Екстаз или разум при духовното пробуждане?

[Ани]

Виждам, че такава тема няма. Въпросът „за или против екстаза“ възникна, когато прочетох мнението на Станимир в темата за дервишите:

Има много интересни неща в светогледа на дервишите, но не одобрявам практиките им за постигане на транс (танците им). Колкото и красиви да изглеждат отстрани, те са изключително механични, като участието на умът е почти изключено. Практиките им несъмнено водят до някои мистични преживявания и екстаз, но не мисля, че това са точно духовните опитности към които хората трябва да се стремят.

Всъщност какво е екстаза? Едно и също ли е с транса? Помага ли при постигането на духовно просветление или трябва да си служим само с ума?

Аз действам наистина само с разума, но чувствам това като недостатък.

Става дума за мистичния екстаз, който не се постига с хапчета, напитки или някакви други външни средства. Движението на тялото не приемам за външно средство. То си е инструмент на човека.

[Guest hrisko_89]

Много ми се иска да изпитам екстаз. Може би и двете имат роля при духовнот пробуждане.

[Станимир]

Всичко си има степени. Екстаза е чувстване, като да опиташ една ябълка: разбираш вкуса и, изпитваш удовлетворение, разбирането ти за ябълката действително се увеличава, но все пак то не е пълното разбиране. Освен всичко друго при екстаза лесно може да се стигне до зависимост, т.е. да се търси екстаза заради удоволствието, което човек изпитва, а не да се търси издигане на съзнанието. От друга страна само разумът не може да ти помогне да разбереш вкуса на ябълката, ако не си я опитал. По същия начин ако човек не развие любов, състрадателност, всеотдайност в себе си, не може да разбере същността на Бог, колкото и да разсъждава върху Него, той няма да е опитал същността Му.

[Guest hrisko_89]

А може ли човек да познае напълно Бога, Той напълно ли е познаваем, може ли човек да стигне Бог. Или Бог винаги ще е по - могъщ и знаещ от нас, колкото и да се развиваме.

[Ани]

Много ми се иска да изпитам екстаз. Може би и двете имат роля при духовнот пробуждане.

И на мен ми се иска, но без хапчета.

Всичко си има степени. Екстаза е чувстване, като да опиташ една ябълка: разбираш вкуса и, изпитваш удовлетворение, разбирането ти за ябълката действително се увеличава, но все пак то не е пълното разбиране. Освен всичко друго при екстаза лесно може да се стигне до зависимост, т.е. да се търси екстаза заради удоволствието, което човек изпитва, а не да се търси издигане на съзнанието. От друга страна само разумът не може да ти помогне да разбереш вкуса на ябълката, ако не си я опитал. По същия начин ако човек не развие любов, състрадателност, всеотдайност в себе си, не може да разбере същността на Бог, колкото и да разсъждава върху Него, той няма да е опитал същността Му.

Да – значи само с разум не става.

А може ли човек да познае напълно Бога, Той напълно ли е познаваем, може ли човек да стигне Бог. Или Бог винаги ще е по - могъщ и знаещ от нас, колкото и да се развиваме.

Аз мисля, че това е невъзможно и не само за човека.

Редактирано Декември 30, 2008 от Ани

[Станимир]

А може ли човек да познае напълно Бога, Той напълно ли е познаваем, може ли човек да стигне Бог. Или Бог винаги ще е по - могъщ и знаещ от нас, колкото и да се развиваме.

Аз лично подкрепям второто твърдение. Бог е безпределен, няма как да настъпи момент в който възможностите за по-нататъшно развитие, разширение да са се изчерпали. Не можем да познаем напълно Бога (и това не е само мое мнение), напълно може да се познае само крайното, ограниченото. Бог можем да опознаваме от най-различни гледни точки, но винаги ще остане нещо, което към определения момент съзнанието ни да не може да обхване.

[Guest Еси]

Всичко си има степени. Екстаза е чувстване, като да опиташ една ябълка: разбираш вкуса и, изпитваш удовлетворение, разбирането ти за ябълката действително се увеличава, но все пак то не е пълното разбиране. Освен всичко друго при екстаза лесно може да се стигне до зависимост, т.е. да се търси екстаза заради удоволствието, което човек изпитва, а не да се търси издигане на съзнанието. От друга страна само разумът не може да ти помогне да разбереш вкуса на ябълката, ако не си я опитал. По същия начин ако човек не развие любов, състрадателност, всеотдайност в себе си, не може да разбере същността на Бог, колкото и да разсъждава върху Него, той няма да е опитал същността Му.

Нима смяташ, че и да развиеш тези качества може да разберш СЪЩНОСТТА на Бог?

[Guest hrisko_89]

Един мой интернет познайник кришнар, беше казал че който си мисли че може да достигне Бог се намира в маха мая. Относно екстаза и хапчетата, преди време питах човек, който има духовна практика, той ми каза че като е започнал е употребявал някакви треви и е имало ефект, но после се е отказал, защото е разбрал, че ефектът е краткотраен и изживяванията не са чак толкова истински. Така че екстазът по изкуствен начин е лесен, но не бих рискувал да го изпитам. Или истински екстаз, или никакъв.

[Орлин Баев]

Екстазен просветлен разум - единство между ум и чувства, издигнати до сливане.

Чувственият екстаз наистина лесно води до зависимост, защото на мозъчно ниво същата биохимия като при дрогата се отделя. Затова според мен е добре да се преживява в по-сублимиран и фин вид, в сливане с един светъл свободен ясен ум от по-висш тип!

[Станимир]

Всичко си има степени. Екстаза е чувстване, като да опиташ една ябълка: разбираш вкуса и, изпитваш удовлетворение, разбирането ти за ябълката действително се увеличава, но все пак то не е пълното разбиране. Освен всичко друго при екстаза лесно може да се стигне до зависимост, т.е. да се търси екстаза заради удоволствието, което човек изпитва, а не да се търси издигане на съзнанието. От друга страна само разумът не може да ти помогне да разбереш вкуса на ябълката, ако не си я опитал. По същия начин ако човек не развие любов, състрадателност, всеотдайност в себе си, не може да разбере същността на Бог, колкото и да разсъждава върху Него, той няма да е опитал същността Му.

Нима смяташ, че и да развиеш тези качества може да разберш СЪЩНОСТТА на Бог?

Частично, в определена степен - да. Самата любов, топлина, която проявяваме може да бъде развивана до безкрайност, тя е с безкраен потенциал, но който потенциал ние можем да проявяваме само частично, според развитието си. Според степента в която разбираме и проявяваме собствената си същност, ние разбираме и същността на Бог. Пълното разбиране по отношение и на двете е невъзможно, защото те са безгранични и в действителност едно.

[Креми (късметче)]

Интересно е бъдещето време в тази тема.

Опознаването е процес и при всеки той е започнал, защото у всеки има частица Божествена същност.

Когато евентуално Бог стане познаваем, човекът ще е толкова променен, че няма да е това , което е в момента.

Но Пътят е същественото на този етап. Не се вижда зад хълма, ако не извървиш разстоянието стъпка по стъпка.

Редактирано Декември 30, 2008 от късметче

[Guest azbuki]

Човешкият ум има тенденцията да контролира. Затова той се страхува от екстаза. За да си подсигури "гърба" срещу него измисля цяла теория защо екстазът е някакво съмнително състояние, в което умът е изключен и не се знае тоест какво точно става. Откъде знае какво е състоянието, ако не го е изпитал?

Такива теории съществуват и за други обекти на страха. За справяне с тенденцията на разума към контрол, Бог е дал на мъжа две неща - любовта и жената. Двата фактора, които, в комбинация, пораждат смут и объркване в стройната система на разсъжденията му.

С думите на един равин:

"Подходът на мъжа е да обслужва бедните идеи на душата ви - може и да бъдете достатъчно мъдри, за да превърнете тези идеи в действия. Но жената се цели точно в стомаха, в сърцевината. Тя ви казва: "Ето това си ти и това е, което е нужно да направиш, за да бъдеш себе си."

Редактирано Декември 31, 2008 от azbuki

[Ани]

Човешкият ум има тенденцията да контролира. Затова той се страхува от екстаза. ...

... За справяне с тенденцията на разума към контрол, Бог е дал на мъжа две неща - любовта и жената. Двата фактора, които, в комбинация, пораждат смут и объркване в стройната система на разсъжденията му.

Наистина, жената клони повече към екстаза, транса, докато мъжът се стреми към познание предимно чрез разума.

Например в теософията Блаватска залага на екстаза, а Рудолф Щайнер е твърдо против него.

До колкото знам една от причините за откъсване му от теософите е именно тяхното увличане по трансови състояния и губенето на ясното и точно мислене, вследствие на което на знанията, достигнати от тях, не може да се приписва никаква научна достоверност.

Ето някои негови аргументи против екстаза от лекцията му: Макрокосмос и Микрокосмос

Това изживяване е такова, че определено не е благотворно за човешкия живот като цяло; то е състоянието, обикновено познато като екстаз - когато този термин се използва в първоначалния смисъл. ....

В екстаза има загуба или най-малкото значително понижаване на азовото съзнание и замиране на сетивните възприятия; тези две изживявания протичат успоредно. Гобленът на сетивния свят да се строши, да се разтвори, това изглежда сякаш Азът - който в противен случай като че ли е изправен пред преграда, съставена от гоблена на сетивния свят - да изостави напълно сетивните възприятия и да живее в свят на картини, представящ нещо изцяло ново. В състояние на екстаз човек става съзнателен за същества и събития, дотогава непознати за него, които не намира никъде във физическия свят, без значение какви сравнения прави. Същественият момент е, че той изживява нещо съвсем ново.

В екстаза се случва нещо, което е като разчупване на външните граници около човека. Дали този нов свят е илюзия или реалност, ще стане ясно на по-късен етап.

Който иска по-подробно, може да проследи линка.

Рудолф Щайнер държи с типично немска педантичност на разумното влизане в извънфизическата реалност.

Не съм много наясно за позицията на Беинса Дуно по този въпрос. Предполагам, че клони повече към екстаза. Съдя за това от думите му в беседата

Двамата свидетели

Когато имате опитността на един мистик, да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна Божествена топлина и качеството на Любовта.

Но все пак Учителя повече е говорил за разума в беседите си, отколкото за транс и екстаз. Това всеки може да го провери с търсачката на Триъгълника.

Може би неговата задача е била да развие предимно разума в българите?

Когато някой казва, че няма Бог в света, според мене, той отрича разумността в света.

Божественото право

Каквито и промени да стават разумният човек разбира. Понеже Бог, Който е създал света е разумен, то и всичко, което Той е създал е разумно. Ако ние не разбираме разумността, ще срещнем мъчнотии.

Доброта, разумност, любов

Все пак не съм много наясно за какъв тип разум и разумност става дума?

Защото има и критическки разум, който пречи при духовното развитие на човек - непрекъснато те кара да се съмняваш.

[Станимир]

Човешкият ум има тенденцията да контролира. Затова той се страхува от екстаза. За да си подсигури "гърба" срещу него измисля цяла теория защо екстазът е някакво съмнително състояние, в което умът е изключен и не се знае тоест какво точно става. Откъде знае какво е състоянието, ако не го е изпитал?

Това често е така, но не винаги. А и за кой ум и кой екстаз точно става въпрос? Умът си има своите висши аспекти в които толерантността към и допускането на непознатото са доста силно проявени; умът може да бъде и пасивен, възприемащ, да заема съвсем невидима част от съзнанието и все пак контролът да остане негов. Екстаза също си има степени и във висшите степени, когато съзнанието се издига до будхичния план, умът също присъства и то в подчинено, пасивно състояние (манас е по-ниско от будхи, а низшето следва да е подчинено на висшето). Но когато екстаза се ограничава до астралния план, нещата стоят по различен начин. Тогава силно развития ум ще се опита да си върне контрола над съзнанието, докато при човек със силна емоционалност, стремежът ще е състоянието на екстаз да се задържи.

Ани, не знам Блаватска да е подкрепяла състоянието на екстаз. В голяма част от трудовете си тя открито се противопоставя на спиритизма и медиумизма, а това са именно трансови състояния при които умът и волята на медиума напълно се елиминира. Екстазът е по-различен от тези състояния, но има и доста общи неща, особено ако при екстаза съзнанието не успее да надскочи астралния план. Въобще за да се достигне будхичния план, умът няма как да бъде прескочен, а това означава, че той първо следва да бъде развит и то не само конкретния, аналитичен, но и висшия боравещ със символи вместо конкретни понятия, синтезиращ аспект на ума. При правилния екстаз, умът не отсъства, а става пасивен, позволява на впечатленията идващи от по-висшите планове да се отпечатат върху него и човек да ги разбере. Ако умът не е развит, това няма как да стане, висшите впечатления няма да достигнат до съзнанието на човека. По подобен начин стоят нещата при медитация. Например при медитацията със семе, умът затихва, човек насочва вниманието си в определена посока (обект, който иска да разбере) и просто оставя идеите свързани с този обект да се отпечатат в ума му.

Като цяло, понеже се направи разграничението между мъже и жени, при женската психика стремежът е умът да се прескочи, да се премине от чувствата направо към будхичния план, т.е. висшето разбиране и духовните възвишени чувства. При мъжете, тенденцията е умът да е водещ (и то предимно конкретния ум), астралните чувствата да се отхвърлят, вместо да бъдат трансформирани до съответстващите им висши чувства от будхичния план. А самото разбиране като качество е част от будхи, а не от нивото на ума. И при ума има разбиране, но то е по-непълно.

Редактирано Декември 31, 2008 от Станимир

[Слънчева]

Екстаз-необикновен душевен унес, възторжена самозабрава. Мистичен екстаз. - български тълковен речник

Може би истината е между екстаза и разума. Символичния език /скрита реч/, която е образна и с метафори... Но и разума, който анализира и подрежда "видяното" при екстаза...

Екстазът е по-различен от тези състояния, но има и доста общи неща, особено ако при екстаза съзнанието не успее да надскочи астралния план. Въобще за да се достигне будхичния план, умът няма как да бъде прескочен, а това означава, че той първо следва да бъде развит и то не само конкретния, аналитичен, но и висшия боравещ със символи вместо конкретни понятия, синтезиращ аспект на ума. При правилния екстаз, умът не отсъства, а става пасивен, позволява на впечатленията идващи от по-висшите планове да се отпечатат върху него и човек да ги разбере. Ако умът не е развит, това няма как да стане, висшите впечатления няма да достигнат до съзнанието на човека. По подобен начин стоят нещата при медитация. Например при медитацията със семе, умът затихва, човек насочва вниманието си в определена посока (обект, който иска да разбере) и просто оставя идеите свързани с този обект да се отпечатат в ума му.

[Cveta5]

За мен истината е двете в едно.Изживяванията при екстаза приложени в ежедневието.Екстаза-случва ми се,а не когато го търся или искам-когато се вглеждам в красивото,картини на класици и Родопа планина.За мен е невероятно и чудно и радостно как душата се радва,когато приложи преживяванията от екстаза,и как личноста остава назад,назад ,и няма нищо против това!

[Guest azbuki]

Умът си има своите висши аспекти в които толерантността към и допускането на непознатото са доста силно проявени; умът може да бъде и пасивен, възприемащ, да заема съвсем невидима част от съзнанието и все пак контролът да остане негов.

Съгласна съм с това. Само не с изказването за контрола. Допускаш ли, че има неща, в които контролът е у... Бог?

[Елена123]

Разумът е за предпочитане, но не и изсушаващият механичен интелект , при който надали е възможно духовно пробуждане, а разумът като съзнателност. Съзнателното духовно пробуждане може да носи и екстаза в себе си.

[borislavil]

Разумът си има своята роля и значение, своето предназначение, но и своите ограничения. Да искаш да познаеш Божественото с разума си е все едно да се опитваш да побереш водите на океана в чаша. Екстазът е нещо, което те връхлита и превъзмогва ограниченията на разума, като те среща с безкрайността на Любящото Съзнание, Което зовем Бог. Бог е отвъд човешкия разум, колкото и префинен, ерудиран да е той. Арогантно е да си мислим, че можем да обхванем безпределното Божествено Съзнание със своя ограничен разум. Точно тази арогантност ни пречи да Го познаем. Затова и Бог се открива в екстаз не на "мъдри и разумни", не на интелектуалци, не на велики учени или философи, а на обикновени, простодушни и чистосърдечни хора, които Го носят в сърцето си. Когато познаеш Божествената всепроникваща същност, разумът, ако е добре организиран, култивиран, може да ти помогне по - разбираемо и достъпно да споделиш своя опит с другите.

[nina7705]

А може ли човек да познае напълно Бога, Той напълно ли е познаваем, може ли човек да стигне Бог. Или Бог винаги ще е по - могъщ и знаещ от нас, колкото и да се развиваме.

Дори и да се докоснеш до Бог,не очаквай от него автограф за доказателство.

Махни представите си за него и остави сърцето си да го разпознае.

[Добромир]

Малко по-различно мнение от всички изказали се дотук. Без да спорим за неведоми нам неща (има ли или не пълносливане с Бога), явно е, че всичко е въпрос на развитие. Какво е разум и какво е екстаз? Буда много е говорил за Разум, само че това е едно толкова висше различаване, колкото например най-мощния сегашен компютър превъзхожда най-слабите електронни машини отпреди 20 г, наричани тогава също "компютри. Има сигурно и още по-голяма разлика между екстаза от чалгата и алкохола на един купонясващ тип и екстаза на един светец...

Аз мога да говоря от личен опит повече за връзката между екстаза и умствената продуктивност и при мен тя е положителна. Когато работя по принуда или дори с хладна глава при добра иначе форма, постигам много само в механичните дела или писания. Но когато съм в ентусиазирано състояние, стигащо до екстаз, когато мога да усетя Живота в природата, човешките лица, музиката и т.н. - тогава далеч повече ми идват нови идеи, творчеството избликва като фонтан... Считам, че при развитието си (може би почти до "върха" на съзнателната си еволюция), човек ще се нуждае и от двете. При силно подценяване на едното животът става едностранчив и не така продуктивен. Не вярвам, че Щайнер е бил чужд на някакъв вид екстатично видение, той не е могъл без това, само с елементарния или дори по-висшия разум, да придвижи толкова много неща, поне според мен. Но тук идва и моментът за школата - никъде не е казано, че всички школи трябва да си приличат, при някои по разни причини се акцентира на едно, при други - на друго качество. Ето защо ги посещават и различни хора.

[Рассвет]

Всъщност какво е екстаза?

Екстазът е теургично преживяване, резултат от проявата на Божествената природа на ума.

Екстазът е преживяването на сливането на човешкия ум с ума на Твореца.

Съществува принципна разлика между понятията “екстаз” и “екзалтация”. Екзалтацията е невярната оценка на собствените действия (човек смята, че това което е извършил е много хубаво).

[Станимир]

Екстазът е моментно състояние. Човек не може постоянно да бъде в екстаз. По време на екстаз ставаме по-осъзнати за определени енергии, чувства и възприятия. Всъщност екстазът е духовен импулс. Връзката с Божественото оставя незаличим спомен, който ни служи за вдъхновение, насърчава ни и ни насочва в ежедневния ни живот. Наистина по време на самия екстаз обичайният ум се губи под наплива на различните усещания. Докато получаваш впечатления, за предпочитане е умът да е пасивен, възприемащ. Но всичко, което сме, трябва да се прояви в живота, в ежедневието ни. Божественото до което сме се докоснали по време на екстаза, трябва да изявим, да приложим съзнателно. Тук вече ума е незаменим.