Мисли от Учителя за красотата

[Донка]

Красотата се създава по вътрешни закони. Хората я търсят по изкуствен път. Три неща ваят правилните черти на лицето: Любов към Любовта, т.е. свързването с Природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта - за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината - тя оформя челото, погледа и очите.

При стария живот образите са грозни.

Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот.

Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи.

Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота.

Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание - знанието на Природата. Само свободният може да бъде красив.

Красотата е израз на Разумността. Като смисъл на Живота тя са заключава в Любовта.

Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето.

Бог е извор на красотата.

Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.

Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде красив в бъдеще

Изворът на доброто - Красотата

[Рассвет]

За да не изпаднеш в противоречия, ще обичаш душата на човека, която никога не се изменя. В това, именно, е красотата на душата, че любовта ѝ е вечна, неизменна. Достатъчно е само за момент да зърнете красотата на душата, за да не я забравите никога. Който е любил, за момент поне е видял красотата на душата. Няма човек, който, като види душата, да не се влюби. Лошото за нас е там, че като я видим, тя веднага се скрива. Ходиш, плачеш, търсиш я, но не можеш да я намериш. Следователно това, което човек търси и за което плаче, е красивата човешка душа. Тя не стои на едно място.

От време на време тя само посещава човека за момент и веднага изчезва. Струва си човек да живее хиляди години на земята само за този момент – да зърне красивата душа, да се наслади от красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива душа! Целият свят ще те посети, всички хора ще се трупат около тебе и те да вземат участие в твоята радост. Как ще се справите с всички хора? Милиони души ще се редуват, всяка на свой ред да зърне красотата ви. Какво ще правите тогава? Ще се молите на Бога да ви закрие по някакъв начин, да си починете малко. Ето защо, Бог е скрил красотата на човека даже от самия него и я е оставил като негово бъдещо наследство. Казвате, че има красиви хора в света. – Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на душата. Неизмерима е нейната красота.

Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не му се живее. – Защо не му се живее? – Защото не е видял красотата, не е разбрал цената на истинското богатство. Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христос. Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. – „Какво да правим, за да дадем място на Христос в себе си?“ – Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: Не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата.

Бог се изявява чрез всяка душа. Той е в единството и в множеството. Ние познаваме и разбираме Бога в множеството. В единството, в едното Той е неразбран за нас. Да благодарим на Бога, че ни се разкрива в множеството избрани души. Да се радваме, че Той ни се разкрива. А на вас казвам: Знайте, че каквото сте изгубили, ще го намерите. Старите ще се подмладят. Невежите ще станат учени. Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. – Кога? – Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа. Единственото желание на Бога е да учите. Само така ще можете да служите. Щом служите, ще имате постижения. Ние сме дошли на земята да познаем Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Да познаеш, че Бог е вложил красива душа в тебе, с несметни богатства. Бог се проявява, именно, чрез тази душа.

Красотата на Душата

[Ася_И]

"Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота."

"Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства. Човешката душа е красива, защото в нея са вложени Божествени сили. Когато ние почувствуваме присъствието на Бога в един човек, тогава ние започваме да чувствуваме красотата на неговата душа."

"Копнежът към красотата е копнеж към Бога. Който търси красотата, било в изкуството, било в природата, той търси Бога."

"Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа."

Из За красотата, беседа от книгата Доброто разположение

(Лекции по теми из Словото на Учителя с автор Боян Боев)

Редактирано Октомври 27, 2008 от Ася_И

[Ани]

„Кога човек става красив? Винаги красотата е свързана с доброто в света. Колкото човек става по-добър, става по-красив; колкото става по-лош, става по-грозен.“

Възможности на красотата

„Сега, като говоря за красотата, аз имам предвид човешката душа, която, сама по себе си, е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма. При това, всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината.“

Красотата в природата

„Какви са основните качества и линии на красивия човек? На челото, на носа, на лицето на красивия човек се забелязват тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване в края на устните. Тази усмивка увеличава физическата красота на човека и предава весело изражение на лицето му. Краят на устните се повдига нагоре. В песимистите е точно обратно – надолу. Изобщо, когато човек е весел, радостен, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скърбен, линиите взимат низходяща посока. Който погледне лицето на такъв човек, разбира, че той е под тежестта на известни страдания. Който изпадне в песимизъм, в обезсърчаване, губи красотата си. “

Качества и линии на красотата

[Станимир]

„Често се говори за красота, за хармония. Изучавайте природата, там ще намерите красиви, хармонични линии. И животът се изявява по определени хармонични линии. Щом се отдалечим от тези линии, идат вече мъчнотиите, страданията. Различни имена се дават на последствията от това отдалечаване. – Какво трябва да се прави? – Да заместите нехармоничните линии с хармонични. Тръгнете в Божествения път, т.е. в пътя на красивите линии, които Бог и ангелите са поставили на пътя ви, когато вселената се създавала. Светлината върви по пътя на красивите линии. Топлината също върви по пътя на тези линии. Изобщо, добрите мисли, светлите чувства, правите постъпки също вървят по пътя на хармоничните линии. Хармоничното движение е движение на красотата. Когато вървиш по красивите линии на живота, ти изпитваш радост и веселие. Млад си, радваш се на живота – вървиш по пътя на красивите линии. Щом изгубиш тези линии, веднага идат изпитанията. Чудиш се, какво ти стана и казваш: Урочасаха ме. Условията на живота ми не са добри. Баща ми и майка ми са лоши, не ми помагат. Търсиш причината вън от себе си. Не, спри се пред стрелочника и кажи: Посочи ми правата, красивата линия, която води към Царството Божие.“

„Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да намерите онези красиви линии на лицето си, които никога не се менят. Ако те натежат, и красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлина. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил.“

Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г.

[Станимир]

„Красивата мома е подобна на красиво написана дума. Ти чуваш да се произнася тази дума, но нямаш право да я задържиш за себе си. Може да я прочетеш, да мислиш върху съдържанието й, но да не я обсебваш. Като срещнеш красив човек, ще мислиш за условията, при които той е придобил красотата. В погледа, в движенията му, в думите му има нещо красиво, което ти допада. От това, именно, ще се учиш. В дадения случай, красивият човек е твой професор.

...

Някога ангелите обичат да излагат красиви неща от своя свят. Въпреки това, като мине покрай красив човек, ангелът се спира, разглежда го и си заминава. Той знае, какво нещо е красотата. Покрай ангелите, и хората се ползват от красотата. Щом ангелите закрият своята изложба, и картините се вдигат. Тогава момата не е толкова красива. Изобщо, човек е красив, докато носи някаква идея в себе си. Мислите, чувствата и постъпките му го правят красив. Ако по някакъв начин ги изгуби, с тях заедно той губи и красотата си. Следователно, който губи, слиза надолу. При слизането си, красивата мома става обикновена. Тя се лишава от красотата на лицето си, очите й губят своя чар, устата – своята пластичност. Красота без тези качества е мъртва.“

Из „Трите посоки“ – ООК, 26 април 1933 г.

[Таня]

Красотата е един резултат. Силата на човека не седи в неговата красота. Красотата е външната страна. Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.

Но мисълта произтича от любовта. Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов. И следователно, ако имам тази красота, [тя] трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства. А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.

Но има една красота външна. Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек. В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.

Стана здрав от томчето Приготовленията на сърцето

[Надеждна]

Дотогава, докато гледаш красотата с едно съдържание, с една мисъл, ти си щастлив, разбираш нещата. Щом изгубиш красотата, нейното съдържание и смисъла на живота, ти ставаш нещастен. Красотата е нещо живо вътре. Тя е външен израз на реалността. Съдържанието е туй, което носи в себе си вътрешния смисъл, то е животът. Ако един живот няма красота в себе си, ако един живот няма съдържание в себе си и ако няма смисъл в себе си, това не е живот. Животът е това, което има красота, има съдържание, има и смисъл. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да бъдат красиви, съдържателни, осмислени. Всяко едно чувство трябва да бъде красиво, съдържателно, осмислено. И всяка една мисъл трябва да съдържа нова идея. Всеки един от нас трябва да носи тази идея. То са новите времена. Следната епоха, която иде, като влезете в нея, ще бъдете готови.

Направете живота си красив без страх!

Направете живота си съдържателен без страх!

Направете живота си осмислен без страх!

Скръб и радост

Редактирано Август 17, 2010 от Надеждна

[Надеждна]

Красотата на природата се заключава в малките, а не в големите неща. Малките неща проникват в човека и го обновяват. Не може ли човек да възприеме и оцени малките неща и да минат големите през него, те изтичат навън, и той пак остава сух. Такъв човек е подобен на камък: колкото и да се мокри и полива с вода, все сух и твърд си остава. Значи, сухият остава завинаги твърд; твърдият пък се отличава с неплодородие, т.е. той остава безплоден. Безплодният е нещастен, а нещастният всякога се мъчи.

Красивите линии

Редактирано Ноември 9, 2010 от Надеждна

[Guest Дриада]

Вземете красотата у човека.Защо не се дава красотата?В сегашните хора много малко красота се случва.Всяка красива мома, ако не е умна, ще завърти ума на когото и да е.Сегашните хора не са красиви.Казват: Красота!Аз имам мярка, понятие, зная какво нещо е красота.Красивият човек е гениален в ума си.Красивия човек е талантлив в сърцето си.Красивия човек е обикновен в тялото си.Това е понятието ми за красота.Духовният човек, Божественият човек е гениален в ума си, талантлив в сърцето си, обикновен в тялото си.Той е религиозен, учен човек.Говоря за тия хора, които са гениални, учени, свещеници, съдии,жени или мъже без разлика.Всички те са хора на новото поколение, което иде.Всички такива, трябва да бъдат гениални.Аз гледам този ще плаче, онзи ще плаче.Казва:Господ ме е забравил, този ме е забравил, онзи ме е забравил.Ти не забрави ли Господа пръв?Тебе Господ не те ли прати на земята да учиш?

Гениалният, талантливият, обикновеният привличат хората, но никога не ги изваждат от тяхната орбита.Никога не изваждай човека от неговата Божествена орбита, в която върви!Ти можеш да го разбираш, може да изкажеш своето мнение, но остави човека да върви по този път.Този, който го е създал, му е начертал един път и нека той да върви по него.И ти върви по своя път.Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила.

Най- първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога.Човек не може да работи за Бога , ако не е гениален.Гениален ли е той, няма слабости.Талантливият човек, той е постояннно на работа, той не е мързелив- той много работи, много работлив е.И обикновените и те са работни.

Та сега, каква ще бъде новата религия?

Бъдещата религия ще бъде религия на генийте.

Бъдещата религия ще бъде религия на талантливите.

Бъдещата религия ще бъде религия на обикновените.

Три степени има:

Да служиш на Бога с тялото си.

Да служиш на Бога със сърцето си.

Да служиш на Бога с ума си!

То е смисълът на човешкия живот.То е успехът, прогресът, силата , богатството, всичко в света е там.Там е скрита всичката тайна, то е законът на човешкото подмладяване.Тук можеш да се подмладиш.Ако заминеш за оня свят, по-мъчно се подмладяваш, защото някой път дълго време мине, докато те подмладят и пратят на земята.Най - първо ще те прекарат през един огън, да те пречистят от всички мисли и желания, които нищо не носят.Всичко туй трябва да се разтопи.Всичко няма да изчезне, да остане само идеята за Бога.Това е реалното, което не се изменя.Ти ще видиш, че богатството, парите нищо не струват, че красотата нищо не струва, че тялото нищо не струва.Ще останат при тебе гениалните хора, талантливите хора, обикновените хора.Те като се съберат наедно, тогава ще видите светиите.Като се съберат светиите, тогава ще видите Учителите в света.Като се съберат всичките Учители, тогава ще видите Бога, който създаде света.

Приложение и работа22.12.1940г.НБ"Като роди дете"

[Guest Дриада]

Има една страна красива в живота.Красивата страна е неразбраната страна.Красивото е и неразбрано.Красотата е несгодна.Красотата има и своите добри страни и хубави страни, но красотата има и своите несгоди.Като красив ти си свободен.Отдето минеш, всеки ще тръгне отподире ти;ще те погледа, като че прави някое изследване.той ще види та очите ти, носа, косата, всичко това, и ще иска да те пипне.Не, че хората мислят лошо, но го интересува, тъй като погледне, прави му впечатление, но си казва:"И аз да съм така красив като онзи"Всички го имат за образ.А онзи, когото гледат му е малко досадно.Защото красивия човек, никой нищо му не дава, а всеки иска да вземе нещо.Дотогава докато човек мисли, че може красотата да му принесе нещо...Че допринася нещо, но същевременно ще ти принесе и някаква досада.

Например всеки казва, че търсим Истината.Но като намериш истината и те направи свободен, и най- малката погрешка, която направиш истината ще ти я каже.Няма да остане тъй да мине.Истината ще ти направи забележка.

Тогава вие ще се намерите в противоречието на някой мъж, който има една красива, но взискателна жена.Не зная, на мъжа като му дадат една красива взискателна жена, по- хубаво нещо за него няма, но и по- голямо зло за него няма.Той може да бъде хубаво облечен, всичко това, хубаво изтъкмен, но каквато погрешка направи, няма да мине така- цензура.

Приложението като източник на знанието 27.10.1935г."Трите родословия" Утринни слова

[Guest Дриада]

Сега ви давам едно правило, защото към края на живота си ще забележите де са вашите погрешки, вашите криви схващания.Вие, като идете в другия свят,там ще забележите това по единствената причина- в духовния свят има един език, не се казва, че ти си направил погрешка.Но като се прирмириш с един красив човек, ти, като се огледаш и го видиш, ще видиш, че ти не си красив като него.Ти, като се примириш с един красив човек,ще видиш какъв си.И той няма да ти каже,че си грозен.Като се примириш с него,ще жидиш,че си грозен.Ти можеш да си обясняваш,че провидението,че Господ не те е облякъл, тъй те е създал.Вие не може да си обясните, този човек защо е красив.Красивият човек в даден случай има по- голяма цена, отколкото ти, който си грозен.Тогава грозните хора в света, в тях се заражда едно желание, понеже не може да стане красив, грозният може да стане по- силен.И грозните хора са по- силни.И той разполага със силата си.И ако искаш работа в света, търси силния човек.Ако искаш работа не търси красивия човек, търси грозния.Той може да работи.А ако искаш така за угощение, за дипломатически работи, търси красивите хора, те са дипломати.

[Лъчезарна]

"...дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нещо възвишено, Божествено. За да станете красиви, стремете се към красивите, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора. 

Красиво е онова, което расте, цъфти и зрее. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на слънцето, пеенето на птичките. Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с природата, за да се ползвате от нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилните и изопачени форми. Достатъчно е да влезете във връзка с нея, за да може само с една линия, с една сянка да изправи това, което човек е изкривил в себе си. Ако грозният човек се предаде съзнателно в ръцете на разумната природа, само в няколко години тя ще го преобрази, ще го направи красив.

~

Красотата е израз на Истината. 

Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Истината е вложена в човека, но всеки не я проявява. Само красивият човек проявява Истината. Стремете се към красотата, за да проявявате Истината, вложена в душата ви. Като знаете това, работете върху себе си, да се освободите от лошите наследствени черти. Както са създадени те, така можете да се освободите от тях. Сегашното поколение е в състояние да се справи с лошите черти, наследени от деди и прадеди. Ако се натъкнете на някой лош навик в себе си, правете усилия да не го проявявате. Вие сте го придобили чрез често повтаряне. Като избягвате да го проявявате, ще се отвикнете от него.

Три неща са необходими за придобиване на красотата: любов към Любовта, т.е. свързване с природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта; тя ще оформи човешкия нос. Най-после, любов към Истината; тя ще оформи челото, погледа и очите. Очите, с веждите и клепачите, изразяват Истината. Самите очи, без вежди и клепачи, като пособия, не са красиви. 

Днес истинската красота е изгубена. За да придобиете красота, правете красиви движения. И тогава всеки ще каже: „Ето човек с красиво сърце и с красив ум“. Може ли умът да бъде красив? Щом носът е красив, и умът ще бъде красив; щом устата е красива, и сърцето ще бъде красиво. В какво се заключава новото учение? В преустройване на сегашната човешка форма и в нейните удове: лице, чело, нос, устни, ръце и др.

Красотата е колективно благо на цял народ, на цялото човечество. При това, за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, духовния и умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в ангелския, т.е. в духовния свят, той придобива красотата, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено.

Гледайте красивите неща, мислете за красотата и създавайте красиви форми."

 

Качества и линии на красотата, МОК, 18.09.1927 г.

 

 

 

[Лъчезарна]

Често в ума ни, в сърцето ни влизат такива понятия, които имат точно обратен смисъл на това, което те днес съдържат, или на това, което природата първоначално е вложила в тях. Всичките погрешки на нашия живот седят в това, че сме изопачили нещата. Ние сме изопачили значението на нещата, на тяхното вътрешно съдържание, което природата първоначално им е вложила. Природата им е вложила едно, а ние разбираме друго. Ето защо често със своите разбирания хората са в противоречие с окръжаващата среда.

 

Често мнозина говорят за условията в живота, които определят развитието на човека. Други казват, че условията не са важни, но важен е човекът. Да, важен е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви. Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия.

 

За пример каква е била целта или намерението на природата, когато е създавала жената и когато я направила красива? Още не се знае смисълът на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние да премине в едно благородно, възвишено състояние. 

Красотата е един подтик, който природата е вложила с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат тъмнина, а всички красиви неща съдържат светлина, знание и мъдрост в себе си.

Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в битието. Това е общо и за външната, и за сърдечната, и за умствената красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи красота има навсякъде. 

Тъй щото, външната красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух.

Случва се, че и духът, и душата, и умът, и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостта. Дето съществува грубост, там има грозота.
Казвате: „Как да разберем това нещо?“ Вие го разбирате много добре. Кажете ли, че не го разбирате, аз съм уверен, че го разбирате повече, отколкото трябва...

 

~

Който има богатство, той трябва да знае разумно да се справя с него. Иначе той ще мине за безчестен човек. Природата държи точна сметка за всички неща. Казвате: „Да сме богати.“ Можете да бъдете богати, но трябва да знаете, че като ви направи богати, природата ще иска от вас първо да изплатите дълговете си. По този начин тя ще види кой колко е умен. Ако изплатите дълговете си, тя ще ви даде нова служба. Ако не изплатиш дълговете си, тя ще разбере колко си умен и ще те направи сиромах. Тогава няма да имаш на никого нищо да даваш, но няма и какво да взимаш. Тя казва: „Ти сега ще работиш.“ – „Дотегна ми да работя.“ Едно време те бяха направили богат човек, за да изплащаш дълговете си, но ти не искаше да направиш това. [Сега] те турят на работа, но ти не искаш да работиш. Природата казва: „Още едно знание имам.“ – „Какво е това знание?“ – Да умреш. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. Това е смъртта. И тогава никой няма да те търси: нито сиромаси, нито богати. Тогава всички ще се дезинтересират от тебе. Тогава никой няма да дойде при тебе. Ти ще останеш сам.

 

Да остане човек сам, това е едно философско окултно учение. И ще те остави Господ сам в пространството, в един остров. И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мухичка даже, тогава само ще разбереш какво нещо е самотията в живота

 

Красотата на живота седи в това, когато онзи, който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, когото обичаш. В това седи смисълът на живота. Хората се страхуват от Бога, страх ги е да отидат при Него. Защо хората се страхуват...

 

Защо плачеш и кого търсиш, Неделни Беседи, 21.02.1937 г.