Хуморът на Учителя

[Guest Fut]

От вчера съм се замислила за нещо много интересно. Хмммм Учителя не е бил толкова строг колкото си го представяме. Той е имал изключително тънко чувство, за хумор стига човек да го улови. Пример от днешната беседа: " Ергенинъ на 76 години иска да се ожени за млада мома." Из*Яков и Исав

Само едно мъничко изречение, но то е достатъчно )).

Спомням си една случка когато четох преди време "Светъл лъч към човешките души"*Светозар Няголов. По спомен - Една сестра не дочакала да заври водата в чайника и започнала да я налива по чашите. Учителя казал: "Сестра Кинче знаете ли как е госпожица на английски? Мис - Мискинче . Мисля си колко приятно ще бъде ако такива моменти се хванат и се публикуват в някоя отделна не толкова сериозна темичка. Сигурна съм че Учителят видян в такава светлина ще бъде по-достъпен за много човешки сърца. Поздрави!

Редактирано Декември 30, 2008 от Моника13

[Guest Fut]

Когато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Днешният ред, който съществува, е идолопоклонство, но този ред ще бъде пометен и ще остане само екс-човекът. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите като остатък от миналата култура. Бъдещите хора, като дохождат по музеите, ще разглеждат главите на сегашните видни владици, патриарси и епископи, ще видят техните греди, с които са живяли толкова години, и ще кажат: „Знаменити хора, благочестиви хора, такова благочестие, че от него само главата е останала!“ За в бъдеще всички учители, свещеници, проповедници и съдии трябва да бъдат без греди. Голяма услуга бих направил на България, ако определя кого да поставят за учител, кого за свещеник, кого за съдия и т.н. Ако се спазваше това, работите в България щяха да тръгнат напред. А сега какво става? Свършва някой за свещеник, натурата му повече отговаря за актьор, а те го опопват. Такъв човек, като стане свещеник, по-добре ще бъде, ако се нарече служител на църквата, но не и на Бога. Бих желал всички свещеници и учители да научат езика на природата и да видят какво пише тя...

Гредата

[Све]

Ето тук хумора на Учителя много ми допадна:

Гледате някоя котка седи при някоя дупка и дълбоко разсъждава за проблемите на живота- социални, семейни, морални и научни въпроси разрешава тя. И като седи като някоя статуя си казва:”Само от тази дупка излиза разрешението на този въпрос.” И гледаш по едно време един ученик излиза от тази дупка , посмее се малко, излиза навън, обърне се и влиза.

"Любов към всичко" – Утринно Неделно Слово

държано на 16.10 1938г.,София, Изгрев

Редактирано Януари 12, 2009 от Станимир

[Надеждна]

Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“

Взимане и даване - НБ

Редактирано Януари 19, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другите, вие ще приличате на стария крив рак, който учил сина си да ходи право. Един ден старият рак казал на сина си: Синко, не се ходи така. Не виждаш ли, че ходиш криво? - Татко, тръгни пред мене, да ми покажеш, как да ходя. Старият рак тръгнал напред, но вървял по своему, криво. - Татко, казал синът, така и аз ходя. Ти не ми показа нещо ново.

Казвам: Не може човек да възпитава другите само с думи. Примерът, животът възпитават, а не думите.

Днес старите възпитават младата мома и младия момък, като им забраняват да гледат тук или там, да не се съблазнят. И в края на краищата толкова ги наплашват, че те не смятат да погледнат свободно. С това възпитание хората приличат на Настрадин Ходжа, който днес забранявал на магарето си да яде, на другия ден пак му забранявал, докато съвсем го отвикнал да яде. Един ден Настрадин Ходжа казал: Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря.

