Guest valentinus Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Така. Значи, за да угасне светлината на желанията, е необходима друга светлина. Светлината на душата, я нарича Станимир. Ако е разновидност на някоя от познатите ни светлини, резултатът би бил разновидност от познатите ни резултати. Значи, трябва да е някаква друга, различна. Иначе ... Всъщност познатите ни светлини са разновидности на тази светлина. Думата "разновидност" е много подходяща в случая. Може би е по-точно всяка позната ни светлина е СЯНКА на Изначалната, Истинската светлина, която "свети в мрака, но мракът я не позна" /Иоан, 1/ Не, моята идея не е такава. Донякъде мога да приема ако сянка се смени с отражение, но и то не е съвсем точно. Да, разбирам те. Това беше моята идея, която е различна от твоята. Което е естествено - всички сме различни, и задачките ни в този кръг са различни, нали? Но можем да си кажем "Здрасти" А още по-добре "Успех, братко, по твоя си Път"! Нали? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Така че, основния извод от всичко това е, че човек в сегашното си положение няма възможност сам по себе си да управлява нито желанията си, няма свобода на волята и избора, и е прикован към колелото на раждане и смърт. Този, Който може да откъсне- дори чисто в буквален смисъл да го приемем, пак е вярно- човекът от това циклично състояние, е Твореца, чрез метод, описан като "...и Словото стана плът", или както Го наричат- чрез Спасителя. Без Него, ние сме роби в диалектическото битие, приковани към въртележката- колелото на раждане и смърт, и нямаме инструмент, черз който да се освободим, да слезем от това колело, и да излезем от диалектическото битие свободни- не става...Старозаветния метод е тежък. Интелектът ни, и троичното ни съзнание ( Фараонът и тримата му"везири"- менталното, сърдечното и коремното съзнание на природно-диалектическата ни егоцентрична същност) до голяма степен може да имитират, да отразяват, да възпират...и всеки знае цената на "изхода" от Египет на старозаветните израелтяни. Ето, точно този процес, описан от теб прекрасно, е кръстопът. Нашия живот се движи по прави /там няма свободна воля за отклонение, само можем по-бързо или по-бавно да се движим/ и кръстопътища - точки, в които чрез свободната си воля / свободата, разбирасе е условна, тя е рожба на кръвно и кармично наследство и следствие на всичко в настоящия ни живот/ можем да изберем посоката. Но дори тази малка свобода е решаваща. А колко дълго, колко безкрайно много животи ние не сме вземали решение за този завой... Привет Валентинус, Това е положението...В очите ни се набива кръст, носещ болка и "форматиране" на твърдия ни диск с огън и меч, без право на рециклиране...Шубето, е голям страх. Дори и да продължим, нещата се комплицират, защото старат природа бива обезпокоявана и нападана от Божественото Слово, което боде, разранява, и по дизайнерското решение на Духа, се сдобиваме с трънен венец...Шубето е голям страх...И най-често перспективата на тази гледка в Реалността е ужас, пред който най-често си затваряме очите и продължаваме да сънуваме...А от розата е налице само една малка пъпка...и нямаме дори въображение да си представим красотата и благоуханието на цвета й...Затова, обръщаме гръб на този кръстопът, бъркаме в джоба, и вадим ябълка...която независимо дали е кисела (зло) узряла (добро) или презряла (пак зло) та дори и ферментирала (пак добро- поне откъм лечебните свойства на ябълковата шльокавица ), е плодът, който ни е "на сърце" още от Едем... Старозаветния път за завръщане към корените- Твореца, преминава през клоните и стеблото, което уж е стебло, уж змия..или обратното, така че, който иска да се завърне по старозаветния начин, трябва да "лъже" змията, да я укротява, и да е майстор- укротител....един миг невнимание- цял живот ухапан, отровен и умрял...Та, ако вземем двата възможни пътя, кой е по-благия все пак, и макар и с привидно по-концентирани и по-големи страдания, да ни освобождава от от диалектическата "треска" по отношение на доброто и злото и неизбежността на преминаването на едното в другото, давайки ни гаранция, че действията на Вярата не представлява "дела" именно в този старозаветен смисъл, а нещо повече, или добре познатия старозаветен път, който може да сме извървявали поредица пъти на 99% и едно "дело" да ни струва смъртоносно отровно ухапване? Такова решение е способен да вземе само човек, който е опитвал много пъти вода, насищал е жаждата си, и пак е ожаднявал, когато му се засвидетелства, че може да пие от онази жива вода, от която повече няма да ожаднее..Който е изследвал пределите на жаждата, и познава както състоянието на "водно подпухване", така и на "пустинно обезводняване"- т.