Портрет на хармоничния човек

[maggee]

Портрет на човек, освободил се от своите слаби места

Тези хора са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики.

Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота — чувствуват се добре, каквото и да правят, и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата.

Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата.

Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите хора. Тези хора съзнават, че животът се живее и нищо повече — колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Вместо да терзаят и себе си и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават.

Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши — те дори търсят нови и непознати преживявания. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието.

Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.

Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват.

Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва — първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. И у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.

У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението — просто не изпитват потребност от тях.

Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.

Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Хуморът им не е злостен. Никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях.

Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са.

Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората.

Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности.

Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието.

Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести.

Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите,

етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид.

Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат орга¬низма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите.

Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и

не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг.

Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не

говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат — на тях и на себе си. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.

Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел.

Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Никога не изпитват скука. Те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота.

Те са любознателни. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още

знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват.

Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, даучаствуват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв - гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания.

Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции. Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост.

Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна.

Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род.

За тях няма „герои" или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост.

Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите.

Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза.

Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят.

Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието — те живеят и щастието е тяхната отплата.

***

"Вашите слаби места", Уейн Дайър

 

[Mindfield]

Много добре написано.

С пример и с подражание човек учи 3 пъти по-бързо, отколкото само с четене. Само ако имаше толкова примери на такива хора около всеки човек...

[Креми (късметче)]

Чудесна статия, много плезна да си чя преговаря човек поериодично, пък и написана с чувство за хумор - истински духовен деликатес.

По мое мнение не съм постигнала 3 от изброените точки:

Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина.

Тези хора винаги се забавляват

умеят да се смеят и да създават смях.

Сега остава да попитам няколко близки човека, за да видя колко съм суб ективна.

[Диана Илиева]

Не, това не е статия, цяла книжка е, написана наистина свежо, с чувство за хумор. Благодаря на maggee, че ми я припомни!

Това беше първата книга, която ме накара да се замисля по-задълбочено, да започна да си градя собствен мироглед. Това беше през далечната 1989 година.

До тогава четях жадно ту един, ту друг философ - Хегел, Камю, Ницше и т.н., библия нямаше откъде да си намеря, нито пък беседите на Учителя (в библиотеката намерих една книжка, чието предназначение беше да заклейми "опиума за народа" ), по едно време се добрах до една апокрифно разпространявана книжка на К.Кастанеда ...

Е, сега вече има много и достъпна, всякаква информация, но "Вашите слаби места" определено си заслужава.

[Слънчева]

Много ми хареса цитата maggee.

Но що ли си мисля, че точно тези доволни и щастливи хора са трън в очите на много други около тях ако посмеят да си покажат различието?... Щото май не се вместват в "нормалните" рамки.

[maggee]

Познавам точно такъв човек - отговаря абсолютно точно на това описание. Като го четях, в ума ми неусетно изплува неговият образ - може би затова така ме вдъхнови този цитат. Голяма част от нещата се отнасят и за мен, но има какво да се желае още. Той обаче е точно това - ако не го познавах, вероятно щях да реша, че е малко преувеличен този образ. Но не е, това е постижимо.

И да, прекрасно е да имаш такъв човек до себе си, да наблюдаваш реакциите му в реални ситуации. Много добър учител

[Таня]

А аз още не съм виждала такъв човек

[Креми (късметче)]

май не се вместват в "нормалните" рамки.

Kолкото повече такива хора, толкова рамките ще трябва да се променят.

[Mindfield]

Много ми хареса цитата maggee.

Но що ли си мисля, че точно тези доволни и щастливи хора са трън в очите на много други около тях ако посмеят да си покажат различието?... Щото май не се вместват в "нормалните" рамки.

Според мен, защото нямат слаби места, този тип хора не демонстрират напразно щастието си, а само ако има някаква цел. Така и рядко се случва да са трън в нечии очи. Може би такива хора по-скоро рядко се забелязват - нима някой може да види чуждото неподправено недемонстрирано щастие ако го няма в себе си?

[Креми (късметче)]

Според мен, защото нямат слаби места, този тип хора не демонстрират напразно щастието си, а само ако има някаква цел. Така и рядко се случва да са трън в нечии очи. Може би такива хора по-скоро рядко се забелязват - нима някой може да види чуждото неподправено недемонстрирано щастие ако го няма в себе си?

Тук са хората, които формулират собствените ми мисли, когато аз по една или друга причина не успявам.

Редактирано Октомври 24, 2008 от късметче

[maggee]

Обикновено наричаме тези хора странници, особняци. Излъчват особена светлина, но не ги разбираме. Общуването с тях е приятно, но краткротрайно - не ни дават време да ги опознаем. Тези хора познават природните закони и не се отварят към всеки, защото знаят, че общуването е процес на енергийна обмяна и то ги "замърсява" на енергийно ниво - общуват предимно с хора, които са с тяхната степен на чистота и го правят осъзнато. На останалите хора те оставят впечатлението на повей - едва доловим и бързо отминал. Тяхното щастие е абсолютно неразбираемо за околните - защото то не се измерва с "традиционните измерители на щастие" - пари и придобивки.

[Mindfield]

Не мисля че един хармоничен човек трябва да изглежда като странник. Странник ще е ако не се е научил да общува, т.е. ако не е хармоничен. Може би зависи и от гледната точка, такива индивиди действително се виждат рядко, просто красотата и хармонията са неща които са за всеки индивидуални; важното е че ги има.

Общуването с такива хора наистина е краткотрайно...

Редактирано Октомври 24, 2008 от Mindfield

[borislavil]

Хармоничната личност е плод на медитативното съзнание. Няма хармония без медитация, чрез която се възвръщаш в себе си и се установяваш в своята истинска същност. Всички вътрешни конфликти и противоречия се преустановяват. Настъпва мир, който не се ражда и не умира, който е винаги тук и сега, винаги в наличност, защото е иманентен, вътрешно присъщ, но само за този, който е успял да отхвърли от себе си всичко излишно, придобито, неприсъщо, и да се установи в себе си. От този фундаментален мир произтичат любовта и хармонията, които ни съпътстват навсякъде, които са винаги с нас и оказват влияние на хората около нас, според степента на тяхната отвореност, доверчивост, чувствителност, любов. В хармоничния човек всичко е хармонично - неговите движения, походката му, начинът, по който говори, общението с хората... Във всичко, което прави, има някаква неизразима мелодия, която се ражда от вътрешната тишина. Някаква особена, магическа атмосфера, аура се създава около хармоничния човек, която с незрима и неосезаема, но магнетична сила привлича всичко живо към себе си и трансформира всяка дисхармония. Затова е благословение просто да седиш в присъствието на свят, на хармоничен човек, да се потопиш в целебната му аура. Това Свято Присъствие би могло да докосне и да събуди много дълбоки пластове на твоето същество и да ти помогне и ти на свой ред да познаеш и да станеш изразител или посланик на тази Вселенска Хармония, Която поддържа всичко съществуващо.

[Станимир]

Честно да си призная във въвеждащия цитат на тази темата открих доста важни моменти и насоки за размисъл, но също така и неща с които не мога да се съглася, а като цяло текста ми се стори ограничаващ. Говори се за "човек, освободил се от своите слаби места", а това е доста относително и предполага една завършеност, каквато в действителност не може да съществува. Описва се един идеал, дават се правила за следване, които не са абсолютни, т.е. колкото и да са подходящи за някои хора, те савсем не са подходящи за всички. Разглежда се по-скоро един щастлив от живота си човек, успял (поне от негова собствена гледна точка) и адаптирал се в обеществото и условията в него, но духовното развитие е оставено някак си на заден план, въпреки че също е застъпено. Т.е. цялото описание е с преобладаващо материалистична насоченост, личностно ориентирано и с немалко примеси на егоизъм.

"Хармонията е дисциплина".

Това твърдение на пръв поглед може да предизвика силна реакция на отричане, но ако човек помисли в дълбочина, може би ще открие смисъла му. Дисциплината обаче не трябва да се разбира като нещо насилствено и наложено отвън, а като вътрешна организираност. Има правила, които ограничават човека и такива, които не го ограничават, а тъкмо напротив - човек се ограничава, когато не ги спазва. Дисциплината не винаги означава ограничаване на човешката свобода. Тя може да изразява стремежа на човека да живее в един организиран свят, да води един организиран, разумен живот. А хармонията в крайна сметка, не се ли състои именно в това?

Редактирано Октомври 30, 2008 от Станимир

[Guest aorhama]

Хармоничният човек - това съм аз, разпознал себе си в теб и изповядал се пред теб - обичам те!

Хармонични хора, я по-внимателно!

Страшно е някой да ти каже: твоята любов не означава нищо за мен.

Още по- страшно е човек да се усъмни в способността си да обича.

И най-страшно е да потисне душата си, очаквайки любов отвън, назаем.

Истинската Любов е по-отмъстителна и от омразата. Това не знаем!

Но е наше свещено право да Я упражним. Носим Я, всички до един.

Любовта е по-страшна от Смъртта.

И затова е винаги БЛАГА!

Точка.

Редактирано Октомври 30, 2008 от aorhama