Литературата - в имена и дати

[Надеждна]

На днешната дата 28.11. са родени:

През 1821 г. - Николай Некрасов - класик на отечествената литература,поет на руската демокрация.

Прочете още за Некрасов и негови произведения.

Големият руски поет Александър Блок (1880-1921).Родителите му се разделят скоро след раждането му и той е възпитан в семейството на своя дядо А. Бекетов, ректор на Петербургския университет. Учи в юридическия и завършва филологическия факултет на Петербургския университет (1906). Жени се за дъщерята на Д. Менделеев (1903), която става героиня на лириката от първия му период, намерила изражение в сборника "Стихове за Прекрасната дама" (1904). Призван на военна служба през юли 1916-а, Блок се връща в Петроград след Февруарската революция и участва в Извънредната комисия за разследване на престъпленията на царския режим. От лятото на 1919-а ръководи репертоарната политика на "Большой драматический театр". Умира на 7 август 1921-а. Автор на "Непознатата", "Балаганчик", "Снежната маска", "Фаина", "Роза и кръст", "Последните дни на императорската власт", "Градът", "Възмездие", "Дванадесетте" и др., както и на критическа и историческо-културна проза.

Запознайте се с негови стихотворения.

Австрийският писател Стефан Цвайг (1881-1942).Получава досторска степен във Виенския университет, пътешества из Европа и Индия, а в края на Първата световна война се присъединява към група писатели, обявяващи се срещу нея. Още като студент публикува първата си книга "Сребърни струни" (импресионистична лирика, 1901). Живее в Залцбург, но през 1934-а е принуден от нацистите да емигрира и отива в Лондон. От 1940-а е британски гражданин, пътува до САЩ и Бразилия, където край Рио де Жанейро в отчаяние - от както им се струва неминуемата победа на нацистите, се самоубива със своята съпруга през февруари 1942-а. Автор на "Амок", "Голямата война на белите хора", "Йеремия", "Хаос на чувствата", "Три майстора - Дикенс, Балзак, Достоевски", "Шахматна новела", белетризираните биографии на Мария Антоанета и Мария Стюарт, биография на Еразъм Ротердамски, автобиографията "Вчерашният ден" и др.Наричат го един от първомайсторите на австрийската психологическа новела.(тук)

Няма по-страшна вражда от тази, която възниква, когато сходно се бори със сходно, подбудено от еднакви стремления и еднаква сила.

Стефан Цвайг

Италианският писател Алберто Моравия (Алберто Пинкерле - 1907-1990),авторът на "Римлянката", "Чочарка", "Конформистът", "Съпружеска любов", "Презрение", "Агостино", "Безразличните", "Римски разкази", "Автомат", "Китайската културна революция", "Скука", "Наблюдател", "Аз и той" и др. Става известен още с първото си произведение "Равнодушие" (1929).Вижте още подробности около неговата биография тук.

[Надеждна]

На днешната дата 29.11. са родени:

Мигел де Сервантес, испански писател - 1547 г.

Вилхелм Хауф (1802-1827) - германски поет и писател,който за краткия си живот се превръща в успешен автор на детски приказки - "Малкият Мук", "Халифът Щърк", "Джуджето Дългоноско", "Студеното сърце", "Младият англичанин" и др. Учи философия и теология в университета в Тюбинген, работи като редактор на вестник. Издава два тома с приказки (1826-1827), които му донася видно място в германската литература, а "Лихтенщайн" (1826) се смята за един от най-добрите исторически романи в Германия. Умира от треска на 8.XI.1827 г.

[Ася_И]

Сервантес:

"Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват."

"Нека този, който е дал, мълчи; да говори този, който е получил."

"Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето."

"Свободата е на върха на копието!"

"Свободата е най-висшето благо!"

"Съвършено невъзможно е да напишеш произведение, което да удовлетворява всички читатели."

"Шегите, предизвикващи болка, не са шеги."

"Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта."

Редактирано Ноември 29, 2008 от Ася_И

[Ася_И]

На 30 Ноември през 1667 г. в Дъблин се ражда английският писател, църковен деятел и публицист Джонатан Суифт - авторът на "Пътешествията на Гъливер".

Завършва Тринити колидж в Дъблин (1686 г.), мести се в Англия и става секретар на сър Уилям Темпъл. През 1695-а е ръкоположен като англикански свещенник, служи в Килрут, където пише едно от знаменитите си сатирични произведения "Приказка за бъчвата" (1704 г.). Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) — жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение. Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г. В памфлета си "Раздори и разпри в Атина и Рим" защитава теорията за необходимото равновесие между короната и двете палати на парламента. Като привърженик на вигите участва в списването на сп. "Татлър", но по-късно се обръща към торите, които му поверяват своето "Екзаминър". През 1713-а е назначен за настоятел на "Св. Патрик" в Дъблин. След идването на власт на вигите отива в Ирландия, където остава до смъртта си, като през цялото време продължава да пише статии и памфлети, преврънали го в едно от големите имена на английската публицистика.

„Когато на света се появи истински гений, той може да бъде разпознат по това,

че всички празноглавци се обединяват на борба срещу него.“

Пътешествията на Гъливер може да изтеглите тук.

На 30 Ноември 1835 г. във Флорида, щата Мисури, се ражда Самюел Лангхорн Клеменс, станал по-известен като американският писател и журналист Марк Твен - създателят на "Хъкълбери Фин", в която пръв си позволява да използва живия език на южните щати. През 1847-а започва работа като печатарски работник, след това е лоцман по Мисисипи, където се ражда и неговия псевдоним. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. За произхода на псевдонима му има и друга хипотеза: Клемънс е използвал наготово псевдонима на един по-възрастен писател, Исая Селърс, който пръв се нарекъл Марк Твен, с намерение да го осмее. Пише разкази, а успехът идва с "Джим Смайли и скачащата му жаба", парите от който му позволяват да пътешества из света. Обиколката му "ражда" "Глупаци в чужбина". Идва и бракът с Оливия Лангдън, сътрудничеството с вестници и списания, изнасянето на лекции, "Том Сойер", "Принцът и просякът", "Животът по Мисисипи", "Един янки в двора на крал Артур", "Сандвичевите осторви", Монологът на крал Леополд", "Какво е човекът" и др. Но през 90-те на XIX век губи повечето си спестявания и издателската му къща банкрутира. Предприема световно лекторско турне, по време на което губи дъщеря си Суси, която умира от менингит. По-късно умират и съпругата му и втората му дъщеря - събития, помрачили и последните му години и неговата автобиография (публикувана посмъртно, 1924), и романа "Мистериозния странник" (1916 г.). Умира на 21 април 1910 г.

"Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти."

"Добри приятели, хубави книги и заспала съвест - това е идеалният живот…"

"Не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден."

"Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра.

Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша."

"Човекът е единственото животно, способно да се изчервява. Впрочем, само на него му се налага."

"Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми."

Един път в живота Фортуна почуква на вратата на всеки, но в това време

човекът може да е в близката кръчма и да не чуе."

"Бръчките трябва да обозначават само тези места, където преди е имало усмивки."

"Да реформираш образованието е като да местиш гробище: първо, акцията е много непопулярна и,

второ, не можеш да се надяваш на никаква подкрепа отвътре."

Признанията на Марк Твен

[Надеждна]

На днешната дата 10.12. са родени:

1821 - в Синики, Подолска губерния, се ражда руският поет Николай Некрасов (1821-1878), авторът на поемите "Кой в Русия живее добре", "Пътуващи търговци", "Мраз воевода", "Руски жени" и др. От 1839-а е слушател ввъв философския факултет на Петербургския университет. Под влиянието на Белински се обръща към социалната тематика, застъпвайки се за правата на народа и изобличавайки паразитизма на господстващата класа. От 1846-а е редактор на списанието "Съвременник" и остава такъв до неговото разкриване през 1866-а. Редактира и сп. "Отечествени записки". Умирайки от рак пише цикъла от проникновенни стихотворения "Последни песни".

Родена 1830 - Емили Дикинсън - американска поетеса.

Това е писмото ми до света,

който не ми е писал -

простите новини от Природата -

с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначен -

не ще му видя ръцете.

Но от любов към нея, приятели,

с лошо не ме съдете.

Още стихове тук.

Родена 1891 - Нели Закс - немска поетеса.Бографични данни.

[Надеждна]

Днес 11.12. през 1864г. е роден френският писател Морис Льоблан (1864-1941) - създателят на образа на "крадецът джентълмен" и детектив Арсен Люпен, чиито приключения описва в продължение на 36 години в многочислени повести и романи, много от които са екранизирани. Учи в знаменития лицей "Корнел", започнава се с Флобер и Мопасан. В литературните кръгове на Париж го въвежда неговата сестра актрисата Жоржета, възлюблената на Метерлинк. Работи като репортер за в. "Фигаро" и успоредно публикува своите произведения. Литературен кръстник му става влиятелния издател Пиер ЛАфит, който предлага Льоблан да създаде герой, който да съперничи на Шерлок Холмс по популярност. И през 1905-а се появява първия разказ за митичния детектив "Арестът на Арсен Люпен".

Редактирано Декември 11, 2008 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 16.12. са родени:

През 1775 г. в Стивънтън, графство Хемпшир - английската писателка Джейн Остин (1775-1817) - създателката на т.нар. дамски роман, превърнала се в една от класичките на световната литература с произведения като "Ема", "Разум и чувства", "Доводите на разума", "Гордост и предразсъдъци", "Дързост", "Менсфилд парк", "Абатството Нортангър", "Лейди Сюзън" и др. Израства в семейство на свещеник, което е доста либерално за онези времена - в него се устройват любителски спектакли, четат се романи и се слушат забавните пародии на признати произведения, които младата Джейн пише, въпреки че не е получила почти никакво формално образование. Разбира се, предвид времето в което твори, талантливата писателка публикува всичките си творби анонимно "от името на една лейди", затова и не получава гръмка литературна слава. Умира в Уинчестър на 18.VII.1817 г.

През 1917 г. в Майнхед - английският писател фантаст Артър Кларк, авторът на "Стражът на вечността" (филмиран като "2001: Космическа одисея" през 1968 г. от Стенли Кубрик), "Краят на детството", "2010 - Втората одисея", "2061: Одисея три" и "3001: Последната одисея", "Сблъсък на разсъмване", "Изследване на Космоса", "Градът и звездите", "За да не настъпи нощта", "Острови в небето", "Земна светлина, "Лунен прах", "Пясъците на Марс", "Краят на детството", "Среща с Рама", "Фонтаните на рая", "Спусъкът" и др., издадени в тираж над 20 милиона. Служи в кралските ВВС по време на Втората световна война, обслужвайки експерименталната радарна система, учи в във Физико-математическия факултет на Кралския колеж в Лондон и специализира висша математика и приложна астрономия. Предлага изграждането на спътникова система за комуникации още през 1945-а. Публикува първия си разказ "Амбразура" през 1946-а, а същата година влиза и в Британското междупланетно общество. Председател е на Британското астрономическо дружество. През 1956-а се мести в Шри Ланка. За заслуги в литературата получава рицарско звание през 1998-а. Носител на премията "Калинг" за популяризирането на науката. Печели всички възможни награди в областта на научно-фантастичната литература, шеф на създадения от него Център за съвременни технологии.

През 1928 г. в Чикаго - американският писател фантаст Филип Дик (1928-1982) - автор на "Мечтаят ли роботите за електроовце?", "Война на реалности", "Човекът във високият замък" (награда "Хюго"), "Юбик", "Колонията", "Какво щастие е да си блобъл", "Възнаграждение за печатаря", "Безценен артефакт", "Чужд разум", "Музикалната машина", "На земята е прекалено скучно", "Ние можем да си спомним всичко вместо вас" и др. Преди да хване перото учи един семестър в университета "Бъркли", Калифорния, работи в магазин за грамофонни плочи, води и радиопредавания. Прави литературния си дебют през 1952-а с разказа "Roog". Личният му живот преминава през пет брака с три деца, наркотици, заявлението, че е срещнал Бог и съмненията, че е шизофреник. Макар да не е особено популярен до смъртта си оказва голямо влияние върху жанра и е признат за един от най-влиятелните американски фантасти, подготвил и оглавил т.нар. течение нова вълна. За това допринася и филмирането на няколко негови романа - "Блейд Рънър" (1982, по "Мечтаят ли роботите за електроовце?"), "Зов за завръщане" (1990, по "Ние можем да си спомним всичко вместо вас"), "Фалшива самоличност" (2002, по едноименния разказ), "Специален доклад" (2002) и др. Умира на 2.III.1982 г. в Санта Ана, Калифорния, от сърдечна недостатъчност.

[Надеждна]

На днешната дата 19.12. през 1848 г. умира Емили (Джейн) Бронте – английска писателка, сестра на Шарлот и Ан Бронте, известна у нас с романа си "Брулени хълмове", чиято екранизация доби не по-малка популярност.

Още за Емили Бронте.

[Надеждна]

Днес,22.12.1937 - в Егориевск, Московска област, се ражда руският писател Едуард Успенски - "бащата" на Чебурашка, крокодила Гена, котарака Матроскин и други любими анимационни герои на няколко поколения деца. Завършва Московския авиационен институт (1961). Започва да печата още като студент, публикува заедно с А. Арканов няколко хумористични книги. Става известен като автор на детски книги с "Крокодилът Гена и неговите приятели" (1966), "Надолу по вълшебната река" (1972) и др., на пиесите за Чебурашка. В периода 1980-1990 г. публикува "Ваканция в Простоквашино", "Лекциите на проф. Чайников" и др. Автор на сценариите на серия анимационни филми, а книгите му са преведени на над 25 езика. Сред последните му проекти са серия исторически романи за миналото на Русия.

Интервю с автора на "Чебурашка".

Няма и не ще се появи никога по-добра книга за деца от тази.

(Яна Донева)

1639 - във Ферте-Милон се ражда (според други източници на 21 декември) френският драматург и поет Жан-Баптист Расин (1639-1699) - творецът, изиграл решаваща роля за развитието на трагедията със своите пиеси "Федра", "Естер", "Андромаха", "Британик" и др. Учи в Порт Роял, където благодарение на прекрасните си учители филолози става авторитет по въпросите на елинизма. Завършва парижкия колеж "Аркур", запознава се с Лафонтен и влиза в литературните среди на Франция. Тогава се появява и поемата "Нимфата на Сена", за която получава от краля годишна пенсия. Предполага се, че първите две запазени пиеси "Фиваида" и "Александър Велики" се написани по съвет на Молиер. Към края на живота си е кралски историограф заедно с Н. Буало.

Редактирано Декември 21, 2008 от Моника13

[Надеждна]

ЧЕСТИТА НОВАТА 2009 ГОДИНА И НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ФЕНОВЕ!!!

На днешната дата 5.януари. са родени:

През 1921, в Конолфинген, кантон Берн - големият швейцарски писател, поет и драматург Фридрих Дюренмат (1921-1990). Синът на пастор учи теология, философия и литература в филология в Цюрих и Берн, работи като график и театрален критик, а първите му пиеси се появяват в края на 40-те - "Слепецът", "Ромул Велики" и др. Световна известност идва с пиесите "Посещението на старата дама" (1956) и "Физиците". Следват "Франк V", сборникът "Градът", "Съдията и неговият палач", "Подозрението", "Обещанието", "Един грък търси гъркиня", "Авария", "Тунелът", "Авгиевите обори", "Театралният директор", "Кучето", "Изображението на Сизиф", "Метеор", "Сгромолясването", "Зимната война в Тибет" и други произведения от различни жанрове, които го утвърждават като майстор на психологическата проза и сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

Някои от произведенията на Дюренмат можете да прочетете тук.

И още един гений на словото е роден на днешната дата - Умберто Еко -

(през 1932, в Александрия) - един от най-блестящите хуманитаристи на нашето време - писател, историк, философ и семиотик, авторът на "Името на розата", "Махалото на Фуко", "Пет есета на тема етика" и др. Получава докторска степен в Торино (1954), след което пет години е редактор в телевизията. Чете лекции в местния университет, преподава и в Милано, Флоренция, Болоня (от 1975-а е професор в неговата катедра по семиотика). Започва да пише в края на 50-те, участва в основаването на няколко научни списания. От 1979-а е вицепрезидент на Международната асоциация по семиотически изследвания. Почетен доктор на редица престижни световни университети, получава и много награди за своята научна и литературна дейност. За ученият единак твърдят, че досега е създал такава научна и литературна продукция, която е по силите на сплотен колектив от таланти начело с гений. Но въпреки че говори за сложни неща той успява да ги разкаже на достъпен и разбираем език без с това да осакати тяхната стойност или да изпада в графомания. Той и досега продължава да наблюдава културно-политическата среда и нейните двуноги обитатели, като никога не се страхува да покаже и осъди болните проблеми на действителността. Пише и под псевдонима Дедал.

Припомнете си неговия стил.

[Надеждна]

На днешната дата 16.01. през 1904 г. е роден Димитър Добрев, български писател. Един от най-добрите познавачи на селския живот и на селската душа. Умира в София на 3 май 1985 г.

Редактирано Януари 15, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Родени на днешната дата 17.01. :

През 1672 г. - Антоан Удар де ла Мот - френски писател. Обявява се срещу условностите на класицизма. Известен е със своя относително свободен стихотоворен превод на “Илиада” (1714 г.), в който променя характерите на Омировите богове и герои в духа на ХVIII в. В “Размисли за критиката” (1715 г.) прави опит да защити превода си, което става повод за възобновяване на спора между “древните и новите”. В полемиката получава подкрепата на Б. Фонтенел. Като драматург е известен с написаната в духа на Расин трагедия “Инес де Кастро” (изд. 1723 г.), чийто сюжет заимства от А. Ферейра. Автор е на басни, либрета за опери и оди в проза. Умира на 26 декември 1731 г. в Париж.

През 1706 г. - Бенджамин Франклин - американски писател просветител, публицист, общественик, един от авторите на Декларацията за независимостта на САЩ. След 2-годишен престой в Лондон, където се запознава с икономическата теория на физиократите (Джон Лок, Шафтсбъри, Пристли, Колинз) и с публицистиката на Стийл и Адисън, Франклин вече е собственик на печатница. В нея прокарва линията на своята просветителска мисия: проповядва нов морален кодекс за хората от третото съсловие, пропагандира практицизма и рационализма, останал в историята като “Франклиновият здрав смисъл”. Там пише и издава прочутия “Алманах на сиромаха Ричард” (1732-1764 г.). По философски възгледи е деист - приема, че Бог е творец на природата, но отрича намесата Му в природните и обществените явления и процеси. Заема се с редица граждански проекти: основава първото абонаментно читалище, създава Американско философско дружество, построява първата колониална болница (Пенсилванската), учредява Пенсилванския университет. Издава първият пенсилвански в. “Pennsylvania Gazette” (1729-1748 г.). След мисията му при подписване на договора с индианците в Охайо е дипломат. Представлява САЩ в Англия и Франция (1783 г.), пратеник е на Пенсилвания, Джорджия, Масачузетс и Ню Джърси в Лондон (1757-1775 г.), търсейки пътища за помирение между Англия и колониите. По време на Втория континентален конгрес заедно с Джеферсън е член на комисията, която изготвя проекта за Декларацията за независимостта. Член е на Конституционния съвет. Автор е на “Автобиография” (излиза на френски език, 1791 г.). Умира на 17 април 1790 г. във Филаделфия.

През 1820 г.

Ан Бронте - английска писателка, най-малката от сестрите Бронте. Получава домашно образование, учи в Роухедското училище (1836-1837 г.). В периода 1841-1845 г. е гувернантка у семейство Робинсън, където брат й е учител. Автор е на съчиненията Агнес Грей" (1847 г., роман), "Стопанката на Уилдфил хол" (1848 г., роман); стихове, публикувани в общия сборник на сестрите Бронте (1846 г.). Умира на 28 май 1849 г. в Скарбъро.

Починали:

През 1897 г.

Янош Вайда - унгарски поет. Роден е на 8 май 1827 г. в Будапеща. Участва в революцията (1848 г.) като офицер от унгарската републиканска армия. След поражението на революцията е разжалван в редник от австрийската армия. В поезията си проповядва вярност към свободолюбивите идеали. Автор е на "Музикантски песни" (1869 г.), "Jubilate!" (1885 г.) и др.

През 1978 г.

Атанас Христов Далчев - български поет, преводач и есеист. Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”(1927 г.). Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Учител е по български език в Цариград (1938 г.), училищен инспектор и директор е на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник на отделение в Министерството на информацията. Заместник-главен редактор е на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици, а творчеството му е школа за българските поети. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Атанас Христов Далчев е автор на "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (1990 г.) .

През 1982 г.

Пеньо Николов Русев - български писател, литературен историк и критик. Роден е на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Автор е на съчиненията: "Ние и те" (1947 г.), "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.), "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.), "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.), "Никола Вапцаров" (1965 г.), "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.), "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).

[Надеждна]

На днешната дата 21.01. са починали двама от най-големите български писатели, без творчеството на които родната ни литература би изглеждала пуста:

През 1879 г. - Любен Каравелов

български писател. Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време.

През 2004 г. - Йордан Радичков

български писател. Роден на 24 октомври 1929 г. Както в прозата на Радичков, така и в драматургията му доминира неочакваното съжителство между трагично и комично, осъществено най-ефектно на структурно равнище — чрез повторителността; в пиесите му тя се проявява най-често чрез лайтмотивите. Темите и проблемите от драматургичното творчество на Радичков в основни линии съвпадат с търсенията му в белетристиката. Автор е на пиесите „Нова библия“, „Суматоха“, „Желязното момче“ (за деца), „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“, „Кошници“ и „Образ и подобие“, повечето от които са играни с успех в България и в чужбина (Беларус, Германия, Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Финландия, Чехия, Словакия, Швейцария, Швеция, Югославия). Автор е и на сценариите за игралните филми „Горещо пладне“ (1966), „Привързаният балон“ (1967) и „Последно лято“ (1978). Белетристични творби на Радичков са преведени на английски, белоруски, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, литовски, македонски, молдавски, немски, норвежки, полски, португалски, румънски, руски, словашки, сърбохърватски, тюркменски, украински, унгарски, финландски, фламандски, френски, чешки и шведски езици.Псевдонимът му е Глигор Глигоров.

[Надеждна]

Днес 3 февруари са родени:

1735 г.

Игнаций Красицки - полски поет, представител на полското Просвещение, аристократ, родственик на крал Станислав Август Понятовски. Назначен е за вармински княз-епископ през 1766 г. , от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полско просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида”, а през 1778 г. антиклерикалната поема “Монахомахия”. Наричан от съвременниците си “Полския Волтер”. На неговото перо принадлежат още повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински”, “Пан Подстолий”; епопеята “Хотинската война” и др. Преводач (“Песни на Осман”, съч. на Лукиан и Плутарх). Издава в-к “Еженеделник”,през 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник.

1882 г.

Добри Немиров (псевд. на Д. Харалампиев) – български белетрист.

Дълго време работи като библиотекар в БАН, по-късно - в Министерството на благоустройството. Член на Съюза на българските писатели. Започва литературната си дейност през 1902 г. Печата във почти всички по-известни български списания. Издава книги"Разкази" (1913 г.), "Другият" (роман, 1918 г.), "Кошмар" (повест, 1919 г.), "Бедният Лука" (повест, 1923 г.), "Братя" (роман, 1927 г.), "Първи бразди" (роман, 1929г.), "Тъмни души" (драма, 1930 г.), "През огъня" (роман, 1931 г.), "Когато бях малък" (разкази, 1934 г.) и др. Автор е на две драми, на комедии за деца и възрастни.

1883 г.

Стоян Дринов - български детски писател.

Следва история в Софийския университет. В началото учител, после чиновник в Народната библиотека - София. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи почти във всички детски списания, сам редактира детското вестниче "Люлка". Редактира още сборник "Забави - дневни и вечерни " I и II т. (1922 г.).

Починали:

1978 г.

Ласло Наги - унгарски поет, художник и преводач. Завършва славянска филология в университета в Будапеща (1948 г.). Дълги години работи като редактор на в-к "Ейлет ейш иродалом". Превежда на унгарски език поезия от английски, испански, немски, славянски езици. В България е от 1945 г. до 1950 г. и изучава български език.Пропагандатор и популяризатор на българската поезия и фолклор в Унгария. Автор е на стихосбирки. Съставител и преводач на поетични антологии. Лауреат на литературната награда "Лайош Кошут" и на Международната Ботевска награда (1976 г.).

2002 г.

В Цюрих умира румънската писателка Аглая Ветерани. Ветерани е родена през 1962 в Букурещ, Румъния в семейството на циркова артистка и клоун, поради което израства в цирка. През 1977 г. пристига в Швейцария. Изучава актьорско майсторство. От 1982 г. играе и пише. През 1993 г. основава с Рене Оберхолцер авторската група Die Wortpumpe (помпа за думи). Авторка е на два романа: “Защо детето ври в полентата” 1999 г., “Етажерката на последните вдишвания”, 2002 г. Носителка е на наградите: Стипендия на град Цюрих 1999 г., Наградата Шамисо, Награда за изкуство Берлин 2000 г.

[Надеждна]

На днешната дата 4 февруари са родени:

1808 - Йозеф Кайетан Тил - чешки писател, възрожденски деец, един от създателите на чешкия театър. Автор е на повести и романи с исторически и съвременни сюжети: “Розина Рутхардова” (1839 г.), “Последният чех” (1844 г.) и др. Създава гражданската драма (“Дъщерята на подпалвача”, 1877), пише историко-патриотични драми (“Ян Хус”, 1848 г., “Жижка”, 1849 г.). Автор е на драмите “Страконицкият гайдар, или Празникът на горските духове (1847 г.), “Кървавият съд, или Кутнохорските миньори” (1848 г.),”Видението на Иржи” (1849 г.) и др. Песента “Къде е моят роден край?” от музикалната комедия “Фидловачка” (1843 г.) е включена като първа част на чешкия национален химн (от 1918 г.).

1820 - Божена Немцова (Барбора Панклова) чешка писателка. Литературната си дейност започва със стихотворение "Чешки жени" (1843) и книгата "Народни приказки и предания" (ч. 1-7, 1845-1847). Известност й носят реалистичните разкази и повести от 50-те години на XIX в.: "Барушка", "Дивата Бара", "В замъка и около него", повестта "Баба" (1855) и др. Събира и издава в чешкия превод "Словашки приказки" (1857-1858).

[Надеждна]

Днес, 5 Февруари са:

Родени:

През 1837 г. - Константин Константинович Арсениев - руски публицист, литературовед и общественик.През 1900 г. става почетен академик на Петербургската АН .От 1886 г.е сътрудник на "Европейски вестник" , а от 1909 г. е отговорен редактор на изданието. Един от главните редактори на "Енциклопедичен речник" на Ф. А. Брокхауз и И. А. Ефрон (от 1891 г.), от 1911 г. е главен редактор на "Нов енциклопедичен речник". През 1906-1907 г. е избран в ръководството на Партията за демократични реформи. Негови съчинения са "Съдебно следствие. Сборник с практически бележки" (1871 г.), "Бележки за руската адвокатура" (1875 г.), "Критически етюди по руска литература" (т. 1 - 2, 1888 г.), "Свобода на словото и веротърпимост" (1905 г.), "Салтиков-Шчедрин" (1906 г.), "За четвърт век (1871-1894 )" (1915 г.) и др.

1848 г. Шарл Мари Жорж Хюисман (псевд. Жорис Карл) – френски писател, член на академията Гонкур. Автор е на новелистичния цикъл “Ваза с аромати” (1874 г.), повестта “Марта …” (1876 г.), романа “Сестрите Ватар” (1879 г.), повестите “По течението” (1882 г.), “Дилема” (1887 г.). В някои от произведенията си търси чувствените наслади (“Наопаки”, 1884 г.) или бяга в света на черната магия и сатанизма (“Там, долу”, 1891 г.), изпълнен е с религиозно озарение (“Там, на върха”, 1893 г., публикувана 1965 г.; “По пътя”, 1895) или средновековна мистика (“Катедрала”, 1898 г.).

1919 г. -

Василий Розанов – руски прозаик и философ, една от най-значителните фигури на “Сребърния век” на руската литература. Издава повече от 25 книги, посветени на проблеми на културата, религията, философията, семейството, литературата и изкуството. Литературната си слава дължи на “Легенда о Великом инквизиторе Ф. М. Достоевского” (1891 г.), “Уединенное” (1912 г.), “Упавшие листья” (1913 г., 1915 г.) и “Апокалипсис нашего времени” (1918 г.).

1920 г. - Леда Милева - българска поетеса и преводачка.

Дъщеря на Гео Милев. Учи в Американския колеж в София (1938 г.). Завършва Института за детски учителки в София през 1940 г.. Отговаря за детските радиопредавания в БНР след 9 септември1944 г., редактор в издателство “Народна младеж” (1951-1956 г.).От 1956 до 1960 г. е главен редактор на списание “Дружинка” (1956-1960).През 1966 г. става директор на БНТ, остава на този пост до 1970 г.. След което започва работа в Културния отдел на Министерството на външните работи . Постоянен представител на България при ЮНЕСКО от 1972 г. Председател на българския ПЕН-център. Председател на Съюза на преводачите от 1979-1989 г., главен редактор на списание “Панорама” (1980-1990 г.). Член е на управителния съвет на СБП от 1979 г. до 1989 г., член е на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО от 1984 до 1992 г. В поезията дебютира през 1940 г. Публикува много детски произведения, публицистика, преводи от руски и английски език. Автор е на стихосбирките за деца: “Заю на разходка” (1946 г.), “Работна мецана” (1954 г.), “Влакче през града” (1960 г.), “Мустакатият Иванчо” (1957 г.), “бели лястовички” (1962 г.), “Влак-юнак” (1967 г.), “Цветни приказки” (1969 г.), “Юначе с калпаче” (1968 г.), “Черно фламинго” (1978 г.), “Как идва денят” (1982 г.), “Къде е хоботът на слона” (1983 г.), “Три букви”, “Златоперко” (1980 г.), “Листата на брезата” (1970 г.), “Зайченцето бяло” (1993 г.). Превежда английски, индийски народни приказки, романите “Стършел” от Е. Л. Войнич, “Фирмата” от Дж. Гришам. Награди: на СБП за книгата “Черно фламинго”, награда “П. Р. Славейков” на МНП за цялостно творчество.

Починали:

През 1947 г. - Ханс Фалада (псевд. на Рудолф Дитцен) - германски писател.

Занимава се професионално с литература от 1932 г.. Романът му “Какво по-нататък?” (1932 г.) е посветен на трагедията на “малкия човек”.Обяснява нравствената деградация на “малките хора” с аморалността на социалната система. През 1943 г. издава романа “Човек се стреми към върха”. По време на фашистката диктатура е преследван за антимилитаристичните си романи “Вълк сред вълци” (1937 г.) и “Железният Густав” (1938 г.). В следвоенните години е бургмистър във Фелдберг (окупиран от съветските войски). Взема участие в Културбунда. Връх в реалистичното му творчество е романът “Всеки умира в единочка” (1947 г.) - за живота в Хитлерова Германия.

Редактирано Февруари 5, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 7 февруари са родени:

1812 - в Лендпорт, близо до Портсмут - английският писател и журналист Чарлз Дикенс (1812-1870) - авторът на "Оливър Туист", "Домби и син", "Големите надежди", "Дейвид Копърфилд", "Студеният дом", Тежки времена", "Посмъртни записки от Пикуикския клуб" и др. Като дете работи в Лондон какво ли не, а през ноември 1828-а става независим съдебен репортер. Самообразова се в Британския музей и от 1832-а започва кариера като парламентарен репортер, като бързо се откроява сред колегите си. Започва да пише и публикува очерци за живота и хората на Лондон, като междувременно става репортер на "Морнинг кроникъл". По-късно оглавява новия месечник "Алманахът на Бентли", където се появяват и първите глави на "Оливър Туист". Идва ред и на "Никълъс Никълби", либрето за комичечна опера, книга за живота на знаменития клоун Грималди, членството в елитния клуб "Атенеум", "Старият антикварен магазин", пътуване до Щатите и "Американски записки", "МАртин Чазълуит", "Камбани", "Битката за живот", издаването на няколко вестника, участие в театрални спектакли, "Малката Долит", публични четения из САЩ, "ТАйната на Едуин Друд" и др. Умира от инфаркт на 9.VI.1870 г.

Трудолюбие - душа на всяко дело и залог за благосъстояние.

Жив човек, лишен от разум е по-страшен отколкото мъртвец.

Източник

1885 - в Сок Сентър, щата Минесота - писателят Синклер Луис (1885-1951) - първият американец носител на Нобелова награда за литература (1930). Автор на "Главната улица", "Бабит", "Елмър Гантри", "Това не може да се случи у нас", "Дотсуъртови", "Толкова широк свят" (публикуван посмъртно) и др. - общо 22 романа и три пиеси. След като завършва магистратура, работи известно верме като журналист, за кратко е член на социалистическата партия, а през 1912-а под псевдонима Том Грейъм публикува първата си книга "Хайк и самолетът". Славата идва през 1920-а с "Главната улица", но въпреки че критиците и журито го подкрепят УС на Колумбийския университет не му дава "Пулицър". През 1927-а се отказва от престижната награда за романа си "Мартин Ароусмит". Умира в Рим на 10.I.1951 г.

[Надеждна]

Днес 24 Февруари са родени:

През 1786 г. Вилхелм Грим - немски филолог и автор на приказки. Брат на Якоб Грим.

Братя Грим са основатели на германистиката и на проучването на немските народни приказки и предания. Широко известни са със сборника "Приказки за деца". Работят като професори в Гьотингенския университет, но през 1838 г. са уволнени затова, че се отказват да се закълнат на хановерския крал. Професори в Берлинския университет са от 1841 г., освен това са членове на Пруската Академия на науките. Изследват и публикуват много средновековни текстове: "За старонемския майстор Занк" (1811 г.), "Цветарникът на розите" (1836 г.), "Бедният Хайнрих" (1815 г.), "Кума Лиса" (1834 г.), изследването "Германски героични сказания" (1829 г.). Създават т. нар. митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи (книгата на Я. Г. "Немската митология", 1835 г.). Автори са на: "Детски и семейни приказки" (т. 1-2, 1812-1814 г.) и "Немски предания" (т. 1-2, 1816-1818 г.), които обогатяват немската и световна литература. Братя Грим настояват за точно записване на текстовете на приказките, като се съхранява своеобразието на народната фантазия и езикът на устното разказване. Митологичната им теория намира много последователи сред учените (А. Кун, В. Шварц, А. Пикте, Ф. И. Буслаев, А. Н. Афанасиев и др.).

През 1829 Фридрих Шпилхаген - германски писател. Учи право в Берлинския университет и философия в Бонския и Грайфсвалдския университети. Автор е на романите “В строя” (1866 г.) и “Бурният поток” (1876). Умира на 25 февруари 1911 г. в Берлин.

През 1885 г. Станислав Игнаций Виткевич - полски писател и драматург, представител на полския авангардизъм. Първите си произведения публикува през 1919 г. Автор е на повече от 30 пиеси и на романите "Сбогуване с есента" (1927 г.), "Ненаситност" (1930 г.). Самоубива се на 18 септември 1939 г. при навлизането на хитлеристките войски в Полша

През 1895 г. Всеволод Вячеславович Иванов - руски писател. Публикува произведения от 1915 г., издава първата си книга през 1919 г. През 1921 г. се установява в Петроград. Присъединява се към литературна група "Серапионови братя". Става известен с повестите "Партизани" (1921 г.), "Брониран влак 14-69" (1922 г.) и "Цветни ветрове" (1922 г.). За прозата му от 20-те години е типично повишеното внимание към биологическото в човека: "Тайното в тайните" (1927 г.), "Особнякът" (1928 г.) и др. Същевременно пише повестите "Хабу" (1925 г.), "Гибелта на Железни" (1928 г.), "Пътешествие в несъществуваща страна" (1930 г.), пиесата "Брониран влак 14-69" (1927 г.), в които главни герои са комунисти - участници в Гражданската война, ръководители на социалистическото строителство. Автор е на романа "Сиви пясъци" (1922 г.), автобиографичния роман "Похожденията на факира" (1934-1935 г.), романа "Пархоменко" (1939 г.; филма "Александър Пархоменко", 1942 г.), спомените "Срещи с М. Горки" (1947 г.), драмата "Ломоносов" (1953 г.), разкази, публицистични статии; романът "При превземането на Берлин". Посмъртно са издадени спомени, дневници, романите "Вулкан" (1966-1968 г.), "Y", "Кремъл" и сборник с фантастични разкази "Зелената лампа".

Умира на 15 август 1963 г.

Починали на днешната дата:

През 1862 г. Бернхард Северин Ингеман - датски писател. Роден е през 1789 г. От 1822 г. професор по датски език и литература. Творчеството му се развива под влияние на немския романтизъм и особено на Ф. Новалис. Автор е на мелодраматичната историческа трагедия "Мазаниело" (1815 г.), сантименталната трагедия "Бланка" (1816 г.). Историческите романи на Ингеман идеализират средновековието: "Валдемар Велики и неговата дружина" (1824 г.), "Валдемар Победителя" (1826 г.), "Принц Ото Датски" (1835 г.), "Кралица Маргарет" (1836 г.). Автор е на религиозни стихове (сб. "Утринни и вечерни песни", 1838 г., "Лирически псалми", 1854 г.). Романът му "Селски деца" (1852 г.) в идилична форма разказва за щастливата съдба на човек, произлязъл от демократичните слоеве.

През 1941 г. Емил Зегадлович - полски писател. Роден е на 20 юли 1888 г. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Автор е на поемите "Песен за Силезия" (1933 г.) и "Черният ден" (1936 г.); романа "Мъртвото море" (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша "Картоненият дом" (1940 г., публ. 1954 г.).

[Надеждна]

На днешната дата 26 февруари през 1802 е роден Виктор Юго - френски поет, романист, драматург и общественик. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г. ) е възприето като манифест на романтиците. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (2.12.1851 г.) е принуден да напусне Франция. Двадесет години живее в изгнание. В тези години се разгръщат и публицистичните му изяви. Романи от 60-те години са: "Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”.

Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.

Във вътрешния свят на човека, добротата е слънцето.

Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото.

Виктор Юго

[Надеждна]

На днешната дата 14 март 1925 е роден Джон Уейн - английски писател. Уейн завършва Оксфордския университет. През 1947-1955 г. той е преподавател по английска литература в Редингския университет. Най-известният му роман е “Обърни се с гняв назад” (1953 г. ). В романите “Съперници” (1958 г.) и “Убий бащата” (1962 г.) гротескно-сатиричното възприемане на действителността се сменя с реалистично изображение на нрави и характери. Издава романите: “Млади гости” (1965), “По-малки от небето” (1967), “Зима в планината” (1970) и др. Автор на поетични сборници, историческа поема “Фенг” (1975), кн. “Животът и светът на Шекспир” (1964).

Починали са:

През 1801 Игнаций Красицки - полски поет, представител на полското Просвещение. Аристократ, родственик на крал Станислав Август Понятовски. Назначен за вармински княз-епископ през 1766 г., от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полското просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида”, а през 1778 г. - антиклерикалната поема “Монахомахия”. Наричан от съвременниците си “Полския Волтер”. Автор е на повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински”, “Пан Подстолий”; епопеята “Хотинската война” и др. Превежда “Песни на Осман”, съчиненията на Лукиан и Плутарх). Издава в-к “Еженеделник”. През 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник .

През 1803 Фридрих Готлиб Клопщок- германски поет. Автор е на религиозната епическа поема в хекзаметър “Месиада” (т. 1-4, 1751-1773 г.). Създава трагедии върху библейски сюжети (“Смъртта на Адам”, 1757 г.; “Соломон”, 1764 г.; “Давид”, 1772 г.Автор е на трилогията за героичното минало на Германия (“Битката на Херман”, 1769 г.; “Херман и князете”, 1784 г.; “Смъртта на Херман”, 1787 г.).

[Надеждна]

На днешния ден 22 март през 1832 е починал Йохан Волфганг фон Гьоте - германски поет. Първите произведения, които пише му спечелват приятелството на ваймарския херцог Карл Август. Кралят го назначава за свой съветник, а по-късно - за свой министър. Гьоте е дългогодишен приятел на Шилер. Автор е на: "Фауст" (1770-1808 г.), "Страданията на младия Вертер" (1774 г.), "Херман и Доротея", "Вилхелм Майстер", "Ифигения в Таврида", "Егмонт", "Тасо", "Гьоц фон Берлихинген" и др. Той е и учен естественик - "Теория за цветовете", "Метаморфозата на растенията", "Оптика" и др.

Изкуството има за посредник това, което не бива да се изказва.

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледаш хубава картина и ако е възможно, да прочетеш поне едно мъдро изречение.

Не може винаги да бъдеш герой, но можеш винаги да бъде човек.

По-лесно е да намериш грешката, отколкото истината. Грешката лежи на повърхността и ти я забелязваш веднага, а истината е скрита в дълбочината и не всеки може да я намери.

Природата винаги е права - грешките и заблужденията произлизат от хората.

Мисли от Гьоте

Редактирано Март 22, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 27 март през 1880 е публикуван романът на Емил Зола “Нана”. Емил Зола е френски писател. Попада под влиянието на А. дьо Мюсе и В. Юго. Ранното му творчество е под въздействието на романтическата поетика. Създава новелите от цикъла "Приказки за Нинон", 1864 г., романът "Изповедта на Клод", 1865 г. Емил Зола издава литературни и изкуствоведчески книги ("Какво ненавиждам", 1866 г.; "Моят салон", 1866 г.; "Едуар Мане", 1867 г.), в които критикува официалното салонно-академично изкуство, подкрепя първите изяви на импресионистите. През 1868-1870 г. сътрудничи в печатните органи на републиканската опозиция: в-к "Трибюн" ("Tribune"), "Рапел" ("Rappel"). В края на 1868 г. започва работа над серия романи за Втората империя. В серията "Ругон-Макарови. Естествена и социална история на едно семейство от епохата на Втората империя" (1871-1893 г. ) влизат 20 романа. По-известни романи от серията са: "Кариерата на Ругонови" (1871 г.), "Плячка" (1871 г.), "Търбухът на Париж" (1873 г.), "Негово превъзходителство Йожен Ругон" (1876 г.), "Нана" (1881 г.), "Утайка" (1882 г.), "Женско щастие" (1883 г.), "Жерминал" (1885 г.), "Земя" (1887 г.), "Човекът звяр" (1890 г.), "Пари" (1891 г.), "Разгром" (1892 г.), "Доктор Паскал" (1893 г.) и др. Теорията за натурализма Зола обосновава в произведенията си "Експерименталният роман" (1880 г.), "Романисти натуралисти" (1881 г.), "Литературни документи" (1881 г.). Той е автор на драмите "Терез Ракен" (пост. 1873 г.) и комедията "Наследниците на Рабурден" (1874 г.).

Още са родени:

През 1866 г. - Андон Чайюпи (псевд. на Андон Чаков) (по-късно Зако) – албански възрожденски поет, обществен деец.

Поетическият му сборник “Отец Томори” (1902 г.) спомага за утвърждаване на реализма в албанската литература . Стиховете му съдържат призив към въоръжено въстание срещу турските поробители (“Албанец”, “Юли” и др.). Автор е на драмата “Героят на земята” (публ. 1937 г.), на сборник стихове “Старият завет” (публ. 1957 г.); превежда басни от Ж. Лафонтен, стихове от Х. Хайне, инд. поезия (“Цветята на Хинди”, 1922 г.).

През 1871 - Хайнрих Ман - германски писател. Първите му разкази са събрани в сборника “Престъпление и други разкази” и “Вълшебно”.Автор е на романите “В страната на дармоедите” (1900 г.), трилогията “Богини, или Трите романа на херцогиня фон Аси”, “Учителят Унрат” (1905 г.), трилогията “Империя” (1911-1925 г.), включваща “Верноподаникът”, “Бедните” и “Главата”. Пише публицистика, събрана в сборника

“Омразата”, “Настъпва ден” и “Преглед на една епоха”.

[Рассвет]

На 1 април 1809 г. е роден Николай Василиевич Гогол – руски писател. Oсновоположник на реалистичната школа в руска литература. Автор е на: "Тарас Булба", "Мъртви души", комедията "Ревизор", повестите "Нос", "Шинел", сборник разкази "Вечери в селцето край Диканка", литературно-критически статии и др.

Уикипедия

На руски език: Википедия

Литературни произведения

[Надеждна]

На днешната дата 10.04. през 1925 е публикуван е романът на Франсис Скот Фицджералд “Великият Гетсби”.

Франсис Скот Фицджералд е американски писател и киносценарист. Учи в католическото училище “Нюман”, а след това в Принстънския университет. Започва да пише разкази за училищното списание. В края на 1911 г. съчинява пиеса, която сам режисира и в която играе главна роля. Мобилизиран е като офицер по време на I световна война 1917 г. След войната се установява в Ню Йорк, където се опитва с неуспех да пробие на книжния пазар. Първият му роман “Отсам рая” (1920 г.) е приет добре от американците. След успеха на романа излизат първите му сборници с разкази - “Съблазнители и философи” и “Разкази от ерата на джаза”. В началото на 1921 г. завършва втория си роман “Красиви и прокълнати” (появил се първо като подлистник в “Метрополитън Ривю”, а година след това е отпечатан от издателство “Скрибнърс”). През май 1921 г. заедно със съпругата си предприемат първото си пътуване до Европа. Интерес представляват връзките му с Гъртруд Стайн и Хемингуей (1925 г.) в Париж. След издаването на “Великият Гетсби” следват още 2 романа - “Нежна е нощта” (1934 г.) и “Последният магнат” (1941 г.). Като сценарист в Холивуд Франсис Скот Фицджералд продължава да работи над “Последният магнат”, останал недовършен и издаден посмъртно под редакцията на Едмънд Уилсън. Умира в дома на приятелката си Шийла Грейъм (съпругата му Зелда загива през 1948 г. при пожар в психиатрично заведение). Особено значение за творчеството на Фицджералд имат неговите очерци и разкази, известни под общото заглавие “Крахът” (публикувани 1946 г.).

На същата дата, 10 април е родена, през 1937 - Бела (Изабела) Ахатовна Ахмадулина - руска поетеса. През 1960 г. Бела Ахмадулина завършва Литературния институт в Москва. Нейната първа стихосбирка е "Струна" (1962 г.). Поезия й е аполитична. Няколко нейни стихотворения са включени в самиздатското сп. "Синтаксис" (1959 – 1960 г.) и в емигрантското издание "Посев" (1968 г.). Бела Ахмадулина е издала стихосбирките "Уроки музыки" (1970 г.), "Свеча" (1977 г.), "Тайна" (1982 г.), "Сад" (1987 г.) и др.

Умира, през 1909 - Алджернон Чарлз Суинбърн - английски поет, драматург, критик. Учи в Итън и Оксфорд. Алджернон Суинбърн е нападан от критиката за сборника му “Стихове и балади”, шокиращ със смелата и свободна трактовка на “забранените” теми, апология на чувствеността. Искането за нравствено освобождаване на човека се свързва в творчеството му с призиви за политическа свобода. В сборниците си “Песен за Италия” (1867 г.) и “Утринни песни” (1871 г.) се проявява като републиканец и враг на Църквата. В творчеството му от 70-те год. преобладават любовната, пейзажната и философската лирика. Автор е на трагедии, драми в стихове, романи, историческо-литературни монографии.

[Надеждна]

На 11.04. през 1987 умира Ърскин Колдуел - американски белетрист. Сменя различни професии, учи в колеж, сътрудничи на вестниците. От 1922 г. до 1926 г. с известни прекъсвания посещава Вирджинския и Пенсилванския университети. Увлича се от литературата и социология. Първия си разказ отпечатва през 1929 г.. Същата година издава и първата си книга - новелата “Незаконороденият”, последвана от “Горкият глупак” (1930 г.). През 1931 г. издава сборник с разкази “Американска земя”, а романът “Тютюнев път” се появява през 1932 г. (поставян като пиеса на Бродуей в продължение на 7 год.). През 1934 г. предприема продължителна обиколка из САЩ, пътува до Чехословакия, а през II световна война е кореспондент на сп. “Лайф” в СССР. Появяват се памфлетът “Фермерът наемател” (1934 г.); съвместно с фоторепортерката М. Бурк-Хуайт издава албумите “Тези лица са ви познати” (1937 г.) и “На север от Дунав” (1939 г.). Автор е на повече от 40 романи, разкази, социална критика: “Пътуващият проповедник” (1935 г.), “На колене пред изгряващото слънце” (1935 г.), “Русия във война” (1941 г.), “Момчето от Джорджия” (1943 г.), “Нещастна земя” (1944 г.), “Любов и пари” (1957 г.), “Грета” (1955 г.), “Джени” (1961 г.), “Из Америка” (1963 г.), “Къде е Биско?” (1965 г.) и др. В България Колдуел гостува през 1963 г. и 1973 г..