09.Път на вътрешно разбиране

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Нека от сърцето ми любов жива да блика -формула

Господнята молитва

Псалом 23

Път на вътрешно разбиране -беседа

Преди беседата е добре да прочетете Римляни 12

Молитвен наряд за край:

Тайната молитва

Пътят на живота - молитва

...каквато теория или философия имате за живота, ако не може да ви извади от кладенеца, тя не е съществена. Всяка теория, която може да ви извади вън от кладенеца, е важна и съществена за вас.

И тъй, пазете се от механичното схващане за живота. Казваш: „Аз научих какво нещо е кладенецът“. – Нищо не си научил. Ти си още в кладенеца и се занимаваш с коприненото и златното въже, изучаваш ги, но с тях не можеш да излезеш вън от кладенеца. Стоиш там и се безпокоиш как ще излезеш вън, на свобода. – Защо си в кладенеца? – „Не зная.“ – Такова е положението и на младата мома, която се оженила. Облякла се с нова рокля, с хубави обувки, със златен наниз, но пак е недоволна. Като я питат защо се оженила, тя казва: „Не зная. Майка ми, баща ми се ожениха, и аз се ожених; брат ми и сестра ми се ожениха, и аз се ожених. Баба ми, дядо ми се ожениха, и аз се ожених“. Питам: Ако някой се удави, и ти ли ще се удавиш? Хората се женят, т.е. давят се, без да се удавят.

Това ме върна в ранните детски години,когато се опитвах да оправдая някоя извършена пакост с:"Ами те и другите правеха така",на което майка ми ме питаше :"А,ако другите се хвърлят в Марица и ти ли ще се хвърлиш?" Не знам дали само това ме е накарало в много ранна възраст да започна да мисля,че не е задължително моят път да минава през утъпкания вече от другите.Но,като се замисля,винаги,когато съм правила изключения,защото и на мен ми се е искало да бъда като всички,да се приобщя към обкръжението си,нещо в мен се е бунтувало и в крайна сметка разочарованието ми е ставало още по-голямо.Докато дойде времето,когато спрях да се притеснявам от изборите си,а по-късно и да се запозная с учението на Беинса Дуно и с вас.Струвало си е.

Разказаха ми интересен случай от живота на един евангелски проповедник. Той често проповядвал на слушателите си за връзката на човека с Бога. Казвал: „За онзи, който е свързан с Бога, никакъв страх не съществува. Той е решителен“. Веднъж, като се разхождал в една гора, насреща му излязла една мечка. Проповедникът се уплашил много и едва успял да се качи на една круша. Случило се, един негов последовател видял станалото и на другия ден, като срещнал проповедника, той го запитал: „Защо вчера, като видя мечката в гората, се качи на крушата? Защо не остана при нея да проповядваш? Нали казваш, че докато е с Бога, човек не се плаши от нищо?“ – „Така е, но откъде да зная доколко мечката ще ме разбере и дали се интересува от учението за Любовта? Освен това, може да е силна и да ме събори на земята.“

Тази мисъл асоциира в мен изказването на Донка в една друга беседа,за "духовните" светски и "светските"духовни хора,което в този случай бих интерпретирала така: не проповедникът,който назидава и напътства,силен на думи и слаб на действия,а онзи който с живота и делата си ни учи,което пък ни отнася и към познатото "по делата им ще ги познаете".

Разумният свят иска, щото противоречията между всички живи същества да се разрешат правилно, не насила, а по закона на свободата. Страхът у хората се дължи на неразбраните работи. Ако кажеш, че на физическия свят има страшни неща и зверове – мечки, лъвове, змии, знайте, че и духовният, и умственият свят са пълни със страшни, дисхармонични форми. В ума, в сърцето си вие сами си създавате тези форми, от които се плашите. Така вие преувеличавате нещата. – От какво произтича страхът? – От нарушаване на Божия закон. Това създава известна неустойчивост в човешкия организъм. Когато греши, човек става нервен, колеблив; ръцете и краката му започват да треперят и той става страхлив. Тогава Любовта го напуща, излиза вън, а страхът се намества вътре в него. Всеки е изпитвал това състояние.

Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка трябва да се отстранява. Някои от тях ще ви смущават, ще правят скандали, но това е отвън, вътре скандали не трябва да се допущат.

