Може ли човекът да прави добро?

[Донка]

И аз доста съм мислила как доброто съществува извън нашия ум... 

И понеже съм свикнала да се изразявам с примери и образно...

Пътуваме ние и на един кръстопът виждаме два пътя пред себе си - единият е равен и гладък и прав - абе магистрала, с кеф пътуваш и бързо пристигаш. Другият на дупки, кърпежи и завой след завой, че и ту нагоре ту надолу - изобщо - Асеновград - Смолян (не съм пътувала скоро, може и да са го оправили . И много ясно избираме добрия път - бр, бр - кеф, скорости, гледки и.... опс накрая сме в София.... а, сме тръгнали за Пампорово на отдих...

 

Та в този смисъл - Бог знае какво е истинското Добро за всички, защото само Той може да види точката, в която ще пристигнем... Ние можем само да предполагаме. Е, има и табели по пътя, но те са написани на особен език и с още по-трудна за разбиране и научаване азбука... 

[Диана Илиева]

Защо?съгласен съм с теб.Само тази малка забележка. нещата си съществуват,ние ги определяме по някакъв начин. И то само за да си говорим за тях.

Един въпрос към теб - какво мислиш за различаването на нещата?

[АлександърТ.А.]

Да това е нашия живот.Разделяме нещата ,така ги различаваме .Така създаваме своя свят на две полярности .Това ни е нужно в настоящето .Добро-зло , е нашия компас , определящ посоката ни .
Просто се чудех , защо Станимир разглежда доброто , като отделен обект .А не като качество , с което определяме нещата .

Stanimir Публикувано: Вчера, 10:55

Докато разсъждаваме през призмата "добро за мен, добро за теб" си мисля, че никога няма да разберем доброто. Така смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии. Ако едно дете днес желае да изяде три шоколада и се чувства добре след като го направи, това е просто едно удовлетворено желание, а не добро. То може да е много доволно и щастливо. Ето, Донка е направила компромис за да се освободи от неудобството, което родителите са и причинявали с молбите си "да помогне" на детето им. Но доброто невинаги означава да се чувстваш добре и да ти е приятно. То по тази логика всяко удовлетворяване на нашите дори и вредни желания или пък всяко бягство от трудностите в живота би трябвало да са добро, защото ни носят удовлетворение, удобство и спокойствие (пък били те и временни). Но къде е тук реалната полза, която носят действията ни, още повече ако гледаме на себе си като на духове, чието пребиваване тук на земята има за цел развитието на определени аспекти от духовната ни същност?

 

 В крайна сметка добро е това, което е добро за еволюцията на човека и всичко друго е просто изопачаване на понятието, както и злоупотреба с него. Ама този си мислел, че това е добро, а онзи, че не е добро - това са само мнения по въпроса. Ако нещо е от полза за духовното развитие на някого, то е добро, без значение колко хора мислят по този начин и колко - не. Нека не смесваме субективизма с обективната действителност.  Мисля си  действителното добро,това което е добро за еволюцията ,е най висшето добро ,което можем да различим .Но това значи ли че аромата на розата е недостоен за термина добър?

Защо задоволяването на желанията да е зло ?Те желанията ,са двигателя ни.Причината да правим каквото и да е .Всяко нещо в живота ни може да бъде от добро до зло ,както всяка отрова в минимални дози е лекарство.За това е разумът ,да изследваме и намерим дозата на доброто във всяко нещо.Да подчиним тялото на духа.

Донка е постъпила твърдо,по най добрия начин за всички.Не харесвам думата компромис,предпочитам тактично

Редактирано Октомври 2, 2013 от АлександърТ.А.

[Станимир]

Защо задоволяването на желанията да е зло ?

Не, това никой не го твърди. Задоволяването на някои желания наистина е вредно, но това не са всички желания. Дадох пример за детето с шоколада. Дори и един шоколад е вреден, но все пак може да се допусне да го дадеш на някого ако го желае. Три шоколада обаче вече са твърде много. Едно подобно желание е наистина вредно (зло е твърде крайна дума в случая, тъй като няма умишлен стремеж да бъде навредено, а вредата може да се получи по-скоро в следствие на неразбиране).

