Guest НиколаДамянов Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 (edited) Здравейте! Често ми се случва да срещам различни откъси от мнения във форумите, които възбуждат в мен желанието за коментар, но се въздържам, защото се излиза от контекста на темата и разглежданите въпроси. Целта на тази тема е и точно такава – когато ни впечатли нещо по-странично и искаме да го коментираме да споделим размислите си тук. Разбира се, че всеки може да дава мнение по коментарите и да се оформят допълнителни дискусии, …нещо от рода на „споделени мисли” ! Надявам се, че идеята ще се възприеме позитивно и ще има хора с желание за включване в такъв род дискусии… За днес ще започна с цитат от Мнение #92 , което прочетох вчера в темата „Aбортите - за и против, здравни и духовни измерения”. Много искрено мнение, в което се споделя една съдба и опитности, но нещото което ме накара да се размисля беше: „Разбира се,че всеки трябва сам да реши кое е най-правилното за него решение,но лично аз мисля,че всяка жена в по-напреднала възраст,която не е станала майка,се чувства много по-нещастна от тази,която е отгледала поне едно дете.Просто това ни е заложено от Майката - Природа.” Моника13 Напълно споделям тези факти, но изобщо не мога да се съглася, че нещата трябва да се случват по този начин … Действително Майката – Природа е заложила майчините инстинкти в жената и това създава винаги един стремеж към създаване на поколение, НО е справедливо да се отбележи, че тук говорим за инстинкти – първични, неосъзнати заложби, които имат своето окултно обяснение… Ясно е, че мислите ми се развиват в посока духовно развитие на личността (в частност жената), при което след определен етап, човек разбира своето място, роля и мисия в настоящият си живот. В реда на тези мисли мога да кажа, че една осъзната и духовно извисена жена (без деца) може да бъде 10-ки пъти по щастлива от жена, която е родила детето си под напора на природните си инстинкти. В този смисъл мога да твърдя и следното…- много от жените родили несъзнателно (шеговито казано „да се отбие номера”), в идните времена ще бъдат много разочаровани и нещастни от изненадите, които ще им поднася „съдбата” … Считам, че една жена ВИНАГИ може да е Майка, независимо дали има собствени деца или не! Истинската Майка (в духовен план) се познава с отношението си и грижите си към другите деца...т.е. тези, които не са собствени. Това може да се вземе и като критерий за духовно ниво и развитие на дадената личност. В подкрепа на тези мисли ще дам и две примера с две майки: Първият пример е с жена, която се запознах преди 15-тина години, леля Анет от гр.Дупница. (светъл път на Душата И ) …Тогава тя беше сама вдовица около 65-70 години и живееше в малка едноетажна къщичка в един квартал. Нямаше деца, а живота и с нейният съпруг (доктор) беше минал в изследване на духовните науки и то през един доста тежък етап – социализма, където всичко подобно се наказваше доста тежко. Мога да разказвам много за тази Светла жена, но ще се огранича с описанието на нейното майчино чувство, с което тя се раздаваше към всеки един от нас … Не беше дори нужно да се хлопа на вратата (звънеца не работеше, а и тя имаше силно занижен слух) … Всеки, който отидеше беше приеман с топлина и търпение …изслушван, съветван, нагостен с „каквото дал Господ” и изпращан с много Любов и Светлина. Това за мен е и пример за Истинската Майка, която фактически получаваше и голямата си обич от „своите” многобройни и от различна възраст деца. Нямате си на представа, че всеки един от нас беше готов да направи всичко за нея, … дори в пъти повече от това което би направил за собствените си родители! Вторият пример е с жена (светъл път на Душата И ) на 60-70 години, вдовица, която бе отгледала с много желание, любов и грижи ТРИТЕ си деца. Живееше в едно селце до Дупница и живота и преминава в къртовски труд (животни,ниви,градини), за да изхрани, изучи и „възпита” децата си както повелява традицията и както и говори нейният майчин инстинкт … Мечтите се сбъдват на 100%! – трите деца са женени, имат поколение, добре живеят в градовете, доста добре печелят и са материално независими, …всички имат повече от едно жилище и добри доходи. Изобщо семейна идилия, когато уикенда се събира фамилията и братя и сестри не могат да се нахвалят „кой по- по- най- ” , макар че тези сбирки стават все по-рядко (дори и в месеца по веднъж), защото „децата са много ангажирани!”. Един ден въпросната жена получава някакъв мозъчен удар в банята и „случайно” я открива съсетката… Развръзката – много болници, скъпо лечение,…и я спасяват като инвалид първа група с придружител ( парализирана рака и и крак). От тук се свършва и с идилията и започва същината … Жената започва да обикаля като маймуна синовете си и дъщеря си, които не могат да се разберат кой да я гледа… Жалка, и грозна картина! – през месец трябваше да пътува в София (когато те са „на ред”) , а не мога да ви опиша какво унижение, когато някой тръгне на гости или почивка, какво „подмятане на топката” (жената) ставаше. В крайна сметка разправиите между любящите се двамата братя стигна до там, че единия се отказа публично от фамилията, …другият продаде всичко и замина с цялото си семейство на 24 хил. километра за да няма шанс дори и да иска да се върне,…а дъщерята (най-малката) остана да „гледа” майка си ... Жената си замина докато детето и беше на почивка на море и едва не се наложи да я замразяват докато се организира погребението, на което е ясно, че не присъстваха всички така желани, създадени и отгледани деца. Дали тази жена си замина щастлива? Дали осъзна грешките си? Дали Душата и е спокойна сега? - не мога да кажа а и това не е важно! Просто примера (както и другия) може да се използва като тема за личен размисъл... Накрая – Знам, че примерите са в двете крайности, но не съм убеден, че истината е „по-средата” както се казва и както много от майките тук биха ми опонирали ! Мога да дам и много други „по леки” примери, в които майките живеят със един постоянен компромис „във името на детето” – това е и своеобразен начин да се притъпи болката от илюзията , с която е живял човек цял живот! Поздрави! Редактирано Декември 18, 2008 от НиколаДамянов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 Здравейте,Никола! Това,което споделяте като размисъл и разказаните от вас житейски опитности, въобще не се различава и от моите виждания по тези въпроси. Важно е отглеждането на детето, а не самия акт на раждане, пък бил той и под напора на първичните инстинкти, както вие казвате!? Това личи и от малкия откъс от моето мнение,който сте цитирали, но още повече се усеща в пълния ми пост в темата "Абортите - за и против".