Пари - Психотерапия

[Орлин Баев]

Отварям тази тема с ясното съзнание, че е възможно да породи много противоречиви мнения, по много причини. В самия мен има противоречия по този въпрос. В българите като нация има откровено противоречие по въпроса за заплащането в психотерапията. Дори в някои терапевти с по-фини сетива има такова противоречие! В България психотерапията е новост, за разлика от развитите държави, където тя се развива от 110 г. в съвременен вид. Затова около нея има доста неразбиране. Пишете какво мислите, обосновано и реалистично, но и добронамерено!

[Adams]

Ако човек не е готов да отдели пари за това, значи не е достатъчно мотивиран да се променя и развива

Когато всичко е безплатно, хората не вземат на сериозно работата със себе си. Парите, като че ли гарантират по-активно участие от страна на човека, не само на терапевта

Лично мнение

Поздрави

[Добромир]

Ами - докато няма достойно заплатени от държавата психотерапевти, не виждам как ще живеят, без да вземат пари при частни консултации, индивидуални и групови сеанси... Друг е въпросът, че при тези с по-фини сетива това ще е просто материална необходимост, с която те не злоупотребяват, докато при онези с по-груби сетива забогатяването е основното. Тогава, дори да са добри професионалисти, ще остане някакъв мръсен отпечатък върху съзнанието на техните пациенти и клиенти... То в действителност за човек е много трудно да развива усилено няколко направления и директните наблюдения в живота ни показват, че когато някой се посвети главно на финансовата част, той няма достатъчно вътрешен ресурс, за да расте като професионалист, добър човек и в духовното и съответно рядко допринася толкова, колкото би съответствало от исканото заплащане за консултации, курсове и семинари. Изключенията са много редки в България, по-чести са в някои страни, където има наследствени милионери с определени хуманитарни и духовни интереси. Тъй като на тях не се е налагало цялостно да преустройват живота си с основна цел забогатяване, а си го имат и без това, то поне онези от тях, които са със съответните предразположения, биха могли да направят и понякога правят нещо повече...

[Психотроник]

За да може в България масово и достъпно да се ползват услугите на психотерапевти е нужно заплащането за психотерапия да минава през Здравноосигурителната каса, както за психиатрите-психотерапивти, така и за психолозите-психотерапевти. За съжаление, у нас действително хората не разбират и не ценят психичното здраве, поради ниска обща психологическа култура. Но това е недостатък на образователната система.

[Орлин Баев]

Когато работя чисто когнитивно поведенчески или схема фокусирано (тоест когнитивно плюс психоаналитично) се чувствам съвсем нормално в ролята си на предлагащ услуга. Макар и от по-фин вид, психотерапията, такава каквато се преподава и практикува, си е услуга в маркетинговиата среда. Съответно има цена, която и позволява да просъществува на този пазар. Тънкият момент тук е, че терапевтът се докосва до най-тънките струни на душата на човека. Наречи го когниция или душа, но практически, извън теорията, е същото! С пациента/ клиента се осъществява дълбок рапорт/ доверие, той ти разкрива не само информация и факти, но съществото си. В миналото психотерапевти са били свещениците - изповедта, позоваването на висшата сила в теб и т.н. са чиста проба психотерапия, в доста неструктуриран и необработен вид, разбира се. Там е работата, че някои терапевти работят и с медитация и молитва/ формули/ утвърждения. И тук класическите терапевтични методи се сливат с универсалните. След такива консултации именно чувствам противоречие, когато човекът заплаща... Защото работата е стигнала до надментално, духовно ниво, станала е една връзка, едно присъствие... В такива моменти заплатата ти вече е дадена от... знаете от къде. Затова и чувствам противоречие при заплащането от човека, като една вътрешна блокировйа на този допир с висшето, на който си станал проводник. В такъв случай обаче засега виждам следните възможни решения: или (1)психотерапевтична помощ единствено на по-грубо когнитивно и емоционално ниво или (2)работа без заплащане или заплащане на принципа "каквото е на сърце и джоб" - това на практика означава много скромен живот, буквално монашески, както и известно базово осигуряване от институция (преди такава е била например манастирът) или (3)поддържане на противоречието. Най-щастлив се чувствам когато съм във втората позиция, но практически съм в третата, освен с редки изключения...

[dimitar]

Цитат от горният постинг - "В такива моменти заплатата ти вече е дадена от... знаете от къде. "

Аз не зная. Моля за изяснение какво означава многоточието.

[Креми (късметче)]

Цитат от горният постинг - "В такива моменти заплатата ти вече е дадена от... знаете от къде. "

Пълно единомислие с Адамс и Добромир!

Относно здравната каса имам големи резерви - най-вече към нивото на духовно развитие на болшинството служители. Което опорочава идеята.

Що се отнася до това откъде е дадена заплатата - ако тя е в синхрон със световната хармония и ако терапевтът е свършил добра работа, клиентът няма да я дава с неудоволствие. Това важи също за повторна визита или за препоръчване на този терапевт на други познати...което също е един вид заплата - допринася за постоянната практика.

Друга възможност терапевтът да постигне мир със себе си е да дарява примерно 1/10 от дохода си на нуждаещи се. А такива в България и по света има много. Ако и клиентът му знае, че това е практика, той с удоволствие ще се включи непряко в едно добро дело. Тук идва моралното задължение да избереш къде да отидат парите или какво да купиш/ набавиш с тях и да следиш за стриктно изпълнение на волята ти. Което според мен е чудесен коректив на обществото и дори по-ценно от самите пари.

А ако зплатата не ти е дадена от...знаете къде, тя ще ти бъде взета от там и ще ти стане ясно.

Редактирано Декември 21, 2008 от късметче

[Milena]

Относно здравната каса имам големи резерви - най-вече към нивото на духовно развитие на болшинството служители...

...дали е нужно да "се определя/визира" "нивото на духовно развитие" някому...

[Диана Илиева]

Когато работя чисто когнитивно поведенчески или схема фокусирано (тоест когнитивно плюс психоаналитично) се чувствам съвсем нормално в ролята си на предлагащ услуга. Макар и от по-фин вид, психотерапията, такава каквато се преподава и практикува, си е услуга в маркетинговиата среда. Съответно има цена, която и позволява да просъществува на този пазар. Тънкият момент тук е, че терапевтът се докосва до най-тънките струни на душата на човека. Наречи го когниция или душа, но практически, извън теорията, е същото! С пациента/ клиента се осъществява дълбок рапорт/ доверие, той ти разкрива не само информация и факти, но съществото си. В миналото психотерапевти са били свещениците - изповедта, позоваването на висшата сила в теб и т.н. са чиста проба психотерапия, в доста неструктуриран и необработен вид, разбира се. Там е работата, че някои терапевти работят и с медитация и молитва/ формули/ утвърждения. И тук класическите терапевтични методи се сливат с универсалните. След такива консултации именно чувствам противоречие, когато човекът заплаща... Защото работата е стигнала до надментално, духовно ниво, станала е една връзка, едно присъствие... В такива моменти заплатата ти вече е дадена от... знаете от къде. Затова и чувствам противоречие при заплащането от човека, като една вътрешна блокировйа на този допир с висшето, на който си станал проводник. В такъв случай обаче засега виждам следните възможни решения: или (1)психотерапевтична помощ единствено на по-грубо когнитивно и емоционално ниво или (2)работа без заплащане или заплащане на принципа "каквото е на сърце и джоб" - това на практика означава много скромен живот, буквално монашески, както и известно базово осигуряване от институция (преди такава е била например манастирът) или (3)поддържане на противоречието. Най-щастлив се чувствам когато съм във втората позиция, но практически съм в третата, освен с редки изключения...

Според мен Орлин много искрено и точно е описал ситуацията.

Или поне и аз мисля по същия начин и ако бях на негово място щях да се чувствам точно така.

Относно решенията?

(3) е едно преходно според мен положение на нещата, което рано или късно ще премине към (1) или (2);

(1) ми се вижда твърде ограничително и няма нужда да е така, след като човекът вече знае и може на едно по-високо ниво;

(2) е нормалното положение на нещата, при условие, че се обясни добре на човека, на който се помага, как функционират природните закони - един от тях (или по-скоро негов частен случай) е, че няма начин само да получаваш, без да даваш. Получаващият помощ е добре да е много добре запознат, че ако не даде доброволно или на човека, от който получава помощта или на някой друг нуждаещ се толкова, колкото е получил (по негова собствена преценка), то той (в буквалния смисъл на думата) няма да може да се ползва от оказаната му помощ: или тя по един или друг начин ще му бъде отнета (например: резултатът ще е мимолетен, ще се случат някакви обективни възпрепятстващи събития, ...), или ще му бъде отнето друго, не по-малко нужно и важно нещо в живота му. Някой може да се запита: А дали получаващият помощ ще може да оцени точно колко му е помогнато? - едва ли, обаче точно тук вече излиза на сцената свободната ни воля. И затова по принцип нямаме кой знае каква свободна воля, а на практика все става така, както ние сме си постлали/избрали. В същата връзка мога да спомена и многото съвети и мисли за благодарността.

[Добромир]

То даже при това устройство на обществото, ако ценностите на хората бяха други и съответно настояваха за тях пред управляващите, принципно е възможно да се осигури заплащане на доказали се психотерапевти чрез здравната каса, което би ги освободило от директни неудобства при вземането на пари персонално. Също не е невъзможно и ролята на спонсориращия манастир да се заеме от спонсорирана организация, която да е под обществен контрол, за да няма злоупотреби. Възможно е също човек да работи нещо за пари и отделно, макар че ще е по-рядко, да упражнява безвъзмездна дейност в тази област. На четвърто място, което, ако се очертаваше реално, бих поставил на първо, е възможността за бартер. За разлика от миналото, когато бартерът е бил единствен или основен начин за придобиване на неща, които нямаме, сега той би бил само спомагателен, но и това ще е нещо. Функциите му биха били не да измести всички други аспекти на финансовата система, а да осигури ето такива уникални взаимоотношения, където всеки дава на другия това, което може и което за отсрещния е необходимо. Макар и в отделни сектори и за специално желаещи го хора, това би моглода даде проблясък за факта, че не винаги оголено паричните отношевния са единствената алтернатива! За съжаление, това в близко време ще може да се развива само на доброволни начала между отделни хора и не виждам шанс да се превърне в държавна политика. Редактирано Декември 21, 2008 от Добромир

[Диана Илиева]

В какво се състоят предимствата на бартера пред парите?

Според мен парите просто опосредстват бартера. И са по-скоро облекчение във взаимодейстието между хората. Съгласна съм, че бартерът може да е много полезен, а понякога и единствено възможен, но не е реалистично да мислим, че можем да имаме взаимоотношения с всичките ни нужни за бартер хора в необходимия за нас момент.

А относно практикуването - до момента май най-приемливия за мен вариант, който съм наблюдавала, е именно този: работи се нещо друго за пари, а извън него се прави и безвъзмездна дейност. Съзнавам, че не е много удачен, но ... това, което предложих по-горе може би е неприложимо поне към сегашния момент.

[Добромир]

В какво се състоят предимствата на бартера пред парите?

Ако правилно съм разбран, в днешно време бартерът не може да е единствен механизъм а спомагателен - при него се изваждаме от механизираното бездушно разменно отношение, когато за всичко трябват само пари. Той ни кара да мислим повече за реалните ни нужди и тези на отсрещния човек.

[dimitar]

"В моите продължителни разговори с Бог, ангелите и Исус, аз съм убедена, че Бог не желае ние да страдаме по никакъв начин. Бог, като всеки любящ родител иска ние да бъдем щастливи, да бъдем миролюбиви, и да ценим живота. Бог иска да фокусираме нашето време и енергия във помагане на другите, като използваме нашите естествени таланти и интереси. Когато ние помагаме на другите, Той ще има грижата да ни осигури достатъчно време, пари, разум, творчество, и всичко друго, от което ние се нуждаем. Бог знае, че ако ние се тревожим да имаме достатъчно, ние ще прахосаме време и енергия, което би могло да се използва за по-полезни неща."

Откъс от книгата

ЛЕКУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ

КАК АНГЕЛИТЕ МОГАТ ДА ВИ ПОМОГНАТ ВЪВ ВСЯКА ОБЛАСТ НА ВАШИЯ ЖИВОТ

доц. Дорийн Виртю

[Орлин Баев]

То даже при това устройство на обществото, ако ценностите на хората бяха други и съответно настояваха за тях пред управляващите, принципно е възможно да се осигури заплащане на доказали се психотерапевти чрез здравната каса, което би ги освободило от директни неудобства при вземането на пари персонално.

Здравната каса е добра насока на мисълта. По принцип в една нормална държава здравеопазването се поема ИЗЦЯЛО от държавата. Когато преди години научих, че ако имаш болежка или ако ти се развали зъб, трябва да плащаш, се ужасих. Казах си: "Добре де, как ще си платят тези, които по някаква причина нямат в момента пари, а и не е вероятно да ги имат в следващите месеци или година?". Още не мога да приема съвременната "система" на здравеопазване - телесно, дентално... Нищо човешко и разумно няма в това, но по-скоро обратното. Такова положение е чиста проява на социална варварщина - според мен. така го чувства сърцето ми, което надявам се вибрира в ритъма на вселената и му вярвам! Психотерапията принципно не се различва от соматичната или дентална медицина - това е здравна услуга. Затова поемането на заплащането и от здравната каса е един правилен избор. Сега, дали ще е сто процента тов апоемане? Едва ли. Аз като си правя зъбите, на 1000 дадени от мен лева здр. каса дава 20 - пълна илюзия. Защото сме в България, да не го забравяме. Ако ще е така и с психотерапията, ще бъде "парлама работа', както при здравната каса при денталните услуги. А психотерапията принципно е скъпа услуга, не по-малко от тези последните услуги - засега не, но скоро ще се установят по-високи такси, защото световните стандарти са такива, а услугата е наистина високо специализирана. дравната каса е добро решение, но ако поема актуалното заплащане, а не замазва очите.

Възможно е също човек да работи нещо за пари и отделно, макар че ще е по-рядко, да упражнява безвъзмездна дейност в тази област.

Това е възможно, разбира се и много колеги го правят. Но е изключително несериозно и незряло решение. не можеш да бъдеш добър професионалист, да се развиваш и трупаш опит с нещо, което работиш между другото. Колко човека ще приемеш вечер след седем например, след "другата си работа"? Един, двама - а ще имаш ли време и сили и ще бъдещ ли свободен от битови ангажименти всяка вечер? А нямаш ли право на релакс и почивка? Аз сега приемам по 4-6 човека на ден, по 90мин. всеки. Бих ли могъл да го правя между другото, например след дневната си работа като зидаро мазач или офис служител? А ако приемам по 7-8 - нещо, което засега умишлено забавям, защото имам и други недовършени ангажименти?! психотерапията е изключително изискваща във всяко едно отношение - растежът е постоянен,а за да го има, е нужно постоянно четене, продължаващо обучение и време за творчество на базата на личния опит - затова практикуването и "между другото" е просто абсурдно. Психотерапията изисква пълно отдаване! Практикуването и "между другото" е временно решение.

...

Късметче казва за десетте процента - това е едно издържало проверката на времето решение! Благодаря за идеята!

[Ради]

Възможно е също човек да работи нещо за пари и отделно, макар че ще е по-рядко, да упражнява безвъзмездна дейност в тази област.

Това е възможно, разбира се и много колеги го правят. Но е изключително несериозно и незряло решение. не можеш да бъдеш добър професионалист, да се развиваш и трупаш опит с нещо, което работиш между другото. Колко човека ще приемеш вечер след седем например, след "другата си работа"? Един, двама - а ще имаш ли време и сили и ще бъдещ ли свободен от битови ангажименти всяка вечер? А нямаш ли право на релакс и почивка? Аз сега приемам по 4-6 човека на ден, по 90мин. всеки. Бих ли могъл да го правя между другото, например след дневната си работа като зидаро мазач или офис служител? А ако приемам по 7-8 - нещо, което засега умишлено забавям, защото имам и други недовършени ангажименти?! психотерапията е изключително изискваща във всяко едно отношение - растежът е постоянен,а за да го има, е нужно постоянно четене, продължаващо обучение и време за творчество на базата на личния опит - затова практикуването и "между другото" е просто абсурдно. Психотерапията изисква пълно отдаване! Практикуването и "между другото" е временно решение.

...

Така е, прав си. Това е възможна временна комбинация, но в дългосрочен план натежава и ще си изправен пред избор - или едното или другото. А и при временния вариант те крепи мисълта, че това е просто междинно положение, и един ден всичко ще е различно. Горе-споменатото съчетание сигурно е било възможно в миналото, но в днешното динамично и хищно време е много по-трудно за реализация.

Но, все пак - това е лично решение, базирано на индивидуалните условия.

[Eshavt]

Психотерапията както и всяка работа свързана с човешките проблеми и човешката душа е много енергоемка. Преди време пращах хора при Мадлен Алгафари и те бяха много недоволни, че таксата и е 70 лева. Питам се аз ами ако за 70 лева ти бъде спасено влизане в психиатрия и нервите и парите на всичките близки около твоето състояние. Колко ли пари ще оставиш в аптеката всеки месец и още куп такива въпроси? От дългогодишната ми социална работа установих, че човек имащ желание да си плати се оправя много бързо дори светкавично. Имам познати дето имат пари за мерцедес а нямат пари за терапевт но когато имат проблем са в състояние да ти изсмучат енергията и да ти отнемат времето само и само да се балансират. Това разбира се е временно решение но масова практика за съжаление

А терапевта след като си е подарил енергията говоря за добрите терапевти има нужда от някой които да се погрижи за него /мъж /жена/ помощница и т.н за да бъдат задоволени неговите земни, човешки нужди от храна, хигиена и т.н. Сега чета книгата на Петър Димков и навсякъде се споменава за неговата любяща жена, която му прави компреси от картофи на главата, винаги е изпрала ризите му и други мили грижи.

Учителя пък има една любима моя молитва за лечение..." отказвам се от стоте си милиона, отказвам се от .. отказвам се от... и така се повтаря от какво се отказваш за да се излекуваш. Толкова е просто и лесно приложимо. Та във връзка с темата не е сложно да се откажеш от няколко лева в повече за да се хармонизираш с помощ на човек /терапевт/

[Орлин Баев]

Аз бих работил и без пари. Тогава ще ми е най-леко на сърцето. Тогава пациентът хикс на 40г., с букет от генерализирана тревожност, паник атаки, обсесии и компулсии, депресия и хипохондрия - този пациент, който не може да работи, защото към горния букет се е надсложила и агорафобия, а натрапчивостите са станали неконтролируеми и прерастват в налудности - той ще може да продължи да идва. А сега, когато ми заплаща, дори и моята супер ниска такса от 20лв., той не може да продължи, защото няма пари. А няма, защото не може да работи. И таксата заплаща старата му майка с пенсията си.... Ако работех без пари момичето игрек от село еди си кое си, което е расла под "грижите" на свръхегоистична деспотична майка и има заложена подчиненост, малоценност и неасертивност, които сега провалят живота му, депресирайки го и карайки го да бяга от бъдещето си - това момиче което работи за 250лв. месечно и има огромна нужда от терапия, ще може да я продължи. Но не може, защото имам такса, която изисквам...все пак. Ако работех без пари, красивото момиче хикс с анорексия, което няма сили да работи вече, но има отчаяна нужда от терапия, която го спасява от вплитането в обсебилия го психичен болестен кръг, ще може да продължи започнатата терапия,която се развива добре, но е спряна по средата - защото паричките са свършили. Обаче аз имам обявена такса, която колкото и малка да е, е нещо за хората с невротгичен проблем, защото много често поради него те не могат да ряботят. И прекрасното момиче с анорексия след няколко месеца застава пред теб на някой некролог... Ако работех без пари, жената игрек, която има рак на костите, причинен от болезнено ниско самочувствие (което е факт, наблюдаван в психотерапията), би могла да посети повече от три месеца терапевтични сесии и само за година да стане здрав и нов човек - защото психиката е в основата на 99% от болестите, а при рака връзката се наблюдава директно. жената обаче през тези три месеца черпи парични средства от някой скътан лев а те свършват. терапията и е дала много, тръгнал е мощен лечебен процес, тя е осъзнала и променил авече много - но парите свършват, а с това и терапията! А аз имам такса... Ако работех без пари, мъжът на 29год., който не е спал с жена, поради свръхпротективните си родители, ще може да продължи единия месец терапия, който е преминал дори и след като майка му е спряла парите след като е почуствала, че синът и се променя, започва да има себеутвърждаващо поведение и мнение и дори, представяте ли си, да започва да намеква, че иска да се изнесе... Но аз имам тарифа и я изисквам...

Горните няколко примера са само единици от вече много подобни случаи, които преживявам след две години активна практика. Аз обаче имам такса ...

Имам такса - а я имам, защото плащам два наема месечно в София (които никак не са ниски), защото сметките ми пълнят пощенската кутия, защото като ида на зъболекар, той някакси странно ми бръква в джоба и без да се усетя ми изисква много по-висока от моята такса за много по-малко време работа, която при това е определено по-примитивна от тази, която аз върша. Иисквам такса, защото влизам в магазина в неделя с половинката си и по някаква интересна причина сто лева си отиват. Иисквам такса, защото обученията, които продължавам също ми изискват такса. изисквам такса, защото имам сценарий на филм, който прашляса вече и засега изгледи за осъществяването му няма. Живеем в икономически движено общество - с бартер дори да работех, както сте пислаи по-горе, далеч не винаги е достатъчен и адекватен вариант. Пари трябват. Цените на жилищата са колкото в щатите, бензинът и токът е с пъти по-скъп от там и канада, но за сметка на това държавните заплати са 150 евро месечно - красота... Е, да, но хората, които вземат тези заплати също не са защитени от психофизически болки,които често буквално гангренясват (имволично казано) неразрешени, но за терапия пари разбира се няма. Защо? Защо сме такава държава? Аз мам сърце и виждам отчаяната нужда от психотерапия не само от странични наблюдения, но от пряк опит. Когато обаче жена ми има нужда от операция, докторягът и обръща внимание някакво само след поне петдесетачка - за 10 мин. разговор. При операция разбира се таксата му "на ръка" е много много по-голяма, нищо че изпълнява тази операция в държавната клиника, където е на заплата. Ако имам нужда от смяна на дроб да речем, струва 100 000 евро - защо ли? това, което един психотерапевт прави далеч по-често и по далеч по-природосъобразен начин буквално спасява живота - хората обаче по много интересен начин дори не коментират абсурдно наглата такса на хирурга, който работи далеч по-занаятчийски и механично от психотерапевта. Обаче по твърде интригуващ начин същите тези хора се възмущават "как моля ви се този психотерапевт си позволява въобще да взема пари", а да не говорим ако си разреши тези пари да са малко по-адекватни на квалификацията му. Нищо, че същия този психотерапевт обикновено е учил доста по-дълго от въпросния хирург занаятчия... Говоря пронципно. психотерапевтът представяте ли си дори има някакво егоистично желание да кара кола - защото мъничко му е омръзнало да се вози на дъхавите седялки на автобус 111 по околовръстното заеднос мургавите братя (не че има нещо против тях...). А и като че марката трабант не му допада много на този терапевт, защо ли...

Според мен истината е, че когато си по-чувствителен за онези закони на ЖИВОТА, които не се вписват в държавните законови разпоредби, виждаш колко далеч са тези разпоредби и социална уредба от въпросните ЗАКОНИ НА ЖИВОТА... Но колкото и да ти се иска да живееш според законите на този ЖИВОТ, които чуваш ясно с цялото си същество, си зависим и от законите на социума, които са икономически, но антихуманни... както да е ...

Бъдете здрави!

[Орлин Баев]

Аз все повече съм склонен да приемам за нормално заплащането в психотерапията като нормален процес, в хармония с всеки социален, та дори и космически закон. Но има заплащане, съобразено с пазарната икономика, а има и печалбарство! Аз лично не съм сигурен, че в НЛП "института" предлагат нещо повече от знанията и уменията, давани от "Българска асоциация по хипноза и хипнотерапия". Един двудневен семинар (16 астроном. часа) в последната асоциация струва 40-50 лева. Същият обучителен уикенд в НЛП центъра е от 500 лева нагоре. Преподава се същото - ериксонианска хипноза, рапорт и повеждане, глас, техники и т.н. Разликата е в ОБУЧИТЕЛИТЕ, в техните цели и личностови храктеристики! Аз имам позната, преминаваща курса по НЛП - не заради друго, но поради нашумялата му модност. Там тя не научава нищо ново, нищо повече от хипнотерапията, когнитивната терапия и решение фокусираната терапия (тя е специалист по тези трите). В последните три школи в Б-я обаче обучението е икономически достъпно. А това зависи единствено от това КОЙ решава колко струва услугата. От българск. асоциация по хипноза (БАХ) спокойно биха могли да поставят цени дори по-високи от тези на НЛП обучението. Но не го правят - защото имат една човечност, сърдечност, която резонира с онези житейски закони, които не винаги се вписват в социално-икономическите.

Същото е и в "духовната" област - таксите за Ошовските семинари например са от по 500-1000 лева за няколко дни. Аз ако сега седна и се напъна, ще измисля поне 100 техники/ медитации - в рамките на два часа примерно - и ако същите се предложат на Ошовските семинари като негови видите ли, сега открити в "малкото му лично тефтерче", никой няма да направи разликата - сигурен съм... както и да е.

Нямам нищо против Ошо или НЛП - напротив. Не казвам също и че имам нещо против финасовата им стратегия - просто констатирам и мисля.

Аз лично работя на най-ниски цени в цяла София и България. Съответно 70% от пациентите ми са с ниски доходи...

Когато поставиш висока такса, привличаш съответните клиенти - такива, за която дори такава висока такса е незначителна. Съответно ти самият нямаш угризения, че за тежкия си труд получаваш последните стотинки на хората... А доходите ти се вдигат значително. Имам приятели, които работят на този принцип и карат последен модел мерцедес... Сега, тук стигаме до въпроса кой ще лекува средно статистическия нуждаещ се, човекът който е "на една заплата" от примерно някакъв свръхминимум от 800-1000 лева (за София)?!? Само новите прохождащи терапевти ли? Може би ...

В горните си разсъждения съм максимално откровен, искрен и директен (това си е стилът ми). Моля ако някой се е почувствал наранен поради специфичността на разискваната област, да ме извини! ... Или да заповяда на терапия - вземам нищожна по всякакви критерии и стандарти такса :)

С обич и усмивка: Орлин

Редактирано Февруари 9, 2009 от Орлин Баев

[Креми (късметче)]

Когато поставиш висока такса, привличаш съответните клиенти

Печелившата формула е да работиш за високи такси.

Същевременно да въздействаш на клиентелата си да прави парични дарения за други най-нуждаещи се болни, а ти самият даряваш някакъв процент от времето си, като лекуваш безвъзмездно най-безпаричните.

След време, като си спечелиш име и имаш ученици, даваш им възможност да стажуват* върху средната класа под твой контрол и с марката "ученик на О.Б." Докато те самите си извоюват име и започнат да си определят самостоятелно таксите.

Така всички прослойки са доволни.

Пожелавам ти го от сърце, Орлине!

* за да не ме обвините във фашизъм - и аз съм от средната класа.

[блага]

За мен най-доброто решение е терапевтите да бъдат спонсорирани от организации или дарители, за да могат да работят и с много бедни клиенти. Засега трудно постижимо, но не е невъзможно.

[НелиТ]

Ако човек не е готов да отдели пари за това, значи не е достатъчно мотивиран да се променя и развива

Когато всичко е безплатно, хората не вземат на сериозно работата със себе си. Парите, като че ли гарантират по-активно участие от страна на човека, не само на терапевта

Лично мнение

Поздрави

Подкрепям мнението на Adams чрез два примера - от чужд опит и от собствен опит.

1. Преди 2-3 години присъствах на среща с Мирзакарим Норбеков, след като бях преминала 2 нива на семинарите по неговата система (не съм приела безрезервно всичко, което съм научила там, но някои неща наистина станаха част от мене). Естествено от публиката му зададоха въпроса защо са толкова скъпи таксите за семинарите (тогава бяха 180-200лв.). Той разказа, че в началото е приемал курсистите чрез подбор след събеседване, за да разбере доколко са мотивирани да работят върху себе си и семинарите са били безплатни. За него е било достатъчно интересно да води тези семинари от научна гледна точка. Резултатът е бил плачевен - дори и най-мотивираните на пръв поглед, са кръшкали. След като е въвел солидните такси, много рядко се е случвало някой да се запише и след това да не присъства. Разбира се, присъствието не е гаранция, че всички хора след семинара ще продължат, но ползата, измерена в проценти (според анкети) е много по-голяма.

2. Вторият пример е от моя 32-годишен опит като архитект (от тях 19 години като частник). Той не може да се пренесе механистично върху психотерапията, но принципно може да помогне на Орлин Баев да не се притеснява толкова. Моята лична статистика ми показва, че всеки път, когато съм забравила да си спомня, че човекът, който иска да му изработя проект за сграда по всички специалности (а те сега са 8-9 на брой, което значи, че минимум толкова души ще се трудят върху чертежите), си е направил много добре сметката и за да си поръчва проект, значи има поне 45-50 пъти повече пари, за да извърши строителството. И когато съм се поддавала на хленченето на такъв тип хора, винаги съм грешила. Те са най-капризни и трудни за угаждане и със сигурност не обичат да спазват проектите. Не обичат и да плащат навреме. По простата причина, че съзнателно или несъзнателно те усещат, че не си ценим труда или мислят, че работата ни е елементарна и почти безполезна - само за да получат разрешение за строеж. От 8-10 години насам спазвам ценоразписа и предпочитам да седя без работа, отколкото да работя денонощно и да губя самоуважението си. И какво се получава - хората, които не приемат моята оферта, зад която задължително стои съвестно и професионално свършена работа, което клиентът лесно може да провери - нашата работа може да се види и да се пипне, отиват при друг архитект за половината пари, след това (около 80% от тях) идват да плачат на рамото ми, че еди-кой си е мошеник и проектът е некачествен и т.н.

По съвсем друг начин постъпвам, когато дойде за проект някой инвалид или наистина беден човек, който иска със собствени сили, без майстори, да построи някаква малка къща или пристройка,надстройка, за да приюти нарастналото си семейство или пък група хора искат да построят църква, параклис. По правило такива хора не хленчат и винаги само питат колко ще струва, без уговорки. Тогава открито им казвам, че архитектурният и конструктивният проект ще бъдат за тях безплатни (това извършваме в рамките на нашата фирма, а можем да си го позволим, защото сме си осигурили средства да живеем от по-платежоспособните), а трябва да платят на останалите специалисти, които не работят в нашата фирма и аз не мога да ги карам да работят даром - това само те могат да решат. Но в 100% от случаите колегите, с които работя от години, също решават да дарят проектите си.

Така се постига, според мене, социалният баланс. И това важи в една или друга степен за всички области на живота към днешна дата. Всичко това, което описах толкова многословно, си има и езотеричното обяснение, което в някои от постовете е много добре обяснено или цитирано и не си струва и аз да повтарям.

Редактирано Февруари 10, 2009 от НелиТ

[Диана Илиева]

Имам въпрос, който дори е твърде общ - т.е не касае само и точно психотерапията и ще помисля дали не добре да се отдели в самостоятелна тема във форум Богатство - добре ли е таксата за даден вид услуга да е плаваща, а не фиксирана? Или твърда такса, но част от услугите да са дарение - напълно безплатни?

Повод за размисъл ми дадоха последните постове на късметче, блага, НелиТ. А Орлин направо ме потресе с примерите - как отказваш на някое бедно момиче, страдащо от анорексия терапията, защото родителите нямат пари за таксата и след няколко месеца го виждаш да се усмихва от некролога на отсрещната спирка и т.н.

П.П. Това си има и чисто езотеричен смисъл, макар че в повечето случаи в ежедневния ни живот не се замисляме за този аспект на взаимоотношенията си. Защото за привидно една и съща работа/услуга, ние обикновено отделяме и даваме различно количество време, енергия и т.н. на хората.

[Орлин Баев]

Диана, не става въпрос само за решението на терапевта, но и на пациента. При анорексия част от стандартната психична картина представляват свръхвисоките норми, стандарти и изисквания към самия себе си (и към другите). Съответно когато човекът не може да плаща, неговите твърди критерии за нещата му казват, че така не може - съответно сам си забранява да идва...

[Диана Илиева]

Да, сигурно е така за конкретния пример.

Но аз поставих въпроса съвсем принципно и общо. Нека да поразсъждаваме за услугите по принцип, от всякакво естество, като започнем да кажем от фризьорските услуги и стигнем до астрологическите например. Визирам само услугите, а не и стоките, защото при услугите се влага предимно труд - т.е знания, опит и време. Услугата може да има привидно еднакви параметри, например "подстригване" или "астрологична консултация с продължителност 90 минути", но един и същи по размер и интензивност труд и знания ли се влагат при обслужването на различните клиенти? Предполагам, Орлине, че и при теб е различно.

За съжаление, макар че сигурно много хора се занимават с услуги, но никой не се отзова да отговори.

А е интересно.

Както казах всичко това си има и чисто окултен смисъл - за даването и получаването.

Включително какво мислите и за човека, получаващ услуга (примерно с такса в размер на 20лв) - като колко му струва тя на него, ако той разполага със 100лв и на друг, който разполага със 100 000лв?

[Орлин Баев]

И все пак по-добре да продължим дискусията фокусирани в психотерапията - иначе ще се отплеснем нанякъде ...

Действително всеки случай е различен. За един пациент влагам минимални усилия и понасям минимално напрежение, за друг обаче обратното. С някой пациент се получва резонанс на дълбоко ниво, между душите дори. Ако пациентът направи един позитивен пренос и в терапевта вижда положителните страни от собствения си Анимус/ Анима несъзнавано, тогава работата е песен. Негативният пренос обаче при някои пациенти е поразителен и изскача иззад някой "терапевтичен ъгъл" изненадващо...

Например: идва при мен човек в късните двадесет, добре изглеждащ (жена е). Основният и проблем е неимоверно завишената критика към всичко и всеки - садистична злоба и болна агресия се лее като ниагарския водопад. най-малкото отклонение от това как ТРЯБВА да бъдат нещата според този човек го ранява, обижда, задейства "аз съм неразбиран и нараняван", което е дълбоко заложено в него. И на мига тръгва бясна критика - свръхмерна, изсмукана от пръсрите, защитна злобна садистично агресивна адска атака. Този човек е минал през 10 терапевти вече - и то през най-извесьтните и най-добрите. и след само няколко сесии ги е отхвърлял с критиката си и е бягал. Това е порочен механизъм. Той донякъде го осъзнава, но е много силен. Разбива живота му тотално. Няма приятели никакви, няма интимна връзка, не може да се задържи на работа поради тази адска защитна агресия, има и соматични проблеми поради нея и то нелеки. Как мислите - колко сила, спокойствие и психическа стабилност са нужни за работа с такива пациенти? А те не са рядкост. По принцип при тревожните, хранителни, сексуални разстройства здравата първична агресия се блокира от несъзнаваните комплекси и се преживява като вторична - садизъм. Този садизъм се проявява като критика/ самокритика - като защитен механизъм. Ако през детството любовта не е получавана безусловно, вторичната агресия прераства в третична - мазохизъм, вина. А това вече е депресия!

Но, за критиката! При някои пациенти тази критика е що годе нормална и собственото смаосъзнание може да се дистанцира достатъчно, за да осъзнае ставащото и да го промени. Когато обаче защитната критика е твърде силна, това винаги говори за дълбоко заложен тежък комплекс. С такъв пациент се работи трудно - нужно е да се издържа негтивния му пренос - а това повярвайте и мсукулите на Арнолд Шварценегер няма да понесат - нужни са психическите "мускули" на една свободна постоянна връзка с вътрешния център, цялостната личност, в която всички атаки се разтварят и стават храна за още по-голяма стабилност. Аз лично съм готов да поемам психичните атаки. Човекът обаче като види спокойната неутрална реакция, се плаши. Защото защитнат аму агресия не е успяла да нарани, тоест да го защити от несъзнаваните му страхове/ убеждения. Тогава ако той няма капацитета да осъзнае ставащото, бяга от терапията отричайки (изхвърлянето на брашното заедно с триците е характерно за невротичните разстройства), обвинявайки терапевта ... И става пациент - турист в опитите си да поднови терапията при друг терапевт. И последва ново бягство - вече като установил се психосоциален механизъм. Разбира се, в неговите очи виновни са терапевтите... Мислите ли, че работата с такива пациенти е лесна?

Таксата за работа с един пациент, с когото сесиите протичат добре, леко и приятно и с такъв, с когото самият ад (символично казано) те поглежда в очите, е еднаква!

Ако в другите помагащи професии се третира тялото (медицината) или социалното справяне (социалната работа), в психотерапията се работи директно с психиката! Психиката на терапевта е в директен контакт, сливане и обмен с тази на пациентите с часове всеки ден. Мислите ли, че е лесно? Не е! Но е свръх интересно и изисква отдаване, което носи радост! Психотерапията е все още нова област в България, но не за дълго! Броят на терапевтите расте всяка година, информацията за психотерапията става все повече, а ролята и като нормална нужда се утвърждава уверено!