Guest aorhama Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 (edited) Само по себе си заглавието на Темата е изчерпателно и не се нуждае от уточнения, директиви или примери, избистрящи фокуса на възприятие. Всички ние се подписваме бързешката. Животът е забърз/к-ан. Едно лого също е подпис. Ако нещо е популярно и известно, това не го прави задължително и по необходимост истина. Е, успяваме ли да е себеизразим пълноценно? И какво оставяме след себе си? Подписвайки се. П.П. Ама, това аз ли съм го подписвал? Съществува риск човек да си зададе сам на себе си подобен въпрос. След време. Всеки въпрос си заслужава отговора. Редактирано Ноември 8, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 Всички ние се подписваме бързешката. Животът е забърз/к-ан. Едно лого също е подпис. Ако нещо е популярно и известно, това не го прави задължително и по необходимост истина. Е, успяваме ли да е себеизразим пълноценно? И какво оставяме след себе си? Подписвайки се. П.П. Ама, това аз ли съм го подписвал? Съществува риск човек да си зададе сам на себе си подобен въпрос. След време. Всеки въпрос си заслужава отговора. Много пъти съм се замисляла за подпис, но винаги ми се е струвало, че думите или мисълта изразяват само моментното ми състояние. Което пък означава, че доста често трябва да си сменям подписа. Но новият подпис остава и при другите ми мнения, писани преди година например и се получава една дисхармония. Така поме мисля. Предполагам ,че болшинството пишешти в този форум са на друго мнение... Много ми харесва този стих на Омар Хайям: Не оплакивай, смертный, вчерашних потерь, Дел сегодняшних завтрашней меркой не мерь, Ни былой, ни грядущей минуте не верь, Верь минуте текущей – будь счастлив теперь! Но не защото го спазвам, а защото много ми се иска да го правя. Затова и се въздържам да го сложа като подпис - ще въведа хората в заблуждение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
venito_94 Добавено Февруари 10, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2009 Мисля,че подписа е нещо много интересно и изразява настроението на човек.Дали моментно или не зависи от човека. Ако напишеш например "Всичко е любов" това е послание ,което може да стои много време .. Аз обичам да си ги меня,защото ми става кофти когато един подпис вече не съвпада с настроението ми или начина ми на виждане на нещаата... who stole the cheese? 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Добавено Октомври 9, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2010 Ето, аз, например, нарисувах котешката опашка, празната паничка и стената, не защото са изпълнени със съкровен за мен смисъл, а защото тайно се надявах някой да каже - "Браво, моето момче, какво хубаво коте си нарисувал! И, все пак, кой открадна сиренцето?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2010 (edited) Аз пък си мигам ... :) Просто котките са любимите ми животни. Редактирано Октомври 9, 2010 от Пламъче who stole the cheese? 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Добавено Октомври 9, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2010 (edited) Да не ти казвам каква разправия стана днес в квартала, заради любимите ни животни... Едно бяло и пухкаво котенце с един скок се метна върху един гълъб и започна да си играе с него. Известно време наблюдавах сцената без да вземам ничия страна, но си казах, че макар да не е моя работа, ще застана на страната на по-слабия. Завтекох се след котката, тя пусна гълъба, който люто ранен се опита да полети, но не можа да се издигне и започна да се блъска в дърветата... Котката беше далеч, но жаждата за кръв беше по-силна от респекта към човеците (аз бях между нея и гълъба) и тя се спусна след птицата.. аз се затичах след нея, а след мен, едва ли не, се пусна един квартален маргинал, придружаван от виковете на стопанката на кварталните котки... "Знаеш ли тези котки колко са ми стрували? Аз тези котки съм ги хранила, кастрирала съм ги и съм ги ваксинирала! Те поддържат еко-баланса на тази част от Слатина! А той, моля ти се, иска да ги убива!". Хванахме се гуша за гуша с криминалния тип - "Ще отида до вкъщи да си взема брадвата, ама нейсе, че ще те лежа, еди къде си.., даже не там, а някъде другаде..." (явно беше много в час с българските затвори). Може би трябваше да му кажа блага дума и да обърна и другата буза, която той нямаше да пропусне шанса да удари, но му се изрепчих, блъснах го и му казах да носи брадвата! Той се прибра вкъщи, живее на първия етаж, хвърли по мен първия попаднал му по-тежък предмен - една дамаджана - "... тази дамаджана ще я напълня с твоята кръв, само да сляза". "Слизай", казвам му. Не ще. Все пак бях достатъчно галантен да му позволя да излезе с достойнство от ситуацията, отдалечих се, за да може да излезе и да си вземе дамаджаната обратно. Все пак не е вещ без никаква стойност. Та, така за нашите любими животинки. От този ден предпочитам кучетата. Котките са създания усойни и неблагодарни. Редактирано Октомври 9, 2010 от who stole the cheese? Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2010 Още малко и ще обявиш мъркащите пухчовци за дяволски създания... Знаеш ли,наблюдавала съм бой между гълъби - свирепи са и се бият до смърт.А гълъбът е символ на душата,светлината,силните чувства,мира... Гълъбът не е кротка птица,кротки са гугутките,но напоследък не се срещат.Може би защото за разлика от гълъбите се хранят само с чиста храна? Не съм сигурна че си е заслужавало да се намесваш в котешко-гълъбовите отношения. who stole the cheese? 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.