Ние трябва да разберем живота в тази форма, в каквато Бог го е дал. Мнозина от вас, като изпитват големи несгоди в живота, най-после казват: „Кармата ни е такава“. – Кармата нищо не обяснява. Например, карма било, че имаш да даваш на някого десет хиляди лева. Тогава какво трябва да правиш? – Трябва да плащаш. Ако плащаш по хиляда лева, в десет години ще си изплатиш кармата и ще бъдеш свободен. Трябва да си плащате кармата, т.е. дълга̀. Като изплатиш кармата си, какво ще правиш? Казваш: „Не зная защо идат още страдания“. – Много просто, преди години в близкото или далечно минало си обидил някого или си го ударил с нещо и си го осакатил. Сега плащаш, т.е. носиш последствията на своите постъпки. – „Карма е това.“ – Не, това е човекът, който не е господар на себе си, на своите неестествени прояви.

Бих продължила - това е човекът,който винаги бяга от отговорност.

Противоречията и мъчнотиите взимат голяма част от времето ви. Следователно освободете ума и сърцето си от тежестта на противоречията. – „Дотегна ни животът.“ – Чрез волята си човек може всичко да пресее, да се справи разумно със своите мисли и чувства. „Млади сме.“ – Колкото и да е млад човек, ако разбира Божия закон, 99% от мъчнотиите му ще се премахнат. Тогава той няма да ходи гладен и бос, няма да боледува. Който живее разумно, ще се радва на добри резултати в живота си. Той няма да мисли, че еди-кой си му помогнал, но ще благодари на Разумното Начало, което действа в живота. Ако си болен и оздравееш, няма да казваш, че еди-кой си те излекувал, но ще си кажеш: „Благодаря на онази Първична Сила, която ми помогна да възстановя равновесието на силите в своя организъм“. Болестите и мъчнотиите показват, че има още много да се справяте със себе си. – „Трябва ли да се обезсърчаваме при мъчнотиите?“ – Не, не се обезсърчавайте, но молете се да ви спуснат не копринено, нито златно въже, но дебело, здраво въже, което да ви извади от мъчнотиите на живота.

Казваш: „Аз не мисля ли?“ – Ти мислиш и чувстваш, но важно е как действаш. Важно е и как живееш. Това подразбира: не е достатъчно само да знаеш да свириш, но да приложиш музиката в живота си. Не направиш ли това, музиката сама по себе си няма смисъл. Музиката трябва да се вложи в мислите и чувствата, да има израз. Мислено всеки може да пее, но като рече да изрази песента навън, той среща затруднение. Даровитият певец и като направи грешка, не се обезсърчава, скоро изправя грешката си. Преди години при мене дойде един учител и ме попита: „Може ли да стане от мене музикант?“ Понеже материалното му положение било много трудно, той бил принуден да носи вода с бъчви от лозята във Варна. – „Дотегна ми да нося вода на хората! Дойде ми светлата идея да стана музикант.“ – Слушай, от тебе всичко може да стане, но не и музикант. Учител можеш да станеш, търговец – също, но не и музикант. Можеш да се научиш да стържеш с лъка на цигулката, но това не е музика. И тогава като музикант ще се намериш в още по-тежко положение.

Бог върви пред тебе и устройва живота ти. При това положение ти няма какво да очакваш от хората. Сега Бог не ни дава всичко, каквото желаем, защото не разбираме. То е все едно, като не можеш да четеш една книга, откъснеш от нея лист и изчистиш печката. Откъснеш друг лист и измиваш умивалника. Късаш лист след лист, докато унищожиш цялата книга. Значи, ако една хубава книга ни служи за чистене и палене на печки, какво ни ползва тя? Добре е, ако тази книга ни послужи за нашето повдигане и развитие. Добре е, ако Божието благословение може да ни повдигне. Следователно, ако то не е в състояние да повдигне мисълта ни и да облагороди нашите чувства, това показва, че ние още не сме готови за него. Затова Бог задъ̀ржа своето благословение.Когато бъдем готови, Божието благословение ще протече към нас изобилно и няма да успеем да го съберем. – Кога ще бъдем готови? – Когато въжето бъде дебело, та да можете да излезете от кладенеца. Докато човек се обезсърчава, докато философства и разглежда коприненото и златно въже – външния живот, той не може да върви в пътя на Истината. Дебелото въже, което може да ви извади и сложи в пътя на живота, ще усили вашето сърце и вашия ум. Това значи: „Бог ще изпрати Духа си“. – Кога ще Го изпрати? – Когато умът, сърцето и душата ви бъдат готови. Това не значи, че Божието благословение не ви е посетило, но хората още не са готови да го използват. Сега умът на човека е зает със странични работи. Ето защо, когато умът на хората бъде зает с благородни и възвишени работи, тогава те ще се повдигнат на по-висок уровен от сегашното положение, в което се намират.

Докато влизате през врата, през която минават много хора, работите ви няма да се оправят. – „Работата ми се обърка.“ – Ако искаш да се оправи твоята работа, влизай и излизай през такава врата, през която никой не е минавал. – „Като отивам на планината, откъде да мина?“ – Ще минеш през такъв път, където никой не е минавал. Там ще се спреш, ще се помолиш на Бога, като в църква, и работата ти ще се оправи.

Всички цитати са от беседата Път на вътрешно разбиране

Това отнасям към съветите на Учителя да се молим тайно,да си имаме "Тайна молитва",никой да не ни види,никой да не посвещаваме в "Тайната ни молитва",според мен,за да се предпазим от силите на злото и да не допуснем те да се намесят в работата на Божественото,на което вярваме.Никога не съм можела да се моля в църква и особено на големи празници,когато тя е пълна с хора.Никога не съм приемала за естествено някой друг да ми бъде посредник в общуването ми с Бог.Винаги съм знаела,че това си е моя дълбоко лична привилегия.

Редактирано Декември 19, 2008 от Моника13

[Донка]

Следователно, каквато теория или философия имате за живота, ако не може да ви извади от кладенеца, тя не е съществена. Всяка теория, която може да ви извади вън от кладенеца, е важна и съществена за вас.

Казвам: Човек може да има много знания, но ако при мъчнотии и изпитания не може да се ползва от тях, това знание нищо не струва.

А има и въжета, които те пускат в кладенеца, убеждавайки те, че там е твоето място...

Едно от моите спасителни въжета бяха разсъжденията за Лазарев (Диагностика на кармата) за това колко превратни представи са ни наложени за доброто и злото, за агресивността, свободата, дълга, любовта, благородството... Всички са маскирани като много красиви понятия, но зад маските им се крият зависимости... Е, може би това "въже" ми помогна да разбера, че златните ми въжета ме държаха за дъното на кладенеца всъщност.

Но може би ако не беше "въжето на Учителя", щях да съм все още ту долу, ту горе...

Ако Лазарев скъса старите златни въжета, то Учителя ми подаде здраво въже да излезна на слънце...

Още се държа за него и се катеря и сигурно ще го правя до края на живота си, но виждам слънцето и с всеки ден става все по-светло...

А кои са били и са вашите въжета, които ви помагат да излизате от кладенците...?

[Донка]

Има случаи в живота, когато човек може да понесе спокойно и най-големия бой, обаче кажат ли му една обидна дума, не може да се побере в кожата си. – Защо? – Хората са така възпитани, че изискват да се отнасят с тях добре, да ги почитат и уважават. Следователно, ако някой ги обиди, те мъчно носят обидата. Друг е въпросът, ако обидата иде от любим човек. Там по-лесно прощават. Обидата не е нищо друго, освен мечката, която си срещнал в гората. Тя произтича от грубото естество на човека. Ако човекът, който те обидил, е груб, това показва, че си срещнал неговата мечка; ако те ухапе с езика си, срещнал си неговата змия; ако те уплаши, срещнал си неговия заек. Това не е човекът, това са неговите слуги. Човек е колективно същество.

Когато на времето ми ставаше много мъчно, ако някой ме обиждаше, си мислех, че причината е в мен. Но тогава го разбирах по-иначе - че аз имам недостатък, заради който другият има пълното право да ме наранява. Т.е. аз си заслужавам това, което е казано и болката, защото е казана една истина, от която ме боли.

Сега пак си мисля, че причината за болката е в мен, но вече по съвсем друг начин. Станало ми е неприятно, защото аз съм очаквала от този човек определено отношение към мен, което в моята знакова система означава уважение. Причината е в знаковата ми система и в очакванията ми. Успея ли да ги осъзная, болката се стопява и обидните думи или постъпка се превръщат просто в проява на определено състояние или качество на личността на човека срещу мен.

Много е интересно разбирането за човека като колективно същество, което в определени моменти проявява различните същества, от които е съставено. След като го прочетох кога на шега, кога насериозно започнах да забелязвам своите "слуги" и техните прояви. Имам си и слонче, и маймунче, и паун с голяма опашка, и лисиче....