 

Съществува ли начин по който обективно да може да се прецени дали едно действие е добро или не? Според мен съществува. Съществуват обективни признаци по които доброто може да бъде ясно разграничено и така субективния елемент да бъде изцяло изключен. Проблемът е, че хората все още не са в състояние да боравят с тях. Да, хората трябва да разчитат до голяма степен на субективната си преценка за да различат доброто от злото и при това често се случва да грешат. Това обаче не изключва наличието на обективни показатели по които може да се отличи доброто. Но това изисква високо ниво на познание за еволюционния замисъл и план - в индивидуален и колективен план, както и доста други неща.

[АлександърТ.А.]

Съществува ли начин по който обективно да може да се прецени дали едно действие е добро или не? Според мен съществува. Съществуват обективни признаци по които доброто може да бъде ясно разграничено и така субективния елемент да бъде изцяло изключен. Проблемът е, че хората все още не са в състояние да боравят с тях. Да, хората трябва да разчитат до голяма степен на субективната си преценка за да различат доброто от злото и при това често се случва да грешат. Това обаче не изключва наличието на обективни показатели по които може да се отличи доброто. Но това изисква високо ниво на познание за еволюционния замисъл и план - в индивидуален и колективен план, както и доста други неща.          

При промяна на мозъчната активност .В момента на събуждане или заспиване .Умът ни за кратко преминава  през състояние алфа .Когато чрез медитация ,молитва или друга духовна практика ,се научим да задържаме това състояние на бистър ум , в отсъствие на емоции .Ще можем да се ,, допитваме " до най висшата си същност .Тогава ще знаем кое  добро можем да направим .И ще го правим безотказно . Предполагам този най добър метод имаш на предвид  ?

[B__]

Това е от темата с мисли за доброто:

"Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

Следователно не се борете със злото, но изучавайте го, вижте какъв е неговият произход.......

 

...... Всеки човек е дошъл на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото."

 

Какво значи да не се противиш на злото?

Какво значи да дадеш пътя на доброто в себе си?

Какво значи, че човек, ако изпълнява своята воля неизбежно ще се натъкне на злото? (.....имало свободна воля )

 

Аз ще споделя нещо, което не е критика, нито основание за обида, но изразява доста от моите наблюдения. Като го прочетете, дори и да не го приемете, то може да ви послужи за осъзнаване на някои неща. 

 

 

Според мен най-големите пречки пред духовното развитие са да си мислиш неща като "защо това ми се случва на мен, та аз съм добър човек",  какво и да си мислиш, че си добър. 

 

Първо, не може да се каже, че човек е добър или лош. той може да прави неща, които са добри или не-добри (спрямо някои критерии). Та всеки човек е около 50% Ян и 50% Ин - нещо качествено ново получено от доброто и злото. Не можем да го определяме така. 

правиш нещата

 

Второ, както в темата цитирах Учителя "винаги, когато правим добро, правим и зло". Следователно дори и от постъпките си не можем да направим такива генерални изводи за себе си. 

 

Трето, като се е самокласифицирал като добър (за успокоение на вина, страх и злост, които идват от програмирането, т.е. от възпитанието), човек блокира себе си да прави нещата, които трябва да направи. Та той несъзнавано знае, че всяко дело е хем добро, хем зло и за да не направи случайно зло, нищо не прави. 

 

Четвърто, "натъкнеш ли се на зло, дай път на доброто в себе си". Всеки човек има зло в себе си. Като се смята за добър, го потиска в себе си, не го приема, не иска да го види и това зло наистина се проявява като зло. 

И човек, вместо да прави единственото същностно му добро: да преобразува злото в себе си добро, тръгва да сее по света своето добро, което, няма как да е добро, след като е резултат от действието на потиснатото у него зло. 

Колкото и човек да се натъпче със светлина, каквито и практики да използва, това захранва и позитивното и негативното в него. Те все са светлина, а самото нещо, което наричаме светлина е пак илюзия за светлина и пак е дуално. 

 

Пак от онази тема:"

...Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите...?"

 

Всичко, което е посадено в човека (и добро, и зло) трябва да се прояви в определено време, и тогава то става добродетел. Забележете, че тази проява и това време са "вън от нашата воля", а нашата воля може само да съдейства. Затова многократно съм повтарял, че духовното ни развитие не зависи особено от самите нас - ако се отклоним и почнем да изпълняваме своята си воля, неизбежно ще се натъкнем на злото.  

Редактирано Октомври 3, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[АлександърТ.А.]

Един въпрос към теб - какво мислиш за различаването на нещата?

Ето един важен въпрос .Как да различа моята воля от Неговата ?..Както казва Зим  Неговата воля прави доброто .

Имах един огромен проблем.Не виждах смисъла в тъй нареченото развитие ...,,И накрая духа ще отиде във този  , който го е създал " ;Имаме свободата  ,да изпълним  волята Му ,или да не я изпълним ...Че какъв избор е това?

Проблема е в липсата на чувство за единство .Приема ли че всичко е Едно ,нещата се наместват ,стават ясни ,обясними ...Ако сме  във лодка , в океана ,ще се съобразявам с другите че може и да ме изхвърлят .Когато им е добре на другите и на мен , ми е добре .Моето усещане за живот е част от общото подобно усещане .

Накрая разбрах че част от ума ми , налага  разбиране за самостоятелност , вместо за различност на отделната част .

Редактирано Октомври 3, 2013 от АлександърТ.А.

[Станимир]

Всичко, което е посадено в човека (и добро, и зло) трябва да се прояви в определено време, и тогава то става добродетел.

Къде в беседата се споменава, че злото е посадено от Бог в човека и че трябва да се прояви?

 

Доброто е плод. За злото къде се споменава, че е плод? Злото е това, което възпрепятства човека да даде плодове, т.е. да развие и да прояви това, което е заложено в духовната му същност. Как се проявява злото - когато човек се проявява по начин различен от заложения в духа му. Ти сам цитира думите: не противете се на злото, но вместо това давайте път на доброто в себе си. Някъде да е дадено наставление да проявяваме злото и да му съдействаме? Не, казано е да не се борим с него, защото то съществува и винаги ще съществува - това не можем да променим, не можем да го унищожим окончателно, но можем да направим така, че да не допуснем в себе си условия за неговото израстване. И в тази посока наставлението е дадено съвсем ясно - давайте път на доброто (само на доброто и на нищо друго).

[B__]

Ами Станимир, пак да цитирам това, което съм цитирал от Учителя: "злото създаде света". Сам си отговори злото плод ли е или не е плод. 

 

Този, който създаде живота, какъв е според теб?

[Станимир]

"Злото представя една неорганизирана материя. Без никакъв закон. Всичко в злото е в безпорядък, няма никаква цел, никакъв стремеж, нищо няма. В доброто вече имате известно оформяване, известен порядък, ред. Злото произтича от един свят на безпорядък. Доброто – от един свят на порядък."

Зло и добро

[B__]

Аз не виждам противоречие между тези две неща. И то не защото Учителя е казал и едното, и другото. 

Всеки опит да ги сравняваме през ума води до грешни заключение, макар и да изглеждат логични. Както казва Учителя: "много неща са доказани, но не са истина" ("Личност и душа").

 

Ще дам дава примера.

 

"злото създаде света". Злото, или Ин, или женският принцип създаде света, създаде и човешкото тяло. Може да отидеш пред огледалото, да погледнеш тялото си и да споделиш честно колко "безпорядък" виждаш в него, дали е "неорганизирана материя"

 

За втория пример трябва да видим на кого говори Учителя чрез своите беседи, на Истинския Аз или на човешкото его, човешката личност. На истинския Аз отдавна всичко е казано. Учителя говори на човешкото его, то трябва да се развива, за да позволи разкриването на Аз-а. И като говори на егото, говори на неговия език, в его-понятията за добро и зло, за да може думите му да бъдат разбрани от егото.

 

И какво зло описва той тука? Безпорядъка, хаоса, който за егото е видим като такъв, но реално е продукт на човешкия ум, който вижда света по този хаотичен начин и съответно създава безпорядък в него. 

Как се проявява човешката воля? Човешката воля се проявява през ума: "аз реших, аз направих този избор, аз имам тази и тази воля". Истинският Аз избор не прави, той просто изразява себе си в света и не изразява това, което не е. Умът проявява индивидуалната воля чрез своя избор, но както цитирах по-нагоре Учителя, ако " почнем да изпълняваме своята си воля, неизбежно ще се натъкнем на злото". 

Иначе казано, ако следваме решенията на ума, неизбежно ще се натъкнем на злото. 

Редактирано Октомври 4, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим