Guest hrisko_89 Добавено Декември 25, 2008 Доклад Share Добавено Декември 25, 2008 Характерът на сайта не е тясно свързан с официалната наука, та някой да има основание да иска доказателства за всяко нещо. ...ако е така-то много жалко за нас защото това означава че нашата по-финна структура се е изменила неправилно. Това е проблемът. Но всъщност първо се е изменила фината структура, после сме започнали да ядем месо и така тя се влошава още повече. Така че ако спрем да ядем месо, но фината структура остане същата- все тая. Неяденето на месо не помага много в тази посока. Но яденето- пречи. Но въпросът беше каква е мотивацията за вегетарианство на всеки от нас. А защо се е изменила ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 26, 2008 Доклад Share Добавено Декември 26, 2008 (edited) Много сложен въпрос. Всеки отговор ще предизвика огромни спорове, тъй като няма да има теза, която да бъде безусловно доказуема. Според героя на Тери Пратчет монаха Лу Дзе (името ми звучи странно приличащо на едно друго, но ... )на повечето въпроси най- подходящият отговор е "Защото" Това с пълна сила важи както за тази тема (Защо сте станали вегетарианци)- виждаме, че ако не отговори човек така, следват претенции за научна обосновка, което по отношение на личния избор е нещо като неадекватност; така и за въпроса " защо сме си повредили фината структура" Та извън отговора "Защото!", можем да строим само хипотези. И всеки си избира най- съзвучната на неговия вътрешен глас. При това най- често се получават дисонанси с външните гласове. Тогава търсим друга хипотеза. Докато намерим тази, която е в хармония и с външните и с вътрешните гласове! Хипотезата, която на мен ми звучи най- хармонично (въпреки, че следствията от нея не са леки) е, че в един свят, в който има заложени безброй много възможности (да речем- всички) някои човешки същества са избрали възможност, в която да пробват да задържат повече енергия, отколкото да отдават. В резултат от това са изградили свят, в който всички живеят за сметка на някого, но са изгубили старата си структура,с която могат да живеят в света на равновесието между отдаването и приемането. И на върха на една пирамида от живеещи едно за сметка на друго същества се оказва това, което днес познаваме като човешко същество, с една нова структура, подходяща за това място, в което равновесните процеси пак се постигат, но по други начини. То няма нищо против да живее за сметка на другите, но за това все някак се плаща (и това е начинът за постигане на равновесие в този свят) . И то плаща с ограниченото си в знайни и незнайни измерения битие. Опитва се да си намали степените на ограниченост, когато разбере за някоя от тях. Така стига и до идеята за вегетарианство. В надежда да премахне една несвобода. Но остава една кардинална несвобода. Сега ... дали по пътя към премахването на кардиналната несвобода има смисъл да се премахват някои от по- малките- отговорът на вегетарианците очевидно е "Да!". По- важно е и практиката какво показва. Ами ... на избралите вегетарианството и практиката показва, че това е по- добре! Редактирано Декември 26, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 26, 2008 Доклад Share Добавено Декември 26, 2008 Благодаря за изчерпателния отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 26, 2008 Доклад Share Добавено Декември 26, 2008 Дали ние сме избрали вегетарианството, или то е избрало нас? За мен важи вторият вариант. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 В един коментар в друг сайт бях срещнал тезата, че всички ние сме живеели в Духовния свят, но в момента в който в нас са се породили желания към материални неща, сме били завлечени в материята и така до днес. Това ми напомня за грехопадението на Адам И Ева, само че там става дума за нарушаване на забрана, но пък пожелаването също присъства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 За себе си мога да кажа, че по времето на месоядството си бях чест клиент на аптеката. Нужни ми бяха хапчета за настинка, за главоболие, антибиотици и т.