34. Познание. Самопожертвуване

[Ася_И]

Наряд за начало:

В начало бе Словото

"Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас.

Ти Си радост за всички от сега за през всички векове."

Молитва на Духа

Беседа: Познание. Самопожертвуване, 18 февруари 1917 г., Неделна беседа

Наряд за край:

Господнята Молитва - Молитва

„Въ мистицизъма числото едно разбира Богъ.”

„Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ.”

Познание. Самопожертвуване

[Станимир]

Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ. Не да се разбира какъ ще вържете единъ конь за неговия юларъ, не да знаете какъ ще владѣете извѣстни елементи, да ги заковете въ кѫщитѣ си, но да има въ всичко тази вѫтрѣшна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовьта.

Христосъ казва: „Никой не познава Отецъ, който нѣма любовь, защото Богъ е любовь.“ Не може да познаешъ единъ прѣдметъ, докато нѣмашъ неговитѣ качества. За да познаешъ единъ твой приятель, който е философъ, много интелигентенъ, трѣбва да имашъ неговитѣ качества, неговия умъ. Събиратъ се двама души: у единия има сърдце и душа, а у другия това го нѣма. Тѣ нѣма да се разбератъ, защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена казва: „Мѫжътъ ми не ме разбира.“ Той Бога още не е позналъ, а искашъ тебе да познае. Хора, които не познаватъ Бога, не познаватъ никого. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества.

"Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ." Кое можем да направим наистина част от нас? Мисля си, само тези неща, които са непреходни, вечни. Например омразата е временно състояние. Докато човек се намира в омразата, той не може да я разбере. Омразата няма собствена същност, а в действителност представлява едно активно отрицание на любовта. Любовта от своя страна, винаги съдържа нещо непреходно в основата си. Човек може да се каже, че разбира любовта, когато разбере тази вътрешна същност. Тази основа той трябва да открие в себе си, т.е. да я притежава. Всъщност, едва тогава този човек ще разбере и омразата. Човек съдържа всичко Божествено като зародиш, като потенциал в себе си. Да притежаваш нещо означава да го откриеш в себе си. Ако не го притежаваш вътре в себе си, не го притежаваш и външно, ти не можеш да го задържиш задълго, колкото и да се стараеш.

Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка.

...

Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията. Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ.

Христосъ казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всѣки човѣкъ, който живѣе за себе си, не познава Сина. Богъ самъ се жертвува чрѣзъ Сина си, за да изяви своята любовь, а Синътъ се жертвува, за да изяви Отца си. Това сѫ двѣ положения, които трѣбва да разберемъ и нашиятъ животъ на земята има смисълъ само тогава, когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като Отецъ и отношенията ни къмъ Бога, като Негови синове. Не може да бѫдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате.

Ще си позволя малко разсъждения, тъй като темата ми е много интересна. Не искам да ангажирам никого с думите си, защото те изразяват единствено моите лични мисли и усещания във връзка със саможертвата, а и житейския ми опит в това отношение е ограничен.

В Природата нищо, никога не се губи, но се трансформира. Жертвата също е трансформация - човек нищо не губи. Всъщност, ако човекът е бил привързан към старата си външна форма, може да почувства загуба, но при всички случаи това, което ще получи ще се окаже много по-истинско и ценно. Сега сигурно някои ще си зададат въпроса: Ако жертваш нещо, за да получиш друго, още по-ценно, това жертва ли е? При жертвата имаме отказ от нещо в полза на другите. Когато се жертва човек не разбира какво точно ще получи - то е нещо ново и непознато. Всъщност човек няма да го получи, докато наистина не е готов за това. Никой не може да пожертва нещо от което е зависим. Например в духовните учения постоянно се говори как човек трябва да се откаже от себе си (т.е. от егото си) за да познае истинската си същност, за да стане едно с Бог и др. под. Да го кажеш е едно, също така да го искаш, а съвсем друго е да го осъществиш. За да стане водата на пара е нужна много топлина, т.е. любов. Бог ни дава безгранични възможности, но без наличието на подходящите условия нищо не е постижимо. Жертвата също има нужда от условия - вътрешни и външни. Човек се жертва, тогава когато отказът е на всички нива - воля, ум, действия, желания. Човек прекъсва всякаква привързаност към това, което отдава. Ако не може да прекъсне тази връза, зависимост, той всъщност нищо не е отдал, от нищо не се е отказал.

Питаше ме единъ господинъ, какъ ще познаемъ кога сме обърнати къмъ Господа и кога не. Азъ му дадохъ слѣдующата фигура: Когато сѣнката ти е задъ гърба ти, ти си обърнатъ къмъ Господа, а когато е прѣдъ лицето – ти си далечъ отъ Бога, не познавашъ Бога. Това е законътъ, провѣрете го. Не да се освободите отъ вашитѣ сѣнки, но отзадъ да сѫ тѣ. Ако сѣнката на твоя умъ е прѣдъ ума ти, ти си далечъ отъ Бога, а ако е задъ твоя умъ, ти си на мѣстото си. Всѣкога сѣнкитѣ се хвърлятъ задъ лицето, за да изпѫкне то.

Това, особено подчертаното е много красиво и съдържателно (поне за мене) и мисля, че за всеки ще е от полза да му отдели малко повече внимание.

[Слънчева]

Благодаря Станимир!

Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка.

...

Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията. Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ.

Значи е добре да не се крием от сянката в себе си, а да я приемем като част от нас. Тогава, като сме познали и "стопили" леда с любов, вече имаме нещо наистина ценно. Това за което говорят алхимиците. Ние сме цели.

Евангелистъ Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца. Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца.

Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога.

Сегашнитѣ хора не признаватъ духове, църквата не ги признавала. Църква, която не признава духове, не е църква. „И ангелитѣ Божии ще слизатъ и ще се качватъ“, казва Богъ. И ангели и дяволи, всички тѣзи духове вършатъ волята Божия и се контролиратъ отъ единъ великъ Божественъ законъ. Когато и еднитѣ и другитѣ дохождатъ, тѣ идатъ по съизволение на Бога и ако трѣбва, ще ти причинятъ зло. Ако не познавате Христа, благословението на лошитѣ духове ще се прѣвърне за васъ на зло.

Познание. Самопожертвуване

Редактирано Ноември 23, 2008 от xameleona