Guest valentinus Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Разбирам напълно искренното възмущение. Пак казвам, не отричам съществуването на алтруизма в определен брой хора, останали за нас като светци. Родили сме се егоисти. Детето, бебето е създадено като същество, чиито стремления са посветени на най-егоистичните, плътски нужди. То обича онзи, който го храни, повива, ласкае. Таова е същността ни. Първото, за което сме създанени. Дали това са биологичните майка или баща , е без значение, важно е кой обслужва нуждите на това дете. Растем като егоисти. И за някои от нас идва момент , в който копнежа за знанея се превръща с стремеж към надмогване на тази ни страна. Опитваме се, засипваме се с доводи, с цитати, с философия, с естетика и обкръжаващите ги елементи на познанието. Мислим си дори, че вече сме прозряли, разбрали, надмогнали. До момента, в който честно поглеждаме в себе си и някои от нас си признават, че все още сме дълбоко скрити, тайни, префинени ЕГОИСТИ. Тогава идва цикъла на страха, отчаянието от собствената, човешка слабост, борбата със себе си, с търсене на иманентното, заложеното Божие зрънце в нас. Започва титанична война. И май тогава трябва да се приемем такива, каквото сме-хора, каквото и да означава това. Струва ми се, че когато успее някой да се приеме без съжаление, без страх, без уговорки и самозалъгване този факт, тогава може би ще дойде момента, в който еденици, онези, които са наистина определени, да преминат, да се преборят и върху пепелта от приетия и прегърнат егоизъм, да и ще пристъпят напред , в непознатото и биха се превърнали в онези светли личности останали в човешката история като пламък , осветяващ пътя на останалите, на идващите след тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 (edited) Като разглеждаме алтруизма, не може да не обърнем внимание и на егоизма. Егоизмът не е в основата на алтруизма. Той е необходима част от пътя, която трябва да прекосим и да продължим нататък, т.е. с алтруизма. В определен смисъл егоизма е целта на животинската еволюция, създаването на нисшето ни аз. Хората започват човешката еволюция от егоизма. През тази еволюция следва да се осъществи пренасянето на фокуса на съзнанието ни от нисшето аз във висшето. Ние подхранваме висшето си аз с постъпки основани на любов, себеотричане, състрадателност, загриженост, милосърдие, целта е то да придобие сила и да вземе превес в съзнанието ни над нисшето аз. Ние не се борим с нисшето си аз, а подхранваме висшето в резултат на което нисшето аз, лишено от нашето внимание остава на втори план, т.е. бива подчинено на висшето. Редактирано Декември 11, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Желанията, егоизма и духовно развитие … Благодаря на всички, които споделиха мнението си тук,…за което бих казал че се иска воля и смелост. Защо ли? – трудно е да си признаеш, че си егоист в някакво отношение, а всъщност да изучаваш духовни науки, които проповядват в по-голямата си част алтруизъм. Наистина в основата човешките желания са изцяло егоистични и касаят пълното задоволяване на първичните потребности и изпитване на пълно „самонаслаждение”. (не случайно използвам тази дума) Първичните потребности у човека се свързват преди всичко с желанията за съхранение целостта на „храма Божий” – човешкото тяло, без което се обезсмисля земното пребиваване. Без този „храм” не може да се изпълни нито един от Божествените замисли, за които не малко е говорено не само тук,но и във всяка духовна школа… Това е и една от главните причини, при които е „въведен” егоизма като позитивният момент е запазване на целостта и съхранение на „инструмента”, без който Душата не може да получи и микроскопична стъпка напред в своето развитие. Който желае, на тази основа може да „разшири” съзнанието си и неминуемо ще се наслади на величествения Божествен замисъл, в който нещата се изпълняват по един брилянтно точен начин и в пълна хармония… За сега аз ще спра до тук и ще мина на следващият въпрос – за алтруизма? Нещата също не изглеждат доста сложни… С натрупване на опитности на база реализирани егоистични желания, се получава едно преосмисляне и следователно движение (изкачване) на Душата по спиралата на развитие. Израстване в този смисъл, кара човек да се осъзнае себе си от едно по-голямо цяло (организъм) и в крайна сметка идва време, когато се започва работа за добруването, съхранението и функционирането на този организъм. Погледнато от страни това фактически се тълкува като алтруизъм, но всичко е въпрос на изказ и гледна точка…Ако искате го наречете висш егоизъм – няма значение! Редно е да се отбележи, че човек осъзнава на етапи вписването си в различните „организми”, в които ще проявява „алтруизма” си. В смисъл това може да е например някаква общност, гилдия, раса, народ,… Идва време обаче, когато нивото на зрялост на Душата позволява да проникне в Божествения замисъл, където няма деление и разграничаване, а всичко (природа,животни,хора…) представляват един голям много добре работещ и хармоничен организъм. Ясно е, че желанията на човек, при работата му в такъв голям организъм ще представлява нещо като един от най-висшите етапи на алтруизъм (егоизъм), а завършващото ниво е опознаване и прилагане „закона на жертвата”, което можем да вземем и като своеобразен пример за истински алтруизъм, показан ни от почти всичко Учители, които са пребивавали тук на Земята. Поздрави! п.