Mъжът -2 част

[ansisi]

Не недоволна, а търси и иска развитие, и след като тя го прави, нормално е да го поиска и от мъжа до себе си. Това го показва и Ева с ябълката, търси промяна и развитие, а не като Адам да си стои на едно място , и да чака друг  да му казва какво да прави. Явно на мъжете е заложено изначално все някои да им казва какво да правят.

 

Сигурна съм,че Ева и змията да беше поднесла на Адам, той и нея щеше да омаха.

 

 Наблюденията ми показват, че съпругата е необходима, за да замести мама. Тя получава изключителните права върху мръсното му бельо, салатата и сополивото наследство и ако не създава ядове и си изпълнява съвестно задълженията, смяна не я застрашава.

 

 

 

[B__]

Не недоволна, а търси и иска развитие, и след като тя го прави, нормално е да го поиска и от мъжа до себе си. Това го показва и Ева с ябълката, търси промяна и развитие, а не като Адам да си стои на едно място , и да чака друг  да му казва какво да прави. Явно на мъжете е заложено изначално все някои да им казва какво да правят.

.....

Работата на жената е да иска развитие от мъжа до себе си, работата на мъжа е да устоява на тези искания.....шеговито казано. 

 

А как ти ще знаеш по-добре от другия човек (може да не е съпруг дори) какво развитие му трябва след като не си него?!

 

[Inatari]

Въпросът е до колко един мъж е завършена личност? От там тръгва всичко и резонира и в отношения и в семейство и в професионалния живот и във всичко. Не изпитвам удоволствие да критикувам масовия мъж, напротив. Смешно е, когато един мъж още не се е намерил в обществото като професия, работа, интелект и цялостно личностно развитие да иска пълноценни отношения с жена. Жената няма как да му разшири общата култура, да му замести празнината от липсата на професионална реализация и самоосъзнаване, въпреки, че жените много често влизат в ролята на учители на мъжете си. Но аз лично не бих могла да понеса тази роля. 

[Донка]

Чета и си мисля - докато в семейството ми къде прикрито къде открито витаеха споделените по-горе схващания (всички - в различни периоди и моменти), семейството ми беше проблемно да си кажа- нещастно. 

Слава богу, сега нямаме изисквания един към друг - аз съм си жена каквато съм, той си е мъж какъвто е. Кой какво прави вкъщи и навън - ами това зависи от живота и ситуациите. Всеки ден се убеждавам в правотата на д-р Грей.

[Sirma]

Да, но доколкото разбрах (прочетох 2, 3 страници напред темата)

това е втори брак и напълно разбираемо .

Старае се човека , не ви приема за даденост.

 

Мъжът най-често е елементарно същество 

иска топла супа , дом, интимност и подкрепа -това е всичко .

И често е като кон с капаци , не усеща , че кораба потъва и 

остава дълбоко смутен , че половинката му го зарязва 

В днешно време жените са тези, които слагат чертата 

И после следва -ред сълзи , ред сополи (самосъжаляват се)

Ах, тези лоши , лоши жени ...какво направиха на доброто момче .

Няма, няма ...ще ги напляскаме ...

[B__]

Да, но доколкото разбрах (прочетох 2, 3 страници напред темата)

това е втори брак и напълно разбираемо .

Старае се човека , не ви приема за даденост.

 

Мъжът най-често е елементарно същество 

....

................. 

 

Така и не забеляза, че Донка говори за двупосочен процес!

Редактирано Март 3, 2015 от Донка

[Донка]

Това, че е втори брак никак не е напълно разбираемо, за съжаление, макар че би трябвало човеците да са си научили уроците. И мъжете и жените, които ги носят, също. Познавам много нещастни втори (че и трети) бракове точно защото и двамата се надяват, разделяйки се с човека, който ги е разочаровал, да намерят по-достойния, по-добрия. И както казва народа - от трън та на глог и от глог на смок. 

