Моята теория за магията в песните

[tomodashi]

За да е една песен добра,

първо се нуждаем от мелодия,

после от клип в които да показваме певец или певица,демонстриращи някакъв тип поведение , хубава обстановка и 

деиствие с някаква цел.

Накрая идват думите на песента.

И тук идва проблема,няма съвършенни думи, а дори и да има те обезмислят песента.Защо?

Защото когато слушаме и гледаме един клип 10-15 пъти , накрая забравяме за певеца за обстановката около него,

дори мелодията заглъхва в нас и остава само текста.

Гласът на певеца също избледнява в съзнанието ни и ние се чувстваме презадоволени повтаряики един текст.

Когато гледаме филм ние не запомняме думите,а атмосферата,героите , идеите и именно те пораждат чувства в нас.

А при песента ако знаем езика накрая остават само думите в нас,все едно сме излъгани и унижени.

И магията на песента се губи.

Ще ви дам сравнение със сънят.

Когато сънуваме ние изпитваме множество чувства породени от образи,от герои в тях, от викове.

Но таи като не можем да напишем перфектните реплики в съня,репликите не са от голямо значение 

и така както и в филма ние сме много повече омагиосани и разчувствани.

За пример ще ви дам сън в които купувам книга.Когато насън купувам книга изведнъж в съзнанието ми нахлуват измислени спомени,измислени светове с борещи се хора,тълпи,идеали.А не ми идват думи в сънят.

Защото думите не са първичното,те са отражение на деиствителността.

Също така нали знаете че в 1 картинка от няколкостотин килобаита се съдържа същото количество информация за цветове както

в един роман думи които също е няколкостотин килобаита.

Наи-добрият вариант е ако слушаме песни на чужди езици.

И вместо точен превод на песента да имаме една история от типа на:В тази песен се говори за любовта на едно момиче през пролетта...

Тоест да нямаме точен превод,ами преразказване с което се цели да не запомним точните думи,

а да се потопим в магията и фантазията на песента.

Ще са ми интересни вашите отзиви за моята идея за бъдещите приказни песни.

[Guest aorhama]

За да е една песен добра,

първо се нуждаем от мелодия,

Да

после от клип в които да показваме певец или певица, демонстриращи някакъв тип поведение , хубава обстановка и деиствие с някаква цел.

Не - нуждая се от сърце, мога и в кенефа да я слушам и да си я представям, в това отношение нямам разходи, роден съм в Родината на Неудобството, наричана Бг.

Накрая идват думите на песента.

Думите едват от вдъхновението- то е раждащото начало.

И тук идва проблема, няма съвършенни думи, а дори и да има те обезмислят песента. Защо?

Бодливата тел, за която питаш, се нарича личен егоизъм

Защото когато слушаме и гледаме един клип 10-15 пъти , накрая забравяме за певеца за обстановката около него, дори мелодията заглъхва в нас и остава само текста.

Защото това е честотата на възприемане на личната ти радиостанция, или гръмоотвод - ако предпочетеш.

Гласът на певеца също избледнява в съзнанието ни и ние се чувстваме презадоволени повтаряики един текст. Когато гледаме филм ние не запомняме думите, а атмосферата, героите , идеите и именно те пораждат чувства в нас.

Все тая, въпросът е - кой/коя съм аз защо съм такъв/такава? (отнася се и до връзки с отделни хора, човешки компании, среди и пр.)

А при песента ако знаем езика накрая остават само думите в нас,все едно сме излъгани и унижени.

Можеш да знаеш още 10 езика - те са помощно средство! Въпросът е в това да избереш собствената си увереност. Защото усещаш, че можеш.

И магията на песента се губи.

И после се връща, стига да не се откажеш от себе си.

Ще ви дам сравнение със сънят. Когато сънуваме ние изпитваме множество чувства породени от образи, от герои в тях, от викове. Но таи като не можем да напишем перфектните реплики в съня, репликите не са от голямо значение. И така както и в филма ние сме много повече омагьосани и разчувствани. За пример ще ви дам сън в които купувам книга.Когато насън купувам книга изведнъж в съзнанието ми нахлуват измислени спомени,измислени светове с борещи се хора,тълпи,идеали.А не ми идват думи в сънят.

Насън само си припомняш и ориентираш в неизвестното. Същественото е какво вършиш после.

Защото думите не са първичното, те са отражение на деиствителността. Също така нали знаете че в 1 картинка от няколкостотин килобаита се съдържа същото количество информация за цветове както в един роман думи които също е няколкостотин килобаита.

Глава на Твоето Слово е Истината (в байтовете съм слаб)

Наи-добрият вариант е, ако слушаме песни на чужди езици.

Кое му е кусурът на българския? Не че възразявам срещу чуждите езици?

И вместо точен превод на песента да имаме една история от типа на:В тази песен се говори за любовта на едно момиче през пролетта... Тоест да нямаме точен превод, ами преразказване с което се цели да не запомним точните думи, а да се потопим в магията и фантазията на песента. Ще са ми интересни вашите отзиви за моята идея за бъдещите приказни песни.

Мечатанията ти са пътеводител към собствената ти реалност - тук и сега. Те са полезни, но и опасни - ферментират.

Редактирано Ноември 23, 2008 от aorhama

[Светлата]

За да е една песен добра поне за мен

Тя трябва да е вълнуваща

за да е вълнуваща трябва е преживяна

за да е преживяна, трябва да е истинска.

Аз обаче рядко слушам песни, понеже повечето "артисти" разчитат на текста точно по списъка на tomodashi, та резултата е боза, а аз съм твърде пристрастна към музиката, за си тероризирам ушите по този начин.

[Диана Илиева]

tomodashi, oт всичко, което си написал, останах с впечатление, че на теб не ти харесва това, че песента има текст.

Ако е така, предполагам за теб ще бъде хубаво да слушаш по-скоро не песни, а просто мелодии, инструментали, а ако искаш и визуални клипове към тях.

А песните - те затова са песни, защото имат текст .

Лично на мен най-много ми харесват тези песни, които имат както красива и запомняща се мелодия, така и красив и запомнящ се текст и е много важно тези два елемента да си подхождат.

Тогава, винаги когато си спомня дадена песен, тя изниква в съзнанието ми едновременно с музиката и текста (та дори и с конкретния аранжимент, ако съм я слушала в няколко версии).

Наистина при някои песни помня предимно текста, но при други помня предимно мелодията. Това за мен означава, че при първите текста е бил "по-силен", а при вторите - обратно.

Когато двете неща са еднакво силно въздействащи и хармонират помежду си - е, това вече е Песен, с главна буква

[Inatari]

Приказност може да има във всеки един текст ,освен в мелодията .

Според мен нещата си идват на мястото ,когато имаме всичко в точните количества и с точните изразни средства . Друг е въпроса ,че текстовете наистина много често се оказват тежки ,неподходящи и без тази насистеност ,която присъства в музиката . Особено прави впечатление в българската съвременна музика ,а пък и в западната .Но пък колко страхотно е ,когато всичко си е заредено с нужната информация и има своето място в една музикална композиция.

Макар ,че музиката ,която слушам е доста освободена от текстове ,понякога се връщам към тази с текстовете и темите .

Аз самата съм привърженичка към тенденцията да се разглежда непредмета и да няма разказване изобщо на някаква конкретна история в изкуството , да не бъдат нещата буквално казани ,дори и с клипа и визуализацията на музикалния продукт ,картината или романа .

Редактирано Ноември 24, 2008 от Ина Трифонова

[Надеждна]

Когато двете неща са еднакво силно въздействащи и хармонират помежду си - е, това вече е Песен, с главна буква

Абсолютно точно!Това са шедьоврите,гениалните парчета,много от които са станали evergreen-и,защото хората от няколко поколения обичат да ги слушат.За мен магията на този пълен синхрон между мелодия и текст е невероятно въздействаща.

Ето една такава песен:

Hero

Искам да добавя също,че за магията на една песен от особено значение е и харизмата на самия изпълнител.Дори и когато не го гледаш,тя се усеща в гласа му.

Аранжиментът,за който споменава Диана е нещото,което може така да промени една песен,че тя от безлична да се превърне в невероятен хит.В потвърждение на това ви предлагам да чуете песента "Help" в аранжимента на Бийтълс и в този на австралиеца Джон Фарнъм(и двата варианта са в клипа един след друг):

При все,че уважението ми към Бийтълс е огромно,определено смятам,че текста на песента въздейства много повече в аранжимента и изпълнението на Джон Фарнъм.

[Cveta5]

Приказните песни-изпята приказка!Като в детството-приказка или песен ти харесва от раз и без много да мислиш искаш да я слушаш отново и отново.И това се получава,когато песента хармонира с теб точно в този момент,и ти я запомняш завинаги.Защото запомняш мига на хармония.Нека да има приказни песни за всички,независимо от жанра!

[Креми (късметче)]

Сребърни ята над нас...

[tomodashi]

Нека обърна нещата от по-различен ъгъл.

В момента десетки милиони хора играят компютърни игри online,

където има различни светове които са пресъздадени чрез анимация,визуални ефекти.

Но голяма част от удоволствието е звука.Звука в играта,звука от свистенето на вятъра,от придвижването,от удара на оръжието,

мелодията от започването на битката,механичните думи на героите или песничките донасяни от някои ъгъл.

Звукът ни вкарва в атмосферата и ние хиляди пъти се бием и воюваме или се преследваме за да изпитаме удоволствието от визуалата победа или от точният звук предшестващ победата.

Тази атмосфера на магия се предава посредством звука ,музиката и по-малко чрез песента.

В сегашните USA групи  повечето песни се пишат за пари,комерсялно и нямат детски,кристални текстове.

Дори се стига дотам че песните за да прилягат на определена мелодия се вмъкват неподходящи думи и банални изрази.

Даваха един филм какви веселяшки песни са си пеели англичаните през началото на 20 век до 30-те години.

И тези песни са позитивни,по-детски наивни ,почти същите каквито си пеят и сега японците.

След 1995 година и тази противна USA пропагандна цензура, всичко се промени.

Текстовете станаха или супер пошли,рапърски с насилие или прекалено фалшиви пропити с аромата на машина за пари.

Затова в момента спасението ни е не да  търсим текста ами изявата на певеца и музиката.

Все още нещата не са се нормализирали.

Има още няколко неща да ви пиша,но нека първо се замислите върху това.

Ex какви прекрасни и приятни песнички е имало в Англия до 30-те и какви идиотски сега.

Все едно да сравняваме Хари Потър с Шекспир.

Редактирано Ноември 25, 2008 от tomodashi

[Диана Илиева]

Разбирам те напълно, че не ти харесват някои текстове.

Обаче какво печелиш, като слушаш песен на език, който не разбираш?!

Ако текстът е на китайски, японски или какъвто и да е друг език, който не разбираме - да, ние не схващаме точния смисъл, но влиянието върху нас остава.

Японският учен и изследовател Масаро Емото е правил опити, като на еднакви бутилки с вода е залепял етикети с думата "любов" на различни езици - след известно време замразява водата от различните шишета и се получават съвсем сходни въпреки различните езици правилни/красиви кристалчета/снежинки; след това същият опит с думата "благодаря" - получават се по-различни спрямо думата "любов", но пак близки на вид въпреки различните езици и пак правилни, хармонични кристали, докато вече примерно с думата "омраза" на различни езици - отново близки на вид, но неправилни/грозни кристали.

Същото е и с мелодиите - една бутилка с вода престояла пред тонколона, от която звучи метъл музика (дори и без текст) и друга бутилка вода, която е "слушала" примерно Бах; кристалите, които се получават после от тях са много красноречиви.

Всичко - музика, текст, камък, дреха, ... и ние хората включително - е енргоинформационно по своята същност и оказва своето влияние.

[tomodashi]

"Обаче какво печелиш, като слушаш песен на език, който не разбираш?!"

След малко проучвания от десетки текстове стигнах до извода че японските песни изпълнявани от позитивни и лъчезарни 

изпълнителки или детски групи са едни от наи-позитивните и носещи точни и конкретни поуки .

Те са с коренно противоположни емоции в сравнение с USA пропагандата.

Честно да ти кажа много по приятни са ми англииски или австралииски песни или филми отколкото USA пропаганди.

В японски песни е  почти невъзможно да откриеш USA шаблони от типа на "ние сме наи добрите" или пък постоянните рапърски псувни "Fuck", там героят е обикновенният човек, не наи-добрият,не този които се бори с останалите и ги побеждава,

а този които е преосмислил съдбата си и е намерил себе си,разбрал е какво трябва да направи.

Разликата е огромна, защото японеца притежава онази духовност на изтока и азиатците която е много дълбока и същевременно 

е лишен от надменното поведение на европеиците и израза им че "ние сме наи-добри","ние сме наи-можещи".

И същевременно за разлика от китаеца например,тои е постигнал и матерялно благополучие благодарение на факта че е 

преоткрил дълбоко в съзнанието си тези източни идеяли.

Тези идеяли са надделяли над корупцията и жаждата за власт.

И ако смяташ че USA или Eвропа съхраняват в себе си всички духовни ценности жестоко се лъжеш.

На изток от нас има загубено познание,загубен морал,загубено държание и характер,които те азиатците притежават.

Които може да спомогне на света за неговото морално и емоционално израстване.

Да не забравя че Япония е родина на Караокето,защото жаждата им за забавления е много голяма,

също така анимето е цяла вселена.Къде отиде европеиската анимация?И поуките в европеиските анимационни истории?

Редактирано Ноември 25, 2008 от tomodashi