Багира Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 (edited) Наистина потребността да бъдем обичани е първична, изначална. Става егоистична, поради човешката отделеност от Бога. Понеже това е его- действие (отделянето), всичко, което след това прави човек, е егоистично. което не значи, че принципно няма и друг вариант. За едно неегоцентрично същество със сигурност има друг вариант. Но ние явно не спадаме към тази група. Така че и любовта и потребността да бъдем обичани са егоистични. Поради същата причина и имаме проблеми с исканията си. Не знаем какво искаме. Защото сме отделени. Ако не сме отделени, може би няма да има нужда от понятие "искам". Редактирано Декември 3, 2008 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 Това, което искам, е едно с това, което правя. Докато тези две неща си съответстват, разбира се, знам какво искам и следователно го правя. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Майстер Екхарт, Речи за наставление (мой превод от руски език)- 14 в. "Където човек в послушание излиза от самия себе си, отрича се от себе си, именно там слиза в него Бог" В истинното послушание може да се открие не "Аз искам така, или иначе", "това, или онова"но само съвършено отричане на самия себе си. Затова най- добрата молитва на човека е не "Господи, дай ми това, или онова, самия себе си, или вечен живот! ", а само : =Господи, дари ми не нещо друго, а само това, което искаш Тии направи, Господи, така, както Ти желаеш! " " Хората казват: "Ей, ей, господине, аз искам да стоя в истината пред Бога и да имам това благоговение и примирение с него, каквото имат и другите хора, и аз искам с мен да се случи същото, или да бада и аз беден", или " няма да съм щастлив, ако не бъда еди къде си, или не постъпя еди как си! Трябва да живея в чужбина, или да се скитам, или да съм в манастир" Наистина,в тези теща навсякъде си ти самият и нищо друго! Това е своеволие, дори и сам да не съзнаваш това, или да не ти изглежда така. Никога не би възникнал в теб конфликт, който да не произхожда от своеволието, независимо, дали се вижда това, или не. А какво си мислим ние? Човек се оказва, че трябва да бяга от едно, да търси друго, да тича от едно място, от хора, от път, от община, от занятие- на друго. не е в това причината- че този път, или тези неща ти пречат, защото към нещата ти се отнасяш извратено. Затова почни от самия себе си! Наистина, ако отначало не избягаш от самия себе си, то където и да отидеш, където и да се хвърлиш, навсякъде ще се препъваш и срещаш раздори и така ще бъде винаги. Хората, които търсят покой във външните неща- било то места, начин на живот, в труд, чужбина, бедност, аскетизъм, колкото и велико да е - всичко това не дарява покой. Тези, които търсят така, търсят съвсем не там: колкото повече придобиват, толкова по- малко имат това, което търсят. Вървят като този, който е сбъркал пътя- колкото повече върви, толкова повече се отдалечава. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Майстер Екхарт, Речи за наставление (мой превод от руски език)- 14 в. "Където човек в послушание излиза от самия себе си, отрича се от себе си, именно там слиза в него Бог" В истинното послушание може да се открие не "Аз искам така, или иначе", "това, или онова"но само съвършено отричане на самия себе си. Затова най- добрата молитва на човека е не "Господи, дай ми това, или онова, самия себе си, или вечен живот! ", а само : =Господи, дари ми не нещо друго, а само това, което искаш Тии направи, Господи, така, както Ти желаеш! " Марк 14:36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. БАГИРА Майстер Екхарт ВИНАГИ Е БИЛ МОЯТ ЛЮБИМЕЦ!!! Сутринта ми се въртеше в главата, влязох в Портала и... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Затова почни от самия себе си! Наистина, ако отначало не избягаш от самия себе си, то където и да отидеш, където и да се хвърлиш, навсякъде ще се препъваш и срещаш раздори и така ще бъде винаги. Хората, които търсят покой във външните неща- било то места, начин на живот, в труд, чужбина, бедност, аскетизъм, колкото и велико да е - всичко това не дарява покой. Тези, които търсят така, търсят съвсем не там: колкото повече придобиват, толкова по- малко имат това, което търсят. Вървят като този, който е сбъркал пътя- колкото повече върви, толкова повече се отдалечава. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Това с търсенето на "спасение" в чужбина явно ще продължава да се прокрадва в писанията на някои хора. Така да бъде. Но само за тяхна информация и за разширяване на мирогледа: Никъде не съм бягала, а отидох към проблемите, избрах свободата. Преди да замина за Германия точно имах две оферти за добре платена работа в България, едната дори със солидна перспектива. Спомням си разговора с баща си на тема какво искам. Той беше на мнение, че заминаването за Германия е несигурна работа. Казах му: Това ми е единственият шанс да си взема живота в ръцете, в собствените си. Няма сигурност тази крачка, но има потенциал. Със сигурност съм избягала... Е, вярно е, радвах се последно като бях в България, че съм се преборила да не съм зависима от тази система и да не ми се налага да работя с хората, с които се срещам в научните среди в БГ. Че има емигранти, които отиват в една нова държава с идеята да "издоят" системата и нищо да не дадат от себе си, е ясно. Срещам ги тук всеки ден. Говорят само за пари и за това какво последно са си купили. Безразлични са ми. П.П. Впрочем за мен физическа "чужбина" няма. Има духовна такава, ама това е друга тема. Редактирано Декември 4, 2008 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Хубави думи от Майстер Екхарт. Но те, както и думите: "Не моята воля да бъде, а Твоята" е нужно да бъдат разбрани правилно. Доколко познаваме Божията воля? И как можем да я опознаем в по-голяма степен? Човешката свободна воля е дадена за да можем да сътрудничим съзнателно и доброволно на Божествената Йерархия, т.е. на Бялото Братство. Йерархията е необходима за да може Божията воля да достигне до нас, и не само да достигне, но това да стане във форма, в която можем да я разберем и приложим. Ключът за правилното разбиране на отношението между човека и Бога, също на отношението на човека към Божествените закони, на човека към Йерархията, към Учителите, към Ангелите и въобще към всички живи същества, е в думата "сътрудничество". Сътрудничеството не означава, да се приравняваме с Бог или с Духовните Учители, но да участваме в Божествения план според силите, възможностите си и разбиранията си. Нека да се разбере, че приемайки Божията воля, човек не се отказва от своята. Божията воля определя крайната цел, но начина по който тя ще бъде постигната се определя от изпълнителите. Всеки си има отговорности и свобода в определена сфера, отговаряща на неговото развитие. Като излезеш от сферата си, т.е. като решиш да си дадеш по-голяма свобода, отговорността за последствията също се увеличава. Давайки си свобода която не отговаря на развитието му, която не може да прецени и контролира, човек засяга сферите на свобода на тези около него. Човешката воля трябва да е в хармония с Божествената, т.е. Божествената воля очертава едни граници в които човек е свободен да упражнява своята воля. Тези граници стават толкова по-широки, колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, т.е. от определена гл. точка, колкото в по-голяма степен сътрудничи на Божия замисъл. В същото време човек започва да разбира този замисъл във все по-голяма степен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Човешката воля трябва да е в хармония с Божествената, т.е. Божествената воля очертава едни граници в които човек е свободен да упражнява своята воля. Тези граници стават толкова по-широки, колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, т.е. от определена гл. точка, колкото в по-голяма степен сътрудничи на Божия замисъл. В същото време човек започва да разбира този замисъл във все по-голяма степен. И все пак ... това същинска свободна воля ли е? След като все пак има някакви ограничения ... Ако е така, то аз искам границите да се разширяват по-бързо Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Това с търсенето на "спасение" в чужбина явно ще продължава да се прокрадва в писанията на някои хора. Считаш ли, че Екхарт е имал предвид лично теб? Трябва ли да се отчиташ за взетите от теб лично решения пред когото и да е? Полезно ли е да се забожда човек в една конкретика, която, очевидно, има само маркиращ и примерен характер? Толкова е точен Екхарт, посочвайки къде е проблемът с желанията на човека! Но част от този проблем е нежеланието и невъзможността на човешкото същество дори да го призане като такъв ... (я да взема да поясня, докато не е видял още някой- общо, и в частност- азбуки, личностно насочен намек- в числото на "опъващите се" поставям и себе си! Това е същностен проблем! ) Редактирано Декември 4, 2008 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Човешката воля трябва да е в хармония с Божествената, т.е. Божествената воля очертава едни граници в които човек е свободен да упражнява своята воля. Тези граници стават толкова по-широки, колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, т.е. от определена гл. точка, колкото в по-голяма степен сътрудничи на Божия замисъл. В същото време човек започва да разбира този замисъл във все по-голяма степен. И все пак ... това същинска свободна воля ли е? След като все пак има някакви ограничения ... Ако е така, то аз искам границите да се разширяват по-бързо Няма воля без ограничения. Законите управляващи вселената са вечни и неизменни, т.е. нищо не може да ги пристъпи. Може да искаме абсолютно всичко, но ако не са налице подходящите условия, нищо не може да се реализира. В този смисъл чудеса не съществуват - ако няма условия, няма и реализация. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Няма воля без ограничения. Законите управляващи вселената са вечни и неизменни, т.е. нищо не може да ги пристъпи. Позволи ми да не се съглася съвсем с теб. Защото ако приемем, че си прав, то трябва да признаем и факта, че човекът е просто една марионетка в ръцете на Съдбата. А нали именно в това е чара човешки - да може сам да решава . Може да искаме абсолютно всичко, но ако не са налице подходящите условия, нищо не може да се реализира. В този смисъл чудеса не съществуват - ако няма условия, няма и реализация. Е, да, но нали човек би могъл и сам да създаде необходимата база за реализацията на някое чудо? Нима трябва да си стоим на място и да се молим подходящите условия да ни бъдат сведени свише? Редактирано Декември 4, 2008 от kasis4e Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Това с търсенето на "спасение" в чужбина явно ще продължава да се прокрадва в писанията на някои хора. Считаш ли, че Екхарт е имал предвид лично теб? А ти защо си мислиш, че имам предвид лично себе си? И изобщо, човек има право и да разсъждава над това, което чете. Дори е препоръчително. "Опъващи се"? Много странни разсъждения. Насила хубост не става. Никакви натискания и опъвания не ме вълнуват. Конкретното има връзка с общото и обратно. Просто разсъждавам - независимо от това какво казват "светилата", които пък не изпитвам нужда да цитирам. Отчет? На никой не го дължа. Що за размисли? Споделен опит - ето това често е полезно, че съм се наслушала на изказвания за "избягалите". Да го преформулираме - "решилите да сменят средата и обстановката". Ако ти помага да видиш другата страна, заповядай, ако ли не, подмини го. Редактирано Декември 4, 2008 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Няма воля без ограничения. Законите управляващи вселената са вечни и неизменни, т.е. нищо не може да ги пристъпи. Позволи ми да не се съглася съвсем с теб. Защото ако приемем, че си прав, то трябва да признаем и факта, че човекът е просто една марионетка в ръцете на Съдбата. А нали именно в това е чара човешки - да може сам да решава . Божествените/Природните закони не ти казват примерно "Не прави това!", но определят последствията от твоите действия. Човек може да си избира дали да извърши нещо или не, като по този начин определя и последствията, ако познава Божествените закони. Законите на физиката, например, могат да ти дадат представа за това. Може да искаме абсолютно всичко, но ако не са налице подходящите условия, нищо не може да се реализира. В този смисъл чудеса не съществуват - ако няма условия, няма и реализация. Е, да, но нали човек би могъл и сам да създаде необходимата база за реализацията на някое чудо? Нима трябва да си стоим на място и да се молим подходящите условия да ни бъдат сведени свише? Кой е казал, че трябва да стоим и да чакаме? Човек сам си рашава дали сам да си създаде условията за нещо или не. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Има филм "The secret" , гледах го скоро в приятели руснаци, свален от руските търсачки. Погледнете го. Посветен е на "онова, което искаме". Твърде е амреикански по мироглед, премлян за аудиторията там, но има зрънца. Онова, което искаме се мени във времето. Сякаш е книга, в която откриваме различни неща, в различните стадии от живота и "израстването" ни. Приоритетните места на желанията ни се променят, в зависимост от обстоятелствата, от обземащото ни, случващото ни се в момента. Струва ми се, че искаме нещо, тогава, когато му е дошло времето. Пнякога мислейки си, че искаме нещо, всъщност сме го пожелали, а не наистина емоционално, съзнателно, приобщили, вляли, изживяли като процес. А това е най-същественият момент, който опредля реалното предизвикване, случване на ИСКАНОТО. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Божествените/Природните закони не ти казват примерно "Не прави това!", но определят последствията от твоите действия. Човек може да си избира дали да извърши нещо или не, като по този начин определя и последствията, ако познава Божествените закони. Законите на физиката, например, могат да ти дадат представа за това. Хммм ... ще рече да сме активни, но да имаме винаги едно наум . Наскоро четох за евангелието на Юда, в което Юда Искариотски се представя като най-довереният Исусов ученик, който извършва предателството по волята на Исус и в името на идващото спасение ... Замислих се дали вярата би могла да бъде поставена над всичко и до колко тя влияе върху нашите желания. А как да бъдем сигурни в правилността на нашите размисли относно последствията? Редактирано Декември 4, 2008 от kasis4e Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Има филм "The secret" , гледах го скоро в приятели руснаци, свален от руските търсачки. Погледнете го. Посветен е на "онова, което искаме". Твърде е амреикански по мироглед, премлян за аудиторията там, но има зрънца. Онова, което искаме се мени във времето. Сякаш е книга, в която откриваме различни неща, в различните стадии от живота и "израстването" ни. Приоритетните места на желанията ни се променят, в зависимост от обстоятелствата, от обземащото ни, случващото ни се в момента. Струва ми се, че искаме нещо, тогава, когато му е дошло времето. Пнякога мислейки си, че искаме нещо, всъщност сме го пожелали, а не наистина емоционално, съзнателно, приобщили, вляли, изживяли като процес. А това е най-същественият момент, който опредля реалното предизвикване, случване на ИСКАНОТО. Във филма са пропуснали да споменат за обратната страна на сбъдването на желанията, на моделирането на събитията. Не е много чудно. За цивилизация, в която се толерира идеята, че човек е щастлив, когато му се сбъдват желанията, или че е свободен-тогава, когато се случва това, което той си е наумил- не е чудно. Но при подходящо натрупване на последствия от сбъдването на желанията си имаме шанс да открием и обратната страна на медала. Що се отнася до активността- ако сме ние- ще продължим да жънем от плодовете за познаване на доброто и злото. Но това не се проумява лесно и изведнаж. Необходимо е да имаме търпение към себе си и другите. Азбуки, това имах предвид, когато говорех за опъващите се. Когато се задълбочим в "Аз да се смалявам, а другият да расте" (уви, написано е на авторитетно място, но дори е важно и вярно!) , мислиш ли, че "аз" винаги с радост приема идеята да се смалява? Подозирам, че не мирясва, докато не го смалят! Редактирано Декември 4, 2008 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 "Когато се задълбочим в "Аз да се смалявам, а другият да расте" (уви, написано е на авторитетно място, но дори е важно и вярно!) , мислиш ли, че "аз" винаги с радост приема идеята да се смалява? Подозирам, че не мирясва, докато не го смалят!" Вярно е това, и дори в момента преди да отрежат главата на "аз", писанието свидетелства за това, че за аз-ът е абсолютно непознаваемо нищо Божествено, както е невъзможно за аз-ът да познае Спасителят. До последния момент Йоан не знае...и праща някой да попита "Ти ли си Този, Който трябва да дойде, или...". аз=егоизъм. Посоката на егоизма е противоположна на алтруизма, който е изцяло качество на Твореца, тоест, егоизмът е противникът на Твореца, и се нарича сатана. В човека азът бива два вида- "дневен" аз, и Висш Аз- голям и малък звяр, като големия звяр има чисто графично изражение, наречено натален хороскоп, и отголемия звяр произхожда малкия звяр. Та, човек каквото и да иска, иска го за себе си. Егоизмът е излъскан и полиран до такава степен, че "прането" на егоистичните желания минават през абсурди като хуманност, благотворителност и всякакви подобни фокуси на огледалната сфера, а всъщност, стремежа на всяко същество е била, е и ще бъде самонаслаждение, в което никой по никакъв начин не е добре дошъл, или добре приет, освен ако не си остави "лептата". Има ли "лепта"- може, без нея- абсурд... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Аз-ът не може да познае Божественото, нито дори себе си. Когато чета теми, подобни на тази - конкретни въпроси, преливащи се в абстрактни разсъждения, цитат след цитат и т.н., всеки път си спомням думите на Лао Дзъ: Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао. Име, което може да се именува, не е постоянно име. Не ни е дадено да разбираме устройството на света, смисъла на живота, естеството на любовта, поне на повечето от нас. Онези, които разбират, не говорят, защото мъдреците знаят, че думите не могат да предадат вярно и пълно природата на нещата. Дадено ни е обаче да бъдем такива, каквито сме. С егото си, с физическото си тяло с всички необходими на него неща, с чувствата си, с ограничения си светоглед, с всичките си "положителни" и "отрицателни" качества. Понякога, следвайки желанията си, попадаме в сложни ситуации, но изходът от тях е свързан с ценен опит. Друг път, следвайки желанията си, постигаме щастие за себе си и за хората, които обичаме - проявяваме волята на Създателя си и възможността да творим в собствения си живот. За мен егото е гиричката, която укрепва "мускулатурата" на Духа. По-тежка гиричка, по-голямо натоварване, по-голяма мускулна работа, по-силен мускул... Дълго време размишлявах по въпроса за егоистичната страна на своите желания - дали имам право да искам, какво имам право да искам, кави последствия ще има това... После си спомних детството си, юношеството си - когато не мислех какво имам право да искам, а исках, действах и получавах. Без страх, без колебания, без съмнения. И бях щастлива. Когато човек погледне назад, той не съжалява за трудните моменти, дори и за най-трудните - съжалява за неизживените моменти. А аз съм се чувствала истински щастлива, истински себе си, когато съм претворявала своите желания в реалността. Ще дам един пример от своя живот. Преди година внезапно у мен се появи желание да имам дете. Никога преди това не съм мислила сериозно за такова нещо - смятах, че най-доброто, което мога да направя за детето си, е да му спестя този свят. Да не говорим за чисто техническите проблеми около раждането и т.н. И това се промени внезапно, просто изведнъж. Никога не съм искала дете, но от днес вече искам. И раждането вече не ме притеснява - мога да го родя и на полето, както се казва. Интересна промяна. Откъде и защо дойде това желание? От някъде, от душата, от Духа... кой знае. Единственото, което зная, е че с появата на ново желание човек се изправя пред ново предизвикателство и до достигането на желаното му предстои да извърви път. И не е задължително той да е лесен, и обикновено не е. Егоистично ли е желанието ми да имам дете? Трябва ли да се откажа от него, защото желанията по природа са егоистични? Появата на дете в живота на човек е най-добрият урок по анти-егоизъм. Всъщност, смятам че е така с всички желания - много често се налага да се откажем от желанито, за да го получим. Проблемът не е в нашите желания, защото били егоистични - да, такива са, и какво лошо има в това? Човек, който отрича желанията си, вътрешните си стремежи, отрича себе си. Човек, който се предпазва от въображаеми последствия, всъщност няма вярата в себе си, в своя път - защото ако я има, не би се страхувал. А човек, който не се страхува, може да постигне онова, за което е дошъл на този свят - да реализира себе си чрез този свят. Всичко, което съществува на този свят, е необходимо - точно в този му вид, във всяко малко нещо има особен смисъл. Мисля, че единственият начин да изживеем пълноценно живота си, е да се приемем такива, каквито сме, и да наблюдаваме внимателно взаимодействието между себе си и света - той е нашият коректив. За целта обаче е необходимо да комуникираме със света, а не да се пазим от него. Светът ни дава онова, което искаме, а опознавайки всички страни на желаното, получаваме безценен опит - ставаме по-мъдри. След като за развитието си Духът има нужда от физическо тяло, изглежда логично действието да протича във физическия план - чрез активно (и разумно, разбира се) общуване с материалния свят. Редактирано Декември 4, 2008 от maggee Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 За целта обаче е необходимо да комуникираме със света, а не да се пазим от него. По същността си двете неща не се различават. Проблемът на човешкото същество е в естеството, а не в мястото, или времето, което това естество заема. Светът ни дава онова, което искаме, а опознавайки всички страни на желаното, получаваме безценен опит - ставаме по-мъдри. След като за развитието си Духът има нужда от физическо тяло, изглежда логично действието да протича във физическия план - чрез активно (и разумно, разбира се) общуване с материалния свят. Всъщност, нали не знаем какво искаме ... Това е една от страховитите идеи на "Сталкер" на братя Стругацки. Дали ставаме по- мъдри - това ли ни казва животът ни? Не ми изглеждат така нещата. Виждам, че децата на все по- мъдрите са по- болни от родителите си. И родителите им са по- болни от бабите и дядовците им. И съвсем ми е съмнително , че Духът има нужда от физическо тяло. Същата картина ще имаме, ако ние сами сме се напъхали в това физическо тяло и сега вече няма накъде- трябва да се връщаме обратно. Но би било доста детински и аз- центрирано да считаме, че това е единствената възможност за развитие. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Там е работата, че не можем да знаем как точно стоят нещата - всичко, с което разполагаме, се филтрира през нашето тяло/мозък и нашия ум, следователно не можем да се доверим напълно дори на себе си. И все пак единственият ни сигурен ориентир е интуицията ни - ако един човек не знае какво иска и кой е неговия път, няма кой да му помогне - нито философии, нито учители. А що се отнася до мъдростта - всеки човек сам избира пътя си. Когато аз имам проблем, първо търся причината в себе си - и обикновено я откривам, което ме прави малко по-мъдра и ми помага да не повтарям грешката си. Ако пък реша, че проблемите са извън мен и заровя глава в пясъка, очевидно по-мъдра няма да стана. Но всеки от нас има този избор. Дали Духът има нужда от физическо тяло - очевидно е за мен, след като има толкова много тела по света Дали е единствен път на развитие - съмнявам се. Но сега сме тук, в тези тела и най-разумното е да ги приемем. Вероятно и това е наш избор. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Има филм "The secret" , гледах го скоро в приятели руснаци, свален от руските търсачки. Погледнете го. Посветен е на "онова, което искаме". Твърде е амреикански по мироглед, премлян за аудиторията там, но има зрънца. За мен филми като "The secret" са евтина пропаганда и по никакъв начин не могат да ме развълнува. Разбира се, че всеки от нас знае какво иска, проблемът е, че исканията ни са съобразени с един много тесен мироглед обусловен от ограниченоста на човешките възприятия и е много трудно да "проектираме" исканията си в съответствие с Вселената. Аз много често като се обърна назад виждам, че всичко което съм искала е ставало, но в крайана сметка осъзнавам, че не желанието ми е било важно, а пътя до него. Много тривиално ама човек като си го изпита сам ... И в тази връзка много съм против това, че "целта оправдава средствата", по-скоро за мен е "целта определя средствата", т.