Литературата - в имена и дати

[Надеждна]

На днешният ден, 15.04., са родени:

През 1895 Корадо Алваро – италиански писател. Първият му сборник със стихове е посветен на Първата световна война (1917 г.). Повестта "Хората от Аспромонте" (1930 г.) е реалистично изображение на селския живот в Италия от годините на фашисткия режим. Автор е на романът "Кратка младост" (1946 г.). Дневникът на писателя за периода 1927-1947 г. - "Почти цял живот", е публикуван през 1954 г.

През 1932 Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1952 г.). Работи като редактор в Радио София през1960г., през 1967 г. издателство “Народна младеж” , в периода 1972 – 1984 г. в-к “Пулс” , през 1985 г. сп. “Факел” . През 1985 г. е арестуван е във връзка с акростиха “Долу Тодор Живков” във в-к “Пулс”. Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к “Литературен фронт” (по-късно “Литературен форум”). Автор е на “Разчупване на хляба” (1965 г., стихове), “Ще ви намеря” (1967 г., стихове), “Живите знаци на България” (1968 г., есета), “Лица от вестник” (1979 г., стихове), “Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980 г.), “Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983 г.), “София между две столетия” (1987 г.), “От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987 г.), “Машината на страха” (1991 г.).

Починали са:

През 1942 Роберт Музил - австрийски писател. Учи във военно училище, но напуска преди производството в офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. във Висшето техническо училище в Щутгард. Изучава философия, логика и експериментална психология (1903-1908 г.). През 1906 г. конструира т. нар. Музилов цветови (вариационен) жироскоп. От 1903 до 1910 г. слуша в Берлин лекциите на Дилтай и Зимел. Първата му книга е “Лутанията на възпитаника Тьорлес” (1906 г.). От 1914 г. до 1918 г. е офицер на италианския фронт, а след войната е чиновник във Виена. Работи като свободен писател, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. През 1933 г. се завръща във Виена, а 5 години по-късно емигрира в Швейцария. Най-важното му произведение е романът-фрагмент “Човекът без качества” (т. 1-3, 1930-1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията. Заедно с Дж. Джойс, Пруст и Брох принадлежи към основоположниците на модерния роман в съвременната литература.

През 1980 - Жан-Пол Сартър – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Учи в парижкия лицей “Ла Рошел”, следва в “Екол Нормал Супериор”, защитава аспирантура в Сорбоната. Преподава философия в Хавър и започва да публикува. Идеологическите му настроения са опит за съвместяване на либералната демокрация с левия радикализъм. Участва във Френската съпротива (1941-1944 г.). През 1956 г. скъсва окончателно с Комунистическата партия. Застава на страната на бунтуващите се младежи през 1968 г. През 1964 г. отказва да приеме Нобеловата награда за литература , тъй като е пацифист и не приема откритието на А. Нобел. Автор е на философски трудове “Въображението”, “Ескизи към теория на емоциите”, “Въображаемото”, “Битие и нищо”. Негови романи и разкази са “Погнусата”, “Стената”, “Пътищата на свободата” и др..Пише есета “Екзистенциализъм и хуманизъм”, “Ситуации”, “Разговори за политиката”. Автор е на литературните биографии “Идолът на семейството”, “Бодлер”, “Сен Жьоне, комедиант и мъченик” и пиесите “Мухи”, “При закрити врати”, “Почтената проститутка”, “Мъртъвци без гроб”, “Мръсни ръце”, “Дяволът и дядо Господ”, “Затворниците от Алтона”, “Некрасов”.

Редактирано Април 15, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 23.04. са починали едни от най-големите майстори на перото в света:

1616 - Мигел де Сааведра Сервантес - испански писател. Първоначално той става лекар, след което постъпва на военна служба. Взема участие в Турско-испанската война и в морското сражение при Лепанто през 1571 г. загубва лявата си ръка. На връщане в Испания през 1575 г. е пленен от пирати и е отведен в Алжир. Откупен, през 1580 г. се прибира в Мадрид. Наклеветен е от лични врагове и попада в затвора. Литературната дейност на Сервантес обхваща времето главно след завръщането му от алжирски плен. Първото му по-голямо белетристично произведение е романът “Галатея” (1585 г., незавършен). Автор е още на трагедията “Нумансия” и на около 30 пиеси. Най-известното му произведение е романът “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (I ч. – 1605 г.; II ч. – 1615 г.), който е едно от най-значителните постижения на европейската ренесансова литература.

1616 - Уйлям Шекспир - английски поет и драматург. Поради оскъдността на биографични данни дълго време се смята, че зад неговото име се крие неизвестен автор. Той учи в граматическо училище, където усвоява латински и старогръцки език. В края на 1580 г. става актьор, но около 1603 г. изоставя сцената и става драматург в Лондон. През 1594 г. работи като съдружник на театрална трупа, превърнала се през 1603 г. в кралска трупа. През 1612 г. се завръща в Стратфърд. Богатото и разностранно дело на Шекспир като писател е повлияно от социално-икономическите и обществено-политическата обстановка в Англия и в Европа. Отражение има и обстоятелството, че в неговата родина процесите на Ренесанса протичат сравнително по-късно, но в замяна на това по-бурно и динамично, отколкото в някои европейски страни. Шекспир става известен още с издаването на поемите си “Венера и Адонис” (1592 г.) и “Лукреция” (1593 г.), в които продължава традициите на философската лирика, разцъфтяла през Ренесанса. Особен дял в творчество му заемат сонетите. Една част от тях имат автобиографичен характер, други възпяват любовта. В цялото му творческо дело на драматург, комедиограф и поет се открояват 4 основни периода. От 1590 до 1594 г. Шекспир създава хрониките “Хенри VI”, “Ричард III”, комедиите “Комедия от грешки”, “Укротяване на опърничавата” и трагедията “Тит Андроник”, които отразяват недоволството на автора от несъвършенството на живота, от установената обществено-политическа действителност. Написани са от хуманистични позиции. В периода 1594-1600 г. създава “Крал Джон”, “Двамата веронци”, “Безплодните усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Венецианският търговец”, “Ромео и Жулиета”, “Хенри IV”, “Хенри V”. През 1600-1608 г. той пише трагедии, които отбелязват прелом в неговото творчество: “Юлий Цезар”, “Хамлет”, т. нар. “мрачни комедии”. Върхът на творчеството му като трагик отбелязват произведения като “Отело”, “Крал Лир”, “Макбет”. Постижение са и античните трагедии “Антоний и Клеопатра”, “Кориолан”, “Тимон Атински”. По идейно-емоционално богатство и многообразие, по въздействаща сила Шекспир отбелязва един от най-големите върхове не само на английската, но и на европейската и световна литература и култура.

1850 - Уйлям Уърдсуърд - английски поет, един от основоположниците на романтизма в английската литература, представител на “езерната школа” (лейкисти). Произхожда от Северозападна Англия. На 17 години постъпва в Кеймбриджкия университет, където интензивно работи върху стихотворенията си от сборника “Вечерна разходка”. През 1792 г. заминава за Париж, за да присъства на “раждането на новия свят”. Великата френска революция (1789-1794 г.) оказва огромно влияние върху формирането на неговата личност и за разцвета на неговия талант. В тези години се раждат знаменитите му, проникнати от хуманизъм и демократизъм произведения, като поемата “Вина и скръб” (1794 г.) и “Разорената хижа” (1795 г.), трагедията “Погранични жители” (1796 г.), романа в стихове “Прелюд” и др. Уърдсуърд извършва дълбока реформа в областта на литературния език, въвеждайки в своите поетически произведения разговорния език на селяните от Северозападна Англия, като по този начин нанася удар на епигоните на класицизма и разчиства пътя за по-нататъшните успехи на романтизма. Героите на неговите балади са представители на низшите класи, чрез което демократизира целия литературен процес на времето си. Естетическите му възгледи имат немалък принос за затвърждаване на романтизма в Британия и Америка. Според него поетите (художниците) се явяват пророци (учители) и законодатели на обществото, носещи бремето на моралната отговорност за съдбата на своите съграждани.

[Надеждна]

На 25.04. през 1719 в Лондон излиза първото издание на романа на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”. Той е английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически "опити", сатира, както и образци на документалната проза - "Чистокръвният англичанин" (1701 г.), "Химн за позорния стълб" (1703 г.), "Записки на кавалера" (1720 г.), "Дневник на чумната година" (1722 г.). Автор е на прочутия роман "Робинзон Крузо" (1719 г.), на авантюристично-приключенски и "криминални" романи - "Капитан Сингълтън" (1720 г.), "Историята на полковник Жак" (1722 г.), "Мол Флендърс" (1722 г.) и др.

На същата дата през 1816 Джордж Байрон, преследван от компрометиращи слухове, напуска Англия. Лорд Байрон е английски поет, представител на революционния романтизъм. През 1809 г. става член на Камарата на лордовете. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го "Метежния лорд". През 1816 г. напуска завинаги Англия, живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцки въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата "Странстванията на Чайлд Харолд" (в 4 песни) и на ориенталските поеми: "Гяур", "Абидоска невеста", "Манфред" "Корсар", "Лара", "Обсадата на Коринт".. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: "Марино Фалиеро", "Двамата Фоскари" и "Сарданапал", както и двете мистерии: "Небе и земя" и "Каин". Там довършва "Дон Жуан" - странна смесица от цинизъм и нежност, от сериозни и шеговити теми. Б. води шумен и бурен живот, изпъстрен с приключения. Поезията му оказва силно влияние върху европейска литература от XIX в.

Редактирано Април 25, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Днешната дата 22.05. е богата на събития в света на световната литература:

През 1859 г.в Единбург е роден сър Артър Конан Дойл - популярен английски писател, автор на книги за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Негови съчинения са: повестите "Знакът на четиримата" (1890 г.), "Баскервилското куче" (1901-1902 г.), "Долината на ужаса" (1914-1915 г.); сборници с разкази: "Приключенията на Шерлок Холмс" (1891-1892 г.), "Спомени за Шерлок Холмс" (1892-1893 г.); романът "Изгубеният свят" (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Сър Артър Конан Дойл умира на 7.07.1930 г. в Кроуборо.

Починали са:

През 1873 г.в Милано умира Александро Мандзони- италиански писател, представител на романтизма. Роден е на 7 март 1785 г., в Милано. Творчеството му е с нравствено-патриотична насоченост. Автор е на историческия роман “Годениците” - за живота на Ломбардия през XVII в.; на историческата трагедия в стихове “Граф Карманьола”.

През 1885 г. в Париж умира Виктор Мари Юго – френски поет, романист, драматург и общественик. Роден е на 26 февруари 1802 г., в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Пиесите му “Ернани” и “Марион Делорм” са проникнати от свободолюбив дух. След революцията драмите му съхраняват злободневността си. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г.) е възприето като манифест на романтиците. Исторически обосновавайки романтизма, Юго отхвърля класицистичните канони, отстоява творческата самостоятелност на художника, подчертава необходимостта от опора в природата. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата от 2 декември 1851 г. е принуден да бяга от Франция. 20 години живее в изгнание. В тези години се разгръща и неговият великолепен дар на публицист. Романи от 60-те години: “Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”.

Във вътрешният свят на човек добротата - това е слънце.

В човек има само един тиран - невежеството.

Величието на народа не се измерва с неговата численост, както и величието на човека не се измерва с неговия ръст; единствено като мярка може да служи неговото умствено развитие и неговото нравствено ниво.

Виктор Юго

[Надеждна]

Днес 23.05. през 1799г е роден Томас Худ – английски писател и карикатурист . Автор е на стихотворения и хумористични произведения,редактор на списания. Началото на неговото творчество е сборник хумористични стихотворения ”Въжета и старнности ”1826-1827 г. Остра социална критика е заложена в “Песента на ризата” от 1843 г., едно от най-популярните в Англия и Европа произведения, отразяващо живота на работниците, в “Мостът на въздишките” 1844 г. и в “Песен на работниците” 1844 г.. Балада за златото

[Надеждна]

На 28.05. през 1779 г. е роден Томас Мур. Той учи в Дъблинския университет. Сред най-известните му поеми са “Лала Рук” (1817 г.) и “Ирландски мелодии” (1807 г.-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите” (1818 г.-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън”. През 1823 г. издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз” против реакционната политика на европейските управници. Умира на 25 февруари 1852 г. в Лондон.

[Надеждна]

На 29.05. през 1874 са родени:

Английският писател и мислител, представител на детективската литература Гилбърт Кит Честъртън. От 1900 г. той сътрудничи на списания и вестници с либерална насока. Публикува сборници със стихове, есета и разкази, между които за свещеника отец Браун - “Незнанието на отец Браун” (1911 г.), “Недоверчивостта на отец Браун” (1926 г.) и др. Гилбърт Кит Честъртън пише 6 романа. По-известните от тях са “Наполеон от Нотинг хил” (1904 г.), “Човекът, който беше четвърти” (1908 г.). Той е автор и на няколко книги с литературоведчески и религиозен характер. Честъртън е привърженик на теологията на томизма- автор е на “Ортодоксия”, 1908 г.- цикъл религиозно-философски есета. В своите утопии той разчита на реставрацията на “добрата стара Англия”. Сюжетната занимателност, ексцентричност и парадоксални съждения му обезпечават популярността сред широките читателски кръгове. Той оказва голямо въздействие върху католическите писатели и мислители, а също и върху автори от детективския жанр. На 14 юни 1936 г. Честъртън умира в Бекънсфилд.

През 1923 - Бернар Шарл Анри Клавел - френски писател. По време на Втората световна война той участва в Съпротивитивата. През 1956 г. Бернар Клавел публикува романа “Нощният работник”. Централно място в творчеството му заема тетралогията “Великото търпение” (том 1-4, 1962-1964 г.), която е със съвременен сюжет и третира проблемите на младежта и отношенията между поколенията. На сложната съдба на френската младеж са посветени романите “Малатаверна” (1960 г.) и “Херкулес на площада” (1966 г.). Някои от романите му са екранизирани: Романите “Испанецът” (1959 г.), “Пътуване до бащата” (1965 г.) и др. Клавел е автор и на романите “Повелителят на реките” (1972 г.), “Когато оръжието мълчи” (1974 г.) и др.; цикълът “Небесни стълбове” (том 1-5, 1976-1981 г.); изкуствоведчески работи: “Животът на Пол Гоген” (1958 г.), “Животът на Леонардо да Винчи” (1967 г.), публицистичната книга “Избиване на младенците” (1970 г.). През 1968 г. получава Голямата награда на Париж и наградата “Гонкур”.

Починал е испанският поет Хуан Рамон Хименес през 1958г. Той е роден на 24 декември 1881 г. в Могер. Лауреат е на нобелова награда за литература за 1956 г. Хуан Рамон Хименес е свързан с “поколението от 1898 г.”, признат е за водач на испанския модернизъм. Автор е на сборника “Печални арии” (1903 г.). В сборника “Пролетни балади” (1910 г.) се ориентира към андалуския фолклор. За сборниците “Духовни сонети” (1917 г.), “Дневник на поета младоженец” (1917 г.), “Вечност” (1918 г.) е типичен интересът към вътрешния свят на човека. Хименес пише лирична проза (сборникът “Платеро и аз”, 1914 г., “Звярът от дълбините на душата”, 1949 г.) и критически есета (“Испанци от три свята”, 1942 г., “Безкрайната река”, 1961 г.), в които остава верен на хуманистичните републикански идеали. Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др.

[Надеждна]

На 30.05. през 1811 г. е роден руският литературен критик и публицист Висарион Григориевич Белински. Той публикува първото си критическо произведение "Литературни мечтания" през 1843 г. във вестник "Мълва". През 1847 г. става сътрудник на сп. "Съвременник", редактирано от Н. А. Некрасов. Белински е основоположник на руската революционно-демократическа естетика и литературна критика. Творчеството му оказва голямо влияние на руската литература и обществена мисъл. Автор е на съчиненията: "За руската повест и повестите на Гогол" (1835 г.), "Хамлет". Шекспирова драма. Мочалов в ролята на Хамлет" (1838 г.), "Герой на нашето време" (1840 г.), "Стихотворенията на М. Лермонтов" (1841 г.), цикъл статии за творчеството на Пушкин, за произведенията на Гогол и др. Умира от туберкулоза на 26 май 1848 г. в Петербург.

През 1960 г., на същата дата 30.05. е починал руският писател Борис Леонидович Пастернак.

Той е роден на 10 февруари 1890 г. в Москва. До 1915 г. е член на руската футуристична групировка "Центрофуга" (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.). Произведенията от футуристичния му период се отличават със сложни семантични и композиционни трансформации, с резки контрасти между трагичното и комичното, със смесване на стилове и жанрове. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго" (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Пастернак е автор на стихосбирките: "Близнак в мъглата" (1914 г.), "Моята сестра - животът" (1922 г.), "Теми и вариации" (1923 г.), "Второто раждане" (1932 г.), "Земен простор" (1945 г.); на поемите "Деветстотин и пета година" (1925 г.-1926 г.), "Лейтенант Шмит" (1926 г.-1927 г.); "Спекторски" (роман в стихове, 1924 г.-1930 г.) и други. Автор е на автобиографична проза, на драматическата поема "Сляпата красавица" (1969 г.), на преводи на трагедии на У. Шекспир, на критически статии и др.

Редактирано Май 30, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Богата на събития в областта на литературата и публицистиката е днешната дата 4.06.:

През 1917г. Колумбийският университет съвместно с Комисията на наградите Пулицър връчват първата награда Пулицър. Наградата е на името на Джоузеф Пулицър. В края на 19 век той се утвърждава като виден представител на американската журналистика.

Джоузеф Пулицър е най-добрият издател на вестници в началото на 20 век. С изданията си New York World and St. Louis Post-Dispatch той утвърждава нови стандарти в журналистика. Той е първият, който може да се нарече учител по журналистика на университетско ниво.

Създаването на наградите Пулицър за литература, журналистика, музика и драма е инспирирано от проницателността на Джоузеф Пулицър.

През 1904 г. той писмено заявява желанието си за създаване на подобна награда, която да поощрява най-добрите творци от съответните жанрове. Пулицър определя да бъдат раздавани четири самостоятелни награди за журналистика, четири за литература и една драма, една за образование и четири за стипендии за специализация в чужбина. В областта на литературата наградите се разпределят съответно – една за американска новела, една за оригинална американска пиеса, представена в Ню Йорк, една за историческа книга, свързана с историята на Съединените американски щати, една за американска биография и история на журналистиката в сферата на обществените услуги. Пулицър организира създаването на надзирателна консултативна комисия и делегира права да променя или да преустанови раздаването на награда в някои от областите. Това е с цел ползотворно обслужване на обществените нужди. Комисията също така има право да отнеме награда, ако тя е присъдена на произведение, неотговарящо на утвърдените стандарти. През 1917 г. Комисията, по-късно приела името на Пулицър, увеличава броя на наградите на 21.

През 1972 г. руският поет Йосиф Бродски е принуден да напусне родината си.

Роден е на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция.

Учи английски и полски език. Развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1958 г. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която определя някои негови стихове като "пленяващи".

През 1963 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. получава гражданство в САЩ. Бродски умира от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. Погребан е във Венеция.

Тази дата се свързва и със смъртта на:

Джовани Джакомо Казанова - той умира през 1798г., в замъка Дукс, Бохемия. Дж. Казанова е

италиански писател и мемоарист. Той е роден на 2 април 1725 г. във Венеция . Води бурен живот, пътува из Европа, многократно е арестуван и лежи в затвора. Създава няколко исторически съчинения, фантастичния роман “Иксамерон” (1788 г.). През 1788 г. издава “История на моето бягство …” - част от публикуваните посмъртно “Спомени” (12 части, 1822-1828 г.). В спомените си е изключително откровен, когато описва интимния си живот. В тях се забелязват проницателна наблюдателност върху обществените нрави през ХVIII в. и трезва оценка на историческите събития.

Пиер-Феликс Луис - 1925г., в Париж - френски писател.

Роден е на 10 януари 1870 г. в Гент. Автор е на романа "Афродита", на повестите "Жената и куклата", "Приключенията на цар Позол", на сборник разкази: "Сангин", "Архипелаг", "Залез на нимфите" и др. Превежда от Лукиан "Сцени от живота на куртизанките" и издава "Песните на Билитис", пише поеми в проза, които представя като превод от творбите на древна поетеса. На български език са преведени: "Афродита" (от Димчо Дебелянов), "Жената и куклата", "Песните на Билитис" и др.

[Рассвет]

Днес е 210-та годишнина от рождението на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин.

Уикипедия

На руски език:

Википедия

Литературни произведения («Русская виртуальная библиотека»)

Литературни произведения (А.С. Пушкин на Lib.ru)

Литературни произведения (cайт «Александр Сергеевич Пушкин»)

[Рассвет]

На 23 юни се навършват 120 години от рождението на великата руска поетеса Ана (Анна) Андреевна Ахматова (1889 – 1966).

Лириката й се отличава със своята яснота и изтънченост. Поетесата изразява сложния и богат свят в интимните преживявания на човека.

Уикипедия

(още за Ахматова)

Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Стихове. Превод от руски на Портал LiterNet (електронно издание)

Биографични данни и стихове на руски език:

«Анна Ахматова. Библиотека поэзии»

«Царственное Слово»

«Анна Ахматова»

«Ты выдумал меня...»

Аудиозаписи на поетесата в библиотека «ImWerden»:

Стихотворения. Собрание № 1

Стихотворения и проза. Собрание № 2

Стихотворения и проза. Собрание № 3

[Ася_И]

На 07.12.2009 г. се навършват 100 години от раждането на Никола Йонков Вапцаров.

2009 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Вапцаров

"Филмът на Мая Вапцарова "Ти помниш ли" разкрива неизвестни факти и премълчавани истини

Премиерата на документалния филм за Никола Вапцаров "Ти помниш ли", чийто сценарист и режисьор е Мая Вапцарова, е утре от 19 часа в кино "Люмиер". Събитието е в Националната програма за честване на стогодишнината от раждането на поета, която се провежда под патронажа на президента Георги Първанов.

54-минутният филм е решен нетрадиционно, в стила на класиката на ВВС. Актьорът Георги Златарев се превъплъщава във великия поет. Анани Явашев пък влиза в образа на един от войниците, участвали в разстрела му. Той играе, по думите на авторката, "циникът, който задава въпроси на Вапцаров от гледна точка на нашето съвремие".

Докато осъществява амбициозния проект, екипът открива уникални текстове, писани от и за Вапцаров, неизлизали досега на бял свят снимки.

Особен интерес сред зрителите ще провокират спомените на Любен Х. - последния жив участник в разстрела на Вапцаров, тогава служещ в Школата за запасни офицери. Той твърди, че на екзекуцията е присъствал немски офицер от Абвера и прословутият шеф на отдел "А" на Държавна сигурност Никола Гешев.

Според Любен Х., след като Вапцаров не е бил улучен смъртоносно при залпа, Гешев го застрелва собственоръчно. Петър Слабаков, който неотдавна си отиде от грешната ни земя, в онези години служи в Школата за запасни офицери. Големият актьор се връща към спомените си и с разказите си оказва на Мая Вапцарова изключително ценна помощ за сценария.

Публиката ще види и непоказани снимки на Никола Вапцаров от личния архив на семейството - първото известно досега фото на малкия Никола от 1914 г. или 1915 г. с български офицери, знамето на младежката организация на ВМРО "Пейо Яворов" от 1926-а, отвлечената заедно с мис Стоун през 1902 г. банскалийка Цилка с дъщеря си Елена, чийто кръстник е станал Яне Сандански...

"Идеята ни беше да проследим историята на Вапцаровия род, за да обясним Никола Вапцаров като явление", твърди племенницата му. От едната страна са Везините, дали просветители, учители, свещеници. Марко Везин издава 30 години преди д-р Петър Берон "Буквар за деца сръбско-българского" в съавторство със сърбина Новакович. Друг Везин е поп в Мелник и е убит от фанариотите, защото за пръв път дръзва да служи на български език. От другия род избягалият от Охрид заради убийство на турци хаджи Продан е изцяло свързан с революционните борби. Самият Хаджи се свързва с гръцкия революционер Ригас Велестинлис и събира чета за участие в Гръцкото въстание от 1821 г. От рода Проданичи участват в Кресненско-разложкото въстание и създаването на комитетите на ВМРО, Илинденското въстание - до дядо Йонко, превърнал прякора си Вапцаря във фамилия. И може би е съвсем закономерно Никола Вапцаров да съчетае в себе си поета и революционера.

След премиерата си утре в кино "Люмиер" филмът "Ти помниш ли" ще бъде показан по Канал 1 на БНТ."

Изт.

"Стиховете му звучат така, че сякаш са писани днес

Оказа се например, че текстът на химна на Морското училище, изпълняван от 1931 г. до 1936 г., е съчинен от Вапцаров. Имало е конкурс сред курсантите и той го е спечелил."

Още по темата - тук.

[Ася_И]

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

[Слънчева]

Вяра

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

***********

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

[Ани]

Преди няколко дена (27.01.2010 г.) на 91-годишна възраст, си замина един от последните големи писатели на 20-ти век, Джеръм Дейвид Селинджър.

Той е най-известен с култовия си роман "Спасителят в ръжта". В него разказва за младия и отхвърлящ нормите тийнейджър Холдън Колфийлд. Можете да намерите и прочетете произведенията му в „Моята библиотека”

Интересно ми е, че след като написва известния си роман, Селинджър се скрива от света. На практика той не е публикувал нищо ново от 1965г. насам и живее в почти пълна самоизолация. Отхвърля вниманието на литературния свят и отказва да се среща с журналисти. Друг подобен случай на такава самоизолация е писателката Харпър Ли, авторката на романа „Да убиеш присмехулник”. По-подробно може да се прочете за това в статията на вестник „Новинар” – „Харпър Ли и Селинджър – живите литературни призраци”.

Редактирано Януари 30, 2010 от Ани

[Лиула]

Днес отбелязваме световният ден на книгата - 23 април.

През 1995 г. ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, обявява 23 април за Световен ден на книгата и авторското право. Датата 23 април е символична, защото през 1616 г. на този ден са починали Сервантес и Шекспир а също така и големите писатели - Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков.

Идеята за празника произхожда от Каталуния, където 23 април е денят на Св. Георги Победоносец и по традиция се подарява книга.

 

Във Великобритания и по целия свят днес отбелязват 450-ата годишнина от рождение на Уилям Шекспир, най-великия английски драматург и поет на всички времена. Неговите пиеси и днес не слизат от световната театрална сцена.

Истинската рождена дата на "националния поет на Англия" и "Ейвънския бард", както често го наричат във Великобритания, не е известна. Знае се само, че е бил кръстен на 26 април.

По традиция рожденият ден на Шекспир се чества едновременно с датата на неговата смърт - 23 април, която съвпада с празника на свети Георги, небесния покровител на Англия.

 

 

 

William Shakespeare

450 години от рождението на Шекспир

Редактирано Април 23, 2014 от Лиула

[Лиула]

Да честитим рожденият ден на неповторимият поет Любимир Левчев, роден на днешния ден през 1935 година. Наздраве, Маестро!

 

***

Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо...

***

 

из стихотворението Предположение

 

 

[Лиула]

Честит 66-ти рожден ден на уникалният писател и драматург Тери Пратчет. Тери Пратчет е най-четеният жив британски романист.

 

"Историите от света на диска" могат да се разделят на няколко категории в зависимост от глaвните герои въпреки, че в някои от романите авторът представя нови лица ("Малки богове", "Пирамиди", "Истината", "Крадец на време" и др.) те се явяват само в определената история, докато на други герои са посветени по няколко книги. На първо място е Ринсуинд - участник в не по малко от 5 книги. След това се нареждат Баба Вихронрав и другите вещици, Смърт ("Морт","Дядо Праз","Музиката на Душата") както и стражата родила се най-скоро в "Стражите!Стражите!".

Въпреки, че Пратчет не пише нищо ново за науката, някои от теориите му изнеднадват Йън Стюарт и Джак Коен и през 1999 г. те издават "The science of Discworld". Книгата представя нов поглед към модерните научни теории и е базирана на кратък разказ на Тери, в който магьосниците от "Невидимият университет" създават модел на нашата вселена.

 

"Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект." (Т. Пратчет)

 

[Лиула]

121 години от рождението на незбравимата Елисавета Багряна.

Да си спомним за нея - обичана или мразена, осъждана или разбрана, гранддамата на българската литература – Елисавета Багряна, остава незалязваща и незабравена. Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга „Мисъл“. Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.

 

“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”

 

Редактирано Април 29, 2014 от Лиула

[Лиула]

С ден закъснение, но от гледна точка на Вечността, то дори не е и миг от мига, да си спомним за ...

Франц Кафка (1883-1924).

 

Човек не избира на коя дата да се роди, нито на която да умре, но Кафка се ражда на 3-ти и умира на 3-ти - това фриволно число след двойката (разделението) и четворката (колапса на дълга).

Ироничната компенсация е уловена от Съдбата правилно. Търсещият дълбините, заедно с другите големи от неговото време, а именно Марсел Пруст и Джеймс Дожйс, намират Успокоението именно в това противоречие.

 

 

"By believing passionately in something that still does not exist, we create it. The nonexistent is whatever we have not sufficiently desired."

(Ако това, в което вярваме страстно не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано.)

 

Книги на български език от Франц Кафка

Редактирано Юли 4, 2014 от Лиула

[Лиула]

Да си спомним за патриарха на българската литература Иван Вазов, роден на 9 юли (27 юни стар стил) през 1850 в Сопот.

 

 

"Преклонената главичка
остра сабя не сече" –
тази истина едничка
кой би смял да отрече?

Както всички умни хора,
аз не ритам тръна бос,
с големците се не бора
и им ставам сявга мост.

...

Туй завидно положенье
аз дължа на тоз си нрав;
често тегля униженье,
но пък пътят ми е прав.

 

Из "Средството да нямаш врагове" (1882)

 

[Лиула]

Честит рожден ден на Марсел Пруст, роден на днешния ден през 1871 година.

 

Днес го цитират снобите, но го четат малцина. След век ще бъде несмилаем. Фразите му не се вместват в sms. Нюансите на прозата му стават недоловими за закърнелите ни възприятия като избледнял десен на прогорено от слънцето перде.

Пруст обитава изчезналата цивилизация на Бел Епок, пневматичната поща, дамите с капели-фруктиери, кавалерите с бастуни и парафинирани връхчета на засуканите мустаци. Една култура на нюанса, която илюзията за прогреса и разните там практични, тоталитарни, консуматорски, информационни и технокултурни залисии ще унищожат до основи. Ще заточат импресионистите в спалните на милиардерите. На Пруст, Жид и Валери ще отредят ролята на библиотечни декорации. А маниерите ще бракуват завинаги.

 

В седемте тома на романовия си епос Пруст успява да надмогне времето, да консервира епохата и живота си като светлина в диамант, без начало и без край, различно видима и изненадващо пречупена според ъгъла на съзерцание. Да промени законите на жанра.

„Селест, имам голяма новина за вас”, чува един ден неизменната прислужница. „Днес написах думата „КРАЙ”. Вече мога да умра”.

Угасва дни по-късно. С отворени очи. Минава час, преди събраните край ложето му да усетят, че е издъхнал.

Свободен от времето.  

 

„Истинският рай е изгубеният рай“

Редактирано Юли 10, 2014 от Лиула

[Лиула]

Честит рожден ден на Ърнест Хемингуей, роден на днешния 21 юли 1899 година.

Носител е на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му „Старецът и морето“.

 

Животът му е подобен на любимото му дайкири – смес от ром, лимонов сок и пудра захар, посипана със счукан на сняг лед във висока стъклена чаша. „Храната е за хората, а коктейлът – за боговете”, обичал да казва Хемингуей. Прибавяме и изсушените листа черен тютюн „Upmann” или може би по-характерните за него лули с марка “Dunhill” – „нещото, което събужда мозъка”, „Финка Вихия” – къщата-бижу в Куба, където прекарва почти половината от живота си, а също малката яхта „Пилар”, с която проследява немските подводници в Карибско море по време на Втората световна война.

Да не забравим любимата кръчма „Бодегита” в Куба, в която прекарва много часове на сладка приказка с гостите си, непрекъснатият зов на пътищата по света и призванието на журналиста, четирите му брака… Имаме още много да прибавяме и може би ще успеем да зърнем отдалеч върха на айсберга ...

 

“Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб…”

(За кого бие камбаната, 1940 г.)

 

[Лиула]

Да си спомним днес за Емили Бронте, родена на днешния 30-ти юли през 1818 година. Нейният роман Брулени хълмове е ценна перла световната белетристична съкровищница.

Тя остава завинаги на 30.

 

 

"Понякога любовта помита душата на човека като цунами. И след това остава само разруха и битка за оцеляване"

 

 

 

Също така, на днешният ден през 1919 година е роден модерният, различният, „синьото момче“ на българското поетично перо – Александър Вутимски.

За жалост амнезията се е превърнала в национална черта и малцина са тези, които са чували за Александър Вутимски.

Дори днес, когато би трябвало да сме се освободили от идеологическите си предразсъдъци, за Вутимски се знае малко.

Той остава завинаги на 24.

 

 

"Прозрачна като лед ще е кръвта ми.
Необитаем като Север и студен ще съм –
И ще остана сам
Под воя на воюващите континенти."

Редактирано Юли 30, 2014 от Лиула

[Лиула]

Нека честитим рождения ден на драматурга, поета и писателя Стефан Цанев, роден на 7-ми август през 1936 година.

 

"Робите лъжат, свободният човек казва истината."

 

Редактирано Август 7, 2014 от Лиула