п. Извинявам се за опростеният изказ, с който изразявам мислите си, но целта ми е да придобием по-голяма яснота за нещата и позициите в общуването ни…. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 „Твърда, корава е черупката на човека. Много време трябва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, човек трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо друго, освен твърдата черупка на боба. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да преверне егоизма си в алтруизъм. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня.“ Вкисване – ООК, 6.11.1929 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Беше ми приятно в този приятелски дух да си поговорим за това тук, а и да предвкусим и да си припомним и онова, другото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 При всички случаи в началото има егоизъм, но постепенно той прераства в нещо, извиращо от сърцето-алтруизъм. Аз също преди години, когато започнах духовните си търсения си казвах-ето, ще правя някои добринки, няма да върша глупости, пък може и да се приближа към Бога, някой ден... Ядосвах се на някого, но в следващия момент си казвах, е този човек прави това, защото... И така ми минаваше яда... Постепенно дори и да правех нещо, то беше, защото ми харесва така, чувствах се добре... И се оказа, че не са нужни усилия, за да правиш нещо за някого... Нужно е само да ти доставя радост. И да идва от сърцето ти, без да мислиш и очакваш... Цитат(Станимир @ Dec 10 2008, 23:30) * Преди да постъпи алтруистично, човек не си казва: "Сега ще постъпя алтруистично" или "Правя го не заради себе си, а заради другите". Това осъзнаване може да дойде впоследствие, когато ситуацията е отминала, но истинския алтруист не му обръща особено внимание. За него постъпката му е естествена и нормална; това е самия той, неговата същност, е не нещо проявени инцидентно и по изключение. Сигурно много ще си кажат, че това не е за обикновените хора. Алтруизмът не е нещо, към което човек трябва да се стреми. Той си идва естествено щом развием любов, съчувтвие и загриженост към ближния. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 (edited) При всички случаи в началото има егоизъм, но постепенно той прераства в нещо, извиращо от сърцето-алтруизъм. Аз също преди години, когато започнах духовните си търсения си казвах-ето, ще правя някои добринки, няма да върша глупости, пък може и да се приближа към Бога, някой ден... Ядосвах се на някого, но в следващия момент си казвах, е този човек прави това, защото... И така ми минаваше яда... Постепенно дори и да правех нещо, то беше, защото ми харесва така, чувствах се добре... И се оказа, че не са нужни усилия, за да правиш нещо за някого... Нужно е само да ти доставя радост. И да идва от сърцето ти, без да мислиш и очакваш... Цитат(Станимир @ Dec 10 2008, 23:30) * Преди да постъпи алтруистично, човек не си казва: "Сега ще постъпя алтруистично" или "Правя го не заради себе си, а заради другите". Това осъзнаване може да дойде впоследствие, когато ситуацията е отминала, но истинския алтруист не му обръща особено внимание. За него постъпката му е естествена и нормална; това е самия той, неговата същност, е не нещо проявени инцидентно и по изключение. Сигурно много ще си кажат, че това не е за обикновените хора. Алтруизмът не е нещо, към което човек трябва да се стреми. Той си идва естествено щом развием любов, съчувтвие и загриженост към ближния. "его-изъм" в превод е "желанието на себе-то за себе-то" Пътя към Бог е път на его-изъм, Път на аз-а. Може всеки да си поиграе на тази игра, на въпроси и на отговори. Кой търси Бог? Аз търся Бог. Кой иска щастие? Аз искам щастие. Кой търси Мир, Рая, Просветлението... Аз, аз, аз, аз... Все аз. Това е его, а тоест аз. По пътя на его-измът човек върви и достига едно по-финно ниво. То е наречено от вече преминалите и позналите го - СуперЕго. СуперЕгото е много прикрито, финно и по "еволюирало" его. То иска да бъде в помощ на близките, на ближните, на хората, на света, но зад това нещо, в дъното, се крие отново его-изтичното желание на аз-а. Тоест СуперЕго-то е фалшиф Алтруизъм. СъперЕго-то се е маскирало, прикрило се е зад уж безкористни идеи, но в дълбочината си се опитва да направи отново себе си, себе-то печалившо. Това не е Алтроизъм. Алтроизмът произхожда единствено от сърцето, от искрената състрадателност и милосърдие, от Любовта. Алтроизмът не е сделка. Там липсва аз-а. На алтроистът му е все едно за него самия, той не мисли за себе си, като за себе, като за малко и ограничено в материя и пространство "аз", не мисли и за користни цели. Той просто Е. Той просто Е Любов, Милосърдие, Състрадание. За него не е необходим никакъв театър. Умът не присъства. Лявата мозъчна химисфера, където е аз-а, самосъзнанието, а т.е. самоопределението като нещо отделно от Цялото е подчинена в този момент на сърцето. Вече не е водеща. Лявата мозъчна химисфера (Хева) вече не управлява тялото (Земята, Рая), нито пък има власт над Пасивната дясна мозъчна химисфера (Адам), където е интуицията, абстракността и др. Всъщност двете мозъчни химисфери в такъв момент са притихнали. Осъществило се е центриране, точно в средата, в центъра на мозъка, където е хипофизната жлеза. Тоест няма нито ляво, нито дясно. Има център, праведност. Там, в средата, е осъществена и напълно изчистена връзката между главата и сърцето - чрез срединният канал. Родило се е, в чистотата на детето (чистия от мисли ум, Пустотата), Първичното, Любовта, Пълнотата от Съществуванието. "Ако не станете като децата... " А като дете нямаш мисли, чист и непорочен си, не съдиш, не умуваш. Просто приемаш Живота такъв, къкавто е и му се кефиш. Всичко е празник и щастие. Една прекрасна, постоянна игра, забава. Просто и върховно съществувание. Станал си Универсален, Божествен. Къде е тогава его-то или СуперЕго-то? Къде е желанието? Къде е умът. Те липсват. Като дете, ти не си отъждествен, защото липсва самосъзнанието за аз, за себе. Ти просто Си. Това наричам Алтроизъм. "Всички ние започваме с Любов към себе си, но дребните претенции на малкия аз, правят от тази Любов - Обич. Това не е грешно. Това е началото." - по спомен от Свами Вивекананда Редактирано Декември 11, 2008 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Нека не бъркаме самосъзнанието, индивидуалността със егоизма. Егоизмът се отнася до нисшето аз, до личността, до прераждащите се физическо, емоционално и грубата част от умственото тяло. Индивидуалността, душата е над тях. На това ниво човек също запазва съзнанието си за отделност, но в същото време изпитва силно чувство за принадлежност към цялото, цялото е важното, а той самият е важен само дотолкова, доколкото е неразделна част от това цяло. Човек иска, наистина, но когато неговата воля е в хармония с Божията воля, можем ли да наречем такова желание егоистично? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Нека не бъркаме самосъзнанието, индивидуалността със егоизма. Егоизмът се отнася до нисшето аз, до личността, до прераждащите се физическо, емоционално и грубата част от умственото тяло. Индивидуалността, душата е над тях. На това ниво човек също запазва съзнанието си за отделност, но в същото време изпитва силно чувство за принадлежност към цялото, цялото е важното, а той самият е важен само дотолкова, доколкото е неразделна част от това цяло. Човек иска, наистина, но когато неговата воля е в хармония с Божията воля, можем ли да наречем такова желание егоистично? Егоцентризма отново е вид само+съзнание. Просто съществуват нива на самосъзнание, като в най-висшата си форма то е Самосъзнание (с главна буква) или - аз, аз, аз, аз, аз, аз, Аз "Аз Съм първият и последният..." Накрая което и да е "аз" се разтваря. Изгрява "Съм". Простотата. Същесвуването. Ако си душа, значи липсва тоталното и напълно Единение, липсва сливането с Цялото, защото все още съществува някой или нещо, което да счита себе си за индивидуалност, за отделност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 " Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие." Движение на енергиите. Закон за поляризиране алтруизъм -> разум -> Божествен разум -> Живот за Цялото За разлика от Диана, считам, че единството и борбата на противоположностите не само съществуват, но и са в основата на жизнения принцип в света, в който живеем. Не можем да посочим къде точно ги има, защото ги има навсякъде. Егоизмът е противоположен на алтруизма. И, уви, неотделим от него. Което означава, че не точно и не само егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Двойката трябва да отстъпи Но не може една двойка противоположности да отстъпи място на друг принцип, а останалите двойки да си съществуват непокътнати. Въпросът е ... принципен.То ест или човек живее в света на противоположностите, но в него няма място за Божествения разум, или дава път в себе си на друг принцип, на основата на който Божественият разум може да бъде в него. След като вкусили от плода за познаване на доброто и злото, Адам и Ева трябвало да напуснат райската градина. Не можело да ядат и от дървото на живота. Ние може би търсим начин да вкусим от дървото на живота. Явно ще трябва да се откажем от плодовете за познаване на доброто и злото. А Доброто, което ще познаем, обаче на другия му край да не е неотделимото зло, е плода от дървата на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Преди много, много години един български лекар с цената на живота си спаси пътниците от горящ автобус. Надали някой си спомня днес за него. Сигурна съм, че в този миг, той не си е задавал „мъдрите“ въпроси поставени в тази тема. Само преди няколко дена група младежи, убиха без никаква причина едно момче в Студентски град. Предполагам, че изобщо не са се замисляли за нищо. Но прочитайки написаното тук от някои свръхдуховни личности, те ще се успокоят. Защото вие фактически поставяте знак на равенство между добро и зло. От цялата тема лъха студ и сухи, бездушни разсъждения, въпреки опита на някои да постоплят нещата. Казано е „по делата им ще ги познаете“. Аз не съм запозната с добре с учения като Кабала, розенкройцерство и някои други, но като чета ледените мисли на техните последователи, за които добро и зло са все едно, можете да познаете, какви изводи си правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Примерите, които даваш, са разтърсващи! Но ... "Гледай в корена!" (Козма Прутков) Наистина ли си потресена от безумсттвото на жестокостта на тези млади хора? Наистина ли? Достатъчно ли, за да искаш това да го няма? Никога? Откъде ще започнеш? От заклеймяването? От наказанието? Ще ги спреш ли така? "Гледай в корена!" Гледай, гледай !