Guest hrisko_89 Добавено Февруари 13, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2009 (edited) maggee каза на Nov 16 2008 " Един брат ми разправяше, че написал статия за хора, които той не признава за гениални. Между тях бил и Наполеон. В статията си братът писал за него, че е престъпник, а не гений. Веднъж на поляната край Изгрева Учителят го срещнал и го попитал: „Ти какво мислиш за Наполеон, престъпник ли е или гений?" Братът отговорил, че смята Наполеон за престъпник. Тогава Учителят му казал, че Наполеон не е бил престъпник, а ученик на Бялото Братство, изпратен от Братството в Европа да събори феодализма. В това отношение той изпълнил мисията си, но направил грешка, когато се обявил против Русия. Понеже руският цар не го признавал, той решил да го застави да направи това. Учителят казал на брата също, че Наполеон имал един астролог, който го ръководел, и че когато обявил войната на Русия, астрологът му изчезнал. Наполеон дълго време се колебаел, но тръгнал на поход. Когато англичаните го затворили на остров Света Елена, Наполеон казал, че не са англичаните, които ще го съдят, а неговите прадеди." Из "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов" Свидетелства на очевидци - Влад Пашов ................................................................................ .................................. " В това отношение той изпълнил мисията си, но направил грешка, когато се обявил против Русия." Май не им върви много на тръгналите срещу Русия. Редактирано Февруари 13, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Април 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2009 Съгласна съм с Добромир, че ако хората, които ръководиш са неосъзнати, твоето желание да промениш нещата към добро, особено карайки ги да правят повече усилия, при същото заплащане, защото то не зависи от теб, ще си навлечеш единствено омраза. Също си мисля, че в тази позиция при която си принуден да упражняваш контрол, ти щещ не щещ съдиш другите, при което си утежняваш кармата. А също виждаш доста хитрувания или лъжи, за които си затваряш очите, т. е. ставаш съучастник, за да не ги"изпееш" на по-висшестоящите, което е също едва ли е богоугодно. Всъщност приех тази длъжност, с желанието да се подобри микроклимата, а не се получи нищо такова, напротив аз самата развалих отношенията си с много хора, опитвайки се "да въведа ред" и да променя една система, при която всеки се е наместил удобно, без да го е еня за "цялото". Принципът е както навсякъде : да не се "мина" да направя нещо повече и ако може да влагам минимални усилия. А усетят ли, че си различен, просто те смазват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 11, 2009 Доклад Share Добавено Април 11, 2009 (edited) Едно възможно решение би било да бъдеш харизматична, спокойна и отговаряща на всичко с истинска сърдечна усмивка. Това наистина ще сплото колектива ти, въпреки малкото пари. Друга възможност е наистина да се оттеглиш, поради изброените от теб обстоятелства! като казвам спокойна и усмихната, това не значи мекушава - правилата и изискванията са си правила и изисквания! Редактирано Април 11, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Изкуших се да цитирам мисълта на Портала от днес в тази тема. Не че е казано, че човекът на ръководен пост е "велик човек" и все пак човекът с духовни интереси се стреми към върховете на духа, които Христос е постигнал - може би и затова асоциирах мисълта с тази тема...: Велик човек е този, който взема под внимание и най-нищожните неща, както е учил Христос. Един истински водач, първо е длъжен да се научи да се подчинява на другите; да разглежда себе си като слуга на всички и никога да не се поставя на преден план. Който изисква постоянно похвали, не заслужава никакво възхищение; който ни прислужва, той има право на нашата любов. Не е ли Бог слуга на Своите деца и въпреки това моли ли Той в случая за нашата похвала? Не, Той е твърде велик, за да бъде уговарян за това. (Парамаханса Йогананда) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 23, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2009 Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси? Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях. Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението. Какво мислете за това и имате ли опит в това отношение ? Не знаех, че Учителя е казал това. Но и за мене винаги е било така: духовния човек не си го представям като шеф. По-скоро като продавач, строител, шофьор на такси... Той ако е духовен човек няма да има стремеж за власт върху други хора...ще се стреми към духовно развитие като разработва вътрешния си капитал... и ще работи нещо за прехраната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава. Това е стар модел...модела "всички слушат един" е остарял. Както и да го префасонираме, е о с т а р я л Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава. Защо да няма смисъл? Съгласна съм, че най-вероятно ползата няма да е голяма, но смисъл има. И което е по-интересно - и за двете страни. Пък и не мислиш ли, че най-често се получава именно това? Обратното предполага, че издигналите го, съответно ръководените, също са все духовни хора и то с достатъчно високо ниво на осъзнаване. ...Но и за мене винаги е било така: духовния човек не си го представям като шеф. По-скоро като продавач, строител, шофьор на такси... Той ако е духовен човек няма да има стремеж за власт върху други хора...ще се стреми към духовно развитие като разработва вътрешния си капитал... и ще работи нещо за прехраната. И звездичката да попитам - защо така си представя духовния човек, че работи ей така нещо си, предимно по-ниско квалифицирано, колкото за прехраната? Учителят често е предупреждавал, да не пренебрегваме материалния живот, да не го подценяваме. Духовният човек не е задължително да е някакъв магнат (макар че и такива има!), но самата му духовност го "дърпа" едни гърди напред пред останалите; истински духовният човек е малко поне по-мъдър от останалите. Той надали има амбиции да създава бизнесимперии в материалния свят, но просто няма как да е на най-ниските социални стъпала. П.П. shining_star, замислих се над последното - "моделът "всички слушат един" е остарял". Какво имаш предвид? Какви други модели има и какви са техните преимущества, работят ли на практика? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 (edited) Точно тези дни разбрах от опит, че моделът "всички слушат един" е дълго време набиван в главите на някои хора или си им е присъщ по природа. Затова дори при явна демокрация в едно малко общество те пак си търсят някого, когото да слушат. Така се заформят малки клики, които работят в интерес на говорещите им лидерчета, а не на слушащите. В заглавието пише - "човек с духовни интереси", а не "човек с извисена духовност". Човекът с духовни интереси е най-добре да избере изпълнителска професия по душа, чрез която да прилага наученото от духовната литература в живота. Когато натрупа опит и книжните истини се превърнат в негова същност, той се превръща постепенно в духовно извисен ( повече или по-малко) човек. Тогава промяната на характера би могла да му донесе успех в добре подбрана ръководна позиция.Но ... това е трудно и отговорно лавиране между човешките съдби и страсти. Редактирано Ноември 24, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава. Защо да няма смисъл? Съгласна съм, че най-вероятно ползата няма да е голяма, но смисъл има. И което е по-интересно - и за двете страни. Пък и не мислиш ли, че най-често се получава именно това? Обратното предполага, че издигналите го, съответно ръководените, също са все духовни хора и то с достатъчно високо ниво на осъзнаване. ...Но и за мене винаги е било така: духовния човек не си го представям като шеф. По-скоро като продавач, строител, шофьор на такси... Той ако е духовен човек няма да има стремеж за власт върху други хора...ще се стреми към духовно развитие като разработва вътрешния си капитал... и ще работи нещо за прехраната. И звездичката да попитам - защо така си представя духовния човек, че работи ей така нещо си, предимно по-ниско квалифицирано, колкото за прехраната? Учителят често е предупреждавал, да не пренебрегваме материалния живот, да не го подценяваме. Духовният човек не е задължително да е някакъв магнат (макар че и такива има!), но самата му духовност го "дърпа" едни гърди напред пред останалите; истински духовният човек е малко поне по-мъдър от останалите. Той надали има амбиции да създава бизнесимперии в материалния свят, но просто няма как да е на най-ниските социални стъпала. П.П. shining_star, замислих се над последното - "моделът "всички слушат един" е остарял". Какво имаш предвид? Какви други модели има и какви са техните преимущества, работят ли на практика? Здравей Диана. Ще ти кажа как го разбирам: можи е да не е ниско квалифицирана работата. Може да е програмист или физик...Но няма да е шеф. Това не е пренебрегване на материалния живот...просто "духовния" човек не изпитва необходимост да се показва чрез власт, богатство и престижна служба...Той повече ще набляга на самия човек, на отношенията между хората... А какви други модели има? Другия модел е "като петте пръста на ръката". Представи си една фирма (или семейство) където всички имат една обща работа, в която всеки си има свои специфични задължения, и всички работят като петте пръста на ръката. Няма шефове и подчинени, няма "висшестоящи" и "низшестоящи"...Ако аз съм един от собствениците там, няма да имам статута на собственик, директор, ръководител и т. п. а заплащането ще бъде на принципа: никой няма по.ниска заплата от моята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Здравей Диана. Ще ти кажа как го разбирам: можи е да не е ниско квалифицирана работата. Може да е програмист или физик...Но няма да е шеф. Това не е пренебрегване на материалния живот...просто "духовния" човек не изпитва необходимост да се показва чрез власт, богатство и престижна служба...Той повече ще набляга на самия човек, на отношенията между хората... А какви други модели има? Другия модел е "като петте пръста на ръката". Представи си една фирма (или семейство) където всички имат една обща работа, в която всеки си има свои специфични задължения, и всички работят като петте пръста на ръката. Няма шефове и подчинени, няма "висшестоящи" и "низшестоящи"...Ако аз съм един от собствениците там, няма да имам статута на собственик, директор, ръководител и т. п. а заплащането ще бъде на принципа: никой няма по.ниска заплата от моята А какво да правят хората,които вървейки по своя път,са станали шефове или са си създали бизнес,фирма ,имат персонал ? Излиза,че за тях духовните търсения са недостъпни .Сиреч оставяме ги извън чертата. Простете,но мисля, че това е своеобразен уклон. Всеки човек е някъде.Не някъде ,където са го сложили,а където сам се е сложил с това,което прави,може. Какво по-хубаво от това шефа ти да чете Дънов например.И не само да чете,а да приема. Такъв шеф според мен ще бъде много успешен . Ние сме дошли тук,за да бъдем в материята без да губим духовността,а да я развиваме. Вижте какви хора са най-верните съратници на Учителя.Прочетете биографиите им. Аз бях впечатлена.Сред тях има изявени политици,военни,учени,писатели на своето време. Такива хора според мен могат да управляват много успешно.Стремежа към духовност не е нещо ,което противоречи на материалната реализация,дори и такава свързана с власт. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 В заглавието пише - "човек с духовни интереси", а не "човек с извисена духовност". Да, благодаря за напомнянето! Малко съм излязъл от темата, предполагайки че ръководителят ще е духовно извисен, но това е също някаква близка тема... Като цяло, идеята да няма шефове е прекалено идеализираща възможностите на нашата цивилизация (а и може би на всички земни такива). Имам честа да познавам доста хора с духовни интереси, някои и значително посветили се на тях. Отличава ги не това дали са на ръководна и подчинена позиция, а как интерпретират във всекидневието си същата тази духовност. За съжаление, не съм срещал, въпреки опита си да присъствам пробно в различни групи или дори да съм съорганизатор, група, в която хората да единодействат "като петте пръста на ръката". това май е присъщо само при голяма криза, където е въпрос на непосредствено оцеляване. Иначе или има някакъв вид предводител, или нещата бързо се разпадат, най-малкото не вървят ползотворно, превръщат се в борба за надмощие на мнения и решения... Уж всички искат хубави неща да правят, но си ги представят по различен начин и тъй като духовното его е често даже по-упорито от светското... Вижте и в историята - винаги е останало нещо само от школи със силна централизация на духовния авторитет, а често - и едновременно на светската власт! Това което и на мен ми се иска и е само бегло осъществимо сега чрез интернет общуването, едва ли скоро (и едва ли някога тук) ще стане масово възможно и офлайн. Т.е. всички осъзнато да действат като части на един организъм - човечеството, и да са достатъчно зрели и всячески развити, че да нямат нужда от никакво материално или духовно ръководство... Поне аз не го виждам как ще стане в обозримо време, колкото и да го намирам за хубаво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 (edited) Ръководният пост е много подходящ за хора с духовни интереси, само че... ръководителите почти винаги си имат други ръководители, а те почти винаги нямат особени интереси към духовното. В крайна сметка на въпросният ръководител, ако желае да остане на заемания от него пост, вероятно ще му се наложи да направи доста компромиси с духовните си интереси. По същия начин на въпросния ръководител с духовни интереси може да му се наложи да се съобразява с клиентите си и техните изисквания също могат да поставят на сериозно изпитание духовните му стремежи. Общо взето нещата са възможни за бизнес в малки мащаби, без много партньори и хора от които да зависиш (остават единствено клиентите, но това е преодолим проблем). Редактирано Ноември 24, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Ръководните позиции са гръмоотвода на недоволството на подчинените. Някой твърдят, че чувствата на неприязън и недоволство от ръководителя влияет зле не само на енергетиката му, но и на кармата му. Какво мислите за това? Същото било, ако човек има професия свързана с изливане на негативизъм към него като надзирател в затвор, съдия-изпълнител и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 (edited) Ръководните позиции са гръмоотвода на недоволството на подчинените. Някой твърдят, че чувствата на неприязън и недоволство от ръководителя влияет зле не само на енергетиката му, но и на кармата му. Какво мислите за това? Същото било, ако човек има професия свързана с изливане на негативизъм към него като надзирател в затвор, съдия-изпълнител и т.н. В "Диагностика на кармата" С.Н.Лазарев дори дава няколко примера в потвърждение на това ,че подобна позиция влияе на съдбата на човека. Аз също го намирам за вярно на база на собствените си наблюдения и опит. Задавам си следния въпрос :Ако човек е на такава позиция и осъзнае всичко това, какво следва да направи?Дали да каже на себе си "Аз бях до тук.Слизам от този пост или закривам тази фирма и се оттеглям? или има алтернатива,вариант . Защото представете си какво би станало -Директор на полиция,съдия.Тия две позиции привличат негативни емоции и отношение. Може ли в този момент обществото без хора,които да са на тези места? Редактирано Ноември 24, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Ръководните позиции са гръмоотвода на недоволството на подчинените. Някой твърдят, че чувствата на неприязън и недоволство от ръководителя влияет зле не само на енергетиката му, но и на кармата му. Какво мислите за това? Същото било, ако човек има професия свързана с изливане на негативизъм към него като надзирател в затвор, съдия-изпълнител и т.н. Да, така е. С едно уточнение. Ако такъв човек е действително духовно напреднал, отношението на 99% от околните няма да се отразява по никакъв начин на енергетиката му и изливания към него негативизъм се връща като бумеранг към тези, които са го излъчили към него. И започват да се случват едни странни инциденти ... Това е много сериозен въпрос. Повечето хора въобще не си дават сметка колко силно влияем, колко съществено се отразява едно изказано или не възмущение или критика и др.п. (уж справедливи) към някого или нещо ... Май ще отворя специална тема за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Здравей Диана. Ще ти кажа как го разбирам: можи е да не е ниско квалифицирана работата. Може да е програмист или физик...Но няма да е шеф. Това не е пренебрегване на материалния живот...просто "духовния" човек не изпитва необходимост да се показва чрез власт, богатство и престижна служба...Той повече ще набляга на самия човек, на отношенията между хората... А какви други модели има? Другия модел е "като петте пръста на ръката". Представи си една фирма (или семейство) където всички имат една обща работа, в която всеки си има свои специфични задължения, и всички работят като петте пръста на ръката. Няма шефове и подчинени, няма "висшестоящи" и "низшестоящи"...Ако аз съм един от собствениците там, няма да имам статута на собственик, директор, ръководител и т. п. а заплащането ще бъде на принципа: никой няма по.ниска заплата от моята А какво да правят хората,които вървейки по своя път,са станали шефове или са си създали бизнес,фирма ,имат персонал ? Излиза,че за тях духовните търсения са недостъпни .Сиреч оставяме ги извън чертата. Простете,но мисля, че това е своеобразен уклон. Всеки човек е някъде.Не някъде ,където са го сложили,а където сам се е сложил с това,което прави,може. Какво по-хубаво от това шефа ти да чете Дънов например.И не само да чете,а да приема. Такъв шеф според мен ще бъде много успешен . Ние сме дошли тук,за да бъдем в материята без да губим духовността,а да я развиваме. Вижте какви хора са най-верните съратници на Учителя.Прочетете биографиите им. Аз бях впечатлена.Сред тях има изявени политици,военни,учени,писатели на своето време. Такива хора според мен могат да управляват много успешно.Стремежа към духовност не е нещо ,което противоречи на материалната реализация,дори и такава свързана с власт. Поздрави. А защо да няма алтернатива Не казвам как ТРЯБВА да е. А само, кое предпочитам...А дали е съвместимо, според мен, не е.Комунистите го наричаха "социално неравенство" и, бяха прави.Властта заради самата нея, стремежа да стоиш по-високо от другите самия ти, особено с такива средства като сегашните, не се съчетава с духовно развитие. Казваш да прочета биографии... Но и аз мога да ти кажа: Петър Дънов самия е имал образование, но не е бил началник. Защото е бил учител. . А Исус, Буда? Те какви са били в йерархията на властта? Но има и други примери, например Ганди. Той е бил човек на властта. Струва си да помислим как живя той, и как използваше властта си. Ние тук не спорим само споделяме. Смятам че и двамата сме прави Ръководните позиции са гръмоотвода на недоволството на подчинените. Някой твърдят, че чувствата на неприязън и недоволство от ръководителя влияет зле не само на енергетиката му, но и на кармата му. Какво мислите за това? Същото било, ако човек има професия свързана с изливане на негативизъм към него като надзирател в затвор, съдия-изпълнител и т.н. Това имах предвид Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно! И друго: не казвам да няма шефове. Но човека стремящ се към духовно развитие, няма да се стреми да е шеф...може и да е отнесено... но никога не съм харесвала "състезателния дух" на който ни учеха още от детската градина. Та, ще си има пак шефове и "ръководители", но те няма да бъдат "духовни" хора...Отново, защо да няма алтернатива...? Както има алтернативна медицина. И тя си има своето място! А вие казвате - няма място за такова нещо на днешно време... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Ръководните позиции са гръмоотвода на недоволството на подчинените. Някой твърдят, че чувствата на неприязън и недоволство от ръководителя влияет зле не само на енергетиката му, но и на кармата му. Какво мислите за това? Същото било, ако човек има професия свързана с изливане на негативизъм към него като надзирател в затвор, съдия-изпълнител и т.н. Това имах предвид Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно! Eeee, звездичке, недей така! Ами всички шефове ли презират и подтискат подчинените си и всички подчинени ли мразят шефа?! Той и някой без духовни интереси може да е съвсем готин и човечен шеф, а тук говорим за шеф с духовни интереси - такъв се предполага, че ще е още по-свестен и разбран Това за 5-те пръста на ръката лично аз считам за утопия. Красива може би (или по-скоро примамлива )..., но утопия. Ако тръгнем да се стремим към нещо такова, това означава, че просто не отчитаме съществуващата йерархия в света. Зажумели сме за природната организация и ред. Ето помисли и примера или образа, който използваш "петте пръста на ръката" - ами кой ги управлява тези пръсти? Не идват ли сигналите за действие от едно място? И добре, че е така. Дори и когато всички преминем на една по-висока степен на съзнание, йерархия пак ще има; разликата ще е само тази, че всеки доброволно и съзнателно ще участва в това, което е нужно. А сега, за да има някаква органзирана и ползотворна дейност, на част от субектите се налага (и с право!) зорноволно да правят разни неща и съответно те плюят шефа, а част от шефовете не са в състояние да организират ползотворна дейност или пък да я ръководят нормално (или и двете) и си навличат негодуванието (също с право!) на подчинените. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 (edited) Има алтернатива. Движещ мотив да не е състезателният дух ( освен в добрия смисъл), а оптимално ползване на потенциала. Редактирано Ноември 25, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Eeee, звездичке, недей така! Ами всички шефове ли презират и подтискат подчинените си и всички подчинени ли мразят шефа?! Той и някой без духовни интереси може да е съвсем готин и човечен шеф, а тук говорим за шеф с духовни интереси - такъв се предполага, че ще е още по-свестен и разбран Това за 5-те пръста на ръката лично аз считам за утопия. Красива може би (или по-скоро примамлива )..., но утопия. Ако тръгнем да се стремим към нещо такова, това означава, че просто не отчитаме съществуващата йерархия в света. Зажумели сме за природната организация и ред. Ето помисли и примера или образа, който използваш "петте пръста на ръката" - ами кой ги управлява тези пръсти? Не идват ли сигналите за действие от едно място? И добре, че е така. Дори и когато всички преминем на една по-висока степен на съзнание, йерархия пак ще има; разликата ще е само тази, че всеки доброволно и съзнателно ще участва в това, което е нужно. А сега, за да има някаква органзирана и ползотворна дейност, на част от субектите се налага (и с право!) зорноволно да правят разни неща и съответно те плюят шефа, а част от шефовете не са в състояние да организират ползотворна дейност или пък да я ръководят нормално (или и двете) и си навличат негодуванието (също с право!) на подчинените. Диди, проблема е по-скоро че шефовете, унесени в своите отговорности, не им пука за отношенията и психическия климат във фирмата им. Не че имам нещо против тах като такива, но методите и средствата, с които си служат за да "ръководят" и "управляват", на мен не ми допадат...Ако например(била съм свидетел) един работник отиде при шефа и му каже че не се разбира с колегата си, да ги разместят... шефа му отговаря: не ме занимавайте с глупости. После се чудят защо не им върви работата. Била съм на много места: навсякъде съществуваше противоречие и противопоставяне Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно! Не непостижимо по принцип, но изглежда невъзможно в близко време за огромното болшинство от хората! Но аз все още пордължавам да се опитвам да намеря практически опровержения на това ми прискърбно заключение... Ти имаш ли конкретни наблюдения, които да доказват, че "петте пръста" се превръщат (в съвременното общество) от изключение в правило? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно! Не непостижимо по принцип, но изглежда невъзможно в близко време за огромното болшинство от хората! Но аз все още пордължавам да се опитвам да намеря практически опровержения на това ми прискърбно заключение... Ти имаш ли конкретни наблюдения, които да доказват, че "петте пръста" се превръщат (в съвременното общество) от изключение в правило? Като цяло не съм го виждала на практика в смисъл, фирма или звено, което да работи така...Но винаги съм си мечтала за това. По едно време бях майстор на 5 човека и можех да заместя всеки един от тях, но те не можеха мен да ме заместят. И така всеки стоеше забучен постоянно на 1 място (сушилна за фурнир).Мечтаех си всеки да може всичко, и да се въртим, да се сменяваме...Тогава започнах да си мечтая и мислено да си представям ако аз примерно имам фирма, какви ще са нещата в тази фирма. Та така си го представях, всеки може всичко и се сменяваме, а заплатите са по равно за всички, тъй като всеки работи всичко,а не - висшия персонал с ръководни функции, и низшия персонал без ръководни функции. Всеки на всеки помага, като 5-те пръста на ръката. Наречи го утопия. Преди стотина години ако някой каже, че атома е делима частица, ще го обявят за луд. Може и ние да сме такива "луди" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 (edited) Не, не, това за атома е друга работа. А в случая си говорим за йерархия, светът си е йерархичен. Да отричаме това или да искаме да не е така ... това нарекох утопия; мога да го нарека и по-друг начин - все едно. Подобно на това е да въздишаме - "Ех, защо я има пустата гравитация. Ако я нямаше ..." Eто, виж, сама си отговаряш - никой от 5-те други работници не е могъл да те замества! Защо? Защото ти си била майстор, а те не! Ти можеш повече от тях; и съм сигурна, че дори и след обучение далеч не всички от тези хора са в състояние да станат майстори. Пръстите на ръката също не са еднакви и не са взаимозаменяеми; те също имат различни възможности и съответно функции. Ако всички хора бяха такива, че всички да можеха в еднаква степен всичко ... ами те ще са съвсем еднакви като хора тогава. А и нещата не опират до едното обучение, а до много други качества; например дори една разлика в темперамента би дала предимство на едно поприще и минус на друго. Редактирано Ноември 25, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Не, не, това за атома е друга работа. А в случая си говорим за йерархия, светът си е йерархичен. Да отричаме това или да искаме да не е така ... това нарекох утопия; мога да го нарека и по-друг начин - все едно. Подобно на това е да въздишаме - "Ех, защо я има пустата гравитация. Ако я нямаше ..." Eто, виж, сама си отговаряш - никой от 5-те други работници не е могъл да те замества! Защо? Защото ти си била майстор, а те не! Ти можеш повече от тях; и съм сигурна, че дори и след обучение далеч не всички от тези хора са в състояние да станат майстори. Пръстите на ръката също не са еднакви и не са взаимозаменяеми; те също имат различни възможности и съответно функции. Ако всички хора бяха такива, че всички да можеха в еднаква степен всичко ... ами те ще са съвсем еднакви като хора тогава. А и нещата не опират до едното обучение, а до много други качества; например дори една разлика в темперамента би дала предимство на едно поприще и минус на друго. Да...разбирам... Въпроса е по-скоро за отношенията между тях... те в крайна сметка работят една работа а стоят "от двете страни на барикадата"...липсва дори елементарното човешко уважение между тях...това за гравитацията дето го казваш - да, признавам си. Но, от друга страна, ако всичко го приемаме за тип-топ и ок. каk ще има развитие... Ако сега нещата са по-добре от преди, хората са воювали за това. Вдигали са стачки, революции. Не са си стояли и да викат такова е каквото е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 (edited) Миналия ден при мен отново се отби моят съсед по офис - отглежда нещо за износ, има няколко сгради с прилежащите необходими неща за производството, има си работници, цялото му семейство се занимават... Та отби се да ме помоли за... 50 лв. Той, шефът, беше платил на работниците си, беше "заредил" следващата партида, за да осигури работа на хората си и.... беше останал без 50 лв за бензин да иде до София да си уреди сметките в банката. Неговата заплата... той не получава такава. В тази криза... Не пиша това за да извикам съжаление към "горките шефове", а да предложа на всеки от писалите по-горе от "другата страна на барикадата", на всеки, който се е чувствал онеправдан и е вдигал революция срещу шефа си, да се опита за малко да погледна света през очите на този, който за да му осигури работа и заплата на 8 часа раб. ден, самият той няма почивен ден и работи 12-18 часа на денонощие... Бившият ми директор ставаше в 4.30 през зимата, за да е сигурен,че парното на училището е запалено и няма проблеми... Има всякакви шефове... и такива и от другите. По темата - ръководният пост съществува за хората, които са тръгнали по духовния път и е замислен да се заема от тях. Заемат го и други, разбира се. А дали това не става, защото хората с духовни интереси смятат, че трябва само да изкарват своята прехрана ... И че да си шеф е признак на бездуховност, привързаност към властта, раздуто его и всички от този род.... За инфо - шеф съм на самата себе си в момента, но когато съм имала шефове, винаги съм се опитвала да ги разбера и да видя техните положителни черти, принос, трудности... Дори и когато не са имали нищо общо с духовния път... Редактирано Ноември 25, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.