беседа "Двете добродетели", книга "Ценната дума"

[Guest Fut]

"Казвате – с малко може. Ние сме хора дребнави. Казвате: „Аз нямам големи желания. Аз имам само едно желание. Искам да имам само една малка къщица, да се прибера вътре като бръмбар и така да прекарам живота си горе-долу.“ Това са дребнави работи. Този човек иска една малка куторка, едва да влезе и да се прибере с жена си, с дечицата, както Господ дал. Смешна работа. Ти трябва да искаш една хубава хигиенична къща, с хубави прозорци и светла, а не палат. Не е въпросът за разкош, но онова, което ти е необходимо за живота ти. Защото Господ не е дребнав. Той, когато дава, дава и когато взима, взима. В него има две положения. Когато дава, дава и когато взима, взима."

"Царе в природата са онези възвишени същества, които имат качества за царе. За в бъдеще само гениалните хора трябва да стават царе. Само гениите на доброто трябва да стават царе. Един посредствен човек не може да стане цар. И след него в управлението ще се наредят всички останали, ще се наредят по степента на своята гениалност. Те ще се наредят по една стълбица от горе на долу, а сега на върха на управлението седи за министър този човек, комуто наум не дохожда как да раздели на две магарета сламата. И ще изучават след това висша дипломация."

"Едно време, когато Господ създаде магарето, то имаше красива форма, но беше недоволно от своята форма. Та сега магарето носи форма, направена по негов план. И сега магарето, като реве и плаче постоянно, с това иска да каже на хората: „Не искайте форма като моята. Не бъдете като мене магаре. Никога не желайте форма, която не ви подхожда.“

Из* Да ви даде

Редактирано Април 15, 2009 от Fut

[Ани]

Ти може ли една котка да я водиш? По някой път аз говоря за котките, но колко усилия трябва, за да може една котка да добие един навик? При мене се беше прикомандировала една котка, без да я викам. Една такава, червеникава. И тя, най-първо, ме гледаше дивашки с подозрение. Гледам, че я е страх от мене. След като започнах да се отнасям много добре с нея, започнах да ѝ давам сиренце, баница, най-хубавото, каквото имах, и тъй внимателно ѝ давам, като на някой мой приятел, тя почна да върви след мене като адютант. Аз тръгна, и тя тръгне пред мене. Аз се върна, и тя се върне. Слизам по стълбите, и тя слиза. Върна се, и тя се връща. Аз вляза в стаята, и тя се качи и ме чака горе пред вратата. Никакъв юлар не слагам на котката. Тя знае, че имам сладки работи и като върви подир и пред мене, все има предвид какво ще ѝ дам. Като вляза в стаята си, тази котка има две думи, две котешки думи, които аз научих от нея, много съдържателни. Тя ми казва по котешки: „Учителю благи, прояви сега своята велика благост, която имаш към мене.“ Как ще я проявя? Едно парче хляб с хубаво сиренце, първокачествено. След като изяде нещо, казва друга една дума: „Учителю благи, откакто съм дошъл при тебе, доста се просветих.“ Ще кажете: „Може ли да се просвети котката?“ Просвещава се. Казваме: „Просветнало му нещо.“ Просветнало му, но като намери други котки, дави ги всичките. Голям скандалджия беше. Някой път съм горе в стаята си и чувам, на керемидите се вдига шум. Сега вече не прави скандали. Един ден слизам и виждам, приготвил се да се хвърли на Мурджо (нашето куче). Казвам му: „Тук е място на мир. Чакай, Мурджо, да го не бутнеш. Той е един от учениците.“ И Мурджо седи мирно. След време, гледам, минава един друг котарак и ученикът като го натиснал, и започнал да кряска. Мурджо, като се затича, хвана котарака и казва: „Какво право имаш ти да натискаш?“ Щом го пусна, и онзи котарак избяга. Върна се назад, и онзи го търси. Мурджо казва: „Да благодариш на мене. Аз ти дадох един добър урок. Да знаеш още веднъж как се дави един ученик.“

Път на избавление

[Eлф]

