршеска катедрала. През март 2001 г. руската православна църква дарява частица от Светите мощи на покровителя на храма. Стенописите, мозаечните пана и икони са изпълнени от най-известните за времето си 13 руски и 11 български художници (проф. Антон Митов, проф. Борис Михайлов, проф. Стефан Иванов, Владимир Д. Болотнов, проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ланской и др.), като сред тях има и уникални експонати - Бисерната икона, изобразяваща Св. Богородица и младенеца, за която се смята, че е чудотворна, е камъкът от Голгота, поставен в седефена кутия с герба на Царство България, който е подарен на храма от патриарх Кирил, иконите "Слизане на Светия Дух", "Благовещение", "Св. Константин и Елена" и др.

Ден на

Кнежа

През 1877 г. Западният отряд на руската армия разбива турската отбрана при Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград).

През 1916 г. българо-германски десант през Дунав при Свищов-Зимнич (23-25 ноември) слага началото на настъпление към Букурещ, който е превзет през декември с.г.

През 1921 г. българското правителство създава Комитет по проблемите на руските бежанци, в който влизат митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 млн. лв. за издръжката на 3000 руски деца.

През 1935 г. е формирано многократно преустройваното безпартийно правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов.

През 1935 г. Министерството на народното стопанство се разделя на Министерство на търговията, промишлеността и труда и на Министерство на земеделието и държавните имоти.

През 1944 г. по доклад на военния министър Дамян Велчев прието е постановление на Министерския съвет, предвиждащо да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по Народния съд, ако те участват активно във войната срещу Германия. След митинги, организирани от БРП (к), на 8 декември с.г. постановлението е отменено. На същия ден Съюзът на българските писатели изключва "за фашистки прояви" 29 от своите членове - Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински и др.

През 1956 г. с две постановления на Министерския съвет и ЦК на БКП се увеличават месечните добавки за деца на работниците, служителите, членовете на трудово-производителните кооперации и пенсионерите. От 1 януари 1957 г. се установява право на пожизнена пенсия за всички земеделски стопани-кооператори, навършили 55 години за жените и 60 години за мъжете, които са имали в продължение на 25 години за основно занятие земеделието или отраслите му.

Родени:

През 1877 г. - Никола Карев - български революционер.

Роден е в град Крушево, днес Република Македония, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. 16-годишен Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 г. идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 г. става член на БРСДП. През 1900 г. завършва гимназия в Битоля и се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 г. учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903 г.), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстранието оглавява Крушевската република. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. Но през 1905 г. отново навлиза с чета във Вардарска Македония. Войводата пада убит от вражески куршум при едно сражение с османски войски край кратовското село Райчани, днес Република Македония. В България и Република Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македонуим над град Крушево, Република Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те се пренесени 11 април 1990 г. Преди това през 1953 г. по слувай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево. Днес в България и Република Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.

През 1880 г. - Петко Напетов - български публицист, деец на македоно-одринското движение и на компартията.

Роден в Галата (днес квартал на Варна). След като завършва гимназия във Варна, учителства в с. Ташлъмюселим, Чокенско, където влиза във ВМОРО. По-късно става член на четата на Л. Маджаров и през 1901-а му е поверена агитацията в Малко Търново. Участва в дейността на Одринския революционен окръг на ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание (1903), след чийто погром отива в София и влиза в БРСДП (т.с.). Бие се по фронтовете по време на Балканските и Първата световна война, а през 1919-а влиза в ръководството на военната организация на БКП. Арестуван е малко преди избухването на Септемврийското въстание (1923), в чиято подготовка участва. И след излизането си на свобода продължава партийната си дейност, като става член на ИБ на ЦК на БКП (т.с.) през 1925-а и организационен секретар на създадената през 1927-а Работническа. Пише книгата "В страната на строящия се социализъм" след посещението си в СССР през 1931-а. На 12.V.1933 г. в София е убит от дейци на ВМРО.

През 1904 – Зорка Йорданова - българска драматична актриса.

Родена в София . Името й се нарежда сред най-значителните творци на българския театър, а в най-силните си години (от 20-те до 60-те) е канена да играе в почти всички европейски столици. Учи в балетна школа, а след конкурс е поканена в "Театър-Студия". От 1923-а е на сцената на Народния театър в София, където се изявява в ролите на Розалинда в "Както ви се харесва" на Шекспир, лейди Уиндърмир във "Ветрилото на Лейди Уиндърмир" на О. Уайлд, Олга в "Три сестри" на Чехов, Боряна в "Боряна" на Йовков и др. Изпратена е да специализира във Виена, Берлин и Париж със средства, отпуснати от държавата. Участва и във филма "Безкръстни гробове" (1931). Авторка на статии по въпросите на театъра и на мемоари.