Може ли човекът да прави добро?

Добромир · Декември 23, 2008

...разбира се, че не неглижирам "малкото добро". То е важно, необходимо...
Ти искаш да кажеш, че истинското добро е радикално, т.е. засяга битието ни из основи. Е, не знам дали ще повярваш, но малкото добро е точно такова Това е нещо радикално и устойчиво (всъщност, най-устойчивото), то влиза в състава на всичко съществуващо и му влияе така, както нищо друго не е в състояние да му влияе. Най-малкото добро представлява сума от безкрайно малки величини. Но ако можем да изчислим тази сума, ще намерим, че стойността и е безкрайно голяма.

:thumbsup2: Да. И както казва Станимир, в действителност да се каже, че човек може да прави самостоятелно добро или само да провежда доброто отгоре, не е толкова съществено в крайна сметка.

Същественото е друго - как вярването в едното или другото прави по-смислен вътрешно, съдържателен и полезен за другите животът на всеки един от нас? Защото тук може да си философстваме какво ли не, но вън, където се лъже и краде, където убиват студенти и откарват в неизвестни посоки черни и бели робини... в този свят е особено важно да се действа конструктивно... колкото и да е банално, "по делата трябва да ги/се опознаваме". Никой не би желал човекът, който може (и е обещал) да му помогне, всъщност да му навреди и после да се оправдае, че човек и без това не може да прави добро или само така изглежда. Никоя майка или баща не биха искали техният студент да не се завърне или дъщеря им да бъде принудена да упражнява "най-древната професия".

Вярно е обаче, че и от другата страна има хора, които прекалено се вживяват в собствената си роля в някое реално или предполагаемо добротворство. Това е фанатизъм, който притъпява самите сетива за онова, което е наистина добро за хората наоколо - и в известен (не политически, а по-общ) смисъл това може да избие в нещо като фашизъм... "За твое/ваше/тяхно добро..." - това е една твърде подлежаща на спекулиране фраза.

В заключение, нека да се стремим да правим добро, но не и да претендираме, че непременно правим най-доброто (за себе си и/или другите). Да знаем, че доброто е твърде относително в този свят - това познание, ако е правилно разбрано, според мен трябва да ни държи будни и да ни прави хармонични. При крайните му тълкувания, обратно на това, ние ставаме фанатични или в отричането на тоя свят, или прекалено фокусирани върху случващото се в него, за него, чрез него... :yinyang:

Редактирано Декември 23, 2008 от Добромир

Декември 23, 2008

Човек прави добро/лошо според възможностите си.

Малкото добро лошо ли е?

Доброто и лошото са човешки понятия в нашият ДВУ-измерно-емоцинален свят.

Нека не се взимаме насероизно, а да правим това което трябва.

bee_bg · Декември 23, 2008

А то е?

Декември 23, 2008

... съвеста да ми е чиста.

bee_bg · Декември 23, 2008

Добър отговор. :thumbsup:

Декември 24, 2008

Истинско удоволствие е за мен да чета мнения, в които има един интелигентен спор, …а доста от горните мнения са на доста високо ниво от тази гледна точка.

Не мога да разбера само, защо спорещите страни не определят по някакъв начин „нещото”, което е повод за спор… Говори се за „малко” добро, палиативно "добро",повърхностно добро, радикално добро и може би има още много прилагателни, които не съм прочел…

Смятам, че до голяма степен спора се изчерпва с този опит за определение: Добро е всяко съзнателно действие, с което доближаваме хората до осъзнаване на тяхната Божествена същност.

Колко простичко е всичко само… За да се прави добро е необходимо: първо- доброто да е поискано, второ – доброто да го правим съзнателно, а не емоционално и импулсивно (състраданието и съпричастността тук се изключват), трето – не са важни действията при правенето на доброто…Действията, които в определени случаи могат да имат "лоши" последствия, разгледани от позиция на времето,…т.е. с първостепенна важност винаги е мотивацията!

В този ред на мисли ще се опитам да дам мнение и за „малкото добро”, за което говори Учителя, и което се цитира по-горе… Когато човек се „сблъска” с Божественото развитие и започне по някакъв начин да участва осъзнато в Божествения план, се ражда един голям импулс (заряд), който кара човека да прави „голямото добро”, т.е. в човека се раждат цели от рода : „да се спаси човечеството, Земята!” … Надявам се, че всеки човек, изпитал силен Духовен импулс е мислил в тази насока. Представяте ли си обаче, колко голям е този заряд, ако на близо да осъзналия се човек в неговият Учител ? Бих казал, че този заряд в подобна обстановка е толкова голям, че може дори да е взривоопасен и вреден.

В действителност човек, който не е помогнал на себе си може ли да помага на другите? – елементарно е и всеки го знае, че това е невъзможно!

От спомените можем да прочетем много неща, които говорят за не толкова голямото духовно нивото на учениците по времето на земното пребиваване на Учителя…Това обяснява и до голяма част от препоръки на Учителя в насока, да се започне от правенето на „малкото добро” т.е. да направим първо добро към себе си и да обърнем внимание на човека до нас, а не да се грижим за спасяването на света, което е приоритет и грижа на други по-напреднали същества!

Принципно Доброто не може да се дели на голямо и малко, ...или поне аз не познавам такава скала, по която се определя това !