Първо искам да помоля четящите тук да ме извинят за тавтологията, която съм допуснала,вълнението ми явно е било голямо!Второ - мисля си,че изваждането на цитата от контекста на целия пост, както и от този на цялата тема, си е един от най-разпространените начини на манипулиране на съзнанието на онези,което са по-малко или въобще незапознати с темата, за която то се отнася. Така че, аз лично не подкрепям идеята ви за отворената от вас тема! Благодаря на Донка, че е направила препратка към съответната тема за абортите и мисля,че дори и с риск да се отклонявате от разглеждания конкретен въпрос, е по-добре разсъжденията ви да присъстват там,където те са породени. А що се отнася до истинската майка - разбира се,че това е жената, която има съзнанието да се отнася майчински с всяко дете, а не само със своето. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 20, 2008 Доклад Share Добавено Декември 20, 2008 Привет Моника13 ! В интерес на истината не очаквах толкова лично и раздразнително да приемеш в горното си мнение (#2), общите ми разсъждения по темата, възникнали от един ФАКТ, който и двамата сме забелязали. Все пак ще се опитам да отговоря… - На обвиненията, за „един от най-разпространените начини на манипулиране на съзнанието…” ,който съм използвал можеш да погледнеш тук и да прецениш това дали е така или не и да направиш коментар отново, ако имаш желание ! - За това дали е уместна тема като тази? – нека да преценят модераторити… Често мои мнения и теми са трити, а други редактирани, така че не виждам никакъв проблем, ако се прецени да се махне и тази тема. Ще кажа само едно: Убеден съм, че изключително голяма част от целият екип на портала са Светли Души и правят всичко с убеждението, че помагат и работят за Доброто – факт, който на мен ми помага много, за да „преглътна” спокойно всички модераторски действия към мои мнения. - Относно: „Важно е отглеждането на детето, а не самия акт на раждане…” не мога да се съглася категорично,…дори бих казал,че мненията са ни в коренно противоположна посока.Разминаванията ни в гледните точки няма да уточнявам, а можеш да ги намериш в темите : „Идеала ми за семейство и семейни взаимоотношения” (тук) ,„Нормалният брой на децата в едно семейството” (тук), „БРЕМЕННОСТТА като творчески процес” (тук ) . Като общ извод от развитието на тези теми е, че те са поставени в едно „безвремие”,… т.е. няма готови хора, които да се вълнуват от тези въпроси и да искат да решават задълбочено проблемите, които възникват във тази насока. Чесно казано това много ме натъжава, но това са реалностите... Има ли нещо лошо в това хората да бягат от решението на проблемите? – Абсолютно не! Рано или късно чрез страдания и неволи Съдбата кара човек да си „извади главата от пясъка” и да прозре Истината ! Накрая – Благодаря ти, че с двата ти поста ме върна година назад във мненията ми и проверих още един път тезата за „неведомите пътища Господни!”, в смисъл …с голяма вероятност темите могат да не са от полза за онези, към които са адресирани т.е. към всички, които са решили да правят семейства на този етап, но определено могат да служат като теми за размисъл на тези, които са свършили тази работа не по законите и сега си „ближат раните” и се намират в безизходица и униние … Към всички от тази „група” – надежда има,…достатъчно е да осъзнаете направените грешки и да не ги повтаряте отново! Поздрави. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 12, 2009 Доклад Share Добавено Януари 12, 2009 „Изоставените деца на България” Невероятен репортаж по БТВ в сутрешният блок…12.01.2009г., където се дава информация за 145 деца изоставени по Коледа. Потресаващото е, че след промяна на закона за осиновяване в „полза” и „за добро” на децата сирачета през 2003г., законодателя вкарва в такъв омагьосан кръг от процедури децата, ЧЕ УСИНОВЯВАНИЯТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СПАДАТ ДРАСТИЧНО !!! На кому е нужно това да има социални домове за сираци? Защо целенасочено се работи за поддържането на такива домове, вместо за тяхното закриване? Оправдано ли е да има домове за сираци, след като желаещите да осиновяват са повече от наличните деца за осиновяване? Не е ли отвратително лицемерие провеждането на кампании в подпомагането на децата сираци? Може ли да се нарече „майка” жена, която си е оставила детето месеци наред без да се интересува от него? Може ли да се разчита на такава жена, ако тя се „осъзнае” и след време реши да се изживява като майка и реши да отглежда изоставеното си веднъж дете? Помагат ли „милосърдните” хора с SMS-и и дарения на сираците без да се интересуват от истинското решаване на техните проблеми? Не е ли това „пране на мръсна съвест” или „отбиване на номер”? Можем ли да кажем за такива хора, че са дарители? Много въпроси, на които когато си отговарям много се натъжавам … Отвратителна работа …!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 12, 2009 Доклад Share Добавено Януари 12, 2009 Да, и аз много пъти съм мислила и съм повдигала въпроса и по други форуми. Защо процедурата за осиновяване е толкова сложна, попълват се маса документи, наблюдават се кандидат-родителите къде живеят, имат ли добри, напрво се изискват от тях идеални жилищни условия и така нататък. Нерядко дете се осиновява чрез подкупи на директорките на домовете или други обвързани в системата лица. Желаещите за осиновяване са много наистина, но те биват спъвани и размотавани от много бюрократични и ненужни изисквания, чакат с години за дете....ако въобще го получат. А вместо това....домове за сираци. И непрекъснато се говори за техните проблеми, как се биели, как проституирали, как учителите им блудствали с тях и други. Не съм против домовете за сираци, със сигурност са необходими, но няма ли да е по-лесно за държавата да облекчи процедурата по осиновяването. Така децата в домовете ще намалеят, ще растат в семейства и много от проблемите, психологически и финансови в тези домове ще отпаднат от само себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 15, 2009 Доклад Share Добавено Януари 15, 2009 Тема на размисъл ми даде едно мнение на Криси, в което се цитира някакъв курс по астрология, където се фиксират четири нива на съзнание, които се покривали с нивото на духовно израстване на личността… В четвъртото „най-висше” ниво забелязах, че е Пабло Пикасо, а там някъде редом с него е и майка Тереза … Честно казано не разбирам много такава астрология ! Единият ял, пил и се веселил цял живот, а другият водил скромен, чист и благочестив живот, НО и двамата са в „един кюп” ! Все пак не в тази посока искам да разсъждаваме … Спомних си за изложбата организирана преди месец-два тук в София с творби на Пикасо… Изобщо тези изкривени, деформирани и донякъде страховито-отвратителни форми изобщо не ми хармонират,…а от друга страна това е един от най-скъпо продаваните художници. С две думи – не мога да разбера творбите на този художник и от доста време работя по този въпрос. В частност да уточня, че моето „разбиране” за нещата винаги се припокрива с откриване на окултният смисъл за тях. Е,…тези дни попрочетох тук-там по-малко и когато предизвикателството е на лице - резултатите не закъсняват … "Не търся, а намирам" - веднъж в яда си отговорил Пикасо на хората, които представят пътя му като непрестанно търсене на нови форми. А къде намира тези форми ? Какъв е неговият източник? Отговора е в "Изобразявам света не такъв, какъвто го виждам, а такъв, какъвто го мисля." т.е. формите са плод на ума на Пикасо. Е нещата си идват на място…Аз не мога да разбира формите, които генерира един мозък,…който явно вижда и усеща нещата по някакъв друг начин. Нищо лошо и всичко си е наред и нормално! Все пак реших да дам малко дълбочина на нещата… Какво установих? Хронологично „картината” е следната – началото на 19 век., Земята се подготвя за встъпване в нова ера и започва изсипване на благодат и духовна Светлина от Небето …Всеки може да си направи справка какъв бум на езотерични школи и учения има през това време…Спиритизъм, шаманство, ясновидство са дори модерни във висшето общество.Това е и времето, когато Учението на Бялото Братство също започва своето развитие и е открита школа на Изгрева от Учителя Петър Дънов. Каква връзка има с това Пикасо? – Много просто …При прераждането през тези години на една голяма монада от напреднали Души за духовна работа, част от тези души не „работят” в унисон и в изпълнение на Божествения замисъл, а работят за своя слава и задоволяване на егоистични и плътски потребности. Пикасо е от тази част земнопребиваващи , които използуват правото си на свободен избор съчетано с духовните си способности за постигане на по-голямо ниво на удоволствие от светски забавления, разврат, разбиване на женски сърца и т.н. Да работиш за определена духовна школа като ученик и да служиш никак не е лесно …Все пак в школите се изискват норми на поведение, дисциплина, воля , баланс на енергиите …все „лишения”, които не са харесвани много. От къде идва вдъхновение и муза на такива творци като Пикасо? – Разбира се, че от мислите, които по закон се свързват с нисшия астрал, с който и при обикновени окултни познания може да се контактува, а какво да кажем за тези напреднали Души... Не ми се правят коментари на „шедьоври”, но направо ми е мъчно за художници, които виждат една жена в нюанси като тези от ”Госпожиците от Авиньон” .1907г, … Който не е ходил в астрала, няма е нужда да опитва …достатъчно е да погледне дори нещо от по късният период например: "Глава на брадат мъж с цигара", 1964 г. от която определено можеш да получиш кошмари… А ето и един доста добре оценен шедьовър, от който определено може да сънувате върколаци и вампири дълго време - ”Дора Маар с котка” ,която се продава за около 100-тина млн. долара. Добра цена , но дали тя е следствие от оказващо въздействие или плод на търговски усет ? В този ред на мисли относно пресъздаване на астрални „реалности” от творци от времето на кубизма, определено смятам, че мозъците на тези творци преболедуват от някаква "астрална болест". Нещо като ...мозъчно заболяване, при което мозъка е тясно свързан с някаква ниша астрална зависимост… За симптоми и следствия не съм се замислял, а и на този етап мисля, че няма смисъл! Въпросът тук е дали може да се предава чрез изкуството тази болест или просто човешката суета и егото на поклонниците създават илюзия, че са болни? Всичко е възможно …Не веднъж съм бил свидетел, когато човешкото Егото в съчетание със суетата правят чудеса от „храброст” в света на глупостта! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 15, 2009 Доклад Share Добавено Януари 15, 2009 Чета темата ''Мисли за справедливоста'' и ми става тъжно. Няма справедливост и можеби никога не е имало и няма да има. Жалко. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 4, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2009 Взаимоотношения между родители и деца … ?!? (ПЪРВА ЧАСТ) „…35. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36. и неприятели на човека ще бъдат домашните му. 37. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38. и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.” Матей 10 глава В този дух на размисъл, ми се иска да споделя мисли най-вече за случаи, когато има една нетърпимост и голяма обтегнатост на отношенията в общуването на родители и деца.За да стане ясно какво имам предвид, ще използвам цитати, които в никакъв случай не искам да се персонализират с конкретна личност, а просто да се вземат като изходна точка на разсъждение … „Аз нямах никаква положителна емоционална връзка с родителите си. Ако съществуват погрешни модели на възпитание, то със сигурност родителите ми са приложили всичките. Най-накрая избягах надалеч, за да се измъкна от това негативно влияние. Иначе щях да стана като тях. Впрочем най-ужасното нещо е да се превърнеч в копие на човека, който ти е причинил най-много болка. Да откриеш в себе си негови черти, които си ненавиждал…” „За първи път започнах наистина да споделям с майка си, когато бях на 32 години - след като я научих всъщност да чува. Същото важи и за баща ми. Не ми е помогнал никой. Имала съм си разговори с Бога за всичко това.” „Аз направих в живота си всичко, за да помогна на баща си и майка си да проявят качества, за които да мога да ги уважавам. Не случайно казвам "да проявят" - това означава, че въпреки всичко съм ги обичала и съм вярвала, че има какво да проявят. За целта беше нужно да премина през това да им кажа и покажа какво тяхното поведение ми е причинило в живота - без да им спестявам нищо. И то тук не бяха нужни обвинения - животът, фактите сами им казаха повечето неща. Както каза един мой приятел, някои хора се учат от родителите си какви да бъдат. Други се учат от тях какви да не бъдат.” „Обстоятелствата в живота са такива, каквито са. Всеки си има своите. И все пак има неща, които ни обединяват. Като например - желанието ми да мога да намеря какво да уважавам в родителите си и да мога да ги оставя да си отидат спокойни и да ме оставят спокойна на този свят, ме накара да премина през целия този път с тях. А пътят включваше бунт, конфронтация, конфликти, раздяла, остри думи и мълчание - неща, които счупиха бетона на твърдите убеждения, на старото, за да проникне светлината през фугите. През тези пролуки родителите ми чуха мен, а после и себе си. И сега говорим. Но това е изстрадана победа, дори думата изстрадана е слаба, за да изрази това, което искам да кажа.” „Баща ми впрочем е чел повече пъти Библията от мен. Но не е вярващ. Използваше вярата ми и Писанието, опитваше се поне, за да ми обясни, че две и две е пет.” „Е, че това не е баща ми, а бесовете му, е ясно. За душата му още се боря, но вече не са толкова крути мерките, които ми се налага да вземам. Основната трудност с такъв родител, смея да кажа, с такива родители, е, че с поведението си те атакуват защитите ти в много крехка възраст. Аз си знам как съм строила разрушеното сама, как съм си близала раните (и още си ближа раноте) нанесени на емоционалното тяло (физическото не го броя). За целта ми беше нужно известно време да съм далеч от родителите си, за да се изолирам от негативните влияния. И чак когато заякнах достатъчно, се върнах, за да пооправя...малкия домашен ад. Започнах от майка ми. Тя беше с много пробита аура и един път като се прибрах, се изплаших, че може да си отиде. Впрочем видях го, че е с единия крак в гроба и че баща ми й влияе много зле. Та я хванах за ръчичка като малките деца и се научихме да си говорим. Така тя стана по-стабилна и положтелна и знаеше, че има моята подкрепа, за да издържа на "бесовете" на баща ми, пък на принципа на верижната реакция и той се кротна в един момент.” Очевидно голяма драма, …любов преплетена с омраза, „загриженост” отнемаща всякакво право на свобода, лицемерие прикрито зад духовност,… Абсолютна каша!А в действителност това така ли е? Наистина ли е "каша" или не виждаме закономерностите ? От друга страна колко често срещаме такива взаимоотношения около нас? Не го ли е изпитвал това всеки един от нас,...дори и в „омекотен” вариант и в умалени размери? Защо става всичко така? Какъв е окултният смисъл ? Какви изводи и уроци трябва да си направим? Как да погледнем „с положително” мислене на такъв „бардак” във подобни взаимоотношения?(от вътре на вън, а не от страни!) Все важни въпроси, на които често човек занимаващ се с езотерична литература лепва етикета „карма” и ги подминава …А нима това решава проблемите ? Вътре в себе си аз имам отговор и яснота не само за горният случай, но и за много други подобни, които съм изследвал и …които въпреки различните участници, времена и събития, имат до голяма степен общ генезис и принципно развитие. Не съм сигурен дали ще мога да „излея” мислите си правилно върху клавиатурата и дали изобщо ще бъда разбран … Темата е много болезнена и има много наранени, което предполага доста емоции и субективизъм ! ВСЕ ПАК... ИМА ЛИ НЯКОЙ „РЕЦЕПТИ” В ТАЗИ НАСОКА ??? (може би следва продължение ) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 6, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2009 " По подаръците ще ги познаете!" Интересна тема, която провокира размисли и аналогия с библейски истини като "По делата ще ги познаете"... Определено идеята може да се развие доста и да има голяма практическа полза! Мисълта ми обаче "отлетя" до едно изказване на Донка (от тук), в което тя много категорично защитава тезата против "роенето" на теми : "Същото важи и за разрояването на темите - отново с цел по-лесно намиране на всички мнения по темата, те се сливат, когато модераторите на съответния форум преценят за подходящо...." Пак в същата тема (от тук) , аз сигнализирах за опасности възникващи от такива действия и бях посочил и конкретни примери. В момента сливането на настоящата тема със темата "Подаръкът и подаряването – смисъл, значение, размисли…" нямаше да ме впечатли, защото в крайна сметка решението е на модераторите... Въпроса е друг! ... Тук, в последните две мнения по-горе, много ясно може да се види, че пишещия в темата много рядко чете предходното мнение и това е предпоставка да се губят интересни идеи и дискусии. Случайно ли Донка пише след моето мнение и изобщо не обръща внимание на обединената от някой модератор тема и на нови идеи? Случайно ли Донка не вижда, че за идеята на новата тема има ДОРИ нейно мнение - въпрос който задава в друга тема ? Какво става...? Значи поради "правилното" сливане, човек не може да си намери собствения си въпрос на който да отговорих ! А как ще намери някой новите идеи ако се включи в дискусията след 5-10 мнения или страници когато е минало и доста време ? Случайно ли са се подредили всички събития така хронологично по време или трябва да ни наведат на размисъл и преосмисляне на позиции ? Аз в случайности не вярвам и за това ще изследвам горните зависимости, за да мога да разбира по-ясно идеята не само на Донка, но и на екипа на портала, относно сливането на теми. В едно съм убеден обаче - след публикуването на още 1-2 мнения в тази тема, от идеята ми да си изясним окултният смисъл на подаръците?,...можем ли да преподаряваме неща?,...редно ли е да си поръчаме подаръци?, - няма да остане нищо! Накрая искам да уточня, че споделям всичко това не с цел критика или упрек, а с идеята да дам тема за размисъл... Изобщо не целя и да се върне старата тема! Може би чрез низ от "случайности" и техният правилен анализ, ще можем да подобрим и улесним общуването в портала ...?!? Времето ще покаже! Поздрави. п.п. Нека който има желание да прочете тук това и да даде мнение и сподели мисли. Администраторска бележка: Моля не коментирайте в темите на форума модераторски действия. Прочетете правилата за участие и модераторските мерки ПРЕДИ да продължите да участвате във форума на този сайт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 11, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2009 (edited) Тъкмо четох преди малко темата за 7-те рилски езера, които били в опасност. Ако там не е най-подходящото място за построяване на храм-клиника за алтернативно лечение...не знам къде...С приходите може да се направят още 5 езера, за да станат 12..така деи, да няма зодиакално ощетени...Излиза, че земята няма нищо против, принципно на нея няма свещени места, и дори и да е имало, съседите са си облекчили нуждите...За да не стане така, просто варианта 2 в 1 е най-добър...Така или иначе, ще се стигне и до застрояване не само на 7-те рилски езера, но пък ето една кауза, която си струва- кой ще застрои пръв какво...При това, ако се осъществи такъв проект, има си всички предпоставки за очакване на хора от цял свят- това може да се превърне в "Храм на Здравето" не само на Балканите...Може да се построи и цял учебен комплекс, с провеждане на курсове- съвместими с туризма, тип "интензивни". Могат да се канят всякакви алтернативни лечители- от аборигенски шамани, през азиатски представители на различни школи, та чак до камчатско-чукотската шаманология, латиноамериканска, северно-американска, африканска... "Случайно" попаднах на това мнение, което ме "втрещи" с човешкия си дух и предприемчивост. Никога не бях се замислил за връзката на Рилските езера със зодиите и сега като прочетох за така наречените "зодиакално ощетени", ми стана много мъчно... Едни си имат езера, а на други трябва да копаем такива. Тъжна картинка, но нали трябва да се изправи тази Божествена несправедливост! Все пак аз ще дам едно предложение, което ако се приеме ще спести доста копане и налят бетон в нови езера... Значи липсват ни 5 езера ! - ОК! 1-вото нека да е Съзерцанието, което е под вр. Харамията. 2-то, 3-то, 4-то и 5-тото да са от Сухото, Рибното, Ботаническото, Паницата, които се намират в съседният циркус и са наречени с общото име Урдини езера. В подкрепа на предложението ме ще кажа също, че изброените езера в никакъв случай не се намират на голямо разстояние, а дори напротив ... Разстоянията до Урдините езера са съизмеримо близки по време за достигането им в сравнение с тези до Рилските езера. (буквално те са съседи в два циркуса) Пак в подкрепа на предложението ми... и с апел "Не копайте нови езера" ще обясня защо това място за мен е свещено ... Дори и да махнем всички окултни обяснения от Учителя по въпроса (които не са малко), често физически там минава вододел (по билото над лагера), който отнася водата в две коренно различни посоки : Едната вода отива в Бяло море, а другата в Черно море ! Всеки, може сам да си направи медитация и да се наслади на тази красотата на Божествения замисъл ... Колко места има по света където река пресича планина, какъвто е случая със р. Искър (368 км)и Стара планина ? Дето се казва "Ако е Божия воля,водата може и "нагоре" да върви и планини "да покорява" ... Идеален пример за Божия воля и за това как трябва да се постигат поставени цели! Изобщо доста теми за размисъл има в тази насока и могат да се намерят много отговори на "нерешими" въпроси и "проблеми", свързани с нас като Българи, като народ, като нация, ...произход, ... Много е хубава и интересна идеята на Кристиян за връзката между зодиите и Рилските езера и е по-хубаво да се съсредоточим в тази насока, ... и да поизоставим на заден план идеята за направата на всякакви туристически комплекси в свещените места...Свещени места, които надявам се в скоро време ще си оценят като такива от всички българи. Поздрави. Редактирано Февруари 11, 2009 от НиколаДамянов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 12, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2009 Вчера в темата помощ от специалист не бях забелязал, че има ограничение за писане и си позволих да дам мнение,...за което съжалявам! Много правилно е в такива теми да пишат само специалисти ! Все пак аз ще си позволя да публикувам тук моя отговор, защото смятам, че случая е доста показателен и има в него скрити много интересни окултни знаци ! Ето и отговора ми ТУК с идеята той да се коментира от непрофесионалисти. (ако има желаещи) Здравейте ! Имам син на 18 години. От 2 години не ходи на училище и не работи. По цял ден и през ноща е пред компютъра. Заключва се в стаята си и не излиза никъде. Стаята му е като градското сметище. Не ми позволява да почистя -дори не се къпи. Мислехме си с баща му дали не взема наркотици, но това го отхвърлихме , защото няма и не иска никакви пари. Разговаря само с нас на всякакви теми . Като се отвори въпроса какво мисли да прави с бъдещето си - разговора приключва. Не е излизал от къщи с месеци. Говорили сме с него ,че трябва да отидем на специалист, но отказва да ходим където и да е. Ние много го обичаме и искаме да направим нещо , но не знаем какво. Не е глупав. Интересува се от доста неща даже и не нужни. Говори свободно английски и прави суптитри на някакви сериали , но какво от това. Сигурна съм ,че ние с баща му сме сгрешили във възпитанието, но сега не знаем какво да правим. Извода е , че с много любов отгледахме търтей, който е безполезен за себе си. Страх ме е за бъдещето му. Моля Ви дайте ми съвет. Какво се прави в такива случаи. От това, което сте написали определено мисля, че причината е във Вас (и двамата родители) и е необходимо да ходите и да се съветвате по специалисти самостоятелно без вашето дете. Детето е абсолютно здраво и нормално (с оглед на това ,което пишете)...и бих казал даже, че може да се гордеете с него. В духа на форумите където може би не сте попаднали случайно, ще кажа че то е една Светла Душа ! Голяма е вероятността, ако не вземете спешни мерки относно своето осъзнаване като родители да загубите сина си като скъсате единствената нишка, която ви свързва ... В "Разговаря само с нас на всякакви теми" - е тази "нишка" и съответно тук е "ключа" за оправяне на взаимоотношенията ви! Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 18, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2009 ... Една лечителка, която според мен в един момент леко се беше поддала на такава тенденция и на която бях спряла да се обаждам, защото мислех, че няма много смисъл за момента, наскоро започна пак да ме лекува. И доверието е ново. Явно и тя нещо е научила от "изкушението". Като разбра за проблема ми, започна да ме вика във всеки момент, когато й се отвори свободно време, понякога почти посред нощ, след като цял ден е работила с хора. Ясно е, че не мога почти нищо да й дам, но тя почти ме преследва да идвам при нея. Има искрено желание да помогне, а не да печели. И е невероятно колко е свежа тази жена след толкова работа. И какво рамо ми даде в труден момент. .... Здравей azbuki ! Първо добре дошла след "дългото" мълчание, което дано сега не компенсираш с дълго и безразборно писане навсякъде ... Признавам си, че малко заядливо сега звуча (не ми обръщай внимание!), но нали още не мога да ти "простя" за темата "За „съденето” …". Не мога да "преглътна" факта, че след 2-3 твои изцепки там модераторите затвориха темата и още я държат в "карантина", а тайно се надявах да я писнат поне докато ти старателно мълчиш! Конкретно по цитата: Зная, че на теб съвет не може да ти се даде и ти си знаеш всичко, но ще коментирам твоя случай за другите тук присъстващи и четящи... Такива случаи с подобни "лечители" съм срещал и аз много в моя живот и ги характеризирам с едно име "ВАМПИРИ-ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛИ" ! Не искам да влизам в подробности дали тези "лечители" правят нещата съзнателно или не, защо го правят,...как се "въртят" законите в такива взаимоотношения... Мога, но - не виждам смисъл! Трябва да се знае обаче, че при тези хора има доста голяма липса на енергия и тя се компенсира от НЕслучайни "пациенти" (в случая ТИ) ! Колкото "пациента" е по добре окултно "подкован" и се е занимавал с езотерични неща - толкова по-добре... Ти си идеалният "донор" за случая, колкото и грубо да звучи ... За това не бива да се учудваш,че "колко е свежа тази жена след толкова работа" ?!? С голяма увереност мога да кажа,че тя те "смуче" и от разстояние, ...когато се чувате и разговоряте по телефона или просто когато е в трепетни очаквания за срещите ви, в които ти "помага" ! НЕ ТЯ ПОМАГА НА ТЕБ, А ТИ ПОМАГАШ НА НЕЯ ! Това се знае много добре от лечителката и това,че те "преследва" не е единственият факт който потвърждава изказаната от мен теза... Все пак не искам да влизам в подробности и дълбочина на тези явления! Споменах вече, че имам съмнения относно това, че ще разбереш нещата,които пиша, НО пиша всичко това за другите хората тук, които са усетили по някакъв начин своите способности и евентуално са в контакт с подобни лечители, ясновидци, магове и всякакви практикуващи сенси ... Хора внимавайте, че такъв род "вампиризъм" е най-лош! Образно казано енергията ви я вадят "с памуче" , та дори и трябва да си плащате по някога за това! Поздрави. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Февруари 20, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2009 "Не искам да влизам в подробности дали тези "лечители" правят нещата съзнателно или не, защо го правят,...как се "въртят" законите в такива взаимоотношения... Мога, но - не виждам смисъл! " Никола Дамянов Много ще се радвам да споделиш за мен има смисъл и е нещо над което умувам последната една година. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 "Не искам да влизам в подробности дали тези "лечители" правят нещата съзнателно или не, защо го правят,...как се "въртят" законите в такива взаимоотношения... Мога, но - не виждам смисъл! " Никола Дамянов Много ще се радвам да споделиш за мен има смисъл и е нещо над което умувам последната една година. Здравей Eshavt, Ще се опитам да споделя, макар че храня съмнения относно успешността на такива опити. Във връзка с това и за мое улеснение ще те помоля да споменеш нещо по конкретно от нещата, за които умуваш последната година. Какви казуси и примери (твой и чужд опит!) разглеждаш в споменатата насока? Какви факти са те впечатлили и на какви въпроси търсиш отговор във връзка с тези факти? Имаш ли някакви лични обяснения (отговори)? Стигнал ли си до обособяване на някакви дилеми? Ще съм ти много благодарен и ако споделиш нещо повече в контекста на всички тези моите въпроси. Поздрави. п.п. Имайки предвид твоята професионална реализация, бих ти отговорил и на ЛС, ако сметнеш, че това е необходимо и е по-удобно за теб. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Знаеш ли какво, доста обичаш да анализираш – май повече отколкото е необходимо. Даже и с тези постоянни въпроси и обяснения, които търсиш от участниците във форума целиш главно да намериш материал, който да анализираш. Имам чувството, че навсякъде търсиш нещо за анализиране. Това си направил и в театралния салон. Колко е добро или колко е лошо всичко това няма да оценявам. Анализирането явно те прави щастлив. Положителното мислене предполага цел, надежда, увереност, вяра, желание, което да бъде реализирано. Мисленето е творчески процес. Станимир, ...може би си прав, а...може би не ! А дали няма противоречие в мнението ти ? (няма да "анализирам") Не бих се наел да коментирам изводите ти поради две причини: 1. Защитен си от правилника на форумите. (по маловажна!) 2. Уважавам труда и старанието ти,което полагаш тук и дори бих защитил имиджа ти, ако причина за накърняването му са необмислени и емоционални изказвания. (много важна!) Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 А не, изказването ми не беше продиктувано от емоции и беше добре обмислено. Казвам това, което виждам. Това беше и единствената цел на въпросното изказване. Разбира се, може и да греша. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Март 6, 2009 Доклад Share Добавено Март 6, 2009 (edited) Никола, в много твои изказвания толкова крещящо отсъства любовта и добрината. Наблюдавам го отдавна, но в момента, в който споделих (най-скромно) благодарността и радостта си от това, че съм се излекувала (просто за да дам надежда и на други хора по тоя път), ти пак започна да пишеш болните си теории за "лесно", "трудно", който какво си заслужавал, мойта твърдоглавост и т.н. Бедни човече, на фона на Божията Воля и промисъл в това, че съм се излекувала (капка в морето в сравнение с чудесата, които стават непрекъснато благодарение на любовта), твоите размисли са толкова ялови, толкова нищожни, толкова безсмислени. Пишеш някакви си приятели в списъци, твориш по форуми, поправяш другите и прекрояваш света, а собственото ти сърце е толкова пълно с яд, толкова лишено от способност да изрази истинска съпричастност към ближния, и все по-опустошено точно от тези ти занимания. Когато ти написах, че не си добър човек, имах предвид огромната душевна беднота, в която хвърляш себе си и в която се опитваш да затвориш другите чрез тесните си възприятия. Толкова си всъщност малък и незначителен в тия си прояви - не защото човекът е това по природа, а защото е способен до такава степен чрез действията си да лиши сам себе си от свещеност. Толкова всъщност те съжалявам, че пожелах да ти кажа искрено това, което виждам в теб - един окаян човек, неспособен на любов. Какъв приятел може да е такъв човек? Приятелството не е "по списък", то е по сърце - а в твоето сърце място за обич няма. Има място за условия, списъци и правила. Каква пустота! Знание без любов. Отрова. Съвсем не в тази връзка, а просто като резултат от разсъжденията ми през последните дни смятам, че най-голямата услуга, която мога да направя на себе си и на хората на този форум, е да спра да пиша на него. Много пъти ми е правило впечатление, но преди известно време в темата за операцията на Лори особено силно, че писанията ми, и най-тривиалните, привличат внимание и често стават повод за някакви некрасиви излияния, които изобщо не съм имала намерение да пораждам. И тогава ми хрумна, че ще е много полезно просто да спра да пиша тук. Хем аз да не си губя времето, хем да не стимулирам, волно или неволно, тенденцията на хората към някаква нездрава бъбривост. Напоследък съм фен на мълчанието и общите приказки ме натоварват. Вместо тях предпочитам да храня гълъбите. Вярвам, че това е една много богоугодна дейност. Редактирано Март 7, 2009 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Март 7, 2009 Доклад Share Добавено Март 7, 2009 azbuki, радвам се че си се излекувала и това е прекрасно, че го споделяш тук. Аз също се излекувах свише преди години но не обичам да говоря за това. Относно мнението ти за Лори съм съгласна напълно, че не можеш да кажеш "прекрасен човек" пък да не помислиш този прекрасен човек гладен ли ще седи докато се тресе от тревога по рожбата си. Темата е болезненена но всики има светоусещане. За гълъбите също съм солидарна с теб аз храня врабчета и имам папагал... Но мнението ти за Никола не го споделям. Писахме си л.с. и имам прекрасно усещане за този човек. Относно любовта и изразяването и си мисля, че след като си преживял всичко негативно си се научил да бъдеш балансиран по отношение на силните емоции. Поне при мен така се случи и не искам да обиждам Никола просто мое лично усещане. И не се оттегляй има какво да споделиш на мен ми харесва твоето виждане на света ) и мненията ти тук считам заполезни ) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Здравей, азбуки! Мисля си, че от разнообразни души има нужда този форум и затова е по-добре да останеш... но разбира се свободата е над всичко. Ако напускаш, желая ти ползотворен жизнен път! P.S. След много опити, частични успехи, но и смущаващи неуспехи, аз лично не се наемам да твърдя, че разбирам какво има в душата и сърцето на който и да е човек... Но някак си усещам, че най-дълбокото - във всеки - е Прекрасното. Ако наистина усещаме и не забравяме това, няма да се нараняваме от неизбежните несъвършенства на всеки от нас на по-повърхностните (полу)съзнателни равнища. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 (edited) Толкова ли не разбирате че мъжете и жените мислят и пишат по различен начин. Нека бъдем толерантни към съседният пол,ако не сме ги разбрали обикновенно грешката е в нас. Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 12, 2009 Доклад Share Добавено Март 12, 2009 Здравейте казвам се Мария. Ето и мои любими мъдри мисли за деня: 1-Има 2 житейски правила : правила1-не се тревожи за дреболии правило2-всички неща са дреболии.-"Фридрих Ницше" 2-Понякога дори да живееш се изисква кураж.-"Сенека" 3-Умът е градина , в която волята е господар.-"Декарт" 4-Най великата доблест не е втова никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път когато паднеш.-Конфуций 5-Който не умее да владее себе си той е роб , ако ще да е владетел на целия свят.-"Епиктет" 6-Човек вижда толкова колкото знае-"Гьоте" 7-Книгата е като огледалои ако в него гледа маймуна , от там не може да се види лик на апостол.-"Лихтелберг" 8-Не е важно кой е прав а какво е правилно.-"Томас Хексли" 9-По лошото от това да бъдеш е да бъдеш сам с някого. 10-Няма нищо по страшно от активната глупост"Гьоте" Благодаря на maria_stoikova за споделените мъдри мисли ... Определено аз ще им обърна по-специално внимание като теми за размисъл, когато имам повече свободно време! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Април 1, 2009 Доклад Share Добавено Април 1, 2009 В духа на днешния ден на шегата и смеха си измислих "виц", нещо от рода на "Любовта се усеща най-вече чрез ушите на жената" ... Въпрос:Някой знае ли какво може да се случи, ако един мъж е вдъхновен ("хвърлен в оркестъра") от мнението на три нежни полувинки и евентуално полувинките бъдат виртуално нацелувани ? Отговор: Няма начин поне едната от трите да не почне да се възхищава ! Надявам се, че всички четящи ще използуват чувството си за хумор и ще погледнат на цитатите от веселата им и забавна страна. Поздрави и весел ден на всички! п.п. Принципно изключително ценя и приемам сериозно мненията на участниците във "вица" ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 1, 2009 Доклад Share Добавено Април 1, 2009 (edited) В духа на днешния ден се замислих, че и аз годинясах като Фют и по този случай си мисля доста задълбочено дали да не си направя подарък - нова темичка. Нещо като "Тик - Так грешка" по вдъхновение от БНР и да взема да задам най- накрая на бат Томич едно въпросче което ме гложди от доста време и мира ми не дава. Ама ш'го питам като/ако му дойде времето и ако ми позволят официално да отворя темата . Пък ако не, той да реши дали да го питам от тук или не. P.S. Г-н Дамянов и аз започнах да се възхищавам. Явно е заразително. Редактирано Април 1, 2009 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 „ …за Камбаната, камбанарията и …известяването” Принципно с кодирани удари на камбаната може моментално да се разнесе една новина и то на големи разстояния. На пръв поглед примитивно средство (от съвременна гледна точка!) за разпространение на важна информация, но е доста ефикасно и бих казал, и с добро приложение дори и в наши дни…С камбанният звън може да се напомня (подсеща) за определени неща, но може и да се бие тревога при съществуваща опасност. Две много ценни приложения. Условия за добра работа… ?!? На първо място камбаната трябва да е качествена ! Много важно и основно нещо. Колкото и да удряш една тенекия нищо не се получава… Само комшиите могат да те чуят и даже да имаш проблеми за това. Камбаната трябва да е добре излята, от качествен материал и най-вече калена – да издържа на удари ! Да си камбана е направо привилегия и чест, но дали камбаната може да разбере това ? Не мисля ! Дори обратното …По-скоро камбаните биха били сърдити и жестоко обидени, защото са ударени. Може би, ако участваха в класация за най-голямо его, камбаните щяха да са винаги на първо място.Разбира се! Имат право! Егото е `и израз на самочувствието от натрупани резултати и постижения, а истински камбани притежават невероятна закалка от пещите, в които са били и от ковачите, които са ги обработвали. Лесно камбана не се прави! На второ място… – голямо значение има `и камбанарията. Не можеш да сложиш на замята камбаната и да сигнализираш, и да информираш ! Камбанарията е фундамент, който ако не е правилно построен се губи много от силата и обхвата на разпространение…Даже в един филм преди време гледах как закачеха една камбана на дървена камбанария и като се опитаха да я бият, то камбанарията са срути на пух и прах. Е това е вече същинският случай, когато камбана може да е кръвно обидена и да се чувства жестоко наранена! Ама камбанска им работа…Точно в подобни случаи камбаните са по-скоро уплашени и стреснати от падането, и най-вече от измамата и заблудата, която им е поднесена с много любов и мекота. Нормално е все пак ! Те са камбани и въпреки, че са калени не могат да са подготвени за всичко и могат да бъдат изкушавани доста често. Изобщо една камбана, ако я поканят да върши работа (обикновено изпробването става с удар), тя трябва първо да огледа камбанарията, на която ще я слагат…Вярно чест е да си камбана, но хубава камбана на лоша камбанария си е жив резил. Най- важното е камбанарията да е здрава, висока и основно да е изпробвана, за да не се разпадне като и окачат някоя камбана…Истинските камбани са големички и доста тежки, между другото! За жалост, …истината е, че камбаната няма свободна воля и не може да избира. Собственика и (Майстора, който я е сътворил ), просто я продава, а там където се намесват пари (материя) и се пазарува - свобода няма. Жалко е, но е факт. За това пък хубавите камбани са скъпи и не всеки може да си ги позволи… Високата цена до някъде компенсира опасността от това, че може да има неправилна експлоатация. Накрая май винаги възниква въпроса: А кой може да бие камбаната ? (мисля,че няма камбана която да не си е задала този въпрос). Отговора е - ВСЕКИ ! Как така „всеки” ? – всеки защото на камбаната и е това работата, да звънти, а не да се интересува, кой я кара да звъни... Правилото е нещо от рода на – всеки да си върши и прави своята работа, а има кой да съди и наказва при злоупотреби… Например идва някой идиот и започва да удря камбаната за пожар и така да се забавлява. ОК ! Хората зарязват работата си в полето, събират се по спешност в селото, за да помагат и какво мислите ще стане като видят, че тревогата е фалшива ? Дали ще накажат (набият) камбаната или глупака, дръзнал да се забавлява по този начин ? Не виждам нито една причина камбана да се притеснява,че някой я удря ... Винаги е за нейно добро! Когато я удря неправилно някой нехранимайко, то тя просто ще си позвъни; ще опада от нея прахуляка; ще потренира хората…- нищо страшно и само полза за камбаната. Когато пък я удря някой добър човек с благородни цели, то на камбаната не само ще и опада прахта, но може да спаси и живот,…в следствие на което може да я чистят и поддържат по-добре. Изобщо камбаната независимо от ситуацията, в която я бият все ползи трупа. Благодат ! В заключение може да се каже нещо и за мечтите на разумните камбани …Може би тези мечти трябва да са от рода на: ”Дай си ми хубава камбанария, пък да си гледам кефа…Да си ме бие, който си иска!” (е разбира се, че това си го мисли и пожелава, и всяка празна тенекия от сирене, но… „Блажени са вярващите”, както се казва! Още много пот в пещите и закалка с чукове трябва да има, за да се стигне нивото на камбаната…А и Майстора (учителя) трябва да е на ниво, но това е друга тема…) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts