Какво е по-страшно от Смъртта?

[Guest Fut]

Какво е по-страшно от Смъртта?

Да си отидеш от този свят без да си казал с душата си на друга душа "Обичам те!"

Вината е по-страшна от смъртта...Тя убива приживе...Тя сковава устата, която не може да каже "обичам те"(не че е нужно- обичащите на "думи" са като рибарите, които по цял ден замятат въдиците...и да не хванат нищо, ще ти разкажат мноооогооо...), но най-вече сковава всичко останало у човека, чрез което да изрази обичта си към самия себе си първом, пък ако съществото му усети тази обич, ще я изрази и вън от себе си, към всяка жива душа...Но, вината е по-страшна от смъртта..и това е то...но_вината... (из "Biblia Hirurgica", книга "Епидемия на Вината", глава 3-та, фиг.142...)

Вина казваш Аз май най- добре се изразявам така ,

дано съм по темата. Поздрави!

Редактирано Октомври 20, 2008 от Fut

[Guest Еси]

Вината е по-страшна от смъртта...Тя убива приживе...Тя сковава устата, която не може да каже "обичам те"

....и това е то...но_вината... (из "Biblia Hirurgica", книга "Епидемия на Вината", глава 3-та, фиг.142...)

... а вменяваната от векове греховност к'во казва за нея "Biblia Hirurgica"?

[mecholari]

Tова са асоциации , които ми идват по темата:

Едно просихъ отъ Господа, това

ще търся – да живeя въ домътъ

Господень въ всичкитe дни на

живота си.

Мойтъ миръ ви давамъ.

Миръ да бъде въ стените ти.

Който възнесе себе си, ще се

смири и който смири себе си, ще

се възнесе.

Публикувам ги, защото спокойствие съм просил от Бог. И в моментите, когато ми Го даде съм Му благодарен.

[Добромир]

Ако се опитаме да проникнем до по-коренните импулси, силната жажда за живот (абхинивеша ли беше, Вальо?!) се е считала от големи древни мъдреци като глъбинна причина за страха от смъртта. Има се предвид желанието да се живее в ограничената физическа форма и да се изживява света чрез ума и сетивата. Щом тази жажда е налице (а тя, както и самия Патанджали по-нататък признава, е налице и у мъдреците), не може да няма страх от смъртта! Друг е въпросът, че само някои ги е страх често, страхът им е на повърхността, докато при други се явява само при определени обстоятелства. Р.Моуди в едно продължание на бестселъра си "Живот след живота" установява, че даже и най-вълшебното преживяване извън тялото не елиминира инстинкта за самосъхранение.

Доколкото въпросът "Има ли нещо по-страшно от смъртта" няма същия статут, както напр. "какво е по-сладко от меда?" - той де факто се свежда до "Има ли нещо по-страшно от представата ни за смъртта?" Може би по-страшна е представата за вечния ад, където според висок процент канонични религии грешниците ще са обречени да гният в тъмнина или да горят в сяра и флуор (това не е намек към мнението на хомеопатите за тоя елемент, което всъщност отчасти споделям. Гледах един филм за вулканите, където се признава, че освен серните изпарения при изригването, изключително вредни за населението, домашните животни и посевите се оказват високите концентрации от флуор, които по правило придружават серните емисии!)

Но да не се отклонявам прекомерно от основната тема. Смъртта може би не е страшна за онзи, който е готов във всеки момент да я посрещне спокойно, и то без никакви уговорки от рода на "ама първо да си довърша това" или "но дано има кой да се грижи за близките ми". Докато това себеотрицание не е стопроцентов факт, смъртта ще ни се вижда - признаваме или не - като едно най-страшните неща. Единствено интензивното страдание понякога натежава на везните и това е обяснението на импулса към самоубийство, за който ставаше дума в една наскоро зациклила тема. Но когато обсъжда или даже предприема такива действия, човек пак не е изстинал напълно за живота, нито е престанал да се страхува от смъртта. Той просто не иска да живее по този начин; и ако не вижда друг изход, освен продължаващата да го плаши смърт... има предвид и тази възможност. Интересно е, че Буда извежда своята пътека не от смъртта, а от страданието - като по-общ човешки проблем, явно!

Редактирано Октомври 20, 2008 от Добромир

[ris_78]

Човек мисля, че първо трябва да се научи да обича себе си.Не такъв какъвто си мисли или се надява да е или стане.По-лесно ще открива и поправя грешките си и по-лесно ще си прощава.Нали знаете ,че се прощава по лесно на човек, когото обичаш.Чувството за вина може да разруши човек,настоящето и бъдещето му.Но когато има любов...Тази любов само и единствено ние можем да си я дадем.Говоря за градивната любов ,а не за самовлюбеност.

[Guest Fut]

Tова са асоциации , които ми идват по темата:

Който възнесе себе си, ще се

смири и който смири себе си, ще

се възнесе.

Това постоянно ми се напомня още от началото. Смирение е ключовата дума тук и днес точно върху това размишлявах по- точно така се чувствах. Ох думи... Поздрави, на едни вълни сме

п.п. По нов начин осъзнавам това вече. Знам ли? Думи

Редактирано Октомври 20, 2008 от Fut

[Guest Кристиян]

Вината е по-страшна от смъртта...Тя убива приживе...Тя сковава устата, която не може да каже "обичам те"

....и това е то...но_вината... (из "Biblia Hirurgica", книга "Епидемия на Вината", глава 3-та, фиг.142...)

... а вменяваната от векове греховност к'во казва за нея "Biblia Hirurgica"?

Рових из Biblia Hirurgica, дори прерових и във все още ненаписаната и неизвестна никому част, и се натъкнах на обяснителна картинка- том.V, стр. 29, рис.12

, която обяснява нещата така(трябва да звучи като цитат...):

"1.Вменяването на вина е убийство, което се услажда...и няма неизкусени на този, или на онзи свят.

2. Хирургът трябва да бъде чист от вината- затова, дори и да пръска кръв, гной или [ по-добре е да "не се чете"],

3.той трябва да носи шапка,

4.маска, очила, ръкавици, престилка, здрави чехли и

5.калцуни.

6. Прошката съживява. Затова Хирургът реши да построи отделно крило в "БИТИЕ" (Болница за Интензивна Терапия на Инфектирана Емоционалност), и нарече крилото "ЕР"...

7. което няма нищо общо със сериала "Спешно отделение", а си означава "Емоционална Реанимация"

8. И проведе клинични експерименти с различни концентрации на разработения препарат "Прошка# 7821994" и подбра тежки случаи на вина,

9. и не пропусна да си осигури и "плацебо"- чаша с надпис "Извинявай...", пълна със студена вода,

10. с лек привкус на лимон и мента...

11. "Поне...да освежава.."- помисли си Хирурга

12. И установи след определено време, че не е достатъчно да се третира вината хирургично- да се търси къде е, и където и да се е скрила;

13. с подходящ оперативен достъп, свестен асистент и оправна операционна сестра...

14. ..под светлината на хирургичната лампа, да не остане нищо скришно което да не се открие...(амин..или аман- картинката е двусмислена...но считам че и двете са валидни- амин си е амин, а аман си аман поради нвископлатения извънреден и нощен труд...)

15. След операцията, когато вината е отстранена радикално, следва пролежаване в Емоционалната Реанимация, където, следва струйно вливане на "Прошка # 7821994"-

16. венозно естествено...

17. От многобройните проучвания, направени в "БИТИЕ", резултатите бяха смайващи

18. (4:0 в неделния мач между хирурзите и педиатрите...при това- на вързано...)

19.Оказа се, че Прошката не само е лечебна в определени концентрации,

20. но е и профилактична...

21.Поради което Хирургът, извика Завеждащия педиатрията (първо, за да му брои на ръка "лептата" от неделния мач, и второ- да разговарят по работа...),

22. и му рече: "Направи тъй щото, всички новородени,

23.да бъдат ваксинирани с Препарата...

24.и, ако ти стиска, може да се обзаложим, че страхът, па и смъртността на този свят, ще намалеят...

25.чуВствително...

26...к`во си ме зяпнал, дерзай- ще ти доставят "Прошка#7821994" във ваксинална концентрация, 27.и...според направеното клинично проучване, предпочитаното помощно вещество е "карамел",

28.а предпочитаната форма, в която да прилагаме ваксината- "близалка"

29. Все още имаме спорни мнения относно формата и съдържанието на "плацебо"-препарата за ваксиналните проучвания, но май повече от шише, биберон, и студено-подсладена вода с лек лимоново-ментов вкус, не мо`ж се пробута на фармацефтичния пазар..."

30. И тъй, в този КОСМОС (Кармично Обособен Сектор Мониториращ Окултното Съзнание), Прошката бе разпространена из всички галактики (галактос-мляко, т.е. да се разбира, че Прошката е пробутана подобно на флуора в млякото на сите кърмачета и подрастващи...

31....меко казано...)

32. И прослави се делото на Хирурга (амин/аман...by default- и двете...)

33. и изцелени бяха мнозина от заразната вина

34. Хирургът завърши главата, както си е редно от игла до конец, но преди да отреже конеца на последния възел и да постави превръзка, хирургичното му проникновение го накара да продиктува на сестрата да впише в оперативния протокол и бележка под линия*

________________________________________________________

*"От мен- толкоз. Пък...ако ми е кеф, ще въздигна след стотици поколения, учен човек, от френския народ, Луи Пастьор комай ми се чини че ще да се казва...Та, той да му бере грижата да открива ваксина срещу бяса...До тогава- сори, пяната на устата оставям като сложен диференциално-диагностичен Проблем...Щото- ако реша всички проблеми още в началото на Генезиса...на кой ще му пука за ЧИСТАТА НАУКА?!"

Това е, което "Biblia Hirurgica" представя като съдържание относно вината в спомената картинка...Ще трябва да уточня с бъдещите издатели, дали все пак не е по-добре тази "книга на книгите" вместо да предлага отделно текст и трудно обясними с думи картинки, да ги съчетае заедно, па да си стане като комикс...но това е мечтата на един хирург...

Ето един щастлив хирург...с книжка пълна с картинки, и мъъъъъничко текст в балончета над главите на героите от "оперативния екип"

Приятно четене

Официално предупреждение: Не си правете сами лифтинг на аурата в къщи, не се опитвайте да шиете сами душевните си рани, а да не говорим за опити за кръвопре(о)ливане!!! Хирурзите все още са единствените оторизирани и обучени хора, които професионално са си дали з _ _ _ и к а под наем 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, за да правят тези неща когато, където, и с каквото...Ръцете са пряко продължение на мисълта (според Блез Паскал...който дори и много далече от хирургията, с тази своя мисъл се приближава в почти интимна близост с хирургичното житие и битие)

Но, Хирургът на бъдещето, няма да се нарича хирург, а КИ-рург...Какво имам предвид ли? Ето това:

Какво е страхът от смъртта, ако недайбоже попаднеш при КИ-рург?...