изт.

~~~

"Ако вземете първичната форма на магарето, тя не е била такава, каквато е днешната. Слабостта на магарето е добре представена в една от приказките. След грехопадането един мъдър цар извикал всички животни при себе си да им даде известни наставления как да живеят, за да не грешат, да не спрат своята еволюция и да не се лишат от възможността да развиват своя език. Събрали се всички животни. Конят, със своята порода, и магарето тръгнали заедно. По пътя конят казал на магарето: „Слушай, ти имаш една слабост. Гледай да не проявиш тази слабост пред царя, че да ме засрамиш. Като останеш насаме, можеш да я проявиш, но пред царя пази се да не се изложиш, да не изложиш и целия наш род.“ – „Бъди спокоен, аз си зная работата.“ Като стигнало пред царя, магарето отворило устата си и започнало с всичка сила да реве. Царят се усмихнал и казал: „Ти ще бъдеш добър образец за всички ония, които ще проповядват новите учения в света.“ Конят дошъл после при магарето и му казал: „Какво направи? Нали ти казах да не проявяваш своята слабост.“ – „Че ако аз на царя, на такъв умен човек, не покажа изкуството си, да го оцени, на тебе ли ще го покажа? Ти си кон, нищо не разбираш от това изкуство.

Сега аз давам друго тълкувание на приказката. Не е лошо, че магарето реве. Слабата страна на магарето не е в рева му, но в неговото ядене. Що се отнася до пиенето на вода, магарето пие всякога най-чиста, най-хубава вода. Дойде ли до яденето, то не прави избор, не обръща внимание – каквото му попадне, всичко яде. Друга една слаба страна на магарето е, че то всякога обича да води. Дето и да го турите, то иска да бъде на първо място, да води: камили ли ще води, овце ли ще води, все то да бъде на първо място. В това отношение то представя образец на самосъзнание. То иска всякога и всички да води. То не пуща нито една овца, нито една камила да върви пред него. Това са отрицателните страни на магарето)).“

изт.

[Eлф]

Забавна история разказана на 20.08.1920 год.в гр. В.Търново от Учителят.

Един руски цар отправил писменна молба до четиридесет манастира в Русия,с молба ,в който манастир се намира главата на св.Йоан Кръстител,да му я изпратят. Пристигнали четиридесет глави от четиридесетте манастира. Царят свикал Светия синод и запитал: "Знаете ли колко глави имал св.Йоан Кръстител?" "Една глава",отговарят те. "Не ,четиридесет глави." Завел царят светите старци и им ги показал. "Моля ви се ,махнете тези заблуждения"-казал царят и разпратил главите по местата им.

изт.

[томи]

"Някой си селянин обичал много яйца и търсел случай често да си хапва,но не му се отдавало,защото жена му била голяма скъперница.Тя била едра,снажна и когато мъжът и се осмелявал без нейно знание да си хапне едно-две яйца,тя го понатупвала. Един ден тя паднала и умряла. Селянинът си казал:

-Слава Богу, сега вече ще мога свободно да си похапвам яйца,няма кой да ме бие.  

Взел той седем яйца и ги сложил да се пекат в огнището. В това време дошли няколко съседки да споделят скръбта му. А той,  като чул стъпки,стреснал се,забравел,че жена му умряла,и за да не бъде бит,извадил набързо яйцата от пеща и ги турил в пазвата си. Съседките му казали:

-Голям огън гори в къщата ти.

-Да,голям огън е,но този, който гори в гърдите ми,в пазвата ми,е още по-голям."  

[Guest Дриада]

Тази вечер срещам една госпожица, студентка, мисля да е от четвърти семестър, с червена шапка,ходи тъй, напето, с достойнство, на шапката- и козирка, тропа с краката, казва:"Аз живея зя България."Червената шапка отгоре я въодушевява.Та за една обикновена идея казва тъй.Похвалвам я.Приятно впечатление прави, с идея върви, тъй грациозна, идея има.Сега и вие ще турите вашия каскет.Тъй ще кажете"И аз имам идея"Ще бъдете идейни, тъй,че като излезнете, да знаят хората, че във вас има идея.Всякога, когато срещнете един идеен ученик, усещате, че има пълнота в него.А като го срещнете без идея, усещате една черупка като на охлюв.

Новите типове 27.06.1926г. МОК "Време и сила"

[Guest Дриада]

Всичките противоречия произлизат от еднообразните движения.Седите и казвате:"Тази работа няма да я бъде"Един удар.Няма да я бъде./Учителят удря дъската/Ако вие така удряте какво ще стане?Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви?След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите.Понякой път вие седите и правите същото.Понякой път гледам, смешни са хората.Той сам се блъска.Казва: "Тази работа няма да я бъде".След като се блъска казва:"Боли ме главата"Защо казваш, че няма да я бъде тая работа?Казва някой, че може да пееш. Казваш:"Не мога да пея.Аз не мога да пея, изгубил съм таланта си"Аз бих желал да купя, вашият изгубен талант.Досега не съм намерил някой да е изгубил таланта .Може ли една дарба да се изгуби?Дарбите не може да се изгубят.Може да се осакати, но не да се изгуби.Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.Има такива примери.В този център удрят някого, той започва да пее непреривно.Ужасно положение.Не може да спре човекът.

Какво трябва на младите24.07.1938г.МОК"Възможности в живота"1937-1938г.

[Guest Дриада]

Дойде тези дни при мене една сестра да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела.После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали и краката вътре.Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки.Казвам и:"Събуй си ботушките, аз имам едни здрави,вълнени чорапи, които на мен са малко къси, ще ти ги дам"Тя се събува и виждам на единия и крак, единиият пръст отвън, там е скъсан чорапът и.След това тя остана доволна, че и станало топло.

Любов, доброта, справедливост18.12.1938г."Любовта дава живот"НБ1938-1939г.

[Eлф]

Учителя за Настрадин Ходжа Или По следите на Настрадин

"Един ден Настрадин Ходжа отишъл в гората да насече дърва. Понеже за пръв път трябвало да сече дърва, той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го реже. В това време един пътник минавал покрай Настрадин Ходжа и като видял, че реже клона, на който е стъпил, извикал: „Настрадин Ходжа, не режи този клон, защото ще паднеш на земята с него заедно“. – „Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.“ Той продължил да реже клона, но скоро се намерил на земята – станало, както пътникът му предсказал. Това изненадало Ходжата и като се вдигнал от земята, хукнал след пътника, да го пита кога ще умре. Той му казал: „Слушай, приятелю, виждам, че много знаеш. Както каза, така стана – паднах от дървото. Я ми кажи сега след колко време ще умра“. – „След три дни.“ Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи да слушаш женски ум. Послушах жена си да отида в гората да насека дърва, но ето, отрязах един клон, паднах от дървото, а отгоре на това трябва да се готвя за смърт“. Отдалеч още той извикал: „Жена, извикай децата, искам да се простя с вас, защото след три дни ще замина за онзи свят. Повече няма да ви нося дърва, трябва да се готвя за заминаване“. Жената веднага дошла при него, целунала го, прегърнала го и заплакала. Децата също го целунали. Настрадин Ходжа взел торбичката си и тръгнал. На края на селото той видял една хубава круша, пълна с плодове и решил да остане тук. Изкопал гроба си под крушата и легнал да чака смъртта си. От време навреме от крушата падали по една-две круши право в устата му и той си хапвал. На третия ден той чул наоколо някакъв шум, голямо движение. Повдигнал главата си да види какво става отвън и видял, че близо до крушата минава камилар с камили, които карали коли, пълни с грънци. Като го видели, камилите се уплашили и започнали да бягат. От голямото тресене на колите, повечето грънци се счупили. Силно разгневен, камиларят се върнал назад, сграбчил Настрадин Ходжа и добре го набил. Като видял, че работа излязла съвсем друга, а не както очаквал, той взел торбичката си и се върнал у дома си. Жена му веднага го запитала: „Ходжа, какво има на онзи свят?“ – „Там е много добре, круши падат право в устата ти, но трябва да бъдеш внимателен, да не уплашиш камилите, защото ще те бият – работата взима лош край.“

...

"Настрадин Ходжа имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: „Не може ли през два–три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два–три дни един път. През това време няма да слизам в селото“. Както казал, така направил. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко. Обаче магарето му се изтощило толкова много, че престанало да яде и умряло. Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си."

***

"Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, той решил насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислел той. За тази цел взел една пила и през една тъмна нощ се спрял пред къщата на един богаташ и започнал да пили бравата на вратата. Един познат минал покрай него и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кимане.“ – „Ами защо гласът му не се чува?“ – „Утре ще му се чуе гласът.“

***

“Настрадин Ходжа… си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток? – Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Обърнал я той на запад. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво? Обърнал я Настрадин Ходжа към север. Трети идва и му казва да я обърне на юг. Обръща я на юг. После, за да угоди на всички взима, една кола с четири колелета и направо върху нея пещта. Дойде някой, той го пита: Накъде искаш да бъде обърната пещта – На север. Обръща колата на север. Дойде друг, пита го: Накъде искаш да бъде обърната пещта? – На запад. Обръща я на запад. Каквото положение искат, това прави и на всички угажда.

Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин Ходжа – на колелета.”

***

“Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.”

***

“Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Главно той научил, че хората не обичат да плащат. Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред кофара на вратата му и започнал усилено да пили. Минава един познат и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кеманѐ.“ – „Ами защо не се чува гласа на кемането?“ – „Утре ще се чуе.“ Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кeманй, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил.”

***

“Настрадин Ходжа, който карал 10 магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат 10 на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали 9. Пак слизал от магарето, броил ги – 10 магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудил къде се губи едното магаре – не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.”

***

“Настрадин Ходжа… отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк , и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.“ Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си.

Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една–две години, ти го забравиш.”

***

“Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне. Купил си една пила и отива при един богат търговец, който си затворил дюкяна с един от тия старите куфари и започнал да реже куфара, да отвори, да влезе и да вземе, каквото му трябва. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ – „На цигулка свиря.“ – „Гласът къде ѝ е?“ – „Утре ще го чуете.“ Това е един турски анекдот. Ти мислиш нещо в себе си. С пилата търкаш, търкаш. Нали някой път ти мислиш нещо и онзи те пита: „Какво мислиш?“ Той те вижда, че мислиш. – „Ще видиш.“

***

‘’ Настрадин Ходжа... казвал: „Половината свят умира, като [умре жена ми]; като умра аз, целият свят умира.“ Не, като умре жената на Настрадин Ходжа, светът си е пак свят; и Настрадин Ходжа като умре, светът си е пак свят.’’

***

“Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.”

***

“Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!“ Казва съдията: „Добре.“ Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре – четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.”

***

“После някои проповядват, че трезвени трябва да бъдат хората. А опасно е някой път трезвеността. От трезвеност умират хората. Ти си трезвеник, да не ядеш. Има една приказка: Настрадин Ходжа имал магаре, много ядяло, че искал да го отучи. Казва: Таман го отучих да яде, без разноски, умря магарето. Не е в поста. Изисква се да се научиш да ядеш на свят, да ядеш както трябва. Ще се научиш да пиеш както трябва. В пиенето къде е лошото. Един, който пие вода, едва ли ще изпие 3–4 чаши вода. Вода пие малко. Като започне да пие вино пие по 4–5–6 кила. Водата пести, вино пие много. Лошото е, че много вино пие. Да пие вино както водата. Първото нещо е, че вие сами се спъвате.”

***

“Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?“ На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?“ – „Това не е наша работа“ – отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената погрешка…”

***

“Като ви говоря, вие мислите, че всичко сте разбрали. Лъжете се, не сте ме разбрали. В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: „Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто“. – Възможно ли е това? – „Да, така ще постъпя“ – казал Ходжата. Един ден решили да го изпитат. Сложили 99 жълтици под един камък. Той ги намерил, преброил ги и си казал: „99 са, не са сто. Който е сложил 99 жълтици, ще сложи още една“. И ги сложил в джоба си. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: „Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него“. Дава ти се богатство, което скриваш в джоба си, и пак казваш: „Тук са 99 жълтици, като получа и последната, тогава ще работя за Бога“. Нито един човек не е изпълнил Божията воля напълно. Това не ме интересува – кой е изпълнил волята Божия и кой не я е изпълнил. Важно е какво аз върша. Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас…”

***

“Запитали един ден Настрадин Ходжа какъв е смисълът на живота. Той отговорил: „Докато жена ми е жива, аз разбирам половината свят. Докато аз съм жив, разбирам целия свят. Ако жена ми умре, аз изгубвам половината свят. Ако аз умра, тогава изгубвам целия свят.“

***

“Разправят един анекдот за Настрадин ходжа. На младини той прескачал големи трапове. На стари години се опитал да прескочи един трап и паднал в него. Той си казал: „На младини не беше така“, но като се огледал наоколо и видял, че няма никой, той казал: „Каквото беше на младини, такова е и на стари години“.

***

“Ако всеки ден се оглеждам в огледалото и казвам: Остарях, но съм както едно време. Едно време какво беше! – Едно време беше както в следния пример: Настрадин ходжа като попаднал в един трап, който искал да прескочи. Той искал да прескочи трапа и паднал в него. Казал: На млади години така ли беше! – Мислил, че го слуша някой наоколо. После казал: И на млади години беше, както на стари години.

Човек на младини какъвто е, такъв е и на старини. Умът на човека не се изменя. Умствената дейност на човека не се изменя. Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата.”

***

“Ще ви кажа онзи анекдот за Настрадин Ходжа. Влязъл той със своята работна дреха в едно турско кафене и както са насядали не на столове, но с кръстосани крака на земята, никой не му обърнал внимание. Станало му мъчно. Направил си той хубав кюрк от лисичи кожи със сукно, облича го и на другата седмица влиза в кафенето, всички станали, поздравили го и когато сяда, казва един: На Ходжата от мене едно кафе. Той взима кафето и го изсипва на кюрка. Друг казва: На Ходжата от мене едно кафе, той пак на кюрка го изсипва.”

***

“Сега, ако един човек премълчи и нищо не каже, никой нищо няма да каже. Обаче, ако каже истината, веднага ще го затворят. Как може да се поправи светът по такъв един начин. Методите, с които ние си служим, не са прави. Запример някой човек разправя, че е направил погрешка. Защо е направил? Тогава ще замязаме на Настрадин Ходжа. Искал един ден да си направи къща. Покривал къщата си. Казва: „Тия хора не покриват както трябва, тече, аз ще я направя да не тече.“ Качил се горе на покрива, подхлъзнал се, пада и си изкълчил крака. Среща го един и го пита защо куца. Казва, че е паднал и си изкълчил крака. Че как падна, че защо падна, че защо не внимаваш. Той разправя и всеки му казва: „Как падна, как си изкълчи крака, защо не внимава, как стана?“ Най-после казва: „Няма ли някой от вас, който да е падал. Защо падна, че не трябваше. Че не трябваше, не трябваше, но паднах.“

Казвам, когато някой човек ни разправя една своя опитност, дайте му един добър съвет.”

***

“Глупавите хора царуват. От тях всичко може да се очаква. Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин Ходжа. Те нямат никакъв морал. Според тях правото принадлежи на силния. Моралът на живота е в яденето и пиенето. Като живееш трябва да бъдеш богат и силен. Ако някой те удари един път, ти го удари два пъти. Това е философия на хората с празните глави. Такива хора има навсякъде. Те причиняват страдания на всички. Единственото нещо, което може да оправи живота на хората, това е разумността. Когато настане затишие и ветровете престанат, казваме, че умните хора царуват.”

***

“Като видя някой човек, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба си, или не. След това гледам, пълна ли е торбата му, или празна. Ако торбата му е пълна, той е човек на Любовта. И тогава казвам: този е човекът, който вярва в Единния Бог. Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа. Искате ли да станете истински Христови ученици, трябва да се освободите от всичко старо, което ви спъва.”

***

“Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.”

източник

П.П. Това са личните ми извадки от беседите на Учителя, за Настрадин Ходжа, но понеже съм го правила, за лично удоволствие, за това липсва описанието на всичките беседи, но който иска да се увери, че са от там спокойно може да провери. Материала не е много, само няколко странички с търсачката

изт

[Guest Дриада]

Смехът е дин контраст.То е дно чувство за успокоение.Смехът действа лечебно на човека.

Превеждал съм и друг път:в Америка има лекари, които лекуват със смях.Знаеш какво е :идеш при лекаря, заболял те коремът, казваш:"Господин докторе, боли ме коремът"Той се смее насреща ти.Казваш"Какво се смееш, аз умирам!"Той се смее:"Кис, кис!"-"Ти се подиграваш с мене!"-Той пак се смее:"Кис-кис"5-10 минути се смее- и ти започваш да се смееш, забравиш, че те боли коремът.След това казва:"Плати!"Като се смее 10-15 минути казва:"Плати два долара!"-"Че как?"-"Излекувах те де ти е болката?Ти ще трабва да платиш!"Та всеки от вас може да стане доктор.

Да ценим живота 15.10.1941г.ООК"Буден ум и будно сърце"

Редактирано Април 14, 2011 от Донка

[Канел]

Преди години в Америка един богат милиардер имал три коня много лоши, единият бил толкова лош, че на трима слуги отхапал ушите. Единият обичал да рита, утрепал няколко души. Този милиардер казал, ако се намери някой човек да ги опитомява, да се отучат от този нрав, ще го възнагради. Мисля, че това станало в Ню Йорк или в Бостон. Явява се един американец, професор, да опитомява коне. Дават му тия двата коня и в половин час първият кон се отучил да хапе. Как го отучил да хапе? Сварява един чукундур и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото. Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от чукундура. Три пъти като хванал конят този горещия чукундур, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе. Сега, ако вие обичате да хапете, чукундурът ще дойде.

Всичките народи

[Guest Дриада]

Бях преди във Варна, при един приятел, и до мене една кръчма.Два- три месеца всяка вечер до 12 часа дигат шум, крякат, бият се.Пращам им мисли, казвам на хазяина, че ще им платя да си преместят кръчмата- не искат да се преместят.Една вечер изсвирих на цигулката една песен и след една седмица кръчмата я нямаше, кръчмарят я напуснал."Какво свири?"Свирих музикално, но втори път не искам да свиря.

Божественото слово 11.04.1943г."Оживяване"НБ

Сега из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са, женени ли са, върви тя и носи една хубава чанта и чадър.Отвънка се разхождат, казва на другаря си:"Тъй, както си вървял не може.Ние трябва да си осигурим още по- добре живота, трябва да ми купиш още по- хубава чанта от тази, и чадър трябва да ми купиш друг."Носи тя едно палто и казва:"Това палто овехтя нещо, по- хубаво трябва, не може така.Ти трябва да разбираш тези работи.Този старомоден живот не може, по- моден живот трябва човек да води."Другарят, който върви след нея гледа:там из гората една мечка иде.Той се качва на дървото.Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и се качва и тя на дървото.Той я пита:"Жена, какво ни трябва сега?"Иде мечката , бута ги с муцуната си тъй.

Ще се похваля.Божественото начало.23.02.1936г."Трите родословия"УС

[Guest Дриада]

Разправяше ми един американец.Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите.Казват му:"Не ни забавлявай!"Той го завежда и вижда едно пространство, покрита със стъкло, а под него 100-200 000 бълхи.Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони.Едни от тия бълхи вървят като войници.Как ги е научил този човек?Показва, че може.Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите...Този господин казвал:"Най- голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат.Това беше най- мъчното нещо.Това е една наследствена черта на техния род."

Разпаленият въглен 29.04.1934г."Приготовленията на сърцето"НБ

[wonderful]

Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение?

Сънищата на Йосифа 2 август 1914г.,София

Редактирано Май 14, 2011 от wonderful

[wonderful]

Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? -"Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен един такъв свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.

Ето човека 29 март 1914г., София

