За „съденето” …

[Пламъче]

Всеки човек живее собствения си живот,според собствените си убеждения и постъпва така,както мисли че ще е най-добре - никой не би направил умишлено нещо за да си навреди.Така че да осъждаме човек че е направил нещо в своя вреда е излишно.Най-малкото което ще спечели е това,че ще се поучи от грешката си. Например -защо да съдим наркомана,за това че е наркоман?Това си е негов избор и сам ще си носи последствията.

Когато действието на човека е насочено към друг човек(хора) нещата стоят малко по-различно.Ако човек желае да направи добро на някого,а се окаже че му е направил лошо,постъпката му не бива да се осъжда,защото в случая е важна мотивацията,не последствията.

Ако човек съзнателно навреди на някого,пак не бива да го съдим,защото този човек или не е бил наясно какво прави или правейки го е бил готов да поеме последствията от действието си.

Според мен имаме право да харесваме или да не харесваме нещо или нечия постъпка,но не и да съдим.Най-малкото поради факта,че всеки човек има собствена ценностна система и прави избора си в съгласие с нея.

За съжаление всички ние,често несъзнателно,понякога изразяваме неодобрението си чрез осъждане.А това вреди преди всичко на осъждащия,защото той се поставя в ролята на Бог.

[Донка]

Благодаря, че се върна тази тема - докато препрочитах, ясно за себе си разграничих:

- когато някой ме критикува, когато откровено или не съвсем изразява неодобрение дори в най-мека форма на личността ми или мисленето ми или позицията ми, или постъпките ми - преднамерено, с добри наерения да ми отоври очите и да ми покаже правилния за мен път - това е неговият собствен образ в моето огледало. Същото важи и за мен. Ако усетя в себе си неодобрение, недоволство, критика към нещо или някого - това е някакво неуредено недоразумение вътре в самата мен.

Преди време, например, имах проблем с недоволството си и критиката вътре в мен по отношение на хора, които се опитваха да ме ограничават и да ми налагат волята си. Сега вече събирам 2+2 и виждам, че това се е случило на няколко места по едно и също време. Като че ли имаше някакъв таен заговор всички да ми причиняват едно и съшщо нещо и да ме поставят в сходни ситуации на ограничавана. Следователно това се е случвало вътре в мен. И наистина, в момента, в който осъзнах как точно ограничавам себе си в името на някакви остарели вече ценности и зависимости, всички ограничения и ограничители изведнъж изчезнаха. Някои станаха много толерантни и отзивчиви, други се отдалечиха на такова разстояние от мен, че нямаме допирни точки реално. Отстрани може би изглежда, че вече нямам причина за недоволство и критика към тях, защото те са променили отношението и поведението си. Но аз знам, че е обратното - докато аз вътре в себе си не се освободих от самоограниченията окончателно, те не спряха. Дори имаше един буферен период, когато те продължаваха да ме притискат, но аз не усещах вече вътре в себе си никаква критика към това, никакво недоволство. Приемах поведението им неутрално - те бяха свободни да мислят и правят каквото искаха и намираха за добре, аз също.

- когато човек до мен изкаже просто своето мнение без да има каквото и да било намерение да ми оказва някакво влияние - просто "случайно" се окажем един до друг и също случайно заговорим на тема, която е пареща за мен, но човекът не знае това - и като не знае какво мисля аз, съвсем непреднамерено си изкаже някакво мнение, свое схващане - а то ми прозвучи като "съдене" на моята позиция, това вече е "от Бог" и много сериозно имам да помисля. Същото става и когато някака ситуация ме "осъди"... Много е поучително и отрезвяващо...

Редактирано Юни 5, 2010 от Донка

[Слънчева]

Мисля, си, че съдим, защото не си даваме сметка за причините, които карат всеки да е такъв, какъвто е. Т.е. ако знаем ние какви сме /познаваме себе си, знаем си всички 'положителни' и 'отрицателни' качества/ и сме се приели, простили сме си грешките /повтарям, защото знаем причините/, то ще можем и другите да приемаме и да им прощаваме. Да не ги съдим.

Причините откриваме, когато се втледаме в себе си, в няколко поколения назад, в наталната си карта и в проявите си в живота, честно... Всеки от нас има индивидуална задача, урок, който е слязал да научи, да разбере...

Всички сме на различни нива и се проявяваме различно, но в това е красотата...

[Пламъче]

Всички ние си приличаме само по това,че сме продукт на времето в което живеем.

[Диляна Колева]

Тъй като на много места се употреби израза - да съдим, да не осъждаме, когото осъждам някого, когато съдя хората.

Много ми е интересно, каква мисъл влагате в израза.

Аз осъждам този човек.

също и в:

Аз не съдя хората.

За мен в първият израз асоциацията е, че този човек ще получи наказание, защото е осъден, а съдещият го ще получи възмездие, чрез наказанието.

Във вторият израз смисъла за мен е че аз нямам очаквания, хората да бъдат наказани (или да си получат заслуженото), заради постъпка, която на мен не ми харесва.

Във всички други случаи, в които не влагаме очакване за наказание и възмездие от него, мисля че не говорим за съдене.

И тук ми се струва че с голяма лекота се употребява тази дума без да се използва конкретния смисъл.

Харесвам- не харесвам

критикувам- не критикувам

одумвам- не одемвам и т.н.

не са синоними на съдя. И нямат нищо общо, нека бъдем по- внимателни с тази дума.

Защото се съмнямвам, че всеки път когато се употреби се влага точният и смисъл, а именно- очакване за наказание и възмездие.

[Пламъче]

Да осъждаш някого,за мен означава да го накажеш по някакъв начин - примерно да прекратиш връзката си с приятел,само поради причината че е избрал да бъде наркоман.

[Слънчева]

Тази беседа пуснах и в друга тема, но има отговори и за съденето.

И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат.

И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“.

Плевелите и пшеницата

Хлебътъ и живата енергия

Редактирано Юни 5, 2010 от Слънчева

[Станимир]

Да осъждаш някого,за мен означава да го накажеш по някакъв начин - примерно да прекратиш връзката си с приятел,само поради причината че е избрал да бъде наркоман.

Интересен пример. За себе си мога да кажа, че е много вероятно да прекратя връзката си с такъв човек. Но въпреки това си мисля, че това няма да е осъждане. Аз няма да обвинявам явно или вътрешно в себе си този човек за това, че е станал наркоман, дори най-вероятно ще разбера причините довели го до това състояние и ще видя нещата от неговата гледна точка. Значи според мен „да съдиш“ означава преди всичко да обвиняваш другите за действията им, за мислите им, за чувствата им или за това което са.

[м.с.]

Това, което мисля със сигурност е, че хората са способни на безумни действия.

Често не са те. Хората често са пионки или кукли на въжета. И когато съдят - по същия начин е. Но и те са осъдени, затова...

[Пламъче]

А за мен пък най-голямото осъждане е да прекратиш връзката си с приятел,когато той има най-голяма нужда от теб.Да го оставиш безпомощен,когато той търси помощ от теб и ти си в състояние да му помогнеш.

[Milena]

...напоследък си мисля, че на едно определено ниво всички решения/избори са "правилни", напр. даденият човек е постъпил по начин, който му е бил възможен към момента; и точно към този момент в себе си е имал сила, воля, топлина в сърцето си и Любов да постъпи именно по този начин...

и че точно от "тук" е ~ началото на пътеката на смирението...

Диана, благодаря ти!

..."Когато нямаше вече врати да чукам, не останаха и сълзи студени...

Още една сълза се намери и се търкулна на дъното на душата ми.

И виж ти, някаква непозната врата, в която удари последната сълза

се отвори и Ти се появи, Отче мой.

И светлината заигра като многогласна арфа: Аз съм този, Когото

търсиш, дръж се за Мене, Аз Съм..."

из "Езерни молитви" ~ Св. Николай Велимирович

http://www.youtube.c...player_embedded#!

Редактирано Юни 5, 2010 от Milena

[Guest pavletA]

Много интересна тема,за  съденето.Да съдиш означава да очакваш и теб да осъдят.Всеки има трудни моменти на вземане на съответно решение, от което трябва да си вземе поуките, да си научи уроците.Това е път на развитие, за съответния човек, по- приемливо е да му помогнеш да си стигне сам до истината.Да не забравяме възходите и спадовете в живота си, че утре може ние да сме в подобна ситуация.

[helen]

Много е трудно. Особено в началото на пътя. Когато си го наложиш, наистина ти пада товар от гърба.

Но, когато осъдим някого за дадена постъпка, не превличаме ли точно тази постъпка в нашия живот. Дава се същата или много подобна ситуация. И ти се сещаш как си осъдил твой близък за същото преди известно време.

[Guest pavletA]

Отново се размислих за това дали да съдим.Реално погледнато не може да преминем през живота без да съдим другите.Всеки преценява с кого да се обвърже, с кого не, кога да се месим в живота на децата си и кога не, нас ни "съдят"когато ни избират за дадена работа.Сливаме  понятията съдене и преценка.Наистина животът ни се определя от качеството на преценките ни.Това не е в противоречие с думите на Исус.Думите му не се тълкуват правилно.Исус казва"Не съди, за да не те съдят", а не "Никога не съди"Но когато произнасяш присъда бъди готов за присъда.И друго се казва"Лицемерецо, извади първом гредата от собственото си око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брата си"Или да го тълкуваме така-първо да съдим себе си, преди да съдим другите.Да си спомним когато Исус е изправен през разгневената тълпа, готова да пребие с камъни една заловена в прелюбодеяние женаказва също:"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея"Изводът е, че всички сме грешници.Но макар и такива от време на време се налага да хвърлим камък.

[Донка]

Но хвърлим ли го - нека приемем със смирение, че и по нас ще бъде хвърлен.... А не да смятаме себе си за "правилно хвърлящият", а друите за "несправедливо хвърлящи". Защото ние ли сме тия, дето хвърляме?

Но имаме избор дали да хвърлим камъка, дали да го сложим крайъгълен на нова постройка...

Редактирано Юни 26, 2010 от Донка

[Пламъче]

Да те съдят с мълчание...

Години наред една жена е била съдена от "обществото" в което живее за това,че е родила изванбрачно дете.Дълги години съседи и познати са отвръщали глава от нея,без да кажат поне "Добър ден".

Трудно и било да отглежда сина си,но се случило така,че получила завидно наследство.Хората които я осъждали първи се втурнали да и се жалват от тежкия си живот и да я молят да им помогне с пари.Отказала на всички.Сега я осъждат за това,че била нечовечна и стисната.

Подобни истории има много,но за съжаление те не ни научиха да не съдим другия,а да го приемем такъв какъвто е.Човек не знае какво ще му поднесе съдбата и дали един ден няма от съдия да се превърне в съден.

[Диляна Колева]

Онази вечер сънувах сън. Понеже е точно за тази тема, ще го споделя тук и понеже, често живея в съня си ситуации, които реално не приемам по никакъв начин и след размисъл, доста обстоен, стигам да разбиране ми се иска да споделя и тук този сън- размисъл. Трябва само да уточня, че го сънувах няколко дена след практически семинар, към университета в клиниките по токсикология и шокова зала при работа със самоубийци ( действие, което не разбирам и не мога да приема, но трябваше да го направя реално)

Та, намирам се в не голяма къща на брега на океан. Бреговете са високи, отвесни. В далечината се виждат силуети на острови и една къща също на брега, но отсреща.

В къщата има голямо движение. Идват хора, цели семейства, спят и си заминават. След втората нощ разбирам, че това е крайна спирка на осъдени на смърт. Разбирам го след като идва младеж и ми разказва за дребен проблем, който е видимо разрешим без особени последствия, но хората в съдилището са го осъдили на смърт. Изпълнението на смъртната присъда е само една - осъдения трябва сам да скочи от високите брегове в морето където умира. Недоумявах, защо се случва всичко това. След този младеж при мен дойде жена, която плачеше имаше семейство и две малки деца и беше осъдена за някаква дреболия, в мен се надигаше голям бунт, не можеше това да е непроменимо, не е възможно това да не може да се спре. Но не можех да направя нищо. Докато го мислех жената тръгна да изпълни сама присъдата си. В този момент при мен дойде сина ми, за мой ужас той също беше осъден за някакво дребно провинение в училище. Стоеше пред мен, а аз нямаше какво да направя, изживявах целия ужас на майка, която трябваше да види как детето и изпълнява нещо, което винаги съм отричала и не приемала. Знаех, че нищо не мога да направя, виках, плаках, опитвах се да му обясня, че ще влезе в състояние в което няма да може да си отиде, и ще бъде тук край нас дори и мъртъв много дълго време, не можех да разбера, защо не мога да направя нищо при видимо безмислено осъждане. Събудих се реално преживявайки емоционално състояние на силна мъка.

Дадох си сметка, колко повърхности и безхаберни са отношенията между хората.

Как с лека ръка всеки размахва пръсти, и в рамките на няколко целенасочени обвинения е в състояние да срине живота на човек до себе си. Дадох си сметка, колко изречения без смисъл се изговарят на ден. Помислих си, колко малко трябва да говори човек, ако трябва да каже само това което е наистина нужно. Разбрах, че ако всеки се занимава повече със себе си и по- малко с другите света би бил повече добър за всички.

Усещах, че нещо във взаимоотношенията е силно сбъркано, но как да се възстанови не знам.

С краят на живота смисълът на съденето свършва.

[Мария-София]

Двата библейски текста според българската Синодална Библия

Десетте заповеди се намират на две места в Библията

ИЗХОД 20, 2-17

• [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството;
• [20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
• [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
• [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
• [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
• [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
• [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
• [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
• [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
• [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
• [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
• [20:13] Не убивай.
• [20:14] Не прелюбодействувай.
• [20:15] Не кради.
• [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
• [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

ПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА – ВТОРОЗАКОНИЕ 5, 7-22

• [5:7] да нямаш други богове пред лицето Ми.
• [5:8] Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
• [5:9] не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
• [5:10] и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
• [5:11] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
• [5:12] Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
• [5:13] шест дена работи и върши всичките си работи,
• [5:14] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
• [5:15] и помни, че (ти) беше роб в египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
• [5:16] Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
• [5:17] Не убивай.
• [5:18] Не прелюбодействувай.
• [5:19] Не кради.
• [5:20] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
• [5:21] Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.

• [5:22] Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B8

[Диана Илиева]

Прииска ми се да "събудя" тази тема, защото в няколко други актуални в момента се изказват мнения относно съденето.

Какво забелязвам - хората изказват мнението, разбирането, позицията си по различни въпроси; когато това мнение е в унисон с нечие друго - Ок, но когато е противоположно, често се случва първият пишещ да обвини втория пишещ, че чрез своето мнение го съди (като очевидно се подразбира, че който си позволява да съди е на грешен път)

Интересно се получава

Значи защитника на несъденето на практика си позволява същото (обвинява и съди), от което е недоволен

Като се замислих, често тези реакции против съденето са малко от типа на "Гузен негонен бяга.".

Другото, което ми направи впечатление, че положителното отсъждане не се брои за съдене - защо?

А ние, хората, на практика през цялото време може да се каже, че реагираме чрез съдене - самият процес на различаване на нещата (красиво/грозно, светло/тъмно, полезно/вредно и т.н.) не е нищо друго освен съдене - това да, това не.

[Канел]

Според мен тук имаме работа с една много неприятна грешка на вековете. Нека я наречем естествена лингвистична грешка, свързана с развитието на езика.

Правилният израз би трябвало да е нещо от рода: "не порицавайте, за да не бъдете порицавани". Т.е. да не казваме "ти не трябва/може да правиш така".

Иначе ще излезе, че човек не може да прави дори преценки.

П.П. Диана, ти не си ли на езерата?

П.П. 2 "Съждение" и "осъждане" звучат много близо, но имат различен корен. Може би оттам идва объркването.

Редактирано Август 16, 2011 от Канел

[papin4o]

Прииска ми се да "събудя" тази тема, защото в няколко други актуални в момента се изказват мнения относно съденето.

Какво забелязвам - хората изказват мнението, разбирането, позицията си по различни въпроси; когато това мнение е в унисон с нечие друго - Ок, но когато е противоположно, често се случва първият пишещ да обвини втория пишещ, че чрез своето мнение го съди (като очевидно се подразбира, че който си позволява да съди е на грешен път)

Интересно се получава

Значи защитника на несъденето на практика си позволява същото (обвинява и съди), от което е недоволен

Като се замислих, често тези реакции против съденето са малко от типа на "Гузен негонен бяга.".

Другото, което ми направи впечатление, че положителното отсъждане не се брои за съдене - защо?

А ние, хората, на практика през цялото време може да се каже, че реагираме чрез съдене - самият процес на различаване на нещата (красиво/грозно, светло/тъмно, полезно/вредно и т.н.) не е нищо друго освен съдене - това да, това не.

[dcveta]

А ние, хората, на практика през цялото време може да се каже, че реагираме чрез съдене - самият процес на различаване на нещата (красиво/грозно, светло/тъмно, полезно/вредно и т.н.) не е нищо друго освен съдене - това да, това не.

Така е, ние хората непрекъснато трябва да вземаме решения и всяко решение е един вид отсъждане. Много пъти сме поставени на кръстопът и трябва да изберем по кой път да тръгнем. Изборът също представлява решение и отсъждане.

Ето до къде съм стигнала преди години в разсъжденията си за изобличение и осъждение - разлики. И понеже виждам, че тук още не е изяснено основното в темата, реших да се намеся. Направила труда да събера доста цитати и мъдрости от житейският опит в Библията и разбиранията, които Бог ми е дал по този въпрос.

/Този сайт съм го изоставила, но пък явно си имам почитатели - хиляда посещения на месец. Слава на Бог, за което и вярвам, че са благословени по някакъв начин, защото това е била молитвата ми/. Надявам се и читателите на този форум също да бъдат благословени.

http://petra21.narod...oblichenie.html

За който не му се чете, ще обясня накратко.

Осъждението и изобличението не са едно и също нещо, както много хора не правят разлика.

Осъждението не е Божията воля, то е противно на Божията воля.

А изобличението е Божия воля.

Никой, който не може да отсъди правилно, не може да изобличава също, защото изобличаването включва правилно отсъждане.

А за да може човек да отсъжда правилно е нужно да познава закони и алинеи и закончета и промените, които са настъпили в закона и да знае точно кой закон има приоритет пред кой. Тук може да се говори много и много примери да се дадат.

Например много от пазещите деня събота не знаят, че закона за обрязването в осмият ден по приоритет е пред този за съботата. Също много вярващи не знаят, че по приоритет в Библията на първо място се поставя Бог, на второ семейство, на трето работа, служение/ходене на църква/.

И неслучайно се казва, че поради незнание людите погиват. Когато човек обърква Божиите приоритети и живота му се обърква.

Виждам, че намесата ми в този форум не се отразява добре на егоистичната човешка природа. Затова ще се постарая възможно по-малко да се намесвам. Но какво да правя, като в много случаи виждам неща, които вие разбирате след години.

И в много случаи не мога да ги представя и изясня добре или достатъчно приемливо за някои форуми.

Но то както и да се опитваш да обясняваш, ако не те разбират със сърцето, няма да те разберат.

Сетих се и още нещо важно по темата. Ако двама човека са вярващи и единият види грешка в другият, може само да се помоли- Бог да я изправи, без дори и дума да казва. Така се спестяват излишни емоции, но се получава само ако двамата разбират Божията воля и се управляват от Божия Дух.

А имаше и още нещо писано по този въпрос, което също много хора са склонни да пренебрегват.

Когато има нещо лично между тебе и някой друг - въпросите си ги решавате лично, ако не успеете тогава прибягвате към по-горни инстанции по съответния ред.

Редактирано Август 17, 2011 от dcveta

[Слънчева]

Темата е доста интересна. Мислила съм си ако кажа например-не ми харесва този как пее или как готви... -Съдене ли е или мнение, макар и субективно...

В една от последните Съборни беседи се казваше, че може да съди този, който има Любов... Може би, защото е изрстнал съзнателно и има друг, по-цялостен поглед?...

И друго важно има-как е изказано мнението - благинката дали я има, дали е принципно мнение или лично отношение?...

[Guest Дриада]

За "съденето", бих добавила, че само Всевишния е най- мъдър, добронамерен, справедлив в оценките си.Ние се "учим" в земното си превъплъщение на безусловна любов.Много е дълъг пътя ни до съвършенството в безусловната любов.

Редактирано Август 17, 2011 от Дриада

[Станимир]

Човек трябва да има мнение, но това не е съдене. Например някой пее фалшиво. Да забележиш това в никакъв случай не е съдене. Съдене е да вмениш на другия вина затова че пее фалшиво. Сега дали е правилно да му го кажеш или не, зависи от много неща според конкретния случай. Самото съдене обаче се появява още в самото ни отношение, без значение дали сме го изразили или не.