е. ако целта е благородна и е желана с чисто сърце, не може да бъде постигната с лоши средства. Та не е лошо да искаме и даже не е лошо, че не знаем какво искаме, по-скоро е лошо да си мислим, че само нашето искане/желание е от значение и само то ще ни направи щастливи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 ..."целта определя средствата"... Та не е лошо да искаме и даже не е лошо, че не знаем какво искаме, по-скоро е лошо да си мислим, че само нашето искане/желание е от значение и само то ще ни направи щастливи. Напълно съгласна с теб Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 За човека със силно его, загубил връзка с висшия си аз искането може да е доста опасно, да. При всички случаи свързано с малко чупене на глави, но какво пък, и това е учене. Без желание няма живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Дори да знаем какво искаме/желаем, имаме ли знание за това, от къде произлизат нашите желания/искания- наши ли са си, или не са наши. Всяко нещо, което човек прави, е въпрос на желание, включително и онези неща, които съзнателно и тенденциозно могат да навредят и на нас и на другите, и въпреки че знаем, че вредят, пак ги правим...Волята ни сякаш е безсилна, не може да промени посоката и избора, сякаш нямаме свобода на избора, и нямаме свобода на волята...И това "сякаш" от едно загатване и предположение, при внимателно вглеждане в себе си, се превръща в еднопосочно твърдение: да, нямаме свобода на избора, нито свобода на волята. Мнозина твърдят, че свобода на волята и избора има- аз също съм заемал години наред тази позиция, но едно е да твърдиш нещо в дискусии или да си вярваш на издигнатите "лозунги" в съзнанието си, друго е да проучиш реалните възможности за свободен избор и степента на свобода на волята- а когато нещата стигнат до прекарване през "иглено ухо", човек може да мине само ако свали всички лозунги, религиозни и/или философски дрънкулки от себе си, и едва тогава опита дали може да си "глътне корема" и да премине, или няма да го бъде преминаването... "Ако анализираме действията на човек, ние ще открием че всички те се извършват по принуда. Така вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. Ние нямаме свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждение. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдеще компенсиращо възнаграждение. Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметка, когато оценейки ползата ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка в замяна на бъдещото наслаждение. Така отиваме на хирургическа операция и си плащаме скъпо, готови сме да се трудим много за получаване на изгодна специалност. И всичко опира до сметката, когато изкарвайки страданията от очакваните наслади, получаваме определен положителен остатък. Така сме устроени. А струващите ни се безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертващите се – са нищо повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то явно, така че в името му са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които се разбират от нас като жертва, подвиг. Но всъщност и в този случай организма съзнателно или подсъзнателно си прави сметката. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. От тук следва, че няма разлика между човека и животното. " Цялата статия:ТУК Та, не представлява трудност това, човек да осъзнае, че в сегашното си състояние, той няма свои собствени желания- най-малко заради това, че знаейки че желанията в него не произлизат от него, много по-лесно може да "уволни" егоистичните желания, а да впрегне намерението и волята си в това, да следва алтруистичните желания (които обаче могат да се осезават само чрез допълнителен, шести сетивен орган- иначе алтруизъм, Бог, Творец- остават понятия, в които религиозното съзнание ще излее чувствата си и ще "облече" с думи от съответстващото на егрегора му "свето писание", философското съзнание ще излее менталността си, и ще облече тези понятия по свой вкус- може да вземе това-онова от едно или друго религиозно писание за да го издигне или смаже; съзнанието на окултита ще се впусне в опита, и ще напълни понятията с изложение на заключенията от опитите си- и в трите случая, понятията бог, творец, алтруизъм остават само с "покрититие", обезпечено от петте ни сетива)- Шестото