е. двата полюса на диалектиката, само такъв според мен е способен да последва Този, Който му заявява, че може да му даде да пие от живата вода, от която повече неще ожаднее... Засега светът е пълен с хора, които се самонавиват, че сами могат да намерят Извора с Жива Вода...и току открили "бутилираща компания" и се замогнали от търговия с вкусна природно-минерална водица, или ги намираме мумифицирани на някое пресухо местенце...Но сякаш и от това не се впечатлява човекът такъв, какъвто е днес...Щом не познава от първа ръка и едното и другото състояния, не може да знае че природната жажда, водата и сушата..са само илюзии в неговото съзнание... Съгласен съм - без новораждане във висшите аспекти на тази реалност направо става невъзможно пробуждането в по-висша. Наистина е необходимо да си обходил всички пътища, да си пробвал всички врати, да си падал в пропасти крачка преди достигането на Върха - чак тогава става възможно да се насочиш към "Единственото благо", както го нарича Триждивеликия Хермес. И все - пак жалко за всички тези усилия, и в предишни, и в този живот, всички безсънни нощи и страдания, годините безпътица и очакване, очакване на Нещо, но на каво нещо - без въобще да е ясно... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Седем важни стъпки Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, да се обърнете към Бога. Що е Обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа – без обръщане към Него не може. Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръщане към Слънцето и обръщане дрехата към вътрешността, за да се изтърси прахът. Второто необходимо нещо е Покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платки, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя.“ Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават десет хиляди дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих десет хиляди лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“ – ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с теб, ще ти простим, ще те кредитираме наново.“ Прощение и Спасение са две неща свързани. Това, което наричаме Спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на Обръщане и Покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш.“ Пак отвориш фирмата: „Еди-кой пак започва да функционира, дава и взема.“ Четвъртата стъпка е Възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес из земеделието: един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане – в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става в нас Възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има Обръщане, Покаяние, Спасение, Възраждане и Новораждане – петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарствате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа, можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов, а то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не си е прегледал сметката? Още не са го простили, още не се е възродил и той иска да управлява света! Не може. Искате да заповядвате на лошите духове – не може, трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение. Страхът Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Да, Учителят го е обяснил красиво, цветно, с притчи. ...ма дали разбираме ясно това, което е имал да ни каже? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 (edited) На далечните планини виждаме само силуетите. С висшите идеи е същото. Но трябва ли да ограничаваме погледа си само с близките и лесно различими неща или пък да ги пренебрегваме, знаейки, че не се намираме в планината, а сме далеч от нея. С приближаването към силуетите ще започнем да различаваме и цветовете, и детайлите, и другите им особености. Редактирано Декември 6, 2008 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Висшите идеи... Дали като ги наближим, не виждаме, че не са чак толкова висши? А тези, чийто силует се синее в далечината отново пред нас са всъщност по висши? И така- безспир? Трябва ли ни този изнурителен бяг? Искаме ли го? Бяг ли ни трябва, висши идеи ли ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Да, Учителят го е обяснил красиво, цветно, с притчи. ...ма дали разбираме ясно това, което е имал да ни каже? Разбираме!?! Но това не се ли е случило с теб!?!? От тук се започва.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 Да, Учителят го е обяснил красиво, цветно, с притчи. ...ма дали разбираме ясно това, което е имал да ни каже? Разбираме!?! Но това не се ли е случило с теб!?!? От тук се започва.... E, сигурно съм бавноразвиващ се, но още не се е случило с мен. Имам само догадки и предчуствие /по скоро надежда/, че този път ще успея. Успех и на теб! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts