B__ Добавено Септември 16, 2013 Доклад Share Добавено Септември 16, 2013 (edited) Станимир, много съм си наясно относно "това, което трябва да се прави". Аз предлагам да не се палим толкова, защото се губи дискусията, Напоследък си мисля, че вътрешното ни усещане за "добро" и "зло" в конкретна ситуация ни помагат да вземем решение, макар че не са единствени определящи - имат си своята роля и умът и волята, Кой е пръв и кой главен? Според опитностите ми няма формула - всеки човек и всеки момент на решение са различни, важно е да работят хармонично заедно. И още, мисля, че актуалните наложени от обществото или персоналната група на човека норми за правене на добро по-скоро пречат на тази хармония, отколкото да помагат - имам предвид, че човек може да извърши някакво добро не защото е убеден в това, а защото неговият социум ще го награди с похвала за правенето на това добро или ще го осъди, накаже и отлъчи за не-правенето му. Ако "доброто" е направено по последните причини, то можем ли да го калкулираме като правене на добро? Ами да, заради социума и заради несъзнавано вграденото желание да трябва да си добър, за да те обичат. Сещате се децата как ги обработват в това. Ако "доброто" е направено по тези причини, не знам доколко е то добро. Наистина добър въпрос. Доколко е добро за другите, а и за самия човек. Но още по-зле е, когато на някого е програмирано, че нещо е добро. И тогава в името на доброто се правят безброй злини. Редактирано Септември 16, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 16, 2013 Доклад Share Добавено Септември 16, 2013 (edited) Напоследък си мисля, че вътрешното ни усещане за "добро" и "зло" в конкретна ситуация ни помагат да вземем решение, макар че не са единствени определящи - имат си своята роля и умът и волята, Кой е пръв и кой главен? Според опитностите ми няма формула - всеки човек и всеки момент на решение са различни, важно е да работят хармонично заедно. И още, мисля, че актуалните наложени от обществото или персоналната група на човека норми за правене на добро по-скоро пречат на тази хармония, отколкото да помагат - имам предвид, че човек може да извърши някакво добро не защото е убеден в това, а защото неговият социум ще го награди с похвала за правенето на това добро или ще го осъди, накаже и отлъчи за не-правенето му. Ако "доброто" е направено по последните причини, то можем ли да го калкулираме като правене на добро?Нормите на индивида, групата или обществото за добро, не са самото добро. Двете може донякъде да се припокриват, но не напълно. Нормите могат да се променят и в дългосрочен план се развиват, заедно с представите на човека за добро и неговото съзнание. Разбира се, че несъвършените представи на човека за това, кое е добро и невъзможността да предвиди всички последствия от действията си ще доведат и някои нежелани последствия. Няма сила, която да предпази човек от подобни грешки без значение с каква нагласа подхожда към една ситуация: дали, че прави добро или това, което е необходимо, или някаква друга. Човек е несъвършен и като такъв ще допуска грешки. Стремежът към добро все пак е за предпочитане, защото дори и да не се получат съвсем желаните резултати, човек може да се поучи от грешките си и с времето добрите намерения да дадат добри плодове. Без стремеж обаче няма движение и развитие. Практически това означава просто човек да се стреми действията му да са от полза за колкото се може повече хора, а евентуалната вреда да е минимална. Когато действа, човек следва да мисли за последствията от действията си. И да, стремейки се последствията да са благоприятни за колкото се може повече хора, човек прави добро във все по-голяма степен с развитието си. Не е казано, че човек трябва да прави нещо, защото то ще му осигури лично на него добра карма или пък защото ще получи одобрението на обществото, а заради евентуалните благоприятни последствия за хората - но когато нещо е добро, да се отрича и нарича по друг начин считам за погрешно. Редактирано Септември 16, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Септември 25, 2013 Доклад Share Добавено Септември 25, 2013 Доброто е Добро,когато е добро за абсолютно всички.Когато е добро само за мен или друг,или за група индивиди,но те е добро.Започва се от там да не навреждаш по никой начин на когото и да е,на никое същество, растение,на Земята...Казано е:Не прави никому това,което не искаш да направят на теб.Простичко.Всеки път когато имате колебание,отговаряйте си на този въпрос:Ако ми направеха това на мен,щеше ли да ми е добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 27, 2013 Доклад Share Добавено Септември 27, 2013 може ли човекът да прави добро? то не че не може, но има ли смисъл, като няма значение? т.е. - правенето на добро не винаги е неободимо има един вселенски закон - не прави НЕПОИСКАНО добро !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 28, 2013 Доклад Share Добавено Септември 28, 2013 (edited) Да, така е, непоисканото ... Но се замислям - а може ли някой да поиска нещо, за което не знае, че съществува дори? Може ли някой да поиска нещо от някой, от който той самия смята, че не може, не е редно и т.н. да очаква и да получи? Аз затова обичам така - предлагам, а ако отсреща се почувстват привлечени - Ок, ако ли не - не. Понякога човек е доста изненадан от предложеното или пък доста зациклил в проблемите си, затова предлагам по 2 пъти, евентуално с някакъв интервал от време. Ако и вторият път пропусне покрай ушите си, значи това наистина е такова натрапено, непоискано добро или с други думи направо не е нужното нещо за този човек, колкото и на мен да ми се струва, че ще има полза. Редактирано Септември 28, 2013 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 28, 2013 Автор Доклад Share Добавено Септември 28, 2013 Според мен в тази мисъл за непоисканото добро има нещо недовършено, недоизречено, което всеки подразбира според своето лично ниво и нагласа. От кого трябва да бъде поискано доброто? Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 28, 2013 Доклад Share Добавено Септември 28, 2013 От този, който ще го прави. Щом ти поискат добро, значи са преценили, че можеш да помогнеш и помагаш според силите си. А така да се прави добро заради самото добро, често се обръща на зло. В смисъл, вместо да ти благодарят за доброто, решават, че си им попречил, или навредил още повече Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 29, 2013 Доклад Share Добавено Септември 29, 2013 Ами то и полезен съвет да дадеш, пак може да се изтълкува като непоискано добро. Доброто може да се прояви по много начини. В крайна сметка доброто се характеризира с ползата която носи. Останалото са подробности - дали е поискано, дали ще ти благодарят и т.н. Ако действията ми са от полза за някого - аз съм направил добро. Думите "не прави непоискано добро" се отнасят по-скоро до добрите ни намерения, които обаче невинаги дават добри резултати. Добрите намерения, разбира се, са важни, но те са само една част от правенето на добро. Тези намерения следва да носят реална полза, т.е. нужно е и разбиране от наша страна за действителните резултати, които ще постигнем. Защото желанията са едно, ние можем да си мислим, че правим нещо положително, а в действителност да се получи съвсем друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 29, 2013 Автор Доклад Share Добавено Септември 29, 2013 А според мои лични опитности съм стигнала до извода, че Бог е този, който иска да направим доброто. Ако Бог не го иска, не би следвало да се нагърбваме с него... Проблемът е как да различим своето искане и искането на другия човек от това на Бог... Как да разберем кога Бог не иска да правим доброто, което ние или друг човек искаме... Възможно ли е и обратното - Бог да иска от нас нещо добро, което ние не осъзнаваме като добро (възможно е дори обратното, да го осъзнаваме като някакъв вид зло), а другият човек изобщо не подозира за това или съвсем не би се зарадвал на това добро... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 30, 2013 Доклад Share Добавено Септември 30, 2013 Аз лично се стряскам, когато някой ми каже, че Бог му говори и той слуша, разбира и изпълнява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 30, 2013 Доклад Share Добавено Септември 30, 2013 Аз лично се стряскам, когато някой ми каже, че Бог му говори и той слуша, разбира и изпълнява. Така се случи, че тази събота и неделя успях да поговоря с около 200 непознати за мен човека. Казвам го, защото говорихме на подобни теми, Похватът "Бог ми говори" според мен е средство на егото да оправдае някое свое .....извращение. Уф, краен израз се получи, но и самото използване на оправданието "Бог ми говори" си е доста крайно. Крайно и манипулативно в манипулативния стил на егото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 30, 2013 Доклад Share Добавено Септември 30, 2013 (edited) Не, според мен не става въпрос за това Бог да ни говори. Това, което можем да направим е да си зададем въпроса как Бог (или примерно Христос, или някоя друга духовно-извисена според нас индивидуалност) би действала в определена ситуация. Тя преценката отново си е наша - от това няма как да избягаме, - но задавайки си подобен въпрос ние донякъде по-лесно можем да погледнем на ситуацията от една надличностна позиция. А с идеята, че Бог иска да правим добро, съм напълно съгласен. Правенето на добро не трябва да е нещо изключително и епизодично в живота на човека. Поне не в живота към който наричаме духовен и към който би следвало да се стремим. Всяко действие на човека носи определени ползи и вреди след себе си. И ако правенето на добро се изразява в ползите, ние следва да се стремим именно към тях според възможностите си. Ние не бива да търсим нанасянето на вреди, а и безразличието не е много далеч от вредата, защото то означава липса на отговорност и загриженост за последствията от действията ни. Човек в крайна сметка следва да прави това, което е правилно, а това е именно доброто. Редактирано Септември 30, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 30, 2013 Доклад Share Добавено Септември 30, 2013 Не, според мен не става въпрос за това Бог да ни говори. Това, което можем да направим е да си зададем въпроса как Бог (или примерно Христос, или някоя друга духовно-извисена според нас индивидуалност) би действала в определена ситуация. Тя преценката отново си е наша - от това няма как да избягаме, - но задавайки си подобен въпрос ние донякъде по-лесно можем да погледнем на ситуацията от една надличностна позиция. А с идеята, че Бог иска да правим добро, съм напълно съгласен. Правенето на добро не трябва да е нещо изключително и епизодично в живота на човека. Поне не в живота към който наричаме духовен и към който би следвало да се стремим. Всяко действие на човека носи определени ползи и вреди след себе си. И ако правенето на добро се изразява в ползите, ние следва да се стремим именно към тях според възможностите си. Ние не бива да търсим нанасянето на вреди, а и безразличието не е много далеч от вредата, защото то означава липса на отговорност и загриженост за последствията от действията ни. Човек в крайна сметка следва да прави това, което счита за прави това, което е правилно, а това е именно доброто. Ооооо, май не си ги срещал тези хора, които казват, че правят еди-какво си, защото Бог им говори. И във форума имаше такива Тук става въпрос за буквално такова поведение (поне от моя гледна точка). Също така Никола Дамянов беше споменал, че е стартирал проекта с безусловен базов доход, защото Бог му го бил спуснал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 30, 2013 Доклад Share Добавено Септември 30, 2013 Не, не съм ги срещал, но съм наясно, че ги има. Но си мисля, че Донка нямаше предвид подобни хора в последното си мнение, където всъщност се спомена за това, че Бог иска да правим добро. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2013 Много ясно...не вярвам някой, който ме познава, да ме е причислил към тази категория... Но нека обясня какво имам предвид с пример. Идва майката на едно от моите хлапета преди доста години и ме моли настоятелно да направя добро на хлапето - да му дам теста предварително, за да може да изкара добра оценка. На мен ми се сви сърцето и вътрешното ми усещане беше че не бива да го правя. Тя настояваше, а детето ме гледаше с умоляващи очи. То беше стеснително, страхливо и от страх забравяше всичко, което реално знаеше. Опитах се да ги разубедя - извадих куп аргументи - не. Накрая се съгласих да направя това добро, но както аз разбирах тогава, че трябва да е добро - упражнявахме теста в тетрадката и и тя понаучи нещичко, надявах се за повечко време. За това, което се е случило, научих от другите деца доста по-късно - майката с детето повече не ги видях в школата. Детето решило да направи добро на другарчетата си и дало да препишат отговорите - колежката хванала листчетата и разследвала случая - стигнали до детето и то било изправено на съд... след това се разболяло и 2 месеца не могли да го заставят да тръгне за училище, ходили при психиатър, за английски не искало дори да чуе.... такива работи. В момента, в който го разбрах натъпках всички тестове, с които разполагах и ги изхвърлих в контейнера пред очите на децата, които ми го разказаха. Беше в края на учебната година и следващата година категорично смених учебниците и на всеки новодошъл първо заявявах че школата НЕ работи по училищните учебници. Предпочитах да си загубя половината клиенти, отколкото това някой ден да се повтори... Едни загубих, нови и то повече дойдоха точно заради промяната... Та онова усещане тогава - . На мен ми се сви сърцето и вътрешното ми усещане беше че не бива да го правя. - на това му казвам "Бог поиска да направя добро". В онзи контекст това означаваше да не давам теста на детето по никакъв начин... B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 Знам, че нямаше предвид, а и много добър пример е дала. Ясно е, че Донка си е изградила здрав вътрешен морал, вътрешни устои и успява не само да чуе, но и да се довери на вътрешния глас, което тя нарича "Бог поиска да направя добро", а аз да се довериш на Божественото в себе си. Ако сте забелязали проводниците на учение и аватарите или не говорят за добро и зло, или говорят по особен начин за него. Буда говори за правилен път, а Христос говори основно за любов. Тук според мен е много важно да се споменат и думите на Учителя за старозаветните хора, новозаветните хора, праведниците и учениците. Интересно е как споменава, че праведниците вършат добро. Предполагам заинтересуваните ще прочетат какво вършат учениците. Горе цитирах от една беседа :"добро и зло са наши неща". Всеки или са му ги програмирали като разбирания или той от това си е извел някакви изводи, така се получава, че всеки си има добро и зло, но за друг те ще изглеждат по различен начин. А ако имаме вътрешен морал и вътрешно усещане, и се доверяваме на него, безброй хора могат да ни обвиняват в лошавина , но тогава живеем истински, тогава сме истинските себе си, защото "Животът е повече от доброто и злото, понеже злото ако не е, тогаз нямаше защо да говорим. Защото в живота се раждат доброто и злото и трябва да функционират. И доброто, и злото се поддържат от самия живот. И доброто, и злото, както ние познаваме, за нас е добро" (от "Великото малко и великото голямо"). Ето, например за мен някои добри според Донка неща, не са добри за мен и обратното. Обаче, чрез това аз виждам различни проявления на света, мога да се възползвам и осъзнавам от тях и пак мога да бъда себе си. АлександърТ.А. и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 (edited) Докато разсъждаваме през призмата "добро за мен, добро за теб" си мисля, че никога няма да разберем доброто. Така смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии. Ако едно дете днес желае да изяде три шоколада и се чувства добре след като го направи, това е просто едно удовлетворено желание, а не добро. То може да е много доволно и щастливо. Ето, Донка е направила компромис за да се освободи от неудобството, което родителите са и причинявали с молбите си "да помогне" на детето им. Но доброто невинаги означава да се чувстваш добре и да ти е приятно. То по тази логика всяко удовлетворяване на нашите дори и вредни желания или пък всяко бягство от трудностите в живота би трябвало да са добро, защото ни носят удовлетворение, удобство и спокойствие (пък били те и временни). Но къде е тук реалната полза, която носят действията ни, още повече ако гледаме на себе си като на духове, чието пребиваване тук на земята има за цел развитието на определени аспекти от духовната ни същност? В крайна сметка добро е това, което е добро за еволюцията на човека и всичко друго е просто изопачаване на понятието, както и злоупотреба с него. Ама този си мислел, че това е добро, а онзи, че не е добро - това са само мнения по въпроса. Ако нещо е от полза за духовното развитие на някого, то е добро, без значение колко хора мислят по този начин и колко - не. Нека не смесваме субективизма с обективната действителност. Редактирано Октомври 1, 2013 от Станимир Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 Докато разсъждаваме през призмата "добро за мен, добро за теб" си мисля, че никога няма да разберем доброто. Така смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии. Ако едно дете днес желае да изяде три шоколада и се чувства добре след като го направи, това е просто едно удовлетворено желание, а не добро. То може да е много доволно и щастливо. Ето, Донка е направила компромис за да се освободи от неудобството, което родителите са и причинявали с молбите си "да помогне" на детето им. Но доброто невинаги означава да се чувстваш добре и да ти е приятно. То по тази логика всяко удовлетворяване на нашите дори и вредни желания или пък всяко бягство от трудностите в живота би трябвало да са добро, защото ни носят удовлетворение, удобство и спокойствие (пък били те и временни). Но къде е тук реалната полза, която носят действията ни, още повече ако гледаме на себе си като на духове, чието пребиваване тук на земята има за цел развитието на определени аспекти от духовната ни същност? В крайна сметка добро е това, което е добро за еволюцията на човека и всичко друго е просто изопачаване на понятието, както и злоупотреба с него. Ама този си мислел, че това е добро, а онзи, че не е добро - това са само мнения по въпроса. Ако нещо е от полза за духовното развитие на някого, то е добро, без значение колко хора мислят по този начин и колко - не. Нека не смесваме субективизма с обективната действителност. Е, нещо може да е много трудно за изпълнение, но пак човек да се чувства добре от него. Е да, което е добро за еволюцията, е добро. А сега ми кажи как ще определиш кое добро за еволюцията. Пак попадаме в измислената игра на добро и зло, където "смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии" Не знам защо хората си внужават, че като правят добро, стават по-добри.....може да се окаже, че някой като прави добро става по-лош, по-зъл, по-ужасен..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 (edited) Доброто е оценка , зависеща от гледната точка на оценяващия .Напр. доброто да ожениш детето си , без да го питаш.Осигурявайки му ...Или оставяйки го да прави каквото му хрумне . Дори да заработва на околовръстното .Това всеки го разбира .Тогава стремежа към най висшата оценка е естествен и здравословен.Независимо какво казва ( така е добре за всички ; съвеста ме съветва ; Бог ми говори ) ,всеки се стреми към нея.Остава под въпрос , само до колко можем да осъществим контакта и разберем най висшето добро за отделния случай .Това е работата , която има да вършим.Тя винаги е лична. Дори когато се извършва от група , всеки има задължения касаещи само него . За да осмислим живота си действаме , правейки,, винаги " добро .А после ? Редактирано Октомври 1, 2013 от АлександърТ.А. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 (edited) Доброто е толкова оценка, колкото и понятия като правилно, истина, необходимо и т.н. Имаме от една страна някаква обективна действителност, а от друга нечия субективна преценка по отношение на въпросната обективна действителност. Кое е доброто - оценката или действителния факт? Значи според предходното мнение е оценката, а според мен е действителният факт. Ненапразно казах, че ако не излезем от субективизма никога няма да разберем понятието добро. С какво например моята оценка по отношение на дейността на Христос ще промени същността на стореното от Него? Аз ли съм този, който с оценката си определя резултатите от дейността му - дали те са положително или отрицателни, както и обхватът, който те имат? Аз с моята оценка не мога да направя нищо повече от това да изразя определено отношение по въпроса. До това ли трябва да свеждаме понятията добро и зло - до нашето лично отношение към нещата? Много жалко, ако отговорът е да. Редактирано Октомври 1, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 Докато разсъждаваме през призмата "добро за мен, добро за теб" си мисля, че никога няма да разберем доброто. Така смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии. Ако едно дете днес желае да изяде три шоколада и се чувства добре след като го направи, това е просто едно удовлетворено желание, а не добро. То може да е много доволно и щастливо. Ето, Донка е направила компромис за да се освободи от неудобството, което родителите са и причинявали с молбите си "да помогне" на детето им. Но доброто невинаги означава да се чувстваш добре и да ти е приятно. То по тази логика всяко удовлетворяване на нашите дори и вредни желания или пък всяко бягство от трудностите в живота би трябвало да са добро, защото ни носят удовлетворение, удобство и спокойствие (пък били те и временни). Но къде е тук реалната полза, която носят действията ни, още повече ако гледаме на себе си като на духове, чието пребиваване тук на земята има за цел развитието на определени аспекти от духовната ни същност? В крайна сметка добро е това, което е добро за еволюцията на човека и всичко друго е просто изопачаване на понятието, както и злоупотреба с него. Ама този си мислел, че това е добро, а онзи, че не е добро - това са само мнения по въпроса. Ако нещо е от полза за духовното развитие на някого, то е добро, без значение колко хора мислят по този начин и колко - не. Нека не смесваме субективизма с обективната действителност. Е, нещо може да е много трудно за изпълнение, но пак човек да се чувства добре от него. Е да, което е добро за еволюцията, е добро. А сега ми кажи как ще определиш кое добро за еволюцията. Пак попадаме в измислената игра на добро и зло, където "смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии" Не знам защо хората си внужават, че като правят добро, стават по-добри.....може да се окаже, че някой като прави добро става по-лош, по-зъл, по-ужасен..... Не, нищо не смесвам. Аз примерно мога да предприема известни действия, които да доведат до определени резултати, които смятам за положителни, т.е. с действията си аз мога да се стремя да направя нещо добро според моите представи, но аз не си правя илюзията, че резултатите ще са изцяло такива, каквито желая. Тук не може да се търси абсолютна сигурност. Същото е и ако се стремим към правилни действия (спомена Буда по-рано). Ами преценката по отношение на тази правилност отново е наша. Ако се стремим към истината е същото - преценката пак е наша. Ние решаваме по отношение на действията си. Не ние решаваме обаче по отношение на последствията от нашите действия. И Христос много ясно е определил доброто: по плодовете ще ги познаете, т.е. по последствията от действията на хората може да се определи дали тези действия са добри или не. И понякога е необходимо доста време за да може всички последствия от едно действие да се проявят за да имаме възможност да го оценим правилно. Но оценката пак повтарям отразява само нашето лично отношение към дадено събитие, но не го определя като добро или недобро. Само последствията могат да определят едно събитие като добро или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 Ние не свеждаме -добро зло-до наша оценка .Ние не можем да излезем от нея.Резултата , последствията от някое събитие .Колкото и обективни да ни изглеждат .Също неусетно ги причисляваме ,към добри или лоши. Можеш ли ?Обясни как доброто съществува извън рационашия ни ум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 (edited) Да, това е интересен въпрос: как доброто съществува извън рационалния ни ум? Понятията за добро и зло са си наши - пак продукт на програмиране. Редактирано Октомври 1, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 Въртим се в кръг. Ще продължа по темата на друго място. Тук е безсмислено да пиша. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 1, 2013 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2013 (edited) Защо?съгласен съм с теб.Само тази малка забележка. нещата си съществуват,ние ги определяме по някакъв начин. И то само за да си говорим за тях. Редактирано Октомври 1, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.