Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любовта страдание ли е?


Recommended Posts

Любовта равна на страдание-само при мене ли е така..споделете

Не, страданието е част от всичко това. Всъщност вече си мисля, че няма Любов без страдание. Такъв филм май не съществува ;) . Поздрави!

Всъщност чуй:

Vasil Naidenov -Bolkata otliavo

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Любовта равна на страдание-само при мене ли е така..споделете

Не, страданието е част от всичко това. Всъщност вече си мисля, че няма Любов без страдание. Такъв филм май не съществува ;) . Поздрави!

Всъщност чуй:

Vasil Naidenov -Bolkata otliavo

Закакво ни е ЛЮБОВТА тогава...живота свьршва когато започне ТЯ-любовта..мамка му..

Линк към коментар
Share on other sites

Закакво ни е ЛЮБОВТА тогава...живота свьршва когато започне ТЯ-любовта..

За какво ли?

За да ни научи да бъдем себе си и да постави всичко и всички на мястото им :)

Любовта е страдание, когато реалността не отговаря на очакванията ни.

Има много причини, важно е да разберем какво зависи от нас да променим, а каквото не можем - да приемем.

НО, можем да си позволим да страдаме, само ако знаем, че сме направили и невъзможното да сме щастливи.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Закакво ни е ЛЮБОВТА тогава...живота свьршва когато започне ТЯ-любовта..

За какво ли?

За да ни научи да бъдем себе си и да постави всичко и всички на мястото им :)

Любовта е страдание, когато реалността не отговаря на очакванията ни.

Има много причини, важно е да разберем какво зависи от нас да променим, а каквото не можем - да приемем.

НО, можем да си позволим да страдаме, само ако знаем, че сме направили и невъзможното да сме щастливи.

Защо лесната победа нее сладка...защо се стремим винаги кьм това което ни се изпльзва...колко просто би било-хващаш пьрвата/ят и сьздаваш поколение :blink: ..тогава нямаше да има сьпунки...

Линк към коментар
Share on other sites

Когато любовта носи страдание значи е преекспонирано нещо.

Случвало ми се, и тогава живота ми е бил черно-бял. Това е цвета на класическите фотографии, но истинския живот е между черното и бялото. За да намериш "цвета" на живота може би трябва да "стъпиш" в черното и тогава се отказваш от желанията на егото (искам и ми липсва) и простиш. Не е лесно, но "залога" си струва. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Защо лесната победа нее сладка...защо се стремим винаги кьм това което ни се изпльзва...колко просто би било-хващаш пьрвата/ят и сьздаваш поколение :blink: ..тогава нямаше да има сьпунки...

От теб зависи :)

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Защо лесната победа нее сладка...защо се стремим винаги кьм това което ни се изпльзва...колко просто би било-хващаш пьрвата/ят и сьздаваш поколение :blink: ..тогава нямаше да има сьпунки...

От теб зависи :)

А как да достигна до "цвета"...нещо ми се изпльзва..дори когато сьм с нея пак се сьмнявам.... :( малеее..май сьм ревнивец..явно проблемьт е в мене..ще се грьмна

Линк към коментар
Share on other sites

А как да достигна до "цвета"...нещо ми се изпльзва..дори когато сьм с нея пак се сьмнявам.... :( малеее..май сьм ревнивец..явно проблемьт е в мене..ще се грьмна

Проблемът със сигурност е в теб :) Само че не е проблем, а част от теб, която трябва да трансформираш в не-проблем. А до цвета ще достигнеш като го оставиш свободен.

Но чак да свършва животът като започне любовта... :) Любовта е смисълът на живота. И несподелената любов, и проблемната любов, и най-нещастната любов е много по-хубава от пустотата в сърцето. Ако не успееш да оцениш това, което имаш, просто ще го загубиш.

