Креми (късметче) Добавено Февруари 15, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2009 Таксата за работа с един пациент, с когото сесиите протичат добре, леко и приятно и с такъв, с когото самият ад (символично казано) те поглежда в очите, е еднаква! Дай един толеранс "от - до" и не изкривявай закона за вземането и даването - колкото усетиш че ти е взето, толкова поискай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 15, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2009 Да, психотерапията не е лесна и е интересна - или поне и аз мисля като теб. Дори доста съм си мислила за това поприще, но по мое време нямаше и къде да се учи точно това. ... Таксата за работа с един пациент, с когото сесиите протичат добре, леко и приятно и с такъв, с когото самият ад (символично казано) те поглежда в очите, е еднаква! ... А в случая за таксата - нормално ли е да е еднаква? Знам, че така е прието, но ... някак не ми се струва адекватно. Има и реални основания и доводи да е различна, което си личи от всички дадни от теб примери. Включително самият терапевт още при първия разговор с човека може приблизително да прецени: дали ще му е лесно или трудно, колко време и енергия ще му отнеме, колко негативи ще се наложи да понесе/разчисти ... и да предложи адекватна, диференцирана такса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
adina Добавено Февруари 17, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2009 Здравей, Орлин, не влизам често в този сайт, но всички тук определено ми помагате да преодолея текущите си състояния, добри или лоши.... Твоята изповед ме наведе на мисълта, че силната духовност и материализмът никога не вървят ръка за ръка. Аз ходех около една година на психоаналитик - Жена, интересна, начетена, работеща дори и в почивните дни от сутрин до вечер. Таксата й беше 25 лева. Да , определено много ми помогна в насоката, но пътят някак си й убягваше.... Психоанализа, логотерапия и личното й усещане за моето разклатено психично здраве не бяха много погрешни, но го нямаше духа. Неслучайно, паралелно с посещенията си при нея четях и тонове друга литература, започнах да изучавам астрология.Когато й разказвах тя ме гледаше в недоумение, (май не Сега, беше чувала за такъв страничетн ефект от лекарствата). И аз един ден просто се отегчих. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 17, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2009 Като се отегчи, какво и каза на жената - че си болна и че ще и се обадиш по-късно като оздравееш ли? :) На мен ми се е случвало това... Истината е някъде по средата, както винаги. От една страна терапевтът е нужно да знае много и да представя и провежда сесиите си интересно. Но от друга страна не може да знае всичко и да се нагоди към интересите на всеки клиент. Аз лично трудно работя с пълни мтериалисти - много е тясна рамката на работа при тях, тесни са им разбиранията и се работи дървено, сякаш имаш нисък таван над главата си! Затов и се радвам на клиенти с интереси по-обширни от грубия редукционистки материализъм! Те са отворени за неизвестното, за безкрая в себе си! А промяната става най-добре и силно именно чрез този безкрай - когато човек погледне малката си личност от неговата перспектива! Това не отхвърля стандартните аналитични или когнитивни или драматични и пр. методи, а просто ги надхвърля, включва ги и ги обема! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
adina Добавено Февруари 17, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2009 (edited) Е,за напред ще внимавам с писането..... Но все пак да довърша... Междувременно четях и вас, и се оказа, че без да ви платя нито един лев вие ми помогнахте да постигна нещо, исинско и реално – да открия себе си! А аз плащайки таксата си от 25 лева, предавах уроците си на професионалиста, който така и не ги разбра....Жалкото е, че още много, много такива като мен се лутат, и то с години! Не ми се иска да правя паралели, на вас това ви е ясно, но в закона на привличането има и отхвърляне. пак внимавам с клавишите.... "когато човек погледне малката си личност от неговата перспектива!" Тук много ми помогна НЛП. От личен опит твърдя, че това беше началото на края на тревожното ми състояние. Колкото до психоаналитичката ми, ходя при нея на два, три месеца за да си поспорим Редактирано Февруари 17, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 17, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2009 Ако човек не е готов да отдели пари за това, значи не е достатъчно мотивиран да се променя и развива Когато всичко е безплатно, хората не вземат на сериозно работата със себе си. Парите, като че ли гарантират по-активно участие от страна на човека, не само на терапевта Лично мнение Поздрави Все повече се уверявам в това! Когато поставиш висока такса, привличаш съответните клиенти Печелившата формула е да работиш за високи такси. Същевременно да въздействаш на клиентелата си да прави парични дарения за други най-нуждаещи се болни, а ти самият даряваш някакъв процент от времето си, като лекуваш безвъзмездно най-безпаричните. След време, като си спечелиш име и имаш ученици, даваш им възможност да стажуват* върху средната класа под твой контрол и с марката "ученик на О.Б." Докато те самите си извоюват име и започнат да си определят самостоятелно таксите. Така всички прослойки са доволни. Пожелавам ти го от сърце, Орлине! * за да не ме обвините във фашизъм - и аз съм от средната класа. Благодаря, Късметче! Ако е рекъл Господ, така да бъде! Таксата за работа с един пациент, с когото сесиите протичат добре, леко и приятно и с такъв, с когото самият ад (символично казано) те поглежда в очите, е еднаква! Дай един толеранс "от - до" и не изкривявай закона за вземането и даването - колкото усетиш че ти е взето, толкова поискай. Това е добра идея - някои колеги го правят! Благодаря и за това дълго, интересно и изчерпателно мнение с примерите от семинарите на Норбеков и с личната практика като Архитект! Съвсем съпоставими са нещата! Засега обаче мисля да задържа както таксата, така и времето на консултациите си. Защото практикувам психотерапия само от три години, а това е малко в тази област! Искам да прочета поне сто книги, които съм си набелязъл в интернет, но нямам време за това - засега. Знам, че имам още много да уча, не съм завършен специалист! Имам нужда от ролеви игри, от още техники по хипноза, от още знания в анализата, в схема терапията, в собственото си личностово и професионално израстване. Затова засега работя на адекватни за квалификацията си цени и времеви параметри на сесиите си. Благодьаря ви от сърце за хубавите мнения! Благодаря и на Иво за грижите по този сайт, на Донка и Ради и всички участници за добрия тон, чисти мисли и радост, които всички намираме тук! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 20, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2009 Пари - Психотерапия Писах две мнения тук и тук принципно за парите, но ми се иска да дам и една друга гледна точка специално за създателя на тази тема... " В когнитивно поведенческата терапия, тази която аз практикувам, се казва: "Ти чувстваш това, което мислиш!". твърди се още, че дълбоко във всеки един от нас има заложени мисли - убеждения, за които най-често не знаем или само се досещаме, но не ги виждаме директно, защото те се защитават чрез едни предсъзнавани правила, които се превръщат в твой характер, в твой личностов стил на мислене, чувстване и поведение."Орлин Баев Добре! Един казус ...Да предположим, че имаме пациент една майка, чиято майчината "любов" е така изкривена от общественото мнение, че е възприела детето си като един неудачник, търтей, който върши все някакви безполезни и ненужни неща. От друга страна виждаме, че "детето" (18г.) е предварително "узряло" и се е дистанцирало от безсмислените занимания на връстниците си (алкохол, цигари, наркотици, купони ...). "Недостатъците" на детето са в това,че то може да общува само със себе си, да се занимава с "глупости" като компютри, интернет и езици, с което не могат да се похвалят и редица профани завършили по две висши образования! Според мен имаме пациент (родителя), който определено много се е объркал, меко казано. Определено закостенялото разбиране, трудно може да се трансформира просто с "обяснения", защото подобни неща надъхват дори родителя "да спасява" детето си и да взима сериозни ограничителни мерки ... От моите наблюдения най-често подходящият метод е този с "горчивото хапче" или ако щете "черпак по главата" на самозабравилия се родител, защото на карта е поставена съдба на дете, което принудително го тикаме към сектантство или наркомания, ако щете! Тук е и голямата пречка с парите ! Кой иска и му е приятно да си плаща за "горчивите хапчета" ? На кой му е приятно да му кажат - "ти трябва да се поправиш, вината е у теб!" и да си плаща за това ? Да ходиш минимум по два пъти на седмица някой да ти "застрелват" егото и на всичко отгоре да си платиш - трудно ми се вярва да има такива хора, особено пък сред тези, които спешно се нуждаят от консултации. Възниква дилемата ... Терапевта, ако казва истината и развенчава заблуди ще загуби пациента, а от там и пари (доходи). От друга страна пък, ако шикалкави ще печели пари, но дали ще е свършил работата си честно и почтено ? Клиента (майката от казуса) ще е доволна от временните резултати, постигнати от рестрикции и ограничения,... но ще е ли доволна от това, ако детето и след време постъпи в някоя духовна секта ? А кой трябва да се обвини тогава ? - няма значение! При всяко положение терапевта ще има един сигурен клиент след време (детето), защото той или някой друг негов колега ще трябва да "работи" за преодоляването на някоя сектанска зависимост ... Изводи от казуса и образуването на цените ...Всеки сам да си направи и да внимава при ценообразуването за специфични "спечени" случаи ! Моето лично мнение е, че аз бих раздал категорично "горчиви хапчета" и то безплатно,...но всеки сам определя действията си и трябва да е готов да носи отговорностите после за тях. Окултният смисъл обаче, на такива казуси е много важен и той касае едно друго мнение ( тук) и може би ще бъде импулса за продължението на това мнение ... Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 20, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2009 Добре! Един казус ...Да предположим, че имаме пациент една майка, чиято майчината "любов" е така изкривена от общественото мнение, че е възприела детето си като един неудачник, търтей, който върши все някакви безполезни и ненужни неща. От друга страна виждаме, че "детето" (18г.) е предварително "узряло" и се е дистанцирало от безсмислените занимания на връстниците си (алкохол, цигари, наркотици, купони ...). "Недостатъците" на детето са в това,че то може да общува само със себе си, да се занимава с "глупости" като компютри, интернет и езици, с което не могат да се похвалят и редица профани завършили по две висши образования! Според мен имаме пациент (родителя), който определено много се е объркал, меко казано. Определено закостенялото разбиране, трудно може да се трансформира просто с "обяснения", защото подобни неща надъхват дори родителя "да спасява" детето си и да взима сериозни ограничителни мерки ... От моите наблюдения най-често подходящият метод е този с "горчивото хапче" или ако щете "черпак по главата" на самозабравилия се родител, защото на карта е поставена съдба на дете, което принудително го тикаме към сектантство или наркомания, ако щете! Аз пък мисля, че онзи мозъчен хирург, който рязва това парче месо там в тази глава би трябвало д ареже не там, а ей там, а най-добре да го прави с триона или теслата вместо със скалпела! Защо мисля така ли? Ам защото си мисля, че въпреки че не съм завършил медицина и не съм специализирал мозтъчн ахирургия, разбирам достатъчно от мозък! Ей така си мисля - при това най-самоуверено! Всъщност според мен хирургът би трябвало да е на операционната маса, а този "болен" с това сладко туморче, така невинно и всъщност нужно, да оперира хирурга. Тук е и голямата пречка с парите ! Кой иска и му е приятно да си плаща за "горчивите хапчета" ? На кой му е приятно да му кажат - "ти трябва да се поправиш, вината е у теб!" и да си плаща за това ? Да ходиш минимум по два пъти на седмица някой да ти "застрелват" егото и на всичко отгоре да си платиш - трудно ми се вярва да има такива хора, особено пък сред тези, които спешно се нуждаят от консултации. Възниква дилемата ... Терапевта, ако казва истината и развенчава заблуди ще загуби пациента, а от там и пари (доходи). От друга страна пък, ако шикалкави ще печели пари, но дали ще е свършил работата си честно и почтено ? Клиента (майката от казуса) ще е доволна от временните резултати, постигнати от рестрикции и ограничения,... но ще е ли доволна от това, ако детето и след време постъпи в някоя духовна секта ? А кой трябва да се обвини тогава ? - няма значение! При всяко положение терапевта ще има един сигурен клиент след време (детето), защото той или някой друг негов колега ще трябва да "работи" за преодоляването на някоя сектанска зависимост ... Всъщност точно защото го боли човека е готов да претърпи понякога болезненото конфронтиране в терапията, да осъзнае и преодолее съпротивите и защитите си, да изтърпи разчовъркването/ разкопаването на съзнанието си. Имаш ли си идея колко е болезнено да си в клинична депресия или да си носил обсесивни мисли няколко години? Или да изпадаш в кошмарна паника всеки път, шом напуснеш дома си? Имаш ли си дори бегла представа колко изтощаващо е да се въртишв кръга на зависимостите си или да не можеш да спиш с години? Именно болката води човека на терапия. Когато отидеш на зъболекар, знаеш че ще те заболи. Не емного приятно, но после ти олеква и си гледаш живота свободен от болката и нейните ограничения. За казването на истината и вината: има значение кога се казва истината и как се казва истината. При добър рапорт човекът е готов да я чуе ако е поднесена добре гарнирана с разбиране и емпатия. А е нужно да я чуе и осъзнае. За вината: в терапията няма натрапване на вина. Има следване на причинно следствени или кръгово системни връзки, неутрални, нито добри нито лоши. Но - ако толкова се стремиш към ясно разбиране на професията на терапевта, предлагам ти да преминеш годините на обучение и да станеш такъв. Иначе разсъжденията ти не са твърде удачни, меко казано, наистина меко и с приятелски тон ! Аз например не се наемам да държа сметка за работата на биохимика или генния инжинер, дори да съм попрочел нещичко в популярната литература за работата им! не че ме е страх да не стана смешен - нека стана... Но осъзнавам, че познанието ми в тези области е силно лаическо! Едно уточнение: отговорите тук във форума "психотерапия онлайн" нямат нищо общо с психотерапията всъщност. те са просто обратна връзка - откъслечна и често непълна и нормално невярна и погрешна дори - защото са на базата на откъслеци от думи! Изводи от казуса и образуването на цените ...Всеки сам да си направи и да внимава при ценообразуването за специфични "спечени" случаи ! Моето лично мнение е, че аз бих раздал категорично "горчиви хапчета" и то безплатно,...но всеки сам определя действията си и трябва да е готов да носи отговорностите после за тях. Окултният смисъл обаче, на такива казуси е много важен и той касае едно друго мнение ( тук) и може би ще бъде импулса за продължението на това мнение ... Поздрави. А какво те кара да мислиш, че някога би имал правото да раздаваш тези горчиви хапчета? Колко години обучение по психотерапия и в кои школи си минал? Колко години и в кои видове психология си обучаван? В твоя дух аз бих могъл да кажа: "Аз бих правил зъбите на хората категорично, дори и да ги боли, няма как, налага се - и то безплатно!" Със здраве! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
firelady Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 В практиката си, естествено, работя за пари. Понякога обаче попадам на хора, които няма как да си платят за терапия, но са мотивирани и търсещи. Не отказвам да си чатя с такива хора или да се чуем по телефона. Все пак професията ни е не само начин да се напечелим, а е и мисия. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 24, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 В практиката си, естествено, работя за пари. Понякога обаче попадам на хора, които няма как да си платят за терапия, но са мотивирани и търсещи. Не отказвам да си чатя с такива хора или да се чуем по телефона. Все пак професията ни е не само начин да се напечелим, а е и мисия. Taka e! Аз имам безплатна първа сесия и доста хора идват само за нея, което понякога ме кара да се чувствам като майка тереза . Имам и някои клиенти с които работя на бартер, но рядко го виждам този бартер - въпреки това обаче съм ги поел и работя с тях интензивно. Мисия е, и аз така го чувствам. И то много изискваща и нелека такава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Март 1, 2009 Доклад Share Добавено Март 1, 2009 Тук е и голямата пречка с парите ! Кой иска и му е приятно да си плаща за "горчивите хапчета" ? На кой му е приятно да му кажат - "ти трябва да се поправиш, вината е у теб!" и да си плаща за това ? Да ходиш минимум по два пъти на седмица някой да ти "застрелват" егото и на всичко отгоре да си платиш - трудно ми се вярва да има такива хора, особено пък сред тези, които спешно се нуждаят от консултации. Малко от личния ми опит като "пациент", "клиент" или както там го наричате ... Имам такива моменти по време на терапията си, когато се замислям дали пък не съм "ненормална" когато си давам парите, за да ме "тормозят". После се сещам колко време и пари съм отделила за изцеление, че сега да се отказвам. Събирам сили да продължа като се замозаставям. Така, че голямо "Браво" на парите за психотерапия - категорична мотивация за продължение. Без минимално усилие, воля от стана на пациента - лечението е невъзможно. В случай, че самомотивацията не проработи по този начин всеки път, психотерапевтът ми помага като поспре за малко с "горчивите хапчета" и ми "начеше егото" например. После пак ме захалосва и така ... Рано или късно положителният резултат винаги се усеща. Тогава осъзнавам, че дадените пари за "тормоз" , всъщност дори са малко... П.П. Разбира се, има си всеки си има някаква граница (и вътрешна, и външна) готовност за заплащане. Има значение дали е принудително лечението или е въпрос на собствен избор. В крайна сметка всеки пациент носи отговорност за собствения си живот. Не може да се помогне на този, който не е готов: Ще пейстна "Притчата за пеперудата" Веднъж един човек забелязал пашкулче, от което се опитвала да излезе пеперуда. Цепнатината в пашкула била много малка и изглеждало така, сякаш пеперудата няма да се справи. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че не са й останали вече никакви сили. Тогава той решил да й помогне: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й - недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но това не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога нямаше да полетим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 20, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2009 "Невротиците строят кули, психотиците живеят в тях, психотерапевтите прибират наема, а психопатите чупят прозорците." Алън Хъл Терапевтите освен прибирането на наема от психотиците и таксата участие в строеж на невротиците обаче се стараят да изведат психотиците от кулата в положение на обикновени невротици, а после и да отдалечат невротиците от нея до положение Homo Nevroticus Normalis, тоест обикновен "нормален" човек. Относно психопатите - те чупят прозорците не само на сградата на страховете на невротиците и психотиците, но и на социалната сграда на правилата и нормите на човечността... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2009 (edited) Снощи пътувам аз с такси от "овча купел" към жп гара - към десет часа. Вози ме жена на 30г. Заговаряме се за по-малкото коли в София през август, за характера на шофьорите и оттам за психиката на българина. Направи ми впечатление, че жената мисли и се изразява доста грамотно. По едно време подхвърли, че е магистър по психология от Благоеградския университет. При това само с един купен изпит. Аз си викам: "Абе то в Б-я психология има само в НБУ, ама все пак, все нещо е!" Шофьорката вика: "Аз съм таксиметърка само временно, после ще видя какво да правя с психологията, че засега пари няма там, няма реализация!". Разговорихме се за парите, а аз си мълча, че работя именно в сферата на логопсихията... "Колко си правиш на ден с таксито?", питам аз. "Ами към 160-180 лева сега лятото, а зимата повече. Като махна бензина и рентата за колата, остават чисто 100 на ден." - казва жената. "А зимата?", питам пак. "Зимата почти двойно, бате!" - се подсмихва жената. Мене разговорът ме кефи, защото първо, радко попада човек на свестен таксиджия, второ щото мацето е психолог, представяш ли си. Викам и: "Аз също съм въртял такси преди години във Варна, ма сега бачкам психотерапия..." - изтърсвам в жълтата машина. "А стига бе, къде си завършил?"... От дума на дума, разнищваме по малко биографиите си и стигаме до "кой за каквото и да си говори, си говори за пари!". Става ясно, че един таксиметров шофьор в София печели между 2000-4000 лева месечно, според сезона. А интелигентните и културни таксиджии са по-скоро изключение. Мацето вика: "Аз отбягвам компаниите на колегите, че само за мачове, чукане и чалга се дрънка...". Става ясно и че един час психотерапия, който е 20 лева е по-малко от един час бръмчене с таксито с клиент... Както и че в българия са единици психотерапевтите, които дори се доближават по доходи до "по-големите си и кадърни финансово братя" таксиджиите! Жената ме стоварва на гарата - бъркам се десятка. За около десет минути - десет лева. Аз доскоро десет лева вземах за половин сесия терапия - 45 мин. Викам на таксиметърката от позицията на някакво илюзорно чувство за социално превъзходство, компенсирайки отчаяно смачканото си его: "Хайде чао и ти пожелавам да се видим на някоя конференция по психология или терапия!". "А, колко плащат?", казва тя. "Ами - ти плащаш, како!". "Каката" се подсмихва и вика: "А, не на мене тия!". Затварям вратата и понасям социално финансово депресираното си тяло към пероните да посрещна жената. Преди време имах комшия таксиметър, в "Младост 1". Аз живеех в гарсониерка за 450лв. наем месечно (без парното и т.н.), той в тристаен собствен. Някога си идваше и един такъв небрежен казва: "Ей, брато, писна ми да въртя геврека днеска. цели шест часа съм на улицата за некви 300 лева. Яла да пием по една ракия!". Спомням си критично оценящия поглед на една клиентка продавачка на щанд за плод зеленчук в студ. град. При тревожните разстройства винаги има свръх критичност. Та тя един ден изтърси: "Абе ти като те гледам как се носиш и къде и какъв ти е кабинетът сигурно я правиш хилядарка месечно, я не!". И беше права! "А ти с тези домати колко заработваш, Наде (примерно Надя, името разбира се е сменено)?", питам я аз. "Около шест месеца по 10000, три по 5-6000, а зимата затваряме за три месеца и на почивка. В Турция, Гърция, Тунис, Малта...". Та такива ми ти работи! Сега ще тръгвам на зъбар, че зъбките болят, а в устата е метеоритна зона. Гледах по телевизията, че много българи, живеещи в чужбина си идват през лятото, за да си оправят зъбите в б-я, защото цената е два пъти по-ниска от западна Европа. Направих проста бакалска сметка и се оказа, че цената на психотерапевтичните услуги е с около десет - петнадесет пъти по-ниска от тази в западна Европа. Интересно, нали! Или зъбарите са много нагли, или психотерапевтите са твърде несплотени, за да си вдигнат тарифите и да оценят труда си адекватно! Защото подготовката им е поне три пъти по-продължителна от тази на един зъбоврач. И никога не спира! А цената на 45 мин. хипноза в западна Европа е 150 евро...! Както и да е! Просто приказки нарочно специфично изръсени от грешного психотерапевта орлина ... Хамин Редактирано Август 3, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 (edited) Орлин каза : " Още не мога да приема съвременната "система" на здравеопазване - телесно, дентално... Нищо човешко и разумно няма в това, но по-скоро обратното. Такова положение е чиста проява на социална варварщина ." "Абе то в Б-я психология има само в НБУ, ама все пак, все нещо е!" - Не така бе. Имам братовчедка дето завърши в югозападния психология, сега е асистент в софийския. " че един таксиметров шофьор в София печели между 2000-4000 лева месечно, според сезона." - уау Орлине, дойде ми идея. Може да практикуваш психотерапия в такси. Тоест хем да ги возиш, хем да говориш с тях за проблемите им и да им взимаш с 50% повече, отколкото тази жена в историята. Терапия + возене. Редактирано Август 3, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 Орли, как да стане равностойното заплащане приятелю, след като и сегашните цени са им много и като чуят психотерапия - бягат като змия от огън? Предпочитат махленската "терапия" - в шкембеджийницата, сега чувам от теб, че и в такситата го правят Или да се опиват с ненужни лекарства, но винаги с презумцията, че са "нормални". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2009 Ей това за психотерапия в таксито си е световен хит ! :) Няа майтап ! Няма страшно, мислим гъвкаво и адаптивно и сме готови на варианти всекви. Вклщчително терапия в шкембеджийницата. За последното шега няма, случвало ми се е вече многократно, при това с клиенти. Хора, които имат въпиюща нужда от общуване, среда, атмосфера, хора в депресия, тъжно скрили се зад бронята си, зад която не минава раняване, но и обич и взаимност също... Та, да става весело ... Само да поясня: не се оплаквам, доволен съм. Просто имам здрава амбиция! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 психотерапевтите са твърде несплотени, за да си вдигнат тарифите и да оценят труда си адекватно! Защото подготовката им е поне три пъти по-продължителна от тази на един зъбоврач. И никога не спира! А цената на 45 мин. хипноза в западна Европа е 150 евро...! Не си спомням някъде да е сложено ограничение върху таксите, които взема един свободнопрактикуващ специалист.... Нито минималните, нито максималните. Освен някакви колегиални договрки, но те нямат законова сила и никой не е длъжен да се подчинява на ничий ценоразпис... Поне аз не го правя и никога не съм... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 Орлине, представяш ли си на някакво обществено място да започнеш да си говориш с непознат, той да ти споделя, но да не знае че си психотерапевт, и след 45 минути онзи като рече да си тръгва ти да му кажеш : " Ами парите за услугата ? " Или " Х" лева, моля." Онзи ще гледа като гърмян. То няма лошо да помагаш по шкембеджийниците, ама и занаята трябва да си пазиш в някаква степен. Че ще свикнат да те търсят в извънработно време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 Тази вечер бях с познати, които живеят от много години в Щатите.Стана въпрос за психотерапията и жената ме запита:Имала приятелка психотерапевт в Сиатъл, българка, тя и казала, че много голям процент от българите страдат от депресия и не се лекуват.Моята позната беше изумена -Верно ли е това?