Ани Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Ако проявява само разумността си без доброта, човек става горделив; ако проявява добротата си без разумност, той става фанатик Будният ден Този цитат, даден от Станимир, като, че ли остана незабележим? Мисля, че омешахме малко егоцентризъм /гордост/ и фанатизъм. Когато човек държи на своето, няма чуваемост към мнението на другите, то това какво е? Фанатизъм или егоцентризъм? Станимир не е сложил ограничение за какъв тип фанатизъм става дума. Фанатизмът има най-различни проявления. Във вярата, в любовта към родината, в обикновените житейски отношения. Всички може би проявяваме фанатизъм, най-вече неосъзнавайки това, в едно или друго отношение. Или може би някъде се объркват нещата с егоцентризма? Според мен фанатизмът е обратната страна на нихилизма, незачитането на нищо. И двете крайности са опасни. Средата е най-доброто, както е казал Буда: Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Аха, сега те разбрах, ти говориш по принцип. В същност и така, и иначе в случая все е вярно. Но преди теб Донка говореше конкретено и аз се подведох ... аз, аз, аз и пак аз, отново аз, и все аз... - аз съм (гр.); аз съм Ники. его = аз Диана, ти Диана ли си? Дали е сигурно всичко това? Съмнително е. Ако мен ме няма, кой тогава ще върши насилие, кой ще бъде фанатик? Отговор: Никой. Фанатизмът би изчезнал. Разбира се това е невъзможно, докато той е необходим. Бъдете здрави! Мисля си, че при фанатикът точно "аз съм" липсва. За него съществува само идеала, но лишен от живот, от възможност за развитие, статичен, мъртъв. Фанатикът се отдава безрезервно на идеала си. Загуби ли идеала си фанатикът губи всичко, не му остава нищо на което да се отдаде. Фанатикът не вижда нищо друго освен идеала си, не иска да види нищо друго освен идеала си. Фанатикът се отъждествява с идеала си, но по-скоро го отразява, отколкото да го открива в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Фанатикът не вижда нищо друго освен идеала си, не иска да види нищо друго освен идеала си. Фанатикът се отъждествява с идеала си, но по-скоро го отразява, отколкото да го открива в себе си. А може би и от фанатиците понякога има полза? За равновесието. В България май в момента преобладава повече нихилизмът. Не знам дали точно този е подходящият термин за обратното на фанатизма? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 (edited) Който не обича хората, повече от "ценностите" си, излиза че е фанатик. така е, според мен. (Като се има предвид, че Бог, Природата и разбирателството между хората са именно ценностите без кавички, но често хората ги заместват с псевдоценности - техни миражни еквиваленти, за които кавичките са си съвсем на мястото). И просто е въпрос на степен, в сравнение с Учителите всички непросветлени може би са фанатици, но ако трябва да отграничим нещата според преобладаващото ниво на повечето хора, тогава фанатици са само онези, при които споменатите характеристики са силно изразени. Редактирано Ноември 24, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Който не обича хората, повече от "ценностите" си, излиза че е фанатик. така е, според мен. (Като се има предвид, че Бог, Природата и разбирателството между хората са именно ценностите без кавички, но често хората ги заместват с псевдоценности - техни миражни еквиваленти, за които кавичките са си съвсем на мястото). И просто е въпрос на степен, в сравнение с Учителите всички непросветлени може би са фанатици, но ако трябва да отграничим нещата според преобладаващото ниво на повечето хора, тогава фанатици са само онези, при които споменатите характеристики са силно изразени. нефанатизъм= любов към хората = любов към себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 24, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Фанатиците имат силна любов, но те ограничават тази любов изключително много, не и дават свобода. Обект може да е техния учител (гуру) или религия, може да е също някой политик или пък философ, или идеите на някой учен, медийна звезда. Тези неща биват поставяни пред всичко останало, фанатикът не вижда нищо и не иска да види нищо извън тях. Той смята, че те са му достатъчни, и по-лошото е, че ги смята достатъчни и по-отношение на всички останали хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Фанатиците имат силна любов, но те ограничават тази любов изключително много, не и дават свобода. Любов, без свобода? Не съм убедена, че в любовта има място страхът. А фанатизмът е ограничаване, страх. Вкопчване в страха Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Фанатиците имат силна любов, но те ограничават тази любов изключително много, не и дават свобода. Любов, без свобода? Не съм убедена, че в любовта има място страхът. А фанатизмът е ограничаване, страх. Вкопчване в страха Любовта на фанатика е като любовта на Отело към Дездемона. Ако във фанатизма имаше само страх и ограничения, то няма голям проблем. Лошото е, че при фанатиците има и голяма доза агресия, която е твърде опасна, поради липсата на разум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 24, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 (edited) В случая използвах думата "любов" в един по-широк смисъл, защото не можах да намеря по-подходяща. Проявата на любов при фанатиците е доста изкривена, изопачена, деформирана. Дали това може да се нарече любов е въпрос, отговорът на който е относителен и зависи от гледната точка от която се разглежда. Още малко за фанатизма: 254. Мнозина желаят да унищожат полезните начинания. Трудно е да се каже кой вреди повече - тъмните или фанатиците. Често пъти сърцето на вторите е по-недостъпно. Присвоили чуждо наследство, те обсипват човечеството с безпощадни заплахи и обсебват най-светлите символи, за да ги обезобразят. Ненапразно фанатиците са били наричани обезобразители. Една от характерните им черти е липсата на чувство за красота. Именно затова, а не от злоба, те са способни да очернят и най-прекрасния образ. Разбира се, подобно падение се изравнява с проявите на мрака. Много са фанатиците и те затрудняват пътя на знанието. Агни Йога - Огнен Свят ІІ Редактирано Ноември 24, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Не ми е много ясна думичката. Къде е границата между привързанистта и фанатизма? И всеки ли, който отрича чуждите възгледи може да се нарече "фанатик"? Има ли разлика между "тясно скроените хора" (вманиачени само в собствените си възгледи за живота) и фанатизма? Привързаността е предпоставка за фанатизма. И отричането на чуждото мнение е предпоставка. Тясната скроеност е пак предпоставка. Но основното според мен, което определя фанатизма като такъв, е липсата на разбиране за възможно вярна друга гледна точка, освен споделяната от него самия в същия този момент.... + това, че фанатикът не желае да променя своите възгледи; т.е. не желае да се развива; не желае да се учи от другите; не допуска съществуването на друга истина. За него истината е само една- истината, която той познава до момента и е приел за вярна. Той е твърд и закостенял, липсва му намерение за промяна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 25, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2008 (edited) Щом за теб, него, нея, вас, тях, а и за всички останали (врели-некипели) няма достатъчно място в сърцето ми, значи аз съм фанатик. Трудно е да се завърнеш у Дома и да бъдеш, но си струва. Кой кани някого в сърцето на дома си (не и на страстта си) , ако не го обича? Що е Дом? Искам да се завърна у дома! Не-фанатиците умеет да произнасят една древна истина: Ела, завърни се Ще е светотатство да се прибави нещо към това. Аorhama благодаря на Божественото в теб. АУМЪ! Сгреших може да се прибави нещо към това. Що е дом!? Съкровеното сърце...Не-фанатиците умеет да произнасят една древна истина: Ела, завърни се Да! Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха. Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина! Димчо Дебелянов Редактирано Ноември 25, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 Фанатизмът - в есенция Много благодаря на всички участници в тази тема. Научих много от разсъжденията ви - благодаря ви! Извлякох това, което ми се струва най-есенциално и добавих от себе си. Липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно...; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма...; обсесивно прилепване към „правилната” парадигма и компулсивното защитаващо неувереността на фанатика цитиране на източници и авторитети; липсата на свободно независимо творческо мислене от по-висш тип; свръхзачитане на авторитет, но не и на съдържанието на информацията; затруднено осъществяване на дълбинни аналогии между различни познавателни системи, гледни точки и позиции; агресивна нападателност към „чуждото” и „различното”, липса на емоционална толерантност и приемане на различията и противоположностите; дълбока емоционална травмираност, компенсирана чрез зависимостта от идеи, авторитети и позиция; нарцистични личностови характерсистики; емоционална зависимост към авторитет и парадигма, система от знание, емоционална „отдаденост” на тази система, на когнитивно ниво проявяваща се в когнитивни изкривявания; кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на господаря си – приетият его-идеал в лицето на авторитети и парадигма; тесногръдие; непознаване на себе си – вкопчване в спасителните сламки на норми, рамки, правила, познавателни системи, авторитетни фигури, робство на едно ригидно суперего, ригидни правила/ допускания; често искрена добронамереност в правотата на агресивната си защита на „правилната” гледна точка при получаване на перверзно удоволствие от нараняването, причинено на „друговерците”; силен съзнаван или не стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения; емоционално обгрижване на „своите” – приелите същата ценностна и познавателна система, но презрение, агресия или съжаление към различните; закостеняла когниция – липса на истинска независима от вече достигнатото творческа свобода в съжденията – липса на способност за творческо надграждане и пробив, на свобода в полета на съзнанието; съзнанието, тоест работната памет + вниманието е винаги до известна степен фанатично, ако е лишено от връзка с цялостната интегрална личност и способност за самосъзнание, метакогниция, полет над себе си, ако е лишено от гъвкавост в разбирането на себе си и другите, от „влизането в обувките”, разбиранията на другия; ригидно суперего, ригидни, лишени от възможност за развитие правила, норми и идеали; преследване, но никога достигане до идеала, поради невъзможността за смелото му независещо от вътрешни (суперего) и външни (авторитети) фактори преоткриване и свободно собствено преживяване; вкопчване в приетата „истина” и липса на намерение, желание и способност за реална промяна; Познавателни изкривявания при фанатизма: Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията грешките на „врага” да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените (и на приетата от фанатика система от убеждения) грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание личностовите качества; ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна нарцистична властност и доминиране; Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им; Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора (от приетата от фанатика познавателна система – научна, религиозна и пр.) вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.; Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.; Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.; Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.; Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група от фанатика; Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет; Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 Ужас! Лекува ли се това? С малки изключения от горепосочените характеристики, спокойно мога да нарека себе си "фанатик" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 26, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 (edited) Ама фанатиците не осъзнават, че са фанатици. Ще трябва да си потърсиш друга "диагноза". Редактирано Ноември 26, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Не знам откъде да започна....Бих могла да пиша с години! Повечето от мненията тук бяха основани на цитати и идеи, а аз бих искала да споделя с вас опита си.Надявам се той да помогне! Живея в Хашимидско Кралство Йордания вече 12 години. Една прекрасна страна ( която препоръчвам на всеки до посети).Това е единствената арабска страна, в която МИРНО съвместно си съществуват християни-ортодокс, католици, копти, мюсюлмани, евреи и друз.И всички от тях са в болшинството си фанатици. Нека да разкажа приказка. Срещнах се когато бях на 16 години с арабски студент и той ме увлече със себе. Тогава не разпознавах фанатизма. Уникален човек, краен във всичко. Омъжих се за него и след време дойдохме тук. След година в дома ни започнаха да прийждат шейхове .Моля отбележете, че неправилно разпостраненото битуване на думата в България е богат арабин, а всъщност това е религиозен, посветен човек. Аз ЖИВЯХ 2 ГОДИНИ СРЕД ФАНАТИЦИ. Срещнах и "ахуан мюсюлмин", и "Джихад" , "Джамаа Ислямия" и който се сетите от ислямистите. Да кажа, че това бе кошмар, би било много леко...Естествено се и разведох, след дълги, трагични перипети.Тогава бях изправена пред опасността от департиране от държавата, без сина ми. В "Шериата" семейният кодекс, който до сега ръководи семейните отношения в арабските страни, аз нямам право, като християнка да възпитавам сина си, който е мюсюлманин по баща. Той ми бе отнет за 6 месеца. Покойният крал Хюсейн се намеси, и благодарение на професията ми, получих йордански паспорт за заслуги към държавата. Заради сина си живея тук, той е с мен, наложи ми се да опозная нравите, езика, Корана...Мога смело да кажа, че не съжалявам. Оцелях! Имах голямият дар на съдбата да се запозная с много различни хора от различни държави и разбрах едно. Всички сме склонни към фанатизъм. Руснаците и американците се фанатици-националисти, а арабите са най-своеобразните такива. "Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма-то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклониците на Тората, скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите и. Любовта е моята религия и моята вяра." - Ибн Араби Прекрасен цитат.....любим за мен! Благодаря ти, че го приложи! В началото се ужасявах от фанатизма, но с времето започнах да го разбирам и уважавам. И до ден днешен се уча за тази фома на духа и съзнанието. Беше ми позволено да слушам беседи ( знаем че за жени това е непозволено, да не говорим за християнки). И искам да ви споделя. Ислямският фундаментализъм, който безспорно няма нищо общо с писаното в Корана е уникално явление. Дори днес виждаме какво става в Бомбай, Ирак и т.н. Тези хора не бива да отхвърляме с лека ръка, дори да не сме съгласни с позициите им. Защото те са хора дълбоко вярващи, толерантни към християнството (колкото и това да бива отричано по пресата), монаси по начин на живот, често високо образовани, които обаче са безкрайно отдадени на идеята за собствена правота. Те никога не могат да приемат мнение, контрастиращо на убежденията им, дори да е обосновано, дори да е базирано на техните собствени свещени книги.Те горят в идеите си, те са вплели в живота и всяко свое действие есенцията на определени постулати и вървят напред, без страх от смъртта, защото ВЯРВАТ. Вярват и се вълнуват от същите неща като нас, но пречупени през призмата на идеала, техният идеал.И този идеал, колкото и странно да звучи за повечето от нас е вяра в единния Бог, равенство, братство. Невероятно, нали? Много съм мислила върху фанатизма и искам да кажа, че всеки от носи частица от фанатизма в душата си, без значение в какво зрънце е заложен той-любов, знание, вяра, кариера, семейство. И това не е лошо,защото фанатизма е свещена убеденост. Въпросът обаче е, дали имаме толерантността и достойнството, себеуважението и градивността да погледнем с широко отворени очи в иманентната същност на обкръжаващото, да приемем с отворена душа и другото, непознатото, а не да го отречем, защото просто не го познаваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Благодаря ти за разказа sonja, много истина си вложила. Съгласна съм с теб специално с това: Много съм мислила върху фанатизма и искам да кажа, че всеки от носи частица от фанатизма в душата си, без значение в какво зрънце е заложен той-любов, знание, вяра, кариера, семейство. И това не е лошо,защото фанатизма е свещена убеденост. Въпросът обаче е, дали имаме толерантността и достойнството, себеуважението и градивността да погледнем с широко отворени очи в иманентната същност на обкръжаващото, да приемем с отворена душа и другото, непознатото, а не да го отречем, защото просто не го познаваме. ако всеки си даде сметка, че волно или неволно е фанатик/националист би могъл и да се замисли дали да даде правото и на другите да са такива, да не се доказва кой е по-!. Осъзнаването на проблема е и първата крачка към решаването му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 sonja, твоят разказ е като приказка наистина. Нямам нищо против мюсюлманите. Особено харесвам суфите. Цитираният от теб Ибн Араби докколкото знам е суфи? Но написаното от теб: Ислямският фундаментализъм, който безспорно няма нищо общо с писаното в Корана е уникално явление. Дори днес виждаме какво става в Бомбай, Ирак и т.н. Тези хора не бива да отхвърляме с лека ръка, дори да не сме съгласни с позициите им. Защото те са хора дълбоко вярващи, толерантни към християнството (колкото и това да бива отричано по пресата), монаси по начин на живот, често високо образовани, които обаче са безкрайно отдадени на идеята за собствена правота. Те никога не могат да приемат мнение, контрастиращо на убежденията им, дори да е обосновано, дори да е базирано на техните собствени свещени книги.Те горят в идеите си, те са вплели в живота и всяко свое действие есенцията на определени постулати и вървят напред, без страх от смъртта, защото ВЯРВАТ. Вярват и се вълнуват от същите неща като нас, но пречупени през призмата на идеала, техният идеал.И този идеал, колкото и странно да звучи за повечето от нас е вяра в единния Бог, равенство, братство. Невероятно, нали? малко трудно може да ме накара да приема и разбера такъв „симпатичен“ фанатик. Нарочно дадох линк върху Бомбай - станалото днес там е ужасно! Права си като пишеш: Много съм мислила върху фанатизма и искам да кажа, че всеки от носи частица от фанатизма в душата си, без значение в какво зрънце е заложен той-любов, знание, вяра, кариера, семейство. И това не е лошо,защото фанатизма е свещена убеденост. Въпросът обаче е, дали имаме толерантността и достойнството, себеуважението и градивността да погледнем с широко отворени очи в иманентната същност на обкръжаващото, да приемем с отворена душа и другото, непознатото, а не да го отречем, защото просто не го познаваме. Аз може би също съм фанатичка в една или друга степен, но има фанатици - камикадзетата например към които ми е доста трудно да проявя толерантност. Как да приема с отворена душа някой, който е готов да ме гръмне в трамвая за някаква негова кауза? Честно казано, именно защото го познавам - го отричам. Такъв човек вярва, че ще отиде в рая и не му пука колко неверници ще убие. Знам, че доста хора ще ме обвинят в липсата на любов и разбиране, но не мога да лицемеря пред себе си и пред другите - аз май съм си доста старозаветна. Все пак има разлика от фанатик до фанатик. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Знанията и развитият, пластичен, гъвкав ум не са тъждествени. В един от цитатите, които бях приложил, Учителя споменава, че френологически точката на твърдостта при фанатиците е силно развита. От друга страна тази съответстваща на ума, не е. Човек може да е запомнил голямо количество информация, но ако не борави с тази информация правилно, ако прави погрешни заключения, за какво развитие на ума можем да говорим? При фанатиците мисълта, какъвто и потенциал да притежава е подчинена и ограничена от догмата. Тя е здраво приклещена в нейните тесни рамки. От гледна точка на фанатикът, неговия идеал е всичко, което той притежава; идеалът е всичко, което счита за стойностно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Фанатизмът, добре ли го познаваме? Считам,че нещата ще се изяснят до голяма степен,ако можем да разграничим фанатизма от непоколебимата вяра. Това са две доста близки понятия по отношение на количеството вярата в тях и безкрайно отдалечени по отношение на методите и практиките,които се ползват за постигане на целите. Страшното при фанатика е точно това, което е написала Sonja : „…безкрайно отдадени на идеята за собствена правота. Те никога не могат да приемат мнение, контрастиращо на убежденията им, дори да е обосновано, дори да е базирано на техните собствени свещени книги.Те горят в идеите си, те са вплели в живота и всяко свое действие есенцията на определени постулати и вървят напред, без страх от смъртта, защото ВЯРВАТ.” Да! Това е истинското лице на фанатика,който го е страх да комуникира и дискутира дори и със своите единоверци,за да не бъде разколебан във разбиранията си. Лошото е,че липсата на аргументи при фанатика се заместват със сила,чрез която се изземва свещеното право на свободен избор при човека - изключителната Божествена привилегия характерна само за земното съществуване. САМО тези два аргумента, капсолованост в развитието и насилието,които са основополагащи неща в образа на фанатика, не ни дават право да влагаме в тази дума положителни и позитивни послания и определения. Възниква въпроса обаче: Как да общуваме с фанатици? – Отговора е прост: Общуване с такива хора не трябва да има! Това е един от начините,при които когато се изолира фанатика той се взривява (самоунищожава) под натиска на собствените си мисли,…защото мисли от вън не могат да проникнат.Съответно това води до неговото духовно израстване и осъзнаване в този или следващя живот – това няма значение. Труден е момента,който касае въпросите около разпознаването на фанатиците.Тук трябва да се тръгне от разглеждането на групи,които яростно и жертвоготовно защитават някакви „фундаментални” духовни идеи и ограниченията за комуникация (изолация) да бъдат налагани на целите групи,без да се има предвид,че там има хора с „нюанси” в разбиранията си. Така ще се създаде една възможност времето да излекува това заболяване... Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Може ли да бъде "лекуван" фанатикът? - Да, чрез личния пример, много любов, много разбиране и много търпение. Всичко, което бива налагано насила, ще срещне яростна съпротива. Всичко, което се извърши видимо, шумно, показно ще бъде отклонено. Но тихият пример, дори и взет отделно като събитие да е твърде слаб за да му обърне фанатикът внимание, ще се запази в подсъзнанието, ще се натрупва, докато бъде създаден достатъчно мощен силов център, който да си пробие път до повърхността. Съдбата също може да помогне, като осигури нужното външно сътресение на фанатика, и тогава от дълбочините на съзнанието му ще изплуват всичко онова, към което дотогава се е отнасял с яростно неприемане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Станимир, не мжеш да си предатавиш колко си прав. Преди години срещнах човек, който бе камикадзе. Името му е без значение. Този човек бе бил телохтранител на Ясер Арафат и при покушението на Арафат в Либия, те единствени, двамата оцеляват от експлоадиралия самолет. Този човек бе взривявал бомби в Палестина, Ливан, Египет. Беседвали сме дълго и подробно за неговото решение да "загине" както той се изразяваше на български, толкова невинни хора. Причината? Знаем ли истината за Палестина? За съжаление не! Никой не разказва за агресията в Палестина, за избитите стотици хиляди, за прегазените с танкове, за Хеброн, където 300 000 човека са избити само за един ден, където новородените са удряни в стените на сградите, за да не се хабят патрони...За Женин само преди пет години...В нашият благороден 21 век...За хилядите убити.... Този човек е видял как пред очите му е изнасилена майка му, двете му сестри, а той и баща му са заставени да гледат, как жените умират от издевателството над тях. И той бе загубил себе си в отчаянието, в умопомрачаващата скръб...Той бе готов на всичко. Искаше и виждаше смърт и се стремеше към своята, за да се избави от виденията. Защото нямаше армия за гърба си, защото ООН мълчи и до сега, защото няма подкрепа, заради това бе намерил начин да изкрещи на света. Убивам невинни, но вижте, отворете очи за нашето страдание!!!! Не съм съгласна с това и никога няма да бъда, но го разбрах. И сега този човек живее в затвор в Израел. Той се предаде доброволно. Не, защото аз съм повлияла, а защото видя разбиране в чуждите очи, защото усети съчувствие. Тези хора за мен са заблудени души и само с добра дума, с тихо убеждение, колкото и да е трудно това могат да намерят себе си. Не чрез отричане на идеите им, не чрез агресия срещу тях. Прозрях ясно- агресията,от наша страна, ще води до по-голяма съпротива от тяхната. Ирак, Афганистан, скоро и Иран...това ще слушаме и виждаме занапред. Защото са голямо мое съжаление модераторите на съвременния свят имат нужда от войни и заради това и ги създават. Не между нас човеците съществува неразбиране и противодействие, а на друго ниво, и за съжаление то не е в ръцете на хора като нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Според вас вярно ли е, че хората които са били подложени на жестоки мъчения, поради вярата която са изповядвали, са станали жертва именно на своя фанатизъм, който е довел до съответните им страдания.Например някой си казва често :" Никога не бих предал вярата си, при каквито и да е обстоятелства, ще умра за нея!" и вследствие на неговото заричане Бог/съдбата решава да изпита думата му и му праща изпитание : или да умре държейки на това което така упорито е твърдял или да измени вярата си и да не бъде толкова сигурен казвайки " никога". Смятате ли, че в подобно твърдение има нещо вярно ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Исус жертва на фанатизма си ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Исус жертва на фанатизма си ли е? Мммммм що за въпрос?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Какво общо има Исус ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.