Венцислав_ Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 За човека със силно его, загубил връзка с висшия си аз искането може да е доста опасно, да. При всички случаи свързано с малко чупене на глави, но какво пък, и това е учене. Без желание няма живот. За човека, незагубил връзка с висшия си аз (и с още по-силно, но рафинирано его), искането има много по-големи последици, което го прави още по-опасно. При всички случаи е свързано с голямото и окончателно чупене на главата. Без желание няма живуване, но само без нашата воля бихме могли да се докоснем до крайчеца на плаща на Универсална една. Тогава вече има ново желание и живот. А иначе, поземному, желание е и страхът, и всички нему производни и т.н. Желанието е явната ръка, която засилва махалото на съществуването ни и е ясно, че всичко, излязло от нас, ще се превърне в противоположността си. Нашият отказ да признаем ограниченостите си не ни освобождава от отговорността и последствията. Тази зависимост някои наричат "свободна воля". Ми... и ние си желаем на воля. При всички положения - не Неговата... А какво искаме знаем много добре. И тази устременост е едно от най-големите ограничения. Който отказва логическото признание, нека погледне отгоре - образно-геометрично, да види... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Така че, основния извод от всичко това е, че човек в сегашното си положение няма възможност сам по себе си да управлява нито желанията си, няма свобода на волята и избора, и е прикован към колелото на раждане и смърт. Този, Който може да откъсне- дори чисто в буквален смисъл да го приемем, пак е вярно- човекът от това циклично състояние, е Твореца, чрез метод, описан като "...и Словото стана плът", или както Го наричат- чрез Спасителя. Без Него, ние сме роби в диалектическото битие, приковани към въртележката- колелото на раждане и смърт, и нямаме инструмент, черз който да се освободим, да слезем от това колело, и да излезем от диалектическото битие свободни- не става...Старозаветния метод е тежък. Интелектът ни, и троичното ни съзнание ( Фараонът и тримата му"везири"- менталното, сърдечното и коремното съзнание на природно-диалектическата ни егоцентрична същност) до голяма степен може да имитират, да отразяват, да възпират...и всеки знае цената на "изхода" от Египет на старозаветните израелтяни. Ето, точно този процес, описан от теб прекрасно, е кръстопът. Нашия живот се движи по прави /там няма свободна воля за отклонение, само можем по-бързо или по-бавно да се движим/ и кръстопътища - точки, в които чрез свободната си воля / свободата, разбирасе е условна, тя е рожба на кръвно и кармично наследство и следствие на всичко в настоящия ни живот/ можем да изберем посоката. Но дори тази малка свобода е решаваща. А колко дълго, колко безкрайно много животи ние не сме вземали решение за този завой... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 За човека, незагубил връзка с висшия си аз (и с още по-силно, но рафинирано его), искането има много по-големи последици, което го прави още по-опасно. При всички случаи е свързано с голямото и окончателно чупене на главата. Без желание няма живуване, но само без нашата воля бихме могли да се докоснем до крайчеца на плаща на Универсална една. Тогава вече има ново желание и живот. А иначе, поземному, желание е и страхът, и всички нему производни и т.н. Желанието е явната ръка, която засилва махалото на съществуването ни и е ясно, че всичко, излязло от нас, ще се превърне в противоположността си. Нашият отказ да признаем ограниченостите си не ни освобождава от отговорността и последствията. Тази зависимост някои наричат "свободна воля". Ми... и ние си желаем на воля. При всички положения - не Неговата... А какво искаме знаем много добре. И тази устременост е едно от най-големите ограничения. Който отказва логическото признание, нека погледне отгоре - образно-геометрично, да види... Много прибързани миз-интерпретации на написаното. Но това си е твое право. Част е от процеса на учене, който споменах. Апропо, той важи и за мен. Живуване не е моята дума. Съжалявам, че на толкова ниско вибрационно равнище си свалил казаното от мен, но наше право е и да профанизираме даденото ни от Бога и предаваното чрез ближните ни. Живот... Бог е живот, любовта е живот, речта е живот. Имам предвид Живот с главана буква, ако това ти помага. Но и самата дума живот би трябвало просто да ти говори. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 (edited) Наистина, както беше казано, желанията, които мислим, че са наши, невинаги са наши. Но човек сам си носи отговорността и в крайна сметка се учи да различава техния източник и да избира, с кои да се свърже и кои просто да игнорира или замени. Вярно е също, че на думи е много по-лесно отколкото на практика, но трудностите са част от пътя. Чрез трудностите добиваме сила на волята. Както също беше казано, човек може да осъзнава, че желанията му са погрешни, да вижда правилния път, но да няма нужната сила на волята да тръгне по него и да го измине. Това не е защото волята му не е свободна, а защото все още е слаба, любовта е слаба, мисълта е слаба. Трите не бива да бъдат разделяни едно от друго. Волята трябва да се прилага със знание и разбиране, разумно и с любов. Виждам, че е трудно да се отличат желанията от волята. Но кама и атма се различават съществено. Едното представя самата същност на човека, неговия дух, докато кама включва външните за него, астрални желания, които той в повечето случаи неправилно приема за свои и става техен роб. Човек е свободен във всеки един момент. Човек прави избор във всеки един момент. Дали го съзнава или не е без значение. Не можем да очакваме, че ще ни бъдат дадени всички възможности за избор наведнъж. Та ние дори не притежаваме нужното съзнание за да си ги представим. Но възможността да развиваме съзнанието си, да усилваме волята си, да трупаме знания, мъдрост, да се учим да проявяваме любовта си са налице, а именно те ни правят свободни и откриват нови възможности пред нас. Често като се говори за свобода на волята се игнорира факторът време. Искаме нещата да станат тук и сега, да прескочим всички необходими стъпки за постигането им. Това е неправилно разбиране за свободата. Редактирано Декември 5, 2008 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Та, не представлява трудност това, човек да осъзнае, че в сегашното си състояние, той няма свои собствени желания - най-малко заради това, че знаейки че желанията в него не произлизат от него, много по-лесно може да "уволни" егоистичните желания, а да впрегне намерението и волята си в това, да следва алтруистичните желания (които обаче могат да се осезават само чрез допълнителен, шести сетивен орган ... Това определено звучи като чудесно оправдание на човешките грешки ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Много прибързани миз-интерпретации на написаното. Но това си е твое право. Част е от процеса на учене, който споменах. Апропо, той важи и за мен. Живуване не е моята дума. Съжалявам, че на толкова ниско вибрационно равнище си свалил казаното от мен, но наше право е и да профанизираме даденото ни от Бога и предаваното чрез ближните ни. Живот... Бог е живот, любовта е живот, речта е живот. Имам предвид Живот с главана буква, ако това ти помага. Но и самата дума живот би трябвало просто да ти говори. Смъкването на живота се извърши с обвързването му с желанието. Оттук-нататък нищо не съм интерпретирал, а вибрациите който както иска да си ги измерва. Но чудно ми е, живеейки нашите желания, местенце за друго остава ли, че да го порасваме дори с главни букви?! Природата на желанията е земно-астрална, това им е субстанцията и същността, дори в голяма степен "желание" и "астрална форма" е едно и също, а животът е много отвъд този вид форми. Абе, достатъчно писах и в предния постинг... Ако висш аз и бог е едно и също - то, да, наистина, желанието е пътя. За мен са не просто различни, но и противостоящи. И разделението не е според света на явленията, който е двуполюсен, а именно защото едното е негов създател, същевременно продукт, а другото няма общо с него и е много по-дълбоко. Съжалявам за миз-интерпретациите си, но е кръвно следствие от миз-съзнанието ми и миз-състоянието на живот, тъй че нека бъда състрадателно извинен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 (edited) Желанията, като всичко останало, са си част от живота, от нещата такива, каквито те СА. Няма нищо лошо в желанията, само човешката мисъл може да ги направи такива, да се вкопчи в тях тоест. Затова и никое животно не страда от прекалени желания. Е, освен тези, попаднали под силно човешко влияние - имах един такъв котарак за кратко вкъщи. Не бива желанията да се отричат и осъждат, а да се приемат и възпитават. Животът ни е даден за радост, а не за да си губим времето да отсъждаме кое право, кое криво. Естествено, ако го правим, това пак си е наше право - докато осъзнаем, че и тази дейност е ненужна. П.П. Не оставям изказванията на другите да ми влияят на впечатлението от някой. Винаги предпочитам да си ги създавам сама. Редактирано Декември 5, 2008 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Не бива желанията да се отричат и осъждат, а да се приемат и възпитават. Животът ни е даден за радост, а не за да си губим времето да отсъждаме кое право, кое криво. Естествено, ако го правим, това пак си е наше право - докато осъзнаем, че и тази дейност е ненужна. Интересното е, че с това не се изчерпват всички инструменти на отношението ни към желанията. И добре, че е така, защото нито отричането, нито култивацията ми се виждат полезни. Животните имат желания, под формите на нагон. Същото го имаме и ние, но и малко от онези, възпитаните. Но понеже всяко желание излиза насочено от нас, а също и се влива в нас (и то, предимно възпитаните) - то много добре оцветява личността ни и нейната най-атрибутивна характеристика - егоцентризма. Нека тук не говорим за бог и живот, че ще ги разболеем. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Думи, думи, думи. Мълчанието е злато. Това с "нагоните" схванеш ли го веднъж на практика, теорията ти става безразлична. Естествен процес. Всичко в живота е средство за обучение. Има периоди на движение, в които човек изучава и опознава нещата. Но веднъж научено, няма какво да му се обсъжда. Моето "искам" отдавна е от друго естество, за което тук не ми се стихоплетства. Дерзай! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Проблемът не е в нашите желания, защото били егоистични - да, такива са, и какво лошо има в това? Човек, който отрича желанията си, вътрешните си стремежи, отрича себе си.... Здравей! Ще си позволя да ти задам няколко въпроса: Има ли случаи, при които нашите желания се различават в насоката, която е определена от вътрешните ни стремежи, разбирания и убеждения? Съществува ли положение (за теб),при което би ограничила дадени желания ? Можеш ли да ми дадеш дефиниция на "неразумно желание", ако има такова според теб? Благодаря ти за отговора предварително и ти желая успех! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Не мисля, че Мая има предвид да не се спираш пред нищо, за да си реализираш желанията. Става дума за това те да се приемат. Едва когато са приети, те могат да бъдат трансформирани. Трансформирани, те вече губят своята "принудителност" (неовладяност), претопяват се в друго. Това е процесът на учене. Човекът, който твърди, че е света вода ненапита, всъщност отрича желанията си и с това прави тяхната трансформация, а следователно и развитието си, невъзможно. В един момент този човек ще се наложи също да се сблъска с цялата реалност на своите отричани досега желания и пак ще се научи, но ще му бъде тежко. Точно това се получава при раковите процеси. Енергията не протича свободно, а се складира някъде, изолирана в тумора. Ако урокът, който по този начин се избягва, е важен и не търпи отлагане, може болестта да застраши сериозно живота на човека и така да го принуди да смени курса. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Не мисля, че Мая има предвид да не се спираш пред нищо, за да си реализираш желанията. Става дума за това те да се приемат. Едва когато са приети, те могат да бъдат трансформирани. Трансформирани, те вече губят своята "принудителност" (неовладяност), претопяват се в друго. Това е процесът на учене. .... Благодаря ти азбуки! Не мога да си го представя такова "приемане" на желанието... Значи ли това, че ти го осъществяваш или просто го приемаш на ментален план, за да го преосмислиш и евентуално отхвърлиш (трансформираш) в нищо друго, на по късен етап? И ... ако изявиш желание да се включиш в дискусията можеш да го направиш също като дадеш някакъв твой отговор на въпросите: 1.Има ли случаи, при които нашите желания се различават в насоката, която е определена от вътрешните ни стремежи, разбирания и убеждения? 2.Съществува ли положение (за теб),при което би ограничила дадени желания ? 3.Можеш ли да ми дадеш дефиниция на "неразумно желание", ако има такова според теб? Поздрави! п.п. Надявам се че и maggee ще ми отговори,...