[Guest Дриада]

Двама американци пътували по железницата.Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати.Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютите краставички.Другият американец казал:"Може ли да ми услужите с това?""Може, може!"Два му стъкленицата.Онзи отрязал един голям къс и го нагълтал.И запалила му се устата.И казва:"Господине, каква е твоята професия?"-Аз съм проповедник"-"Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите".

Всички вие си имате такива стъкленица с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва.

Обичай и познавай!Добър и учен! 17.02.1937г.ООК"Запалена свещ"

Редактирано Февруари 4, 2012 от Донка

[Guest Дриада]

Мен ми разправяше една сестра, имала хубава библия,тъй подвързана с хубава червена кожа.Това било в София."Един ден-казва тя- гледам изгубва се красотата на моята библия.Червеният цвят по нея изчезва и библията се обезобразява"А какво е видяла тя?Нейната слугиня от подвързията на бибилията взима от боята и си маже устните.И казва:"Слугинята като не може да вземе от това, което е писано вътре, взима от боята на кожата, отвън.Все взема нещо"

Словото и животът 14.07.1935г."Ценната дума" УС

Редактирано Февруари 4, 2012 от Донка

[Guest Дриада]

Знаете оная басня за Настрадин Ходжа, който като ходил тук -там да проси,че богатите не отзовавали на неговата просия, не му дали нищо, никой нищо не му давал.Той имал един лев.Купил си една пила, отишъл при един банкерски дюкян и започнал да реже куфара.Минава един пита го:"Настрадин Ходжа, какво правиш?'' "Свиря на кремане" "Ама гласът не се чува" Утре ще чуеш гласа" Той сега свири, но гласът утре ще се чуе.

Много проповедници има, които не знаят, те плашат, че това, онова, дяволи има, че вили има.Обясняват си те.Това са техни сесретници, небивалици.Светът страда сега, защото са дошли да проповядват най- глупавите хора, които нищо не разбират и са станали проповедници.Такива проповедници, както един виден немски проповедник проповядвал на едно събрание и казва, че Господ, като направил човека, та сушил го три дена на един плет.От една особена кал е направен човека, та го сушил три дена на плета.Един от слушателите казва:"Та от къде взеха пръти да направят плета?" "То не е твоя работа"Той казва, че Господ направи човека от кал и го е сушил.А като питат, че как направи плета , казва това не е твоя работа.

Словото и животът 14.07.1935г."Ценната дума"УС

Редактирано Февруари 4, 2012 от Донка

[wonderful]

Ще се спра върху първия стих, че Навуходоносор направи златен образ. Значи, той създаде едно божество, на което иска хората да се кланят. Казано е в Писанието, че всяка власт е от Бога дадена, значи и царската власт. Намериха се трима души, които не изпълниха тази заповед.

В човека има трима души, които никога не може да се подчинят на нашите заблуди; това са човешкият дух, човешката душа и човешкият ум. Каквото и да направим, каквато и теория да прокараме, те си остават, имат си убеждение, казват: „Това, което вие казвате, няма да слушаме!“ Даже много пъти ние, хората, си произвеждаме страдания, че туй, което сме казали, не е станало. Кой от вас не се е подчинил на това, което е казано? Царят се видял в чудо, как така трима души да не изпълнят неговата заповед. Всички падат и се покланят, само трима души не се покланят. Някой път вие ставате, лягате, съжалявате, че някои ваши мисли не са се реализирали. Аз мисля, че най-голямото добро е, че всичко, което мислим, не се реализира. Ако всичко би ставало тъй, както мислим, ние бихме имали един цял ад на Земята. Животът щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото е сега.

"Огнената пещ" (НБ,28.01.1934г)

Редактирано Февруари 4, 2012 от Донка

[Eлф]

Мисъл за деня-19.03.2012

Доброто, както си го представяте, то е цял един свят. Доброто е най-красивият свят в човека. Доброто и злото са два противоположни свята. Дървото на познанието доброто и злото, половината от това дърво раждаше добри плодове, половината – лоши плодове. Ева яде от лошите плодове. Дървото беше разпределено: половината лоши плодове, половината добри плодове. Казвате: „Как така да бъде?“ Много естествено, много проста работа. Не ви ли стига умът? Ашладисано дърво било. Едната страна била дренки, другата сливи.

Никакви ябълки значи...

Редактирано Март 19, 2012 от Eлф