Може ли човекът да прави добро?

[Дао]

Дао Дъ Дзин

 

2

Когато всички установят красивото, създават грозното.
Когато всички установят доброто, създават злото.

Затова
битието и небитието се взаимопораждат.
Трудното и лесното се създават едно друго.
Дългото и късото се взаимообуславят.
Високото и ниското са неразделни.
Гласните и съгласните създават съвместна хармония.
Миналото и бъдното взаимно се следват.

Затова
и мъдрецът действа без да се намесва
и изповядва тишина.
Всички неща се изявяват,
но той не променя вида им.
Той твори
без да притежава творението си,
работи без да търси резултатите си
и така чрез него всичко осъществява самото себе си.
И само така едното дело е изпълнено.

[Диана Илиева]

Ами хубаво, сега остава само да разберем, какво именно твори мъдрецът, който съвсем правилно не иска да притежава творението си (то ако се замислим никой нищо не е в състояние да притежава, ако ли и да имаме илюзии за това).

[Дао]

и така чрез него всичко осъществява самото себе си.

 

 

...да...

остава да разберем

[Диана Илиева]

Тъй де, чрез него, можем да четем.

Ама така е много общо, не мислиш ли?

Ето например ти си мъдрец, живееш някъде в къщичка и около къщичката пръст, растат в нея всякакви растения, ти какво ще правиш - ще засадиш ли примерно моркови и зеле или ще оставиш да си расте каквото има, ще поливаш ли това, което расте около теб или ще оставиш на дъжда да си гледа работата? Иначе да философстваме ей така на сухо, всеки може

[Дао]

Хубав подпис имаш.

[Донка]

Напоследък стигам до мисълта, че човекът "прави" добро, когато съзнателно полага усилия и успява да види доброто във всичко, което се случва и което Е в неговия свят. 

[B__]

Вървял един човек през морковена нива. Времето минавало бавно, а той огладнял. Хапнал няколко моркова, усладили му се, благодарил. 

Продължил да върви човекът, а наоколо навсякъде моркови. Вървял и постепенно се уморявал. Пак хапнал моркови. Все пак били храна. 

На десетият ден човекът все още вървял през морковената нива. Ужасно мразел моркови. Почти щял да умре от глад. 

На единадесетият ден човекът преминал в нива от горчиви диви корени. Усладили му се. 

[Станимир]

„Мъдрецът няма собствено сърце.

Сърцето на народа

е сърце на мъдреца.

Аз правя добро на добрия

на лошия също правя добро.

Това е то доброта,

произтичаща от Дъ.“

(Дао Дъ Дзин)

 

Това би трябвало да отговори на въпроса от заглавието на темата, поне що се отнася до възгледите на Лао Дзъ.

[Дао]

По правилна според мен редакция:

 

"Мъдрецът няма сърце.
В гърдите му бие сърцето на всеки един човек.

Получи ли добро, връща го, за да не наруши баланса.
Не получи ли добро, предоставя го, за да не наруши баланса.
Това е доброто на осъществяването (Дъ).

Дарява своята вяра на искрения, за да не наруши баланса.
Дарява вяра на неискрения, за да не наруши баланса.
Това е вярата на осъществяването (Дъ).

В гърдите му са посоките на всеки един човек.
Посоките на всеки, чрез неговите гърди, стават детски чисти."

 

Но за да разберем какво се има предвид тук под "добро", е нужно да разберем и предходната глава, която е една от най-значещите в Дао Дъ Дзин:

 

"За да придобиеш знания,
всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост (Дао),
всеки ден се освобождавай от нещо.

Все по-малко се намесвай,
докато стигнеш до покой.
В ненамесата
всичко се осъществява.

Ако искаш всичко да е на правилното му място,
остави го да върви необезпокоявано пътя си.

Ако се стремиш да променяш,
значи вече си изгубил управление и над себе си,
а всички неща са извън обсега ти."

[Станимир]

Как реши, че е по-правилна? Или случайно знаеш китайски. Според мен в превода който представяш има доста доуточнявания, които едва ли присъстват в оригиналните текстове.

Редактирано Август 11, 2013 от Станимир

[Дао]

Хаха...

Първообразите на текста са записани с пиктограми, тоест картинни знаци, които не изобразяват толкова едно дефинирано значение, а по-скоро – психологична област от възможни взаимовръзки. Поради тази причина, значението, което се придава на определена пиктограма, зависи от принципното и моментно състояние на съзнание на интерпретиращия.

Записването на китайски езици вече е нещо като своеобразен превод. Освен това обаче китайските езици са синтетични, а не аналитични като  европейските, което отваря поредна врата към разностранните преводи и тълкувания.

 

А точно доуточняване няма никъде в тези редакции. Единствено значението.

Най-малкото познавам добре всички официални преводи на български (и не само), за да имам малко по-широка база от твоето желание за противопоставяне, тъй че приеми го като мотив за "решението ми", за което вече съм доуточнил "според мен", макар че в случая бих бил добра мярка, повярвай ми.

[Станимир]

Прегледах няколко различни превода правени в различни времена на английски език и навсякъде значението съвпада с това, което съм посочил. А има и други откъси, отнасящи се до доброто, където към него е подходено с нужното уважение и дори да се поставя на едно стъпало по-ниско от Дао, то не се отрича и не се приравнява със злото, нито се омаловажава, нито се представя като нещо отрицателно.

[B__]

Според превода на Крум Ацев от древнокитайски:

 

"Мъдрецът никога няма собствени стремления в сърцето,

Което е в сърцата на хората, то е в сърцето му"

 

А това за ненамесата и вредата от това да се стремиш да се променяш е толкова постоянно споменавано, че при който да е превод личи. 

Ненамеса и не-стремеж да се променяш, което според мен означава не-стремеж да си добър. Няма как да постигнеш Дао, ако се стремиш да си добър.....в нашия съвременен смисъл на добър. 

[Станимир]

Не става въпрос за намесата, а за правенето на добро. Не трябва да се стремим да променяме другите, а само себе си. Това от друга страна не изключва помощта, която винаги можем да окажем. Помощта, която ще остави другия свободен да избира, но ще го улесни, ако изборът пу съвпада с посоката на еволюцията. Ако да правиш добро означава, да си добър, то според мен това е правилен стремеж. Цитираните от мен беседи от П. Дънов преди няколко дни в една друга тема посочват същото, но ако за някой това няма значение, то си е негово решение.

[B__]

Има значение, как да няма. Според мен нещата опират до това да се прави добро, без да се прави добро. 

 

Имам предвид, че умът не знае кое е добро и кое не. Ако се водим по него, от сто решения само две ще са ни успешни. Това пък аз го цитирах преди дни

 

Да правим добро, без да правим добро, означава да не оставяме ума да решава кое е добро, а да вземаме решенията за това така, както Учителя препоръчва. 

 

Плюс това "добротата" на едно деяние се мени с времето и обстоятелствата. Доброто днес е зло утре......почти цитат от Дао Дъ Дзин  

Редактирано Август 12, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Станимир]

Ами, Божидар, всъщност ти си този, който много разсъждава. Знам, че ще отречеш, но то е очевидно. Точно такива разсъждения и заплитане в детайлите има в предвид П. Дънов. На давещият ще подадеш ръка и това е добро. Какво има да увърташ. А ако давещият се е решил да се дави, той няма да приеме подадената ръка. Но ако ти не подадеш ръка, то никакви умствени увъртания не могат да те оправдаят и да извинят постъпката ти. Нещата са толкова прости и не знам защо ти и Дао се опитвате да ги направите сложни.

[АлександърТ.А.]

Да определиш една категория като "добра" и да я утвърдиш като норма, означава да я разграничиш от цялото и да и сложиш граници. С това се форсира излишно нейната полярност, а полученото напрежение се изразходва в засилване на срещуположния полюс. За това допринася и общата хармония на природата, която е принудена да балансира със компенсаторно зареждане на една полярност, когато от плиткозрящите хора бива захранвана само другата.

Така въвеждането на понятия, принципи и норми допринася единствено за разбиването на света на парченца от отделни форми, които опитват да затвърждават своето изолирано съществуване, поради което губят възприятията си за всичко останало, както и връзката със самия живот, който е цялост.

Познанието за цялото го имаме.Познанието за парченцата го учим ,и наричаме това живот.Смисъла е да преживееш всичко .Тогава познанието ще те успокои.

п.п.  когато изчерпим причината, ще изчезне желанието .Тогава ще се отдръпнем от парчетата , и ще възвърнем цялоста

Редактирано Август 12, 2013 от АлександърТ.А.

[Диана Илиева]

Чакай, чакай, как така "Позанието за цялото го имаме"? Обясни какво имаш предвид. То може и да го имаме някъде дълбоко в нас примерно (не съм сигурна), но най-малкото не е достъпно за нас.

А дали именно изучавайки парченца и когато, както казваш ти, преживеем всичко, няма да получим познанието за Цялото и "ще се успокоим"?

[Станимир]

Ако частта е отражение и съдържа в потенциал цялото, то нещата стават ясни. Също и фразата: познай себе си. В една холографска структура реално няма разлика между малкото и голямото, а цялото е просто една абстракция, защото когато говорим за безкрайното то понятието "цяло" е неуместно. То е все едно да се опиташ да го ограничиш, защото цялото винаги предполага нещо ограничено. Темата тръгна в една посока, която е твърде далеч от действителността, от практичността, от възможното за осъществяване.

[B__]

Ами, Божидар, всъщност ти си този, който много разсъждава. Знам, че ще отречеш, но то е очевидно. Точно такива разсъждения и заплитане в детайлите има в предвид П. Дънов. На давещият ще подадеш ръка и това е добро. Какво има да увърташ. А ако давещият се е решил да се дави, той няма да приеме подадената ръка. Но ако ти не подадеш ръка, то никакви умствени увъртания не могат да те оправдаят и да извинят постъпката ти. Нещата са толкова прости и не знам защо ти и Дао се опитвате да ги направите сложни.

 

Не знам Дао какво се опитва да направи. Мога да говоря само за себе си. 

 

Относно подаването на ръката: ти беше този, който протестираше, че съм бил предлагал помощ във форума .....Виждаш колко е шарен живота  

Редактирано Август 12, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[АлександърТ.А.]

Прощавайте,перифразирах написаното от Дао.Но не буквално.....Защо сме създадени?На кратко; да раздробим света на части и преживеем всеки най дребен детайл на доброто и злото . И събрали всичко ,го поднесем на този ,който винаги е бил в нас

И аз мисля като вас, че правенето само на добро е хубаво но невъзможно .За това ,да правим доброто което можем .Стремежа е важен.Това е живота ,днес няма да се получи,утре няма да се получи , но после ще стане .В това е красотата,да намериш начин за направата на нещо хубаво .

Редактирано Август 12, 2013 от АлександърТ.А.

[Станимир]

От още една беседа "...Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света...". Въпросът е не да се прави добро, защото така се увеличава неимоверно злото, а да се прави. каквото трябва да се прави. Ако умът решава какво да се прави, следва само хаос.

Ще отговоря на това тук, защото в другата тема не му е мястото. Въпреки че цитираното твърдение е вярно, малко странно ми изглежда изводът да не правим добро. Освен това никъде не е казано, че по този начин злото се увеличава неимоверно и използването на подобни прилагателни е силно преувеличение. Няма значение дали ще наречем правенето на добро "каквото трябва да се прави". Последствията ще съответстват на породилата ги причина. Когато правим добро, това събужда злото за противодействие. Това е нормално и всъщност е много хубаво нещо, защото така злото се разкрива и може да бъде окончателно преодоляно. В обратния случай, прикритото зло е много по-опасно. Освен това без съпротивлението от страна на злото, доброто не може да расте и да се развива. Затова няма нищо лошо в това, че в стремежа си към добро ще събудим към проявление и известни сили на злото. Въпросът е да използваме това за утвърждаване на доброто. Да не правиш добро, защото те е страх, че ще пробудиш злото, не е решение.

 

Така че да не избягваме да видим злото. Има го. Ако се опитваме да правим само добро, тъй като със всяко добро правим зло, то внасяме огромно зло в света. Ната работа е не да правим добро, 

а да преобразуваме злото в добро

. Да трансцедентираме злото и да осъзнаваме този процес. Затова сме в този свят.

Злото го има, но това не значи, че ние трябва да се опитваме да правим нещо друго освен добро. В стремежа си да правим добро ние развиваме съответното умение (да правим добро) и не ние внасяме огромно зло в света. Злото идва като противодействие от страна на тъмните и както вече казах, това не е причина да не правим добро.

[B__]

"... малко странно ми изглежда изводът да не правим добро...."

 

Е, къде го видя този извод?!?!?!?

 

Казах "да се прави това, което трябва да се прави". Това е дори повече от добро,,,,Който го разбере, наистина ще е герой

 

Виждаш ли обусловеността на това мислене - мисленето за доброто. Предполага, че доброто е най-висшето нещо. После идва Вселената и показва, че любовта е най-висшето......

 

И това е едно скромно мнение ...че беседите могат да се четат не само с ум, но и със сърце.

 

Уф, нека дам пример. Детето ти е счупило нещо. Как ще подходиш към него? То е на три години. Ще му обясняваш разликата (човешката) между доброто и злото или ще подходиш с любов. Сам разбираш, че то разбира само от любов. Това е детската чистота. 

[Донка]

Напоследък си мисля, че вътрешното ни усещане за "добро" и "зло" в конкретна ситуация ни помагат да вземем решение, макар че не са единствени определящи - имат си своята роля и умът и волята, Кой е пръв и кой главен? Според опитностите ми няма формула - всеки човек и всеки момент на решение са различни, важно е да работят хармонично заедно. 

И още, мисля, че актуалните наложени от обществото или персоналната група на човека норми за правене на добро по-скоро пречат на тази хармония, отколкото да помагат - имам предвид, че човек може да извърши някакво добро не защото е убеден в това, а защото неговият социум ще го награди с похвала за правенето на това добро или ще го осъди, накаже и отлъчи за не-правенето му. Ако "доброто" е направено по последните причини, то можем ли да го калкулираме като правене на добро?

[Станимир]

Въпросът е не да се прави добро, защото така се увеличава неимоверно злото, а да се прави. каквото трябва да се прави.

 

Тук съвсем определено пише да не се прави добро. Дори и да трябва да се прави "това, което трябва да се прави" то според думите ти не е добро. Отделно от това заблудата, че правейки "това, което трябва да се прави" няма да предизвикаме отрицателни последствия. Отделно, че ти самият не си наясно какво точно означава "това, което трябва да се прави". Просто търсиш начин да заобиколиш думата "добро" за да оправдаеш мненията си.

 

Казах "да се прави това, което трябва да се прави". Това е дори повече от добро,,,,Който го разбере, наистина ще е герой

Странно как в темата за героизма, доколкото си спомням ти беше един от тези, които най-яростно се противопостави на твърдението, че духовното развитие в един момент се превръща в героизъм. Освен това, ти току що изкара себе си герой по един косвен начин. Ами бих казал, че скромността ти липсва... Това с повечето от правене на добро е абсолютна глупост. Когато едно действие има благоприятни последствия за човека и за околните, то е добро. Кое е това повече? Какви трябва да са последствията за да говорим за повече?

 

Виждаш ли обусловеността на това мислене - мисленето за доброто. Предполага, че доброто е най-висшето нещо. После идва Вселената и показва, че любовта е най-висшето......

Защо противопоставяш доброто на любовта? И какви са тези глупости с "най-висшето нещо"? Кой го предполага? Май си само ти, и то по отношение на другите. Аз може да сравня една добра и една лоша постъпка според намеренията на извършителя и последствията за околните и в този смисъл, добрата постъпка ще е тази, която е направена с добри намерения и носи благоприятни последствия, т.е. тя ще е по-висшата, но на каква база ще сравнявам доброто с любовта?! Те в повечето случаи се проявяват съвместно.

Редактирано Септември 16, 2013 от Станимир