Има ли оправдана изневяра? - част 2

[Guest НиколаДамянов]

Накрая мога да кажа само,че ако една жена иска да изгради здрава,дълготрайна и

стабилна връзка,в който да цари Любов и хармония трябва винаги първо да се убеди

категорично,че мъжът е несемеен и свободен.Това е най-важното

(основополагащо) условие,без което дори и да се постигнат някакви хармонични

взаимоотношения рано или късно закона на кармата ще изправи нещата.

Поздрави !

Към това мнение добавям,че мъжът е добре също да помисли и да се въздържи от връзка с жена,която вече има друга връзка,колкото и нейното отношение да ласкае егото му.

...

Klaudia, принципно си права, че мъжът също трябва да се въздържа от връзки с жени, които са обвързани, но нещата на практика не стоят по този начин.

Благодаря ти, че ме върна към тези дискусии от преди година (интересни са! ), но е нужно да се отбележи, че споделените ми мисли се отнасят САМО за "светски" връзки и любови ...Само за такива връзки аз казвам, че жените трябва да не си правят "номера" и да не се стремят да изградят своето щастие, за сметка на нечие нещастие...

Помисли малко ?!? Кога при светска връзка мъжът "избира" ???

Жената е тази, която избира и всичко друго е заблуда. Мъжа може само да си чеше Егото за величие, но една жена ако няма интерес към него (влюбване!) е почти невъзможно да има връзка с даден мъж. Примери колкото щеш!

От друга страна, една жена, ако пожелае ангажиран мъж, може от девет планини да ти "донесе вода" и да те убеди във тяхната "кармична" връзка... ( друга тема за оправданието!) На "атаките" и флирта на една желаеща и влюбена жена (с прилична външност и интелект), трудно би устоял светският ангажиран мъж, "затворен" в монотонността и скуката на една семейна връзка. Аз почти не познавам такива мъжа!

От друга страна, разсъжденията ми отпадат, ако имаме хармонични двойки, за които се опитах да споделя нещо в едно друго мое мнение.

Поздрави.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Жената е тази, която избира и всичко друго е заблуда. На "атаките" и флирта на една желаеща и влюбена жена (с прилична външност и интелект), трудно би устоял светският ангажиран мъж, "затворен" в монотонността и скуката на една семейна връзка. Аз почти не познавам такива мъже!

Хайде пак, жените сме виновни

Някой да иска ябълка?

[Guest hrisko_89]

" На "атаките" и флирта на една желаеща и влюбена жена (с прилична външност и интелект), трудно би устоял светският ангажиран мъж, "затворен" в монотонността и скуката на една семейна връзка. Аз почти не познавам такива мъжа! " - Мъжът може да не успее да се въздържи и да спи с чуждата жена, но това не означава че ще зареже своята жена и ще тръгне за постоянно с чуждата.

"Хайде пак, жените сме виновни " - Мисля че ако един мъж е убеден в достоверността на историята за Адам и Ева, по - трудно би имал положително отношение към жените. Особено ако се тюхка, че не е в рая. Този мит ( или може би начина му на тълкуване), обясняват донякъде дълговековната дискриминация над жените.

[Eлф]

Пссссссссссссссссссст що вините хубавия плод !? Де е писано, че точно, за ябълка иде реч?

И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.

Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него.

И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.

Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде.

Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее.

Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса.

Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил.

А Човекът бе самин и тъжеше.

. . .И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Тайна.

И трепна в буря сърцето на Човека. И той не смогна да каже нищо: очите му бяха слепи от блясъка и, а умът му не можеше да разбере буквите върху нейната диадема. Защото Човекът не познаваше още знаците и не знаеше смисъла на начъртанията.

Тогава Жената пристъпи и каза:

«Аз съм Ева. Който не мине през мене, не ще стигне до Бога. Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите. »

И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка.

А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон. . .

И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил.

Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й.

«Тя е хубава!» — рече Сатанаил.

И той я пожела.

А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори.

И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително.

И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена. . .

И отдаде се тогава на Сатанаиля.

Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце. . .

А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда.

На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.

А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.

И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост.

И те бяха хубави.

——————————————————————————

Редактирано Януари 6, 2010 от Eлф

[Eлф]

Нещо срещам затруднение с източника. Най- добре е да си го прочетете цялото от писалка.нет

[infinity1305]

Има ли? Из африканските племена, австралийските и дори сред някои индианци моногамията е глупост.

Трябва да разнищим понятието "изневяра" що значи.

Иначе, Чебурашка тя ябълката като ме перне по главата няма да седна да мисля за права и правила, я ще си похапна. Така и така в грях съм.

/страхотна картинка/

[Слънчева]

Елфче, прекрасно е. Благодаря за линка. Малко прочетох, че нямам време сега, но е един доста различен поглед.

А като се сетя и за Старогръцките легенди и митове, голяма бърканица ставала, да се повдигне човешкия род... Ето и някои неща, от Учителя съвпадат. За Адонай, Йехова... жената не е толкова лоша вече... Но то пак през човешката любов, та до Божествената да стигнем и да се разберем

И както са казали древните гърци-нищо прекалено, а като овладеем и змията, та я подчиним... супер.

Ама по-лесно е да се нападаме и обвиняваме-то на жените, мъжете ни виновни. На мъжете-жените им виновни... Някой виновен трябва да има, я Лошото е, че никой не казва-аз съм си виновен... щото си мисля, че всеки от ума си пати...

Малко объркано стана, ама...

Редактирано Януари 6, 2010 от xameleona

[Слънчева]

Дръпнах си книгата от спиралата - "Богомилски легенди"-прекрасна книга, благодаря, че се появи този линк. В точния момент.

[val68z]

моля да ме извините ,ако съм нарушил хармонията ви.

ама вие в този форум- има ли това оправдано ,онова оправдано, изневяра оправдана, предателство може би, нима всичко сте в състояние да оправдаете.

нима този форум е само за интелектуални напъни без покритие

[Слънчева]

val68z не си ни видял в друга фаза-заядлива или спорещи... Всичко си имаме, но се стараем да спазим хармонията. Радвам се, че си при нас

[Диляна Колева]

Оправданието било като....... носа(например), всеки си го имал.

Оправдано или не всяко нещо което има нужда от оправдание, значи вече е предварително осъдено.

Всеки постъпва така както реши за редно, после... най- добре да се оправдава само на себе си и на никой друг, че когато някой започне да се оправдава сам си изрича "присъдата" накрая.

Никак не обичам оправданията.Ако си направил нещо, направил си го поемаш си отговорността и се оправяш с живота в последствие, а това пък дали някой теб ще те оправдае е толкова безмислено, че дори не си заслужава да се коментира.Много важно дали някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже "аз те оправдавам" след като в душата ми е бунт.Относно изневярата, по принцип ми е много смешен този израз, няма такова нещо.Като се чувства някой толкова оНЕправдан, та е тръгнал да си оправдава изневярата, да вземе да се разведе с тоз дето ще трябва да го оправдава и да не си слага товари на плещите, пък после и изневярата му няма да е изневяра, ще си е просто полов акт.

Имам любим момент,относно изневярата, от една статия на Карбовски-"Град на ангели", която искам да споделя тук:

" Единственото място, където у нас съществува идея за онзи стария, чуден и омаен морал, онези стари и истински правила, са циганските махали. Отстрани изглежда, че сякаш там сношението е култ и животът омешва любовите така, както това става при животните. Но не е вярно. Единственото място, където жените правят секс само с мъжете си у нас, е циганската махала. Ясно е, разбира се, че и там съседът и баджанакът са живи животни, но правилата са съвсем други. Само смъртта може да раздели този брак между тринадесетгодишната Нурай и момчето Хасан. Изневярата и прелюбодеянието са забранени с бой. Ако жената кръшне, яде ужасен бой и тя знае и се страхува от това. Мъжете, оказва се, и при тях така се създават правила – чуждите булки ги е страх да кръшкат и накрая излиза така, че нощно време единственото място, където може да се прибере мъжът, е в постелята на жената си. Отгоре на всичко това е един наистина мечтан свят, защото в тази ангелска махала жените не мрънкат, не искат да им се обръща внимание, нямат нито една секунда излишно време...."

[AriesWildChild]

А как бихте погледнали на изневярата след някоя пиянска нощ, например? Накъркал си се и всичко излиза извън обхвата на твоя контрол. Извинението "напих се" не върви, но това е един вид инстинктивна постъпка, без да мислиш. Много по- невинно ми се струва от изневярата с цел да накажеш партньора си, защото той ти е изневерил/а пръв или просто искаш да му натриеш носа за нещо. Или си нямаш работа или не си доволен от сексуалния си живот.

Сложно е. Оправдание винаги има. Зависи доколко го сервираш за да се измъкнеш от вината и доколко съжаляваш и се разкайваш за постъпката си.

Каква изневяра впрочем? Секс? Целувката също е изневяра, да пожелаеш мацката с кученцето, която минава покрай теб също е изневяра. Доста обширно сващане.

[Слънчева]

Наскоро дохожда при мене една млада светска жена, около 28 годишна, външно угледна, с правилни черти на лицето. Тя е издръжлива, търпелива, волева натура, темпераментна. Каквото намисли, ще го направи. Тя е готова да чака 20 години, но няма да остави магарето да се търкаля в праха. Ще го вдигне и ще го изтърси. Оженила се за един вдовец, 50 – 60 годишен човек, висш чиновник. Той сега изучава закона на любовта. Между чиновничките си му имало една млада 22 годишна мома. Той се влюбил в нея и започнал да я разхожда с автомобил. На жена си не обръщал вече никакво внимание. Жена му намислила две неща: Да го напусне, без да иска нещо или да иска развод и да го застави да й плаща. Питам я: Как се отнася мъжът ти с тебе? – По-рано беше по-груб. Сега, след като се влюби, е по-деликатен, но аз не искам да се занимава с тази мома. Тя ще го развали. Не, тази мома е оказала добро влияние върху мъжа ти.

Питам: Кой разваля хората? Любовта ли? Любовта оправя хората, не ги разваля. Ревността, кривото разбиране развалят и изопачават хората. Като ме питаш какво да правиш, не те съветвам да го даваш под съд. Години ще минат, докато съдът разгледа делото. През това време или камиларят, или камилата ще отиде. Ако беше искала съвет от мене преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш за този човек. Той се е женил веднъж, има друго разбиране, не като твоето. Вие не можете да се разберете. Очисти мисълта си и гледай на мъжа си с добро око. Не му приписвай нищо лошо. Ако петниш неговото име, с това заедно петниш и себе си, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш с момата, да я нападнеш с груби, обидни думи. Откажи се от това намерение. Напиши й едно хубаво писмо, ще ми го прочетеш, преди да го изпратиш. Сега ще ти предскажа следното: След две години тази мома ще се влюби в един млад момък и ще се откаже от мъжа ти. Тогава той ще се върне при тебе и ще се забрави всичко. Трябва да обикнеш Бога. Ти искаш от мъжа си такава любов, каквато сама нямаш в себе си. Ти не си го обичала, не си готова още на жертви.

Казвате: С какви работи се занимава Учителят! – Въпросът за ревността е важен. Аз влизам в положението на хората. Влизам в положението и на младата жена и на нея искам да помогна. Ревността бушува в нея и тя не може сама да се справи. Ревността, която бушува в човека, трябва да се замести с една светла мисъл. Преди да се поддадеш на ревността, провери, вярно ли е това, което мислиш и чувстваш. Новият живот изисква от човека всяка мисъл и всяко чувство в него да отговарят на истината. Само така той може да бъде чист. Много мисли и чувства от миналото ще ви се наложат, не може да се освободите от тях, но ще ги пресявате. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен сплитане на мисли, чувства и постъпки от миналото. Тялото на човека е оплетено от тях – чисти и нечисти мисли, чувства и постъпки. Трябва да се освободиш от тях. – Как? – Чрез съзнателно изучаване законите на разумния живот. Не можеш да се обновиш и подмладиш, ако не разбираш законите на мисълта. Старите мисли, чувства и постъпки трябва да се заместят с нови. Това е наука. – Как се постига това? – Чрез различни методи, чрез нов начин на възпитание.

И тъй, когато се натъкнете на изпитание – голямо или малко, първо се запитайте защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече.

Из Непреривност в процесите

/Благодаря на Вики3 за цитата/

Редактирано Февруари 12, 2010 от xameleona

[Донка]

След като има развод, аз не виждам защо се случват тези изневери.

Защото семейството в някои случаи се свежда до домашната трапеза - това, че понякога отиваме да ядем в ресторанти, не означава, че трябва да се откажем от похапването по халат и пантофи, нали....

И отново, според мен, проблемът се свежда до

How can we be lovers if we can't be friends

текст

Редактирано Януари 26, 2012 от Донка

[Розалина]

През 2005 година френското кино роди една комедия по темата с изневерите в която обобщено са представени всички отговори на въпросите "Защо" касаещи нашето време и тази тема

Филмът е със заглавие "Единият остава другият не " Ето кратък анонс към него тук

[Латина]

Хората наистина са различни, но като цяло повечето мъже разбират верността по своему. За тях сексът е като яденето - нормална човешка нужда. Търсят нови впечатления, изучават света и хората... Чувстват се свободни в това си право, защото един е животът и искат да го използват максимално, да му отдадат нужното почитание. Един мъж може да изневерява на поразия, но в неговото сърце да има едно специално място, свещено, определено само за една жена. И същият този мъж, който далеч не е светец, да каже: "Светът е за двама" и да вярва съвсем искрено в това. В повечето случаи човекът, който изневерява в семейството, не желае да се развежда, за него жена му, децата и домът му са свещено място. Другите са нещо второстепенно.

Казвам това не защото ми харесва като жена, нито защото го намирам за правилно. Казвам го, защото е истина за част от хората. Личното ми мнение е, че любовта, добрите отношения трябва да се запазят при всички обстоятелства, дори когато някой реши да си тръгне. Не бива да се загрозяват отношенията с упреци, обиди, собственическо чувство, съдене и т.н. Не бива да се губи доброто в една връзка.

Един човек може да обича много хора, по различен начин. Ако ти виждаш, че в неговото сърце има място за теб, че ти си важна за него, че иска да те има в живота си, какво те интересуват другите? Ако виждаш, че сърцето му е изстинало, че му е досадно, че едва те изтърпява, какво толкова има да се двоумиш?

Често решенията, които не можем да вземем, всъщност не са наши решения. Ако има любов в двамата, добре, ако няма - тръгваш си - пак добре, защото имаш шанс да я откриеш другаде. Няма щастие там, където няма любов. А изневярата не може да убие любовта... Понякога изневярата идва, когато си е отишла любовта, но не винаги е така.

Любовта стои и пита:"Обичаш ли ме въпреки всичко, обичаш ли ме толкова силно, че да преодолееш болката си?"

Има толкова семейства, които са се запазили и дори са укрепнали след изневяра.

Това от един моногамен човек, който не е изневерявал, но е прощавал и не е съжалявал за това.

Модераторска бележка: Мнения 114, 115, 116 са преместени от тук

Редактирано Януари 28, 2012 от Донка

[Viva Caselli]

" Сърцето на жената, която в любовта е оскърбена от измяна, прилича на крепост, която е превзета, опустошена и напусната! "

У. Ирвинг

" Никой не бива принуждаван да сключи брак, но всеки трябва да бъде принуден да се подчинява на законите на брака, щом е встъпил в брак! "

Маркс

[Донка]

Не бих допуснала най-близкият ми човек да живее с мен само защото е длъжен да се подчинява на закони, измислени от други хора с някакви човешки ценности и цели, които аз може би не споделям. Ако не е до мен по своя свободна воля и с любов, по-добре изобщо да не е до мен.

Сърцето на жена, която живее с мъж, задължен да живее с нея от закон, прилича на затвор.

[Viva Caselli]

Изневярата е варварски акт. Нейната двигателна сила е жаждата за плътски удоволствия и гнусно развратничество. Предателите винаги са били недолюбвани и сочени с пръст. Но днес нещата са по различни. Разврата се толерира, а покрай него идват и внушенията, че изневярата в някои случаи може да се оправдае. Перверзниците, които с лека ръка прощават ходят срещу Бог. Опрощаването и примирието с измамника е гнусна и лицемерна прошка. Веднъж е потъпкано собственото достойнство, а втори - Божията воля. Тази печална и крайна постъпка може да се оприличи с погребването на жив човек. Измамения е сринат из основи и оскърбен, а развратникът се явавя като погребален агент - на семейните ценности, на семейното огнище! Нека се знае, че вричането във вярност не е формалност, не е и остарял прийом. Обетът, който младото семейство ще даде в началото на връзката си ще бъде тежък кръст, който цял живот ще носят влюбените. Така че оргиите, които сътворят прелюбодейците и мазните толеранси на съучастниците им, а и на онези, които подкрепят изневярата на Земята може и да останат незабелязани, но всичко ще излезе наяве след смъртта...

[Guest Христо]

Изневярата е варварски акт. Нейната двигателна сила е жаждата за плътски удоволствия и гнусно развратничество.

Вива Савелий, плашиш ме. Започвам да се замислям дали да те направя съосновател на партията ми или да търся друг, който да те замести в триадата. Сега остава и Рамбо Рамбов да изпотрепе с калашников депутатите и да влезе в затвора до живот. Момчета, трябвате ми живи и здрави. Но и сам ще се оправя, или пък ще си намеря други две другарчета за да поставим основите на движението. Харесва ми моралът ти, бих могъл да те направя министър на моралната чистота , но си ми крайничък и ще си помисля. Спокойно, момчета, не бива да се дискредитираме, знам че сте нахъсани за морал и величие на родината ни, но спокойно. Няма нужда от крайности. Млади сте, ще улегнете. Това са пипкави работи. Редактирано Февруари 3, 2012 от Христо

[Guest Емил от Льонеберя]

Може би не трябва да ни вълнува толкова дали има оправдана изневяра.

Защото това е като да ни вълнува дали има истиинна лъжа.

Изневярата си е изневяра, това си е лъжа главно към себе си.

Ако ще се лъжем, по-добре, вместо да се опитваме да се оправдаем, че е било оправдаемо,

е по-добре да седнем и да помислим що така се случи да трябва да се самозалъгваме.

И като си отговорим на въпроса, надали би ни вълнувало дали имало оправдана или неоправдана изневяра.

Все тая е.