Линк към коментар
Share on other sites

И несподелената любов, и проблемната любов, и най-нещастната любов е много по-хубава от пустотата в сърцето. Ако не успееш да оцениш това, което имаш, просто ще го загубиш.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Но чак да свършва животът като започне любовта... :) Любовта е смисълът на живота. И несподелената любов, и проблемната любов, и най-нещастната любов е много по-хубава от пустотата в сърцето. Ако не успееш да оцениш това, което имаш, просто ще го загубиш.

Аз предпочитам спокойствието на самотата пред проблемната и нещастна любов. Каква е тази любов, дето разболява?! Човек по-добре да е сам.

А любовната връзка нека да е спокойна, хармонична, радостна, стимулираща, разхубавяваща, повдигаща и оздравяваща...

Линк към коментар
Share on other sites

Има различни любови. И спокойни, и неспокойни, и изпепеляващи, и измъчващи.... Любовта е хармонична, когато двамата са в хармония един с друг и с природата. Но дори и да не е, пак бих я предпочела пред празното сърце.

Линк към коментар
Share on other sites

..а случвало ли сее по цял ден в мислите ви да бьде само ТЯ(ТОЙ)...и как тогава се справяте с ежедневните си задьлжения..да обичаш незначи ли да се раздаваш...да достигнеш етапа когато любовта става нещо неразделно и за двам ви,спираш да я забелязваш,не и обрьщаш внимание..но тя е около вас....това е кьм което всички се стремим,така мисля аз но началото е трудно и болезнено...Дори в любовта от прьв поглед винаги има момент когато погледьт ти се измества..много е важно навреме да го завьрнеш.... :unsure: в момента сьм влюбен и то в пьрвият етап..затова исках да чуя и други мнения и разсьждения...

Линк към коментар
Share on other sites

Има различни любови. И спокойни, и неспокойни, и изпепеляващи, и измъчващи.... Любовта е хармонична, когато двамата са в хармония един с друг и с природата. Но дори и да не е, пак бих я предпочела пред празното сърце.

Празно няма!

Има различни възможности, човек може да избира.

Двама души заедно и поотделно може да имат проблеми, но това да не пречи на любовната им връзка, а дори да я укрепва и затвърждава. Така те може да преплуват море от нещастия, но щастливи, че са заедно.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта беше за мен страдание докато не стигнах до думите, които ми помогнаха да осъзная: страдание носи не любовта, а зависимостта и от външните стимули:

Любов без външен стимул

А любовта може да носи само радост и свобода...

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта равна на страдание-само при мене ли е така..споделете

Човешката любов прави хората слаби, следователно може да бъде страдание при определени обстоятелства-когато другият не е само твой. Идален пример, олицетворяващ твърдението е предаването Изневери по Диема, което върви почти всяка вечер. Всяка вечер има по един нещастен човек с разбито сърце, без значение мъж или жена. Всяка вечер една и съща болка, едни и същи сълзи, едно и също депресивно изражение...сякаш животът свършва. Всяка вечер едно и също наранено его, че си останал на втори план, а друг е заел твоето място до любимия. Само болка и страдание. Струва ли си тази любов, която търси щастието в променящите се обекти навън, вместо да търси стабилност вътре? Смятам по същия начин като Латина. Екхарт Тол има много ясна мисъл по тази тема, той казва: "Когато са влюбени хората имат чувството че политат от щастие, че вече имат всичко и нищо не им липсва, че са постигнали осъществяване на живота, те изпитват толкова прекрасни чувства, само че не си дават сметка, че всъщност центърът на тяхното щастие не е вътре в тях, а извън тях. А всичко външно се променя. Тук е тяхната фатална грешка".

Иначе да, някой може да възрази "но какъв е този живот без емоции, без чувства, без преживявания, нали всичко това дава пъстрота на живота, наситеност, не е ли по-добре да изживееш живота в цялата му пълнота с неговите върхове и падове/страдания, отколкото да няма какво да си спомниш някой ден" и донякъде са прави. Но веднъж пъстротата на живота, втори път пъстротата на живота, и на третия път си тотално опустошен, неиздържал на раните, които ти е нанесъл живота с цялата негова "пъстрота". И тогава вдигаш ръце и казваш "край, налудувах се, и какво постигнах в крайна сметка, изчерпах се".

