Guest Fut Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 "Учителят казал на принца и на сички последователи:" Всички мои ученици трябва да настроят умовете си към целия живот и да нямат противопоставяне към което и да е живо същество; било то родено от утроба, яйце, влечуго, или преобразувано по друг начин; било то съзнателно или не; било то мислещо или неспособно да мисли, било то с форма или безформено. Вие трябва да разтопите цялото разграничение на индивидуалността и да превърнете всички неща в абсолютно Единство. Добродетелта на високо развитото същество обхваща всички хора и неща, и разсейва тъмнината, която ги усамотява. Въпреки, че безброй животи са озарени, човек с абсолютно съзнание всъщност не помага никому. Защо това е така? Мили принце, ако някой все още държи на на мисловните идеи за разделение на аз и другите, мъж и жена, дълголетие и кратък живот, живот и смърт и т.н...до безкрай, тогава този индивид не притежава абсолютно Съзнание." "Учителят продължил: "Никой, който упражнява целомъдрие и самоутверженост, не трябва да има в ума си някаква лична идея за това как да реализира целомъдрието си, тъй като целомъдрието е истинската природа на нечие съществувание. Човек трябва винаги да желае да подпомага другите безрезервно и безусловно, предлагайки своите умения и постижения да им служат...Да ограничиш начините, по които някой оказва услуга на другите, за да служи на своето лично предпочитение е потенциално опасно. Мили принце, ако някой общува с другите и им служи само според собствената си представа за това, е както ако той е навлязъл в тъмнината и не може да види нищо. Съвсем случайно той може да помогне на някои хора, но може също да навреди на други. Все пак, ако човек не ограничи себе си от натрапване на специални изрази докато служи на другите, той е като някой с добро зрение, който се наслаждава на светлината и вижда ясно. Неговото влияние е изцяло позитивно. Да следваш абсолютния Път (Дао) означава да упражняваш самоотверженост и да разпространяваш целомъдрие за света безусловно. По този начин човек може не само да елиминира тежкото разлагащо влияние, акумулирано в течение на много животи, но може също да предизвика възможността за възстановяване неговата първоначална свещена природа като абсолютно съществуване на цялата Вселена. Това е единственият начин към вярно унищожаване на само-сътворената агония, страдание и трагедия, преживяна в живота му. Всяко изразяване на живота е действителността на живота. Всяко движение и дейност на човек поражда отговор от фината енергия на Вселената. Когато човек не се ограничава от натрапване на условия за оказване услуга към другите; блаженствата, които човек предизвиква ще бъдат също безгранични." Из* Следващите учения на Лао Дзъ*ИК "Златен Дракон" - София 1998 - стр.13-15 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 За това дали е било правилно изпращането на пари в споменатия случай, azbuki вече изказа две много добри мнения. Освен това не знаем алтернативата, т.е. какъв би бил резултатът, ако парите не бяха изпращани. В случая според мене изпращането на парите си е много на място. Мъжът е бил напълно в състояние да вземе и друго решение, т.е. не му е предложен избор извън възможностите му. Например, ако дадеш пистолет на дете и му кажеш да го използва само за самозащита е различно, защото то вероятно не е способно на правилна преценка, възлагаш му свобода извън възможностите му. Хората имат свобода на избора и непрекъснато злоупотребяват с природните блага. Трябва ли да обвиняваме Бог, че ни ги е предоставил. Нали така се учим. Ами Библията – до малко ли злини е довела. И все пак написването и си остава едно добро дело. Човек прави това, което счита за правилно. Обикновено като измине известно време, той може по-точно да прецени действията си, какво е можел да направи по-добре, какво е зависело от него и какво не. Темата досега се разглежда изключително от материалистическа гледна точка, положителните мисли, любовта, освободената енергия от проявеното състрадание не се вземат предвид, но точно те могат да повлияят в положителна посока не на един, а на хиляда живота, защото мисълта има свойството да привлича към себе си сходни мисли и да нараства в пространството. Тези следствия за съжаление остават невидими. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 За това дали е било правилно изпращането на пари в споменатия случай, azbuki вече изказа две много добри мнения. Освен това не знаем алтернативата, т.е. какъв би бил резултатът, ако парите не бяха изпращани. В случая според мене изпращането на парите си е много на място. Мъжът е бил напълно в състояние да вземе и друго решение, т.е. не му е предложен избор извън възможностите му. Например, ако дадеш пистолет на дете и му кажеш да го използва само за самозащита е различно, защото то вероятно не е способно на правилна преценка, възлагаш му свобода извън възможностите му. Хората имат свобода на избора и непрекъснато злоупотребяват с природните блага. Трябва ли да обвиняваме Бог, че ни ги е предоставил. Нали така се учим. Ами Библията – до малко ли злини е довела. И все пак написването и си остава едно добро дело. Човек прави това, което счита за правилно. Обикновено като измине известно време, той може по-точно да прецени действията си, какво е можел да направи по-добре, какво е зависело от него и какво не. Темата досега се разглежда изключително от материалистическа гледна точка, положителните мисли, любовта, освободената енергия от проявеното състрадание не се вземат предвид, но точно те могат да повлияят в положителна посока не на един, а на хиляда живота, защото мисълта има свойството да привлича към себе си сходни мисли и да нараства в пространството. Тези следствия за съжаление остават невидими. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 И аз съм съгласна, но само с последния абзац. По принцип мъжът не е могъл да постъпи по друг начин; това че не е дете чисто физически, не означава, че непременно е много по-разумен от едно дете. И постъпката/помощта на Соня също е била неразумна, макар и добронамерена. Веднъж вече коментирахме подобен казус, даден от Кристиян, който беше дал пари на бедно циганско семейство. Обективно по-важен, както и в случая на Соня, е резултатът. Защото всяко наше действие или бездействие води до определен резултат. И тъй като този резултат пък е предпоставка за последващо развитие на нещата, изказването на Еси: Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. определено има резон и част от пишещите се съгласиха. Какво да правим в такъв случай? Не можем да преценим конкретното ни действие или бездействие добро ли е или зло. В крайна сметка излезе, че уж сме яли от Дървото за познаване на доброто и злото, но май само сме отхапали, а още не сме преглътнали парченцето ... Още мъдрост ни е нужна явно и по-добро познание на универсалните, мирови закони; по-голяма будност, за да усетим нуждите на Цялото и да се хармонизираме с него; повече смиреност, за да "чуем" Божията воля и да бъдем нейни проводници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 Определено смирението е необходимо условие за да можем да чуем Божията воля ... Що се отнася до познаването на доброто и злото, считам, че сме отхапали парченцето от плода (единствения!) и ни е заседнал на гърлото. Паднали сме в безжизненост. Оплакват ни седемте джуджета... Но не сме умряли ... Ако конят на принца, който ни носи, се спъне, ще изплюем парченцето и ще оживеем... Изразът "За познаване на добро и зло" може да значи две неща:1. Ако има абсолютни, фиксирани, отделни едно от друго добро и зло- може да означава да започнем да ги познаваме, различаваме, та да не бъркаме едното с другото, да не правим едното, да правим другото и т.н. На пръв поглед това си означава помъдряване. Но ако няма абсолютно добро и зло, това тълкуване е безсмислено. И за помъдряване вследствие отхапване на такъв плод и дума не може да става 2. Ако няма абсолютни добро и зло, да хапнем от плода за познаване на доброто и злото ще рече да бъдем в състояние, в което ще ги виждаме, ще ни съпътстват, ще се запознаем с тях. Което съвсем не значи, че наистина го има това, което виждаме. А това си значи заслепяване, тъй като всъщност не виждаме това, което реално го има. И до такава степен да сме заслепени, че това състояние ни се струва помъдряване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 Има голяма мисъл в поговорката "направи добро па го хвърли в морето". Ние хората трябва да правим добро и то без да се интересуваме дали то дава плодове или в случая с морето - хваща риба . Рисковано е, да, никога не се знае дали другия ще може да се възползва подходящо от добрината, но не е ли по-страшно да пропуснеш възможността? Имам един приятел, който в следствие на травма нещо откачи и стана скитник. От време на време го срещам и му давам по някой лев или му купувам туй онуй, изслушвам го - обикновенно ми говори доста превъзбудено и несвързано за наши общи мечти и често ме пита с един особенно саркастичен тон: "Кажи сега кажи, социализирала ли си се?", което обикновенно значи "Дай някой лев". Разправя също така, че е станал будист и е много щастлив. Аз обикновенно се чувствам много неловко като го срещна, защото никак ама никак не разбирам сегашното му отношение към живота, намирам че е станал страшно агресивен и нервен. Въпреки това, коя съм аз да знам дали това не е по-добре за него. Дали това не е неговият начин да реши някакъв тежък урок? Той ми е правил много добрини и не само на мен, без никаква корист преди години - не е ли било това един вид "капиталовложение" за сегашното му положение? Не говоря за дребните левчета, които аз или други приятели му даваме, а по-скоро за това, че по някакъв начин може би това му напомня (колкото и бегло да е), че той е от значение, и че аз помня че той е добър човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 14, 2008 Доклад Share Добавено Декември 14, 2008 Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Тука говорим за точно определена степен, определено равнище на правене на добро, което е доста висока. Ние трябва да го държим като идеал, като една цел към която да се стремим, но дотогава ще трябва да се задоволим с моментните си възможности, като разбира се се стараеме да ги развием. За това, че по-важен е резултатът, не мога да се съглася. Резултатът е важен доколкото зависи от нас. Извън това всичко може да се случи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Просветените Учители си имат свои задачи, ние си имаме нашите, човешки задачи. Разликата е само в трудността. И в степента, определеното равнище на правене на добро, както казва Станимир. А началото и края ги вижда само Един. Има голяма мисъл в поговорката "направи добро па го хвърли в морето". Ние хората трябва да правим добро и то без да се интересуваме дали то дава плодове или в случая с морето - хваща риба . Рисковано е, да, никога не се знае дали другия ще може да се възползва подходящо от добрината, но не е ли по-страшно да пропуснеш възможността? . Наистина има риск, но даването е с двустранна отговорност, както за даващия, така и за получаващия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 "Ако дадеш на света най-доброто, което имаш, никога няма да е достатъчно - Въпреки това, давай най-доброто от себе си!" Майка Тереза Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 (edited) Соня, признавам, че не съм изчела още коментарите на твоя разказ: И реших за себе си, че всеки месец ще пращам пари на това семейство. Не съм го направила с мисъл, че Бог ще види и ще ме възнагради, нито съм казвала на някой че го правя. Сега го споделям за първи път. Единият от синовете не жената идваше на всяко първо число, взимаше парите и си отиваше. След точно 6 месеца, реших да отида и да ги видя, как са.Не защото исках да ми благодрят, подчертавам отново, а защото имах вътрешно чувство, че е редно да отида. И какво мислите заварих???Една пребита жена, посинена, едвам ходеща. Същата мизерия, но съчетана с депресия. И знаете ли какво ми каза жената? "Бъди проклета. Ти разби живота ми. Ние бяхме бедни, но щастливи преди ти да се появиш". Как се чувствах? Какво изпитах? Не желая да го коментирам, но тук сме се събрали хора с образование, възпитание, стремежи, така че всеки ще усети малко от това в което аз се завихрих. Оказа се, че мъжа е започнал да пие. Той е пропивал парите, връщал се е и е пребивал всички, карал ги е да идват и да искат още пари от мен, а те са отказвали. Е, отговорете ми моля. ЗАСЛУЖАВАЛА ЛИ СЕ Е ДОБРИНАТА? Какво е довела тя след себе си. Заради това, за мен, добрината води своите последствия.Такива, каквито Бог ги е определил и кармата зачатала в първоосновата им. Не сме богове, а хора. Да гадем за добро и зло не е наше право, а само да видим, преценим, размислим а после да ситуираме обстоятелствата. Защото това, което ние си представяме не винаги е онова,което Бог е искал да ни каже. Живеем по морални, естетически параметри, и заради тях, а не заради нещо по-висше постъпваме по определен начин. Нека имаме смелостта да си го кажем. Стремежа, надеждата ни не винаги са онова, с което природните и Божии закони кореспондират. Ако не си разбрала от първия път посланието, това не е само вреда. Вероятно този син, който е служил за посредник ще осмисли силата и ролята на парите и ще бъде един ден по-добър баща. А що се отнася до бащата, затова не му се дават пари от съдбата, защото не може да борави с тях. Тези хора са били г л а д н и, нуждаели са се от х р а н а . Не се отвръщай от тях заради своята съвсем малка грешка - западното мислене да измерваме всичко в пари. Купи им продукти и им давай според нуждата - храна! Може би ще се наложи да го правиш 2 пъти месечно. Добротата не е лесно нещо (и аз го изпитах наскоро на свой гръб). Ако друг път ти се наложи да пиеш мръсна вода, където и да е по света, звънни ми един телефон да ти помогна.(Не е шега.) П.П. А друг, според мен по-добър вариант е да събереш месечните суми, които би давала в продължение на 1 - 2 години и да ги вложиш в обучението на сина или някой друг буден и млад от семейството, за да може той сам да изкарва повече за издръжката им. Като цяло аз виждам явлението в това, че тези хора имат нужда не само от хляб днес и сега, а и ти няма да им го набавяш вечно, те имат нужда от промяна, която ще дойде от общуването с теб и такива като теб. Безспорно е трудно. Успех! Редактирано Декември 15, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Ще преразкажа разговора ми с една жена миналата събота. Тя ми сподели, че си е "осиновила" куче "само два килограма". Предишната му собственичка, се държала ужасно с него, "ритала го като футболна топка". От това животното много се озлобило. "Около година цялата ходех изпохапана. Всички се чудеха защо го правя. Но любовта и търпението ми дадоха резултати. Кучето се успокои и сега е дружелюбно и с мен и с хората". Тука се сещам за думи на Учителя "Любовта ви е истинска, ако когато се докоснете до един човек, той започне да се променя към добро". Е, животните са нашите по-малки братя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Мили хора, ако толкова много се философства в живота преди човек да направи добро, то предполагам, че за доброто няма да остане грам енергия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 (edited) Гледам, /когато мога/ филма-'Докосване на ангел'. В една от сериите историята беше за младо момиче-тийнейджър, което забременя от приятеля си /и той тийнейджър, участваше в някаква рок-банда/. Та майката на това момиче я убеди да остави детето за осиновяване. Много трудно решение. Направи го, но само ден след това отиде и си взе бебето. Тръгна да търси бащата. Помагаше и една жена-Ангела. Момчето не искаше да я приеме, каза, че не е готов и я отпрати. Тя много обичаше бебето си, но нямаше пари и заложи, своята флейта, за да наеме стая в мотел и за храна на бебето.... Ангела беше с нея. Помагаше и да направи всичко, което иска, но да осъзнава и анализира всяка своя стъпка. За да направи избор. Да прецени своите сили, ситуацията... Здравето на бебето се влоши и Ангела я събуди, за да го заведе в болница. Така му спаси живота. Ангела и каза, че е истинска майка и не трябва да се чувства виновна, че не може да отгледа сама бебето си. Важно е да направи най-доброто за него... Накрая момичето се върна при майка си /майката я прие и си говориха/, но взе решение да даде бебето, защото тя самата е още дете. Ангела и разказа, какво ще се случи с нейната дъщеричка-понеже тя се е молила да може да свири красива музика, нейната дъщеря ще стане известна и ще свири на флейта. Ще бъде в добро семейство и ще е щастлива... Ето, една история, в която има много добро и лошо... Но ние, понякога просто правим нещо, без да знаем Божията воля и едва от дистанцията на времето можем да разберем и да сложим знак за добро или зло... Това, обаче не значи, че трябва да спрем да правим, каквото и да било.... Ето и нещо лично. Има хора, /дори и лекари/, които са ме съветвали да оставя детето си или да спра да търся лечение... "да си живея живота". Ако бях направила това, никога нямаше да си простя. Като майка съм длъжна да направя всичко по силите си, а дали е за добро или лошо... не зная. Мога да приема Божията воля, да се моля за сили и за благословия, но като майка имам роля, която трябва да изиграя/изживея... Е, не знам кое ще е доброто, но знам, че сега мисля по един начин и само времето може да покаже, дали съм взела правилните решения... Всеки има своята "справедлива битка", отстрани понякога се съди различно, но всеки сам трябва да стигне до своите уроци, колкото и тежки да са те. Можем да помогнем за осъзнаването им и да сме щастливи от това, че душата се учи и напредва-Съзнателно... Редактирано Декември 15, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Може ли човекът да прави добро? Доста нееднозначни мнения и то най-вече поради факта, че никой не определя какво трябва да разбираме под „добро”… Всеки от тук пишещите си влага негово разбиране за ценности към, които ако евентуално се придържа – то следователно прави добро. ОК! – но така спора и изясняването никога няма да приключат. Ще предложа едно кратко определение за добро: Добро е всяко съзнателно действие, с което доближаваме хората до осъзнаване на тяхната Божествена същност. Съпричастност и състрадание за сега ги изключваме, защото те понякога са породени от други емоционални подбуди, което е свързано с задоволяване на лични потребности. На базата на това определение спокойно може да се каже – ДА! – човек може да прави добро,… и това добро се определя най-вече от мотивите и целта, а не от конкретните действия! Най-лесно това което искам да кажа ще се разбере с пример, в който ще правят добро един човек и един Учител. Нека да имаме един просещ човек на улицата.Не случайно вземам този пример, защото просещите си дрънчат, което значи, че хипотетично е изпълнено И едно от най-важните правила за да стартираме „правенето на добро” – т.е. доброто ни да е желано,търсено, поискано! Ако просто сме решили да си правим добро на някой, без да имаме ясно желание от този някой за помощ, ...без да имаме молба от нуждаещият се, ние просто глезим нашето его, а доброто не е една поредна егоистична постъпка. Как постъпва обикновения човек решил да направи добро в този случай? – взема определена сума и дарява, друг ще го нахрани, трети ще го съветва и т.н. Това са все целенасочени действия, чиято цел е да помогнат на този човек да осъзнае положението си с цел духовно израстване. Какво става обикновено и най-често? – просещият взема хитро парите, след това ги харчи за алкохол, наркотици или други неразумни неща, които са го довели до „просещата тояга”, косвено това задълбава проблемите му…изпада в още по критични ситуации, докато най-накрая не реши да промени коренно нещата и съответно започва осъзнаване на Божествената си същност. Как би постъпил един Учител в горният пример? – Учителя ще види кармата на този човек и на тази база ще избере определеното „лекарство”, което ще изпълни горните цели… Може да се стигне и до нестандартната ситуация например, Учителя да се "маскира" като разбойник, който да ограби до стотинка просяка, а след това да го постави на такива изпитания, че единственият изход за просяка да е гореща молитва към Бог за спасение… Как мислите? Как ще мисли просяка като отново остане сам?...С това фактически целите на направеното добро са изпълнени! В този ред на мисли можем да стигнем до следните изводи: 1.Всеки може да прави добро, стига то да е поискано. 2.При правенето на добро е важно съзнателното действие – да има цел, мотиви…. 3.Нужен е стремеж към усъвършенстване на всеки, който иска да прави добро, за да може резултатите от добрите постъпки да се получават за по-кратко време… т.е. повишаване на „ефективност”… 4.Да не се интересуваме от резултатите от направеното добро …Когато доброто е направено с „чисти помисли”, дори и резултати да са с отрицателен знак, това няма значение…Това са само привидни неща, които не отговарят на истината! Накрая – най-голям проблем при практическото правенето на добро е това, че няма желаещи, искащи хора,… а без да ти иска някой човек помощта ти неминуемо ще изпиташ някаква форма на разочарование и неудовлетвореност от „добрите” си действията ! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 (edited) Като цяло съм съгласен; и все пак си мисля, че хората достатъчно често наистина желаят да им се помогне; основният проблем по-скоро е, че те не знаят коя именно помощ е наистина за тяхното добро. И съответно, проблемът на помагащия е (за което и ти говориш) как наистина ще прецени коя помощ е оптималната. Да помагаш, без да ти е поискано, почти винаги е действително безперспективно или дори направо вредоносно; но дори и тук си има изключения. Работата е в това, че някои от най-нуждаещите се от помощ, вкл. можещи да я оползотворят, просто са твърде затворени или са отчаяни от ударите на съдбата и затова не търсят изход... На тях си мисля, че трябва да се помага (макар и много деликатно и косвено), дори и ако не са го поискали в прав текст! Редактирано Декември 15, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Като цяло съм съгласен; и все пак си мисля, че хората достатъчно често наистина желаят да им се помогне; основният проблем по-скоро е, че те не знаят коя именно помощ е наистина за тяхното добро. И съответно, проблемът на помагащия е (за което и ти говориш) как наистина ще прецени коя помощ е оптималната. Да помагаш, без да ти е поискано, почти винаги е действително безперспективно или дори направо вредоносно; но дори и тук си има изключения. Работата е в това, че някои от най-нуждаещите се от помощ, вкл. можещи да я оползотворят, просто са твърде затворени или са отчаяни от ударите на съдбата и затова не търсят изход... На тях си мисля, че трябва да се помага (макар и много деликатно и косвено), дори и ако не са го поискали в прав текст! Не отричам този факт, а дори съм го допуснал в горното си мнение, като умишлено изключвам в "определението" за добро, състраданието и съпричастността. Изобщо тези две категории са много силен лост, чрез който помагат Вишите същества посредством (използвайки) телесните възможности на хората, ...но това е друга тема! В случая в духа на портала за съзнателен живот, ни интересува доброто като съзнателен процес и измеренията му в тази насока... Благодаря за коментара! Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Правилно беше засегнат въпросът, че когато правим добро на някого, ние в същото време правим добро и на себе си. Когато даваме – получаваме. Разбира се не трябва да превръщаме отдаването в търговска сделка, най-малкото защото правейки добро с мисълта то да ни се върне, ние ограничаваме точно това, което ще ни бъде върнато. Или пък когато определяме в каква форма трябва да ни се върне, ние също поставяме ограничение. Човек трябва напълно да се откаже от положителните последствията, т.е. от наградата за делата си, не че тя пак няма да го застигне, както и отрицателните последствия също застигат човека, въпреки че той не ги желае. Когато се говори за това дали постъпките ни са добри, лоши, за желаните и действителните последствия от тях, често се забравя за положителния личен пример, който може да окаже огромно влияние не само на този към когото е насочена постъпката ни, но и на всеки случаен или неслучаен страничен наблюдател. Върви някой човек, виждаш че му падат примерно 20 лева. Отиваш и му ги връщаш. Въпросният човек може да изкарва и по 200 лева на ден и това, че евентуално би изгубил 20 лева да не е от значение за него, но по-важното е че ще дадем пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 15, 2008 Автор Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 (edited) След много години непрекъсната работа с хора и най-вече деца осъзнавам ясно, че никой на никого не може да дава съвети и рецепти за нищо. Странно звучи в устата на един учител, но може би точно затова съм го осъзнала. Най-малко за това как се прави добро. Е, може да си мисли, че учи другите, но има само Един, който учи. Той си е намерил най-добрият възможен начин за обучение - слага всички на една сцена и... ние всички сме само Негови изпълнители на сцената, наречена живот на земята. И като ни е сложил на сцената, Той вече е направил Доброто за нас - на нас ни остава да учим уроците си докато играем в пиесата - това е най-важното добро, което можем да направим на себе си и на другите хора. На учениците си никога не съм хранила илюзиите, че правя добро - само съм им благодарна за уроците, които уча от тях и много ги обичам. Те ситуациите си показват каква е моята роля - понякога никак не се покрива с традиционното правене или с поисканото добро. Често отказвам да правя поискано добро, защото осъзнавам, че те не знаят какво зло ще им донесе доброто, което искат. Но аз осъзнавам и това е достатъчно - не мога да го допусна. Докато в семейството си правех добро на всички, всички страдахме. Откакто съм започнала да отговарям само за моите си уроци и да не храня амбиции че мога да направя добро на някого по някакъв начин, оказа се, че непрекъснато им правя добро и всички казват, че сега им било много спокойно и свободно да се живее с мен... И добро.. А случвало ли ви се е някой да ви благодаря, че сте му направили някакво добро, а вие дори да не сте забелязали, че сте правили нещо за него? Примери? (Най-интересното и поучително нещо в тази тема - поне за мен - са житейските ви истории, приятели - благодаря ви за доброто, което ми направихте споделяйки ги тук!) Редактирано Декември 15, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Дончето е права-ние трябва да осъзнаваме нашата си част от урока, а дали другите могат, искат и дали го правят си е техен избор. Важното е да не трупаме отрицателни чувства и мисли към някого, чрез когото Бог ни учи... Например аз съм се ядосвала на лекарите за "съветите", описани по-горе. Но като размисля, за тях това е правилното, тяхното 'добро'. Но пък и друго е вярно /Добромир :thumbsup:/ -не винаги знаем кое е най-доброто за нас в случая. И ситуациите, хората около нас ни помагат да разберем волята Му. Но наистина понякога само състраданието или това, че си изслушал търпеливо болката на някого може да му помогне да промени начина си на живот... Сложно е, наистина, но все пак сме само хора и ако сме добронамерени добринките се увеличават... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 (edited) Донче и Хаме, това е другата част от пъзела: доколкото някои хора тук подчертаха, че е най-важна мотивацията да се прави добро, после разисквахме, че въпреки нея, ако човек не е наясно с какво е най-добре да се помогне, пак може да има проблеми (както е било и в твоя и много други случаи), а сега става въпрос за приоритета на собствените уроци - които обаче според мен не изключват, а по-скоро включват моментите на двустранно и многостранно полезна взаимопомощ. Освен това човек е изкушен да си мисли, че е добре да наложи или поне настоятелно препоръча своето схващане за това кое е добро и как да се (или да не се) помага - а то всичко зависи от нивото на духовното развитие на конкретния човек и естеството на условията, при които е поставен в същия този момент. Прекрасно е да взаимоотразяваш свободно в себе си и другите Основната Енергия - тогава разбира се няма причини да си въобразяваш, че ти помагаш на някого или той на теб, всичко е Божествена игра... Но много хора са непроследимо далеч от това, като реално живеене. По-добре инертният и егоцентричен тип да се насочи първо към желанието да помага на другите - това води също и до недоразумения и страдания, разбира се - но тогава именно индивидът става и по-податлив на отварянето към Универсалното. Ако вместо това на тамасичния се каже да си гледа собственото развитие - няма ли той да изтълкува това като индулгенция за задълбочаване на и без това дълбоко вкопания му егоцентризъм?! Има и друг момент - сходството между вибрациите осигурява среда за развитие на сходни по духовноеволюционна настройка индивиди, но това засилва илюзията, че са открити общовалидните принципи... Според мен духовните и етични въпроси може да са елементарни само за просветлените, но за нас най-много да изглеждат измамливо прости... всъщност, при всяка една промяна на гледната точка или на конкретните условия, при които дадена препоръка (или антипрепоръка) важи, винаги излизат нови детайли. В това отношение хората в днешното време май са поизгубили от дълбочината си, ето например как още Сократ е можел съдържателно да разисква с много други хора такива проблеми, докато сега нямаме търпение и бързаме да правим обобщения... Но процесът на взаимодопълване тук според мен стана много интересен, за разлика от други теми, където май не се получаваше! Редактирано Декември 15, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Да, става въпрос за взаимодопълване. Изглежда в това, че ние сме едно с Бог и в същото време сме отделни от него, всеки човек е нещо различно, отделен микрокосмос, в това все още повечето хора виждат противоречие. В това че ние сме в Бога, но в същото време и Бог е в нас; в това, че духът и материята чрез която духът се проявява са едно и все пак са различни; в това, че висшето и нисшето аз на човека, в това че духът и неговите тела са едно цяло, и все пак едното е само инструмент за проявяването на другото; в това виждаме противоречие, не можем да ги приемем и двете твърдения едновремено, а отдаваме предпочитанието си на едното или на другото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Би трябвало да бъдем инструмент. Но хем сме, хем не сме. Ако сме- не е ясно защо е такъв светът в който живеем. Той има вид на нещо, в което е заложена огромна, непредставима мъдрост, която няма нищо общо с човешкото поведение. Ако понякога ни се струва, че има нещо общо, то просто сме недовидяли нещо. Ще добавя, че ако в този си вид ние наистина сме тези инструменти, които би трябвало да бъдем, идеята на християнството за новораждане от вода и дух като условие за попадане в Царството божие е абсолютно несъстоятелна. Просто ако приемаме християнството като важно послание и задача за човечеството, и считаме, че сме правилния инструмент за изпълнение на Божията воля, трябва да се правим на силно разсеяни относно новораждането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Когато се говори за това дали постъпките ни са добри, лоши, за желаните и действителните последствия от тях, често се забравя за положителния личен пример, който може да окаже огромно влияние не само на този към когото е насочена постъпката ни, но и на всеки случаен или неслучаен страничен наблюдател.... Определено това е "нож с две остриета" като в повечето случаи положителния личен пример при правене на добро пред незряли Души води до обратният ефект...Не случайно се спекулира доста сериозно с фразата "няма ненаказано добро" !!! Имам пресни спомени от такава дискусия, в която останах без капка енергия и с микроскопичен резултат в насока опровергаване на глупостта на тази фраза! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 15, 2008 Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 Ами аз под "положителен личен пример" имах предвид положителен не за нас самите, не от нашата собствена гледна точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 15, 2008 Автор Доклад Share Добавено Декември 15, 2008 По-добре инертният и егоцентричен тип да се насочи първо към желанието да помага на другите - това води също и до недоразумения и страдания, разбира се - но тогава именно индивидът става и по-податлив на отварянето към Универсалното. Ако вместо това на тамасичния се каже да си гледа собственото развитие - няма ли той да изтълкува това като индулгенция за задълбочаване на и без това дълбоко вкопания му егоцентризъм?! Ами звучи логично, но моите впечатления от живота сочат, че често се стига до обсебване на живота и доброто на другите с благородното оправдание за поемане на отговорността за тяхното добро. Всъщност само се маскира и засилва егоизмът. За да бъда аз добре, другите трябва да играят по моята свирка... Например една моя позната застави дъщеря си да запише специалност,, която момичето не желаеше да учи само защото така тя щяла да е спокойна за нейното бъдеще... Дали това е грижа за бъдещето на момичето или за нейното собствено спокойствие и усещшане за контрол над живота на близкия човек? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.