smehy Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 С интерес изчетох постовете по темата... Замислих се над написаното от Станимир, а именно: "Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път." и „Подобни означава такива, които изискват проява от страна на човека на едни и същи качества за да се справи с тях". В живота си, за съжаление съм била в критични ситуации, включително и заплаха за живота ми. Поведението ми винаги е било сходно - хладнокръвно, без емоции, на пръв поглед коравосърдечно, точни, прецизни движения и адекватни действия. От доста хора, присъствали на такъв момент съм чувала, че сякаш се превръщам в машина, която изпълнява оптималната за ситуацията програма. Аз не зная как изглеждам отстрани, но знам какво чувствам. В такъв момент времето за мен силно забавя своя ход, почти спира - започвам да виждам случващото се като на силно забавен каданс, включително и звуците... Всичко е толкова бавно, а аз съм бърза. Това ми позволява да мисля - да обмисля различни варианти на действие, последствията от тях и да избера най-удачния. А впоследствие се оказва, че минутите за мен са всъщност хилядни или още по-малки частици от секундата... Не зная как да обясна това. Тук има специалисти, които със сигурност могат да дадат обяснение на състоянието, в което изпадам. Но важното е, че именно в това си състояние, в което винаги се намирам в критична ситуация аз имам възможност за обмислени действия. Не зная кое е водещото - самообладанието или самоконтрола. Но което или каквото и да е то просто си идва от някъде и когато е необходимо... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 (edited) Аз те разбирам Смехи, но може би защото аз самата също действам адекватно при критични и застрашаващи ситуации. Не се паникьосвам, дори като съм размисляла доста време след случките, се усещам, че по време на критичните моменти, аз нямам сърцебиене, дишам нормално и т.н. Чак след това, като се нормализират нещата "намирам време" да се уплаша, притесня Но при мен решенията ми идват отвътре, без да се замислям, мога да кажа, че в някои моменти, когато съм опитвала да мисля, какво може и не може, за какво би ми стигнало времето и за какво не, то тогава именно се забавям в действията и не всеки път действам адекватно; също и когато разчитам някой друг да ми помогне. Не бих казала и че други подобни ситуации са ми помагали; включително в уж подобни ситуации могат да налагат толкова противоположни действия... А за първата такава ситуация, какво е обяснението, ако Станимир е прав? Мога да дам и пример - един единствен път през живота си убих животно, защото се налагаше; това беше една змия, пепелянка, на двора в нашата вила в Балкана; бях сама, на 20 години, с 2 годишната си племенничка, за която трябваше да се грижа този ден; детенцето си щъкаше весело наоколо, аз подир нея, да я наглеждам, но не бях и много близо, когато мярнах едно зигзагообразно движение по плочника и малката устремена точно натам, поне с 3-4 м преднина пред мен и на около още толкова от влечугото. Както казва Смехи, в главата ми нещо се преобърна, знаех какво да направя, как и с какво. Не се огледах, лопатката за пепел там ли е точно или не, знаех просто, че е там. Без да губя секунда се стрелнах на 2 метра в страни към дворната чешма, грабнах подпряната там лопатка, с 2 скока изпреварих детето, между него и змията беше останал най-много 1 метър, когато аз хладнокръвно стоварих лопатката, много прецизно точно на врата на змията. Никога дотогава, пък и след това не бях убивала нещо по-едро от комар. Племенничката ми възприе нещата като поредната весела игра, наведе се да види какво става, защото тялото на змията продължаваше да помръдва. Понатиснах още и ламаринената лопатка буквално гилотинира змията, загребах главата и я изхвърлих, преди малката да поиска да я пипне. Защо я стоварих точно на врата, а не примерно върху главата, още не знам; после си мислех, как змията отвори уста, като я притиснах за врата - може би нещо в мен е знаело това. Редактирано Септември 25, 2011 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Да, Диана, разбирам те прекрасно. Имаме сходни реакции, но разликата е, че при мен в това "силно забавяне" на времето около мен, но не и в мен ми позволява да действам за другите светкавично, а за мен бързо.. Например човек залита и ако падне това може да доведе до тежки травми за него, а аз съм твърде далеч, за да му помогна. Тогава времето "се забавя, почти спира", но не за мен, а за реалността около мен. И докато всичко е почти неподвижно, включително и падащият човек аз имам възможност да се придвижа в пространството, да стигна до човека и да го прихвана. И ако това за мен са минута-две, зависи колко далеч съм била, за околните е сякаш съм се появила от нищото до падащият. Давам си сметка как звучи написаното и за пръв път споделям това, но ми се е случвало... Е, все пак ако размисля ще "редактирам" мнението си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Нилюфер Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Винаги се панирам при тежки ситуации, не знам какво ще се случи. И никой не знае. Всички са с мъртвешки погледи, но обичат да се хранят, дори и да става дума за смърт, се яде. По погребения е така, всички ядат до пръсване. И пият до пръсване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 (edited) . Тогава времето "се забавя, почти спира", но не за мен, а за реалността около мен. И докато всичко е почти неподвижно, включително и падащият човек аз имам възможност да се придвижа в пространството, да стигна до човека и да го прихвана. И ако това за мен са минута-две, зависи колко далеч съм била, за околните е сякаш съм се появила от нищото до падащият. Давам си сметка как звучи написаното и за пръв път споделям това, но ми се е случвало... Да, това е една от характеристиките на времето с която можем да боравим, но нямаме знанието и усещането за това. На всеки се е случвало да бърза за някъде и да се движи с кола по познат маршрут. Въпреки че е минавал хиляди пъти през едно и също място, по едно и също време, точно когато бърза усещането му е, че изминава това разстояние за два пъти по дълго време от обикновено, което е чиста илюзия, която обаче води до напрежение, раздразнение и загуба на самоконтрол. Умението да „спираш времето„е чудесна техника за справяне със стреса. Опитвам се да я прилагам напоследък поради супер натовареното си ежедневие. Ако човек успее да го прилага, когато се качи в колата и трябва да шофира градско при силен емоционален стрес, движението по пътищата ще е много по- спокойно. Спирането на времето е вид концентрация върху моментната реалност т.е.слага се тапа на всички потоци от хиляди мисли, които вървят непрестанно в съзнанието ни. Това води до едно приятно отпускане и дава възможност на съзнанието да управлява правилно тялото в този конкретен момент. Нормализира се пулса, стабилизира се дишането и всички други физиологични прояви на стреса. Ние можем да работим с времето в наша полза, някои са го открили интуитивно, други успяват да го научат. Работата с времето е част от усъвършенстването на самоконтрола. Редактирано Ноември 6, 2011 от didi_ts АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 (edited) Моята позната се пребори с тежкото си пиянство чрез самовнушение(или както го описва тя-заповядах на подсъзнанието си да изхвърли влечението ми към алкохола(.Не пие въобще,но за сметка на това шие гоблени. Честно казано малко и завиждам,защото аз не мога да откажа цигарите по какъвто и да било начин. Вчера даваха някакъв документален филм за цигарите. Не го гледах целия. Но девизът на производителите в Америка бил :"Хванем ли ги като млади, стават зависими за цял живот." В цигарите се слагали някакви вещества предизвикващи зависимост." Мисля че по BTV го даваха. И един американски лекар като се е опълчил, и срещу него са скочили заводи, колеги, абе направо много силно са го подхванали - милиони долари за пропаганда против него. Различни удари са се стоварили към него в тази година (1996г.) - смърт на майка му, куршум в пощенската му кутия (заради докладите му за вредата от тютюна), пропаганда срещу него с истински и лъжливи факти (от медии, колеги), жена му нарочно се е развела с него в деня на годишнината им. Редактирано Януари 15, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Вчера даваха някакъв документален филм за цигарите. Не го гледах целия. Но девизът на производителите в Америка бил :"Хванем ли ги като млади, стават зависими за цял живот." В цигарите се слагали някакви вещества предизвикващи зависимост." Мисля че по BTV го даваха. Едва ли слагат в цигарите някакво предизвикващо зависимост вещество. Според мен пушачът по-скоро е зависим от навика, който сам си е създал, а не от никотина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Ще си позволя да постна и тук една мисъл, която много силно ме впечатли тази сутрин: Как превъзмогвате с любовта? Нито един човек от вас не съм намерил, който да може да превъзмогва с любов. Според мене да превъзмогнеш с любов значи светлина трябва да имаш, в сърцето си [топлина] трябва да имаш и сила трябва да имаш. Превъзмогване B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Вчера даваха някакъв документален филм за цигарите. Не го гледах целия. Но девизът на производителите в Америка бил :"Хванем ли ги като млади, стават зависими за цял живот." В цигарите се слагали някакви вещества предизвикващи зависимост." Мисля че по BTV го даваха. Едва ли слагат в цигарите някакво предизвикващо зависимост вещество. Според мен пушачът по-скоро е зависим от навика, който сам си е създал, а не от никотина. Казват, че пушенето било вид мастурбация. Много силна. И ако е изместена сексуалността, много лесно се привиква към цигарите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Вчера даваха някакъв документален филм за цигарите. Не го гледах целия. Но девизът на производителите в Америка бил :"Хванем ли ги като млади, стават зависими за цял живот." В цигарите се слагали някакви вещества предизвикващи зависимост." Мисля че по BTV го даваха. Едва ли слагат в цигарите някакво предизвикващо зависимост вещество. Според мен пушачът по-скоро е зависим от навика, който сам си е създал, а не от никотина. Казват, че пушенето било вид мастурбация. Много силна. И ако е изместена сексуалността, много лесно се привиква към цигарите. Ако човек вярва във всичко казано, неминуемо стига до умопомрачение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Вчера даваха някакъв документален филм за цигарите. Не го гледах целия. Но девизът на производителите в Америка бил :"Хванем ли ги като млади, стават зависими за цял живот." В цигарите се слагали някакви вещества предизвикващи зависимост." Мисля че по BTV го даваха. Едва ли слагат в цигарите някакво предизвикващо зависимост вещество. Според мен пушачът по-скоро е зависим от навика, който сам си е създал, а не от никотина. Казват, че пушенето било вид мастурбация. Много силна. И ако е изместена сексуалността, много лесно се привиква към цигарите. Ако човек вярва във всичко казано, неминуемо стига до умопомрачение. Аха, пушиш значи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Аха, пушиш значи Как позна?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Аха, пушиш значи Как позна?! Де да знам, имам една кристална топка. То и аз съм пушил от време навреме....че и пури - егати мастурбацията ха ха ха Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.