[Ники_]

Проникването и утвърждаването на Махаяна в Китай (I-II век) е продължителен и труден процес на приспособяване към социалната структура и богатите духовни традиции на китайското общество. Възприемането му като чуждоземна идеология е съпроводено с трансформирането на много будистки принципи и норми и тяхното китаизиране. Ярък пример за това е създаването на будистката езотерична секта Чан (яп. - Дзен), която според традиционната легенда е основана от индийския будистки патриарх Бодхидхарма с пристигането му в Китай в началото на VI век. Названието "Чан" произлиза от санскритското понятие Дхаяна (съзерцание, медитация). Превръщането на Чан-будизма във феномен на китайската култура се свързва с името на шестия чански патриарх в Китай Ено (638-713), който се противопоставя на традиционния тезис за постигане на просветлението чрез продължителни усилия за концентриран размисъл в процеса на медитирането. Шестият патриарх утвърждава идеята за внезапното озарение като резултат от интуитивен тласък в съзнанието на медитиращия. Това внезапно пробуждане, интуитивно озарение, води до висшия миг на познанието, до интуитивно постигнатото Чисто съзнание, което японският Дзен-будизъм нарича сатори. Идеята за внезапното озарение става основа за по-нататъшното развитие на учението както в неговия китайски вариант Чан, така и за силния разцвет на японския Дзен.

Дзен, както и Чан, е своеобразна трансформация на съзерцателната форма на махаянисткия будизъм, свързана с школата Мадхаямика, провъзгласяваща идеята за реално съществуващата Пустота като Абсолют, който е единствената истинска реалност, без опозиции. В понятието Дзен се съдържа както самият процес на съзерцание, така и резултатът от този процес върху съзнанието (сатори). Последното се постига само посредством пълно елиминиране на себеобраза, на собственото Аз и постигането на Чистото съзнание или Супер-съзнание, наричано още Буда-разум (санскр. - дхармакая).

Въпросът как да се постигне Истината се решава още от Чан-будизма, според който Истината е самото Озарение, Просветлението, животът е само илюзорна представа както във времето, така и в пространството. Светът е съвкупност от несубстанционални носители (буд. - дхарма) - изначални, неизменни субстрати на същности, които са в непрекъснато движение и са основният закон на Естеството. Техните непрекъснати комбинирания и преструктурирания всеки миг образуват милиони сложни и неповтарящи се структури, а силата, която ги свързва, е карма (санскр. - 'акт', 'действие'). Движението и потокът на дхармите образуват човешката същност и личност, а карма-връзките определят и формират качествената й организация. Всяко настоящо съществуване на индивида определя следващата си карма. Потопяването в нирвана, постигането на сатори означава погасяване на движението на дхармите, успокояването му, постигане на Висшето Познание на Истината. По смисъла на тези разсъждения понятието Дзен, обхващащо както самото съзерцание като Път към постигане на Истината - озарение, така и самата истина озарение, може да се идентифицира със самата истина. И въпреки това, или може би тъкмо затова. Въпросът „Що е Дзен?" е оставен без конкретен отговор в Дзен-будистката философия и практика. „Вие питате: Какво е Дзен? - пише известният японски будолог Д. Т.Судзуки. - Аз отговарям: Дзен е онова, което ви подтиква да зададете този въпрос."

Според Дзен-будистката теория Истината е навсякъде - както във всяко отделно Аз, така и във всичко около него. Истината е неделимост на обект и субект, тя е в красотата на цялата природа, в пречистващата радост на всекидневния труд, в изкуството да умееш да живееш, и то сега, в този момент, тъй като няма нито минало, нито бъдеще, а само настояще. За да се овладее изкуството на съществуването, трябва да се преодолее илюзорността на материалния свят и собственото Аз да се идентифицира с единственото истинно съществуващо - Пустотата (яп. - ку). Просветленото съзнание е освободено от всякакви логически разсъждения и мисловни построения.

...

Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.

- Ако наречете това тояга - казал то, - Вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга. Вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?

...

Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:

- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек...

...

Дори след дълги години учение монахинята Чийоно не успяла да постигне Просветление. Една лунна нощ тя носела ведро с вода. Докато се любувала на пълната луна, която се оглеждала във водата, бамбуковият обръч, опасваш, ведрото, се скъсал. То се разпаднало. Водата изтекла и отражението на луната изчезнало. В този миг Чийоно била осенена от Просветлението. Тя написала следните стихове:

Как ли не опитвах

да опазя ведрото цяло.

Вярвах, че тънкият бамбук

ще го задържи.

Внезапно дъното изпадна;

няма ни вода,

ни луна в нея:

в ръката ми - Пустота!

...

Когато Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи Впечатление той казал:

- Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получаба. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.

Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока отскочил разлютен.

- Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува - казал Докуон, - и всичко е Пустота, откъде тогава идва гневът ти? Помисли върху това.

Дзен Будизъм, Въведение

Оригинални текстове

Съставил к.ф.н. Бойка Цигова

Редактирано Октомври 22, 2008 от Ники_

[Guest Fut]

6. Прошката съживява. Затова Хирургът реши да построи отделно крило в "БИТИЕ" (Болница за Интензивна Терапия на Инфектирана Емоционалност), и нарече крилото "ЕР"...

