Лечение на личностно разстройство

[Гърбавия]

Здравейте, ще се радвам, ако някой прочете това и даде отговор, тъй като видях, че в този сайт се коментира тази тема. Страдам от няколко психични заболявания, които бяха по-точно диагностицирани през 2004 г., когато ме изпратиха във ВМА в София, понеже бях донаборник. Правиха ми тест и интервю и диагнозата беше "смесено личностно разстройство с обсесивно-компулсивни елементи, шизоидия, депресивност, мисофобия, хипохондрия" и т.н. Аз от малък съм проявявал странности, много трудно и с голям рев ме водеха на детска градина, там си спомням като олигофрен седях на столче и повтарях "Къде е мама, къде е мама?", а и вкъщи като съм бил ядосан съм казвал, че ще заколям разни деца опонентчета от детската градина. Винаги съм бил със затворен характер и кротък, страхлив съм и до ден днешен. Когато бях на 12 започна пътят надолу, нападаха ме разни неприятни натрапчиви мисли за болести, неприятни картини от филми или други гледки, които са ми били неприятни. Ревях всеки ден, не можех да се концентрирам върху нещата около мен, понеже не трябваше да правя нищо докато тези мисли присъстваха в съзнанието ми, водиха ме един път на детски психиатър, тя каза, че това било от пубертета (а никакъв пубертет изобщо не е имало), било информационен стрес и тогава пиех Анафранил и Минитиксен. После през годините с различна интензивност се проявяваше това. Не стига, но и на 16 г. нямах никакви наченки на развитие и започнахме да ходим в София при един андролог. Диагнозата, която ми постави, беше Пубертас тарда - закъсняващ пубертет и изкарах 2 курса лечение със синтетичен тестостерон. Дори и в момента (сега съм на 26) не мога да кажа, че съм мъж, тялото ми е с макроскелен тип на хипоорхидизма или евнухоидно, имам мека брада, направо не мога да се гледам, всичко в това тяло не е като хората, имам някакво подобие на маймунски разкривен череп, гадни сенки под очите, големи гърди за мъж, тяло със женски таз, пръстите ми са криви, дълги и тънки, краката ми също, прегърбен съм (когато ходех към училище се прегърбвах ако може да не ми личат гърдите) и после допълнително се прегърбих, защото съм висок 204 см и от напрежение и стрес. Още по-тежкото дойде през студентските ми години, манията ми за чисти ръце и чисти принадлежности достигна върха си, стоях с часове всеки ден на мивката и в банята, докато всичко не стане по идеалния начин. Избягвах излизанията, защото после трябваше да има голямо миене, стоял съм си и с по 1 месец вкъщи. През 2003 покрай военните комисии, местната психиатърка ми предписа Cipralex 10 mg, който пих 2 мес. без подобрение. Дръжките на вратите като трябва да отварям - с възможно най-малко повърхност от ръката си, която после държа извън джобовете и ръцете ми в този сезон измръзват докато се прибера. За социален живот и дума не може да става, почти нямам приятели, гадже никога не съм имал и по-ужасното е, че и никога няма да имам с тази външност и с тия заболявания. Много малко съм работил, нямам никакви умения и способности, въпреки висшето си икономическо образование, пробвах и в чужбина, но не мога да се адаптирам ли, какво ли и се прибирам тука. Късмет в живота - също 0. И как да ти се живее при всичко това, много пъти ми се е умирало, но съм прекалено страхлив и жалък, за да приключа със себе си сам. Ако бях в дивата природа, отдавна да ме няма, само цивилизованият свят в лицето на родителите ми ме поддържа жив, но това е изкуствено поддържан живот. За съжаление нямам брат или сестра, щях да съм по-спокоен за гените им. Навън повечето хора са ми се присмивали или се държат снизходително с мен, аз и не ща да се влача като някакъв боклук подир разни. Сякаш съм опериран от чувства и емоции, дори не изпитвам вече опиянение от алкохола. Завиждам на другите, че имат нормален живот, че могат да идат на море и да се съблекат по бански, че имат човек до себе си. А пред мене само едно мъчение и самомъчение.

Именно затова се интересувам има ли ефективни медикаменти, които да замъгляват съзнанието ми и да не мисля така трескаво за пропадналото си съществуване. Знам, че няма да мога да се докопам до тях без да са ми предписани от психиатър, но майка ми е фелдшер и би могла да ми ги набави, в интернет попадах на такива, но не ги записах, а сега пък не мога да ги намеря с търсачката. На психолог не мога да ходя, бедни сме, живеем в провинцията, а и това моето е до живот, няма лекуване. Затова ще съм благодарен, ако някой ми посочи нещо, с което подтискам това съзнание.

