Мисъл на деня - 17 - 23.11.2008г.

[Васил]

Мисъл на деня - 17 Ноември 2008 г.

„Ако в дома ви дойде човек, в когото чувствата са обилни, ще забележите, че захарта ви започва да овлажнява. Обаче влезе ли в дома ви човек, в когото мисълта има надмощие, ще забележите, че водата от шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислите – сухота. Човек, в когото мисълта има надмощие, причинява сухота.”

Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.

Редактирано Ноември 17, 2008 от Васил

[Креми (късметче)]

В един анекдот се говори за службата на зърнестите храни. Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за свободата си. За да не умрат хората от глад, те решили да оставят просото за храна на човечеството. То се възгордяло от службата, която му дали, и ги запитало: „Да ставам ли на баница?“ Те му отговорили: „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“. И съвременните хора изпадат в положението на просото. Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи. Те не се задоволяват да станат на хляб, да нахранят гладните, но искат да правят от тях баници, да ги поставят на богати трапези. Тук, именно, грешат хората. Изпълнете първо малките си задължения, а после мислете за големите.

[Васил]

Мисъл на деня - 18 Ноември 2008 г.

„Какво се разбира под „женен” и „неженен”? Жененият символизира човешкото естество в човека, а нежененият – Божественото. Който е готов да служи на Божественото, трябва да се самопожертва. Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и свобода. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото потиска Божественото.”

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

[Креми (късметче)]

Следователно, ако не искаш да страдаш, не яж, не мисли за богатство, за знание, за сила. Ще кажете, че не може да се живее без ядене, без знание и богатство. Не може, наистина, без ядене и без знания, не може и без богатство и сила, но въпреки това човек пак умира.

Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „Свобода или смърт!“ Ако търси абсолютната свобода, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта. Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби свободата си.

Следователно, докато се ражда и умира, човек не може да бъде свободен. Свободата се определя от знанието, от разбиране смисъла на живота и на смъртта. Който не разбира какво нещо е животът и какво – смъртта, живее само за слава и за почести. Той иска да бъде знаменит човек, да му се кланят, да вярват в него. Каква полза имате от вярата на хората? Днес ще вярват, а на другия ден ще бягат от вас.

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Редактирано Ноември 18, 2008 от късметче

[Слънчева]

Докато разчитаме на почести и признание от хората сме все в човешките разбирания. Когато направим нещо за Бога, дори и много хора да са недоволни и да не ни разбират, имаме вътрешно спокойствие, защото в Божия свят няма противоречия.

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота....

Много последователи има Христос, но всички още не са истински християни. Те живеят още със старите си разбирания. Какво се изисква от сегашните хора? – Да се откажат от своите стари разбирания, от гордостта, която ги спъва на всяка крачка. Непослушанието се дължи на гордостта. Бог заповяда на първите човеци да не ядат от забраненото дърво, което беше всред рая, но те не Го послушаха. Достатъчно беше да срещнат змията – ученият адепт – около това дърво, за да послушат съвета му и да нарушат Божията заповед. Бог им даде всички блага и условия за растене и развитие, но те послушаха онзи, който нищо не им даде. Той им каза, че не са разбрали заповедта на Бога и ги посъветва да ядат от забраненото дърво, за да станат като своя Създател.

Понеже гордостта се криеше дълбоко в тях, те пожелаха да станат велики като Баща си, да се проявят, и ядоха от забранения плод. И до днес още хората хвърлят вината за страданията и нещастията си върху Адам и Ева, като забравят, че и те не са престанали да ядат от забранения плод. Някои хора изяждат най-малко по един плод на ден от забраненото дърво, повечето изяждат по два и по три плода. Преди да се произнася за нещо, човек трябва да го е изучил и разбрал.

Героите

Имаме работа още над себе си, но с постоянство се постига докосването до Христа...

Редактирано Ноември 18, 2008 от xameleona

[Васил]

Мисъл на деня - 19 Ноември 2008 г.

„Както Бог ни е създал, така трябва да си останем – с една вечна свобода. Брак, който не дава свобода, той е робство; любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа.”

Из Живият хляб, 16-та НБ, 17 януари 1938 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня - 20 Ноември 2008 г.

„Новото учение изисква всички да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Добродетелта и като женени, и като неженени. Ако жената се омъжи и мъжът й пречи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неомъжена. Ако мъжът се ожени и жена му пречи да следва Божия път, по-добре да остане сам, неженен. Ако нежененият мъж или жена не могат сами да изпълняват Божията воля, по-добре да се оженят и двамата заедно да служат на Бога. Изучавайте нещата от гледището на възвишения живот – на живота на Духа, а не от физическо гледище, от гледището на плътта.”

Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

[Станимир]

Мисъл на деня - 21 Ноември 2008 г.

„Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания.”

Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г.

[Станимир]

Мисъл на деня - 22 Ноември 2008 г.

„Положението на женените се различава от това на неженените. Женените, които имат синове и дъщери, наполовина разрешават задачите си. Чувате ги да казват: „Ние не можахме да постигнем желанията си, но синовете и дъщерите ни ще продължат нашата работа.” Значи има кой да ги замести. Какво остава за неженените? – Сами да носят своя кръст. Ако го изнесат достойно, ще постигнат желанията си; в противен случай нищо няма да постигнат. Всичко зависи от тях самите.”

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня - 23 Ноември 2008 г.

„Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Мойсей беше светия, но въпреки това – женен. Авраам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага Любовта, Разумността, Истината и Доброто, независимо от това дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада. Добрият живот определя мястото на човека, а не положението му като женен и неженен. Много неженени са в ада и много женени – в рая.”

Из Причини за страданията, УС, 29.XII.1935 г.