Защо е отхвърлена вярата в прераждането

[Диана Илиева]

Да, прави сте, така е. Но това е станало на един малко по-късен етап. В самото начало всичко е било "за доброто на обществото". Но ... след известно време (струва ми се поне век, а може би и повече) и постепенно някои хора разбират, че могат да ползват това предимно за свое (чрез църквата) добро.

За мен всяко учение, което е получило статут на институция, получава по-малко или повече такива окраски. И за това не е виновно учението, създателят му или първите му последователи, а именно, че се е превърнало в институция.

[Guest hrisko_89]

Има един филм, не съм го гледал още ( може би защото знам идеята, която изразява и съм зопазнат с нея), Zeitgeist се казва. Та в него се твърди, че много неща в християнството са взаимствани от по- древни религии. Веднъж се опитах да изтъкна аргументи в тази насока, но един от традиционните християни ми каза, че другите религии били взаимствали от християнството и това било работа на лукавия ( не помня дали посочих години в примерите си, само си спомням че един човек който знае много повече от мен в тази насока не ме подкрепи, вместо това предпочиташе да създава напрежение с иронични критики и неразибраеми термини ). Тоест дори един искрено вярващ човек да гледа този филм, той ще помисли че това е измама, че е някаква дяволска инсценировка. Именно тази убеденост, понякога да си призная леко ме дразни, не мога да я разбера, от три кладенеца вода ще се донесе, само и само да се защити дадената теза, научните доказателства все едно са вятър работа.Но хора всякакви, опитвам се да бъда разбиращ, толерантен, макар че ми е трудно как има хора, които вярват че земята е на 6 хиляди години, опитвам се да ги разбера с всички сили, но мъчно.

[Florestan]

Здравейте,

Темата е доста интересна и бих желал да споделя това, което съм чел, както и мнението ми по въпроса. Първо, относно това защо човек не си спомня преражданията - това е за негово предпазване. Учителят Петър Дънов казва, че ако в сегашното си положение си спомни човек за минали прераждания, много от тях биха го притеснявали и биха попречили на правилното му развитие. За да си спомни преражданията си, човек трябва да е готов - предполагам, това означава да е достигнал определено ниво на развитие.

Също така, смъртта в действителност идва по-скоро като благословия за човека. Защо е така - в началото, хората са знаели как да живеят по правилата на живота, така че да не си увреждат. Говоря за увреждане в духовно отношение. Но след като са почанли да правят грешки, стигнало се е дотам, че е трябвало част от тяхното същество да си почива от земния живот за известно време и да се възстановява в духовния свят, защото иначе, при оставане на земята през цялото време, има опастност (и все още я има), човек да започне само да пада по-надолу и по-надолу, без да може да се развива правилно. Затова е необходима почивка, презареждане. Това става по два начина - чрез съня и чрез смъртта. Съня дава временна, но малка почивка, смъртта дава много по-дълготрайна почивка, като съответно позволява на човек и да види по-добре своя живот, да го осмисли по начин, който не е възможен сега, докато човек е жив (е, не задължително за всички хора, има и някои по-развити, предполагам, но както се знае, има и хора, които живеят много дълго), поне за обикновения съвременен човек. Например, смъртта се дава на човека, за да не изгуби всичкия си капитал. Като почне да греши или като остарее дотам, че да не може да се развива, трябва животът да се спре временно, за да не започне да губи това, което е вложено в духовния свят за него. Също така, понякога човек има различни преживявания на земята, които не може да си обясни. Тук може например да се посочат някои страдания, които човек не разбира. Но като отиде в другия свят, човек може да ги омисли. Също така, той от там си подготвя по-добре пътя, които ще поеме в следващия живот, получава и по-добри наставления. Затова и за да се спрат временно някои лоши влияния, първо се явява сънят като един вид почивка за човека, а после и смъртта, която е един метод за съхранение

Относно това да се подкрепи или отхвърли идеята за преражданията, може да се разгледат следните въпроси. Първо, Стейнер казва, че при очувдането, така както са го разбирали древногрутските философи, човек може да усети един вид потвърждение за това, че в един момент човек не е бил на земята. Това все още не е потвърждение на прераждането. Също така, той казва, че не всички хора могат да имат еднаква степен на учудване, само някои го изпитват по подобен начин, но в общи линии той го описва така: да кажем, човек гледа едно явление, например, изгрева, всеки ден. Но един ден той пак поглежда същия този изгрев и този изгрев му се струва някак различен, той поражда у него едно удивление, макар че човекът в действителност е гледал изгрева много пъти. Все пак, той отново се удивлява на него, и по същия начин той се удивлява и на други неща, които понякога са напълно незначителни. Ако той има такова удивление, то може да се твърди, че това това е едно доказателство, че преди живота на земята, човек е гледал този същият залез с едни други очи, с едно духовно възприятие. Обяснението е следното - в духовния свят, всичко си има своя образ, но той изглежда по-друг от този, който е на земята. Там дори и залезът изглежда различно, в различни цветове и т.н. И може да се твърди, че в такова едно учудване човек си спомня, макар и смътно, че е виждал някога този залез по друг начин. Не знам какво твърди църквата относно това къде е бил човек преди земния живот, но поне така може да се спори, че има един вид предусещане на това, че той тогава е бил в духовния свят.

Наистина идва и друг въпрос, именно за това как се обяснява факта, че някои хора се раждат при по-добри условия от други. Също така, защо някои хора се раждат в християнски семейства, а други не се раждат в такива и ако живеят в своята култура, могат дори да не достигнат до идеята за християнството. Не знам как Църквата обяснява проблема за това, че ако се приеме, че човек се спасява с християнството, то някои хора се раждат в култури, където получават най-малкото знания за това, а други хора няма как да се докоснат до това. Казвам го именно, защото например се твърди, че ако човек изпълнява това, което се нарежда от Църквата, той има по-добри възможности да се спаси, но тогава как може да се твърди едновременно, че тези, които са родени в култури, където това въобще не се практикува, са родени там справедливо, въпреки всичко. Трябва най-малкото да се каже, че всеки, независимо къде е роден, има път към християнството, както и да се каже, че това при какви условия за развитие е поставен човек не е нещо, което просто се избира веднъж за единствения му земен живот, а напротив- той се преражда и така веднъж е поставен при едни условия, друг път при други. Тези, които смятат себе си за напреднали, всъщност просто може да са живели по-дълго и да са имали на разположение повече ресурси, които трябва да оправдаят, и обратното. Трябва най-малкото един от тези два варианта да се приеме, за да не се стигне до противоречие - а именно, че всеки има път към християнството и че това при какви условия се ражда човек може да се обясни с преражданията. Ако и двете се отрекат, излиза, че тези, които са християни, сякаш са привилегировани - те могат да се спасят, защото ходят на църква, а другите са родени в други култури, където може да не разберат за това спасение. Но идва въпросът за това как се обяснява едно такова отношение и дали то е справедливо. Аз съм по-скоро склонен да приема и двете неща за верни, като се добавят някои уточнения, разбира се, но мисля, че Църквата по-скоро отрича и двете възможности, при което стига до известно противоречие.

Поздрави,

Ф.

Редактирано Януари 4, 2009 от Станимир

[Guest hrisko_89]

" Ne znam kak Tsurkvata obqsnqwa problema za towa, che ako se prieme, che chovek se spasqwa s hristiqnstvoto, to nqkoi hora se rajdat v kulturi, kudeto poluchavat naj-malkoto znaniq za towa, a drugi hora nqma kak da se dokosnat do towa. Kazwam go imenno, zashtoto naprimer se tvurdi, che ako chovek izpulnqwa towa, koeto se narejda ot Tsurkvata, toj ima po-dobri vuzmojnosti da se spasi, no togava kak moje da se tvurdi ednovremenno, che tezi, koito sa rodeni v kulturi, kudeto towa vuobshte ne se praktikuva, sa rodeni tam spravedlivo, vupreki vsichko."

Ами не знам и аз за църквата, но един евангелист ми обясни, че Христос помагал на хора от всякакви култури да се докоснат до него и от тях зависи дали ще го приемат. Това обяснение не ми се стори достатъчно убедително. Поставих и въпроса защо се раждаме при едни или други условия, дори обясних няколко пъти какво точно визирам, наблягайки на основни моменти, но срещнах само отклоняване от темата или отговори не отговарящи на въпросите ми, един вид изплъзване.

[Florestan]

Относно християнството и другите религии, може да се прочете Стейнер - той най-точно описва как стои въпросът; за това дали християнството трябва да се търси в древните религии - и да, и не, зависи какво точно се има предвид. В древните религии не може да се намери това, което е характерно за християнството като разбиране - не говоря само за общи принципи във някаква форма, от рода на "не се обиждай", "не отговаряй на злото със зло" и т.н. - някои от тях ги е имало в древните религии като принципи, но говорим за друго разбиране, за друг метод за прилагане въобще; т.е., според Стейнер, това, което е същността на християнството, е далеч по-различно и по-дълбоко от това, което някои хора приемат като принципи, които трябва да се следват, т.е. последното е доста повърхностно разбиране на същността на християнството, макар и тези принципи да са все пак една част от него. Но в древните религии не е имало точно това, което е имало в християнството, защото, според Стейнер, преди Възкресението в света на хората не е имало нещо, което от този момент нататък го има. Става въпрос за т.нар. 'Христов импулс', който е всъщност една духовна реалност, която присъства в духовния свят и е достояние за хората от този момент нататък. Т.е. не става въпрос за написани заповеди, за това какво исторически се е случило, дори, а всъщност става въпрос за това, че има нещо, което е в пряк контакт с душите на хората от този момент нататък и което може да ги води, стига те да се свържат с него. На това вече се базира и християнството, а предишните религии въобще не говорят за това, тъй като тогава този импулс въобще не е съществувал. Не е вярно, че древните религии не говорят за Христос, всъщност, те говорят, но само като за нещо, което тогава не е било на Земята. Стейнер твърди, че така може да бъде разглеждан, например, Озирис в Египет. Там се казва, че Озирис е бог на живота и общо взето върховен бог, но той на земята не може да съществува, тук той се разпада, когато човек се свърже с него. Единственият начин той да се свърже с човека е бил тогава, човекът да умре и това е било за времето си особено трагично, поради което египтяните са гледали на този въпрос с особено трагично отношение, тъй като за тях Озирис е бил един вид върховно изживяване, което обаче, те не са могли да имат. Подобни идеи има и в други древни религии, даже може да се твърди, че всички по-сериозни религии са имали такива схващания. Но след Голгота, вече Христовия импулс идва на земята - Христос идва на Земята като един вид жертва от Божествения свят, но от тази жертва се ражда този импулс и вече той може да свърже хората с Христовото същество, и то не само чрез буквите, а дори напълно директно. Може да прочетете повече по темата в книги от автора, който е наистина изчерпателен по въпроса.

Модераторска бележка: Моля, пишете на кирилица!

Редактирано Януари 4, 2009 от Станимир

[Guest hrisko_89]

Аз по - скоро имах превид, че събития описани в Новия завет са взаимствани от други религии, понеже вярващите християни изтъкват уникалността на своите вярвания, ето откъс от пост на човек гледал въпросния филм, някои от тези факти са ми познати и на мен преди да видя този пост :

"Знаеш ли че 3000 години преди Христа е съществувала легенда за Богът на слънцето - ХОР, която е следната: "Хор е бил роден на 25 Декември от девицата Изида Мери, Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 годишна възраст е бил учител, на 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. ХОР е имал 12 ученика (последователи) които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни и ходене по вода. Хор е бил познад под много имена като "Истината", "Светлината", "Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като е предаден от Тифон, Хор е бил разпънат на кръст, погребан и след 3 дни възкръснал." - Не ти ли звучи позната тази легенда която като сложиш 2008 години след Христа е била разказвана преди 5008 години! Същата история е била разказвана и за още много Богове... Атис от Фригия 1200 Години Преди Христа, Кришна от Индия 900 години преди Христа, Дионис от Гърция 500 години Преди Христа, Митра от Персия 1200 години преди Христа... другите са изброени на латиница: Budha Sakia of India, Salivahana of Bermuda, Zulis or Zule also Osiris and Orus of Egypt, Odin of the Scandinavians, Crite of Chaldea, Zoroaster and Mithra of Persia, Baal and Taut of Phoenecia, Indra of Tibet, Bali of Afghanistan, Jao of Nepal, Wittoba of the Belingonese, Thammuz of Syria, Atys of Phrygia, Xamolxis of Thrace, Zoar of the Bonzes, Adad of Assyria, Deva Tat and Sammonocadam of Siam... и тн и тн

[Guest azbuki]

Да, прави сте, така е. Но това е станало на един малко по-късен етап. В самото начало всичко е било "за доброто на обществото".

Тук съм склонна да се усъмня.

За мен всяко учение, което е получило статут на институция, получава по-малко или повече такива окраски. И за това не е виновно учението, създателят му или първите му последователи, а именно, че се е превърнало в институция.

Никога не съм споменавала основателя и първите последователи като виновни. Но църквата като институция е нещо много, ама много по-късно... И има много малко общо с първоначалното учение и неговите послания.

Редактирано Декември 30, 2008 от azbuki

[Guest azbuki]

Zdraveite,

...

Флорестан, с удоволствие бих ти прочела мненията, но ако са написани на кирилица. Нищо лично, но е ужасно да се чете така. Има кирилизатори в нета, ако ти липсват. Фонетична кирилица можеш да си инсталираш примерно оттук: http://www.download.com/Bulgarian-Phonetic...4-10657280.html

Редактирано Декември 30, 2008 от Станимир

[Guest hrisko_89]

По - нагоре беше споменато за метемпсихозата, мислите ли че можем да се прераждаме в растения/животни, понеже знам че това схващане присъства в определени вярвания/религии, на мен ми се струва, че няма логика хората да се прераждат в животни понеже еволюцията трябва да е в посока нагоре.

[Диана Илиева]

...

За мен всяко учение, което е получило статут на институция, получава по-малко или повече такива окраски. И за това не е виновно учението, създателят му или първите му последователи, а именно, че се е превърнало в институция.

Никога не съм споменавала основателя и първите последователи като виновни. Но църквата като институция е нещо много, ама много по-късно... И има много малко общо с първоначалното учение и неговите послания.

И аз не съм казвала, че ти или хриско сте ги посочили като виновни - аз не ви опонирам, просто обяснявам собствената си теза.

Църквата (християнската имам пред вид), за съжаление, доста бързо излиза на сцената. Бих казала не само, че се е институционализирала, но е продобила и доста власт, включително политическа и това е още през 7-8 век, а се е домогвала до това положение няколко века преди това. Не знам късно ли е или рано ... И да, от момента, от който се обособи като институция, наистина започва да се откъсва от първоначалното учение и има все по-малко общо с неговите послания.

[Guest hrisko_89]

Може би изводът е, че добие ли едно учение институция, то колкото повече хора започнат да следват това учение, толкова по - вероятно е институцията да падне в плен на материални желания ...с оглед на многото последователи ...Явно не трябва да се създават институции поне що се отнася до една или друга вяра.

[Guest azbuki]

Църквата (християнската имам пред вид), за съжаление, доста бързо излиза на сцената. Бих казала не само, че се е институционализирала, но е продобила и доста власт, включително политическа и това е още през 7-8 век, а се е домогвала до това положение няколко века преди това.

Християнизирането на Армения май се води още във 2-ри век, макар и да е оспорвана тази теза. За мен 2-ри век също е късно. Но дори и да изключим обясненията за рано или късно, институционализирането на всяко учение води до неговото изкривяване. Това си е мое мнение. Няма нужда да бъде споделяно.

П.П. Впрочем Армения е особен случай. Християнството не го броя за християнство (имам предвид институционализираната му форма) от момента, в който то се приема от Рим.

Редактирано Декември 30, 2008 от azbuki

[Станимир]

По - нагоре беше споменато за метемпсихозата, мислите ли че можем да се прераждаме в растения/животни, понеже знам че това схващане присъства в определени вярвания/религии, на мен ми се струва, че няма логика хората да се прераждат в животни понеже еволюцията трябва да е в посока нагоре.

Да, в тибетския будизъм има такова вярване, а сигурно и другаде. Не зная как се е породило, но предполагам, че най-вероятно се основава на някое символично твърдение, което в определен момент не е изтълкувано правилно.

[Guest hrisko_89]

Според вас душата безсмъртна ли е , ако се приеме че е сътворена, тогава следва че не би трябвало да е безсмъртна, щом нещо е създадено би трябвало да може и да се унищожи. Нищо сътворено не би трябвало да е вечно. Май само Бог е несътворен, следовотелно е вечен, той е сътворил всичко.

[Васил]

По - нагоре беше споменато за метемпсихозата, мислите ли че можем да се прераждаме в растения/животни, понеже знам че това схващане присъства в определени вярвания/религии, на мен ми се струва, че няма логика хората да се прераждат в животни понеже еволюцията трябва да е в посока нагоре.

Срещал съм в беседа (за съжаление в момента не мога да посоча точно къде) от Учителя приблизително следните твърдения, изказани по смисъл:

(1) Нашата (човешка) еволюция, развитието ни, не е нещо необратимо и еднопосочно, както може би смятаме. Както имаме възможности за прогрес, така имаме и за регрес. Всичко зависи от нашата собствена активност. Връщзнето назад в развитието ни е потенциално възможно- както индивидуално, така също и групово.

(2) Човек може да бъде (едно - или многократно) инкарниран в животно, растение или дори в микроогранизъм, ако това е нужно за погасяване на неговата карма, или ако нивото на съзнанието му падне достатъчно ниско. Природните закони са строги и неумолими!

Известни са също така разговори на Учителя с ученици, от които извод (2) се потвърждава. Даже изглежда, че човек може и доброволно да го пожелае - макар и рядко; и понеже тялото е само една форма, то в този случай инкарнацията в животинско тяло не следва да се разглежда като регрес а като част от пътя на едно еволюиращо същество. Последното предположение е лично мое, а твърденията (1) и (2) почиват на беседи от Учителя.

Според вас душата безсмъртна ли е , ако се приеме че е сътворена, тогава следва че не би трябвало да е безсмъртна, щом нещо е създадено би трябвало да може и да се унищожи. Нищо сътворено не би трябвало да е вечно. Май само Бог е несътворен, следовотелно е вечен, той е сътворил всичко.

Душата определено е безсмъртна, съгласно Новото учение. Това, което наричаме "сътворяване" по-скоро представлява нещо като "обособяване, отделяне, излъчване". Някои сравняват душата с Божествен лъч. Субстанцията на душата е сам Бог. Тук може да се дискутира също и отношението "Душа" - "Дух". Като цяло изглежда, че тези две висши начала са полярно изражение на нашият висш "Аз". За съжаление и душата и духът се намират твърде далеч от обсега на нашето текущо познание, за да говорим конкретно за тях.

Неведоми са пътищата Божии

Редактирано Декември 31, 2008 от Васил

[Guest hrisko_89]

Опа, ти си отговорил, аз копнах въпроса и в друга тема. Но ако някой също иска, може там да пише. Благодаря за отговора.

[Багира]

Римляни 6:23

Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ

Душата, която е безсмъртна, не ще да умира, наистина. Но тази, която греши, умира. Затова прераждането е и причина и следствие. Нужна е друга душа, ако не искаме да се въртим между безбройните раждания и смърти.

Затова се говори в библията за новораждане. Тема, която често си слага шапка- невидимка ...

[Guest hrisko_89]

Една от тезите с които съм запознат, е че ние се намираме в това материално състояние понеже сме започнали да изпитваме материални желания, които са станали причина за изпадането ни в материята и преди това сме живеели безгрижно в духовния свят. Попитах кришнаря, който ми каза това : " е добре де, сега ако кажа Господи не искам вече да живея в материалния свят, прибери ме при себе си, той ще го направи ли, нали с едно пожелаване съм се озовал тук, не може ли и с пожелаване да се върна в онова състояние."

[Guest azbuki]

Не желанието, а отречението ще те върне.

[Багира]

Логичен въпрос. Обаче да си представим космонавти, които си летят с космически кораб, напуснали родината си. Нищо лошо, изследват си хората нови светове. Когато искат- свързват се с родината, когато е планирано, или когато искат, се прибират. Но кацат на една много хубава планета. При кацането разбиват кораба си. Сега и да искат, няма как нито да се свържат, нито да се върнат. Трябва да се приспособят за живот на тази планета. А ако много искат да я напуснат- трябва им кораб като този, с който са дошли. Това е положението. Без кораб не могат да се върнат. Само Малкият принц може без кораб. Но ако напусне твърде тежкия си скафандър. Само че той и не е тръгнал с космически кораб.Така че нищо чудно за връщането също да не му е нужен.

[Guest azbuki]

Впрочем, не намирам въпроса изобщо за логичен.

[Guest hrisko_89]

Не желанието, а отречението ще те върне.

Как така отречението, какво отречение ?

[Багира]

Например- от хубавата планета. От желанието си да са там. Но не забравяй, че и специален космически кораб е нужен. Отречението- от космонавтите. Корабът- от планетата- майка.

[Guest hrisko_89]

[Станимир]

Една от тезите с които съм запознат, е че ние се намираме в това материално състояние понеже сме започнали да изпитваме материални желания, които са станали причина за изпадането ни в материята и преди това сме живеели безгрижно в духовния свят.

Безгрижно и несъзнателно. От определена гледна точка камъкът също живее безгрижен живот, но никой не иска да е камък. Преминаването през етапа на егоистичните и груби желания е необходимост, не грешка. Сега следва да преминем на следващия етап, но за целта трябва да се откажем от това, което вече сме постигнали - егоизма си. Ние растем, а егоизмът ни ограничава; трябва да разчупим обвивката му.

Попитах кришнаря, който ми каза това : " е добре де, сега ако кажа Господи не искам вече да живея в материалния свят, прибери ме при себе си, той ще го направи ли, нали с едно пожелаване съм се озовал тук, не може ли и с пожелаване да се върна в онова състояние."

Да, но съзнанието ти не е достатъчно развито, за да останеш във висшите светова в будно състояние, не притежаваш и необходимите тела за да се проявиш в тези светове. В света на любовта и висшите чувства трябва да притежаваш тяло изградено от любов и висши чувства, а то се изгражда с всяка проява на любов и добродетелност тука на Земята. В света на висшите мисли можеш да се проявиш само с тяло изградено от съответната материя, а изграждането става с всяка висша мисъл която имаш в ежедневието си. Духовния свят е тука и сега, но на човека липсват тела с които може да се прояви съзнателно в него, а тези тела сами трябва да си ги изградим. Допускайки нисши желания и мисли ние привличаме груба материя към телата си и затъваме в грубата материя. Мислейки и чувствайки възвишено, неегоистично, ние заменяма грубата материя в телата си с по-фина и се приближаваме към духовния свят, можем в по-голяма степен да влезем във взаимодействие с него. Когато в мислите и чувствата ни не остане нищо неегоистично, ние всъщност вече ще сме в духовния свят.