Словото

[Guest azbuki]

Пиша тази вечер нещо, което е за една научна публикация. И в главата ми валят мисли, които не мога да напиша там, в статията, защото знанието ми за тях идва от интуицията, а не от сглобяването на фактите (макар и да се надявам някой ден и фактите да се сглобят подобаващо...). И тъй като темата ще ме занимава горе-долу цял живот, отворих я.

Какво ме занимаваше днес? Темата за произхода и естеството на езика. През античността това също е подлежало на дебат, например в диалога "Кратилос" на Платон се обсъжда дали езикът трябва да се разглжда като нещо, което е заложено в природата, тоест названията се явяват естествени съответствия на назованото. Или пък всичко е възникнало чрез... "поставяне, полагане", на гръцки θεσει, тоест чрез формално приписване на определени названия на предмети и абстрактни понатия, без някаква взаимовръзка между двете (т.е. между формата и съдържанието). Диалогът не предлага отговор на въпроса.

По-късно Епикур казва нещо интересно: Че езикът е възникнал чрез това, че природата на хората, според различията между народите, получава различни отпечатъци и образува различни представи, поради което изпраща дъха навън по особен начин, който, задвижен от душевните колебания и различните представи, по различен начин се издишва (опит за превод на едно доста сложно изречение...). Това е една теза, която изобщо не би могла да се приеме от съвременната наука, която общо взето е възприела втората хипотеза от Платоновия диалог - тази за конвенционалната връзка между формата и съдържанието, отричаща всякакви форми на... възникване на думите по силата на някакви естествени закони, поставящи двете в зависимост.

И все пак идеята на Епикур отразява според мен някаква частица от истината. Вярно е от една страна, че една душа по никакъв начин не е свързана само с една култура или език, тоест абсурдно е да се каже, че на човек му е естествено да говори само един език, защото е от някой си народ. Но на материално ниво е възможно възникването на различните езици да има много общо с хипотезата на Епикур - най-малкото в най-общ смисъл, че особеностите на различните езици отразяват и особеностите на народите, които ги говорят. Много е трудно при това да си представи човек и как една таква сложна система като езика може да бъде просто плод на човешката логика и да не изразява нищо повече освен една конвенция. Какъв ли е бил по тази логика езикът, който хората са говорили преди Вавилонската кула? Дали той, чрез това, че е бил общ за всички хора и следователно все още не е бил станал обект на разпадане на различни части (харакерно за материалния свят), не е бил максимално близко до Божествения?

Имам и една друга идея, свързана с този първоначален език, която сега няма да споделям, защото заспивам. Но тъй като ей тези неща не мога да ги пиша в статията, пиша ги тук.

Бих искала да поясня, че под Слово тук имам предвид Словото според това, което пише в Евангелието на Йоан и в древните кабалистични текстове (и не само). Това е творящият звук, от който е възникнала Вселената. Човешкият език е една проекция, отражение на творящото Слово на Бога, също както и човекът, по образ и подобие Божие, е творящо същество чрез езика. Връзката "както горе, така и долу" обяснява и наличието някога (според преданието) на един общ за всички хора език, чрез който човекът е сътворявал своята реалност. Този език е бил директно подобие на Словото на Бога (на принципа на подобието в геометрията, например). Едва когато хората са загубили своя спомен за единението си с Бога, е възникнало и разделението на човешките езици и тяхното отдалечаване от Източника и от заложената им от този Източник свещена функция.

Това е мое интуитивно усещане, но същото се намеква и от самото Писание.

[Иво]

Относно първоначалния език, Учителя го нарича: Ватан

"Преди санскритския език на мода е бил ватанският език, от който всичките езици черпят своето начало."

Из Всичко, което чух

"Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език. Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език. Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато духът дойде в човека, когато любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно."

Из Блажени сте ако любите!

Още мисли от Учителя за езика Ватан: ТУК

Тема за езика Ватан: ТУК

Мистични песни на езика Ватан: ТУК

За същия език говори и Сейнт Ив Д'Алвейдър:

Според Сейнт Ив Д’Алвейдър най-древният език, от който произлизат всички други, се нарича Ватан и се състои от определен брoй (22) архетипни символи / фигури.

А иначе, в най-широк смисъл на думата "Слово", мисля, че трябва да се обърнем към Йоан 1-5, по който има и песен: В начало бе Словото (на този линк може да се чуе и музиката)