н. След като спрях месото без никакъв външен натиск, че е полезно или че ще ме излекува и разни подобни твърдения вече не посещавам аптеката. Скоро вървях с един познат и точно това му споделих, че преди докато използвах месо в менюто си влизах честичко в аптеката а сега не я посещавам. Само да споделя, че това не е търсен ефект просто следствие от един малък и на пръв поглед незначителен избор. Не съм бледа, не съм болна и не се разболявам а Бях бледа и често болна преди това. Чувам често, че трябва да се яде месо за енергия, аз обачи имам друго мнение по въпроса...сега имам много повече енергия и тази енергия непрекъснато се възобновява БЕЗ МЕСО.....направо да се неначуди човек ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Може би понякага е и въпрос на гени, защото аз ям месо , но почти никога не се разболявам,ако настина е за много кратко , засега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 (edited) Мен вегетарианството ме избра. Опитам ли да не го спазвам и отнеса ли се в яденето на нездравословни храни изобшо, веднага идва хранителното отравяне. Редактирано Декември 29, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Никога не съм мислела защо съм станала вегетарианка. А как? Какво значи защо, дали и може ли ... Има убеждения, които не подлежат на логика и на обяснения. Може ли да се обясни любовта? Станах вегетарианка от днес за утре и бях такава в продължение на 13 години. После престанах да бъда. Това е животът. И не ми трябва нито Господ, нито съдба да оправдавам постъпките си. Моята Душа не се промени - нито преди, нито по време на, нито после. Нито сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Аз станах вегетарианка по силата на някакъв интуитивен спомен явно, защото когато спрях да ям месо на 15 години, нямах никаква ясна причина за това. Не съм имала отвращение към месото, не съм имала религиозни или здравословни убеждения, дори и "разубеждения" Нашите бяха много притеснени, мислеха че съм в секта и ако не се самоубия ритуално ще ми мине с пубертета, но след десетата година вече загубиха надежда. Не мисля да прояждам месо, поне до следващия ми живот на ескимос , обаче и не рекламирам вегетарианството - това е нещо което всеки трябва да открие сам за себе си. Няма да изпадам в подробности, но за мен промените в здравето ми след спирането на месото са само положителни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Не съм вегитарианец. Преди няколко години прочетох книга на Учителя Ли Хонгжъ, който преподава Фалун Дафа. И философията му по отношение яденето на месо ми се стори доста добре обоснована. Ще дам цитат от негова книга, която можете да намерите тук: www.bg.clearharmony.net ................... Нека поговорим за монаха Джигонг, популяризиран в литературните произведения. Монасите не трябва да ядат месо, но той е ял и така са го направили доста уникален. Фактически, след изгонването му от манастира Линг Ин, подсигуряването на храна става реален проблем за него, за неговото оцеляване. За да запълни стомаха, той ядял каквото намерел, просто гледал да запълни стомаха и не е имал привързаност към каквато и да била храна - било му е безразлично какво ще яде. На това си ниво на култивация, той разбира тази истина. Всъщност, Джигонг е ял месо само няколко пъти, може би веднъж- дваж. Щом като чуят за монаси които да ядат месо, писателите проявяват интерес, защото колкото по-сензационна е темата, толкова повече читатели привлича тя. Както казват, литературата трябва да надхвърля живота, затова и те са го популяризирали. А всъщност, отстранена ли е привързаността, това какво яде човек няма значение. В югоизточна Азия и южните райони на Китай, като Гуандонг и Гуанши, някои мирски будисти не казват, че култивират Буда-същност, сякаш фразата “култивирам Буда-същност” да им звучи твърде старомодно, а казват че са вегетарианци или че не ядат месо, с което искат да кажат, че понеже са вегетарианци, то те култивират Буда-същност. Ето колко просто им се струва култивацията на Буда-същност. Значи казвате, че просто като сте вегетарианец можете да се култивирате в Буда? Знаете, че това е само един вид привързаности на хората, едно от желанията им. Така че вие само се освобождавате от тази привързаност, тази една привързаност. Но вие също трябва да се освободите от завистта, конкурентността, прекомерната радост (самодоволството), стремежът за себеизтъкване и толкова много други привързаности. Стремежи и желания у човека колкото искате. Само чрез отстраняване на всички привързаности и всевъзможни желания, човек може да се култивира до Съвършенство. Значи просто като отстраните привързаността към месото може да се култивирате в Буда? Такава идея е неправилна. По въпроса с храната, човек не трябва да е привързан не само към месото, но и към никоя друга храна. Същото е валидно и за други неща. Някои хора говорят, че просто обичат да ядат специфична храна – това също е желание. След като достигне определено ниво, култивиращият няма да има тази привързаност. Разбира се, това което преподаваме е Закон от висше-ниво и което преподаваме се основава на, и интегрира различни нива. Да се постигне изведнъж това е невъзможно. Вие казвате, че просто нещо ви се яде, но когато вашата култивация наистина е достигнала момента да отстраните тази привързаност, вие няма да сте в състояние да го ядете. А ядете ли го, вкусът вече няма да е същия, и може да е всякакъв. ................... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Аз преди година - две си мислех, че много трудно би ми било ако стана вегетарианец ( не само, че ще трябва да устоявам на изкушението на месото), но заради това че съм среда в която се готви и яде, недостатъчна вътрешна мотивация за такава стъпка, страх от неразбиране от околните. Сега съм поставен в условия, в които още по - трудно бих станал вегетарианец. Но не съм направил някакъв окончателен избор за живота си - да цял живот ще си бъда такъв какъвто съм сега, или не ще стана еди какъв си и никога няма да се отмятам. Обичам да имам вратичка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Otnosno tsitatut ot knigata predi dva posta, struva mi se, che toj e validen samo za Budizma. Tam ima osobeno otnoshenie kum jelaniqta - po-tochno, tseli se da nqma takiva, no vuprosut e dali trqbwa da se podtiskat ili da se transformirat po drug nachin, kato tam kato metod se izpolzwa podtiskaneto na jelaniqta. Mislq, che tsitatut e validen samo za hora, jelaeshti da sledvat budizma, tuj kato tam ima nqkoi razlichiq, i to tochno otnosno jelaniqta. V takuv smisul, da se kaje, che chovek ne trqbwa da haresva vsqka hrana e malko krajno, no tsitatut nqma veche smisul, ako ne se prieme towa. V dejstwitelnost, suglasen sum, che za edin budhist nikak ne e dostatuchno da e vegetarianets, a sushto taka moje i da ima izklucheniq otnosno hranata, kakto e bil sluchaqt s tozi monah, no vse pak avtorut tuk izhojda ot edin nachin na mislene, kojto vsushtnost e razlichen ot tozi na povecheto vegetariantsi na zapad ot Aziq - kato za nachalo, tqhnata predstava za izchistvaneto na suznanieto e mnogo spetsifichna, no ne e edinstvenata vuzmojna, a moje da se spori dori dokolko vuobshte moje ili trqbwa da bude universalna (no towa e druga tema, realno mi se struva, che ako chovek ne e budist, ne bi mogul da izpolzwa tsitata uspeshno, tuj kato toj za nachalo e prednaznachen za budisti). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Аз ям месо, но в в много малки количества. Но в цитираната книга се повдигат много интересни въпроси, засягащи и вегетарианството. Цитат: ................ Знаете, че когато истински се култивираме, ние искаме добра информация и искаме да се слеем с характеристиката на Вселената. Не трябва ли да практикувате Шан (Доброта)? За да се слеете с характеристиката на Вселената, Джън-Шан- Рен, вие трябва да практикувате Шан. Ако винаги вършите лоши неща, ще може ли вашият Гонг да се увеличи? Ще може ли да оздравеете? Не правите ли обратното на нас култивиращите? Правенето на това се брои за убийство, то е вършене на зло! Може някои да кажат: “Колкото повече говориш, толкова по-невероятно става – нарече убиването на животни убийство, а сега казваш, че и убиването на растения е убийство.”. Но това всъщност е така. В будизма говорят за Шестте кръга на прераждане, в процесът на които можете да се преродите и като растение. Това е според будизма. Ние не поставяме въпроса така, но ще ви кажа, че и дърветата са живи, и не само че са живи, но имат и сложна мисловна дейност. Ще ви дам един пример. В Америка има човек, който се занимава с изследвания в областта на електрониката, и обучава хората как да използват детектори на лъжата (полиграфи). Един ден в главата му идва идея и той свързва електродите на полиграфа към растението анхуза (anchusa – Adhatoda Vasica), след което го полива и открива, че писецът на полиграфа бързо начертава крива, която се оказва идентична с тази на човешкият мозък при кратък момент на вълнение или радост. Той се слисва. Как може растенията да имат емоции! Дори му се искало да излезе на улицата и да извика: “Растенията имат емоции!”. В резултат на това вдъхновение, той скоро започва научни изследвания и провежда множество експерименти. Веднъж той поставя две растения заедно и нарежда на един от своите студенти да стъпче едното от тях пред другото. След това премества другото растение в отделна стая, свързва го към детектора на лъжата и казва на петима от студентите си да влязат един след друг. Когато първите четири студенти влезли, нямало никаква реакция. Но щом влязъл петият студент – този който стъпкал растението – и писецът веднага започнал да чертае крива, наблюдавана само когато човек е уплашен. Той се смаял! Това разкрива нещо голямо: ние винаги сме вярвали, че хората са висши същества, че имат сетивни функции, че могат да различават и анализират нещата, защото имат мозък – тогава как растенията могат да различават нещата? Не означава ли това, че те имат сетивни органи? Ако по-рано някой бе казал, че растенията имат сетивни органи, мислене и емоции, или че могат да разпознават хора, всеки би казал, че той е пълен със суеверие. А и не се ограничава само с това, в някои отношения растенията изглежда да са надминали днешните хора. Един ден той свързал детектора на лъжата към едно растение и се замислил: “Какъв ли експеримент да направя? Ще изгоря листата му, да видим как ще реагира.” Само при мисълта – дори преди да го е направил – писецът бързо начертал крива, която може да се види само когато някои вика за помощ и животът му е в опасност. Тази свръхсетивна функция, наречена “телепатия”, е вродена човешка способност, вид инстинкт. Но днешната човешка раса дегенерира. Така вие трябва да ги култивирате отначало, да се върнете към вашата оригинална, истинска същност – това е единственият начин да си ги възвърнете. Растенията обаче ги имат, те знаят какво мислите. Звучи доста невероятно, но това са действителни, конкретни научни експерименти. Той провежда различни експерименти, включително и такива въвличащи способността Дистанционно Влияние. Публикацията на неговите статии предизвика доста голяма сензация по цял свят. Ботаници от целия свят, включително и тези в нашата страна, започнаха изследвания в тази насока и това повече не се счита за суеверие. Онзи ден казах, че това на което е станало свидетел днешното човечество, и това което то е изобретило и открило, е повече от достатъчно за да се променят съвременните учебници. Старите понятия обаче все още оказват голямо влияние, така хората нямат желание да ги признаят и никой не се занимава със систематизирането на такива неща. Когато бях в един парк в североизточен Китай, аз видях загинала борова горичка. Там имаше хора практикуващи незнайно какви неща. Търкаляха се навсякъде по земята и след това започваха да събират чи с крака на една страна и с ръце на друга. Наскоро след това цялата горичка пожълтя и загина. Тогава, това което правите добро ли е или лошо? Така както ние практикуващите го виждаме, това е убийство. Вие сте практикуващ. За да можете постепенно да се слеете с характеристиката на Вселената и да се освободите от всички ваши лоши неща, вие трябва да сте добър човек. ..................... От тази гледна точка да бъда изцяло вегетарианец, ми се струва безмислено. Сякаш "мисловното вегетарианство" е с по-голяма тежест. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Zdraveite, Tuk trqbwa malko da se pretsizirat neshtata. V dejstwitelnost, i rasteniqta sa jivi sushtestwa i imat suznanie, no tqhnoto suznanie e na po-nisko nivo ot nasheto. Rasteniqta imat t.nar. eterno tqlo, osven fizicheskoto. Osven eterno, jivotnite imat i t.nar. astralno tqlo, koeto namira otrajenie v po-visokoto razvitie na tqhnata tsentralna nervna sistema, makar che to samoto ne e nervnata sistema - tq a chast ot fizicheskoto. Jivotnite imat po-visoko suznanie. Pri horata ima i t.nar. az, chetvurto tqlo, koeto gi razlichava ot jivotnite. Horata stradat poveche ot jivotnite, zashtoto imat tozi az, a bi moglo da se predpoloji, che i jivotnite stradat poveche ot rasteniqta, zashtoto imat astralno tqlo. Naprimer, bolkata se useshta vsledstwie na nervnata sistema, t.e. w astralnoto tqlo. Towa s rasteniqta e mnogo interesno kato experiment, no ne dokazwa, che rasteniqta imat misli i chuvstva tochno kato nashite (vsushtnost, qsno e, che ne moje da sa sushtite). Sled mislite i chuvstvata, naprimer, sledva edno obshto podhotvqne na organizma, za da se reshi problema, naprimer, zachestqwane na pulsa i t.n. Moje krivata vsushtnost da izrazqwa samite protsesi po edna podobna podgotovka, a ne tochno chuvstvata i mislite, koito sa q predizvikali. T.e. ne moje da se tvurdi, che kato ima sushtata kriva, rasteniqta izpitvat sushtite chuvstva. Smqta se, che makar da imat chuvstva, te ne sa sus sushtiq intenzitet i sa po-razlichni ot nashite, naprimer. Rasteniqta imat suznanie na drugo nivo, a nivoto na suznanie na jivotnite e po-visoko ot towa na rasteniqta. V takuv smisul, ako chovek naprimer kazwa, che e dobre da qde jivotni, za da otselee samiqt toj, zashtoto toj e po-tsenen sus svoeto suznanie, to suotvetno v gore-dolu taka vqrno da se kaje, che e po-dobre da se qdat rasteniq, vmesto jivotni, zashtoto i jivotnite imat po-visoko suznanie i sledovatelno trqbwa da se ostawqt da se razvivat. Ima i neshto drugo - rasteniqta sami pravqt plodove, kato vsushtnost gi davat kato edin vid jertva ot sebe si - v samata podgotovka na ploda, rastenieto e reshilo da jertva material, za da moje plodut da bude izqden, no posle ot semkite da iznikne novo rastenie. T.e. v segashnata priroda na rasteniqta e zalojena ideqta da bude jertvan material s tsel produljavane na vida. Inache v dejstwitelnost i ednoto, i drugoto, si e edin vid ubijstvo na nqkakwo nivo, no zawisi kak se definira ubijstvoto. Taka kakto go razbirame nie, po-skoro go razbirame za suznanie ot astralno tqlo nagore, no moje da se kaje, che v dejstwitelnost ne e napulno chisto dori da se qdat rasteniq. Spored nqkoi indijski shvashtaniq, chovek trqbwa da qde samo tolkova, kolkoto mu e neobhodimo (govorq za minimuma). Tuk moje da se pribavi, che vse pak e mnogo po-dobre da se qdat rasteniq, otkolkoto jivotni imenno poradi prichinite, koito izbroih. Idva i edin posleden vupros - vsushtnost, za vsqka krava, ot koqto se pravi meso, se ubivat taka ili inache mnogo poveche rasteniq, otkolkoto biha bili nujni na choveka, za da se izhrani sam s ekvivalenta ot mesoto v rastitelna forma. Nqkoi sa presmqtali, che suotnohenieto e pochti 1 kum 20, t.e. za vsqka purjola si otiva okolo 20 puti poveche rastitelna hrana, konsumirana ot jivotnoto. Togava koe e po-ikonomichno? Pozdravi,F. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Здравейте, Извинявам се за латиницата - ето и на кирилица. Другото може да се изтрие. Тук трябва малко да се прецизират нещата. В действителност, и растенията са живи същества и имат съзнание, но тяхното съзнание е на по-ниско ниво от нашето. Растенията имат т.нар. етерно тяло, освен физическото. Освен етерно, животните имат и т.нар. астрално тяло, което намира отражение в по-високото развитие на тяхната централна нервна система, макар че то самото не е нервната система - тя а част от физическото. Животните имат по-високо съзнание. При хората има и т.нар. аз, четвърто тяло, което ги различава от животните. Хората страдат повече от животните, защото имат този аз, а би могло да се предположи, че и животните страдат повече от растенията, защото имат астрално тяло. Например, болката се усеща вследствие на нервната система, т.е. в астралното тяло. Това с растенията е много интересно като experiment, но не доказва, че растенията имат мисли и чувства точно като нашите (всъщност, ясно е, че не може да са същите). След мислите и чувствата, например, следва едно общо подхотвяне на организма, за да се реши проблема, например, зачещяване на пулса и т.н. Може кривата всъщност да изразява самите процеси по една подобна подготовка, а не точно чувствата и мислите, които са я предизвикали. Т.е. не може да се твърди, че като има същата крива, растенията изпитват същите чувства. Смята се, че макар да имат чувства, те не са със същия интензитет и са по-различни от нашите, например. Растенията имат съзнание на друго ниво, а нивото на съзнание на животните е по-високо от това на растенията. В такъв смисъл, ако човек например казва, че е добре да яде животни, за да оцелее самият той, защото той е по-ценен със своето съзнание, то съответно в горе-долу така вярно да се каже, че е по-добре да се ядат растения, вместо животни, защото и животните имат по-високо съзнание и следователно трябва да се оставят да се развиват. Има и нещо друго - растенията сами правят плодове, като всъщност ги дават като един вид жертва от себе си - в самата подготовка на плода, растението е решило да жертва материал, за да може плодът да бъде изяден, но после от семките да изникне ново растение. Т.е. в сегашната природа на растенията е заложена идеята да бъде жертван материал с цел продължаване на вида. Иначе в действителност и едното, и другото, си е един вид убийство на някакво ниво, но зависи как се дефинира убийството. Така както го разбираме ние, по-скоро го разбираме за съзнание от астрално тяло нагоре, но може да се каже, че в действителност не е напълно чисто дори да се ядат растения. Според някои индийски схващания, човек трябва да яде само толкова, колкото му е необходимо (говоря за минимума). Тук може да се прибави, че все пак е много по-добре да се ядат растения, отколкото животни именно поради причините, които изброих. Идва и един последен въпрос - всъщност, за всяка крава, от която се прави месо, се убиват така или иначе много повече растения, отколкото биха били нужни на човека, за да се изхрани сам с еквивалента от месото в растителна форма. Някои са пресмятали, че съотнохението е почти 1 към 20, т.е. за всяка пържола си отива около 20 пъти повече растителна храна, консумирана от животното. Тогава кое е по-икономично? Поздрави,Ф. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 1, 2009 Доклад Share Добавено Януари 1, 2009 . Дон Хуан кара Карлос Кастанеда да говори на тревичките, и да ги приема, че са му равни. За да го оттърси от чувството за собствената му значимост. А и не се ограничава само с това, в някои отношения растенията изглежда да са надминали днешните хора. Един цитат от "Истинската книга за Ванга" (117 стр.): ........ Често с Ванга си устройваме "часове по ботаника". Аз я водя по поляните в Рупите и я слушам, а тя като учител търпеливо ми обяснява. Не знам как и какво "вижда", но ми посочва даже с пръст накъде и какво да погледна: "Тази тревичка до теб знаеш ли коя е?" Зная-казвам. "Ето плодовете на тази тревичка са отлична храна за анемични деца, а това голямото растение с трите листа, който го отглежда в къщата си, вечер сънува кошмари, особено когато то цъфти. Ето, всичките те ми говорят! Това цвете с цветове като камбанки е донесено от страна, където има много размирици. Сега усещам и миризмата на кервиза. И той е лекарство против ревматизъм. Нека от него да има салата на трапезата на всеки дом. А джодженът е против домашно разтройство. Тревата, която расте покрай канала е чудесно лекарство за деца, които се напикават. А тази на която сега сме стъпили, е лек срещу труднозарастващи рани... Говорят ми растенията, но те са много и аз успявам да запомня малко..." ....... На други места като я питат откъде знае нещо, понякога отговаря "това цветенце.." или пък "това дърво ми го каза". 