но ако това не стане за в бъдеще ще се обръщам към теб в качеството ти на нейна говорителка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 (edited) Никола, съжалявам, че не съм ти помогнала да го разбереш, но не мога да го изразя по друг начин. Вероятно и без това сам ще си отговориш. Думите са само опит за описание на реални изживявания. Мога само да поясня, че степента на приемането зависи от това къде има нужда от трансформация. На ментално ниво ще е само, ако и трансформацията е нужна само там. Не виждам смисъл да се впускам в теоретични дискусии. Всичко, което пиша е плод на собствения ми вътрешен опит. П.П. Впрочем и Подводни описва споменатите от мен процеси в книгата си за великолепната седморка. По-точно в писанията си за свинята. Една изгладняла свиня е много по-опасна от възпитаната такава. Която пък не бива да се бърка с префинената свиня, любител на изтънчени удоволствия. Дали ще е груба или "префинена" свинята, става дума за един и същи принцип в човешката психика, който се нуждае от внимание. Всеки има за задача да се грижи и да възпитава сосбтвената си свиня. Подводни има и доста чувство за хумор, така че за някои неговата трактовка на проблема може да се стори интересна. И аз харесвам алегоричния му стил. Това обаче, че съм говорител на Мая, е много смешно. Всеки говори за себе си. Очевидно е. Редактирано Декември 5, 2008 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 "... в присъствието на по-силната светлина по-слабите постепенно избледняват, докато не се изгубят напълно." Бхакти Йога - Вивекананда. Не е ли същото и с желанията? Човек, подхранвайки светлината на своято душа, усилвайки я, прави така, че егоистичните желания вече да не могат да привлекат неговото внимание. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 "... в присъствието на по-силната светлина по-слабите постепенно избледняват, докато не се изгубят напълно." Бхакти Йога - Вивекананда. Не е ли същото и с желанията? Човек, подхранвайки светлината на своято душа, усилвайки я, прави така, че егоистичните желания вече да не могат да привлекат неговото внимание. Така. Значи, за да угасне светлината на желанията, е необходима друга светлина. Светлината на душата, я нарича Станимир. Ако е разновидност на някоя от познатите ни светлини, резултатът би бил разновидност от познатите ни резултати. Значи, трябва да е някаква друга, различна. Иначе ... Една изгладняла свиня е много по-опасна от възпитаната такава. Която пък не бива да се бърка с префинената свиня, любител на изтънчени удоволствия. Дали ще е груба или "префинена" свинята, става дума за един и същи принцип в човешката психика, който се нуждае от внимание. Всеки има за задача да се грижи и да възпитава сосбтвената си свиня.... тук бих добавила- даже и задължение. Така е- в кочината. Където ще си варираме между видовете свине. Докато си играем с желанията- било като ги подтискаме, или ги трансформираме, или ги култивираме, възпитаваме и т.н. Да си свиня не е лошо. В случай, че ти харесва. В случай, че не ти харесва, явно ще трябва да решиш да търсиш друг вариант. достатъчната светлина. необходимата светлина. И излизаш извън играта с желанията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Така. Значи, за да угасне светлината на желанията, е необходима друга светлина. Светлината на душата, я нарича Станимир. Ако е разновидност на някоя от познатите ни светлини, резултатът би бил разновидност от познатите ни резултати. Значи, трябва да е някаква друга, различна. Иначе ... Всъщност познатите ни светлини са разновидности на тази светлина. Думата "разновидност" е много подходяща в случая. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Така. Значи, за да угасне светлината на желанията, е необходима друга светлина. Светлината на душата, я нарича Станимир. Ако е разновидност на някоя от познатите ни светлини, резултатът би бил разновидност от познатите ни резултати. Значи, трябва да е някаква друга, различна. Иначе ... Всъщност познатите ни светлини са разновидности на тази светлина. Думата "разновидност" е много подходяща в случая. Може би е по-точно всяка позната ни светлина е СЯНКА на Изначалната, Истинската светлина, която "свети в мрака, но мракът я не позна" /Иоан, 1/ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Така че, основния извод от всичко това е, че човек в сегашното си положение няма възможност сам по себе си да управлява нито желанията си, няма свобода на волята и избора, и е прикован към колелото на раждане и смърт. Този, Който може да откъсне- дори чисто в буквален смисъл да го приемем, пак е вярно- човекът от това циклично състояние, е Твореца, чрез метод, описан като "...и Словото стана плът", или както Го наричат- чрез Спасителя. Без Него, ние сме роби в диалектическото битие, приковани към въртележката- колелото на раждане и смърт, и нямаме инструмент, черз който да се освободим, да слезем от това колело, и да излезем от диалектическото битие свободни- не става...Старозаветния метод е тежък. Интелектът ни, и троичното ни съзнание ( Фараонът и тримата му"везири"- менталното, сърдечното и коремното съзнание на природно-диалектическата ни егоцентрична същност) до голяма степен може да имитират, да отразяват, да възпират...и всеки знае цената на "изхода" от Египет на старозаветните израелтяни. Ето, точно този процес, описан от теб прекрасно, е кръстопът. Нашия живот се движи по прави /там няма свободна воля за отклонение, само можем по-бързо или по-бавно да се движим/ и кръстопътища - точки, в които чрез свободната си воля / свободата, разбирасе е условна, тя е рожба на кръвно и кармично наследство и следствие на всичко в настоящия ни живот/ можем да изберем посоката. Но дори тази малка свобода е решаваща. А колко дълго, колко безкрайно много животи ние не сме вземали решение за този завой... Привет Валентинус, Това е положението...В очите ни се набива кръст, носещ болка и "форматиране" на твърдия ни диск с огън и меч, без право на рециклиране...Шубето, е голям страх. Дори и да продължим, нещата се комплицират, защото старат природа бива обезпокоявана и нападана от Божественото Слово, което боде, разранява, и по дизайнерското решение на Духа, се сдобиваме с трънен венец...Шубето е голям страх...И най-често перспективата на тази гледка в Реалността е ужас, пред който най-често си затваряме очите и продължаваме да сънуваме...А от розата е налице само една малка пъпка...и нямаме дори въображение да си представим красотата и благоуханието на цвета й...Затова, обръщаме гръб на този кръстопът, бъркаме в джоба, и вадим ябълка...която независимо дали е кисела (зло) узряла (добро) или презряла (пак зло) та дори и ферментирала (пак добро- поне откъм лечебните свойства на ябълковата шльокавица ), е плодът, който ни е "на сърце" още от Едем... Старозаветния път за завръщане към корените- Твореца, преминава през клоните и стеблото, което уж е стебло, уж змия..или обратното, така че, който иска да се завърне по старозаветния начин, трябва да "лъже" змията, да я укротява, и да е майстор- укротител....един миг невнимание- цял живот ухапан, отровен и умрял...Та, ако вземем двата възможни пътя, кой е по-благия все пак, и макар и с привидно по-концентирани и по-големи страдания, да ни освобождава от от диалектическата "треска" по отношение на доброто и злото и неизбежността на преминаването на едното в другото, давайки ни гаранция, че действията на Вярата не представлява "дела" именно в този старозаветен смисъл, а нещо повече, или добре познатия старозаветен път, който може да сме извървявали поредица пъти на 99% и едно "дело" да ни струва смъртоносно отровно ухапване? Такова решение е способен да вземе само човек, който е опитвал много пъти вода, насищал е жаждата си, и пак е ожаднявал, когато му се засвидетелства, че може да пие от онази жива вода, от която повече няма да ожаднее..Който е изследвал пределите на жаждата, и познава както състоянието на "водно подпухване", така и на "пустинно обезводняване"- т.е. двата полюса на диалектиката, само такъв според мен е способен да последва Този, Който му заявява, че може да му даде да пие от живата вода, от която повече неще ожаднее... Засега светът е пълен с хора, които се самонавиват, че сами могат да намерят Извора с Жива Вода...и току открили "бутилираща компания" и се замогнали от търговия с вкусна природно-минерална водица, или ги намираме мумифицирани на някое пресухо местенце...Но сякаш и от това не се впечатлява човекът такъв, какъвто е днес...Щом не познава от първа ръка и едното и другото състояния, не може да знае че природната жажда, водата и сушата..са само илюзии в неговото съзнание... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Така. Значи, за да угасне светлината на желанията, е необходима друга светлина. Светлината на душата, я нарича Станимир. Ако е разновидност на някоя от познатите ни светлини, резултатът би бил разновидност от познатите ни резултати. Значи, трябва да е някаква друга, различна. Иначе ... Всъщност познатите ни светлини са разновидности на тази светлина. Думата "разновидност" е много подходяща в случая. Може би е по-точно всяка позната ни светлина е СЯНКА на Изначалната, Истинската светлина, която "свети в мрака, но мракът я не позна" /Иоан, 1/ Не, моята идея не е такава. Донякъде мога да приема ако сянка се смени с отражение, но и то не е съвсем точно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Ако многословието беше същинският начин за обяснение на нещата, то щяхме да плуваме в океани от думи, а Пророците щяха да стоят на брега и да ни хвърлят пояси Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 (edited) тук бих добавила- даже и задължение. Така е- в кочината. Където ще си варираме между видовете свине. Докато си играем с желанията- било като ги подтискаме, или ги трансформираме, или ги култивираме, възпитаваме и т.