Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мечтая...


Recommended Posts

Мечтая....

мечтая

танцувайки с вятъра

докосвайки незримото

и цветове втечнени енергии

да мога да опиша неназовимото

въплътено в огнени феерии

когато белият лотус разцъфтява

и Вселената своята песен създава

копринена бледозеленост мечтана

Любов несънувана и толкова много

копняна...

Линк към коментар
Share on other sites

:D Веднъж успях да мечтая правилно и се сбъдна - дори по-конкретно и по-истински, отколкото моят мозък е в състояние да мисли. Сега работя, за да изпълня своята част от мечтата :D .

На тази тема мога да бъда полезна само с това, че правилната мечта идва от сърцето и не е с цел лична облага.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, късметче е права!

Преди 16 г. в разговор е една приятелка една нейна фраза достигна до мен и ме порази. Бях като омагьосана и почувствах почти физическа болка от невъзможността да се случи .... е след 1 година се сбъдна мечтата ми.

От тогава не съм мечтала със сърцето си.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Доста често ангажирам мислите си с мечти,в които всички българи престават да си завиждат един на друг и започват искрено да се радват на успехите,които постигат нашите сънародници в съответните области,където се реализират.

Линк към коментар
Share on other sites

Пътят към ада е постлан с добри намерения. Често мечтаенето е бягство от действието или израз на неспособността да се постъпва според замисленото. Затова и няма смисъл да се влага много енергия в него.

Easier said than done!

P.S. За българите впрочем това с празните мечти силно важни. Наскоро някой ми каза: Всеки Йосиф си заслужава дупката.

Отговорих му: И всички, които са го хвърлили в нея, заслужават да умират от глад. И да живее после Йосиф.

Когато нещата опрат до спасяване на човешки живот, до вземане на важни решения в критични ситуации, тогава и се разбира на кого идеалите имат реална подплата и на кого не, кой се е движил от омразата и завистта, и кой от любовта.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Мечтая за много неща - твърде много за да ги изброявам... и повечето, твърде малко зависещи от мене. Не, не се отчайвам. Всъщност, уверен съм, че тези неща ще се реализират, но някак си ми се иска това да стане тук и сега ... със сигурност ми липсва търпение. За мечтите: няма нищо по-важно от красивите мечти. Именно те определят посоката в която се движим. Наистина, да знаеш посоката само по себе си не е достатъчно, но е добро начало - най-доброто.

п.п. Вярвам в добрите намерения повече отколкото в техните следствия. Все пак това над което имаме някаква власт и никой не може да ни отнеме са именно намеренията.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимире, убедена съм, че това изказване за намеренията и ада го разбираш. Увличането в мечти вместо в реализацията им не е донесло нищо на никой.

И аз много мечтая, но гледам да действам. Красиви намерения имам много. Обичам да им виждам и резултатите.

П.П. Къде видя отчаяние в действеността? Впрочем когато на човек нещо му е важно, дори е добре да не си пилее енергията да приказва за него. По-добре в търпение и постоянство да работи, отколкото да седи и да разказва на всички за какво си мечтае. Енергията на мечтата, вложена в действие - ето това е истинската сила.

Иначе да седиш и да си мечтаеш само граничи с... мързела? :D

Да се мечтае за нещата, които не зависят от нас? Я да помислим, има ли неща които наистина да не зависят от нас? Има ли неща, за чиято реализация и едно дребно нещичко не можем да направим? С добрина, с оптимизъм, с неотклонна вяра? Е, не зависи само от нас, но и от нас!

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Мечтая....

как бихте продължили това изречение?

Мечтая си ... да се успокоя :)

Няма спокойствие

в ума.

Но пък има мечти :)

Те създават напрежението но са живот.
Линк към коментар
Share on other sites

Те създават напрежението но са живот.

Да, Михайло, прав си :)

Мечтите понякога са единственият мост, път и общуване с Божественото.

И ... единственият ни възможен свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Пътят към ада е постлан с добри намерения. Често мечтаенето е бягство от действието или израз на неспособността да се постъпва според замисленото. Затова и няма смисъл да се влага много енергия в него.

Ден като днешния мен плесва по врата и ми казва: "Видя ли бееее, :3d_162: имало смисъл от това празно мечтаеене"

Пожелавам на всички да имат търпението да дочакат истински добрите условия, в които мечтата им би се сбъднала най-ползотворно, а на себе да не оплескам нещата от тук нататък :3d_072:

Линк към коментар
Share on other sites

Те създават напрежението но са живот.

А, ето една наистина интересна мисъл. Да, познато усещане е това нещо да си бълбука някак вътре в мен. За мен това е полъхът на промяната. Седя си така в това състояние до един момент, когато напрежението ми става... някак прекалено много, за да остана статична и... ме тласка към действие. Осъзнато творческо действие. Ако човек и след този момент на естествен тласък към промяна (след като нещата са "ферментирали" в него) продължи да си седи и мечтае... ето за това се отнасяше изказването ми. Ще си се вкисне като нищо - и за оцет няма да става.

П.П. Апропо, за вълнуващите се по този въпрос: В това се крие и тайната на "неомазването" на нещата, когато веднъж една мечта е станала реалност. Да не се изпадне в статичност, да не се забрави, че има вечно движение, да се върви напред.

"Леж ти на тоя гръб" викаше майка ми като се размечтаех прекалено много след някой успех и имаше опасност да загубя будност и концентрация.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Иво, не мога да го продължа, защото по гореописаните причини не си формулирам мечтите в конкретни форми. Формата я оставям свободна и влагам чувството и образа. Понякога дори само чувството. Резултатите валят.

Не мечтая - искам, действам и творя.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Животът е като път - минава се през трънливи и бодливи тъмни гори, през широк ясен път, през долини и възвишения... Но когато е тъмно и хлъзгаво, имаме нужда да поглеждаме нагоре към поне една птица - мечта, и да чуваме какво може да ни каже тя, защото тя вижда хоризонта - смисъл...

Чрез грамотно мечтане човек става гений...

Редактирано от Mindfield
Линк към коментар
Share on other sites

Аз си мечтая да съм все така "в облаците" и никога, ама наистина никога да не ме напуска Вдъхновението (Божественото естествено, защото всички останали произлизат от него)

Линк към коментар
Share on other sites

Аз си мечтая да съм все така "в облаците" и никога, ама наистина никога да не ме напуска Вдъхновението (Божественото естествено, защото всички останали произлизат от него)

Е, ако никога не те напуска, как ще го разпознаеш като дойде пак :D

Няма постоянни неща на този свят. Има по-вдъхновени и по-малко вдъхновени периоди. Има периоди, в които ни се струва, че се набираме на мускули и не знаем и ние защо, но ако имаме визията, за която говори приятелят майндфилд, ще видим смисъла и на тези долини.

В зависимост от това колко божествена енергия човек може да пропуска през себе си, съответно и колко задачи може да поеме, му се дава повече или по-малко божествено вдъхновение, но винаги му се дава. Колкото, толкова :) Винаги е за добро!

П.П. На мен впрочем едно нещо ми се даде точно тези дни. И колкото и да е странно, открих, че преди не е можело да ми бъде дадено. Просто не съм била готова. Щяла съм да се вкопча преди и да се разсея от толкова много неща, които е трябвало да свърша. Но като спрях да мечтая и се захванах за работа, дълго време свързана със съвсем други, почти тривиални, неща, дойде само и най-неочаквано това, което исках преди повече от седем години!

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Във мечтите ми често,…много деца,

Мои, „чужди” - значение няма!

Заченати всички с Любов,...в Светлина.

Надежда,опора - радост голяма!

Редактирано от НиколаДамянов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Мечтая си в ден като днешния дъгата да не е тъй рядко срещано явление.

.Да може поне веднъж на ден човек да минава под нея...

Тогава ще ми става едно такова шарено на душата и може би по-леко ще приемам скучните ,трудни и неизбезжни разговори с хора и "роднини" ,които са ми тъй неприятни.

Така ми липсва дъгата понякога.

П.п. Извинявам се предварително ако пак съм писала в неподходящата тема.

Редактирано от nina7705
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...