9. и не пропусна да си осигури и "плацебо"- чаша с надпис "Извинявай...", пълна със студена вода,

10. с лек привкус на лимон и мента...

11. "Поне...да освежава.."- помисли си Хирурга

12. И установи след определено време, че не е достатъчно да се третира вината хирургично- да се търси къде е, и където и да се е скрила;

13. с подходящ оперативен достъп, свестен асистент и оправна операционна сестра...

14. ..под светлината на хирургичната лампа, да не остане нищо скришно което да не се открие...(амин..или аман- картинката е двусмислена...но считам че и двете са валидни- амин си е амин, а аман си аман поради нвископлатения извънреден и нощен труд...)

АМИН!

17. От многобройните проучвания, направени в "БИТИЕ", резултатите бяха смайващи

18. (4:0 в неделния мач между хирурзите и педиатрите...при това- на вързано...)

19.Оказа се, че Прошката не само е лечебна в определени концентрации,

20. но е и профилактична...

21.Поради което Хирургът, извика Завеждащия педиатрията (първо, за да му брои на ръка "лептата" от неделния мач, и второ- да разговарят по работа...),

ЦЪК

22. и му рече: "Направи тъй щото, всички новородени,

23.да бъдат ваксинирани с Препарата...

Всички!? АХАМ ДА! О.К. Малко ще се поозоря но щом е за делото велико започвам! ( Трябва да се знае, че този разговор се е провел задкулистно т.е. отвъд завесата и е дълбоко мистичен което означава, че всяка дума от него е строго символична. Което пък на свой ред означава, че под вола винаги има теле, волче или воловарче каквото си изберете. Въпросът е в това да се открие/ят което никак не е лесно поради мистицизмът на цялата история, но от памтивека се знае, че всяко на вид сложно нещо винаги е простичко стига човек да знае т.е. да се сети къде да търси. )

24.и, ако ти стиска, може да се обзаложим, че страхът, па и смъртността на този свят, ще намалеят...

25.чуВствително...

След аман идва АМИН

26...к`во си ме зяпнал, дерзай- ще ти доставят "Прошка#7821994" във ваксинална концентрация, 27.и...според направеното клинично проучване, предпочитаното помощно вещество е "карамел",

28.а предпочитаната форма, в която да прилагаме ваксината- "близалка"

29. Все още имаме спорни мнения относно формата и съдържанието на "плацебо"-препарата за ваксиналните проучвания, но май повече от шише, биберон, и студено-подсладена вода с лек лимоново-ментов вкус, не мо`ж се пробута на фармацефтичния пазар..."

30. И тъй, в този КОСМОС (Кармично Обособен Сектор Мониториращ Окултното Съзнание), Прошката бе разпространена из всички галактики (галактос-мляко, т.е. да се разбира, че Прошката е пробутана подобно на флуора в млякото на сите кърмачета и подрастващи...

31....меко казано...)

32. И прослави се делото на Хирурга (амин/аман...by default- и двете...)

33. и изцелени бяха мнозина от заразната вина

34. Хирургът завърши главата, както си е редно от игла до конец,...

АЛЕЛУЯ!

Редактирано Октомври 22, 2008 от Fut

[Ники_]

Ако можеш да посветиш тялото си непреклонно на практиката,

това е знак, че си взел присърце скъпоценността на свободите и предпоставките.

Ако можеш да гледаш златото и мърсотията с безпристрастност и ако ги виждаш като еднакви,

това е знак за осъзнаване на илюзорната същност на преходните неща.

Ако можеш да считаш явленията на самсара за свои врагове,

това е знак за прекосяване на океана от страдание.

Ако можеш да обръщаш прецизно внимание на действията си и на техните резултати, възприемайки добродетел и отхвърляйки недобродетелта,

това е знак за намиране на бързия път, който се изкачва по стълбицата към освобождението.

Ако можеш да пречистиш негативността, заблудите и привичните тенденции на своето тяло, реч и ум,

това е знак за затваряне на вратата към прераждане в низшите сфери на самсара.

Ако можеш да запазваш Трите скъпоценности в ума си, така че те никога да не са отделени от него,

това е знак, че си хванат с куката на състраданието на върховното убежище.

Ако знаеш как да интегрираш пустотата и състраданието в своя умствен поток,

това е знак за довеждане на явленията в същността на пробуждането.

Ако можеш да медитираш върху това, как всички същества са били твои родители,

това е знак за изгряването на слънцето и луната на Голямата колесница.

Ако можеш да разсееш замъгляванията на тъмнината на невежеството,

това е знак за изгряването на ясната светлина в неопетненото пространство.

Ако можеш постоянно да пазиш по пътя двете натрупвания,

това е знак за съзряване на плода на каите и мъдростите.

Ако можеш да виждаш как всичко, което се появява и съществува, изгрява в абсолютна чистота като Ламата,

това е знак за достигане на върха на йогата на Дзогчен.

Ако можеш да разпознаеш ваджра каята на всеобхватната чиста осъзнатост,

това е знак за преминаване в безвременното пространство на изначалната чистота.

Ако можеш да разпознаеш единството на трите каи в чистата осъзнатост,

това е знак за узряване на плода, който е Самантабхадра.

Това кратко обобщение на знаците, показващи, че общите подготвителни практики са проникнали в ума, беше написано от стария просяк, наречен Дудул, в отговор на многократно повтаряни молби от моите ученици.

По силата на тази заслуга нека всички същества съзреят и постигнат освобождение!

Няла Пема Дудул

“Колко чудно! Скъпи приятели, вие притежавате ясно осъзнаване и голямо познание, докато аз имам малка стойност и не съм много интелигентен. Не съм аз този, който трябва да ви учи. Въпреки това, тъй като вие, които сте близки приятели и сте скъпи на сърцето ми, ме молите, аз ви давам този съвет от моето детинско познание.

1. Приятели, докато не постигнете просветление, имате нужда от Ламата, следователно: разчитайте на духовен приятел!

2. За да разберете истинската същност на реалността, е необходимо да се изучава, следователно: слушайте инструкциите на Гуруто!

3. Разбирането на Дхарма само по себе си не е достатъчно, за да станете Буда, следователно: практикувайте!

4. Откъснете се от нещата, които са вредни за практиката ви; винаги стойте на място, което е проводимо към добродетел!

5. Докато не сме постигнали стабилност, заетостта е вредна, така че разчитайте на усамотението!

6. Оставете приятелите, които увеличават поробващите ви заблуди; разчитайте на приятели, които правят така, че добродетелта ви да се увеличава!

7. Помнете в ума си следното: никога нямат край нещата за правене, така че ограничете действията си!

8. Посвещавайте заслугата си ден и нощ и винаги притежавайте внимателност!

9. След като сме се сдобили с инструкциите, трябва да ги практикуваме според съвета на Гуруто.

10. Като практикуваме по този начин с голямо уважение, резултатите ще дойдат без закъснение.

11. Ако практикуваме Дхарма от своето сърце, храната и необходимостите за живот ще дойдат естествено.

12. Приятели, обектите на желание са като пиенето на солена вода, те не носят удовлетворение. Затова - бъдете доволни!

13. Разбийте на парчета всички форми на гордост, надутост и преструвка, вместо това бъдете меки и миролюбиви!

14. Оставете онова, което светът нарича добродетел, но което всъщност е препятствие за Дхарма!

15. Трябва да изхвърлите всички идеи за печалба и уважение, сякаш са камъни по хлъзгава пътека, тъй като те са въжето на Мара. Славата и възхвалите трябва да бъдат махнати като сополи от носа ви, защото те само ви оплитат в заблуда.

17. Щастието, удоволствието и приятелите - тези три неща са само моментни, затова не се привързвайте към тях!

18. Бъдещите животи са по-дълги от този живот, затова създайте запас от съкровища за тях!

19. Тъй като ще трябва да оставите всичко зад себе си, не бъдете привързани към нищо!

20. Към по-низшите от вас трябва да храните особено състрадание и да изоставите презрението.

21. Не хранете вманиачена привързаност към приятелите си, нито вманиачена омраза към враговете си!

22. Без да завиждате на добрите качества на другите, стремете се да им подражавате!

23. Не се занимавайте с това да се съсредоточавате върху грешките на другите, а се отървете от този навик като пускане на лоша кръв!

24. По подобен начин не трябва да се съсредоточавате върху собствените си добродетели; вместо това се съсредоточете върху добродетелите на другите.

25. Разпрострете любяща доброта към всички същества, сякаш са ваши собствени деца!

26. Винаги бъдете с усмихнато лице и любящ ум!

27. Винаги говорете честно и избягвайте гнева!

28. Избягвайте безсмислената реч, просто говорете умерено!

29. Ако извършвате множество безсмислени или несериозни неща, добродетелната ви работа ще секне. Следователно: откажете се от тези безсмислени дейности!

30. Безсмислено е да полагате усилия за несъществени неща.

31. Тъй като онова, което възниква в момента, е резултат от минали действия, резултатите никога няма да съответстват на настоящите желания.

32. По-добре е да се умре, вместо да се причини срам на свят човек, така че винаги бъдете прями и честни!

33. И щастието, и страданието този живот възникват от вашите действия, така че не обвинявайте други!

34. Помнете да сте благодарни за добротата на Ламата, тъй като всичкото щастие е негова благословия!

35. Докато не сте обучени, не можете да обучавате други. Следователно: първо обучете себе си!

36. Тъй като не можете да причините узряването на другите без висше познание, трябва да полагате голямо усилие да го постигнете.

37. Тъй като със сигурност ще умрете и ще трябва да оставите всичко зад себе си, не събирайте никакви заблуди под влиянието на привързаност към богатство!

38. Тъй като разсейващите притежания са без никаква същност, трябва да украсите себе си с добродетелта на даването.

39. Винаги спазвайте морално поведение, тъй като то е красиво в този живот и осигурява щастие в бъдеще!

40. В тази тъмна епоха агресията е много силна. Затова носете бронята на търпението!

41. Тъй като оставаме в Самсара поради мързел, трябва да запалим огъня на усилието.

42. Миг след миг вашият живот се губи поради заетост, така че сега е времето да се медитира.

43. Тъй като сте под влияние на погрешни възгледи, не можете да осъзнаете истинската същност на реалността. Затова полагайте усилия да разпознаете абсолютната истина!

44. Самсара е като блато, в което няма истинско щастие. Затова бързайте към мястото на свободата! Поради тази причина, медитирайте според инструкциите на учителя и пресушете тази река на страданието!

И така, моля ви, пазете този съвет в умовете си! Това не са обикновени думи, те идват право от сърцето ми.

Атиша Дипанкара (982-1054)

Тук се съдържа един кратък съвет от Па’трул Ринпоче Оргйен Джигме Чьокйи Уангпо, в когото Ария Локешвара, онзи който спасява от страданието, прие човешка форма.

1. Обединено Тройно убежище, велики Дордже Чанг, коренни Лама, в същността си всичките Буди, винаги неделим от темето на главата ми - дари ми без разграничаване миналите, настоящите и бъдещите си благословии.

2. Тъй като вие, мили спътници в Дхарма, ме умолявахте от сърце отново и отново: “Напиши и ни дай своя сърдечен съвет”, от сърце и с любов аз ви предлагам тези думи.

3. Първата входна врата към пътя на освобождението зависи от разчитането на подходящо квалифициран учител. Със съответното уважение и без капризи изпълнете дословно каквото и да казва той – важно е.

4. В тези дни на настоящата упадъчна епоха обаче, в която сърцето е обвързано с желанията на този живот, много хора се придържат към учителя с измамни мотиви. Жизнено важно е да се отвърнете от подобно поведение.

5. Затова е необходимо да си припомните и да изречете своите лични желания, каквато и да е истинската им същност, отново и отново, без притворство или лицемерие, от дълбините на сърцето си - подканвам ви към това.

6. Дори един камък, който изпълнява желанията, да е осветен и поставен на върха на победоносното знаме, без човек, който да го почете и да изрече желанието, той може да е скъпоценен, но желания няма да бъдат изпълнени.

7. Така и с учителя - изворът на Дхарма. Без нечия искрена молба за Дхарма обстоятелствата за преподаването на задълбочената Дхарма няма да възникнат. Затова е важно да се моли за възвишената Дхарма.

8. Без да практикувате онова, което преди е било дадено, ако продължавате да копнеете да получите още, само ще притеснявате учителя и ще си навлечете упреци. В практиката е важно винаги да вървите стъпка по стъпка.

9. Извършвайте с разбиране сърцевината на практиката, същността на Дхарма: убежището и бодхичита. Състоянието на Буда се постига само чрез тези две. Освен тях няма нужда да се стремите към много големи задълбочености.

10. Ако входната врата на Дхарма - четирите промени на отношението, не са се родили във вашия умствен поток, дори при чуването на други учения вие ги изхабявате. Посветете се на задачата да опитомите своята природа – това е важното нещо.

11. Ако просто изоставите ученията, които вече сте придобили, и вместо това се преструвате, че изпълнявате други, то е като да не ядете онова, което ви е било дадено, а вместо това да крадете друго. Така само ще завършите като лицемер с нарушена самая.

12. Ако човек не е дисциплинирал собствения си ум, практиката на ученията чрез тяло и реч не е полезна за ума. Затова е важно отново и отново да обмисляте четирите промени на отношението и Бодхичита.

13. Ако всичките тези неща са се родили истински в ума ви и вашият ум без измама е навлязъл в Дхарма, тогава върховният учител ще даде на етапи все по-висши и по-висши учения.

14. От трудността за придобиване на скъпоценното човешко раждане, Кйе-рим и Дзок-рим, йогата на Ца, Лунг и Тигле на мантраяна и чак до прекия подход на Дзок Чен, който разголва ума от неговата преструвка… Няма учение, което да не е включено тук.

15. До момента, каквото и да сте получили - засега няма нужда да искате още. За да разчистите всякакви съмнения по отношение на ученията, които сте получили, питайте за изясняване, изчистете несигурността си – това е моят съвет.

16. След като сте извършили сто хиляди от убежището и другите четири, направете десет милиона рецитации на мантрата в прекия път на предаността, Гуру Йога. Това е обичаят на приемствеността.

17. Така, дори ако само сте завършили правилно Ньондрото - изцяло и до края - след това ще се родите със сигурност в Зангдогпалри. Това е обещано, както сами ще видите в текста с инструкциите.

18. Вашата собствена неопетнена естествена осъзнатост, всеобхватна, не-дуална, е изначалната Дхармакая. Вижте разкритата истинска същност на ума и оставете мислите - неговото разцъфтяване - да се освободят в това възникване.

19. Освен всичко това, от началото вие питахте отново и отново за някаква жизнено важна инструкция за медитацията … но ако аз нямам какво повече да ви кажа, моля ви да приемете в сърцето си всичко, казано по-горе.

20. Този невеж скитник написа горното, след като беше подканен от своите Дхарма спътници, и въпреки че то със сигурност не съдържа нищо добро или задълбочено, то се предлага направо и искрено от сърцето.

21. Моето желание е, по силата на добродетелта на това действие, във всичките си животи да бъдете преродени като един, без разделение, в присъствието на сидхите, ламите и събратята ученици. След като сте се родили така, нека щастливо да практикувате Дхарма.

[Венцислав_]

Намериха начин да изтриват нежелани спомени от паметта

(няма скоро да поумнеем)

По страшна от скромната изпълнителка Смърт е тази, която ние самите разпръскваме.

Но още по-страшно е неведението ни за това и заблудата, че сме облечени с живот.

[mecholari]

Мислил съм въру част от думите на Венцислав:

Топола

Момък прашен, уморен,

седна до една топола.

Със ръка я той погали

и целуна я по ствола...

"Прости ми сестро,

имам аз голяма мъка,

дошъл съм да сека те тука..."

Задуха вятъра, последна песен

зашепнаха листата в миг..

А момъкът във себе си унесен

сълза отрони, стон, сподавен вик..

Кажи ми Господи,

защо за да живея,

смъртта по стъпките ми ходи,

сърцето ми в любов копнее...

ръцете ми, отнемат те животи?

Смъртта тогава го погали,

целуна го по морната глава...

"Ела със мене друже,

премного си добър ти за света..."

Редактирано Октомври 24, 2008 от mecholari

[Валентин Петров]

Ако се опитаме да проникнем до по-коренните импулси, силната жажда за живот (абхинивеша ли беше, Вальо?!) се е считала от големи древни мъдреци като глъбинна причина за страха от смъртта. Има се предвид желанието да се живее в ограничената физическа форма и да се изживява света чрез ума и сетивата. Щом тази жажда е налице (а тя, както и самия Патанджали по-нататък признава, е налице и у мъдреците), не може да няма страх от смъртта! Друг е въпросът, че само някои ги е страх често, страхът им е на повърхността, докато при други се явява само при определени обстоятелства.

Буда ... страданието - като по-общ човешки проблем... !

Има състояния в които няма никакъв страх от смъртта.

Както на война, така и при мирни обстоятелства.

Чувствал съм не веднъж истинността на думите на Кришна

"...блажени са кшатриите, когато влизат в справедлива битка ... без да я търсят... защото тя е отворена врата към небето"

Въобще не се чувства никакъв страх, а нещо като ликуване и възторг.

Въпросът е да правиш точно това което трябва.

Хей Ники, благодаря за великите думи:

Ако можеш да посветиш тялото си непреклонно на практиката ...

Ако можеш да гледаш златото и мърсотията с безпристрастност и ако ги виждаш като еднакви, това е знак за осъзнаване на илюзорната същност на преходните неща.

Ако можеш да считаш явленията на самсара за свои врагове, това е знак за прекосяване на океана от страдание.

Ако можеш да обръщаш прецизно внимание на действията си и на техните резултати, възприемайки добродетел и отхвърляйки недобродетелта, това е знак за намиране на бързия път... към освобождението.

Ако можеш да пречистиш негативността, заблудите и привичните тенденции на своето тяло, реч и ум, това е знак за затваряне на вратата към прераждане в низшите сфери на самсара.

:feel happy:

[Латина]

Без смърт няма живот. Тъй е устроен светът.

Има ли смърт изобщо?! Само преход, може би.

Грешката не е в това, че има смърт.

Любовта е непонятна за мнозинството.

Забравихме да живеем без да причиняваме зло на другите. Научихме се само себе си да гледаме. Има много начини да взимаш живота на някого, тоест да го убиваш приживе.

Вземаме чужди скъпоценности, които не са ни отредени и които не са ни нужни. Дотам стигаме, че безумно отнемаме и самия живот.

Колко му трябва на човек да се нахрани и облече? Да се радва на хубавите неща? На слънцето, водата, въздуха...

Да е благодарен!

Грешката не е в това, че има смърт, а ако тя е ненавременна и ненужна.

Няма живот без смърт. Но не ние трябва да решаваме това, а Онзи, който е над нас.

Казано е също: "Не убивай!"

Животът е свещен.

[Guest azbuki]

Толкова философия тук... За нещо толкова просто.

Който не е разбрал живота, няма да е разбрал и смъртта. Който не е разбрал защо е тук, няма да разбере и защо е или не е "там".

Имам познат случай на един много напреднал дух, който пожела да си отиде и си отиде. Поради състояние на безизходица, до което беше стигнал при превъплъщението си. Не мисля, че го е било страх. Направил е съзнателен избор. Минута преди да го блъсне камион (заспал водач на волана), свалил от колата си двама стопаджии.

Тези случаи на съзнателно налускане на живота обаче са редки. Все пак животът е даден, за да се разбере и живее. Понякога нещата може да се объркат, но изход обикновено пак има. Това, че човек търси изхода, не означава, че го е страх.

Във всички древни мистерии докосването до смъртта или изпадането в състояния, подобни на смъртта (включително и сексуални изживявания), е част от пътя към просветлението. Преодоляването на страданието предполага постигнато разбиране за смъртта. Разбирането не е страх. Човек може да живее живота си и да се радва на нещата, не забравяйки и за секунда тяхната преходност. До това е стигнал и Буда.

Защо не може просто да се говори за смъртта без да се прави "голяма работа" от нея? За мен преувеличенията на тази тема са най-ясен признак за липса на осъзнаване на тази тема - и страх.

П.П. И прочее, няма нищо по-особено в пътя на Буда в сравнение с пътя на много други. Минал е през всички тези състояния на страх, привързаности и отчаяние, докато вникне в същността на материята и разбирайки я, да се освободи от нея. Така и от смъртта. За целта обаче той прекарва години от живота си с една... куртизанка? Секс без брак - това ужасява някои хора тук, както и изобщо сексуалността. Дали Буда е щял да достигне просветлението без всичко това?

Какво е сексът? Плутон. Какво е Плутон? Смъртта. Който разбира, разбира.

Редактирано Октомври 25, 2008 от azbuki

[Латина]

Да, смъртта е изход - най-жалкият, когато видиш единствено него и го избереш. Признак на слабост. Човек идва на земята, за да дава. Като си идеш по-рано доброволно, оставаш длъжник. Има души, на които е трябвало да послужиш и те на тебе. Има План, който включва не само твоето его и твоите страхове, но и други хора, с техните нужди и съдби. Ето защо доброволно избраната смърт според мене е форма на отказ от Цялото, от Бога. Това е с изключително лоши последици за душата, крайна форма на егоизъм, изразила се посредством бягство. Човек по някаква причина не може да понесе връзката си с Цялото и го напуска. А често такъв човек дори е способен да работи...

Всъщност, често бягството е поради болка от липсваща Любов. Как да утешиш такъв човек, как да му обясниш и да разбере, че Любовта не може да се принуждава... Че има един Източник и много души на Небето и земята, които го обичат. Да бъде благодарен. Да се научи той самият да обича и да се раздава. Защото това прави Любовта - раздава се, не бяга. Божията Любов е твърде абстрактно понятие за множество хора, чак неразбираемо и нереално. Затова тя не е мотив да останат тук. Човешкото същество, което са си нарочили за Източник на Любов, няма как да принудят.

Аз например може да не съм куртизанка, но не съм и по-добра.

Все пак не съм против някой просветлен Буда да живее с мене през последните години от живота ми...

Редактирано Октомври 25, 2008 от latina

[Guest aorhama]

...Божията Любов е твърде абстрактно понятие за множество хора, чак неразбираемо и нереално. Затова тя не е мотив да останат тук. Човешкото същество, което са си нарочили за Източник на Любов, няма как да принудят.

Латина, ти тази любов преживявала ли си я лично?

[Латина]

Ами Божията Любов винаги ни обгръща. Преживявала съм я много пъти - понякога ме гали леко като перце, понякога ме подкрепя, понякога ме напътства, понякога движи пространството около мене, понякога поставя знаци, понякога праща хора при мене, понякога ме лекува, понякога ме утешава, понякога ми дава знание, понякога ме пречиства, понякога ме зарежда...

Като стигнах до зареждането... тъй де, да падна малко на земята.

Пък и да направя паралела между секса и смъртта, както тръгна темата малко по-горе.

Ако човек е енергиен канал с два края, както си е, много хора търсят Източника през долния край на тръбата, а не през горния.

Моето лично преживяване за Любовта на Бог е, че идва Отгоре. Нямам претенции да я разбирам, но живея с Нея.

Редактирано Октомври 25, 2008 от latina

[Guest aorhama]

Ами Божията Любов винаги ни обгръща. Преживявала съм я много пъти - понякога ме гали леко като перце, понякога ме подкрепя, понякога ме напътства, понякога движи пространството около мене, понякога поставя знаци, понякога праща хора при мене, понякога ме лекува, понякога ме утешава, понякога ми дава знание, понякога ме пречиства, понякога ме зарежда...

Като стигнах до зареждането... тъй де, да падна малко на земята.

Пък и да направя паралела между секса и смъртта, както тръгна темата малко по-горе.

Ако човек е енергиен канал с два края, както си е, много хора търсят Източника през долния край на тръбата, а не през горния.

Моето лично преживяване за Любовта на Бог е, че идва Отгоре. Нямам претенции да я разбирам, но живея с Нея.

Добре

[Станимир]

Аз лично предпочитам да мисля за Божията Любов не толкова (не само) като за нещо, което възприемам, а аз самия излъчвам от себе си, от своята същност.

Смъртта всъщност е неразделна с раждането. Всяка смърт е и раждане. Умираш в един свят, раждаш се в друг и обратно. Всяка вечер от известна гледна точка човек умира. Казано е: "Сънят е подобен на смъртта". Телата умират и се раждат, напуснати или оживотворени от Живота. Раждането и смъртта са следствия от действията на Живота, на оживотворяващия принцип. Когато една форма не предоставя възможност на Живота вътре в нея да се проявява, тази форма бива унищожавана. Ако една форма предоставя възможности на Живота в нея да се проявява, но бъде унищожена, тогава тази смърт не е на място. Страшно е неразбирането. Всичко, което ограничава Живота може да се нарече страшно, но всъщност то просто трябва да бъде преодоляно. Ограничения на Живота не трябва да се поставят. Такива ограничения можем да си поставим и в едно живо тяло, можем да ги поставим и като унищожим едно тяло чрез което Животът се е проявявал.

[Guest Мона]

А има ли нещо по-страшно от живота?

И нещо по-красиво?

[Impulsa]

А има ли нещо по-страшно от живота?

И нещо по-красиво?

има

[Guest Мона]

има

И то е?

[Impulsa]

Животът не е страшен,смъртта също.Страшното е единствено самия страх.Обектът не е от значение,той може да е всичко,а може и дори да няма такъв.Така всеки е свободен или подвластен да се страхува от всичко което си позволи.Страшно нещо е самият страх и нищо друго извън него на може да се окачестви като страшно само по себе си.

Има ли нещо по-красиво от живота?! Ами може би след смъртта е още по-красиво?По красива е дори любовта....Всъщност има ли нещо,което еднозначно може да се определи като по.Всичко е субективност и ниво на светоусещане.

[Guest Мона]

Животът не е страшен,смъртта също.Страшното е единствено самия страх.Обектът не е от значение,той може да е всичко,а може и дори да няма такъв.Така всеки е свободен или подвластен да се страхува от всичко което си позволи.Страшно нещо е самият страх и нищо друго извън него на може да се окачестви като страшно само по себе си.

Има ли нещо по-красиво от живота?! Ами може би след смъртта е още по-красиво?По красива е дори любовта....Всъщност има ли нещо,което еднозначно може да се определи като по.Всичко е субективност и ниво на светоусещане.

Да, но всичко това е част от ... живота