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Не съм се замисляла толкова върху втория пример, колкото върху първия - с лекарят, който загуби живота си, защото извършил поради глупост, пардон -егоизъм една алтруистична постъпка. Май е чакал някаква награда...? Така излиза като чета: „ Наистина в основата човешките желания са изцяло егоистични и касаят пълното задоволяване на първичните потребности и изпитване на пълно „самонаслаждение”. (не случайно използвам тази дума)„ НиколаДамянов „Алтруизма, за съжаление, не е антипод на еготизма, а едно негово превъплащение. Алтрwистичните постъпки и поведение са плод на егоистични чувства, желания и очаквания. Това е твърде печално, но ако направим анализ, убеден съм че изводите ще са еднозначни. Ако за някой това твърдение звучи пресилено, моля за поне един конкретен пример за алтруизъм, където причината и движещата сила да не са от еготичен характер. Дори и саможертвеното поведение се определя от егоизма на хората, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно. Но такава е същността ни на нас, отделили се от цялото, от Единия и пропаднали тук, в света на гнева.“ valentinus „Аз съм сто процента съгласна с Валентинус и теб, че във всеки първоимпулс на действията ни се крие зачатък на егоизъм.“ sonja „Кому е нужно да обработва нивата, и да коментира дали добивът е алтруистичмен или егоистичен- какъвто и да е, с него човек така или иначе търгува, и ако е ахмак и го продаде на загуба, няма с какво да изкара зимата, и няма да има какво да засее...Така че, какъмто и да е добива, от него човек така или иначе трябва да спечели- иначе напусто е било делото на ръцете му...“ Кристиян Явно съм много тъпа и не мога да вникна в дълбоките ви философски разсъждения, но виждам едно, не заклеймяване на убийците от втория пример, а заклеймяване на всеки дръзнал да извърши нещо добро. От всичките писания излиза, че винаги добрата постъпка е продиктувана от егоистични подбуди. Не за първи път се повдига тази тема. Защо някои хора толкова горят от желание да сложат знак на равенство между доброто и злото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 (edited) Какви плодове растат на дървото за познаване на доброто и злото? И не считаш ли, че би могло изобщо да няма запален автобус и горящи хора и да не е необходимо никой да губи живота си? Редактирано Декември 11, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Какви плодове растат на дървото за познаване на доброто и злото? Не знам. Не съм била в райската градина. И не считаш ли, че би могло изобщо да няма запален автобус и горящи хора и да не е необходимо никой да губи живота си? То и атомната бомба би могло да я няма, но за съжаление...живеем в дуалистичен свят и трябва да избираме между добро и зло. Среден път няма. Поне във физическата реалност в която сме в момента. Човек има право на избор и трябва да избере, да се самоопредели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Какви плодове растат на дървото за познаване на доброто и злото? Не знам. Не съм била в райската градина. Все пак пише за нея в Книгата на книгите? Прескачаш ли тази част? И не считаш ли, че би могло изобщо да няма запален автобус и горящи хора и да не е необходимо никой да губи живота си? То и атомната бомба би могло да я няма, но за съжаление...живеем в дуалистичен свят и трябва да избираме между добро и зло. Среден път няма. Поне във физическата реалност в която сме в момента. Човек има право на избор и трябва да избере, да се самоопредели. Абсолютно точно! И живеем в дуалистичен свят! И трябва да избираме! И няма среден път! Обаче вече сме избрали. Въпросния дуалистичен свят. Вътре, в този избор, всъщност нямаме избор. Докато се сетим, че може да изберем да сме вън от него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Преди много, много години един български лекар с цената на живота си спаси пътниците от горящ автобус. Надали някой си спомня днес за него. Сигурна съм, че в този миг, той не си е задавал „мъдрите“ въпроси поставени в тази тема. Само преди няколко дена група младежи, убиха без никаква причина едно момче в Студентски град. Предполагам, че изобщо не са се замисляли за нищо. Но прочитайки написаното тук от някои свръхдуховни личности, те ще се успокоят. Защото вие фактически поставяте знак на равенство между добро и зло. От цялата тема лъха студ и сухи, бездушни разсъждения, въпреки опита на някои да постоплят нещата. Казано е „по делата им ще ги познаете“. Аз не съм запозната с добре с учения като Кабала, розенкройцерство и някои други, но като чета ледените мисли на техните последователи, за които добро и зло са все едно, можете да познаете, какви изводи си правя. Няма да говоря с напъни към обективност. Не съм постигнал и себепознание въобще. Но мога да кажа следното: Бих дал живота си, за да спася друг, който и да е и какъвто и да е. Това ми действие (и желание да го направя) не идва от друго място, а само от егото ми. Навярно и това е бездушност, ако не се напасва удобно към чужда душевност, но... Изводите човешки са табела за път с предимство пред вдигнат мост. Там, където няма его, никой не би правил жертва за нищо, понеже там няма какво да бъде жертвано и понеже целта на "жертвата" не е нещо отделено. Ще позацапам това с още дрънканици (считам го за грозно, но нужно в случая, според постоянната липса на желание да се разбираме - не постингова, не форумска, а общочовешка): жертва се нещо, което се притежава, а притежанието е атрибут единствено на егото; жертвата се извършва за благоприятстване на нещо отделно от нас, но отделността е атрибут само на егото. Жертвата е най-добрия начин едно култивирано, фино, хитро его да се утвърждава. И да се опитва да нарича културата си, която представлява система от закостенелости - духовност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 (edited) Не си спомням къде се срещнах със следното описание на Рая и Ада: Картина на огромна маса, отрупана с всякакви вкуснотии. Около трапезата са насядали хора, ама ръцете им са вързани така че да не могат да се свиват в лактите - стигат до яденето, но не могат да го вкусят. В картината на Ада цари ужасен гняв и агресия и хората са като гладни зверове, които помитат всичко с нескопосаните си движения в опит да ХРАНАТА. В Рая обаче, там по същия начин са със вързани ръце, всички са щастливи и доволни, защото са намерили просто решение - всеки храни съседа си. Наистина не се сещам за източника, но за мен тази метафора е гениална. Аз лично прекрасно осъзнавам, че върша добро за някого само, защото така аз се чувствам по-добре, ама каква е другата алтернатива - да се притеснявам дали някой друг ще се сети да помогне на човека? Слава Богу в такива критични моменти действа не инстинкта ми за физическо самосъхранение, а инстинкта ми за духовно самосъхранение Редактирано Декември 11, 2008 от Светлата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 (edited) ... От цялата тема лъха студ и сухи, бездушни разсъждения, въпреки опита на някои да постоплят нещата. Казано е „по делата им ще ги познаете“. Аз не съм запозната с добре с учения като Кабала, розенкройцерство и някои други, но като чета ледените мисли на техните последователи, за които добро и зло са все едно, можете да познаете, какви изводи си правя. Трудно е да бъдат разбрани, нали... Преди много време аз по същия начин негодувах и възроптавах срещу тяхната... безразличност/поне така изглеждаше отстрани, сякаш са безразлични, дори малко егоисти/. Състраданието е висша благодетел, Ани, и е началото на онова пречистване, за което всички ние бленуваме... Но има огромна разлика между състрадание и състрадание... В много случаи то е продиктувано от егото, както са писали. Не само кабала или розенкройцерите... тази философия лежи в основата и на будизма, и на други учения... и общото между тях е онова, което би те тласнало да се отърсиш от земните си товари, от спъването на егото, и ако това стане... ти вече ще изпитваш състрадание, но не със земния си Аз... някога... извън тези ни форми... Но дори осъзнаването е трудно... Тежко е... разбира се, че е тежко, когато виждаме как света се руши, когато има убийства, насилие... Но няма нищо случайно. И не бива да драматизираме, за себе си... защото това ни блокира. ... Битката за оцеляване или самоутвърждаване кипи единствено в нисшите природни царства. Иво, благодаря за статията. Редактирано Декември 11, 2008 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 .. жертва се нещо, което се притежава, а притежанието е атрибут единствено на егото; жертвата се извършва за благоприятстване на нещо отделно от нас, но отделността е атрибут само на егото. Жертвата е най-добрия начин едно култивирано, фино, хитро его да се утвърждава. И да се опитва да нарича културата си, която представлява система от закостенелости - духовност. Жертвата е отказ. Смисълът на жертвата е в отказа. Това означава, че се освобождаваш от чувството си за притежание. Ако имаш желание да си възвърнеш пожертваното, това не е жертва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Дори и саможертвеното поведение се определя от егоизма на хората, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно. Това е само едно твърдение. Не е абсурдно, а необосновано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Преди малко гледах един филм правен от създателите на Тайната. Казва се "Кодът на Моисей". Ето цитат от него, който има според мен връзка с темата: "Мислех, че ако се отърва от лошите си качества, а аз имам много, тогава някак си щях да стана добър човек. Но пропусках нещо важно - защото всяко от тъмните ми качества ми носеше дарове. Точно нещата, които възприемаме като негативни, често ни отвеждат до следващото еволюционно стъпало.... Трябва да обичаме човечеството, да обичаме и себе си и да се опитваме да обичаме дори онова, което егото или мисловните ни модели отказват да приемат. Навлезте в себе си и се приемете, каквито сте." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Разбирам напълно искренното възмущение. Пак казвам, не отричам съществуването на алтруизма в определен брой хора, останали за нас като светци. Родили сме се егоисти. Детето, бебето е създадено като същество, чиито стремления са посветени на най-егоистичните, плътски нужди. То обича онзи, който го храни, повива, ласкае. Таова е същността ни. Първото, за което сме създанени. Дали това са биологичните майка или баща , е без значение, важно е кой обслужва нуждите на това дете. Растем като егоисти. И за някои от нас идва момент , в който копнежа за знанея се превръща с стремеж към надмогване на тази ни страна. Опитваме се, засипваме се с доводи, с цитати, с философия, с естетика и обкръжаващите ги елементи на познанието. Мислим си дори, че вече сме прозряли, разбрали, надмогнали. До момента, в който честно поглеждаме в себе си и някои от нас си признават, че все още сме дълбоко скрити, тайни, префинени ЕГОИСТИ. Тогава идва цикъла на страха, отчаянието от собствената, човешка слабост, борбата със себе си, с търсене на иманентното, заложеното Божие зрънце в нас. Започва титанична война. И май тогава трябва да се приемем такива, каквото сме-хора, каквото и да означава това. Струва ми се, че когато успее някой да се приеме без съжаление, без страх, без уговорки и самозалъгване този факт, тогава може би ще дойде момента, в който еденици, онези, които са наистина определени, да преминат, да се преборят и върху пепелта от приетия и прегърнат егоизъм, да и ще пристъпят напред , в непознатото и биха се превърнали в онези светли личности останали в човешката история като пламък , осветяващ пътя на останалите, на идващите след тях. Има прости примери от живота, и поне на мен като човек с ограничени интелектуални възможности, ми служат най-добре. Нека да вземем няколко различни монети от нашенските и да ги обърнем откъм страна с "герба"- ето това е алтруизмът. Един символ- на общото, на "короната" на "общия знаменател"...Но, този алтруизъм е еднакъв за всички монети. Ако ги обърнем от другата страна- някой може да си купи един бонбон, друг цяло пакетче...зависи от номинала, който представлява егоизма. Така че, доброто и злото са "кесареви" атрибути. Тук прочетох, че човек трябвало да избира между доброто и злото- тоест, да избереш дали да изядеш узрял плод, или да изядеш неузрял или презрял плод. Доброто и злото....Лекарството и отровата. В какво може да се изрази какъвто и да е избор- в дозата... Пред някой възрастен човек стои една купа ябълки- хубави, сочни. Той взема една, изяжда я, взема втора, и нея изяжда, и дори и да му е вкусно и да му се иска още (а няма нито едно желание, което да може да се насити изцяло и напълно и да доведе до състояние на постоянно наслаждение...което всъщност е стремежа на всяка жива душа), мярката която носи в себе си от "делата"- или т.нар. опит, му казва "две са достатъчни...хапни още една и ще съжаляваш, и ще си прекараш деня в тоалетната" Ако пред купата е едно малко дете- то ще се натъпче с една, две, три, четири...практически ще се натъпче с толкова, колкото са му физическите възможности- малките деца нямат мярка, и резултатите са едни и същи- ще ги боли корема, ще им се разстрои храносмилането... И така, виждаме едно дете как похапва сладичко- най-егоистично, и ако е нашето дете...радваме му се, но бидейки в положението на родител, когато детето приключи с втората ябълка, вземаме купата и я прибираме...Детето иска още, ама няма....Започва да плаче...Човек с о пит, и "изпитани мерки", ще устои на подобно егоистично изнудване, защото знае, че прави това за доброто на детето. Детето ще реве, искайки да похапне още от сладките плодове, и ако не му дават, пред него има две посоки- едната е да си вмени вина, че с нещо е виновно и наказано да бъде нещастно и лишено от плодовете които му се услаждат, а другата е да се счита, че е в правото си да яде, а злият му родител не му дава. Но, колкото и да ги разглеждаме категориите добро и зло, егоизъм и алтруизъм, стигаме до едно и също положение- егоизмът и алтруизмът, доброто и злото са едно и също нещо- един и същи плод, и единствения избор който може да се направи е по отношение на дозата....Две ябълки са добро за стомаха на някой, третата ябълка обаче отключва "злото"... Същото е и по отношение на "отдаването" от нас.- Колко можем да дадем, за да бъде "добро", и колко да приемем, за да е "добро". Алтруизъм е да подариш дома си, и всичките си придобивки на някой болен и беден.- Това е категорично нещо добро за бедния човек. Ако си здрав и прав, какво те бърка това, че ще останеш без покрив над главата- здравето нали е най-голямото богатство, така че щом си богат откъм здраве, ще придобиеш отново покрив над главата и ще се устроиш....но когато го направиш- пак трябва да го дадеш, за да е добро... Ако навлезем в "духовното" даване/вземане, там пък става една... Ето защо, диалектичния свят се управлява не пряко от Бог, а индиректно, чрез Законите Му. Така че, зад всяко престъпление, зад всяко дарение, зад всяка хуманитарна или терористична акция макар и индиректно, е намесена Божията ръка. Добре- във всяко време се намира някой да спаси я деца от автобус, я пострадали хора от природно бедствие или някаква човешка намеса- Тук избор също няма- Законът за причините и следствията е този, който лишава от избор както пострадалите, така и спасяващите, защото произшествието засягащо определени хора не е причина, пораждаща като следствие МОТИВАЦИЯТА на който и да е от оказващите помощ...защото мотивите на всеки оказващ помощ са следствие от причина, нямаща нищо общо с конкретния инцидент или каквато и да е трагедия... Преди около 7 години, имах пациент, който освен че е бил наркоман, е бил и болен от СПИН- не ми каза нито за едното, нито за другото, и докато му зашивах една рана на устната, мръдна, така че се набодох с иглата, с която шиех раната му...Едва когато се случи....той под носа си измрънка, че имал проблеми и с наркотиците и с ХИВ- инфекцията...На мен нищо не ми стана. Късмет, викам си аз. О тогава, в течение на около 2 години и половина, ми се случиха още 6 подобни "инцидента", въпреки че 5 от тези хора още преди всякакви манипулации предупредиха, че имат такъв и такъв проблем (4-ма бяха едновременно с ХИВ и хепатит Б инфекция, един беше само с хепатит В, и с хепатит С инфекция, който всъщност знаел само за В-хепатита...след като белята се случи- ама при него с иглата на спринцовката, докато му поставях локална анестезия- тогава се сети за В-хепатита, и един пациент беше с доказан хепатит С, и съвестно още от входа предупреди да вземаме предпазни мерки, но той пък се задави и буквално ме напблю с кървава слюнка, която въпреки очилата, ми оплеска и очите)- Е, 7 пъти късмет със смъртоносни инфекции...Според специалистите вирусолози, било достатъчно само един единствен хепатитен вирус тип В да попадне в кръвта на човека, за да се постави знак = заразяване. Ами...не съм заразен, не мога да обясня нито защо, нито по какъв "параграф", след като при три от тези случаи други хора от персонала, пряко участващи в манипулациите си го отнесоха от "пръските", а аз дето се бодах с игли и прочие- не отнесох нищо...Защо? Не знам. За други подобни убождания, свързани с всякакви цветущи и ароматни гнойници, в същия период от време, просто няма нужда да споменавам. Около 2 години от живота ми, бяха пълни с подобни инциденти, които преди това не бяха се случвали, и след това престанаха да се случват до ден днешен. Аз имам своето обяснение за себе си, и ще го оставя за себе си. Нищо алтруистично не намирам в тези примери по отношение на мое поведение и/или нагласа, но защо не отнесох последствия, каквито по всички закони би трябвало да отнеса? По онова време съ сигурност всякакви духовни нагласи и представи в мен по отношение на Бог са били точно това- нагласи и представи...Но със сигурност явно доброто и злото, егоизъм/алтруизъм не са били нещо, на което съзнанието ми да обръща внимание...Просто няма значение кое ще си избера да поддържам в съзнанието си, защото каквото и да избера, най-важното от всичко е ДОЗАТА...която не освобождава човек от робското положение, но ако е точната доза, предпазва от ОТРАВЯНЕ С ИЛЮЗИИ, които всъщност пряко биха могли да се отровят и феномена на съществуване, който не знам защо, сме свикнали да наричаме живот... А по отношение на т.нар. "духовно развитие", егоизмът е този, който нараства паралелно с това развитие, и най-малкия критерий е в това, че развиващият се духовно намира себе си за много по-различен от повечето други "обикновени" хора...Нали по това разбира, че се развива духовно...по разликите...защото няма "мостра" с която да се оприличи....Може да има "мостра" към която се стреми, но преценката за "приближаване" е според съвсем субективно прецененото "отдалечаване" от "масата". От това по-егоистимно няма накъде....И всяка проява на алтруизъм, добрина и щедрост и жертвоготовност на думи и дела за "масата" е мотивирана с ръка, държаща монетата с "герба" към "масата", но с номинал, обърнат към духовно извисения...защото на масата е достатъчно да се покаже "герба"- разпятие с Разпнатия, Короната на мъдростта и прочие- на монетата, но номиналът който виждат очите на духовно извисения, е този който реално го мотивира... Разменните монети са много- има материални, има емоционални, ментални, интелектуални, религиозни, философски...всякаква "духовна валута"...Но, когато желанието за каквато и диалектична активност секне, първото нещо което възниква като потребност, е да дадеш кесаревото на кесаря и повече да не се занимаваш с валута... Доброто и злото са толкова "генномодифицирани" като сортове, че приличат на различни плодове, и в днешно време, няма нито един метод, чрез който да може да се посочи кое е добро, кое е зло, кое е егоистично, кое е алтруистично. Да се реанимират Илюзорни представи- лошо няма...В такива случаи фалитът винаги е на прага, И Е ВЪПРОС НА ВРЕМЕ, защото Времето е разстоянието между превръщането на причината в следствие.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Жертвата е отказ. Смисълът на жертвата е в отказа. Това означава, че се освобождаваш от чувството си за притежание. Ако имаш желание да си възвърнеш пожертваното, това не е жертва. Радвам се, че донякъде споделяш казаното и от мен, макар да си мислиш, че не искаш. Това казах и аз, но и - отказ може да извършва егото. И още невщо важно - то винаги знае защо/причина/повод/за какво конкретно се отказва. Демек - дори си поставя нещо като цена и разбира се, медалче на гърдите. А една друга възможност е, когато действаш според същността си и даряваш (по-скоро препредаваш) светлина на всичко, без цел и устременост към това, а само според същността си. Когато не помагаш, а природата ти е помощ. Самата индикация "помогнах" е просто една допълнителна астрално-магнитна връзка със земята, капчица в язовира "карма". И тук не притежаваш нищо, освен свързаност и участие в тялото на Логоса - от какво ще се отказваш? Тежко е... разбира се, че е тежко, когато виждаме как света се руши, когато има убийства, насилие... Но няма нищо случайно. Ако знаеш какво тепърва ни чака... И не само, че не е случайно, а няма други предпоставки и причини, освен начина на човешкото съществуване. И познавайки, дори най-слабо, финоматериалните аспекти на земността си, на нас трябва да ни е ясно, че отговорността е съвсем солидарно поделена между всички хора. И аз съм не по-малка част от причината за някой геноцид, пред непосредствения извършител или организатор, който само е бил в допълнение и инструмент. И сега остава да поприказвам малко за алтруизъм и да повярвам в абсолютността на жертвоготовността си, за да си поплисна мъничко кръвясалите очи. Но, разбира се, не се и обвинявам чак толкова, защото главният управник на тези процеси е подсъзнанието, което мога само да си мисля, че донякъде познавам (в настоящото си телопребиваване) и което е вратата към всеобщия любимец - висшия аз (и към комплексния земен астрал). Това са нашите и рай, и ад. Свободата, обаче, не влиза в техните рамки. Пък за нас е твърде тясна... Редактирано Декември 12, 2008 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Все пак пише за нея в Книгата на книгите? Прескачаш ли тази част? Ако визираш Библията: 9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. Битие, гл.2 Чела съм я. Но вашата интерпретация нещо ми се губи. Между другото какво се крие зад думите? 22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Битие, гл.3 А това не е ли дуализъм: 4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Битие, гл.1 Абсолютно точно! И живеем в дуалистичен свят! И трябва да избираме! И няма среден път! Обаче вече сме избрали. Въпросния дуалистичен свят. Вътре, в този избор, всъщност нямаме избор. Докато се сетим, че може да изберем да сме вън от него. А как става това и готови ли сме за такъв избор? Рецептата дадена от Кристиян за „дозиране“ нещо не я схващам. Доброто и злото....Лекарството и отровата. В какво може да се изрази какъвто и да е избор- в дозата... Ето защо, диалектичния свят се управлява не пряко от Бог, а индиректно, чрез Законите Му. Така че, зад всяко престъпление, зад всяко дарение, зад всяка хуманитарна или терористична акция макар и индиректно, е намесена Божията ръка. Добре- във всяко време се намира някой да спаси я деца от автобус, я пострадали хора от природно бедствие или някаква човешка намеса- Тук избор също няма- Законът за причините и следствията е този, който лишава от избор както пострадалите, така и спасяващите, защото произшествието засягащо определени хора не е причина, пораждаща като следствие МОТИВАЦИЯТА на който и да е от оказващите помощ...защото мотивите на всеки оказващ помощ са следствие от причина, нямаща нищо общо с конкретния инцидент или каквато и да е трагедия... Да разбирам ли, че ние сме кукли на конци. Не съм съгласна, че „ във всяко време се намира някой да спаси я деца от автобус,...“. И сравнението със опасностите на които някой се подлага в професионалната си дейност е несравнимо с доброволния акт на саможертвата. В единия случай – наистина няма избор, в другия - ИМА. Спасяващият други хора човек просто е можел да се изниже с багажа си навън, както направиха голям процент от пътниците във влака за Кардам и да гледа сеир. А това, че всичко е предварително заложено в причинния свят е друг въпрос. Но в този свят не пребиваваме ли пак ние, съзнателно или не...? Доброто и злото са толкова "генномодифицирани" като сортове, че приличат на различни плодове, и в днешно време, няма нито един метод, чрез който да може да се посочи кое е добро, кое е зло, кое е егоистично, кое е алтруистично. Е, с това вече не мога да приема. Според мен такива твърдения са идеален параван за тъмнината. Или може би и тъмнина и светлина няма? Всичко е илюзия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.