Guest Мона Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Чудех се дали такава и подобна тема е за форум езотерика или за форум психология и понеже няма точно определено място, реших да е тук - това място позволява повече интерпетации, отвъд общоприетите за съвременния начин на мислене контекст. Науката, доколкото е наука, мисли човека за божие творение (под сурдинка), въпреки безпомощността на съвременната физика да го обясни - понеже борави с маргинилизиран език - няма субординации за понятия като общност (отвъд политическите дискурси) и божественост (след Боеций и Тома Аквински). Аз имам проблем с Жертвата, като понятие - отделно обусловено от християнската апологетика като на Разпятие и отделно като разчленения на Аз- а (според психоанализата), съответно на Света на отделни части, които имат инвенцията да се интегрират един ден, ако са заслужили по Божията промисъл ... Отвъд мита за Агнеца, не дава ли всеки от нас "кървави" жертви на идеята да бъде човек, заменяки образа на човешкото с божественото, търсейки обединение на разчленени части, които няма как да бъдат обединени, ако не се плати с жертва. И в този смисъл е показатален и нагледен епосът за Гилгамеш и Енкиду от Шумерската митология. Т. Е. архетипът е вездесъщ - ние все ще гоним сянката си, сянкаш сме подгонили див звяр, когото мислим за безсмъртен (и съответно чужд и непотребен за ежедневните ни необходимости), а Его-то ни ще се противопоставя, смятайки се за жертвано и употребено. Аз мисля, без жертва светът е невъзможен, без безусловна жертва имам предвид - няма развитие и дори и онези, които смятат себе си за водачи, лишават себе си - сиреч Егото-си от благата на успокоението - има смисъл да живея - че всъщност целта на битието е друга. Всички ние сме дошли с някаква мисия и наша цел е да я осъзнаем и разберем. Но за мен Жертвата е в основата на всяко едно действие - да замениш удобния свят на егото си с неудобния на "ужаса" да бъдеш различен - а всъщност, какъвто и бил винаги е най-страшаната жертва. Затова така и разбирам думите на Исус - Елои, елои, лама сабахтани - не, като - Господи, защо ме изостави, а като - Господи, и от това ли трябваше да се откажа - от властта си, чрез страданието - да управлявам, егото си ... Вярвам, че ние можем всичко и най-вече да разбираме и да обичаме, жертвайки егото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Декември 16, 2008 Доклад Share Добавено Декември 16, 2008 Страхотна тема за размисъл. Жертвата, звучи малко потискащо, заради това някак за благозвучие ще го заменя с саможертва, ако не възразиш. Мисила съм за това и оставяйки встрани психологията или абстракцията, от чисто житейски план, етически. Струва ми се , че всички правим жертви от момента в който се осъзнаем като личности. Да правим саможертва ни учи възпитанието, нали децата не искат да си дадат играчките, но ние с поучителен тон казваме "Дай на Ленчето, защото иначе тя после няма да ти даде нейните" . И така се започва веригата. Първо да принасяме в саможертва егоизма си, после знанията си, после придобивките си, и венецът е, когато трябва да принесем и себе си. Принасяме се в жертва на общество, което не ни се харесва, на деца, на съпруг(га), защото иначе не се получава, на работното си място, ами...май навред. Докато стигнем до идеята за самопринасянето в жертва на Висшият Идеал, който и да е ТОЙ. Саможертавата има много лица за мен-произтичащи от въпросите ЗА КОГО, В КАКВО, ЗАЩО??? Има малки и голями жертви и всеки от нас ги е преболял, дано да имаме щаститето и възможността да принесем Голямата. Но сега ще замълча, за да чуя други мнения по тази тема, за която ти благодаря Мона., Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Декември 16, 2008 Доклад Share Добавено Декември 16, 2008 "Да правим саможертва ни учи възпитанието, нали децата не искат да си дадат играчките, но ние с поучителен тон казваме "Дай на Ленчето, защото иначе тя после няма да ти даде нейните" . И така се започва веригата." Sorry,голям упрек ще ти отправя.Въобще не разбираш проблема на децата и съзнанието им. Когато дете дава на друго дете да си играе с негова играчка то не прави саможертва,а инвестиция. Защото ако детето си играе с играчка скоро му омръзва, а ако детето си играе с играчка и заедно с друго дете може да не му омръзне играта с играчката никога. Типичен пример за това е спорта.Как никога не им омръзва да си играят и ритат топки. Знаеш ли как някога децата са играли заедно с прости играчки години наред,с парцали и дървени кукли. И са се радвали , и са мечтали. А ако детето не дава играчката си,тя ще му омръзне скоро и щи поиска нова играчка.И така колкото и играчки да има все ще иска още,защото не знае истинската същност на играчката , а тя е няколко деца да си играят с нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 Слушах прекрасена изява на Джонатан Уинкл на една от конференциите и там обясниха много изчерпателно психологическият аспект на его-притежание- играчка, при децата до 7 годишна възраст. Струва ми се, че не си ме разбрал (а) Tomodashi, аз не говоря за колективната игра, нито за безспорната липса на оценителна спосбност при много деца, продукт на задоволеното западно общество, а за важен сегмент от началната психология. За любовта, пристрастеността на децата към определена играчка, която не желаят да делят с друг. За процеса на пре-отдаване на стойностен за тях, емоционално наситен обект- в случая - играчка, която не желаят да споделят или нагледно - да попадне в чужди ръце, което би отнело по някакъв начин скритата емоционална окраска на този обект. би го обезценило в тяхната представа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 Да правим саможертва ни учи възпитанието, нали децата не искат да си дадат играчките, но ние с поучителен тон казваме "Дай на Ленчето, защото иначе тя после няма да ти даде нейните" . Според мен точно тази реплика не би могла да научи детето на саможертва. П.П. И наистина ли повечето възрастни казват тази фраза, за да убедят детето си да даде играчката си на другото дете? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 Това исках да кажа. Не съгласието ми, а факта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 (edited) "За процеса на пре-отдаване на стойностен за тях, емоционално наситен обект- в случая - играчка, която не желаят да споделят или нагледно - да попадне в чужди ръце, което би отнело по някакъв начин скритата емоционална окраска на този обект. би го обезценило в тяхната представа." Ще ти дам един пример.Кучето си държи кокала,лае и напада ако посегнеш към него. Но ако истински те обича,но ако ти му предложиш игра,то кучето което е далеч по-несъвършенно от човека веднага започва да си играе с теб и ти подарява кокала. Проблемът не е в децата , а в родителите и околните които не предлагат нищо в замяна на играчката. Детето се е вкопчило в играчката защото не може да получи от околните достатъчно количество любов и внимание. Защото не може да изрази собствената си същност чрез околните и се самовглъбява в своят измислен свят. Въобще не ме интересуват идеите на световни психолози. Аз съм пътник, и те са пътници в този свят. Но докато съм тук ще си защитавам ценностите и идеалите които нося в себе си и ще се опитвам да ги проявявам по-различен начин пред околните. Ако едно дете играе с играчките си с други деца то инвестира тази играчка и получава невероятни изживявания и опит. Редактирано Декември 17, 2008 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 Жертва... Какво точно жертваме: себе си или отражението си, осъзнали, че то не сме ние? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 Не можем да дадем ,нещо което нямаме. Значи не можем и да жертваме нещо което нямаме. "Свързаността между ума и тялото е толкова голяма ,че умът вярва :"Аз съм тялото".Умът приема лично всичко свързано с тялото,защото се опитва да си отговори на въпроса "какво предствалявам"?...... И когато разберем какво НЕ сме,когато умът си даде сметка че не е тялото,се появява самосъзнанието...... Откриваме ,че не сме онова което смятаме че сме ,защото не ние сме избрали убежденията си....... Откриваме че сме сила-сила която прави тялото живо,която позволява на ума да сънува....... Истинската ни същност е тази сила която е Живот..."Д.М.Руис По принцип мисля че не мога да жертвам егото си ,защото то не е моята същност .т.е. не мога да жертвам нещо което не съм .То е преекспониран продукт на моя Ум. Но по принцип жертвата може да се разглежда и като отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 (edited) Да, но... наскоро стана въпрос за това в една друга тема... жертвата е отказ. Човек може да жертва себе си, но в действителност жертва, това което мисли за себе си и в резултат открива истинското си аз. В крайна сметка винаги се отказва, че сме жертвали това, което не притежаваме или това, което не сме ние, въпреки че в момента на жертвали си мислим, че жертваме себе си или нещо наше. Всъщност чрез жертвата откриваме себе си. Редактирано Декември 17, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 17, 2008 Доклад Share Добавено Декември 17, 2008 Отказ и отговорност може би паралелно. Например жертваш (отказваш се ) времето със семейството си в името на кариерата (поемаш отговорност). В случая понеже става въпрос за архетипа(за мен първообраз или Бог според моите вярвания),можеш да жертваш(да се откажеш)от амбициите,страстите и желанията си,в името на духовното си израстване(поемаш отговорност). Така че според мен отказа и отговорността в случая на жертвата са взаимосвързани,но доколко се стига до опознаване на себе си по метода на жертването мммм ,незнам. Жертването на нещо което не е мое по -скоро би ме довело до самозаблуда. А себепознанието се състои в опознаването,не в отказа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 "Кой каквото има, трябва да го изнесе на общия жертвеник. Сега хората имат крива представа за жертвата. Те мислят, че това, което жертват, ще пропадне. Да ви определя какво нещо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертва и не падне на земята и умре, какво ще бъде положението на земеделеца? Онзи, който умира, той влага своята сила, и тази сила се увеличава. Това е едно от качествата на жертвата." Дънов, Петър Мисли за всеки ден Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 Но за мен Жертвата е в основата на всяко едно действие - да замениш удобния свят на егото си с неудобния на "ужаса" да бъдеш различен - а всъщност, какъвто и бил винаги е най-страшаната жертва. Не можем да дадем ,нещо което нямаме. .......... По принцип мисля че не мога да жертвам егото си ,защото то не е моята същност .т.е. не мога да жертвам нещо което не съм .То е преекспониран продукт на моя Ум. Егото може да не е моя същност, но е мое притежание, така както и дрехата която нося. Жертвата включва отказване от нещо мое. Това може да бъде нещо материално, но и продукт на ума ми – мечта например. Значи може да се жертва и Егото. "Кой каквото има, трябва да го изнесе на общия жертвеник..” Дънов, Петър Мисли за всеки ден Но жертвата може да бъде и разумна, и неразумна. Към кой свят се отнася жертвата, самопожертването? Кой може да се самопожертва? Умният човек може да се самопожертва, а не глупавият. Следователно жертвата се отнася към ангелския свят. Когато глупавият се жертва, той изпада в положението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние само на умния човек. Значи само умният, интелигентният човек може да се жертва. Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертва. Когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата, с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия. Не, умният човек, който има интуиция, само той може да се хвърли във водата да спасява някого. Проява на съзнанието Пламъче и Milena 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 (edited) Знаете ли какво значи наи-голямата жертва, във всички религии и учения се споменава за нея. Тя е да изгубиш същността си,да изгубиш духовността си,човешкото в себе си. Някои хора още като деца са изгубили тази си способност и са се отдали на материялизма,и още по страшното на нуждата от власт да притежаваш всичко и да се смяташ за съвършен. Те децата,са направили наи-голямата саможертва,изгубили са себе си. И през целият си живот носат маската на омразата,на жаждата да притежават всичко и всички,на нуждата да избиват комплекси. И когато говорим за жертва,не можем да не отбележим че поради глупостта си са жертвали всичко още в началото на своят път. И вие очаквате от такива хора духовно извисяване и нравствено развитие? И вие очаквате от тях да са в хармония със себе си и света? Как, та те са жертвали всичко. Редактирано Декември 18, 2008 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 Тя е да изгубиш същността си,да изгубиш духовността си,човешкото в себе си. Някои хора още като деца са изгубили тази си способност и са се отдали на материялизма,и още по страшното на нуждата от власт да притежаваш всичко и да се смяташ за съвършен. Те децата,са направили наи-голямата саможертва,изгубили са себе си. ... Как, та те са жертвали всичко. Човек може да жертва всичко или за Бога, или за Мамона. Родени сме с право на избор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 (edited) "Кой каквото има, трябва да го изнесе на общия жертвеник..” Дънов, Петър Мисли за всеки ден Но жертвата може да бъде и разумна, и неразумна. Сей с Любов. Така както ти диктува Духът отвътре. Това е разумната жертва. Редактирано Декември 18, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 Това което сме в същност - любов, добродетели, качества, опит, мъдрост, знания, колкото и да ги раздаваме, те си остават наши. Можем да се откажем от илюзиите, от фалшивата любов, фалшивите добродетели, фалшивите знания, но не и от истинските. Жертваме живота си, но в същност жертваме само физическото тяло, което не е истинското. Винаги когато пожертваме нещо, ние всъщност зад него откриваме нещо още по-ценно, по-истинско. Но отказът при жертвата трябва да е истински, а не например да дадем 1000 лева в помощ на някой близък и после постоянно да си мислим какво сме можели да направим с парите, ако не сме ги били дали. Всъщност при жертвата човек нищо не губи, точно обратното освобождава се от зависимостта си от нещо преходно. Някой имам чувството че смесват жертвата с даването, а те в определени случаи наистина могат да се припокрият частично. Обаче човек може да се откаже от нещо и без да го даде на някой друг. В нематериален план всички заблуди и илюзии са такъв пример. Когато се говори за жертва обикновено се предполага, че жертващият трябва да изгуби нещо, едва ли не да го заболи от това. Всъщност смисъла на жертвата е да може човек да види, че това което е жертвал не е чак толкова важно, че той може и без него, че това всъщност не е нещо негово, не е той. Винаги се жертва нещо по-нисше, за да се открие висшето зад него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 (edited) И когато говорим за жертва,не можем да не отбележим че поради глупостта си са жертвали всичко още в началото на своят път. И вие очаквате от такива хора духовно извисяване и нравствено развитие? И вие очаквате от тях да са в хармония със себе си и света? Зависи кои деца визираш Целта е да загубиш всичко човешко, да го принесеш в жертва, тогава отдаваш място на Него, да живее в теб... Това значи да си дете... И на тези деца не им е интересен този свят, защото надникват в друг, по-хубав... Редактирано Декември 18, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 20, 2008 Доклад Share Добавено Декември 20, 2008 Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвате, да умрете за тях? Ще кажете: "Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертваме." Из* Великата майка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 20, 2008 Доклад Share Добавено Декември 20, 2008 Жертвата е квинтесенция на духовния път /метод за среща с Духът/ и не е възможно да се дефинира. "Лудостта на кръста" си е мистерия магна за външния наблюдател и никакви сравнения, примери и притчи не могат да я обяснят. Все - пак ще се опитам с тази "кауза пердута" Нашата същност е съставена от смъртни и безсмъртни части/компоненти. Жертвата е да подчиним смъртната част на безсмъртната. Или Да се поклоним на Христос в нашите сърца и да Му се посветим. и тогава, губейки живота си, ние го печелим. "Който загуби живота си за мен, печели вечен живот "- перефраза на Христос Спасителя. Е, жертвата има много измерения и ракурси, но докато не почувстваме вътрешна неустоима нужда да повторим пътя на Спасителя от Витлеем до Голгота, си остава необяснима и неразбираема. Весела Коледа, и дано Христос се роди и в нашите сърца! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 20, 2008 Доклад Share Добавено Декември 20, 2008 (edited) Е, жертвата има много измерения и ракурси, но докато не почувстваме вътрешна неустоима нужда да повторим пътя на Спасителя от Витлеем до Голгота, си остава необяснима и неразбираема. Весела Коледа, и дано Христос се роди и в нашите сърца! Весела Коледа! Редактирано Декември 20, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 22, 2008 Доклад Share Добавено Декември 22, 2008 (edited) В едно от древните писания има такива символични слова: Казал Бащата на сина: отиди и вземи за себе си това, което не си ти, това, което не е твое собствено, но е Мое. Приеми го за твое собствено и търси причината за неговата поява. Нека то ти изглежда като тебе самия. И така открий света на илюзиите и на дълбокия фалш. След това разбери, че си взел това, което не е цел на духовния стремеж. И когато настъпва такъв момент във всеки цикъл на измама и кражба, ти ще [85]чуваш глас. Вслушай се в него. Това е гласът на този вътре в теб, който чува Моя глас, глас нечуван от тези, които обичат да крадат. Отново и отнобо се разнася заповедта: „Върни откраднатите блага. Разбери, те не са за теб". След по-голяма пауза гласът се повтаря: „Върни взетите на заем блага; плати своя дълг". И когато уроците бъдат усвоени, гласът ще напомни още веднъж: „Върни с радост това, което е било Мое, после твое, а сега е наше. Ти повече не се нуждаеш от форма. Освободи се". Езотерично лечение Редактирано Декември 22, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 22, 2008 Доклад Share Добавено Декември 22, 2008 Винаги се жертва нещо по-нисше, за да се открие висшето зад него. Дали това няма предвид Христос с думите: 25. защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; Матея, гл.16 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 24, 2008 Доклад Share Добавено Декември 24, 2008 Жертвата е квинтесенция на духовния път /метод за среща с Духът/ и не е възможно да се дефинира. "Лудостта на кръста" си е мистерия магна за външния наблюдател и никакви сравнения, примери и притчи не могат да я обяснят. Все - пак ще се опитам с тази "кауза пердута" Нашата същност е съставена от смъртни и безсмъртни части/компоненти. Жертвата е да подчиним смъртната част на безсмъртната. Или Да се поклоним на Христос в нашите сърца и да Му се посветим. и тогава, губейки живота си, ние го печелим. "Който загуби живота си за мен, печели вечен живот "- перефраза на Христос Спасителя. Е, жертвата има много измерения и ракурси, но докато не почувстваме вътрешна неустоима нужда да повторим пътя на Спасителя от Витлеем до Голгота, си остава необяснима и неразбираема. Весела Коледа, и дано Христос се роди и в нашите сърца! Представям си жертвата като триъгълника, издитнат отдолу нагоре. Но и като триъгълника, спускащ се отгоре надолу. За да грее Светлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 24, 2008 Доклад Share Добавено Декември 24, 2008 Представям си жертвата като триъгълника, издитнат отдолу нагоре. Но и като триъгълника, спускащ се отгоре надолу. За да грее Светлината. Стереометрията нищо ли не значи за теб? Да не говорим, че тези фундаментни колони имат и допълнителни дълбочинности... Ако елиминирам нисшето, за да спечеля придобивка, то изкачвам крайна стълбичка. Жертва тук няма, а само желание за самоутвърждаване. Жертвата ни открива друг вид стълбичка, която е била по-близо от ръцете и краката ни, но съвсем недостижима от земните пътища. Да изгубиш живота (душата) си, за да го спечелиш - това не е продължаване по познатите ни друмища, а отказване от тях. Не е нищо друго, а инодумно: "Да бъде твоята воля", но изживяането не се осъществява чрез прашната ни запъхтяност към "духовно усъвършенстване". Стремежите човешки създават кристализации и закостенелости - макар да звучи радикално и да е трудно да бъде приемано (от стремежите човешки), то е съвсем логично и обяснимо, както за езотерика, познаващ природата на финоматериалните сфери, така и за физика, занимаващ се с квантово-механични и вероятностни полуопределености. Нека да поемем дъх, след миг да го изпуснем, но да издишаме и себе си, напълно. И краткият миг, преди следващото вдишване, ще ни прошепне нещо за жертвата (и света, човека, пътя, истината, живота - в една дума, неизречима). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.