Guest hrisko_89 Добавено Декември 25, 2008 Доклад Share Добавено Декември 25, 2008 Защо според вас водачите на християнската църква са отхвърлили вярата в прераждането и са наложили тази в ада, рая и в това, че човешката душа живее само веднъж на Земята ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 26, 2008 Доклад Share Добавено Декември 26, 2008 За да всяват страх и да държат в подчинение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 (edited) Мислите ли, че вярата в прераждането, в това че човек има повече от един шанс на земята, има някакъв недостатък спрямо това да се вярва в еднократното ни пребиваване в материална форма ?По - точно да задам въпроса, съществува ли някаква опасност, според мен съществува опасността човек да си каже : " еее имам много животи, друг път ще стана по - добър.:" Редактирано Декември 29, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Всяка теория има "недостатъка' да може да бъде преиначавана от хора, чиято цел не е знанието и съобразяването с него, а точно обратно - извиняване на предварително уточнен модел на поведение. Не е толкова важно какво си представяме, а каква е действителността. От друга страна мислите и представите също са част от действителността. Затова който желае своя нескончаем ад или рай също може да си го получи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Реално човек живее само веднъж на Земята - в конкретния си вид, в конкретните условия на средата. Не съм запозната с темата, но мен повече ме вълнува въпросът защо човешката душа не помни предишните си прераждания. По всяка вероятност, за да може да изълни това, заради което се е родила в тяло. Вероятно затова и християнската религия не насърчава търсенията на хората в тази насока - поне така ми се иска да вярвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Мислите ли, че вярата в прераждането, в това че човек има повече от един шанс на земята, има някакъв недостатък спрямо това да се вярва в еднократното ни пребиваване в материална форма ?По - точно да задам въпроса, съществува ли някаква опасност, според мен съществува опасността човек да си каже : " еее имам много животи, друг път ще стана по - добър.:" Възможно е, но затова пък ако животът на всеки от нас е единствен - той неопровергаемо започва да изглежда съвсем несправедлив. Този факт много по-силно подтиска желанието на човека да се усъвършенства и да помага на другите. Съответно, въпреки че именно в християнството се апелира за спешно оправяне на житейските пътища и непропускане на всяка възможност да се помага, исторически в 99% аот случаите хората са вършели точно обратното. Всеки е гледал да вземе каквото може от краткия си единствен живот, че после... знае ли се? Ако човек има отговорност към себе си и другите, той ще бъде по-плодотворен, ако има "едно наум" за прераждането - без да трепери, че може да не е от избраните и съответно без да изпада във фанатизъм и крайности. А ако няма отговорност, той ще действа саморазрушително и също срещу другите, независимо от това коя теория за живота му се вижда най-вероятна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 В някои случаи това, че съм си спомняла, ме е разсейвало. В някои ми е помагало да разбера. Тъй като сетивата ми се отварят, предполагам, че ми показват разсейващите истории, за да се науча да ги разбирам правилно и да не се разсейвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Маги, ти изказа интересно мнение относно това, защо християнството отхвърля вярата в прераждането, макар че друга причина ми изглежда по - вероятна. Именно затова пуснах темата, и ето че срещнах мнение, което не бях очаквал, благодаря. Има един цитат ( разговора на Исус с някой си Никодим), който се използва като доказателство, че Христос е проповядвал вярата в прераждането, в един мой чат с протестант използвах този аргумент, но той намери ( пък и не само той) начин да изтълкува цитата по друг начин. Явно винаги при наличието на желание нещо може да се изтълкува по различни начини. Аз по принцип нямам против всеки да вярва в каквото реши, но без да вярва че неговата религия е непогрешими и единствен път за спасение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Съгласен съм с Добромир. Азбуки, на мен винаги ми е било интересно да науча какъв съм бил преди, но от друга страна малко ме е страх, понеже знам че ако човек е неподготвен може да полудее ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Мислите ли, че вярата в прераждането, в това че човек има повече от един шанс на земята, има някакъв недостатък спрямо това да се вярва в еднократното ни пребиваване в материална форма ?По - точно да задам въпроса, съществува ли някаква опасност, според мен съществува опасността човек да си каже : " еее имам много животи, друг път ще стана по - добър.:" Да, вероятно, но не мисля, че това би оказало съществено влияние. Да се смята, че с едно прераждане, човек може да постигне едва ли не съвършенство и то при условие, че различните хора са поставени често в корено различни условия, е не по-малко вредно. Това което е било много важно за Християнството в определен период от време е налагане на вярването във вечния рай, (респ. вечния ад). Аналогични състояние на ада и рая също са застъпени в ученията проповядващи прераждането, но там тези състояния, колкото и да са дълги, са временни. Така във силно вярващите християни се генерира голямо количество страх, на който е основана тяхната религиозност. Страхът е мощен обединяващ фактор, разбира се не така мощен както любовта, но семенцето на любовта все още едва-едва покълва у хората и затова е много по-лесно да се постигне обединение чрез страха. Много малко са били християните в миналото, които да са били вярващи заради любовта, а не заради страха, който съвсем целенасочено им е бил налаган. Сега, мисля, че те са доста повече, но като цяло все още са малцинство. В действителност, въпреки че в основата на Християнството и животът на Христос стои любовта, за любовта в Християнството започва да се говори едва през последните стотина години; преди това на преден план е стоял страха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Веднъж наблюдавах дискусия в един форум, в която един кришнар питаше християните дали Сатана може да получи опрощение, понеже те твърдят че е достатъчно да се обърнеш към Исус, колкото и да си лош, за да се спасиш. И те казваха, че не може понеже ...Сатана не е човек, а е духовно същество, че е загубил доверието на Бог и т.н. А кришнарят им каза, че Сатана никога няма да получи прошка, защото тогава Христос няма да има от кой да ги спасява, тоест нужен е враг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Опрощението е нещо вторично. Ако човек се е променил вътрешно, "опрощението" няма как да му бъде отказано. Разбира се натрупаната карма пак ще си я понесе, но пък именно в това е едно от значенията на кармата – чрез нея човек (или каквото и да е друго същество) да заплаща за погрешките си, т.е. да ги изкупува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Най - гадното е да знаеш какво не трябва да вършиш, да знаеш че дадена постъпка би ти натрупала карма, да се стремиш да не я правиш и да вземеш без да я извършиш, тогава сигурно ще се чувстваш по - зле от човек, който няма същите морални скрупули и ще ти е нужно да си простиш на себе си, което като че ли е по - трудно , отколкото на другите да простиш ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 ...защо човешката душа не помни предишните си прераждания. Една от причините според мен е, за да се изпълни безусловно законът на Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Може би, за да не се разсейва със спомени за предишни радости, скърби, познанства и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Защо според вас водачите на християнската църква са отхвърлили вярата в прераждането и са наложили тази в ада, рая и в това, че човешката душа живее само веднъж на Земята ? По същия начин един вярващ православен, католик, протестант, мюсюлманин, юдеин, атеист или агностик си задава въпроса – защо ли някои вярват в прераждането? Всъщност според някои теории до шести век християнството е приемало прераждането. През 553 година на Петия Вселенски Християнски църковен събор в Никея от църковния канон е премахната идеята, че има карма и прераждане. Определено християнските богослови отричат, че в Христовото учение може да има и намек за прераждането. Ето някои от аргументите им: В християнството няма и не може да има прераждане, именно защото няма необходимост от такова. “Необходимостта” от прераждане (сансарата, трансмиграцията, метемпсихозата) се обяснява с кармата: чрез верига от прераждания, човекът се освобождавал от грехове, натрупани в “предишен” живот, докато достигне нирвана. ...................... Възкресението прави прераждането ненужно. В източните религии вярват в прераждане, защото не вярват в Христа и в Неговото възкресение. Тоест идеята за прераждането при тях се явява “заместител” на възкресението. И ако там, за тях, в това има някаква логика и смисъл, то няма никаква логика и смисъл някой, който вярва в Христа, да вярва в прераждане. Възкресение и прераждане са несъвместими. Вярата в прераждане обезсмисля вярата във възкресението на Христос и възкресението на всички човеци, т. е. прави безсмислена вярата, която изповядваме с Никео-константинополския символ: “Очаквам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”. По-подробно тук. Реално човек живее само веднъж на Земята - в конкретния си вид, в конкретните условия на средата. Не съм запозната с темата, но мен повече ме вълнува въпросът защо човешката душа не помни предишните си прераждания. По всяка вероятност, за да може да изълни това, заради което се е родила в тяло. Вероятно затова и християнската религия не насърчава търсенията на хората в тази насока - поне така ми се иска да вярвам. И аз съм се замисляла над това. Отговорът ми е близик до този на Маги. Но доколко е редно да се прави регресивна хипноза в такъв случай? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Може би не е отхвърлена вярата в прераждането, а е отхвърлена тезата, че такова явление има. Само че като казваме, че нещо го няма, пък то го има, се натъкваме непрекъснато на нови и нови факти, за които трябвад а измисляме все по- сложни обяснения. Но това е проблем на отхвърлящите тезата за прераждането. По въпроса за това, дали съществуваме веднаж, дали сме уникални, защо не си спомняме предишните животи, шанс ли е прераждането, предлагам следната обединяваща представа: 1. Има част от човешкото същество, се ражда един единствен път, и като и дойде времето- умира, затова я наричаме тази част смъртна. (няма да обяснявам какво е, всеки знае какво умира, дори и да има разногласия- нека всеки си представи това, което със сигурност знае, че умира) 2.Има друга част от човешкото същество, която не умира. Но тя не може да се изяви в света на промените по друг начин, освен като си създаде една смъртна личност. Защо и трябва да се изявава в севта на промените? Защото не може да се изяви в друг свят. (дори не знае как би могъл да изглежда друг свят и дали изобщо има такъв) Възможно е тази част смътно да си спомня и за друг свят и затова вечно да търси проявите му в единствено достъпния и за момента свят на промените. Такъв един спомен с пълно основание бихме нарекли пра- спомен. Тази неумираща част пази опитностите на предишните си смъртни компоненти (личности), също и носи кармичните предпоставки за следващите си смъртни личности. 3. Що за явление е прераждането? Дар? Възможност? Благословия? Проклятие? Следствие? Считам, че всичко накуп! Ако призванието на човешкото същество не е да живее в света на промените, ясно е, защо все ще го преследва тягостното усещане за затвореност, изпадналост, прикованост. Но ако то не може да направи нищо друго в този си вид, освен една смъртна личност, това е възможността, благословията. Само че ако търсим смисъла в света на промените- няма да го намерим, което и виждаме, че се случва. И не можем да използваме възможността. И благословията се превръща в проклятие. 4. Новораждането, за което проповадва Иисус Христос, дава ключ към излизането от този капан - благословеното проклятие на прераждането. Следователно, Иисус Христос не счита, че многократното въртене в циклите прераждане- смърт помага на човешкото същество. Дали все пак не е възможно да се натрупа достатъчно опитност и да се спаси човек? Е, така,де, от какво да се спасява? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Ани благодаря за цитата. Може и това а е причината да е била отхвърлена тезата за прераждането от християнството, аз съм чел че е имало течения, които са го признавали, имало е и доста други евангелия, но са се събрали отците на църквата на въпросния събор и са наложили определени догми, явно са преценили защо кое и как да наложат, но с оглед на това, че в християнството е бил втълпяван страх от ад, дяволи и т.н. не съм напълно убеден, че всичко което е наложено в християнството е от благи чувства. Добре че живеем във времена, в която човек свободно може да избира в какво да вярва ...иначе ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Защо не вярваш? Повечето неща се правят с най-добри намерения! Какъв е резултатът, вече е друг въпрос. То затова е възникнала и максимата, че "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Но специално за поставения въпрос, аз дори си мисля, че за тогавашния момент може би това е било подходящо решение. Нормално е ние, след 2000г., да мислим, че това е било ненужно, ограничаващо, целящо придържане към определени норми посредством страх и т.н., но все пак това е спрямо нашата гледна точка, а не спрямо тогавашното общество. По същия начин ограничаваме и/или плашим децата си примерно да не бъркат в контакта, докато не пораснат достатъчно, за да се убедят сами и да стане тяхно съзнателно решение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Мисля си че ако е трябвало да помним предишните си животи ,то Бог щеше да ни даде тази опитност.Смятам че причината е в това,че имаме емоции,които не биха издържали някоя истина -ами ако някой от нас е бил убиец например,то как душата в сегашното си състояние ще го преживее.Ами ако знаем истините за всички животи то сърцето може да не издържи.В такъв случай може би е по-добре да не помним,а да се радваме на това което сме тук и сега,защото сега сме такива в резултат на предишните си опитности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Диана, възхищавам ти се на оптимизма. Иска ми се и аз така да мога да откривам положителни неща, както други хора в сайта. Старая се, но ми е малко трудно. Примерът за децата и бъркането в контакта не е лош, но може би се отнася повече за отношенията Бог - човек, Бог ни оставя да правим грешки, за да се научим. Но все ми се струва, че този изкуствено поддържан страх е имал материални стимули. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 По същия начин ограничаваме и/или плашим децата си примерно да не бъркат в контакта, докато не пораснат достатъчно, за да се убедят сами и да стане тяхно съзнателно решение. Фактът, че те един ден и без това се убеждават сами, показва, че плашенето е било ненужно. Страхът не е добър възпитател. Дълбоко се съмнявам, че нещо друго, освен желанието на църквата да контролира масите, е довело до създаването на догмата, както и до отричането на едни и приемнето на други истини за "допустими". Няма друга религия на света, която толкова самодоволно да си е позволявала да "редактира" и подлага на цензура даденото от Бога знание. Няма и друга религия, която толкова да е преследвала умните си хора и науката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Аз съм си писал с християни ( православни, протестанти), на тезата ми че не може сляпо да се вярва на Библията, понеже е многократно редактирана и преправяна, те казаха : " Бог не би допуснал да посегнат на словото му и да заблудят хората." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Православните са най-малкият проблем. Западната църква за мен най-силно изразява проблемите, които описах. Нали трябва да наложи своя авторитет като единствен по духовните въпроси. За да ги е страх хората да бъдат отлъчени, да ги е страх да поемат по пътя сами и.... да си плащат високите данъци! На авторитета, който услужливо ги "спасява". Платена услуга. Извинявам се за сарказма, но съм се нагледала тук в Германия на лицемерие. Редактирано Декември 30, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.