 

Това, че е втори брак съвсем не означава, че всеки един от двамата съпрузи се е примирил с неща, с които не би се примирявал, ако имаше повече избор, т.е. ако имаше повече кандидати. Може би така изглежда отстрани, но всяка преценка отразява преди всичко качествата на преценящия, а не на преценените. Критерият е степента на усещанията за 1. пълноценността на съжителството и 2. самотност/близост - но това обикновено си го знаят хората - не ви съветвам да се доверявате на някакви външни белези, които сте наблюдавали. Дори и на споделяния от двойката или един от тях. Повярвайте докосвала съм се до доста подвеждащи случаи. 

 

Мъжът е елементарно същество точно толкова колкото елементарно го вижда и преценя стоящата до него жена. Същото важи и за мъжките преценки по отношения на жените. 

 

Всеки от нас е уникално същество със своите вътрешни богатства и колебания, сила и слабост - просто мъжете се проявяват по своя, а жените по своя начин. Или както казва д-р Грей - едните са от Марс, а другите от Венера. Но всеки си е различен и с различността си - красив. 

А, и още нещо - за всеки мъж си има негов личен тип жени, с които той е щастлив. Същото важи и за жените. Слава богу сме създадени много различни....Остава ни просто да се открием и да се научим да живеем заедно. Не просто да се влюбваме, да имаме очаквания и изисквания - да живеем заедно като най-добри приятели преди всичко.

[Inatari]

Приемането между двама души става безусловно, когато има взаимно уважение, приятелство, съпричастност и всичко останало, от което двама души имат нужда, за да продължават да бъдат заедно. Но не понасям рецептите за щастие, дори и дадени под формата на приятелски съвет. Просто всичко е толкова индивидуално и уникално като преживяване.

Но масово хората не си задават въпроси за техния "тип", така да се каже. Носят се по инерцията на живота  и каквото привлекат и получат това е. Аз бих се  противопоставила на  живеенето по инерция, търся по-осъзнати хора във всички отношения, не само любовните, говоря и за приятелски кръг и за среда и за съмишленици.Някакси това празно съществуване, което водят масово хората ме обезсърчава и губя вдъхновението си за живот. 

[Донка]

Ина, надявам се не си приела написаното от мен като рецепта - всъщност целта ми беше точно обратната - да кажа, че няма готови рецепти. 

За празното съществуване - то не е функция от интелигентността, а от човечността. За съжаление познавам семейства, в които и двамата са много интелигентни и реализирани хора, но между тях липсва топлина, близост - сякаш всеки живее с образа, който си е създал, а не с живия човек. Покрай професията си имам доста контакти с родители и съм се изненадвала от вродената мъдрост на доста по-обикновени хора. Както ти сама казваш - много е индивидуално. Затова ми е трудно да приема генерализациите в някои мнения в тази тема и си "губя" времето да пиша своето мнение.

[Inatari]

Ина, надявам се не си приела написаното от мен като рецепта - всъщност целта ми беше точно обратната - да кажа, че няма готови рецепти. 

За празното съществуване - то не е функция от интелигентността, а от човечността. За съжаление познавам семейства, в които и двамата са много интелигентни и реализирани хора, но между тях липсва топлина, близост - сякаш всеки живее с образа, който си е създал, а не с живия човек. Покрай професията си имам доста контакти с родители и съм се изненадвала от вродената мъдрост на доста по-обикновени хора. Както ти сама казваш - много е индивидуално. Затова ми е трудно да приема генерализациите в някои мнения в тази тема и си "губя" времето да пиша своето мнение.