Линк към коментар
Share on other sites

..а случвало ли сее по цял ден в мислите ви да бьде само ТЯ(ТОЙ)...и как тогава се справяте с ежедневните си задьлжения..да обичаш незначи ли да се раздаваш...да достигнеш етапа когато любовта става нещо неразделно и за двам ви,спираш да я забелязваш,не и обрьщаш внимание..но тя е около вас....това е кьм което всички се стремим,така мисля аз но началото е трудно и болезнено...Дори в любовта от прьв поглед винаги има момент когато погледьт ти се измества..много е важно навреме да го завьрнеш.... :unsure: в момента сьм влюбен и то в пьрвият етап..затова исках да чуя и други мнения и разсьждения...

Да мислиш само за нея (него) не е много желателно. Да спреш да забелязваш любовта, да не и обръщаш внимание - още повече. Последното означава любовта да угасне, да се превърне в нещо най-обикновено и обичайно.

Когато обича, човек се раздава... Но дали зад това себераздаване често не стои страхът да не изгубим любовта, т.е. дали не даваме само за да задържим любовта до себе си? В любовта човек трябва да е свободен. За да освободиш себе си от привързаността, от непрестанните мисли за нея/него, трябва да и/му дадеш свобода - първо в мислите си, в отношението си, а не само външно.

Хората са свободни да обичат, но когато се опитват да определят, това как и колко другите ще обичат тях самите, начина по който ще отвърнат на любовта им, тогава се откланят от истинската любов. Ние не трябва да се страхуваме за любовта си, че тя може да остане без отговор. Също не трябва да изискваме цялото внимание на този, който обичаме за себе. Най-често когато мислим непрестано (до степен на натрапчивост) за някого, дълбоко в себе си не сме сигурни в любовта му и искаме непрекъснато този някой да ни дава доказателства за любовта си. Може би в такива случаи е добре да му имаме малко повече доверие.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Страданието винаги се поражда от очакванията. Те са фина форма на контрол над ситуацията, на който обаче любовта не подлежи. Поради това човек, който още от началото на влюбването си има очаквания, ще страда предвкусвайки, че те няма да се изпълнят. Ако тези очаквания и без това не провалят всичко, не отдалечат обекта на любовта от нас, може да се стигне до някаква близост и нещастна любов, в която разбитите ни очаквания стават факт.

И в бъдещето и в ретроспекция тези очаквания са си все едно и също. Подсъзнанието ни знае, че ги има и реагира на това със страдание от неизбежния резултат. Изходът? Просто да живееш любовта без да очакваш нищо. Да й се радваш, както и каквато е.

Линк към коментар
Share on other sites

По принцип очакванията заедно с желанията са причина на всякакъв тип страдание. При любовта конкретно не очакването е основния корен на проблема според мен. Защо? Защото когато си влюбен, ти си на върха на щастието, ти си в настоящият момент, теб не те интересува нищо друго. Как можеш да имаш тогава очакване, след като в момента вече имаш пълнота? Ти си потопен на 100% в сега, защото си в любов. Докато очакването е винаги за нещо по-добро, нещо не ти достига сега в момента и затова имаш очакване, което означава "в бъдеще ще стане еди какво, за да бъда по-добре, по-щастлив отколкото съм сега." Когато имаш любов нямаш очакване. Когато нямаш любов, тогава очакваш. Когато нямаш с какво да се придвижиш, ти очакваш да дойде автобуса, за да те откара. Когато вече си в автобуса ти нямаш вече нужда, нямаш вече очакване. :) Белята в любовта е от това, че си проектирал щастието си към нещо, което е вън от теб, изкарал си центъра си навън от теб, там където е несигурно и изменчиво. И когато този изнесен отвън център се разклати, и ти се разклащаш.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще цитирам малко Дон Мигел Руис,да се изяснят малко нещата за любовта ,написано е много просто и ясно ;) :

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

Любовта не е страдание.

Любовта е пътят към израстването.

Влюбването не е любов.

Влюбването е слабост на духа.

Много често има хора които казват аз съм влюбчива натура,това е слабост стремеж към нещо което на човека му липсва.

Това за което говори "невежата" е влюбване,дали ще тръгне по пътя към любовта е съвсем отделен въпрос и доста дълъг процес.

За очакванията ясно ,само че те си присъстват във всички сфери на нашия живот и малко трудно е да ги елиминираме напълно ,хубаво е ако можем да ги пренасочваме.

За любовта конкретно ,очакването да не е тя(той) да ме обича както аз го обичам(защото това вече не е любов),а мога ли да обичам без да ангажирам.Очакванията да се насочат към вътрешното израстване и да са правилно насочени,като това да не се превръща в педантизъм.

А страданието и любовта са взаимоизключващи се понятия.

"Страданието е духовен процес-то предствалява най-великото нещо в живота и предизвиква най-голямото раздвижване на силите в човешкия организъм,докато те се уравновесят.Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии,които се дължат на подпушване на порите в организма.Трябва да дойде някакво голямо страдание,за да предизвика отпушване на тези пори."П.Дънов из "Книга за здравето"

Т.е. ако влюбването или Любовта, както често се възприема, се усеща като някакво страдание ,значи тук любов няма ,дошъл е момента за изравняване на вътрешния баланс ,нещо много е кривнало от пътя и сега е момента да се балансира.

Ако влюбването и тревожността ,бързо преминат в спокойна хармония :thumbsup: браво изравняването е постигнато ,ако обаче се продължи с дилемите ,с тримислията ,с тревожността ,със съмненията има много работа за вършене.

Линк към коментар
Share on other sites

..а случвало ли сее по цял ден в мислите ви да бьде само ТЯ(ТОЙ)...и как тогава се справяте с ежедневните си задьлжения..

:) Това ми напомня нещо.

Имах приятелка и все още я имам, която беше до такава степен влюбена, че всяка сутрин като си правеше кафе, слагаше на масата и още една чаша с кафе - за него. Намирам това за прекрасно и сладко. Аз също имам такива спомени за себе си, но не с кафе :)

Любовта се калява в страданието; страданието оголва същността - без грим и без маска сме, което е едно вълшебство.

Линк към коментар
Share on other sites

Т.е. ако влюбването или Любовта, както често се възприема, се усеща като някакво страдание ,значи тук любов няма ,дошъл е момента за изравняване на вътрешния баланс ,нещо много е кривнало от пътя и сега е момента да се балансира.

Страданието пречиства и "разкрива" любовта. Това не означава, че я няма.

Има я навсякъде, само да има кой да види.

П.П. На човека понякога се дава огромно страдание, за да се разчисти и разшири способността му да обича, както и да се разкрие духовната му сила. Всичко това не защото няма любов в него, а защото му е дадено да дава повече. Съответно и да е изпълнен с повече. Само голямата любов преодолява голямото страдание. И ако страданието означаваше липса на любов, всички щяхме да сме самоубийци.

Страданието показва, че човек има жива и способна да обича душа. Остава й само да се научи.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Ако влюбването и тревожността ,бързо преминат в спокойна хармония :thumbsup: браво изравняването е постигнато ,ако обаче се продължи с дилемите ,с тримислията ,с тревожността ,със съмненията има много работа за вършене.

Абсолютно си права. Аз изравнявах 5-6 години. Но си струваше.

Линк към коментар
Share on other sites

Страданието пречиства и "разкрива" любовта. Това не означава, че я няма.

Има я навсякъде, само да има кой да види.

П.П. На човека понякога се дава огромно страдание, за да се разчисти и разшири способността му да обича, както и да се разкрие духовната му сила. Всичко това не защото няма любов в него, а защото му е дадено да дава повече. Съответно и да е изпълнен с повече. Само голямата любов преодолява голямото страдание. И ако страданието означаваше липса на любов, всички щяхме да сме самоубийци.

Страданието показва, че човек има жива и способна да обича душа. Остава й само да се научи.

:thumbsup::angel: Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...