И защо не вземат мерки? Абсолютно невъзможно ми беше да и обясня , защо е така. Терапевтичен час при приятелката и в Сиатъл е средно между 150 и 200 долара на посещение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Хриско, представям си го! но терапията не е само споделяне - има и насочване в подходящата насока по подходящия начин. А това изисква и знания и много майсторство! И усилия. Обикновено когато терапевтът е новичък, има голям "мерак" да помага и се вживява в ролята си и извън официалните сесии. След време обаче започва да цени труда си! Диди - толкова струва на запад, така е. А терапевтите там ценят труда си. Защото наистина е изключително изискващ! Всъщност тук се съобразяваме (по отношение на символичните такси за психотерапия) не толкова с икономическото положение, което се подобри доста, но по-скоро с невежеството и ниската психична култура на българина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Всъщност тук се съобразяваме (по отношение на символичните такси за психотерапия) не толкова с икономическото положение, което се подобри доста, но по-скоро с невежеството и ниската психична култура на българина! Тъй-тъй.. Намират пари да ходят по врачки, чийто трицифрен хонорар не ги плаши. Да не говорим, че влезли в подобна въртележка - не им мърдат няколко хилядарки и още по-голямо забатачване Просто не искат да поемат отговорност за проблемите си и кълват на готовите рецепти на самозвани чудопродавачи. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Не може в страна, в която минималната заплата е 240лв., да се искат такси за психотерапевтите, каквито са таксите на запад. Ако станат такива таксите, още повече ще им намалеят клиентите, и печалбата ще се запази същата или ще намалее. Редактирано Август 4, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Пък аз като нямам пари за психотерапевт, започвам сама себе си да анализирам. Защо днес направих това? Защо се държах по този начин? Какво ми донесе това?... Какво накара онзи човек да се държи по този начин? Какви са причините?... и т. н. Сега да не разберете, че отричам работата на специалистите. Няма такова нещо. Но все си мисля, че е добре да можем първо себе си да познаваме или поне паралелно да лекуваме и анализираме пациентите, но и себе си. Щото иначе някак не се получава... А що се отнася до заплащането, нямам нищо против. Но ако мислим, че само едни определени хора имат нужда от добро заплащане, от сносен живот то едва ли ще стане промяна за добро. Цялостно нивото на живот трябва да се подобри, та да има добруване. Но естестествено за добро заплащане и добро качество трябва във всички професии. Но пък докато сме си "свои" хора, няма да се получи... Много сложно стана. И взаимозависимо... Редактирано Август 4, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Тоест стигаме до извода, че в страна, където мин. заплата (която не знам кой взема, а честно не ме и интересува) е 240 лв., психотерапията ако може да е без пари или за символична сума. А едни програмисти или зъболекари или дори продавачи някакси си поставят нормални такси. Пак стигаме до психическата култура на българина и неразбирането на това какво е психотерапия, че не е само дрънкане, но иска много сериозна подготовка и опит и има реална нужда от нея! Ние си се анализираме самички казвате - това обучение по психотерапия и психология - ние сме над него и със силата на висшето си аз се измъкваме. Дано е така - вярно, че може и се надявам повече хора да го могат! Хайде със здраве и приятна вечеря примерно в ресторантчето под блока ви, където вечеря за двама е 50-на лева... Пиша това мнение след четвъртия си пациент днес и чакам петия от 6. Харесвам си работата, обожавам си работата! Единственото, което иска да подхвърля в това пространство е, че ясно осъзнавам неадекватно на влаганите усилия ниско заплащане. Че има проблеми в държавата, има. Има и други професии, които са в подобно положение, например преподавателите - унверситетските преподаватели в НБУ например, ведно с лекциите и рисърча и други странични занимания едва скърпват 2000 лева, което е смешно за PhD преподавател в европейски реномиран университет. Какво да кажем за учителите в гимназията или основното училище или детската градина... Съзнавам, че не само психотерапията е ниско заплащана. Но темата е за нея все пак! Редактирано Август 4, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Всеки според разбирането, според обидчивостта, и зависимостта си... Редактирано Август 4, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.