Донче, аз се радвам на това, което си постигнала ти за себе си, но знам, че то за мен няма да проработи. Разбирам, че тук се генерализира като най- важен екзистенциален проблем сърдечните отношения, безусловната любов и т.н. Но от моята камбанария без емоционална интелигентност и елементарна обща култура няма как да се случат любовните отношения. Ако не ме вълнуват качествата и умствени и личностни в един човек, ние никога няма да станем близки, ще си говорим на различни езици, ще бъдем от различни планети. За това признавам си, привличат ме интелигентни мъже, талантливи, способни хора. Няма как да пренебрегна това, разбира се за някоя друга жена това биха били излишни неща, по тази причина казвам няма рецепта за щастие. Обичам народната поговорка "Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака". Надявам се и при мен да стане така един ден, хах. Така,  нека всеки бъде с мнението си и разбирането си.

Редактирано Март 3, 2015 от Inatari

[АлександърТ.А.]

Всеки , е със мнението си . В нашата култура , няма монопол относно разбирането за хубаво . Всички сме приблизително на едно мнение . Отличават ни приоритетите и до колко сме задълбали , в нещо харесвано до толкова , че да не виждаме същноста .Например , интелигентноста , така както я виждаме днес . Се е оформила през последните няколко века (Щайнер знае по точно) .Така че това не е нещо на което може да се разчита , ако игнорираш останалото . Ителигентноста е условие за човешката проява , Украса на образа , начин за адаптация . Човешкото , същественото е невидимо . Това което определя характера , физиономията .

Приказката в която , принцесата избира сред принцове , или принца избира принцесите . е твърде кратка илюзия и е израз единствено на стремеж . Защото нашето щастие не можем да го ограничим с обикновен елемент от битието . Знаете израза---градим щастието --- Опитват се да го сменят с ---постигнал , щастие .

За да се разбере разликата е необнодимо (медитация) , връщане в детството , до момента на равновесието , преди появата на амбициите . За мен това е времето , когато ми обясняваха ,, това е е тати и ти много го обичаш" . Бе ми все едно кой е този непознат .Но и ми бе хубаво да ги радвам като се стараех .

Не това което тиражират , като щастие . А равновесието , баланса , оста около която гравитира битието , Са постоянно присъстващо щастие . За съжаление позволяваме на интелекта да ни ограби и прати на м--та си , в търсене на чужда илюзия .Защо се разприказвах ? Защото в интелигентни мнения не виждам свободата . Няма противоречие , избираме най доброто за себе си . Но то е живо и мърда .И има собствено мнение по всичко . Даваме ли си сметка колко свобода му отпускаме , свръх правото , да се съгласява с нас ? На практика , свободата на другия е нашето щастие . Свободата да е друг . Това лесно се проверява чрез опита--Робинзон Крузо-- . Колкото повече намаляваме избора , толкова по съществени черти остават . И второто по важно , според мен . Свободата която даваме на партньора , е в същност степен на нашето могъщество .

Редактирано Март 4, 2015 от АлександърТ.А.

[Inatari]

Според мен е излишно да се говори през цялото време в множествено число като в посткомунистически "наукообразен" политически труд. Не ми допада Рудолф Щайнер и неговото разбиране за изкуството. Намирам го за остаряло и много вън от професионалните трудове на други хора, които го практикуват и разбират много по-добре.

Какво по-съществено от интелекта, съзнанието и духа бихме могли да намерим като формиращи характера и духовните стремежи на единицата човек?

На-лесно е да се попадне в сивата, безопасна и комформистка за духовните учения зона на човечността. За мен това е толкова сладникаво като философия, че някакси не ми дава сърце да подчиня целия си интелект и движещи духа ми сили на розовата реалност на "човечността", на приказките за голямото сърце на обикновения човек,.Това е пълен кич в практиките за духовно развитие,поне за мен е така. Аман от обикновени хора, които опростенчески гледат и на духа и на интелекта и на физиономията на отделния човек, елементарно и просто е това за всеки, който веднъж е преминал бариерата в развитието си на средностатически човек, който веднъж е надникнал зад завесата на цялостното личностно развитие и посвещаване и на духа и на личността на някаква кауза. Всеки с неговата си, разбира се.

[Донка]

Обикновено не означава опростенчество Високо интелигентни и образовани хора ( в една своя област) също са склонни да опростяват непознатите и неразбираеми за тях неща. 

[Inatari]

Толкова ясно съм написала всичко, че не виждам смисъл да се изважда и една моя дума от контекста, в който съм я поставила. Тези неща са елементарни и наистина не виждам смисъл да се обсъждат на дълго и на широко повече от това, което сме си казали.

Наистина не искам да обидя никого, нека всеки каже това, което мисли и чувства по темата.

Но не мога да подценя интелекта с лека ръка, не мога да подценя емоционаната интелигентност и способността за общуване на един и същи език между хората, между мъжа и жената. Разбра се, че имам идеали в себе си като хуманност, човечност, способност за праавене на добрини, но някакси тези аспекти на личността остават вън от дебата, заради изкуствено положените идеали в главите на много хора, които участват в дискусията. По-добре да се фокусираме сега върху тях.

Редактирано Март 4, 2015 от Inatari

[АлександърТ.А.]

Въпросът за себереализацията е интимен . Особено в областа на секса и семейните отношения . В искуството да живееш всеки навършил 21г. е капацитет .

По същество , единствената реалност която познаваме , е собствения ни живот . Чуждия е само разказ , интерпретация на случващото се . За това всякакви оценки са безмислени . Смисъла на споделянето е в това , как разбираме възловите точки , закономерностите . А въпроса за финансовата тежест на българина е далеч под средно значимите теми .Тема , следствие на общото отношение към живота . Трябва ли да цитирам : ,,време е да сменя старата чанта" . за да съм в темата за парите ? Ще цитирам нещо по пресно . То не е по темата , но е по смислено . А и до някъде се доближава .

,, Изградената личност по-лесно може да овладява собствените си емоции, като не ги нагласява непременно да бъдат угодни на някой друг и не ги отрича. С други думи, нито ги потиска, нито ги демонстрира импулсивно. Доктор Майкъл Кер – бивш колега на Мъри Боуен – сега е управител на Семейния център към университета в Джорджтаун, Вашингтон. Той разделя личностното разграничаване на следните типове: функционално и основно. На пръв поглед двата може да изглеждат еднакви, но в контекста на здравето и стреса разликата им е от земята до небето.

Функционалното разграничаване включва способността на човека да съществува на базата на отношенията му с околните. Например бих могъл да работя добре, само ако обкръжението ми – колегите, съпругата и децата – са в състояние да приемат вечните ми тревоги и да понасят лошите ми настроения и привички, емоционалната ми дистанцираност или дори избухванията ми. Когато те откажат ролите, в които ги поставям, може да проваля брака си и не само него. Това се отнасяше за функционалното разграничаване.

При другия тип, който е основното разграничаване, бих могъл да живея спокойно независимо от това, дали другите се нагласяват според емоционалните ми състояния – тоест емоционално откровен съм както към тях, така и към себе си. Колкото човек е по-далеч от основното разграничаване, толкова по-податлив е на емоционален стрес и на болести."

.Та ,относно финансовата несъстоятелност на българина , реалноста има две еднакви по стойност страни . Голия факт и неговата интерпретация .

пп

Изискваншята на жената , както по горе казахте , определят общия семеен живот и неговото качество . Въпроса е , до колко всяка жена е осъзнато отговорна и до колко е развила женското у себе си .-----Не разбралите , да четат Дънов--природни закони, мъж , жена .

Редактирано Март 4, 2015 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Вчера не се получи . Имах желанието да попитам , какво мислите за обясненията на мъжкия и женския  принципи , който е дал Дънов . На пръв поглед , като че ли всичко е ясно написано , но все пак    .Той казва има жени повече мъже , както и мъже повече жени . Въпроса ми е принципен , не касае никой лично . Може би само мен , защото аз подхващам темата ? Всеки знае че носи у себе си твърдостта на мъжа и мекотата на жената в различна степен .Няма как да е иначе , мисля , че никой не би оцелял само с единия тип характеристики .

Приятен ден , бели и червени !

[Лиула]

Май не бях ясна.

 

Мъж без пари не е мъж. Както и жена без пари не е жена.

 

След като разберем, май много глупости ще отпаднат.

Не зная как сте възпитавани, но да бъдеш самостоятелен е висша ценност, както и сам да разполагаш с богатствата си. 

 

Време е наистина да мислим иначе, че иначе тая нация съвсем овапца. 

[АлександърТ.А.]

Това твърдение  се налага от ,,масовата" култура . Но дори и ходейки по улицата не мога да срещна много твърди негови поддръжници . Зад думата пари се крият най различни потребности  .

Изместване на акцента от потребностите вкарва хората в различните лотарии . Дори и потребността от наситен с адреналин живот .

[Лиула]

Убедила съм се, че когато нещо не ни изнася, използваме клишета. 

[Диляна Колева]

Не бих казала, че просто мъж с пари е добра комбинация.

За мъжът е изключително важно да има ясно изразена и осъзната цел и точно подредени приоритети. Само тогава финансово ще може да обгрижи себе си и това за което е поел отговорност.

Когато се зададе на мъж да подреди приоритетите си на първо място почти винаги е работата, бизнеса, т.е. онова, което го прави независим, силен, можещ. На второ и трето място се сменят приятелите и семейството, според зависи от възрастта и семейния статус. 

Кризата при мъжа идва, когато не успява да вложи творчество в обслужването на първия приоритет, следва финансова криза, неудовлетворение и т.н.

При жената подредбата е различна почти винаги на първо място е семейството, следват останалите две.  

Напоследък ми се налага да работя с жени, работещи в мъжки сектори, IT сферата, които някъде в началото на двайсетте си години са подредили приоритетите си по мъжки - на първо място е работата. Кризата настъпва в края на двайсетте, когато започва осъзнаването, че "нещо не е наред". Пари има, работа има, мъже има, но........ "нещо не е наред", а именно те не обслужват приоритета, който природата и инстинктите при Нея са сложили на първо място. 

Така че, не знам до колко просто парите са определящи за някакво състояние. Те са инструмент, който може да си набави всеки творчески мислещ, правилно ориентиран човек. 

Който има проблем с това, трябва да преразгледа приоритетите си, да промени мисленето и да се опита да види отвъд нормите, които смята за единствени възможни. 

[Лиула]

Виждам пробойни у мисленето за богатите хора. И не толкова богатите. 

 

Което ме навежда на мисълта, че повечето жени не знаят какво е богат мъж, нито какво е да си богата жена.

 

Всеки ми говори общи приказки за парите, а реално никой няма - нормално е да си позволиш почивка на Малдивите, в Северна Африка, в Южна Америка.

Аз мога, значи всеки може, ако има акъл.

 

Ние превръщаме имането в непоносимост за собственото си лицемерие.

Теориите издишат. Практиката остава. 

 

Ето, сега, мисля за почивка на островите Фиджи този май. Мога да си го позволя. Нещо необичайно има ли? Не, разбира се. 

И има ли нещо небичайно в това мъжът да е мъж?

 

Връзката е пряка. 

Колкото до работата ми, всеки ден уволняват мениджъри, защото нямат достатъчни постижения и не се справят, за жалост българина не може да отговори на подобни изисквания, защото е мързелив и чака наготово, не е инициативен, няма опции да бъде успешен, докато мисли за хралупата. Спи до обед, мисли с краката си и чака на господ.

 

И аз мисля себе си за творчески човек и мечтая да купя картина на Ван Гог. Да. 

 

И понеже темата е за мъжа, добре би било мъжете да създават освободени хора, каквито те са били някога (ако са били), да създават усещане за един градивен Анимус, не за космата рефлексия на тъжна анима, и не на последно място, да говорят, че човешкото достойнство няма измерения и парадигми на качествата у нито една философия, освен тази на живия живот. 

Редактирано Март 14, 2015 от Лиула

[Лиула]

 Parler à mon père

 

[Максим]

Попрочетох последните няколко страници и се наслаждавах на истинското лице на жените. Безкрайно съм благодарен, че никога не съм бил и няма да бъда в тяхната клопка. Направиха се много опити за нагазване в дълбоки води, за правене на психическа дисекция на мъжа. Непоносимо отношение имат жените спрямо мъжете!

Някой си бил учител и го поздравявали като го видели по улиците и това вече било признак за успешна връзка...Еми ще го поздравяват, преподавал е на ученици, деца. И майка ми е била учител и нея я спират по улиците и я поздравяват и то 20 години след като е излязла в пенсия, а не една година... И какво от това-бракът й с баща ми е пълна катастрофа...

Арогантните високомерни мнения на Инатари избиха рибата. Мъжът "трябва това и това, така и така, иначе не..." Абе жена я слез на земята, коя си ти че да си позволяваш такова мнение относно мъжете?!

Мъжът не трябва НИЩО и не е длъжен с НИЩО на жените! Запомнете го това. Много е удобно "аз съм жената, той трябва да печели и да носи парите вкъщи, аз нямам грижи". Няма такова животно. Единственият интерес на мъжа към жената е да си удовлетвори сексуалните потребности, за друго не сте му нужни, той ви приютява и храни, той ви утешава, когато ревете. А в замяна получава удари зад гърба, сплетни, увъртания като змия, критики и непрестанни желания и изисквания... Че това живот ли е???

Тази картинка казва всичко. Преди женитбата жената неуверена, изплашена, объркана, без опора. След развода жената изсмукала всички жизнени, енергийни и материални сили на мъжа загладила косъма мадамата и доволна, докато мъжът опоскан изсмукан по време на брака и след развода. НИКОГА брак! ;-)

[Inatari]

Максим ти си най-арогантният от всички в тази тема. Обиждаш без да пишеш аргументирано, единствено трябва да понасяме омразата ти, защо пишеш във форум, който мразиш и сред хора, които превръщаш в мишена за обидите ти? Не мислех да ти отговарям, но ще го направя, защото заслужаваш. Толкова опростенчески е да се мисли, че мъжът би потърсил една жена само за удовлетворяване на сексуалните си нужди. Жалко за теб наистина, чудя се какво ще правиш, когато тези нужди изгубят своята състоятелност. Но като си спомня ти преди пишеше, че изобщо не си имал сексуален контакт с жени до възраст, която е меко казано закъсняла за това, така, че нормално е сега да си отприщил тези си страсти, хах, просто ми е смешно като те слушам. Опасявам, че ако продължаваш в същия дух едва ли ще се намери, която и да е жена да удовлетворява твоите нужди. 

Редактирано Април 6, 2015 от Inatari

[Максим]

Достатъчно аргументирано пиша, за който може да разбира. Не е нужно да имам личен опит, за да имам вярно мнение. Достатъчно е да наблюдавам и виждам, че жените се правят на невинни агънца преди да са хванали някой мъж, а когато го хванат веднага се променят-започват да се изживяват като принцеси, като че мъжът е тяхна собственост и трябва да угажда на всичките им прищявки, стават арогантни.

Иначе имам достатъчно много натрупан личен опит в последните 5-6 години в интимни връзки в насоката, която е за мен, но никога не съм губил мярката.

Жени не съществуват в моя живот и никога няма да съществуват.

Хората се променят, аз също съм се променил, твоите мнения преди 7-8 години в този форум бяха къде къде по-скромни и умерени, никога не са ме дразнили, изумен съм от промяната в посока арогантност, която е настъпила у теб сега явно плод на някакви професионални научни успехи...