Променя ли се Вашият мироглед?

[Станимир]

Забелязвам, че доста хора са отговорили, че светогледът им може да се промени и то съвсем кардинално. Това аз го разбирам изоснови. Самото ядро, около което нечий светоглед е изграден да се промени. Аз все си мисля обаче, че основата трябва да е твърда и неизменна. Ако човек се съмнява в основата на своите възгледи, значи още не я е намерил, т.е. строи върху пясък, а не върху скала. Излишно е да казвам, че единствената нерушима основа виждам в Божественото - вярата в Бог, в доброто, в любовта, в разумността, в бъдещето, в справедливостта, в сплотеността и др., и в тяхната безкрайност. Каквато и промяна в светогледа да се извърши извън тези неща, колкото и голяма да е, според мене, тя няма да е кардинална. Въпрос на лично тълкуване. Освен това за мене истинската промяна в един човек, означава повече промяна в характера му, в неговите качества, което не изключва промяна във възгледите, но в същото време е нещо повече; възгледите по-лесно се променят, но да промениш себе си (действията си, мислите, чувствата, думите, желанията) според тези възгледи, всеки знае, че не е лесно, нито пък може да стане бързо.

Редактирано Декември 23, 2008 от Станимир

[Ани]

Основата на човека не е неговият мироглед, а нещо много по-дълбоко, по-трайно, по-важно. Не мога да отъждествя мирогледа с моето истинско Аз.

Излишно е да казвам, че единствената нерушима основа виждам в Божественото - вярата в Бог, в доброто, в любовта, в разумността, в бъдещето, в справедливостта, в сплотеността и др., и в тяхната безкрайност.

Тази основа е заложена във всеки човек, но не във всеки е изявена.

ДА! И аз смятам, че мирогледа не се променя, а само падат "воалите".

Според мен това, което не се променя не е мирогледа, а нещо съвсем друго. Той е по-скоро във „воалите“. През тях се пречупва истината за света и се предава на нашата действителна същност.

Абсолютно съм съгласна с втория пост на Еси.

Само не съм сигурна, че всяка душа избира къде да се роди. Има развити души, които го могат и други на които май някой друг трябва да им помогне.

Приемам казаното от Добромир:

А иначе светогледът е най-общо система от възгледи за света и мястото на човека в него. От тук всеки определя и фундаменталните си въпроси, те могат за някои и да не са точно цитираните. Що се касае до изказаното по-горе от някои мнение, че светогледът не се променя, а само се разбулва - отчасти е вярно, но тук има според мен объркване на понятията. Развитието на душата става именно чрез разбулване, но именно признак за това е постепенната промяна във възгледите за света, живота и самите нас си.

Аз правя разлика между душата, нейното развитие и светогледа.

Каквато и промяна в светогледа да се извърши извън тези неща, колкото и голяма да е, според мене, тя няма да е кардинална. Въпрос на лично тълкуване. Освен това за мене истинската промяна в един човек, означава повече промяна в характера му, в неговите качества, което не изключва промяна във възгледите, но в същото време е нещо повече; възгледите по-лесно се променят, но да промениш себе си (действията си, мислите, чувствата, думите, желанията) според тези възгледи, всеки знае, че не е лесно, нито пък може да стане бързо.

Промяната на характера е по-сложна тъй като е генетично заложена. Чувствата – също, донякъде. Те естественно се влияят от мирогледа, но не са идентични с него. Мирогледът на малкото дете се изгражда на базата на заобикалящата го среда – семейство, приятели, училище. Тази среда може да свали „воалите“, но може и да го „забули“ още повече.

Понякога човек си остава така забулен до дълбока старост. Предполагам, че познавате такива хора. Хора, смятащи, че всичко знаят, че всичко им е ясно. Такива има и сред материалистите – последователи на майката партия, която според тях е права дори когато греши, и сред различните религиозни общности. В този случай „воалите“ за които пише Еси са се превърнали в черупка или още по-зле – в непроницаема броня, която вече не пропуска нищо към душата. Ако един човек каже, че вече всичко му е ясно, то той или е приключил със задачите си в тази инкарнация или просто се е вкостенил. Но това, както казва Станимир е въпрос на лично тълкуване, на моя светоглед.

Редактирано Декември 24, 2008 от Ани

[sonja]

Като Станимир мисля че теоцентричият фундамент, ако го има, не може да бъде променен. Той е базата върху която строим съществуването си, конкорда. Той е еонософичен-неизменяем, вечен, за хората обърнали се към Доброто, към Изначалната Любов. Но като създания, произхождащи от чисто материалното, принципите, идеите ни търпят промени, понякога кардинални, в комулативна прогресия , следствие на натрупаните знания, човешкия опит.

Т.е "воалите" се свличат един по един и преоткриваме света и светогледа наново, приближаваме се към знанието. Твореца.

Тук е мястото да благодаря отново на създателите на този форум, както и на всички, които споделят така откровенно "себе си" в него. Аз смятам, че за краткото време, в което влязох в този форум, благодарение на всички вас, много нови идеи, много нови рекурси се появиха като откритие за мен. Плюс факта, че намерих в себе си покой и повече светлина. За което БЛАГОДАРЯ на всички ви.

Бъдете щастливи и Весели празници.

[arsenala]

"Не се променят само най-големите глупаци и най-големите мъдреци"

Кой го е казал -> не знам, но е вярно

Аз се променям, мирогледа ми се променя -> средата, в която живея се променя, хората които са край мен...абе всичко

И е нормално. Ние сме хора, развиваме се.

Всеки ден ставаме все по-осъзнати (или поне някои сме така) и така в един момент без да се усетиш си станал съвсем друг човек

Поздрави

Редактирано Декември 24, 2008 от arsenala

[Guest НиколаДамянов]

Променя ли се Вашият мироглед?

Много общо поставен въпрос, което до голяма степен обезсмисля усилията да се дава някакъв отговор…

Все пак ще ползвам като ориентир параметрите на bee_bg

„Всеки мироглед се занимава с поне тези три въпроса:

1) От къде произхождаме? (И защо сме тук?)

2) Кое е погрешното в света?

3) Как ние можем да поправим това? ''

В този ред на мисли мирогледа можем да го разглеждаме като една позиция, която заемаме и която отстояваме… На базата на това моите отговори на анкетата са - на първите два въпроса бих отговорил с: „Не, вече съм открил вярната теория за живота” , а на третия въпрос бих отговорил с : „Да, възможно е, дори съвсем кардинална промяна”…

Поздрави!

[maggee]

Да си представим един атеист, преживял клинична смърт и завърнал се обратно. Доколко би могъл да се промени мирогледа на човек в тази максимално екстремна ситуация? Мисля, че това е горе-долу отговорът на въпроса доколко можем да променим мирогледа си.

[Guest Еси]

Ама защо си мислех, че трябва да отговорим на въпроса в 1 л. ед. ч.?

[Донка]

За мен мироглед или светоглед означава система от възгледи, разбирания, схващания, мнения за света, който ме заобикаля и за събитията в него.

Променят се непрекъснато заедно със света и събитията... Не мога да стъпя два пъти в една и съща река... Не мога да виждам света по същия начин като вчера, защото нито светът е същият, нито аз.

Когато открих Портала, прохождах още несигурно в Учението и почти всичко ми беше в мъгла. Откривах нов свят, съвсем различен от стария и търсех приложение и доказателство на прочетеното, обмисляното... Продължавам и досега - всеки нов участник, колкото и кратко да остане и колкото и малко да напише, предизвиква определена промяна в някои разбирания, мнения. Особено съм благодарна за развитието на моя светоглед на приятелите, с които сме вече много време и с които работим и живеем заедно тук. Толкова е много, че е невъзможно да се разкаже...

Например, промени се моето мнение за степента на доверието в напълно непознат човек. Развиха възгледите и уменията ми за общуване и съвместна работа със съвсем различни хора, без да съм зависима от някакви очаквани резултати и без да е зависимо отношението ми към всеки от тях от тяхното лично и групово отношение към мен и към общата ни работа. Промени се значително схващането ми за взаимността в човешките отношения, за смисъла на отдалечаването и сближаването.... Промени се разбирането ми за искреността....

Бих могла да изброявам още много неща. И аз благодаря на Диана, че ни провокира да се замислим над своето развитие...

Това, което не се промени и след всички изпитания знам,че няма да се промени - безусловната ми обич към хората и вярата в Божествената искрица във всеки от тях. Вярата ми, че всичко е промислено за наше добро...

Редактирано Декември 24, 2008 от Донка