178 стр. от същата книга: ..................... "Често съм се учудвала от вещите й познания по цветарство, но тя казва, че растенията й казват сами от какво имат нужда. Помня, че веднъж една жена я попита какво да прави, защото в къщи имала някакво храстовидно растение, което започнало да загива, защото по невнимание са наранили стъблото му и се е образувала голяма дупка. "Ще вземете блажна боя и ще замажете дупката. Така стъблото ще се спаси и цветето ти няма да загине" Може ли блажната боя да бъде лекарство? - попита жената. "Не знам, отговори Ванга, но цветето ти ми каза какво му е лекарството". ............... Възможности... Според Ванга ,здравите хора трябва да намалят месото в храната си и по възможност да го спрът. Аргументите са, че това е добре за самите тях. На мен ми прилича на меркантилна мярка за човечеството. Нещо като изява на любовта към себе си. Колкото за човекът (142 стр.): ................. "Но толкова ли е нищожен човекът?"- възкликнах един ден аз. "Да, отговори Ванга. Погледнът от висотата на безкрайната вселена, човекът е нищо. Една нищожна прашинка, зареяна в безкрая. Суетно същество, което все се изследва, все се търси и все не се намира. Но човекът е зареден и с "божествена искра", която му позволява често да надхвърли ръста си, да търси, да рискува, да разгадава тайните на всемира, да прави смайващи открития. Вече гледа даже в небето и не се бои от неговите предизвикателства. . . . Истината за този Космос трябва да се търси в старите свещени книги. ........... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 8, 2009 Доклад Share Добавено Април 8, 2009 Не съм станала вегетарианка със съзнателни усилия. Просто организмът ми започна да отминава месото и да желае плодове, зеленчуци и ядки. Понякога ми се случва в независещи от мен ситуации да хапна малко месо - в устата ми остава нещо лепкаво и неприятно на вкус. После ми е тежко на стомаха известно време. Само веднъж посегнах - нямах възможност (или просто проявих небрежност сутринта) да взема със себе си подходяща храна и постоях известно време гладна. Усещах виене на свят дори с многото вода. Месото, което хапнах, не ми беше приятно на вкус, но бързо засити усещането за глад. Може би това е една от причините хората да консумират месо - по-лесно и по-бързо си осигуряват усещането за ситост и свикват на мързел, небрежност... Същото сигурно важи и за продуктите с много захар и мазнини... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Април 8, 2009 Доклад Share Добавено Април 8, 2009 (edited) Здравейте, искам да ви споделя и моя опит.Няма да напиша"Аз станах вегетрианка,защото....",тъй като не съм вземала съзнателно решение да ставам вегетарианка.След 35-тата си година съм правила всевъзможни неща.Гладуване по метода на Лидия Ковачева, пост по религиозния календар,разделно хранене.Сега от позиция на изминалото време оценявам,че всеки опит е бил възможност да се убедя как ми въздействува всеки от хранителните режими.Осъзнавам също,че в началото всичко,което съм правила е било по-скоро диета,отколкото осъзнат от самата мен акт на уважение към тялото ми.А това е храмът на душата ми. Т.е при мен нещата ставаха на принципа на опита.Когато си гладувал 20 дни на плодове и чай и си се чувствувал прекрасно.Пълен с енергия противно на очакванията ,а после с вкарването на обичайната си храна усещаш как се появява умора и нервност,няма как да не регистрираш ,че храната е тази,която оказва влияние на общото ти състояние и тонус.Това ме караше да се информирам,да прочета още нещо и т.н.И така стъпка по стъпка както в онази хубава песен ,стигнах до това да спра да ям месо.Не съм се вричала във вегетарианство.Просто спрях да консумирам месо и то не ми липсва.А когато направих житния режим ,разбрах,че може би истината е в непреработените храни от растителен произход.Защото след житния режим ,вкарването на преработена (термично )храна и особено храните от животински произход-мляко,сирене ,масло отново ме позатлачиха.Ето така се слува при мене.Може би трябва и аз да кажа, както вече се каза тук в един пост-вегетарианството избра мен.Хубав ден. Редактирано Април 8, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Юни 29, 2009 Доклад Share Добавено Юни 29, 2009 Здравейте! Аз лично искам да споделя, че съм вегетарианка от дете. Слава Богу, родителите ми бяха либерални хора и ми позволиха свободата да избирам. Е, в началото имаха страхове, че например може да се разболея... Не зная откъде са били убежденията ми и вероятно така съм се родила. Никога не съм си представяла, че мога да изям животно - тоест някого, когото обичам. В края на 80-те, влияние ми оказаха и посещаваните в града беседи за Учителя, а после и популярните през 90-те години книги на Лидия Ковачева и "Сила за живот". Те затвърдиха докрай убежденията ми. По-късно, прочетох и много медицински книги от съвременни автори, които доказваха вредата от консумацията на месо и термичнообработена храна. По естествен път изключих и нея и през последните седем години съм на суровоядство. Сега мога от личен опит да заявя, че се чувствам прекрасно и не боледувам. Не консумирам и млечни продукти в чист вид, просто не ги обичам. И не знам дали са полезни или вредни. Обаче, няма как да устоя на тортичка или сладолед - и също не се замислям дали е вредно или полезно Тялото е нашата физическа връзка с другите и света около нас. Колкото по-чисто от отрови е то, толкова сетивата ни са по-изострени и каналите за общуване са по-отворени и по-обективни и ясни. Нямам против хората, които не са като мен. Не се опитвам и насила да ги убеждавам в правотата си. Смятам, че това е личен избор, произтичащ от собствената ни убеденост. Защото е много по-вредно да се насилваш да бъдеш нещо, което не си, само защото може да е "полезно". Стремя се да съм толерантна и получавам същото и от другите. Не се чувствам различна от другите и те също не ме възприемат като различна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Юли 2, 2009 Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 Аз взех решението окончателно след като прочетох голямата тема за вегетарианството във форума.И преди това съм имала представа за нещата,но тук намерих всичко събрано в едно.Не казах с категоричност "Не на месото",но пък е факт,че от тогава(две години) не съм проявявала такова голямо желание,че да опитам отново.Чувствам се чудесно и се храня много по-здравословно и разнообразно от преди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
orisha Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 След като прочетох една книга- изведнъж казах, че това не ми е нужно, че моите принципи са други. После се сетих, че в най-ранните си години имах инстинктивна погнуса от месото, без да преувеличавам! Едвам го преглъщах с хляб и вода, така че просто постепенно се върнах към естественото си състояние. Не натрапвам на никого възгледите си, но искрено се дразня, когато другите го правят или ме смятат за "луда", когато изказвам предпочитанията си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Това е моята природа, не изисква причини, тя е изначално заложена. Не изисква усилия, за да се изпълнява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 (edited) Не натрапвам на никого възгледите си, но искрено се дразня, когато другите го правят или ме смятат за "луда", когато изказвам предпочитанията си... Честно казано, вегетарианството от години не е нито табу, нито демонизирана екзотика ... На никой отдавна не прави впечатление дали някой е вегетарианец. Живеем в друго общество вече и това е нормално. По-скоро има вегетарианци, които се мислят за по-особени от другите; да си вегетарианец не означава нито святост, нито проникновен дух, нито пък здраво тяло ... Защото всичко е субективно. И всеки организъм има специфични потребности и характеристики. Редактирано Юли 31, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
orisha Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Напротив, повечето хора изобщо не са запознати с вегетарианството и гледат доста скептично. И мисля, че с право се смятат за по-особени: във времето, когато лакомията ни поглъща изцяло, е доста трудно и парадоксално да си различен, да се лишаваш от нещо, което е съвсем нормално за масата хора. Ако си заобиколена от хора, които не се впечатляват- това е супер, но на мен редовно ми се случва да ме гледат с насмешка и неразбиране Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.