Депресивен механизъм

[лиос]

казвам се Лилия и благодарение на вече бившия си психиатър,д-р Майсторова,някой познава ли я,излязох от дълбока депресия,но сега тя нежелае да ме лекува вече и на мен ми е много тежко,дайте ми съвет как по-бързо да я забравя или пък спечеля отново,благодаря

здравей те,не искам да те съжалявам,нито желая ти да се самосъжаляваш,знай че на този свят всеки се е появил,зощото има някаква мисия,ти също, и че за всеки влак си има пътници,някой ден и ти ще намериш своята половинка.Моята молба е за съвет от някой,наскоро моята психиатърка се отказа да ме лекува, по моя вина,и сега тя много ми липсва,тя ми помогна да изляза от дълбока депресия,много съм и благодарна и тя много ми липсва.немога без нея,какво да правя,как да я забравя или спечеля отново?БЛАГОДАРЯ предварително

Редактирано Януари 24, 2009 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Чак сега виждам писмото ти!

Пишеш, че си излязла от депресията с помощта на психиатър, вероятно с помощта на антидепресанти. Пишеш, че имаш силна привързаност към психиатъра си, която те измъчва... Това би могло да говори, че невромедиаторите ти са о'к благодарение на лекарствата, но депресивният механизъм си е все още там и чака с нетърпение повод, за да се прояви. Ако се лекуваш медикаментозно, знай, че това е само едната част от лечението! Понякога нужна, разбира се!

Според краткото ти писмо мога да предположа, че несъзнавано в теб може би живее нуждата да жертваш собствената си личност, да задоволиш другия, за да получиш самоодобрение през неговото одобрение. Тоест може би си склонна да поставяш себе си на заден план, да отстъпваш прекалено, да "гълташ" нещата навътре, да потискаш здравата си нормална агресия, която така изкривена, се проявява като болезнени авто раняващи емоции. Това, разбира се са само предположения въз основа на писмото ти. В психологията този феномен се нарича "зависима личност" и е една от несъзнаваните познавателни схеми, които пораждат депресия.

Би могла да се вгледаш в себе си - отстранено и безпристрастно, и да проследиш какво присъства в теб. Това не е лесно, разбира се и предполага опит в това самовглеждане. Би могла да се запиташ и помислиш в този дух: "Наистина ли е нужно собственото ми самочувствие да зависи толкова силно от одобрението на другите (на важните за мен други)? Нима аз не съм една чудесна жена, която има много много достойнства. Може би имам право да осъзная, че няма нищо лошо да изтъквам достойнствата си по-често, да си вярвам повече и да знам, че животът ме обича и се грижи за мен - стига да поразчистя психиката си и да позволя на тази грижа и обич да стигне до мен! Може би ако започна да се уча да проявявам един здравословен егоизъм и да "си знам цената", това ще ми помогне да се чувствам по-добре!?! Дали все пак съм толкова неспособна, колкото нещо ирационално в мен ми нашепва? Може би съм доста умна и моето мнение и решения все пак са важни - за мен самата и за колектива в който съм! Аз имам право да отстоявам себе си, да казвам смело НЕ, когато е нужно и да определя ясни граници в емоционалното си пространство, което ще ми даде възможността да осъзная цената и значимостта си! като се замисля, когато съм борбена и действена, когато смея ясно да заявя какво искам, тогава се чувствам добре и ми е хубаво - защо тогава това да не стане мой стил на поведение?! ..."

Прекалената ти привързаност към психиатъра ти говори за горните познавателни модели на зависимост, които е нужно да бъдат анализирани и препрограмирани. Вероятно те се проявяват не само сега към нея,а са съществуващи с теб по принцип! Нужно е да осъзнаеш собствената си важност, цена и да станеш по-самодостатъчна и щастлива без зависимост на това щастие от другите! Всичко е възможно и стига да решиш, щастието ти е в твоите ръце! лекарствата са само патерички, а истинската промяна ще се случи, когато събудиш скрития си потенциял! Обърни се към психотерапевт от твоя град - това е едно оптимално решение!