Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли човекът да прави добро?


Донка

Recommended Posts

...разбира се, че не неглижирам "малкото добро". То е важно, необходимо...

Ти искаш да кажеш, че истинското добро е радикално, т.е. засяга битието ни из основи. Е, не знам дали ще повярваш, но малкото добро е точно такова :) Това е нещо радикално и устойчиво (всъщност, най-устойчивото), то влиза в състава на всичко съществуващо и му влияе така, както нищо друго не е в състояние да му влияе. Най-малкото добро представлява сума от безкрайно малки величини. Но ако можем да изчислим тази сума, ще намерим, че стойността и е безкрайно голяма.

:thumbsup2: Да. И както казва Станимир, в действителност да се каже, че човек може да прави самостоятелно добро или само да провежда доброто отгоре, не е толкова съществено в крайна сметка.

Същественото е друго - как вярването в едното или другото прави по-смислен вътрешно, съдържателен и полезен за другите животът на всеки един от нас? Защото тук може да си философстваме какво ли не, но вън, където се лъже и краде, където убиват студенти и откарват в неизвестни посоки черни и бели робини... в този свят е особено важно да се действа конструктивно... колкото и да е банално, "по делата трябва да ги/се опознаваме". Никой не би желал човекът, който може (и е обещал) да му помогне, всъщност да му навреди и после да се оправдае, че човек и без това не може да прави добро или само така изглежда. Никоя майка или баща не биха искали техният студент да не се завърне или дъщеря им да бъде принудена да упражнява "най-древната професия".

Вярно е обаче, че и от другата страна има хора, които прекалено се вживяват в собствената си роля в някое реално или предполагаемо добротворство. Това е фанатизъм, който притъпява самите сетива за онова, което е наистина добро за хората наоколо - и в известен (не политически, а по-общ) смисъл това може да избие в нещо като фашизъм... "За твое/ваше/тяхно добро..." - това е една твърде подлежаща на спекулиране фраза.

В заключение, нека да се стремим да правим добро, но не и да претендираме, че непременно правим най-доброто (за себе си и/или другите). Да знаем, че доброто е твърде относително в този свят - това познание, ако е правилно разбрано, според мен трябва да ни държи будни и да ни прави хармонични. При крайните му тълкувания, обратно на това, ние ставаме фанатични или в отричането на тоя свят, или прекалено фокусирани върху случващото се в него, за него, чрез него... :yinyang:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Човек прави добро/лошо според възможностите си.

Малкото добро лошо ли е?

Доброто и лошото са човешки понятия в нашият ДВУ-измерно-емоцинален свят.

Нека не се взимаме насероизно, а да правим това което трябва.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Истинско удоволствие е за мен да чета мнения, в които има един интелигентен спор, …а доста от горните мнения са на доста високо ниво от тази гледна точка.

Не мога да разбера само, защо спорещите страни не определят по някакъв начин „нещото”, което е повод за спор… Говори се за „малко” добро, палиативно "добро",повърхностно добро, радикално добро и може би има още много прилагателни, които не съм прочел…

Смятам, че до голяма степен спора се изчерпва с този опит за определение: Добро е всяко съзнателно действие, с което доближаваме хората до осъзнаване на тяхната Божествена същност.

Колко простичко е всичко само… За да се прави добро е необходимо: първо- доброто да е поискано, второ – доброто да го правим съзнателно, а не емоционално и импулсивно (състраданието и съпричастността тук се изключват), трето – не са важни действията при правенето на доброто…Действията, които в определени случаи могат да имат "лоши" последствия, разгледани от позиция на времето,…т.е. с първостепенна важност винаги е мотивацията!

В този ред на мисли ще се опитам да дам мнение и за „малкото добро”, за което говори Учителя, и което се цитира по-горе… Когато човек се „сблъска” с Божественото развитие и започне по някакъв начин да участва осъзнато в Божествения план, се ражда един голям импулс (заряд), който кара човека да прави „голямото добро”, т.е. в човека се раждат цели от рода : „да се спаси човечеството, Земята!” … Надявам се, че всеки човек, изпитал силен Духовен импулс е мислил в тази насока. Представяте ли си обаче, колко голям е този заряд, ако на близо да осъзналия се човек в неговият Учител ? Бих казал, че този заряд в подобна обстановка е толкова голям, че може дори да е взривоопасен и вреден.

В действителност човек, който не е помогнал на себе си може ли да помага на другите? – елементарно е и всеки го знае, че това е невъзможно!

От спомените можем да прочетем много неща, които говорят за не толкова голямото духовно нивото на учениците по времето на земното пребиваване на Учителя…Това обяснява и до голяма част от препоръки на Учителя в насока, да се започне от правенето на „малкото добро” т.е. да направим първо добро към себе си и да обърнем внимание на човека до нас, а не да се грижим за спасяването на света, което е приоритет и грижа на други по-напреднали същества! :)

Принципно Доброто не може да се дели на голямо и малко, ...или поне аз не познавам такава скала, по която се определя това !

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

"Може ли човекът да прави добро?"

Въпросът е риторичен :)

Линк към коментар
Share on other sites

На мене някак си ми се иска да не определяме доброто. Нека всеки сам открие смисъла му, сам да го почувства. Всеки иска да бъде добър по един или по друг начин. Правенето на добро е само външен израз на вътрешната ни доброта, която всеки според възможностите си първо открива в себе, после с постъпките си разкрива и във външния свят. Човек е такъв за какъвто се мисли; с мислите си ние изграждаме своя образ за в бъдещето. Нека изградим този образ светъл, чист и достоен, и да не го лишаваме от добротата! И малкото пламъче и големият пламък са способни да запалят хиляди огньове, ако бъдат използвани разумно.

Линк към коментар
Share on other sites

На мене някак си ми се иска да не определяме доброто. Нека всеки сам открие смисъла му, сам да го почувства. Всеки иска да бъде добър по един или по друг начин. Правенето на добро е само външен израз на вътрешната ни доброта, която всеки според възможностите си първо открива в себе, после с постъпките си разкрива и във външния свят. Човек е такъв за какъвто се мисли; с мислите си ние изграждаме своя образ за в бъдещето. Нека изградим този образ светъл, чист и достоен, и да не го лишаваме от добротата! И малкото пламъче и големият пламък са способни да запалят хиляди огньове, ако бъдат използвани разумно.

:thumbsup: Да, да. Разбирам човешката гледна точка, според която ровичкането в тази съкровена за мнозина сфера е неудобно и може би неподходящо. Така да бъде. Все пак и научната гледна точка, която не може да мине без определения и разисквания (а ла Никола) си има място. :yinyang:

Весели празници и на тези, които имат и на онези, които нямат импулса да определят доброто! :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

След изминалото време си мисля, че човекът може да осъзнава доброто, което му прави Вселената във всеки момент.

Може да прави всичко и само което е щастлив да прави в определен момент и прави с Любов - това означава, че прави някакво добро - какво точно и на кого - няма значение и може би не е хубаво да знае... Доброто, което прави в случая е, че живее и работи с безусловна любов заради самия живот и работа.

В момента, в който човек започне да мисли на кого и какво точно добро прави, той е спрял да прави добро...

Линк към коментар
Share on other sites

След изминалото време си мисля, че човекът може да осъзнава доброто, което му прави Вселената във всеки момент.

Може да прави всичко и само което е щастлив да прави в определен момент и прави с Любов - това означава, че прави някакво добро - какво точно и на кого - няма значение и може би не е хубаво да знае... Доброто, което прави в случая е, че живее и работи с безусловна любов заради самия живот и работа.

В момента, в който човек започне да мисли на кого и какво точно добро прави, той е спрял да прави добро...

:thumbsup2: Това покрива и моето мнение по въпроса.

Линк към коментар
Share on other sites

След изминалото време си мисля, че човекът може да осъзнава доброто, което му прави Вселената във всеки момент.

Може да прави всичко и само което е щастлив да прави в определен момент и прави с Любов - това означава, че прави някакво добро - какво точно и на кого - няма значение и може би не е хубаво да знае... Доброто, което прави в случая е, че живее и работи с безусловна любов заради самия живот и работа.

В момента, в който човек започне да мисли на кого и какво точно добро прави, той е спрял да прави добро...

Аз не съм съгласна с това, което съм подчертала.

Най-малко въобще не е толкова просто.

Според мен, колкото по-голяма възможност има човек да осъзнава как точно се отразяват неговите действия или бездействия на другите и на света като цяло, толкова по-сложно става ...

Сложно е, защото ние (поне голямото болшинство от нас) въобще не сме в състояние да прозрем какви са нишките на съдбата, които с нашите действия или бездействия бихме размърдали.

За съжаление и чистата мотивация не може да ни спаси от грешки и неправомерна намеса "за добро" и "от състрадание".

Лично аз за по-голяма мъдрост се моля и се старая да постъпвам така, както бих искала другите да постъпват към мен (т.е това пак е едно относително добро, според моята си камбанария :( ). И като казвам "постъпвам", имам предвид не само конкретни действия, а съвсем общо - даване или недаване на информация/съвет, даване или недаване на съчувствие и т.н.

Но пак ми е трудно, защото не ми е лесно да се поставя във всички ситуации, а колкото е по-тежка ситуацията, толкова по-трудно ми е да преценя как бих искала да постъпят спрямо мен; отделно дето понякога се изкушавам чисто по човешки да направя нещо не много обмислено от съчувствие или от радост ...

----------------

П.П. Колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва, че заглавието на темата не е много коректно - какво означава "добро"? И значи ли това, че през останалото време съзнателно правим "лошо"?!

За мен проблемът е, че и в двата случая постъпваме неосъзнато, непрозорливо ...

Вдигнали сме лозунга "С любов!", ама и любовта ни е такава - субективна, човешка, с една дума няма много общо с другата, истинската, божествената любов, дето я пишем с главната буква.

И този лозунг никак не ни помага, дори може да "скрива" от нас действителността, защото ние се уповаваме на това, че щом правим нещо с любов, значи то е добро, а как точно стоят нещата в действителност, какво точно да направим, за да допринесем за хармонизация на нещата не само за момента, но и за по-нататък ... въобще не ни занимават тези въпроси.

Според мен ние хората постепенно се учим да правим това, което е нужно. Може би често според човешките ни критерии това наше действие няма да изглежда много "добро", но би се оказало, че за последващото развитие на нещата точно това е било необходимо.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте момичета. Поздравявам само нежната полувинка , защото последните ви три изказвания ,просто ме хвърлят в оркестъра.Невероятна способност за синтез и анализ на протичащия около нас живот.Затова ще се осмеля да ви попитам за мнението ви. Защо след като разполагаме с такова богатство ,каквото сте вие ;в настоящия момент обществото ни е изпаднало в криза ,във всички направления?Надявам се че няма да ви затрудня ако ви помоля да формулирате отговора си през призмата на Божията воля.Целувам Ви.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.

Изт.

Превъзходна беседа :thumbsup: . Не е случайно, че попаднах тъкмо на нея защото отговаря в момента на дълбоко зададени от душата ми въпроси. Споменавала съм и друг път, че не е имало случай когато душата задава въпрос (по вътрешен път) и да не и се отговори в дълбочина, защото душата знае как да пита, т.е. тя има свещен подход... Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Именно,

така забавляваме хомункулусите :)

Правенето на добро или на зло няма нужда да се афишира, то става факт. А всеки факт е част от причинно-следствена връзка, та така е и с доброто.

Направи добро, което не е саможертва обаче и бъди щастлив: доброто, което е саможертва е зло.

Линк към коментар
Share on other sites

Думата саможертва е една такава странна. Често наричаме с нея това, което най-много бихме искали да направим, защото всяко друго поведение би ни измъчвало. И като употребим тази дума, всъщност искаме да получим просто обич, под форма на усмивка, благодарност, нещо, което да ни потвърди, че сме постъпили добре и сме обичани.

Линк към коментар
Share on other sites

Доброто и злото се правят от човека,не от Бога!Всеки прави и добро и зло - понякога направеното от него добро е зло за самия него,т.е. това не е добро,и обратното ако направи зло на някого,това съвсем не означава,че направеното зло е зло за другия.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисли за доброто:

Някои често пъти правят добро, за да могат безнаказано да вършат зло.

Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни причинява.

Ларошфуко

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

Лев Толстой

Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова. — "Хамлет"

Зло — добро, добро и зло

от едно са потекло —

вещиците в „Макбет”

Шекспир

Нито едно добро дело не остава ненаказано.

Томас Брукс

Аз част от тая сила съм,

що само зло крои,

но все добро твори. Мефистофел, „Фауст”,

Гьоте

Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи.

Арабска поговорка

Злото е резултат от привързаността към доброто.

За да усетиш любовта, трябва първоначално да се отблъснеш от злото, а след това да се откажеш от доброто.

С. Лазарев

-------------------------------

Колко много мисли за доброто? А какво мисля аз ли...? :hmmmmm:

Преди да започна да пиша в този форум, просто си знаех, че трябва да се прави добро. :feel happy: Спомням си как една колежка преди 10-на години със сълзи на очи разказваше за дъщеря си, на 16г., която припаднала на автобусната спирка – проблеми със сърцето. Никой не й помогнал... Тогава съчувствах на колежката. Просто не съм знаела, че не трябва да се прави „не поискано добро”. :smarty: Сега знам. ;)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Да поставиш тялото си и всичкото което имаш между опасността и тези които обичаш ( пък що трябва само за тези които обичаш , а? ) Това Добро Ли е Или Зло ?! Е те това си е пък върховна ЧОВЕШКА ценност. И ако отнемеш на човек свободата - правото му да избира, разумно и информирано ( тя науката не спи братя и сестри, това не са само празни думи!) - и само го мяташ наоколо (манипулираш!) уж с идеята , че трябвало да Учи не знам. Ем не се сърдете - ама аз си питам. Стана ми навик да влизам в конфронтация.

Линк към коментар
Share on other sites

Жалко че не намерих как да си редактирам отговора - да не спамя излишно . Дори тази идея с предпазването нна останалите , колкото и привлекателна да изглежда - става кофти , когато започнеш да отнемаш ПРАВОТО на другите , те си взимат САМОСТОЯТЕЛНИ решения , да правят изборите които имат да правят - да растат , с две думи. Само детонямах предвид предпазване ми саможертва (: - "Шъпата спартанци под сганта Ксеркса" примерно- Техния избор си е бил съвсем простичък, кааква ти дълбока философия там?!

Учим се, наистина се учим :) Умереност му е цаката , мисля. Всяко нещо доведено до абсурдна крайност почва да вреди. Баланс , хармония , такива ми ти работи.Life Is A Full Spectrum / не е моя мисъл/ :) И не е задължително всички понятия да са строго дуалистични (май).

Моя първоначален въпрос - който ме занимаваше беше за самозащитат и съвестта , но трябва да призная този форум ми подейства като балсам на ДУХА и вече не ме тормози :) :) :) Лек ви ден и Namaste - дето викат сродните ви по мислене (повече или по-малко) от изток и запад :)

Аз бих казал - с уважение, надявам се да ви намери в добро здраве , искрено ваш ( хе хе ама не роб) , Виктор Дечев (:

Линк към коментар
Share on other sites

60.gif59.gifДобре дошъл Виктор и благодаря за свежото влизане. Радвам се, че си почувствал така форума! Роби нямаме тук - но имаме работници-ученици. И ако имаше 2 + щях да сложа за умереността, хармонията и "не е задължително всички понятия да са строго дуалистични"

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...