fep Добавено Октомври 27, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2008 Драги форумци, Каним ви да се запознаете с една инициатива на Сдружение "Общество Адаптация" - организация на близки на хора с психични заболявания, насочена към създаване на законова възможност за учредяване на настоятелства към държавните психиатрични болници! Целта на тази инициатива е да съдейства хората с психично-здравни проблеми да получават по-качествено лечение, по-хуманно отношение и по-адекватни грижи в държавните психиатрични болници? Можете да изразите своята подкрепа като подпишете петиция, публикувана на адрес: http://www.bgpetition.com/bolnichni-nastoyatelstva/index.html За повече информация: http://www.psihichnozdrave.com Благодарим от сърце на онези, които ще застанат зад нас ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 27, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2008 Ще подписаша петицията. В България не са защитени добре правата на някои групи хора, със сигурност в това число са и психично болните. Надявам се нещата да се променят и да сме една по- хуманна държава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 28, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2008 И аз съм "за". Нека процесите в едно общество да се водят или поне повлияват от хора, които имат поглед върху тях и са потърпевши от тях. Една от най-онеправданите социални групи са психично болните. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 28, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2008 И аз подписах. Все пак и от такива клиники има нужда, и няма да е зле да са по-добри. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Ноември 4, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2008 Подписах петицията.Тръпки ме побиват,като си помисля за условията,в които се "лекуват" психично болните... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 25, 2010 Доклад Share Добавено Май 25, 2010 (edited) Имам доста познати психиатри... Преди време си мислех, че психиатърът има предимство пред психолога. Сега не мисля така. - Първо, психиатърът-психотерапевт не е учил психология и познанията му за психиката са преди всичко от ученето му на някоя школа по психотерапия. Тук въобще не споменавам психиатрите, които си позволяват да практикуват без поне едно 5 годишно обучение в няколко школи по психотерапия - те по мое мнение са просто търговци на хапчета. Говоря за психиатрите, които се отнасят сериозно към професията си и са отделили 5-10 години за учене на школи по психотерапия. - Второ, пациентите масово предпочитат психолог-психотерапевт поради известен страх от етикетирането на диагнозите при посещение при психиатър психотерапевт. Разбира се, тук страховете са по-скоро субективни и излишни - но са факт. - Трето, колкото повече работя психотерапия, толкова повече осъзнавам че не лекарствата, а именно добрата психотерапия са важните за изхода от лечението и че лекарствата често дори пречат (тоест имат ограничено приложение за актуалното лечение извън свръхраздутата им от търговията употреба). А какво правят психиатрите освен изписване на хапчета?!? - Четвърто и изключително важно - в психиатриите в Б-я това, което наистина има стойност в дългосрочен план инаистина променя и помага, а именно психотерапията, практически не се практикува! Какво се практикува тогава - замайване с хапчета! При психозите антипсихотиците си имат мястото, безспорно, но без психотерапия, психотренингм психообучение пациентът няма как да има реално развитие в живота заедно с психозата си, във вещото боравене с нея и живеене с нея - а оттам и подобряване в състоянието, живота и в крайна сметка, в психичното здраве! Психиатриите се ръководят засега от много ретроградно мислещи кадри, с много тесногръдие. някой може ли да си представи, че на 4-ти километър например няма и един психотерапевт?!?!?! А би трябвало да са десетки и десетки! Това за мен си е гавра с пациента, идваща от невежество, ограниченост и крайна закостенялост на мисленето на ръководителите на менталните заведения!!! Стоя зад думите си! - Пето, психиатричните клиники в България са наистина образец за абсурд и трагикомедия. Буквално всички психиатри, които познавам и работят в психиатр. клиники, се оплакват от: - ниските, нищожни заплати, които понякога и не получават или се бавят с месеци. - Ужасно остарялата база в болниците - техника и т.н. - абсурдните ограничения относно срока на лечение на пациенти с тежка симптоматика, налагани от държавна бюрокрация далеч от спецификата на психопатологиите - също толкова абсурдните налагани от същата министерска бюрокрация избори на лекарства - това, както и срока на "лечение", се дуктуват не от актуалната специфика на заболяването, а от ... икономически причини, от липсващия бюджет в тази сфера... Аз практикувам клинично насочена психотерапия. Но не желая да работя в психиатрия. И не само поради антитезата психолог и психиатър. Майки на мои пациентки са ми разказвали за ужасните, дори травмиращи личността и унизяващи условия в психиатриите в София, както и за понякога изключително грубото отношение на персонала... А развиващите психоза са млади хора около двадесет - и далеч не всеки от тях губи интелекта си(въпреки налудностите), а още по-малко личностовото си достойнство. А то именно бива потъпкано от условията в психиатриите, от поведението на персонала, който получава мизерни заплати и му е все тая... Както и да е - такава е ситуацията към днешна дата! Аз вярвам, че скоро психиатричните ни клиники ще повишат стандартите си до световните! ......................... Има чудесни психиатри, изключителни специалисти в областта на човешката психика. Хора достатъчно интелигентни, за да усвоят сами психологичните теории, да се обучат в няколко модалности на психотерапията, да бъдат наистина хуманни лечители! Много има да се прави за българските психиатрии - както и за цялата ни държава... Психиатричните клиники са нужни при работа с психозите, детоксикацията на наркоманиите и др. Ако сравня някоя Канадска психиатрия с 4-ти километър, сякаш имаме разминаване във времето. Сякаш тук сме 50-на години назад... Затова въпросните настоятелства биха свършили чудесна работа! Редактирано Май 26, 2010 от Орлин Баев L_i_a и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Орлине, ти имаш чудесна специалност и няма нужда от сравнения, доказателства и т.н. Бъди убеден в това! А психиатър е също чудесна специалност и си има своето място и роля, не по-малко от това на психотерапевтите. А за съжаление положението е зле във всички болници в България, не само в психиатричните. От целия пост за мен важно е само това под чертата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 (edited) Права си, по-добре без сравнения. Постъпвам малко защитно. Поглеждайки се отстрани, правя го в резултат на специфичното отношение на някои от психиатрите към психолозите. Отношението им има известни основания, доколкото в Б-я психологията се преподава дори задочно или магистратура по психология се предлага след каква да е друга специалност... Така ще бъде до приемане на закони за психологията и психотерапията. И дотогава обаче обученият в добро учебно заведение психолог има далеч повече знания за психиката от психиатъра. Темата е щекотлива и да, права си - по-добре просто да си вървим по пътя. Благодаря ти за менталното ти побутване - оценявам го! Наистина и двете професии си имат стойност и нюанси на тежест и приложение, въпреки голямото им припокриване! А когато става дума за психотерапия, тя е отделна професия! ......................... Горното е лирическо отклонение ... Ако ще пишем, нека е по темата! А тя е за българските психиатрии! Редактирано Май 26, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brilliance Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Положението в психиатричнике болници е плачевно.Дори да е направен лек ремонт някъде с това се изчерпва всичко. Персоналът тъпче на едно място-не само заради ниските заплати. Просто са научили няколко лекарства и с това се изчерпва всичко. Отношението към болните е отвратително....може би защото са "луди"...не зная.А персоналът не се замисля, че никой не е застрахован от това и на всеки може да се случи...Що се отнася до приложението на някакава психотерапия....просто липсва подобно нещо. Нямам думи!!!А болните-просто ти се къса сърцето-явяват се на телк, вземат мизерни левчета и са с право на работа...Но кой работодател ще вземе "луд" на работа...!!! А много от тях са доста по -съвестни и с по-големи дадености от "нормалните"!Понякога се питам - кои са лудите -тези ,които са зад решетките или тези, които са навън...!!!Отношението в клиниките вероятно е такова, защото и на обществото мнението е подобно. Никой не възприема хората с ментални увреждания, като болни хора, а те са такива, а като "луди". Така, че нека има настоятелства към болниците, нека държавата направи нещо за тези хора, защото това е една от най-уязвимата група в обществото, с потъпкно човешко достойнство! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Злинчо Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Здравейте! пак ще хвъля бомба,но... с изключение на Орлин, ми се струва,че останалите са външни. от кухнята: отношението на персонала,специално за т.нар. четвърти километър, в сравнение с всички други болници, където съм ходила на клинична практика, е изключително добро, освен това и професионално. в тази сфера, много неща може да се струват първоначално обидни и уронващи достойнството на пациентите, но е свързано с тяхната безопасност, както и с отговорността на персонала. може и да звуча оправдателно, но е факт,че най-лъчезарния и ласкав персонал на отделение открих именно там (практиката си карах в остро женско). съжалявам, че спамя, но ми се струва неуважително да се пренебрегва с лека ръка отношението на много от тези специалисти, тяхната загриженост към пациентите (които тук са често, т.к. няма почти диспансерна мрежа в страната). ето защо този проект е много важен. на 4-ти км някога е имало голяма база с трудотерапия, което е също от значение за някои от заболяванията. изобщо колкото и скромен да етози проект, аз смятам,че ще свърши доста добра работа. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 26, 2010 Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Здравейте! пак ще хвъля бомба,но... с изключение на Орлин, ми се струва,че останалите са външни. от кухнята: отношението на персонала,специално за т.нар. четвърти километър, в сравнение с всички други болници, където съм ходила на клинична практика, е изключително добро, освен това и професионално. в тази сфера, много неща може да се струват първоначално обидни и уронващи достойнството на пациентите, но е свързано с тяхната безопасност, както и с отговорността на персонала. може и да звуча оправдателно, но е факт,че най-лъчезарния и ласкав персонал на отделение открих именно там (практиката си карах в остро женско). съжалявам, че спамя, но ми се струва неуважително да се пренебрегва с лека ръка отношението на много от тези специалисти, тяхната загриженост към пациентите (които тук са често, т.к. няма почти диспансерна мрежа в страната). ето защо този проект е много важен. на 4-ти км някога е имало голяма база с трудотерапия, което е също от значение за някои от заболяванията. изобщо колкото и скромен да етози проект, аз смятам,че ще свърши доста добра работа. Поздрави! Злинчо,и аз ще хвърля "бомба"! Преди няколко години на път за язовир Калин видях психиатричното лечебно заведение край с.Пастра.Просто пътя минава през него и няма как да избегнеш шокиращата гледка.Част от мъжете(които бяха с овладяни заболявания)се разхождаха или седяха по пейките пред сградата.Няма да забравя погледите на тези измъчени хора! Но най-страшното което видях,беше клетката в която седяха или лежаха тежкоболните.Хора в клетка!!! Това не са условия за лечение на психично болни хора!Предполагам и на лекарите и останалия персонал не им е леко,но те сами са си избрали професията. Орлин е прав като казва,че не желае да работи в психиатрия - и аз като прост инженер мога да кажа,че при тези условия и човек с най-здрава психика би се разболял. Извинете ме за носещия негативизъм пост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brilliance Добавено Май 27, 2010 Доклад Share Добавено Май 27, 2010 "Външни" или от "кухнята" ...нямам представа, но това което казах за психиатричните болници и всичко около тях го потвърждавам от преки наблюдения, а именно -ДПБ Карвуна. Не смятам , че за всичко може да се съди само по болницана на 4 км. Има и други болници, като тази която посочих. Не само за самата болница говоря, но и за персонала , отношението и т.н.Granat1 е абсолютно прав-не става въпрос само за негативизъм...просто това е реалността ...за жалост.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Злинчо Добавено Май 27, 2010 Доклад Share Добавено Май 27, 2010 Разбирам ви ,Приятели! съгласна съм с вас,че не навсякъде е така - именно, не може да поставяме всички под един знаменател. Акцентът, който е важен в случая са точно хората поставени в изолация, която колкото и да е абсурдно, е сравнително безопасна за тях среда.не ме разбирайте погрешно. простото тройно правило в случая гласи: психично болните в Бг са болни, беззащитни, хора със специфични нужди и т.н., само докато са в пределите на болницата. колко ваши съседи познати, дори роднини имате с различни проблеми? как гледате на тях? тъжно, но навън те са досадно бреме, лесна плячка, кварталното плашило и какво ли още не. лесно е да съчувстваш на някого зад хоризонта. извинявайте,може би понякога съм ненужно директна, но нападките срещу колеги не са уместни в случая, защото, ако погледнете петицията, ще видите че там стоят обединени болните,роднините,както и здравните специалисти. Сигурна съм,че началото е поставено от здравните специалисти. защото, ако мълчиш през цялото време докато ти подрязват крилцата, това не те прави герой, напротив- нещата се влошават. от диспансерната мрежа в страната нищо не е останало. !? ние искаме болници ?! кое е по-важно : превенцията или лечението? доста сме се отдалечили от "нашия баща" -Хипократ. ако рябва да изкажа личното си мнение (което не споделих на изпита,разбира се), то ще се доближи до това на Орлин-липсва цяла верига от специалисти в лечнието на психично болните. все пак тази петиция бележи някакъв подем в отношението към проблема. а този форум популяризира ситуацията, каквато е в момента. Простете за грубия изказ, но според мен, с някои неща-само ребром! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 27, 2010 Доклад Share Добавено Май 27, 2010 Дано този форум наистина помогне за популяризиране на проблема!А той наистина е много сериозен.Според мен добри специалисти в България не липсват.Липсват средства и добра организация.И просто не виждам как при сегашната криза може да се реши по-скоро проблема.Може би на този етап е възможно да се направи друго - по някакъв начин да се промени отношението на обществото към психично болните хора,и да се спре употребата на тези грозни думи "луд" и "лудница"!Повечето от тези хора някога са били здрави като нас, и никой от тях не е пожелал сам съдбата си.При адекватно лечение и добро отношение от страна на обществото,повечето от тези хора биха могли да живеят живота си пълноценно. Най-добре е да насочим вниманието си към това,което ние от този форум бихме могли да направим за решаването на проблема. Злинчо 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Злинчо Добавено Май 27, 2010 Доклад Share Добавено Май 27, 2010 не мога да се изразя по-добре!Смятам, че дори с тази дискусия пак помагаме, да не говорим,че тук е качена петицията! Много Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 17, 2010 Доклад Share Добавено Юли 17, 2010 Общувам с доста колеги, психиатри, които работят в главните психиатрични клиники в София. Разбира се, умишлено избягвам да цитирам кой и къде. Ето едно примерно случване в здравната ни и болнична система: "Вчера имаше медицински съвет между директора на болницата и началник клиниките, на които директора е казал новите простотии измъдрени от любимата здравна каса и от министерството. Тежко и горко на хората ако се разболеят ако нямаш пари и то хиляди левове, кучета те яли и те хвърлят на бунището. Шефът каза, че здравната каса е въвела строго лимитиран бюджет на болницата. До определен брой болни носят приходи на болницата. След като и ако надвишиш тази бройка на приети болни не само не ти се заплаща за него а дори те наказват и въвеждат глоби. Така че болниците като търговски дружества няма да имат интерес да приемат болни над тези делегирани бюджети и ще връщат хората. А ни прави впечатление че хората не са станали по здрави...". С други психиатри обсъждаме и споделяме как същат аздравна каса, пионка на политическия ни варварски антисоциален и геноциден абсурд, лимитира лекарствата, престоя в болниците и какво ли не... Някъде в темата за "ще я бъде ли България" Станимир беше писал едно много хубаво определение за подобен тип псевдодържавици като това пространство, в което сме: "Държавите са факт. В началото те са се образували на расова и етническа основа, а в момента това не е съвсем така, но държавите все пак си остават преди всичко друго инструмент, чрез който определени управляващи кръгове експлоатират населението, преобладаващо за своя лична изгода." Искам само да кажа, че има и нормални, социални държави, в които правителството наистина е просто функция на добруването на нацията. Например Канада, Австралия, Нова Зеландия, Скандинавските държави, Дания, Холандия. Пламъче, Дъгата и L_i_a 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Маяна Добавено Септември 7, 2010 Доклад Share Добавено Септември 7, 2010 Zdraveite, Mnogo sam se otchajala i ne znam kak da pomogna na maika mi. Tja jivee sama, ima skleroza, pie alkohol vseki den, gubi si parite, i ni kazaha che bez neino saglasie ne moje da postape da se lekuva. Sestra mi iska da ja vkara v Karlukovo. Maika mi e mnogo neadekvatna, ima manii za presledvane i e pobarkala vsichki sasedi okolo sebe si. Mnogo vi blagodarja ako mi dadete njakakav savet. Zagubvam nadejda... Маяна e-mail: amerique100@gmail.com Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 9, 2010 Доклад Share Добавено Септември 9, 2010 Редът е следния- Сестра ви или вие трябва да подадете молба до прокуратурата в която подробно да опишете сътоянието на майка си.В нея трябва д а искате освидетелствуване и настаняване на лечение.В молбата трябва да подчертаете ,че майка ви не може да се грижи за себе си и искате и поставянето и по запрещение. Прокурора издава разпореждане да се извърши такава експертиза от районният психиатър или диспансер.Изпраща се съобщение до майак ви.Тя е неадекватна и има две възможности -или вие да я заведете или ако откаже прокурора да разпореди това да стане принудително- с линейка , медицинско лице и полицай.Така тя може да бъд заведена и насила в болницата за срок от 30 дни.В това време се прави мед.експертиза за да се установи болна ли е тя-все пак вие може и да лъжете.Ако е болна ще се лекува, като това може да стане и принудително за вече по продължителен срок .Ако заболяването е необратимо може да се подготвят документи и настани в соц. дом за психично болни.Но преди това се постава под запрещение и вие или сестра ви и ставате настойник Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Ноември 21, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2010 Доста се колебах дали да се включа в тази тема на форума. Причината, че се страхувам да не подходя твърде емоционално. Но след като вече два дена темата не ми излиза от мислите реших, че е по-добре да изразя позицията си. Да, условията в психиатричните клиники са на изключително ниско ниво. Да, заплащането на лекарите е ниско и недостатъчно. Да, здравната каса се държи като мащеха с лекарите и системата на здравеопазването. Но отношението на медицинският персонал към болните? Отношението ни към другият следва ли да зависи от заплащането? Парите? Отношението нима има цифрова стойност, и каква е тя? Меко казано това за мен е безумие и гавра. И къде отива човешкото? Всичко бизнес ли е? Хората стока ли са? Болестта търговия ли е? Не слагам всички лекари род общ знаменател, разбира се има и такива, за които професията им е призвание. Но ми омръзна да слушам оправдания от страна на лекарите за неефективната им работа на моменти с външни фактори. Стига с това хленчене. Но да не се отклонявам от темата за психиатричните болници. Ето, Злинчо в едно от мненията си дава информация от "кухнята". Но коя "кухня"? - на психолозите, на психиатрите, на мед. персонал, на студентите, на специализантите и т.н. А забравяме за една основна "кухня" - тази на психично болните, които са се "лекували" в психиатрична клиника. Къде е тази "кухня"?, защото тя е основна. Всяка истина има толкова страни, през колкото я погледнеш. А мисля, че позицията на човек, преминал през лечение в психиатрична болница ще бъде от съществено значение за виждане на цялостната картина. Но дали този човек ще посмее да се разкрие? И ако не - защо? Заради стигмата от обществото. И тук съм напълно съгласна с позицията на Пламъче, която счита, че следва да се промени общественото мнение. Наистина, нагласите най-трудно се променят, но трябва да се започне, нали? И да има последователност. И ако за материално-битовите условия, финансирането на психиатричните болници, здравната каса и пр. по-лесно се говори и има някакви идеи в тази насока, отношението на мед. персонал към психично болните остава на заден план или не се дискутира. О, да - това е хлъзгава тема, нелицеприятна, трудно доказуема, а и потърпевшите са психично болни хора - кой ще им повярва? Съжалявам за резкият тон, може би минавам границата на благоприличието, но наистина тази тема ме жегна. Такава съм си - защитавам по принцип по-слабите, а психично болните хора ги взимам присърце, защото имам чувството че никой не ги чува или не иска да ги чуе. А те има какво да кажат. И се извинявам ако съм била твърде остра. Пламъче и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 (edited) Здравей, Смехи! Не си остра по никакъв начин. Всичко, което казваш, просто изразява наболялата реалност в българските психиатрии. Не е нормално уж хуманни институции да бъдат търговски дружества и дейността им да зависи от егоцентричните, откъснати от законите на Живота капиталистически грозни принципи. Не е нормално санитарите, сестрите и психиатрите да получават заплати, с които и супа за социално слаби не могат да си позволят, така е. Но не е и нормално отношението им към болните като към добитък и често невероятната дехуманизация на която те са подлагани от отношението на "лекуващите". Не е нормално човекът да се етикетира с някаква диагноза, идваща от много субективното мнение на този или онзи (защото така се поставят психиатричните диагнози - не на базата на физиологични данни, а на невероятно субективната оценка на специалиста). Етикет, който веднъж поставен, е носен цял живот, защото съвременната психиатрия е фиксирана в болестта, в проблема, а не в здравето и няма оздравяване, а има само ремисия... Етикет, превръщащ се в грозна стигма. Стигма, пораждана от свръхфиксираното в болестта съзнание на психиатричната система и поддържана масово от страховите и пълни с неразбиране проекции на масите относно психичните специфики! Да, хората ги е страх от различието. От различието на другия, но и страх от собственото различие, който е проектиран като силно негативно отношение към хората с различни ментални специфики. Хората имат страх от отхвърляне от "стадото", от социума и затова потискайки уникалността в себе си, проецират този страх от различието в отхвърляне на хората с ментални проблеми. Те им стават удобен "пешкир за обърсване" на собствените им страхови комплекси. Всичко тръгва обаче от параноично фиксираната в патологията психиатрична система. А би могла да бъде фокусирана в здравето и излъчваща доверие в доброто система... Но не е така! И си има причини за това. Едната според мен се състои в това, че такова патологично филтриране на информацията има интерес да бъде поддържано от фармацевтичните гиганти - разбира се, не само по отношение на психопатологиите, но и на медицината въобще. Така се продават много, много хапченца и много, много милиарди стоят зад тези хапченца! Втората причина за свръхфиксирането в болестта в обучението на психиатрите, според мен е част от механизмите за социален контрол. Твърде лесно и удобно кой да е може да бъде набеден за "луд", когато поведението му е неизгодно за някой с власт... В българските психиатрии и досега пациентът се третира дори не като човек и личност, а като някаква биологична система, в чийто организъм е достатъчно да се сипе някакво вещество и видите ли, хоп, всичко ще се оправи! Но не се оправя! Невролептиците потискат симптомите, но заедно с тях и цялото личностово функциониране на човека. За психотерапия в българските психиатрии въобще не се и говори. Дори за групова, камо ли за индивидуална. Няколкото думи на психиатъра или невролога към пациента нямат нищо общо с психотерапия. Тя е дисциплина, която изисква много години обучение, опит и практика! А всъщност иенно психотерапията, дори на ниво психоза, възстановява връзката с реалността трайно, обучава мисленето, коригира страховете, дори и налудно параноични да са. Аз в практиката си вече съм имал доста случаи на пациенти с аудиални халюцинации примерно. Хора, които обаче съвсем спокойно могат да бъдат научени да живеят заедно с тези гласове, да се сприятелят с тях, да ги различават от реалността, да си играят дори с тях, да ги игнорират или успокоят. Всеки е индивидуален случай. Интересното е, че ако такъв човек отиде директно при психиатър, в държавно здравно звено, на мига ще му бъде лепнат етикета, съответно и доживотната стигма на диагнозата "параноидна шизофрения"... Според диагностичните наръчници обаче при шизофренията би трябвало да има загуба на връзката с реалността и налудно мислене. Да, обикновено ги има, но в някаква степен, която спокойно може да се терапевтира, дори и само и единствено с психотерапия или само с помощта на обикновени антидепресанти. И не след дълго налудното мислене се връща към здравия разум, а връзката с реалността става нормална. Да, гласовете понякога остават, но вече отношението и реакцията на човека спрямо тях е друга. Или пък въобще отшумяват... Мисълта ми е, че често 'лудите не са толкова луди", колкото са етикетирани от психиатрите и стигматизирани от страховете на хората... Е, има и тежки случаи, така е! Но, идеята ми е, че ведно със "сухото" на тежките случаи много често гори и "мокрото" на много по-лека симптоматика. Обаче всичко се поставя под общия знаменател на диагнозата! Това е най-малкото непрофесионално, а според мен и нехуманно! Като види човек условията в психиатриите в богатите страни и ги сравни с тези в Б-я, се чуди да се смее ли, да плаче ли, или и двете. Доста пациенти са ми разказвали за ужасиите в Курило например ... За отношението като към добитък, за гореспоменатите етикетирания, за това, че и здрав да влезеш, луд ще излезеш, за професионалното изкривяване на психиатрите, виждащи болест във всичко, за нечовешкото отношение на санитарите и сестрите. Да, няма пари. Но нали си избрал да работиш хуманна професия и да помагаш - уж?! Има и чудесни психиатри, разбира се, хора с призвание. Аз самия работя в екип с психиатри. Ето д-р Първанов, който пише тук, е психиатър. Реалиите около българските психиатрични болници обаче са нелеки... Редактирано Ноември 23, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 24, 2011 Доклад Share Добавено Май 24, 2011 (edited) http://video.google.com/videoplay?docid=-30073771927921128# Искам да започна с това, че наред с многото голи и понякога жестоки факти и истини, във филма умишлено се катастрофизира свръх черногледо съвременната психиатрия, филтрират се само отрицателните и страни и се пренебрегват плюсовете и достойнствата и. А позитивите също присъстват, както и минусите. Но за плюсовете не се споменава и дума и неизкушеният в областта на менталното здраве зрител може да бъде подведен. Филмът започва с основателните твърдения, че психиатричните диагнози се поставят единствено въз основа думата на психиатъра. Един и същ човек, отишъл при пет различни психиатри, би могъл да бъде диагностициран с пет различни диагнози. Засега няма хематологичен тест или някаква биопсия, с които по научен начин да се диагностицира психично заболяване. Има допаминова хипотеза, но повишен допамин има и при дузина други състояния, при които не се наблюдава психотичност. Във филма не се споменава нищо за когнитивната невропсихиатрия, която обединява твърдо научния подход на когнитивната невронаука с психиатрията. Макар и в развитие, когнитивната невронаука вече все по-уверено навлиза в процеса на случване на психичните заболявния, на шизофренията например. За в бъдеще несъвършените, тромави и груби понастоящем средства на невросканиращата техника ще бъдат със сигурност все по-усъвършенствани, достъпни за по-масово ползване и диагностициране, ще бъдат обединени времевите и пространствените им свойства, прецизността и неинвазивното им и безвредно проникване в „хардуера“ на човешката когниция – мозъкът! Пиша това непредубедено – нищо не е само черно или само бяло. Така и психиатрията не е само „черна“, както е представена в този филм. Но не е и много беличка, както се вижда от недвусмислените факти! Няма твърди научни доказателства,които да застанат зад твърдението, че психотичните разстройства се дължат на химичен дисбаланс. А в същото време хапчета се предписват масово не само на ниво психоза, но и на ниво „малка психиатрия“, при неврозите и просто при житейски перипетии и нормалното им психично отреагиране с временен когнитивен дисонанс. Защото първо, зад това поведение на психиатрите стоят фармацевтични мегагиганти, които го диктуват и второ, лесно е да предпишеш хапче, но психотерапия се прави трудно и само след доста години обучение и наличието на немалко личностови качества. А далеч не всеки ги има. Когато човек прочете страничните ефекти на някои масово предписвани хапчета, не може да се зачуди дали наистина повече помагат или повече вредят. Ако комерсиалният двигател зад тях бъде хипотетично премахнат, употребата им ще бъде далеч по-прецизна и ограничена. Не са необходими свръхобобщавания, таблетките често са нужни – но далеч по-рядко от настоящата им продажба подобно…бонбони. Не са бонбони -дългосрочната употреба на транквиланти например води до наркотична зависимост, личностови промени, срив в когнитивните функции… Ако се разгледа миналото на психиатрията, човек може да се ужаси – хората буквално са били изтезавани. И досега се практикува електро-конвулсивната „терапия“ – по някакъв абсурден начин някой предполага, че заедно с бруталното убийство на невромозъчни клетки, ще бъде „излекуван“ човекът. Ползва се ток между 50 и 400 волта, който може да задвижи големи машини, мозъкът буквално се пържи, което при честа и продължителна употреба води до трайно увреждане на висшите нервни функции на личността… Във филма се говори как психиатрията тотално пренебрегва свободната воля на индивида. За разлика от другите медицински направления, тук личният избор и решение няма значение. Всяка проява на неподчинение се набеждава да бъде част от клиничната картина, а пациентът бива дрогиран до афективна изравненост... Психиатрията, подобно на църквата в миналото, сега често е маша в ръцете на политиката – всеки спокойно може да бъде вписан в някоя от безбройните категории на диагностичните наръчници, ако бъде набеден като дисидент или неудобен. Във филма се изказва друга жестока истина за съвременната наука – човекът е разглеждан като животно! Именно като животно – лишен е от достойнството да има душа, приравнен е до плоската двумерност на биологията си! По някаква причина във филма се прави връзка между евгениката и психиатрията. Тъмната сянка на евгениката, тази социална философия за подобряване на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство и подбор в популацията, е оказала влияние върху цялата наука и мироглед от началото на 20-ти век и разбира се и върху психиатрията от това време – но не само върху нея. Филмът проследява как през годините на развитие на психиатрията, „изследванията“ и „методите“ на психиатрите са се основавали не на наука, а на собствените им често абсурдни предположения и хипотези. А пациентите им, лишени от от избора на волята си, са били чудесни „опитни зайчета‘ и жертви на бруталните експерименти на „психо“хирургията/лоботомията, химическо неадекватно третиране, електрошок или още по-абсурдни и буквално „средновековни“ изтезания като връзване, заливане с ледена вода, давене, трапанация … Но, както се казва в българската поговорка, „дяволът не е толкова черен…“. Не всички психиатри са комерсиални търговци на легализирана дрога. А всяка дисциплина се прави от хора и зависи от тях. Познавам изключителни и отдадени на професията си психиатри, хора със сърце. Според мен, истински научният клон на психиатрията е този на когнитивната невропсихиатрия. В много изследвания е доказана и огромната роля на когнитивната психотерапия при психични разстройства. Всичко търпи развитие – психиатрията също. В заключение мога да кажа, че за да бъде третирана от здравомислещите хора като наука, вместо като меркантилно социално звено или средство за манипулация, психиатрията има нужда от стъпване на здрава научна база! Както и от Човечност и състрадание! Орлин Баев, обикновен човек Редактирано Май 24, 2011 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 18, 2011 Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 Самодеен състав весели психичноболни Трима от служителите на Центъра за психично здраве във Велико Търново спонтанно създали миниоркестър в лечебното заведение. Лекар и двама фелдшери свирят на тромпет, акордеон и саксофон, а от време на време канят и тъпанджия, защото по думите им „народна музика без тъпан не става“. Самодейният оркестър има амбициите скоро да наеме и певица за разтуха на пациентите. ВИДЕО А после говорят, че във всички психиатрии отношението към болните било лошо! Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 18, 2011 Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 Самодеен състав весели психичноболни Трима от служителите на Центъра за психично здраве във Велико Търново спонтанно създали миниоркестър в лечебното заведение. Лекар и двама фелдшери свирят на тромпет, акордеон и саксофон, а от време на време канят и тъпанджия, защото по думите им „народна музика без тъпан не става“. Самодейният оркестър има амбициите скоро да наеме и певица за разтуха на пациентите. ВИДЕО А после говорят, че във всички психиатрии отношението към болните било лошо! Е ти ме разби но в добрия смисъл на думата Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 18, 2011 Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 (edited) Самодеен състав весели психичноболни Трима от служителите на Центъра за психично здраве във Велико Търново спонтанно създали миниоркестър в лечебното заведение. Лекар и двама фелдшери свирят на тромпет, акордеон и саксофон, а от време на време канят и тъпанджия, защото по думите им „народна музика без тъпан не става“. Самодейният оркестър има амбициите скоро да наеме и певица за разтуха на пациентите. ВИДЕО А после говорят, че във всички психиатрии отношението към болните било лошо! Е ти ме разби но в добрия смисъл на думата НЕма пари - действат хората! Според мен идеята е страхотна! Редактирано Юни 18, 2011 от Пламъче Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Юни 18, 2011 Доклад Share Добавено Юни 18, 2011 Даже е повече от страхотно!!! Това са хора с големи сърца, дай Боже повече такива да срещаме по пътя си! Eлф и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.