Венцислав_ Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Да си признаеш, че си егоист е много необходимо нещо, но да виждаш във всяко свое действие (мисъл, желание) само и единствено егоизъм е твърде неправилно като представа. Как можеш да утвърдиш Божественото в себе си, ако не виждаш поне едно зрънце в себе си, което да подхраниш и отгледаш? Ние сме богове и можем да станем едно с Бог, нашият Отец, само дотолкова, доколкото проявим Божествената си същност тук на Земята. В цитата който предложих в предния си пост беше застъпена идеята, че само чрез проявлението Бог може да познае себе си. Същото може да се отнесе и до отделния човек. Само като прояви Божественото в живота си, той може да го познае, т.е. да познае себе си. Имаме Бог и отражението му. Чрез това отражение Бог познава себе си и колкото това отражение е по-ясно, по-чисто, по-малко изкривено (което изкривяване всъщност представляват илюзиите), толкова по-пълно Бог ще се познае. Съвсем друго е вече, като си ми определил коя представа е правилна. Добър въпрос - Как можеш да утвърдиш божественото в себе си - но ти сам видя моя отговор, който за мен е непоклатим в логичността си. Разбира се, че аз, човек, не бих могъл да утвърдя божественото в себе си. Аз мога да утвъждавам само човешкото. Разбира се, Бог може да утвърди себе си в мен, но само ако му позволя. На това позволяване му се казва новораждане от вода и дух и то не е просто психическа нагласа. Водата, за която става дума, която винаги е била символ на първоматерията, на първичния астрал, в билбията е наречена Мария. Мария (море), която е девица. Тоест - чист, недокоснат астрал (но ние сме астрални урагани от положителни мисли, добронамерености и жертвоготовности и горките хора, на които желаем да помагаме, които съвсем против волята си са въвлечени в етерно-магнитни свързаности с нас). Само тя може да зачене от светия дух (зрънце от който имаме и ние, което е нашата божественост, но съвсем заспала) и само тогава може да роди Иисус. В нас. А после тепърва ще трябва да избегне атаките на Ирод (егото) и да му се позволи да расте в Египет (стария храм), преди напълно да го разруши и да построи нов за три дни. Тогава вече може и да си поговорим за нещо истинско... Това е път към Всетвореца и към неговото абсолютно Слово. А онова, което се опитваме да култивираме, защото ще ни отведе до отеца ни и т.н. е пътя към другия ни творец - висшия аз. Този, който е природния бог и напълно ни управлява. Същият, с който Иисус се среща в пустинята след 40 дневен пост (пълно изчистване на 4-те тела) и от чиито изкушения (целия свят) не бива примамен, за да може вече да каже "Аз и Отца ми - едно сме". Е, знам как ще звучи това за тези, които не искат да го чуят. Пък и толкова пъти е дъвкано, горкото... Профани много, ама аз съм за трима. Светлина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три деня не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и и взимане с любов са изразители на новите идеи в света. И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя. "Три идеи"-МОК, беседа, държана от Учителя на 27.09.1929г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 П.П. Не че ти се меся, но имаш правописни грешки в подписа ти, 1 буква в "шалом", м-то ти е грешно - с м-крайно се пише. В "алейхем"проблемът с м-то е същия, а думата започва с айн, а не с алеф Ако искаш, си ги поправи Кристияне, излагаш се (с дребнави забележки, които, както винаги, заслепяват очите за истината). Да, за крайното м (мем се казва), си прав. Не го намерих на клавиатурата, а не съм преписала фразата просто някъде от нета. Съжалявам, че нямам възможност да ти го напиша на ръка. За предлога също се излагаш, но поради неграмотност. Има предлог ал, който се пише с айн, и предлог ел, който се пише с алеф. И двата предлога се използват във фразата "мир вам" на иврит, просто са варианти (буквално, "мир на вас" с предлога ел или "мир върху, над вас" с другия предлог) . Аз просто съм избрала тази с предлога ел. Предполагам, че може да се измъкнеш от излагацията (тотална за теб) с изказването, че липсващата вокализация (също не знам как се изписва на клавиатурата) те е объркала Но изписването на гласните в този език и без това не е задължително. Изключително егоистично е, че един ден просто се изкефих на колко различни езици я има тази прекрасна фраза и реших да си го сложа това в подписа. Вдъхнови ме занятието ми по иврит, в което професорът помоли един арабин да го каже на арабски същото, за да видим сами колко си приличат езиците. Действително. Точно ден преди това пък превеждах съответния пасаж от Новия Завет, в който Исус казва това на учениците си - в случая на старобългарски. Предлагам да се придържаш към темата, а не да обсъждаш (некомпетентно) подписите на хората. П.П. Между другото, Змията в теб действително силничко се изявява, но се случва на много хора в научните среди. Мисля, че книжката на Подводни може да ти е полезна. Нищо лично, по-скоро хумористично го имам предвид. П.П. Прерових цялата клавиатура, за да намеря на Кристиян едно крайно мем При изписване на думата ръкописно разликата е минимална впрочем - само в това дали е затворено кръгчето или не. В печатния вариант разликата е преувеличена, за да се улесни четенето. Но е много по-важно, когато става дума за интелектуалстване и демагогия с сравнение със знанието за смисъла, човек да разбира граматиката и езика зад написаното, а не да го препише правилно без да го разбира. Примерно ще се радвам да ми анализираш фразата граматически. Може и на лични и обещавам да не те изпитвам много Амм, но има и други "грешки" в подписа ми, които не мога да поправя, но Кристиян сигурно е забелязал. По-точно ще бъда много благодарна на човека, който ми каже как да изписвам спиритусите и ударенията на старогръцки. И те липсват, но и до ден днешен не знам как да накарам копютъра да ги пише Дано не е фатално за разбирането. Все пак тук е пълно с интелигентни хора. Администраторска бележка: Уважаеми участници, моля придържайте се към темата. Спазвайте дух на доброжелателност, толерантност, уважение и конструктивност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Багира, според теб + и - на магнита борят ли се един с друг или са в хармония, допълват си се един друг, нужни са си един на друг? Една борба предполага, че всеки от противниците иска да унищожи другия и да остане само той. Случаят обаче не е такъв. Както и всички останали случаи на дуалност. Затова не можеш да посочиш къде точно ги има. В случая с магнитите можем да видим нещо много интересно. Двата полюса не се срещат никъде отделени. Обяснението е, че магнитното действие е проява на протичането на електричен ток. Тук то няма самостоятелен характер. Можем да направим аналогия с други двойки неотделими полярности. Можем да направим извод за тяхната самостоятелност, и за това дали те са същности, или прояви. Но ако отказваме дори да признаем съществуването им- ще стискаме щастливо южния (примерно) полюс на магнита, без да разберем, че на другия му край има северен ... Така ще бъдем щастливи в теоретичния си триумф, но дали това е предпоставка за духовно развитие- ще разберем по- късно. А може и да не разберем. В края на краищата- защо ни е, ако сме си щастливи с южния полюс ... Защо в дуалистичния свят няма място за Божествения разум? Откъде си сигурна, че плода на дървото на живота е точно един и е точно "Добро"? Добрият отговор изисква добър въпрос. Опитай с други въпроси! Също така според мен много се спекулира с това Дърво на доброто и злото. Изгонването на Адам от Рая кой знае защо се тълкува като негативно, зловредно събитие (и то от хора на които не им харесва дуалистичната логика, но ... явно човешко е на всяко нещо да се дава + или - оценка). Аз го приемам като закономерно събитие. Адам е добил познание, което му позволява да излезе и да живее извън оранжерията, в която е вегетирал до тогава, защото вече не се нуждае от такива парникови условия. Първо - очевидно е, че за да "стане един от Нас", на Адам му е нужно да познава плодовете на двете дървета - и на доброто и злото, и на живота. Той е направил само първата крачка. Сега му остава да направи втората, а не да се откаже от първата. Правейки тази първа крачка, той вече не е жив. Как ще направи втора крачка? Второ - да, плодовете на дървото на доброто и злото са два вида, НО защо всички забравят, че растат на едно дърво. Това означава, че доброто и злото наистина имат общ корен (буквално и преносно). В това няма нищо ужасно, просто Е така. Всяка идея да се стремим да увеличим Доброто за сметка на Злото (имам предвид като абсолютни