сетиво е точка- не заема място, представлява буквално едно нищо, което е обаче зародиш на Всичко. Тази точка е в сърцето, и по отношение на Твореца, тя се явява единственото, което по свойства се определя като "образ и подобие" на Твореца. Тази точка в притчите е наречена "синапово зърно", а от притчата за Сеяча, разбираме че Сеячът е разпръснал такива семена навсякъде, но с за да може едно семе да порасне и даде плод, почвата трябва да е "добра". Добрата почва е разкопана, подготвена, и в нея ч овек не е нужно да сее каквито и да е добродетели или да култивира характера си- а това се явява противоречие по отношение на старозаветния закон, който задължава обработването и засяването на нивата, като нарича всичко това "дела", и според делата си, човек жъне това което е посял. Но, идва Човекът (с притчите) и заявява, че делата не струват...Разправя за нива, в която имало заровено съкровище, но този човек се радвал на нивата, че била с добра пръст, плодородна...обработвал си нивата, но умрял...Друг придобил тази нива, и той така завършил...Трети придобил нивата, но знаел за съкровището, и вместо да оре, сее и жъне, се напънал, разкопал нивата, и намерил съкровището заровено в нея...и забогатял. Ако погледнем по старозаветному- ни е сял, ни орал, ни жънал...няма дела, и при все е забогатял- как? Чрез действия, които е извършил, защото е имал Вяра- Вярвал е, че в нивата има съкровище, и всяко едно от действията му, са мотивирани от Вярата му в съкровището, а не представляват дела, чийто мотив е преценката му за добро и зло, за правда и лъжа, за мър и война, и т.н. във всички аспекти на двете страни на диалектиката- такъв човек се е отказал от делата, мотивирани от плодът на дървото за познаване на доброто и злото, защото този плод е един и същ...и всъщност, няма лоши плодове, има неузрели такива...Така че, ако говорим за любовта като принцип- този принцип е изцяло алтруистичен. Той се съдържа в една точка, която понастоящем в нас представлява една едва тлееща, мъждяща Искра- От Твореца в нас е останало само това- един единствен праатом от Светлината Му, който е дълбоко заспал в нас, и ние не можем да го събудим- за нас той е мъртъв. Единствения, Който може да събуди и активира Тази Божествена Искра в нас, е Този, Който кръщава с огън и дух. Огънят събужда, а Духът активира Божествената Искра и осъществява връзката с Твореца. Защото в Духовния Свят, няма време, нито пространство, нито движение, и в това отношение два обекта са отдалечени тогава, когато свойствата не идиния с аразлични от свойствата на другия. Ако два обекта в Духовния Свят имат еднакви свойства, те се сливат. Така че, основния извод от всичко това е, че човек в сегашното си положение няма възможност сам по себе си да управлява нито желанията си, няма свобода на волята и избора, и е прикован към колелото на раждане и смърт. Този, Който може да откъсне- дори чисто в буквален смисъл да го приемем, пак е вярно- човекът от това циклично състояние, е Твореца, чрез метод, описан като "...и Словото стана плът", или както Го наричат- чрез Спасителя. Без Него, ние сме роби в диалектическото битие, приковани към въртележката- колелото на раждане и смърт, и нямаме инструмент, черз който да се освободим, да слезем от това колело, и да излезем от диалектическото битие свободни- не става...Старозаветния метод е тежък. Интелектът ни, и троичното ни съзнание ( Фараонът и тримата му"везири"- менталното, сърдечното и коремното съзнание на природно-диалектическата ни егоцентрична същност) до голяма степен може да имитират, да отразяват, да възпират...и всеки знае цената на "изхода" от Египет на старозаветните израелтяни. Това е. В егоизмът няма нищо лошо- благодарение на него, нашето положение спрямо Твореца е най-отдалеченото, но и в това е и благословията Му- Пътят да се завърнеш е все пак, въпрос на желание... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Това е. В егоизмът няма нищо лошо- благодарение на него, нашето положение спрямо Твореца е най-отдалеченото, но и в това е и благословията Му- Пътят да се завърнеш е все пак, въпрос на желание... "Единствено необходимото " ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts