Жертвата

[Виктор]

Светът възниква, когато човек го открие.

Той обаче го открива, когато пожертва своето закотвено убежище в сигурността, в прамайката, а именно своето първоначално несъзнавано състояние.

...

Ако някой се чувства изкушен от подобни мисли, нека сподели

Който побеждава другите е силен. Който побеждава себе си е всемогъщ.

Лао Дзъ

[Silviya]

Светът възниква, когато човек го открие.

Той обаче го открива, когато пожертва своето закотвено убежище в сигурността, в прамайката, а именно своето първоначално несъзнавано състояние.

Боговете, принасяйки жертва, славеха предано жертвата,

а тя бе първата от жертвените дела,

те с цялата си мощ се възкачиха на небето,

там, където битуват старите блажени богове.

(Ригведа, песен 10)

Чрез жертвата се постига огромна сила, която достига до властта на боговете. По същия начин, по който светът възниква чрез жертва, чрез отказ от лична обвързаност с детството, се създава според учението на Упанишадите и новото състояние на човека, което може да се определи като ... безсмъртие.

Това ново състояние след човешкото битие се постига отново чрез жертва, а именно чрез жертвата на коня, на който се приписва космическо значение. (Брихадараниака Упанишада)

Жервеният кон има значението на отказ от вселената. Когато конят се принася в жертва, до известна степен се жертва и разрушава светът, мисъл, която е близка и на Шопенхауер.

Има изключително интересни митологически препратки към жертвата, на които трябва да се обърне специално внимание. Имам предвид, като се почне от легендата за девойката, която трябва да бъде жертвана (най-красивата при това) и дадена на дракона през жертвата в Митраическия култ до Християнската трактовка на жертвата и съответно, до саможертвата.

Ако някой се чувства изкушен от подобни мисли, нека сподели

Интересна трактовка от понятия и учения, отдавна не бях попадала тук на така приятно упражнение за ума

А сега конкретно:

Общата символика на пренасянето в жертва на дракона девойка, чрез умъртвяването й, или поглъщането й от дракона, или женитбата й с дракона е свързано преди всичко със символното тълкуване на жертвата и жертвоприношението като универсален механизъм за регулиране отношенията между човека и заобикалящият го свят. В древните езически култове, а по късно и в християнството, девойката (млада, красива и девствена, един събирателен алегоричен образ за любов, сила и чистота) се предоставя като доброволна загуба от обич към Бог. Колкото материалния дар е по ценен (затова е девойка, млада и красива), толкова и предлагането му предполага нещо по-голямо и духовно в отплата.

В Митраическия култ, както и в Християнството, системните жертвоприношения на хора за били заклеймени , а Заратустра отхвърля древноиранската природа на Митра, тъй като Митра е бил осъзнаван като инструмент на жертвоприношенията на животни сред иранците, а този ритуал е бил заклеймен. В християнството все пак има описан случай на жертвоприношение на човек, и такъв е случая с Авраам и сина му Исак.

За християнстката трактовка на жертвата, съответно саможертвата, в образа на разпънатия Исус Христос, имайки предвид, че християнството скъсва с природните култове и негова основна тема става Човекът, с един антропоцентричен модел-Христос, то символиката на жертвата е вече един символичен акт на доброволно( като това понятие предполага само по себе си дълъг и задълбочен анализ) отдаване, или преминаване в божествения свят, което се извършва тук, на земята(това е представено от символа на кръста, като обединяващ четирите принципа) в името на любовта.Т.е. цитирайки думите на Дънов- “С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: “Ако е възможно, тази чаша да отмине.” Но вторият казваше: “Нека бъде Твоята воля, а не Моята.” А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че жената бе отвън и гледаше, дървото беше кръстът, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която престъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос.” (Христос, Адам, Разпятието)

Преглеждайки цялата тема, акцента по горе:

" Имаме ли право да получаваме нещо, което не можем самите ние да дадем? Не трябва ли да има реципрочност и в този смисъл Справдливост - еднакво мерило да е както за даването, така и за получаването."

, като за начало предизвиква следния въпрос:

А кой определя правото НИ на получаване/отдаване?

Справедливост има всмисъл на осъществен обмен, но за качествената стойност на онова което сме отдали и получили,т.е на обмена, то вече зависи от качеството на връзката в която осъществяваш този обмен. Най-често се чувстваме ощетени, в ролята на жертви, именно поради непълноценния,некачествено обмен с определен човек. Не разглеждам жертва и жертвоготовност в името на идеали,каузи и т.н, а единствено и само в отношението мъж-жена. Когато в тази връзка единият се чувства жертва, че жертва себе си в името на единството им, то, тук вече ще си послужа с понятия като его и архетип(специално "архетип" е водещо и наложено от Юнг, въпреки че и преди неговите трудове е било употребено), егото се явява най-важния ни инструментариум с които изучаваме себе си в проекция на любимия. Интерпретации, като например "раздуто его", което пречело в любовта, са често клиширани и недоразвити, тъй като любовта не е цел, а съпреживяване и осъществяване на трайни отношения на взаимост и пълнота от едни пълноценни, адекватни и развиващи се личности. За архетипите и тяхната символика, както и за отпечатъка им в единия и другия пол няма сега да се спирам.

Ще завърша само с едно много интересно изказване на Д.Форчън за жертвата: "жертвата е преминаване на силата и енергията от една форма в друга. Когато извършваме някакъв вид жертва ние вземаме една статична форма на енергията и като разрушаваме формата, която я ограничава, я пускаме да циркулира свободно в космоса. Това, което принасяме в жертва в една форма в определено време се появява отново в друга форма."

[KirilChurulingov]

⁴¹И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. ⁴²А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴⁴защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

Марко 12

Да направим най-доброто на което сме способни за благото на нашите братя и сестри без да съжаляваме за това, което не е по нашите сили да направим.