н. Да си свиня не е лошо. В случай, че ти харесва. В случай, че не ти харесва, явно ще трябва да решиш да търсиш друг вариант. достатъчната светлина. необходимата светлина. И излизаш извън играта с желанията. Багира, повече от очевидно не си разбрала. Прочети Подводни. Поздрави. П.П. Вариантът да оставиш Черния да гони и възпитава (понарита от време на време) свинята също е описан от Подводни. И този модел не е за препоръчване, ако иска човек да върви напред, но се минава през такива етапи според това кой какъв зверилник си е завъдил Редактирано Декември 5, 2008 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 (edited) E, може да не съм разбрала. Я да почета малко Подводни! Чета. Я, какво виждат очите ми? "Аскетизм Согласно Веданте, целью духовного развития человека является постепенный уход из видимого мира майи (иллюзии), обретение свободы от причинно-следственного закона кармы и слияние с Абсолютом. Уход от майи включает последовательный отказ от материальных, эмоциональных и ментальных связей с этим миром. Однако ослабление этих связей является не целью, а признаком духовного роста и должно происходить само по себе, при минимальном участии воли. " Ще рече нещо от вида: "Аскетизъм Според Веданта, целта на духовното развитие на човека е постепенно оттегляне от видимия свят на майя (илюзията), придобиване на свобода от причинно- следствения закон на кармата и сливане с Абсолюта. Оттеглянето от майя включва последователен отказ от материалните, емоционалните, менталните връзки с този свят. Обаче отслабването на тези връзки не е цел, а признак на духовно израстване и трябва да става от само себе си, при минимално участие на волята". Не мога да разбера, че има предвид възпитание на желанията. Нито- отказ. Ни повече- ни по- малко- изчезването на привързаностите е следствие от един процес, в който човешката воля участва минимално. Но какво значи минимално? Считам, че толкова, колкото да направи първата стъпка. После- не е човешката воля. Всъщност Подводни не ми е любим автор. Но тук съм съгласна с него. Редактирано Декември 5, 2008 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Виж, изобщо не става дума за любими автори, а за това да разбереш какво точно е искал да каже в конкретно споменатата от мен книга - ПРЕДИ да започнеш да тълкуваш напосоки. Че иначе става смешно - нещо като бой с вятърни мелници. Язък за барута, както се казва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 "Обаче отслабването на тези връзки не е цел, а признак на духовно израстване и трябва да става от само себе си, при минимално участие на волята". Наистина, не е книгата, която ти цитираш, но пак е Авесалом Подводни. И няма нужда от коментар. Кратко, точно, ясно. Макар че ... дето казваш, спокойно може и да не е. Нищо, де! Все някога ... На пръв поглед се почва се от Аз. Само че ако наистина се почне, се оказва, че е едновременно с всички букви. Защото ако почнеш с Аз, там си и оставаш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 6, 2008 Доклад Share Добавено Декември 6, 2008 (edited) Багира, за последен път ти отговарям в тази тема. Нямам нищо против цитираното от теб, но, както казах, не за него ставаше дума. Единственият ми коментар беше, че коментираш неща (понятия), които не си разбрала, и книги, които не си прочела. Визирам изказванията ти за кочината. Нямам какво да добавя. П.П. Предполагам, че в училище учиш децата да прочетат първо нещо и после да се впускат в локуми? И правилно. Първо е полезно умение изобщо да опознаеш, разбереш и коментираш написаното от друг и второ спестява много локуми, съответно и време. Но както докторите имат нужда себе си да лекуват, така и учителите понякога имат нужда себе си да научат. Но въпреки всичко продължават да учат другите - професионална деформация. Редактирано Декември 6, 2008 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts