Станимир Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 791. Урусвати знае, че фанатизмът е опасно психично състояние. Фанатикът се лишава от напредък, усъвършенстване и успех. Същински жив мъртвец, той заразява слабите, защото те се страхуват от всяко постъпателно движение, а тъмният им бит почива върху мъртвата буква. За съжаление, около всяко учение се заражда фанатизъм, който не позволява да се задълбочават основите. Няма да изброяваме Великите Учения, пострадали от проявите на див фанатизъм - историята изобилства с мрачни примери. Как да се борим с фанатиците? Тези невежи смятат, че именно те пазят чистотата на учението. Всеки спор само засилва тяхното упорство. Фанатикът отвръща разпалено на всеки въпрос. Той упорито твърди, че учението не можело да се развива, с други думи, не признава жизнеността на познанието. Ала във Вечността не може да има застой; всичко се движи и в този устрем се усъвършенства. Запомнете добре: невъзможно е да се спори с труп. Нека тлението се преобрази в ново съществуване. Казано накратко, не спорете с фанатиците, заобиколете гниенето и бързайте към победоносното познание. Множенето на фанатиците може да бъде прекратено чрез разтърсващо космично явление, което да им нанесе сериозен удар. Няма значение дали това разтърсване ще се осъществи в замния свят или в Надземния. Във всеки случай, за Надземния Свят фанатизмът е непригоден. Мислителя казвал: "Фанатико, как ще преминеш надземната граница?" Агни Йога - Надземното. Вчера докато четях една книжка на Вивекананда, попаднах в началото на някои размишления свързани с фанатизма и се сетих, че май нямаме открита подобна тема. Обикновено хората свързват фанатизма с религията, но това всъщност изобщо не е задължително. Честно казано си мисля, че разбирането на повечето хора за фанатизма е доста общо и повърхностно, липсва всякакво разбиране за хората попаднали в мрежите му, липсва всякакво желание да се вникне по-надълбоко в тяхното мислене, светоглед, пък ако щете и заблуди. От друга страна вероятно много хора съчувстват на фанатиците и имат най-искрено желание да им помогнат. Но докъде реално се простират възможностите в това отношение? Всъщност, както при много други неща в живота, така и фанатизмът може да се подраздели на степени. При някои хора той може да е едва забележим и в зародиш, а други да е обезобразил до неузнаваемост... Засега ще спра дотук. Ще се радвам всеки да сподели мислите си по темата. Не желая да ви ограничавам с въпроси, затова и откривайки темата, няма да задам такива. Силно се надявам, че в темата няма да се обсъждат конкретни личности (или поне не с истинските им имена и по начин който позволява те да бъдат разкрити), няма да бъдат обсъждани религии или всякакви обособени групи и да им се приписва фанатизъм. Целта на темата е осветляването на проблема, а не обвинения и нападки насочени към някого или нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Фанатикът,за мен е емоционално дебалансиран човек,гледа света с изкривеното си емоционално възприятие,следствие на това информацията която достига до него е вече нереална,объркана и грешна.Това незначи че той е лош,просто по някакъв начин се е стигнало до този дисбаланс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Вяра без Любов е фанатизъм. Сещам се за: Заповедтта на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на домът си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Изтoчник: Завета на Цветните Лъчи на Светлината Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Фанатизмът за мен плод на егото, на отказа на човек да приеме, че някой друг освен него е прав. Фанатикът е човек чиято вяра в Божественото е слаба и затова той търси опора в "правилата", "законите", които вече са проверени и така да се каже не изискват неговата вътрешна сила. Като цяло фанатикът е този който търси Бога отвън, а не вътре в себе си, т.е. търси Бога на който да се поклони, а не във който да живее. Най-често се говори за религиозен рнатизъм, защото вярата във Вечното изискава най-голям "отпор". Това е на прима виста темата ми е много интересна, ама трябва да тръгвам за работа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) Не ми е много ясна думичката. Къде е границата между привързанистта и фанатизма? И всеки ли, който отрича чуждите възгледи може да се нарече "фанатик"? Има ли разлика между "тясно скроените хора" (вманиачени само в собствените си възгледи за живота) и фанатизма? Редактирано Ноември 23, 2008 от Adams Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Ако започнем да опознаваме себе си и фанатизмът ще ни става чужд. Ако се познаваме и приемаме себе си, нямаме нужда да налагаме ограничения и да им се кланяме. Любовта дава свобода... Светлата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Мнения от други теми по темата за фанатизма Ако всички са с толкова широк светоглед като Учителя Беинсa, Йогананда, Руми и още доста примери, не бихме имали проблеми... Все още тесният фанатизъм е основен проблем както в духовните търсения, така и в медицинските методи.... Моето мнение е, че Целта е една (за всички хора и за всички времена). А ако погледнем маааалко по-краткосрочно, дори и целта не е била една и съща през всички времена; може би само тази цел с главното Ц е една. Пътищата са много; така както може да се изкачи един връх по северния склон или от към юг ... всеки опит да се отличи един път нагоре като единствен, а другите пътища към върха като погрешни за мен кореспондира с някаква форма на фанатизъм. Смятам, че човек може да се движи към Истината по пътя на всяка една съществуваща религия, стига да не изпадне във фанатизъм, защото тогава ще тръгне в обратната посока. Вярата без разум, респективно наука, се изражда в фанатизъм, а само с наука, без вяра, се пръква материализъм. Фанатизмът е застой, няма развитие, а творецът се развива непрекъснато. Така че, има ли творчество, няма място за фанатизъм. ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО ..... Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци. Мария Майсторова "Звездите за вас" по-лесно е да не мислиш, а да вярваш сляпо. Аз обаче искам да мисля, и йога ми дава възможност да мисля, Бялото братство ми дава възможност да мисля. Коя ли истина? Тази, в която всички сме едно и не се делим. Тази, в която няма фанатизъм и догматизъм, а има свобода на мнение и решение, тази в която не се насажда страх и чувство на греховност. Тази, в която има само Любов. Тази истина е безопасна. В крайна сметка си мисля, че е много по-важно какъв човек се занимава с това или онова духовно учение, отколкото какво е самото учение. В живота - примери бол. И в най-стеснени фанатично секти съм срещал хора, чиято преданост и добросърдечие са били в състояние да ме засрамят; както и в най-върховно прозиращите (или претендиращи за това) и уж толерантни течения, от друга страна, са прораствали такива демонични създания, че ми е бедна фантазията... Глупакът, като слуша добри и лоши люде, поема туй, което е глупост и заблуди, подобно на свинята от блатото, която пред езерото бистро харесва свойто блато. А умният, когато сред мъдри хорски речи дочуе даже глупост, на него му не пречи доброто да попие, а думи зли и нрави, където ги е срещнал, на място да забрави. (Махабхарата) Мисля, че религиозният фанатизъм се проявява там където населението е слабо образовано. Истинската религия е тази, която приема всяка друга с разбиране. Приемането значи разбиране. Не смятам, че ходенето на църква, извършването на разни ритуали ме прави повече или по малко вярваща в Бог. Истинската вяра, истинският Бог за мен е във всяко човешко същество. Човек може да намери вярата само и единствено в себе си , в духовната си същност. за мен мистиката е общуването на човешката душа с нейния Създател - вътрешен и дълбок процес, свещен... Съдържанието на живота, това което е в нас - можем да го наречем Любов. Мистиката е Любов. Нейната изява, проявление навън става по законите на Мъдростта. Иначе казано - човек за да може да изяви любовта си правилно, трябва да е умен и да мисли. Особено отношенията ни с материалния свят са винаги свързани с ума. Този свят се базира на закони и принципи, и те са познаваеми. Мистиката не изключва ума, но тя се отнася до най-дълбоката сфера ни душевен живот, а не за отношенията ни с околните. Иначе в своите постинги правилно си написал какви последствия може да има - фанатизъм, врачки, шарлатани, наивност, невежество, крайности, субективизъм... Тогава човек е в опасност и наистина изпада в един "духовен" мързел - той престава да търси, да учи, да работи, да се стреми, да прави усилия... Защото се "чувства" вече "съвършен" - но това е емоцинално-религиозна илюзия, етап през който всеки човек минава в даден живот или животи. Това не е мистика. Конкретно за мен единственият първичен концептуален проблем по духовния път е невъзможността да се установи има ли абсолютен критерий за верен път или няма. Може би интуитивно усетено и това да не е проблем, но при отчитане на всекидневната "истина", струва ми се, е, че ние трудно надскачаме концептуалното равнище. И така, от този концептуален проблем произхожда и съответен практически проблем - дали да приемем, че следваме най-добрия за нас път; или да не повярваме в това. Първото би било добро с оглед на по-лесното постоянстване в пътя; но пък може да доведе до самолицемерие и/или фанатизъм. Второто разширява границите на мирогледа ни почти до безкрайност, но пък може да доведе до празен интелектуализъм и липса на последователност в практическия живот. Плаша се, като си спомня колко много иначе искрени последователи познавам и май че нито един от тях не се е избавил от тези клопки и които мога само да се надявам, че са част от Пътя така или иначе... Но обикновено "твърдият във вярата" се сдобива с "духовно его", а пък "широкият като морето" трудно реализира даже малките човешки добринки в оскъдната светлина на "прозаичния" делник... Ами това засега е някаква част от моето терзание и ви благодаря за търпението. (Написах го спонтанно и може да не е изразено по най-подходящия начин.) Всичко добро ви желая. невежеството и слабите аналитични способности ... водят до фанатизъм + фашизъм + тероризъм... т.е. силна вяра + ограниен разум = фанатизъм вярата, стига да не е слепият религиозен фанатизъм, е импулс от висшето ни Аз , тоест от ... Христос! Извинете ме, ако понякога се изразявам необичайно - имам и сърце, и то работи добре - но се опитвам и да мисля... Вярата на духовно "слепия" човек за мен се нарича фанатизъм. Мисля, че е излишно да претоварвам поста с обяснение... Достатъчна е думата "терорист - камикадзе". В моето лично разбиране Вярата се ражда и укрепва след като Любовта (Бог) укроти Егото, събуди (просветли) разума ни за Истината и двете ни поведат по пътеката на Мъдростта. Едва ли има по-свободно духовно учение от това. Имам наблюдения върху други учения и мога да го твърдя. Учителят казва:"Всеки е добре дошъл, никого не гоня и никого не задържам. Всичко трябва да се върши по свобода." Ще ти разкажа моят опит, преди година и половина за пръв път дойдох в Братството, казах че се занимавам и с йога и имам източен учител, и въпреки това групата ме прие като равен, има уважение, толерантни са към мен. Няма никакъв фанатизъм и ограничения. Чел съм беседи по време на наряд, участвал съм в молитвените бдения на Рила, въобще можеш да правиш всичко това ако имаш желание и никой няма да те спре. Знанието наистина се живее тук в Братството. Тук на Рила никой не се чувства чужд. Всички сме едно голямо семейство. Понякога човек от голямо желание стига до фанатизъм и не се усеща как е тръгнал пред Господ и казва на всеослушание не само какво трябва да стане, ами направо какво ще стане. Иска да вразуми и вкара в правия път всички инакомислещи. Е, после Господ най-често го опровергава. Научих се да се смирявам и да не се правя на Господ.... "Трябва да знаем какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва да знаете как да регулирате в него страха; ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост; ако е голям фанатик, трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм. Фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма подобни в света. Който се наема с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него, да се развие вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито, трябва да му съдействувате да го развие. Не че съвсем не е развито, но трябва още да се работи, за да го развие." Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г. Из статия на Николай Райнов - Мистика и безверие Фанатизмът - друг образ на безверието - настоява, че ще се спасят само ония, чието вкостеняло съзнание приема дадени догми: всички други на се чада Божи, те са осъдени на гибел. Фанатизмът се ражда от сляпото себелюбие; той е брат на безверието, защото превръща духовната истина в догматична формула - и тъй отпъжда от областта на религията усилията на онези, които искат не само да вярват, а и да знаят. Такива биват също клеймени: наричат ги еретици, разколници, отлъчват ги от църквата; както виждате, и в тоя случай средствата, средствата за борба са хулите, - средствата на безверието.... Всички стремежи да се всява у хората омраза, да се насъскват представителите на една вяра, народ, племе или съсловие срещу представителите на друга човешка група - са все породени от безеверието, което отрича най-важната истина, че у всички хора живее една и съща духовна природа, че ние сме тъждествени по естество, че сме брятя от едно и също голямо семейство. В това и проличава разрушителната работа на тоя стремеж: той разделя хората, изправя ги едни срещу други, опълчва класа против класа, народ срещу народ, подпалва бунтове, войни, метежи, издига насилието като едничко средство за решаване на големите въпроси на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Вяра без Любов е фанатизъм. Сещам се за: Заповедтта на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на домът си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Изтoчник: Завета на Цветните Лъчи на Светлината Благодаря, за Завета Вариантът който има в спиралата не ме задоволява. Сега погледнах и много се зарадвах. От години работя със Завета и не пропускам нито ден. Ако по някаква причина се забавя или забравя усещам вътрешна неудовлетвореност. В момента в който го хвана в ръце и започна да чета лъчите настава вътрешен мир. Усещам, че душата ми диша... Това наистина е най-лекия метод даден ни от Христос и най-мощният/ Универсален/ в същото време. Когато човек започне работа с него след време ще узнае за какво става въпрос по плодовете . За тези неща много не може да се говори защото са съкровени изживявания на всяка душа, но имат и външни проявления. Иза да не се отклонявам от темата ще кажа кое не е фанатизъм: Плодът на Духът е любов, радост, мир, дълго търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон. Г.5;22. Източникът е същият Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) Не ми е много ясна думичката. Къде е границата между привързанистта и фанатизма? И всеки ли, който отрича чуждите възгледи може да се нарече "фанатик"? Има ли разлика между "тясно скроените хора" (вманиачени само в собствените си възгледи за живота) и фанатизма? Привързаността е предпоставка за фанатизма. И отричането на чуждото мнение е предпоставка. Тясната скроеност е пак предпоставка. Но основното според мен, което определя фанатизма като такъв, е липсата на разбиране за възможно вярна друга гледна точка, освен споделяната от него самия в същия този момент. Ако попиташ един що годе разбиращ тази перспектива човек дали това, към което е привързан, би следвало да е най-важното и за всички хора по света - той ще отрече такъв абсурд. Въпреки че той може да отхвърли редица чужди мнения, не застава от позицията на последна инстанция, а казва - за сега, за мен, тези неща не са ясни. И въпреки че може да няма много широк кръгозор, той признава постиженията на хората, които го имат. При същите въпроси фанатикът по един или друг начин ще настоява, че само той е правият, само той знае какво е важно и даже ако в миналото е имал друго мнение, ще каже, че тогава се е заблуждавал, но сега вече "със сигурност" не се заблуждава... Тъй като, ако се изразява пряко, вижда, че бързо губи доверието на другите, животът с течение на времето го учи да мимикрира - той уж ще се направи на широко скроен, ще изслушва, ще кима... докато настъпи неговият час, когато е привлякъл внимание и ще започне своето настъпление с думичката НО... и - през много Е-та и И-та - ще стигне победоносно (макар че често само той си мисли, че е успял) винаги до един и същ, предварително възнамерен извод... За каквото и да говориш, фанатикът стои върху иглички и чака кога ще има повод да задърпа чергата към себе си. Това много ми прилича на оня ученик, който научил само за мравката, обаче като го изпитвали, го попитали за слона. Той започнал така: "Слонът е много голямо животно, за разлика от мравката, която е пълзящо или крилато насекомо, бива няколко вида, строи мравуняци, носи товар няколко пъти по-тежък от нея самата и т.н." После го попитали за орела, а той отговорил : "Орелът лети нависоко, но вижда много добре, забелязва дори и мравката. Мравката..." В действителност, самият той често дълбоко в себе си не си вярва и гледа чрез пропаганда, убеждавайки другите, да си принаде увереност в нещо, в което си е внушил, че би било добре да повярва. Целият проблем е в това, че липсата на разбиране е липса на основна придобивка в еволюцията на съзнанието, която не може да се компенсира лесно и затова обикновено се налага не да се опитваме да реформираме фанатика, а просто да го игнорираме, както предлага и Станимир. Редактирано Ноември 23, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Целият проблем е в това, че липсата на разбиране е липса на основна придобивка в еволюцията на съзнанието, която не може да се компенсира лесно и затова обикновено се налага не да се опитваме да реформираме фанатика, а просто да го игнорираме, както предлага и Станимир. Да го игнорираме, не е съвсем точно, но да осъзнаем, че възможностите ни да му повлияем са твърде ограничени. Освен това като говорим за промяна, трябва да имаме в предвид доста дългосрочен план. Основна причина за фанатизма, според много автори е прекалената духовна отдаденост, съчетана с недостатъчно добре развит и гъвкав ум. От тази гледна точка изходът от фанатизма е да се "накара" човека да започне да мисли. Това няма как да стане насилствено, а и не би имало полза, затова съдбата често поставя фанатиците (а и всички хора със закостеняло мислене) в най-различни шокови ситуации, чрез които да се пробудят. Да влизат в ролята на съдбата разбира се, хората по никакъв начин не бива да се опитват. Малко за фанатизма от Учителя: За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга. Правилно разпределение на енергиите. Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта (Т) и благоговейното (Б) или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът (Р) е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите. Когато една идея влезе в главата му, каквото и да му говорите, нищо не е в състояние да го отклони от нея, тъй си остава. Само смъртта може да реформира този човек. Когато отстоявате една идея, трябва да имате предвид какви са подбужденията, които ви подтикват към нея, какво благо може да ви донесе и т.н. Твърдост, смелост, изпълнителност Ще мислите върху доброто и разумността и ще ги проявявате. Ако мислите само, че сте добър и разумен, без да проявявате доброто и разумността си, тези качества губят своята магическа сила. Доброта без разумност губи силата си. Ако проявява само разумността си без доброта, човек става горделив; ако проявява добротата си без разумност, той става фанатик. Обаче ако проявява и добротата, и разумността си заедно, човек се разширява, проявява душата си. Само любещият и разумният е с широка душа, благородно сърце и просветен ум. Будният ден Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Морални чувства Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) В действителност, самият той често дълбоко в себе си не си вярва и гледа чрез пропаганда, убеждавайки другите, да си принаде увереност в нещо, в което си е внушил, че би било добре да повярва. Целият проблем е в това, че липсата на разбиране е липса на основна придобивка в еволюцията на съзнанието, която не може да се компенсира лесно и затова обикновено се налага не да се опитваме да реформираме фанатика, а просто да го игнорираме, както предлага и Станимир. Ми то по тази логика, живеем в свят на фататици, всеки в различна степен. Всеки човек в някаква степен не допуска, не приема съществуването на някакви чужди идеи и мирогледи. Вкопчването в нашите си ценности, не е ли фанатично? За колко хора, идеята за нещо е по-почитана от “човека”?Който не обича хората, повече от "ценностите" си, излиза че е фанатик. Например имаме визия за “добро и зло”, приемаме нашето си “добро” и категорично отричаме всичко друго - нашата си визия за “зло”. Това пак е фанатизъм – нашето “добро” срещу “врагът”. Може да се съгласяваме с чуждо мнение, обаче когато опре до ценностни нагласи, колко са хората, които приемат чужди такива? Редактирано Ноември 23, 2008 от Adams Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Фанатикът няма собствено мнение. За него не е важно съдържанието, а това кой го е казал. И ако източникът е извън примерно неговата религия, той се чувства застрашен. Дори и това, което му кажеш да е същото с това, което неговата религия казва, за него е без значение, защото фанатикът не се интересува от съдържанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) Щом за теб, него, нея, вас, тях, а и за всички останали (врели-некипели) няма достатъчно място в сърцето ми, значи аз съм фанатик. Трудно е да се завърнеш у Дома и да бъдеш, но си струва. Кой кани някого в сърцето на дома си (не и на страстта си) , ако не го обича? Що е Дом? Искам да се завърна у дома! Не-фанатиците умеет да произнасят една древна истина: Ела, завърни се Редактирано Ноември 23, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Голямото предимство на бхакти е, че това е най-лесният и най-естествен начин за постигане на крайната цел - божественото. Големият и недостатък е, че в по-нисшите си форми често се превръща в грозен фанатизъм. Фанатичните течения в индуизма, исляма или християнството винаги са били подкрепяни почти само от поклонници, които са на нисшите нива на бхакти. Всеотдайната преданост (ништха) към някакъв обичан предмет, без която не може да има истинска любов, много често е и причина за отричането на всичко друго. Всички слаби и неразвити умове във всяка религия и страна познават само един начин да обичат идеала си и това е като мразят всеки друг идеал. С това се обяснява защо човек, който е толкова любящ във верността към собствения си идеал за Бог, който е толкова предан на религиозния си идеал, се превръща в крещящ фанатик в момента, в който види или чуе за някакъв друг идеал. Този вид любов прилича на инстинкта на кучето да пази собствеността на стопанина си от натрапници. Но кучешкият инстинкт е по-добър от разума на човека, защото кучето никога не бърка стопанина си с врага, в каквито и дрехи да се появи той пред него. Освен това фанатикът губи всякаква способност за преценка. Той дотолкова е погълнат от личните си възгледи, че за него няма правилно или грешно - единственото, за което винаги много внимава, е кой го казва. Същия човек, който е любезен, добър и внимателен към хората, които мислят като него, не би се поколебал да извърши най-подли дела, когато са насочени към хора извън общността на религиозното му братство. Бхакти Йога - Вивекананда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Фанатикът няма собствено мнение. За него не е важно съдържанието, а това кой го е казал. И ако източникът е извън примерно неговата религия, той се чувства застрашен. Дори и това, което му кажеш да е същото с това, което неговата религия казва, за него е без значение, защото фанатикът не се интересува от съдържанието. За има човек собствено мнение, трябва да познава себе си. Колко са осъзнатите хора, които познават себе си? Идеята ми е, че в повечето случаи източникът е вън (дали религия, обществени норми или родители). Повечето действаме, мислим, изграждаме ценности и възгледи, които не са наши, а плод на родители или друго "Божество". Когато са външно наложени, стремежът е да ги налагаме на другите, за да ги докажем на себе си. И ставаме фанатици. Е, освен ако някой не е абсолютно себе си и никога не е попадал под чуждо въздействие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Адамс е прав. С това, което казва Добромир: ... Но основното според мен, което определя фанатизма като такъв, е липсата на разбиране за възможно вярна друга гледна точка, освен споделяната от него самия в същия този момент. Ако попиташ един що годе разбиращ тази перспектива човек дали това, към което е привързан, би следвало да е най-важното и за всички хора по света - той ще отрече такъв абсурд. Въпреки че той може да отхвърли редица чужди мнения, не застава от позицията на последна инстанция, а казва - за сега, за мен, тези неща не са ясни. И въпреки че може да няма много широк кръгозор, той признава постиженията на хората, които го имат. При същите въпроси фанатикът по един или друг начин ще настоява, че само той е правият, само той знае какво е важно и даже ако в миналото е имал друго мнение, ще каже, че тогава се е заблуждавал, но сега вече "със сигурност" не се заблуждава... Тъй като, ако се изразява пряко, вижда, че бързо губи доверието на другите, животът с течение на времето го учи да мимикрира - той уж ще се направи на широко скроен, ще изслушва, ще кима... докато настъпи неговият час, когато е привлякъл внимание и ще започне своето настъпление с думичката НО... и - през много Е-та и И-та - ще стигне победоносно (макар че често само той си мисли, че е успял) винаги до един и същ, предварително възнамерен извод... За каквото и да говориш, фанатикът стои върху иглички и чака кога ще има повод да задърпа чергата към себе си. ... съм съгласна и споделям подчертаното. И за съжаление това наистина означава, че всички хора в по-малка или по-голяма степен сме фанатици. Това не е никак приятен извод, но ако се огледаме наоколо, а и в огледалото , точно това ще забележим. И дори не мога да преценя кой е по-вреден и неприемлив - откровения или мимикриращия фанатик Фанатикът няма собствено мнение. За него не е важно съдържанието, а това кой го е казал. И ако източникът е извън примерно неговата религия, той се чувства застрашен. Дори и това, което му кажеш да е същото с това, което неговата религия казва, за него е без значение, защото фанатикът не се интересува от съдържанието. Хм, според мен подценяваш леко фанатиците. Не малко фанатици мислят и разбират добре убежденията си. На някои от тях дори им се отдава да доразвият идеите, които така твърдо са прегърнали. Въпросът е точно в твърдостта. Но и това е относително - от една страна е добре човек да държи на убежденията си, на ценностната си система, да бъде последователен в мисленето и т.н., от друга страна прекалената твърдост и последователност ... Въпросът по-скоро е в степента на фанатизираност на всеки от нас, както споменаваш в първия си пост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Познавам фанатиците по съзнателния или несъзнателния стремеж да съберат в своя "правилен коридор" всички останали и да ограничат свободата и възможностите на останалите. Правят го за доброто им и за доброто и чистотата на учението, което са приели и се опитват да защитават от някакво омърсяване или изопачаване. Всъщност точно това е начинът да го омърсят и изопачат. Ако не успеят да вкарат човека в коридора си и не успеят да му отнемат свободата, изпълват се с презрение и съжаление към него... което е същото. Причината - фанатикът изпитва объркване и страх от свят без стени и "праведни коридори". Към такива хора се отнасям с разбиране, но не изпълнявам команди - водя се по своето усещане за свобода и любов. На времето съм се колебала дали да не се отдръпна от общуване с братя и сестри изобщо - след среща с няколко фанатично предани ученици. Но сега съм решила проблема за себе си - Учението ми дава свободата и любовта, които аз отговарям за себе си как ще проявя. Не мога да държа сметка на други хора как го проявяват, но и е глупаво да слагам знак на равенство между Учение и негови фанатизирани привърженици. За себе си - не смятам, че съм имунизирана срещу несъзнателни прояви на фанатизъм - редовно си пускам няколко антивирусни програми... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Истината за фанатизма е, че аз съм фанатик. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Да, Ники, и аз също. Донче, а ти как се освободи от съзнателните прояви на фанатизма? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Да, Ники, и аз също. Донче, а ти как се освободи от съзнателните прояви на фанатизма? Кой хваща? Кой натиква? Кой върши насилие? Отговор: Само аз, никой друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Аха, сега те разбрах, ти говориш по принцип. В същност и така, и иначе в случая все е вярно. Но преди теб Донка говореше конкретено и аз се подведох ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) Щом за теб, него, нея, вас, тях, а и за всички останали (врели-некипели) няма достатъчно място в сърцето ми, значи аз съм фанатик. Трудно е да се завърнеш у Дома и да бъдеш, но си струва. Кой кани някого в сърцето на дома си (не и на страстта си) , ако не го обича? Що е Дом? Искам да се завърна у дома! Не-фанатиците умеет да произнасят една древна истина: Ела, завърни се Ще е светотатство да се прибави нещо към това. Аorhama благодаря на Божественото в теб. АУМЪ! Редактирано Ноември 23, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Аха, сега те разбрах, ти говориш по принцип. В същност и така, и иначе в случая все е вярно. Но преди теб Донка говореше конкретено и аз се подведох ... аз, аз, аз и пак аз, отново аз, и все аз... - аз съм (гр.); аз съм Ники. его = аз Диана, ти Диана ли си? Дали е сигурно всичко това? Съмнително е. Ако мен ме няма, кой тогава ще върши насилие, кой ще бъде фанатик? Отговор: Никой. Фанатизмът би изчезнал. Разбира се това е невъзможно, докато той е необходим. Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Не помня да съм проявявала съзнателно фанатизъм - винаги съм вярвала и съм се опитвала да прилагам в живота си свободата и любовта. По-скоро съм проявавала несъзнателен фанатизъм в личния си живот до момента, до който го осъзнах и нарекох с тази дума. Научих се да го почиствам, щом го осъзная и да "сканирам" себе си за бъгове преди те да се проявят... Негативната емоция и мисълта, че някой не мисли "правилно" и си вреди, вреди и на другите. Въобще усещането, че нещо е неправилно е първият признак за бъг- фанатизъм. Като една типична дева внимателно разглеждам това, което ми се е сторило неправилно и в своите критерии за правилност. Разсъждавам достатъчно време докато разбера кое е правилното в това, което съм сметнала за неправилно и защо не съм могла да го приема. За мествам думата правилно с подходящо - това е ми е похват от НЛП. Когато се каже подходящо, веднага излиза въпрос - за кого? И веднага умът дава право за мен да е подходящо едно, а за друг - точно обратното. Като дрехите и прическите... Правилното няма референция за кого - понятието подразбира и настройва ума за абсолютност и задължителност. Последните две изключват свободата и любовта. Превантивното сканиране е нещо като виртуална реалност, която си създавам и проигравам ситуации, които биха предизвикали проява на фанатизъм в мен. Наблюдавам и хората около себе си - уча се не само от моите, но и от техните уроци... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Ако сме имали смелостта да дадем свобода на себе си, значи имаме смелост и другите да разбираме, да им дадем свобода да вярват, в каквото смятат за близко. Всички ние търсим и сигурно в някой момент сме проявили фанатизъм /лек или силен /. Но все пак се развиваме и толерантното отношение към хора с друга вяра е нещо необходимо и прекрасно, когато го разберем. Лично за себе си мога да кажа, че е имало моменти, когато се питам защо този така мисли, защо ми налага някакви правила, които самия той не спазва?... " Светът, който възприемаш само ти предлага символи на търсеното в теб. Свещеното пътуване е вътре в теб. Преди да тръгнеш да търсиш нещо по света, ти трябва да го намериш вътре в себе си. В противен случай Учителят ти може да те поздрави, а ти да минеш покрай него без да го чуеш. Когато овладееш вътрешното пътуване в душевните предели на своя свят, съзнанието ти никога повече няма да бъде ограничено от пространството и времето или да от затвора на физическото си тяло... "- Дан Милман Какво повече да кажа? Да дадем път на Божественото в себе си и ще видим, че всички Учители са заедно и ни помагат. "Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма-то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклониците на Тората, скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите и. Любовта е моята религия и моята вяра."-Ибн Араби Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.