величини!) или обратно, както и да излезем (как?!) от този свят и да намерим (как?!) друг, в който да има само добро (от къде сме сигурни, че има такъв свят?!), е кауза пердута. Ето, стигна до верния извод! Свят, в който да има само добро не може да има! И да увеличаваме доброто за сметка на злото- също е абсурдно! И самостоятелен северен, или южен магнитен палюс не може да има! И на неутралата не можем да се задържим ... (не пречи да пробваме, ако това ни носи радост- ще имаме безкрайна радост!) Ако се сетим, че светът е нещо много по- голямо от нашите представи за добро и зло и изобщо за свят, ще открием и други въпроси и други отговори ... Редактирано Декември 12, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Да си признаеш, че си егоист е много необходимо нещо, но да виждаш във всяко свое действие (мисъл, желание) само и единствено егоизъм е твърде неправилно като представа. Как можеш да утвърдиш Божественото в себе си, ако не виждаш поне едно зрънце в себе си, което да подхраниш и отгледаш? Ние сме богове и можем да станем едно с Бог, нашият Отец, само дотолкова, доколкото проявим Божествената си същност тук на Земята. В цитата който предложих в предния си пост беше застъпена идеята, че само чрез проявлението Бог може да познае себе си. Същото може да се отнесе и до отделния човек. Само като прояви Божественото в живота си, той може да го познае, т.е. да познае себе си. Имаме Бог и отражението му. Чрез това отражение Бог познава себе си и колкото това отражение е по-ясно, по-чисто, по-малко изкривено (което изкривяване всъщност представляват илюзиите), толкова по-пълно Бог ще се познае. Съвсем друго е вече, като си ми определил коя представа е правилна. Добър въпрос - Как можеш да утвърдиш божественото в себе си - но ти сам видя моя отговор, който за мен е непоклатим в логичността си. Разбира се, че аз, човек, не бих могъл да утвърдя божественото в себе си. Аз мога да утвъждавам само човешкото. Разбира се, Бог може да утвърди себе си в мен, но само ако му позволя. На това позволяване му се казва новораждане от вода и дух и то не е просто психическа нагласа. Водата, за която става дума, която винаги е била символ на първоматерията, на първичния астрал, в билбията е наречена Мария. Мария (море), която е девица. Тоест - чист, недокоснат астрал (но ние сме астрални урагани от положителни мисли, добронамерености и жертвоготовности и горките хора, на които желаем да помагаме, които съвсем против волята си са въвлечени в етерно-магнитни свързаности с нас). Само тя може да зачене от светия дух (зрънце от който имаме и ние, което е нашата божественост, но съвсем заспала) и само тогава може да роди Иисус. В нас. А после тепърва ще трябва да избегне атаките на Ирод (егото) и да му се позволи да расте в Египет (стария храм), преди напълно да го разруши и да построи нов за три дни. Тогава вече може и да си поговорим за нещо истинско... Това е път към Всетвореца и към неговото абсолютно Слово. А онова, което се опитваме да култивираме, защото ще ни отведе до отеца ни и т.н. е пътя към другия ни творец - висшия аз. Този, който е природния бог и напълно ни управлява. Същият, с който Иисус се среща в пустинята след 40 дневен пост (пълно изчистване на 4-те тела) и от чиито изкушения (целия свят) не бива примамен, за да може вече да каже "Аз и Отца ми - едно сме". Е, знам как ще звучи това за тези, които не искат да го чуят. Пък и толкова пъти е дъвкано, горкото... Профани много, ама аз съм за трима. Светлина! Привет Ванцислав, Не отговарям на твоето мнение, просто предлагам нещо, което вероятно би могло да го допълни: Лк.11:34 Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно. Лк.11:35 За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина. Лк.11:36 Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си. Гал.4:21 Кажете ми, вие които искате да сте под закон, не слушате ли закона? Гал.4:22 Защото е писано че Авраам имаше двама синове, едного от рабинята и едного от свободната; Гал.4:23 но този който бе от рабинята роди се по плът; а този който бе от свободната, по обещание. Гал.4:24 И това е иносказаемо; защото те са двата завета, единий от Синайската гора, който ражда в рабство, и той е Агар; Гал.4:25 защото Агар е гората Синай в Арабия; и спосреща се с днешния Ерусалим, и в рабство и с чадата