[Орлин Баев]

Здравей!

Има едно мъдро вярване, че всичко, което ни е дадено - физическо или психическо, е точно толкова, колкото ни е нужно, за да ни тласне напред към себепознание и точно такова, от каквото имаме нужда, за да се случи това себепознание! Има и друга приказка, че недостатъкът е такъв, докато не го превърнеш в предимство. В случая при теб - всичките ти психични страхове, фобии, са изключително плодородна почва за развиване на себепознание. Животът не случайно те поставя в определено семейство с определени гени, които допринасят за развиването на психични процеси - всичко в този живот е така направено, че да те тласка към развитие, към познание, към мъдрост. Това, че си различен от другите е проблем само ако го приемаш за проблем. Всичко зависи от това как ТИ виждаш нещата. Ти определяш щастието си и то зависи само от теб! В психологията има една истина, че психичното ни спокойствие и благосъстояние зависят не от обективните обстоятелства, а от начина на възприятието им. Колкото и да си различен физически, си човек - имаш шанса да си в това земно училище и да учиш неизмеримо цените уроци, наречени живот! Всеки е уникален, веки внася малко в шаренията на този свят. Ти също си уникален и точно това, което си, е твоят път към щастието ти. Той е твоят път, а не този на който и да било друг. От теб зависи да се възползваш от всичко, от което те е страх - да го превърнеш в трамплин към смелост, действеност, чувство за сбствена значимост, самоприемане, обич към себе си - към тялото си, към личността си, но и към божественото в теб! Може би е нужно да се научиш да се самоприемаш и обичаш, което естествено ще събуди в теб силата, мъжествеността, решителността, волята, чувството че си нужен, важен и неповторим - защото ти си такъв, просто не го съзнаваш - засега! Ако решиш да анализираш или да наблюдаваш безпристрастно психиката си - сраховете си, вероятно ще се научиш да намираш и осъзнваш някои ментални модели в себе си, които стоят в теб и през които виждаш света, самия себе си и другите изкривено - като през криво огледало. тези модели в теб може би имат генетическо предразположение да съществуват, може би докато мама е била бремена с теб, е изпитвала известни чувства, може би ранните ти години са спомогнали за сформиането на някои от тези ментални модели в теб - това е индивидуално. Вероятно ти е трудно да бъдеш по-борбен, настъпателен и постоянен в решенията си - защото не си вярваш. Но - тази неувереност е просто програма, вирус, който за да бъде премахнат, трябва да бъде осъзнат, проследен и съзнателно премахнат с помощта на аналитичния и позитивен разум и волята, чрез промяна в поведението ти в живота, на личностовите ти реакции, на стила ти на отреагиране, както и чрез възстановяване на връзката с безграничното в теб. Ти можеш! Нужно е просто дасе стремиш към щастието си, да не спираш да се стремиш - но по позитивен и смел начин! Един добър начин е психотерапията - това е ролята и по принцип! При букета от разстройства които имаш е нужна поне една или повече години работа. Но е възможно - не си сам, има милиони хора с подобни психични трудности. Много от тях с се справили с тях и това им е дало едно огромно духовно израстване и вътрешен мир непостижим за онези "нормални", но и обикновени хора, с които се сравняваш. Друг начин е самостоятелната работа по самоанализ, четенето на подходяща духовна литература - например беседите на Беинса Дуно (петър дънов). Така е по-бавно, но е възможно! Всичко е възможно! Животът е прекрасен, ти си чудесен, хората са добри - стига да съумеем да виждам всичко в дълбочината му, зад външните роли, аски и привидности! Ти си уникален и когато съумееш да обикнеш тази си уникалност, тогава хората също ще е обикнат. Защото отношението на хората към теб е само отражение на собственото ти отношение към себе си! Не че мнението на хората трябва да те интересува особено. Хората каквито са сега, не са критерий за истинност. Важно е твоето собствено мнение за самия теб! Започни да развиваш осъзнването си и съзнателно промени живота си. Стига да го поискаш истински, го можеш! Обикни се и тогава и любовта на приятелка/ приятел няма да закъснее! Повярвай си! И започни да пробваш да се променяш - и никога не се предавай в това пробване. Ще падаш, но винаги ставай! Докато промяната в теб стане реалност! Започни да приемаш предизвикателствата без да бягаш от тях - външни и вътрешни!

За хапчетата - лошо в тях няма ако са с мярка. Но те няма да ти дадат промяната от която имаш нужда, а могат само да бъдат временно облекчение. То е нужно ако успоредно с хапчетата работиш върху себе си. Ако се захванеш за хапчетата обаче като панацея, те ще бъдат част от бягството ти!

Желая ти успех от сърце!

[Гърбавия]

Благодаря ти Орлине за отговора, хубави неща казваш и верни, но хората и животът навън диктуват съвсем друго. Слабите и неприспособимите трябва да са извън борда, това е животинският импулс в болшинството хора навън да се наложат и наранят по-слабия. Срещу това не мога да се преборя, защото в мене си е закодирано биологически и характерологично да бъда слабият, аутсайдерът, губещият. Това е нормалното разпределение на индивидите в природата, едни са победители и можещи, други - не. Не се стремя да изнасям вината за нещата изцяло вън от мен, но е и страхотно трудно да се правиш, че не забелязваш реакциите на околните към теб, техните реакции ме затварят херметически, защото предварително знам с какво око ще ме гледат и как ще ме възприемат. Те нямат никакви познания в психологията, за голяма част от тях животът е по първа сигнална система, потребностите им се ограничават до задоволяване на физиологичните нужди.

Според мен трябва да сменя средата коренно и съм го опитвал, отивайки в чужбина, но там попадам на още по-големи трудности. Ясно е, че това ще го нося със себе си, където и да ида, но ако остана тук, това ще бъде едно доживотно зацикляне, аз не искам да умра като самотно куче тук дълбоко в провинцията, проблемът е не само психически, но и житейски. Трябва да се смени коренно физическата среда, за да се освободи психиката от МОДЕЛА, който ако щеш се произвежда от нея.

Пределно ясно ми е също, че по химически път с медикаменти не може да се противодейства на промененото съзнание, на променената психика, но чрез подпомагане на отделянето на ендорфините, искам да бъде заглушена моята свръхчувствителност към случващото се наоколо, което ме държи постоянно на тръни и ми носи дори и физически дискомфорт.

Майка ми няколко години след брака не е могла да забременее и е била лекувана медикаментозно с Кломифен цитрат. Почти съм сигурен, че физиологичните деформации у мен са следствие от това, и не мога да си го обясня по друг начин, даже смятам, че това е именно основата и причината за последвалите ми психични отклонения. По-лесно щеше да ми бъде ако бях с умствена изостаналост, но с този съхранен интелект само осъзнавам и се измъчвам от случващото се и случилото се с мен.

[Орлин Баев]

Благодаря ти Орлине за отговора, хубави неща казваш и верни, но хората и животът навън диктуват съвсем друго. Слабите и неприспособимите трябва да са извън борда, това е животинският импулс в болшинството хора навън да се наложат и наранят по-слабия. Срещу това не мога да се преборя, защото в мене си е закодирано биологически и характерологично да бъда слабият, аутсайдерът, губещият.

Здравей - сега видях, че си отговорил и това ме радва !

В теб както казваш са заложени някои биологични харатеристики, които пък с присъствието си плюс други фактори от детството ти са довели до заагане на психологически комлекси (познавателни схеми).

Това е нормалното разпределение на индивидите в природата, едни са победители и можещи, други - не. Не се стремя да изнасям вината за нещата изцяло вън от мен, но е и страхотно трудно да се правиш, че не забелязваш реакциите на околните към теб, техните реакции ме затварят херметически, защото предварително знам с какво око ще ме гледат и как ще ме възприемат. Те нямат никакви познания в психологията, за голяма част от тях животът е по първа сигнална система, потребностите им се ограничават до задоволяване на физиологичните нужди.

Според мен трябва да сменя средата коренно и съм го опитвал, отивайки в чужбина, но там попадам на още по-големи трудности. Ясно е, че това ще го нося със себе си, където и да ида, но ако остана тук, това ще бъде едно доживотно зацикляне, аз не искам да умра като самотно куче тук дълбоко в провинцията, проблемът е не само психически, но и житейски. Трябва да се смени коренно физическата среда, за да се освободи психиката от МОДЕЛА, който ако щеш се произвежда от нея.

Едни са победители и можещи, друи са губещи, така е. Там е работата, че едното или другото след определена възраст са въпрос на личен избор! Някои имат прекрасни психофизически заложби, дадени им от чудесен ген, спокойна бременност, оптимални ранни години на възпитание. Други не. Но в зряла възраст (в която си и ти) моделите на възприятие на света е изцяло в сбствените ни ръце, тоест свободна воля. Вярно казваш, че светът е див, а хората несъвършени - това е донякъд реалност - но половината от реалността. Защото виждането на реалността се пречупва през собствените ни ментални призми. Светът и хората са такива, каквито са. Ако кажем, че са прекрасни, ще е самозаблуда, защото не са точно такива. Но и твърде черн не са също. Какви ги виждаме е собствен избор - не редя празни флсофски "мъдрости", а факти. Аз самият никак не съм съвършен, имам си еквивалентите на твоите фзчески различности. Имам опит и с комплекси, твърде подобни на твоите, които дъго време носих и през които изкривявах възприятието на живота си. Когато изпитваш въросното херметическо затваряне, тоест вътрешно дистанциране от света и другите още преди дори да си видял реациите им, това се случва благодарение на собствените ти очаквания за тези реакции. Дори действиелно да имаш твърде различен външен вид, дори да си плашещо различен и действително хората да реагират понякога на този вид, може би техните реакции не са кой знае колко фрапиращи и може би на хората не им пука кой знае колко за твоята физика, не мислиш ли? Всеки си носи неговите си пролеми и най-верояно повече го е грижа за тях самите и дори за миг да се учуди от вида ти, това е по-скоро нормална реакция на различието ти и вероятно много рядко е съзнателно злнамерена или отхвърляща или неприязън реакция. Вероятно това, което прави присъствието ти в социалната система болезнено, е не толкова отншението на хората към теб, а собствените ти несъзнавани очаквания за това отношение. Накратко, общуването е само външен активиращ стимул, който задейства собствените ти реално присъстващи комплекси, през които виждаш случващото се. Тези несъзнавани познавателни схеми на съзнателно ниво се проявяват в автоматични мисли/ изкривявания - в катастофизиране на ставащото и свръгенерализиране на собствения ти аз образ и общуването с другите. Сега, както казваш, физически си различен, това е факт и това си е твоето специфчно присъствие в този свят. Точно твоето, което е уникално, както и на всеки друг. Различен си, да. Но това как ти приемаш това различие и какво то ти носи зависи единствено от теб. Хората са всякакви - някой от тях може да реагира отрицателно, но това ще е поскоро негвата принципна реакция на нещата поради собствените му познвателни модели по отношение на всеки и всичко (нека кажем, че такива хора са 10% приблизително). Повечето обаче вероятно реагират по-скоро неутрално освен първоначалното си учудване от визията ти, което също е съвсем неутрално като на просто нещо различно, нито повече, нито по-малко (приблизително 80%). Останалите десет процета обаче реагират на различността то по-скоро положително, тъй като тя събуда у тях сърдечни чувства, хуманност и дори обич от висш тип. В крайна сметка важна остава собствената ти реакция на нещата, която пък зависи от собстените ти психоналичности. Както писах по-гре, след едно психоемоционално съзряване тези наличности, през които филтрираш собственя си аз образ и очаквания за общуване (обектни отношения) зависят от теб самия. Ти си интелигентен човек и разбираш, но може би по-глямата част от тези комплекси е в теб несъзнавано. Има още нещо - когато дълго време си носил нещо, то се е сраснало с теб, има свое независимо същесвуване и защитава това си съществуване. Тоест комплексите ти за непълноценост, какво щекажат хората, аз се провалям, аз съм губещ... и т.н., които имат много пипала и далеч не се изчерпват с въросните няколко думички-заглавия, на съзнателно когнитивно ниво се проявяват във въросните сръхенерализации и катастрофзации, а на емоционално ниво, в депресивност, тъга, мазохистично емоционално самонараняващо самонеприемане и др. На поведенческо ниво предполагам се изразяват в отбягване, пасивност и изолация. С това по никакъв начин не те обвинявам. Просто мисля въз основа на думите ти и моя опит. Нещата са такива каквито са - нито добри, нито лоши.

Още нещо - събитията в социалния ти живот са отражение на събитията в психичния ти живот - а него ти си го определяш. Не външния ти вид, не хората, а собствената ти реакция, дъжаща се на собствената ти психика, която пък зависи единствено от свободната ти воля е важната!

Практиката в психотерапията показва, че всичко е прменимо! Всичко зловредно, което е заложено в теб, блокира те, сковава те и те депресира, е променимо! Ти можеш да бъдеш щастлив ако го поискаш и ако започнеш да работиш съзнателно за това щастие. Чрез анализ, осъзнаване, разум, воля, медитация. Това е продължителен процес, разбира се, особено ако го вършиш сам. С помощта на терапевт може да бъде ускорен многократно! Това, което искам да ти кажа е, че физическият ти лик е нещото, което ти носи болка, защото тази болка е изходният резултат от познавателно пречупване, преминаващо през дезадаптивните модели присъстващи в несъзнаваното ти. Тези модели могат да се променят в адаптивни и "недостатъкът" ти (който е просто неутрален факт) да стане предимство, гориво в процеса на израстването ти. Можеш с помощта на духа, ума и позитивизма си да залжиш в себе си нови положителни, светли модели - съзнателно! Можеш да станеш толкова различен психчески от сегашното ти положение, че все едно си наълно нова личност. Погледната така, различността ти е предимство, тласкаща сила, коятоне всеки има. макар и нелек процес, той е може би част от рождената ти мисия в този живот и може би ти сам си си избрал този път, кой знае.

Пишеш, че искаш да промениш външните обстоятелства, средата си, социалния си кръг и т.н. Мислиш, че това ще те направи по-щастлив ли? Можеш ли да избягаш от себе си - където и да си и с когото и да си? Разбира се, промяната на средата може и да ти помоге, но ти сам си забелязъл, докато си бил в чужбина, ченещата не са много по-различни. Защото ти си същия. Затова може би по-важната част от процеса по прмяна е собствената ти вътрепсихчна промяна, която пък ще даде директно отражение в социана промяна!

Докато четеш това е възмжно в теб да се задействат психични защитни механизми като отричане, дисоциация, рационализация - тоа е нормален отговор на схемите в теб и част от прмяната е работа с тези защитни механизми.

Ти можеш всичко! Ти имаш право да се приемеш, обичаш и знаеш уникалната си цена в този живот - такъв, какъвто си! Ти имаш право да бъдеш борбен, решителен, себеотстояващ се и смел! Ти можеш да бъдеш успяващ, обичащ и обичан! - Просто реши, че искаш тези неща и да с стремиш към тях позитивно и действено - и животът ще и даде пътят км тях! Един пряк път е психотерапията!

Успех от сърце!

(компютъът ми яде буквите )

[jul]

Здравей,

знаеш ли, от известно време се запалих да изучавам астрология . Едно от нещата, които ме впечатлиха и които забелязах от собствен опит в комуникацията със Скорпионите (какъвто си ти нали) е че имат ВПЕЧАТЛЯВАЩА сила на волята! Един знак, който обаче, за да извади съкровищата, заровени на доооста дълбоко (и сравнително тъмно, непрогледно тъмно сякаш) място се налага да се пребори със страховете си. Скорпионът е роден...през зимата...когато дните намаляват и жизнените процеси сякаш умират, отслабват и за това...за него е трудно да повярва, че има нещо Светло, че животът ще изгрее в пълна Сила, че Земята отвътре е Жива. На Скорпионът също така са дадени много по-дълбоки, проникновени и фини сетива сякаш...с които да мине отвъд привидното и буквално да пробие плътната физическа обвивка на нещата.

От постовете ти си личи, че си много интелигентен човек, добър и чувствителен - много чувствителен - и ако не използваш това срещу себе си, а в помощ на себеосъзнаването си, биха могли да се случат много хубави неща.

Аз не ти пиша, за да те насърчавам глупаво, наивно и да ти приказвам врели-некипели, а просто от една искрена спонтанност, защото твоята искреност ме зарадва. Много хора никак не успяват да стигнат до подобна чистота и искреност и остават далеч изкривени от лицемерие и фалшиви обвивки.

Орлин ти е написал прекрасни неща. Изживени неща. Пробвани.

Ако си позволиш едно съкровено вглеждане навътре....в Душата ти, чийто свят е Скрит в една много фина, красива и несравнима светлина, мисля, че сам ще намериш своите отговори. В крайна сметка...Духът управлява тялото...а не обратното Ако ти промениш собственото си виждане, възприятие, приемане...това откликва и на физическо ниво Вярата тук не е сляпа надежда, а знание - доколкото си позволиш да приемеш, че в света съществуват много повече възможности, отколкото умът е в състояние да побере, вглеждайки се в огледалните физически образи...

Аз лично откакто престанах да обръщам сериозно внимание на човешкото мнение, погледи и реакции - почувствах значително облекчение от собствените си комплекси и слабости (незнам има ли човек без такива или поне...без такива преодолени вече от миналото). Когато вътрешния ми поглед се поуспокои, съответно и ми позволи да се вгледам по-внимателно в очите на хората и да установя тяхното напрежение и притеснение. Орлин е прав, че всеки носи своите проблеми и надали обръщат особено внимание, освен ако ти не го привлечеш със силата на собственото си неприемане и самоотричане.

А нещо отвътре в мен се усмихва при мисълта от ....радостта да видя човек, чиято свободна душевност просиява отвъд физическите ограничения, които някои наричат "недъзи". Това е красиво!.....