Самообладание и самоконтрол

[ris_78]

Има толкова важни неща в живота на човек, че е трудно да бъдат степенувани по важност. Лошите навици например, които имаме и понякога виждаме след като сме извършили нещо сякаш в полусънно състояние. Или нещо предизвика в нас да изригне вулкан от чувства, който ни помита. Та дори плясвайки детето извършило нещо нередно. След някаква наша посъпка съжаляваме, когато тя не съответства на това което искаме да е или разбирането ни за правилно.

Самоконтролът в голяма степен ни предпазва. Секундите, в които решаваме как да постъпим. Това което ни се случва не можем да контролираме на 100%, но поне това което зависи от нас...

Как да развием самоконтролът си?

Не знам до колко той е овързан с нас самите като воля, сила на духа и качества на характера и от къде да започнем. Бих искала да му предам особенна важност, защото в голяма степен това оказва голямо влияние върху това какво ни се случва-това което ние сами предизвикваме да ни се случи.

[Станимир]

Според мене самоконтролът започва от самонаблюдението. Човешкото съзнание има склонност да се самоприспива, както и лесно да губи концентрация. В много голяма част от времето мислите ни са автоматични, шаблонни. Изградили сме си механични модели на емоционално реакция, които почти винаги повтаряме при сходни обстоятелства. За да промени човек това, което не харесва в себе си, първо трябва да го изкара на повърхността. Това означава да си признае, че съществува и след това да изучи скритите причините и механизма на проявяването му. Важно е причините да се търсят в нас самите, в определени наши настройки, предразположения, навици, страхове, желания и др. Външните причини примерно могат да провокират една наша емоционална или друга реакция, но нищо повече. Примерно раздразнението. Някой ни каже нещо което не ни е приятно и ние реагираме остро. Думите на този другия са само спусък. Истинската причина за реакцията е някъде в нас. Поради някакви скрити причини (страх, желание, предразположение) ние не харесваме това, което ни казва (или пък самия човек, който ни го казва) и допускаме то да се отрази на психиката ни и да наруши емоционалния ни баланс.

Значи за да имаме самоконтрол е нужно да можем да запазим будността на съзнанието си, да не допускаме да бъдем приспани. Реакциите ни да са съзнателни и разумни, а не автоматични. След определен момент често дори и да забележим, че извършваме някое нежелано действие, вече е късно да го спрем. Не, че е невъзможно, но в повечето случаи става много трудно. Значи контролът трябва да е превантивен. Когато искаме да не допускаме определена реакция например ние можем да положим усилия да утвърдим в съзнанието си нейната противоположност. Може да се използва и самовнушение. Изпитваме омраза към някого. Ние трябва първо да развием любовта си към хората по принцип, независимо от несъвършенствата им. После честно и непредубедено да се опитаме да открием положителните страни на този човек и не толкова да ги открием, колкото да им обърнем внимание, да спрем да ги отричаме. Когато мразим някого ние го асоциираме с отрицателните (в смисъл които не ни харесват) му страни или пък с някакви отрицателни действия, които е извършил по отношение на нас. Такава асоциация разбира се е най-малкото непълна, а често и съвсем погрешна. Ако пристъпим към взаимоотношенията си с този човек с една положителна нагласа, без обичайното предразположение да го мразим, като в същото време запазим една разумна дистанция от него, това което прави или казва не би трябвало да се отразят върху нашето психическо равновесие.

[ask]

здравейте. имам въпросче- неутрализиране и преработване на отрицателни мисли и чувства в положителни . ако приемем ,че мисълта следва енергията, и че ние сме тези, които могат да променят живота си към по- добро, стига да пожелаят и вложат усилия . та изхождайки от тези две аксиоми, и следвайки методът на самоконтролът и самонаблюдението, какъв според  вас е начинът за неутрализирането на горепосочените, и преработването им в положителни емоции и мисли. в предните коментари по темата бяха споменати положителните утвърждения . ако да допуснем ,че времевият интервал на възприемане и възникване на такива емоции е доста кратък като време и реакция за положителни утвърждения, и регистрираният спектър като поле за работа е широк, имате ли други ,идеи или такива сочещи към определени книги по тематиката. 

[ask]

"Най-голямата трудност за ученика, който току-що е минал Второто Посвещение, е тежкият, изтощаващ процес на ментална обработка и излекуването от старите астрални травми. След това колосално напрежение, което е изпитал при опита си да се отскубне от своите предишни чувства и да ги вземе най-после под свой контрол или, както се казва, “да се избави от вкопчването в себе си”, след всичко това, когато излезе от гората на широкия простор и  виждайки  ясната перспектива, той изпитва наистина неимоверна лекота и облекчение.

Ето защо ученикът силно се обезкуражава от обстоятелството, че му предстои отново да попадне в тази смрад, която,  както  му се струва, отдавна е отмил от себе си. Всичките му предишни, стари чувства оживяват и се възраждат отново и той се чуди, тъй като е смятал, че това е отдавна отминал етап от живота му. Но когато първоначалното удивление премине, той ясно ще види, че сегашният метод на анализ, обработка и виждания съществено се различава от предишното.

Да, на него пак му предстои да възроди миналите чувства и желания, макар че разбира се те ще бъдат не толкова силни и ярко изразени в сравнение с предишните по мощ и сила. Но сега най-същественото е не астралният ъгъл на възприемане, а менталният. Всичко трябва да бъде отново извадено на бял свят и ментално преработено на всички нива и позиции и най-удивителното, с което ученикът сега ще се сблъска, това е, че всички фини нюанси, които по-рано на астрална фаза са убягнали от неговото внимание, сега, при менталния анализ на същото събитие, отново ще се проявят с небивала сила. Но съвкупният опит, който се дава с този вид познание, ще бъде сега и по-задълбочен и по-обширен, тъй като ученикът, преживявайки отново тези събития, епизоди и случки, ще ги види вече сякаш представени му от две различни позиции.

Всичките му ментални функции и проницателна дарба значително ще се разширят и ще нараснат, тъй като към този момент всички миражи ще бъдат изживени и преодолени и ще останат само илюзиите. Най-голямата му победа на дадения етап ще стане ясното и точно осмисляне на ролята, която е изиграла личността му в този или онзи негативен епизод от миналото. И така той ще достигне до едно по-дълбоко разбиране на тази важна роля, която е била отредена на неговите чувства и следователно на неговите мисли, за да се развива даденият епизод именно в това русло, в което се е развивал.

В някои случаи той ясно ще види, че този епизод по своя характер е бил по-скоро емоционален, отколкото ментален. Това ще стане показател, че в дадения отделен случай е успял да преработи и  да преобразува много неща, така че в момента от него не се изисква толкова много. В други случаи обратното – той ясно ще вижда, че в процеса на разрешаване на един или друг травмиращ и болезнен за него конфликт е бил задействан излишък от ментална субстанция, а в същото време самите проблеми са били по-скоро проблеми от астрален порядък. Затова няма да му е трудно да разбере, че в дадения частен случай трябва да се подлага на щателен анализ и обработка епизодът като цяло и когато разбере това, той ще бъде вътрешно готов да пристъпи към тях въоръжен със на своите знания."

биргит ломборг-"огледалото на ученика"

[Станимир]

здравейте. имам въпросче- неутрализиране и преработване на отрицателни мисли и чувства в положителни . ако приемем ,че мисълта следва енергията, и че ние сме тези, които могат да променят живота си към по- добро, стига да пожелаят и вложат усилия .

Бих, пояснил: правилни усилия. Откриването на това, в какво се изразява тази правилност, също е умение, на което се учим и развиваме.

та изхождайки от тези две аксиоми, и следвайки методът на самоконтролът и самонаблюдението, какъв според вас е начинът за неутрализирането на горепосочените, и преработването им в положителни емоции и мисли. в предните коментари по темата бяха споменати положителните утвърждения . ако да допуснем ,че времевият интервал на възприемане и възникване на такива емоции е доста кратък като време и реакция за положителни утвърждения, и регистрираният спектър като поле за работа е широк, имате ли други ,идеи или такива сочещи към определени книги по тематиката.

Утвържденията, според мене, трябва да се извършват превантивно. Бързото възстановяване на равновесието след като веднъж е било нарушено, също е ценна способност, която следва да се упражнява. А самонаблюдението е ценно с това, че ни позволява да се научим, да предусещаме появата на отрицателните емоции – да им обърнем внимание още преди да са набрали сила.

Редактирано Февруари 2, 2010 от Станимир

[Орлин Баев]

За мен самообладанието и самоконтролът са равни на свободната воля!

Както казва Стан, самонаблюдението е важен фактор в самообладанието. Въпросът е, че понякога дори и да осъзнаваме напълно импулсите си, мислите си, чувствата си, "се подхлъзваме" - съзнателно. Например, искаме да преодолеем даден навикн - цигари, пиене, преяждане и т.н. Започваме да живеем без него. Осъзнаваме как напрежението на желанието за връщане към навика расте. Расте дотам, че убива дребните житейски радости. Ражда се и тревожност, която расте заедно с незадоволеното желание - тя му е като корен. Тогава едно гласче в нас ни казва: "Е, какво пък толкова, върни се мъничко към навика си - само мъничко!". Често се връщаме. А това "мъничко" е само процеп, през който натрупалото се желание преминава, раздирайки самоконтрола. Тоест, изводът е, че самосъзнанието при самонаблюдението е нужен, но недостатъчент елемент при самообладанието! Много е тънка работата с желанията - особено със страстта. Тя, по мои наблюдения включва останалите негативни емноции като гнева и страха - те са и подлежащи. Но същевременно е и нужното гориво за достигане на по-висши състояния и преживявания, за израстване - трансформация! Много ключово звено в човешката когниция е страстта! Една когнитивна терапия работи предимно от позиция на мислите и твърди, че те определят случването на определени чувства и дейности. това е така. Но, обратното също е вярно. Определени емоции предопределят появата на дадени мисли и поведение! Както и дадени поведения са спусък за поява на съответни чувства и мисли! Тоест, ако в този частен случай си говорим за страстта, начините за повлияването и са през мисловната нагласа, мислене и въображение на ума от една страна и през действията от друга страна. Контролът върху мислите пък се осъществява чрез ядрото на самосъзнанието, онова вътрешно наблюдение зад мислите, което е най-активно при съзерцание, но след определено време на практика се пренася и в живота. Както и през действията и чувствените преживявания.

Относно страстта, която често срива опитите ни за самоконтрол при преодоляване на навици и др. Ясно е, че заетостта, социалните дейности, контактите, работата и т.н. силно способстват за канализирането на страстта - един вид карма йога. От друга страна повлияването на страстта чрез мислите е по-фина работа. Първо, важна е общата ментална нагласа - приемане и разтворено осъзнаване с топлота, вместо битка. Второ, въображението при работата с телесната репрезентация на страстта. Чувствата имат телесни проекции - известни стягания тук и там, промяна в дишането, мускулни напрежения и брони. Обикновено не ги осъзнаваме. Когато ги забележим, можем да работим с тях. Първо, чрез съзнателното им релаксиране. Второ, с въображението - в НЛП има такива техники и те се преплитат много силно с древните йога енергетични практики. напреженията се визуализират като светлини, чувстват се като енергия - завъртат се, завихрят се в тялото с въображението, променя се цвета им, звукът им, аромата им. Това, както и да звучи, е едно престъпване на психо-терапията и психопрактиките въобще в това, което преди се е наричало ... магия. Въображението става все по-живо и силно с практиката! Когато така се работи с въображението върху телесните проекции на желанието, то се успокоява, канализира се в по-спокойна сила, трансформира се. Винаги обаче остава известно напрежение. Нужно е то да се обикне и приеме, да ни хареса да сме в него. Засега до такива изводи относно самообладанието стигам!

Орлин Баев

[shining_star]

Има толкова важни неща в живота на човек, че е трудно да бъдат степенувани по важност. Лошите навици например, които имаме и понякога виждаме след като сме извършили нещо сякаш в полусънно състояние. Или нещо предизвика в нас да изригне вулкан от чувства, който ни помита. Та дори плясвайки детето извършило нещо нередно. След някаква наша посъпка съжаляваме, когато тя не съответства на това което искаме да е или разбирането ни за правилно.

Самоконтролът в голяма степен ни предпазва. Секундите, в които решаваме как да постъпим. Това което ни се случва не можем да контролираме на 100%, но поне това което зависи от нас...

Как да развием самоконтролът си?

Не знам до колко той е овързан с нас самите като воля, сила на духа и качества на характера и от къде да започнем. Бих искала да му предам особенна важност, защото в голяма степен това оказва голямо влияние върху това какво ни се случва-това което ние сами предизвикваме да ни се случи.

Детето ако го пляскаш, няма така да му покажеш, че е извършило нещо нередно. Единственото, което то разбира, е обида и огорчение. Ако го правиш често (да го пляскаш) накрая ще те намрази.За самоконтрола: не става в момента да г решаваш. Трябва да го решиш предварително. Аз така направих и имаше резултат. Най-добре е ако е двустранно - ако заедно с другия човек, с който примерно, се карате, вземете такова решение. Това действа по-добре отколкото ако вземеш решението сам за себе си. Ситуациите са свързани с хора: с баща ми се карахме и един ден заедно взехме съзнателно решение, че ние и двамата ще живеем в мир и разбирателство. Това реши въпроса, оттогава не сме се карали.

[Пламъче]

Наричат навиците втора природа на човека.Създали сме си ги сами и само ние можем да си помогнем при освобождаването от тези,които не ни харесват.Първата крачка е осъзнаването на вредата която ни причинява някой навик.След това чрез силата на своята мисъл можем да "заповядаме" на своето подсъзнание да изхвърли това което не желаем(ползват се утвърждения).

Що се касае до самоконтрола трябва да се научим да усещаме признаците на зародилото се желание(с което сме решили да се преборим) и да му се противопоставим.Умишленото отвличане на вниманието към нещо позитивно помага.

[Орлин Баев]

Да заповядаш на едно силно и дълбоко вкоренено желание да изчезне, е най-сигурният начин да го увековечим! А ако успеем, да се разцепваме все повече - това разцепване минава през невротизиране или перверзия, а ако упорстваме, стига до шизофрения! Механизмът е проучен отдавна!

[Пламъче]

Да заповядаш на едно силно и дълбоко вкоренено желание да изчезне, е най-сигурният начин да го увековечим! А ако успеем, да се разцепваме все повече - това разцепване минава през невротизиране или перверзия, а ако упорстваме, стига до шизофрения! Механизмът е проучен отдавна!

Моя позната така изхвърли желанието си да приема алкохол!

[B__]

Да заповядаш на едно силно и дълбоко вкоренено желание да изчезне, е най-сигурният начин да го увековечим! А ако успеем, да се разцепваме все повече - това разцепване минава през невротизиране или перверзия, а ако упорстваме, стига до шизофрения! Механизмът е проучен отдавна!

Моя позната така изхвърли желанието си да приема алкохол!

А личи ли вече накъде е избило това желание. В Природата нищо не се губи само се преобразува.

Относно самообладанието и самоконтрола.

Всеки си мисли, че на момента трябва да проявиш самообладание и самоконтрол.

Това не е така. Този подход не бачка.

Самообладанието и самоконтрола се постигат преди въпросната ситуация с работа над себе си. Чрез откриване на причините, които ни карат да се ядосваме или тревожим.

Работата над тези причини и страховете носи самообладание и самоконтрол в последствие.

Самообладанието и самоконтрола не могат да бъдат самоцел, защото така са непостижими.

[Диляна Колева]

Да заповядаш на едно силно и дълбоко вкоренено желание да изчезне, е най-сигурният начин да го увековечим! А ако успеем, да се разцепваме все повече - това разцепване минава през невротизиране или перверзия, а ако упорстваме, стига до шизофрения! Механизмът е проучен отдавна!

Проблемът идва от това, че навикът не се разглежда като навик, а като временно желание и често е съпроводено с вредната мисъл- ако поискам ще спра- най- сигурния показател, че става въпрос за навик.

Друга част от препятствието, което ни дели от самообладанието е това, че самонаблюдението често ни вкарва до лъжливи изводи. И мислейки си че сме преодолели навика си навличаме нови неприятности, живееки с илюзията, че сме преборили проблема.

И тук идва въпроса, до колко съмонаблюдението е качествено и ни помага.

Дори хора занимаващи се сериозно с дебрите на човешката психика, често не достигат до решение на, на пръв поглед, простички лични проблеми.

[Пламъче]

Моята позната се пребори с тежкото си пиянство чрез самовнушение(или както го описва тя-заповядах на подсъзнанието си да изхвърли влечението ми към алкохола(.Не пие въобще,но за сметка на това шие гоблени.

Честно казано малко и завиждам,защото аз не мога да откажа цигарите по какъвто и да било начин.

[ris_78]

Попаднах на темата,защото отново имам въпроси с нея.Отговорите някак си не успяха да ме удовлетворят и затова пускам нов пост.По-горе причините са маркирани и може би малко се е засегнал аспекта и със стереотипните реакции.Как практически ние можем да развием самоконтролът си и развием самообладанието си,в един вид непредвидими критични ситуации?

[Станимир]

С натрупване на опит. Ако човек не е попадал в непредвидими критични ситуации, няма как да развие самоконтрол в тях. Разбира се, всеки до голяма степен може да се подготви като използва въображението си и да отиграе в ума си мислено всякакви ситуации, като по този начин създаде в себе си навик за отреагиране и така ще е малко по-подготвен в реалните ситуации, но за пълен контрол над ситуацията е необходимо да си преживявал многократно сходни ситуации и да си се научил да се ориентираш в тях.

[Донка]

Разбирам те, Рис - няма как да предвидим всичко, а е толкова трудно да се овладее бурята от емоции, които се отприщват от изненадата...

Аз съм много доволна от формулите. Обаче е нужно предварително да се открият тези, които ни действат най-хармонично, да се научат така, че "сами да дойдат" в нужния момент. Това си е пак вид подготовка за ситуацията, която може да застраши самоконтрола ни. При тоа не е задължително непременно да си представяме какво точно може да ни провокира, по-скоро си представям как в мен се надига бурята, но не се опитвам да си обясня защо - ей така - възможно е да се надигне. После си казвам формулата и "наблюдавам" как като с магическа пръчица бурята се укротява и се превръща в красив прибой. Така си създавам "котва" - т.е. какво ще се случи, ако евентуално нещо ме провокира...

[Диана Илиева]

С натрупване на опит. Ако човек не е попадал в непредвидими критични ситуации, няма как да развие самоконтрол в тях. Разбира се, всеки до голяма степен може да се подготви като използва въображението си и да отиграе в ума си мислено всякакви ситуации, като по този начин създаде в себе си навик за отреагиране и така ще е малко по-подготвен в реалните ситуации, но за пълен контрол над ситуацията е необходимо да си преживявал многократно сходни ситуации и да си се научил да се ориентираш в тях.

Не съм съгласна. Никак даже. Това е съвременното научно гледище - тренажор и т.н. Не съм съгласна и за това, дето било нужно многократно да си преживявал сходни ситуации.

Не сте ли виждали хора, дето многократно са преживявали нещо не само сходно, ами едно и също дори и всеки път реагират неадекватно и истерично? Както и хора, които, попаднали за първи път в сложна ситуация, се държат спокойно и подходящо, дори помагат на останалите.

На въпросите на ris_78

Попаднах на темата,защото отново имам въпроси с нея.Отговорите някак си не успяха да ме удовлетворят и затова пускам нов пост.По-горе причините са маркирани и може би малко се е засегнал аспекта и със стереотипните реакции.Как практически ние можем да развием самоконтролът си и развием самообладанието си,в един вид непредвидими критични ситуации?

отговорът е в развиване на вътрешната устойчивост или вяра в себе си, ако така ви харесва повече, както и вътрешната хармония.

Като подпомагащо средство, това е развиването на чувствителност и разбиране /емпатия/ чрез наблюдателност на света около нас.

Тогава не само при стереотипни, но и при съвсем нови и неочаквани ситуации ние ще запазим самообладание, ще реагираме разумно и адекватно.

Обратно, когато човек е вътрешно страхлив и неуверен, не вярва на собствените си сили и способности, когато не разбира околния свят и той му се струва враждебен ... е, колкото и да се тренира, каквито и формули да си казва, все тая.

За съжаление съвременните хора израстват и се възпитават, почвам чак да вярвам в някаква световна конспирация по този въпрос , по много неподходящ начин - отдалечени от природата, затворени в изкуствените бетонни кутийки на градовете (съмнявам се, че повече от 10% от градските хора са способни да изкарат и 48 часа сами в планината примерно); от дете им се внушават страхове от какво ли не - като се започне от "кучето ще те ухапе", "баба меца идва" и т.н. и се стигне до "не вярвай на хората, всички до един са мръсници"; пак от дете им се внушава, че "ти не можеш и не разбираш, но има един човек, специалист, който ще те оправи" ...

[ris_78]

Даа,Диана май се приближи доста до моето усещане,за нещата.

"отговорът е в развиване на вътрешната устойчивост или вяра в себе си, ако така ви харесва повече, както и вътрешната хармония.

Като подпомагащо средство, това е развиването на чувствителност и разбиране /емпатия/ чрез наблюдателност на света около нас.

Тогава не само при стереотипни, но и при съвсем нови и неочаквани ситуации ние ще запазим самообладание, ще реагираме разумно и адекватно."

Дайте съвет как да се работи върху тези качества,за да може всеки да намери най-подходящия за него.Според мен това е важно за всички от нас,тъй като какво по-важно от това да надграждаме собствената си личност.Мисля ,че това са едни от изходните предпоставки за развитие на останалите ни качества,за да бъдат те константа ,а не да ги притежаваме само в някои ситуации ,а в други не.........

[Станимир]

С натрупване на опит. Ако човек не е попадал в непредвидими критични ситуации, няма как да развие самоконтрол в тях. Разбира се, всеки до голяма степен може да се подготви като използва въображението си и да отиграе в ума си мислено всякакви ситуации, като по този начин създаде в себе си навик за отреагиране и така ще е малко по-подготвен в реалните ситуации, но за пълен контрол над ситуацията е необходимо да си преживявал многократно сходни ситуации и да си се научил да се ориентираш в тях.

Не съм съгласна. Никак даже. Това е съвременното научно гледище - тренажор и т.н. Не съм съгласна и за това, дето било нужно многократно да си преживявал сходни ситуации.

Не сте ли виждали хора, дето многократно са преживявали нещо не само сходно, ами едно и също дори и всеки път реагират неадекватно и истерично? Както и хора, които, попаднали за първи път в сложна ситуация, се държат спокойно и подходящо, дори помагат на останалите.

Никъде не съм писал, че изживяването на критични ситуации задължително ще доведе до натрупване на умение да запазваш равновесие в тях. То е задължително, но не и достатъчно условие. Контролът изисква сбор от множество качества. Затова споменах и умението да се ориентираш в трудните ситуации, което предполага нещо повече от простото им изживяване.

Да, в много случаи хора, които са изживели многократно даден тип критични ситуации, продължават да действат неадекватно в тях. Това е съвсем нормално и само подкрепя думите ми. В тези случаи общото е че съзнанието бива изместено от подсъзнателни реакции, които диктуват човешкото поведение. Контрол без будното участие на съзнанието е невъзможен.

Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път.

[summertime]

Контролират се овците, кравите, кучетата и т.н. "Човекът" няма нужда от контрол

[Диана Илиева]

...

Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път.

Не знам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, как се обяснява адекватното действие и спасителни мерки на някои хора при самолетни катастрофи?

...

Дайте съвет как да се работи върху тези качества,за да може всеки да намери най-подходящия за него.Според мен това е важно за всички от нас,тъй като какво по-важно от това да надграждаме собствената си личност.Мисля ,че това са едни от изходните предпоставки за развитие на останалите ни качества,за да бъдат те константа ,а не да ги притежаваме само в някои ситуации ,а в други не.........

Ох, ами то ще стане цяла монография и освен това изобщо не съм сигурна, дали ми е по силите да изложа нещата ясно и последователно. Ще се опитам все пак, като намеря малко повечко време, да опиша в общи линии това, което с времето съм разбрала, а всеки ще оцени за себе си доколко е вярно и приложимо.

[Станимир]

...

Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път.

Не знам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, как се обяснява адекватното действие и спасителни мерки на някои хора при самолетни катастрофи?

Преживявали са подобни ситуации, вероятно не веднъж или два пъти. „Подобни“ не означава непременно самолетни катастрофи, а такива, които изискват проява от страна на човека на едни и същи качества за да се справи с тях.

[B__]

...

Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път.

Не знам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, как се обяснява адекватното действие и спасителни мерки на някои хора при самолетни катастрофи?

.....

Като се има предвид, че при самолетна катастрофа, ако човек се усети да си изпие Rescue капките на Бах, то действа адекватно и спасително; и като се има предвид, че Бах капките изменят мирогледа на човека, то излиза, че по-скоро действаш адекватно, ако имаш адекватния мироглед. Няма значение, че се попада за пръв път в дадена ситуация.

[B__]

.... Контрол без будното участие на съзнанието е невъзможен.

...

Много точно казано, а адекватни действия в кризисна ситуация са невъзможни без участитето на несъзнаваното. Контролът само пречи на адекватните действия. Всичко идва отвътре, просто става.

Редактирано Септември 23, 2011 от БожидарЗим

[Inatari]

За мен са оосбено важни самообладанието и самоконтрола, когато рисувам.

Откривам,че колкото по- балансирана съм вътрешно, толкова по- добре успявам да визуализирам всичко, което съм си наумила,толкова по- лесно стигам до чистите си емоции в момента на създаването и ги пренасям върху повърхността върху ,която работя, толкова по- чисто изобразявам всяка една идея.Точно самоконтролът е ключът към онова тотално релаксирано състояние на мислите, когато ставам абсолютно хладнокръвен наблюдател на себе си, може да се каже ,че излизам извън себе си,хах просто все едно някой друг движи ръката ми и изпълнява мислите ми.

Открих,че владееш ли себе си,владееш и всичко което правиш,владееш и изкуството, което правиш,а иначе то те владее теб.

Когато бях по- малка, като ученичка в художествената гимназия бях изключително експресивна,просто до такава степен емоцията в изкуството ме владееше,че всъщност никога не успявах да я подчиня и много често нещата ми изглеждаха небалансирани,прекалено вулканични,изпълнени на страхотна скорост.

А сега успях да възпитам тази емоция,да я владея, да контролирам всеки един тласък.

Това ме отведе до стъпалото на чистия синтез,тогава ,когато една идея е изведена до знак- образ,всичко е обединено в едно.

На чисто човешко ниво не мога да кажа че се владея до такава степен,но поне в това ,което професионално правя определено опитът си казва думата,просто мога да проследя цялата си траектория на развитие от 6 г. възраст,до 30 като художник.Надявам се все - повече да софистицирам и обогатявам това ,което имам като даденост.

Но всичко е въпрос на съзнание това е истината,когато един човек е приел,че неговият път е постоянното разширяване,той го прави на всички нива,така,че не се плаша.

Интересното е,че точно самоконтролът и самообладанието за мен са символ на пълното отпадане на границите,на свободното преминаване и боравене с цялата си налична сила като потенциал.

Невероятно е чувството,просто това е като да си пълен господар, майстор в режисирането на вътрешния си свят.