си. Гал.4:26 А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни; Еф.2:14 Защото той е нашият мир, който направи двете едно, и развали средната стена на преградата; Еф.2:15 като унищожи враждата с плътта си, закона на заповедите с постановленията, за да създаде в себе си двата в един нов человек, и да направи мир, Еф.2:16 и в едно тело да примири и двамата с Бога чрез кръста като уби на него враждата; Администраторска бележка: Уважаеми участници, темата е отворена отново. Моля придържайте се към нея. Спазвайте дух на доброжелателност, толерантност, уважение и конструктивност! Във форумите имаме специален раздел: Духовни мостове. Моля мнения свързани с философиите на кабала, розенкройцерството и др., да ги давате там ИЛИ в съответните други сайтове посветени на тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 1, 2009 Доклад Share Добавено Май 1, 2009 Някога китайският император излязъл да наобиколи поднебесната си империя. Вървял той със свитата си и сърцето му се препълвало от радост.... Оризовите полета сияели под слънцето. Небето се усмихвало. Всички се покланяли до земята, когато го срещали. От радост преливало императорското сърце и той решил да направи нещо добро. Когато достигнал до брега на морето, видял един дрипав рибар , който замятал мрежите си във водата. Решил императора да покаже благоволението си към този несретник. Повикал рибаря и му казал: Слушай бедни рибарю! Аз великият китайски император реших да те възнаградя. Но нека боговете отредят колко голяма ще е твоята награда. Сега хвърли мрежата си в морето и каквото извадиш ще поставиш на едното блюдо на везната, а на другото блюдо аз ще поставя злато и скъпоценности, докато везната се изравни... -Благодаря за щедростта ти велики императоре- отвърнал рибаря! После заметнал силно мрежата навътре в морето... Когато я издърпал със сълзи на очите открил , че вътре няма почти нищо... само една малка костица.... С трепереща ръка рибаря я поставил на едното блюдо на везната. - Е, такъв ти бил късмета- изсмял се императора и хвърлил на другото блюдо една златна монета. Но везната не трепнала. Хвърлил императора още една монета... и още една... и още една. Но везната си стояла все така натежала към дребната костица. Изсипал императора всичките скъпоценности , които носел върху второто блюдо, но везната така и не трепнала. Паникьосал се ,но думата на императора е дума на император! Наредил той да извикат някой мъдрец за да обясни това чудо. Не след дълго се появил дрипав старец с бяла брада. Когато видял гледката с везната , той тъжно се усмихнал... приближил, навел се и взел шепа пръст, след което я поставил върху костичката и... везната моментално се наклонила на обратно. Коленичил императора и помолил: -Кажи ми древни ми мъдрецо , какво беше това чудо и ще те възнаградя богато.... Усмихнал се мъдреца и казал: - Не ти ща златото велики императоре, но ще ти обясня това чудо. Това тук е кост от човешко око. Докато гледа все е ненаситно. Спира да лакомее само когато го затисне пръстта, когато умре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Духовното развитие е желание и егоизъм, докато достигне прага на мъдростта. Ако всеки сам за себе си , си отговори на въпроса :"Защо се стремя към духовно развитие?" може би ще разбере колко близо е до този праг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 А стремежът е желание и егоизъм. Когато духовното развитие е желание и егоизъм стига до прага на мъдростта в състояние, което не би могло никак да преодолее озъбилия се насреща (в ангелски образ) т.нар. пазач на прага, който не е друго а магнитно-кармичната дреха на висшия аз (големия пазач). Неговият плащ тук ни покрива напълно, защото по целия си път до сега единствено него сме захранвали. Нужен е път, който ще го отслабва и преди да достигне до него. Който ще обхваща неговото преодоляване, а за срещата ще остави само формално, изживяното вече "Махни се от мен, Сатана". За радост, имаме предписание - първо пустиня, после 40-дневен пост в нея. За жалост, както всички предписания и това е написано от лекаря с неразбираем шрифт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Ами за това мисля ни е дадена вярата.Нали така е казано: "Блажени са вярващите, защото ......" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 "Наистина ли всички желания в човека са егоистични?" Когато отговаряме на какъвто и да е въпрос, тук във форума, необходимо е преди всичко да сме наясно, че понятията, които употребяваме, ще бъдат схванати в същия смисъл, в който сме ги задали (т.е., че ще бъдат изпълнени с идентично по смисъл съдържание). Иначе - малкото ми горчив опит показва, че има нежелани недоразумения, които водят до противоречия и отхвърляне, а даже и до емоционални реакции ... Вземам за пример поставения въпрос: Как дефинираме тук понятието "човек" - като душа, напреднала и отхвърлила управлението на ума, респ. егото; или обратното - като "човек", управляван изцяло от егото си; респ. воден от ума (т. е. имаме предвид т.нар. нисша, "астрална"душа). Тук, в зависимост от тази дефиниция - отговорите са диаметрално противоположни. Често - причина за недоразумения - е гледната точка на наблюдателя... Когато четем словото на Учителя забелязваме, че той сменя гледните точки - веднъж говори за реалния свят; а понякога се спира и на света на сенките, на илюзията, в който живеем ние (без изобщо да предупреждава, защото - да схванем правилно, си е наша работа; ние сме ученици)... Не всеки от нас обаче съумява незабавно да се ориентира и да проумее това веднага, а пък гледната точка винаги е от решаващо значение за правилното разбиране на идеята... И тогава се случва един друг "да се опровергаваме" с думите на Учителя, без да сме разбрали напълно мисълта му и защо той се е изказал така... Нищо чудно, неопитния читател да открие и "противоречия" - тъй като тези два свята са противоположни и съответно нещата са с обратни знаци... Моля за по-голяма търпимост и толерантност, докато дойде истинското разбиране... Разбира се, авторът на тази тема няма нищо общо с това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Духовното развитие е желание и егоизъм, докато достигне прага на мъдростта. Ако всеки сам за себе си , си отговори на въпроса :"Защо се стремя към духовно развитие?" може би ще разбере колко близо е до този праг. Нека говорим за духовно развитие, а не за изкривените представи, които многото хора имат за него. Докато „духовното развитие“ е желание и егоизъм, то не е духовно развитие. Духовното развитие на първо място е стремеж и действия за възпитаване и развитие на надличностните (неегоистични) човешки качества и способности (тези, корена на които е в човешката душа), което води като следствие до преодоляване на егоизма и на егоистичните и преходни желания. А стремежът е желание и егоизъм. Стремежът не е желание. Но е върно, че в основата на стремежа може да стои желание. Стремежът е свързан с волята, докато желанието е свързано с астрала. Добре е да се поразсъждава и да се различат точно границите и обхвата на желанието, стремежа, амбицията, намерението и мотива, и зависимостта между тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Учителят за разбирането: Разбиране. http://triangle.bg/books/greetings.2002/n1-50.html Формите са обвивката. Те не смущават ученика. ( Т.е. – ученикът не поставя формите , вкл. словоформите – думите, на фокус; не им придава прекалено голямо значение. Братя, думите само водят към смисъла; те са слуги на смисъла, а не самия смисъл; не се спъвайте в тях, моля, не се заяждайте, заради дума, а винаги гледайте какво се крие зад нея, то е нещото, което трябва да вземете !) Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 А стремежът е желание и егоизъм. Стремежът не е желание. Н Да, както виждаш, аз казах "желание и егоизъм". А волята е свързана именно с астрала и кръвта ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 А стремежът е желание и егоизъм. Когато духовното развитие е желание и егоизъм стига до прага на мъдростта в състояние, което не би могло никак да преодолее озъбилия се насреща (в ангелски образ) т.нар. пазач на прага, който не е друго а магнитно-кармичната дреха на висшия аз (големия пазач). Неговият плащ тук ни покрива напълно, защото по целия си път до сега единствено него сме захранвали. Нужен е път, който ще го отслабва и преди да достигне до него. Който ще обхваща неговото преодоляване, а за срещата ще остави само формално, изживяното вече "Махни се от мен, Сатана". За радост, имаме предписание - първо пустиня, после 40-дневен пост в нея. За жалост, както всички предписания и това е написано от лекаря с неразбираем шрифт. Чудесно си опоетизирал Пътя; схванах ти идеята . Този Пазач на прага наистина се зъби ужасно и никак не е в Ангелски образ... Изправя ти се косата от ужас... Не знаеш изобщо къде си и какво се случва - уж търсиш Бога законно, по всички правила - и изведнъж : Бум! Тряс! С бухалката по главата, от засада!... Трябвало да се плати цената... И плащаш - като поп... После дълго си ближеш раните и егото ти горчиво ти нашепва, че ти си толкова добър и изобщо не заслужаваш такова отношение!... Между другото - как се сети за това? Обикновено - който го е преживял си мълчи, не говори за това; верно е - че тук сме си свои, наистина... Относно лекаря с неразбираемия шрифт не се бой - той идва лично да ти прочете рецептата и даже да я изпълни.. Споко... Какво ще кажеш за една такава трактовка на Волята - в смисъл, че тя е свързана с разумността и с Духа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Какво ще кажеш за една такава трактовка на Волята - в смисъл, че тя е свързана с разумността и с Духа? Ще кажа, че заради това предложение избяга смисъла на горните изречения. Христос не е дошъл в плът за да те потупа по рамото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Какво ще кажеш за една такава трактовка на Волята - в смисъл, че тя е свързана с разумността и с Духа? Ще кажа, че заради това предложение избяга смисъла на горните изречения. Христос не е дошъл в плът за да те потупа по рамото. Извинявай, но всеки има правото да бъде глупав!? Нещо засегнах ли те?...Не можах нищо да разбера - нито за смисъла, нито за Христос!... Какво общо има Волята тук? (Това са си мои лични подозрения)?... Христос не е дошъл в плът, но Той и досега е тук за тези, които вярват, че могат да го намерят в Духа, нали? Вярващият живее с вяра, а не чрез виждане и нещата, които описваме с думи, са незрими... Ти направи същото, по отношение на Пазителя на прага и това много ме впечатли, защото обикновено за това не се говори... Би ли се пояснил, моля?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 А по пътя на духовното развитие каква е разликата при финалния резултат между вярващия и виждащия? Не е ли вярващия в по изгодна позиция? Без влагане на размисли и логика просто върви по начертания път. А виждащия(в тази дума влагам знаещия, размишляващия и логиста) има доста повече лутания струва ми се.А пътя е един. При вярващия някак не виждам как ще се развият егоизма по пътя му. А желанието -примерно за достигане на края на пътя, по правилния начин - не го изключвам и в двата вариянта. Защото без желание за самото духовно развитие всъщност няма развитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 (edited) Чудесно си опоетизирал Пътя; схванах ти идеята smile.gif. Този Пазач на прага наистина се зъби ужасно и никак не е в Ангелски образ... Изправя ти се косата от ужас... Не знаеш изобщо къде си и какво се случва - уж търсиш Бога законно, по всички правила - и изведнъж : Бум! Тряс! С бухалката по главата, от засада!... Трябвало да се плати цената... И плащаш - като поп... После дълго си ближеш раните и егото ти горчиво ти нашепва, че ти си толкова добър и изобщо не заслужаваш такова отношение!...smile.gif Между другото - как се сети за това? Обикновено - който го е преживял си мълчи, не говори за това; верно е - че тук сме си свои, наистина...smile.gif Пазача на прага, дори и да ни се озъби, може да бъде укротен. Как? - като му се озъбим. Но това значи да сме си признали, че и унас има сянка, че сме едно с нея. Докато отричаме правото и на съществуване не можем да стигнем до Пазача... А когато си платиш... преминаваш оттатък и откриваш Нов свят.... и изобщо не ти се иска да се връщаш ама трябва.... поне за известно време.... Редактирано Май 3, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Учителят за разбирането: Разбиране. http://triangle.bg/books/greetings.2002/n1-50.html Формите са обвивката. Те не смущават ученика. ( Т.е. – ученикът не поставя формите , вкл. словоформите – думите, на фокус; не им придава прекалено голямо значение. Братя, думите само водят към смисъла; те са слуги на смисъла, а не самия смисъл; не се спъвайте в тях, моля, не се заяждайте, заради дума, а винаги гледайте какво се крие зад нея, то е нещото, което трябва да вземете !) Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието. Все пак формите е необходимо да изразяват в максимално-възможна степен смисъла. Нали именно чрез формата се стремим да покажем вложения смисъл на другия? Да, при развито интуитивно разбиране, формите добиват все по-малко значение, но без това разбиране, формите са незаменими. Да, както виждаш, аз казах "желание и егоизъм". А волята е свързана именно с астрала и кръвта ни. Не, волята е нещо много над астрала и кръвта ни. Волята е свободата, възможността и способността ни за избор и за осъществяването на този избор. Волята определя дали ще обичаме или не, волята определя дали и какво ще желаем, волята определя каква ще е насоката на мисълта ни, волята определя какво ще кажем или какво ще направим. Волята е количеството сила, която можем да приложим в избраната от нас посока за да постигнем желаните резултати. Волята е способността ни да управляваме процесите протичащи в нашия микрокосмос, както и способността ни да поддържаме позиция на хармонични отношения с нашето обкръжение. Волята е способността ни да управляваме материята във всички нейни форми на проявление, разбира се без да я владеем и без тя да владее нас, ако говорим за духовно развит човек. Волята всъщност е нещо много повече от току-що казаното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 А стремежът е желание и егоизъм. Когато духовното развитие е желание и егоизъм стига до прага на мъдростта в състояние, което не би могло никак да преодолее озъбилия се насреща (в ангелски образ) т.нар. пазач на прага, който не е друго а магнитно-кармичната дреха на висшия аз (големия пазач). Неговият плащ тук ни покрива напълно, защото по целия си път до сега единствено него сме захранвали. Нужен е път, който ще го отслабва и преди да достигне до него. Който ще обхваща неговото преодоляване, а за срещата ще остави само формално, изживяното вече "Махни се от мен, Сатана". За радост, имаме предписание - първо пустиня, после 40-дневен пост в нея. За жалост, както всички предписания и това е написано от лекаря с неразбираем шрифт. Тоест, в началото на духовното си пробуждане, човек по неизбежност увеличава егото си, което бива съставено от желания, които не можем да избегнем, нито да променим; от намерение и от воля, като чрез намерението и волята в някаква степен може да се влияе върху посоката на реализиране на желанията..Така или иначе, егото е по неиизбежност "шерп", който познава планинските пътеки и ни помага с "багажа"...Така или иначе обаче, "шерпът" остава в базовия лагер, а изкачването на върха на планината е по силите на нищия духом- сиреч онзи, чиято душа е оставила целия си багаж в "базовия лагер", отърсила се е от всички непотребни и излишни неща, взела е само най-необходимото, което спрямо условията така или иначе колкото се явява необходимо, в същата степен се оказва и бреме, само и само за да достигне до върха на планината, и изкачи ли се на върха, душата чува Планинската Проповед, която започва точно с "..блажени нищите по дух, защото тяхно е царството небесно"...и слушайки проповедта, душата узнава, че слизайки от върха и от планината, е изпратена в света като "агне посред вълци"...Знае, че е обречена...На слизане от планината, ако душата иска да запази живота си и забере от лагера всичко, барабар с "шерпа"- егото, няма да е изпълнила условията: "Мат.6:22 Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; Мат.6:23 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Мат.6:24 Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона*. Мат.6:25 Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?" И така, човек на слизане от планината осъзнава, че ако загуби живота си, ако загуби богатството си, имота си, къщата си, ако не възненавиди "баща" и "майка"...в света пребивава като странник- та, ако загуби живота си в името на Този, Който представлява Светлината- ще получи живот...Затова обаче в планинската проповед Христос проповядва онзи път на помирение, на приемане на странството, на помиряването с противника и прошката, за това да обичаш враговете си и да се молиш за тях...Изобщо...на пръв поглед, това изглежда като "мисията невъзможна", и вярно- в царството на аз-ът щом се чуе мълвата, че се е родил Младенецът, аз-ът пролива много невинна детска кръв...А младенецът, знаем, че се укрива в Египет-тоест, от астрално-интелектуалното ниво - "Юдея", търси убежище в материалния свят- светът на материята, всъщност, от една "идея" Младенецът намира убежище в плътта и там необезпокоявано може да расте, докато не настъпи момента, който ни е известен: "Извиках от Египет Сина Си"... Според мен, едва от този момент нататък живота на ученика преминава по очертаните стъпки на Учителя...Но, докато се изпълни това време, човек трябва напълно да идентифицира себе си като Душа, инак е невъзможно да достигне до прозрението на Йоан "Сторете прав пътя пред Господа", наречен Предтеча, и не може да срещне Учителя, с когото да се кръсти- т.е. да се "кръстоса", да се свърже стария човек с Новия Човек...Момента с кръщението в Йордан, старата ни душа бива нападната от непознат страх и с нея се случва нещо, което тя не е познавала- кръщението с Христос, след което стария човек в нас осъзнава: "сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам"...Това е то- да вдигне човек кръста си, но първо трябва да има кръст, пък после да го вдигне и понесе по Волята на Твореца... Така че, в заключение мога да направя един простичък извод: В началото на духовното си развитие, желанието и егоизма на човек се увеличават, но само за да му послужат като подемна енергия...По отношение на духовното развитие, душата е нищо повече от онези варели с ракетно гориво- За да израсте Новия Човек и да бъде "изведен" в "орбита", душата- космическото съзнание на стария човек трябва да се смали и да отдаде енергията си както ракетния двигател...Успехът на това дело, се нарича "първа смърт"- смъртта на космическото съзнание, или, душата, или, както някои го наричат- Висш Аз... Мойсей издигна в пустинята змия, но за това бе необходимо цял закон, правила и прочие, тъй щото змията не е безопасно нещо, и това е същността на стария завет- издигане на змията и култивиране на дървото за познаване на доброто и злото, като наградата бе човек да се храни с плодовете на това дърво, и по този начин да се умножат дните му на земята..но това не е в състояние да поправи това, което не може да бъде поправено...Също така, от дървото за познаване на доброто и злото, не може да се берат плодовете на Живота- те са от друго Дърво...за посаждането на което (от една единствена семка) човешката душа, човешките желания, егоизъм и т.н., не могат да имат никакъв принос...Условието е едно: Вяра. А що значи "вяра"...това е отделна тема...Имаш ли Вяра- пиеш мляко без да си пасал крави, без да си ги доил, без да си се грижил и трудил...нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Кристияне, ние имаме тела: физическо, астрално, ментално и по-висши, които поради това, че сегашната ни осъзнатос е до менталното ни тяло, не можем да си ги представим. В този ред, твето понятие за душа, къде го вписваш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Да, Кристиян, съвсем единодушни сме по темата. Само относно раздумката за кръстенето и кръстосването бих привнесъл и река Йордан - между сърцето и главата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Кристияне, ние имаме тела: физическо, астрално, ментално и по-висши, които поради това, че сегашната ни осъзнатос е до менталното ни тяло, не можем да си ги представим. В този ред, твето понятие за душа, къде го вписваш? Въз основа на какви критерии се парви подобно разделяне на тела, че да различим кое кое е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Кристияне, ние имаме тела: физическо, астрално, ментално и по-висши, които поради това, че сегашната ни осъзнатос е до менталното ни тяло, не можем да си ги представим. В този ред, твето понятие за душа, къде го вписваш? Въз основа на какви критерии се парви подобно разделяне на тела, че да различим кое кое е? Това е теософското виждане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Кристияне, ние имаме тела: физическо, астрално, ментално и по-висши, които поради това, че сегашната ни осъзнатос е до менталното ни тяло, не можем да си ги представим. В този ред, твето понятие за душа, къде го вписваш? Въз основа на какви критерии се парви подобно разделяне на тела, че да различим кое кое е? Това е теософското виждане. Ами и това с душата ще да е теософско виждане..или поне масово разпространен теософски слух... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.